Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (18)

Глава 18

Следващата вечер Джак обикаляше конферентната зала, чудейки се дали Лара ще му се обади скоро. Роман беше пратил вест до всички господари на сборища в Северна Америка, за да се оглеждат за СПА с класическа гръцка архитектура. Вече бяха изскочили няколко следи и Роби и Фил ги бяха проверили. Финиъс пазеше Роматех. Карлос, който работеше през деня, спеше в мазето, подготвен за обаждане при нужда. Хауърд беше предложил да помогне, но беше поел и дневната охрана на семейството на Роман и времето му беше ограничено.

Джак обмисляше да разследва някои от изчезналите момичета, но предположи, че начинът на избор си остава същият за Аполон. Той подмамваше момичетата в семинарите си за вечна младост и красота и избираше жертва.

Джак спря. Ами ако Аполон спазваше обещанието си да запазва момичетата красиви и млади завинаги? Може би не ги убиваше. Може би ги трансформираше.

Той потрепери при мисълта да контролира харем от жени вампири. Merda, та той не можеше да контролира една смъртна жена. Поне не беше имало полицейски обиск на къщата. Нямаше полиция и в Роматех, което го караше да мисли, че Лара си мълчеше за вампирите. Най-вероятно се страхуваше, че висшестоящите й ще я помислят за луда. Но той се надяваше, че тя все още пази защитнически симпатии към него. Само ако чувствата й оцелееха. Ако можеха да надвият първоначалната реакция на ужас и отвращение може би той имаше шанс.

Трябва да имаш вяра, Джакомо.

Обади се в апартамента й. Телефонът иззвъня веднъж. Ако имаше дисплей, щеше да знае, че е той. Три позвънявания. Може би го избягваше. Четири позвънявания.

— Здравей, Джак.

Беше съквартирантката й ЛаТоя.

— Здравей. Лара там…

— Спести си го. Не е тук. И не иска да говори с теб. Никога. Чао.

— Чакай. Тя… тя добре ли е?

— Тя е тотално депресирана, тъпак такъв. Не знам какво си й направил. Никога не съм я виждала толкова разстроена. И дори не говори с мен. А винаги говори с мен.

— Нищо ли не ти е казала? — Джак усети искра на надежда.

Лара пазеше тайната му.

— Каза само, че не иска повече никога да те вижда или да говори с теб. И в случай че супер слухът ти не е доловил, наблегнах на думата никога.

Искрата надежда изгасна.

— И съм ти адски ядосана — продължи ЛаТоя. — Лара се влачи из апартамента, сякаш светът е свършил, а и момента трябва да е в топформа. Нацели ужасно неподходящ момент!

— Тя все пак ще участва в операцията под прикритие, нали?

— Мамка му. Ти знаеш ли за това?

Джак се чудеше дали ЛаТоя може да му помогне.

— Не искам да го прави. Мисля, че е прекалено опасно.

— Оу.

— Опитвам се да намеря Аполон сам, за да не трябва тя да се излага на опасност. — Настъпи тишина и Джак се молеше ЛаТоя да премисля ситуацията.

— Трябва да тръгвам. Чао — тя бързо затвори.

Джак въздъхна. Щеше да продължава да опитва.

До пет сутринта Роби и Фил бяха проверили четири места: всички — фалшиви следи. Обещаха да се върнат на следващата вечер и се телепортираха в Тексас.

Минаха още четири нощи. Започна юни и все още не бяха намерили Аполон. До втората събота на юни Джак се побъркваше от тревога. Оставаха само две седмици. И още нямаше следа от Аполон.

И нито дума от Лара. Да го забрави ли се опитваше?

Следващият понеделник й се обади отново.

— Все още не желае да говори с теб — каза ЛаТоя.

— Как е тя?

— Тъжна и депресирана. Чух я няколко пъти да плаче в стаята си. Това прави ли те щастлив? — изръмжа приятелката й.

По тъжен начин го правеше, но той беше достатъчно умен, за да не го спомене.

— Намерихте ли вече Аполон? — настоя ЛаТоя.

— Не. — Джак вече се чудеше дали гръцкият курорт на Аполон изобщо съществува. Може би показваше фалшиви снимки на семинарите. — Все още опитваме.

— Е, опитвайте по-усилено. Лара ще започне да работи под прикритие след няколко дни.

— Къде?

ЛаТоя изсумтя.

— Все едно бих ти казала.

— Поболявам се от тревога за нея!

— Е, това ни прави двама — ЛаТоя затвори.

Джак започна да обикаля конферентната стая. Работата под прикритие щеше да е в университет. Спецотрядът вероятно я беше записал под фалшиво име и щеше да живее в общежитие. Но кой университет?

Той седна пред лаптопа си и провери информацията за изчезналите момичета. Идваха от десет различни университета. Направи списък с всички двадесет месеца в хронологичен ред и написа университетите, през които Аполон беше минавал всеки един месец. Определено имаше модел. Два в Кънектикът, четири и Ню Йорк, два в Ню Джърси, два в Пенсилвания, след това отново Кънектикът. Последната цел беше Колумбийският университет. Ако следваше модела си, следващият щеше да е университетът Сиракуза.

— Джак. — Фил влезе в конферентната стая. — Имаме нова следа. Някакво място „Златната колесница на Аполон“ в Масачузетс.

Джак спря.

— Роби върна ли се?

— Не, двамата с Финиъс са все още в Хобокън, проверяват СПА курорта „Гръцка Богиня“.

— Добре — отвърна Джак. — Отиваме двамата. Имаш ли телефонен номер?

— Ето тук — Фил му подаде бележка.

— Въоръжен ли си?

Шейпшифтърът разтвори кафявото си кожено яке и разкри четиридесет и четири милиметров магнум в раменния си кобур. Джак имаше завързана за бедрото си кама и още една под черното си кожено яке. Ако попаднеха в схватка, щеше да се обади на Роби и Финиъс за незабавно подкрепление.

— Да го направим — Джак записа номера в мобилния си.

— Златната колесница на Аполон — отговори женски глас. — Говори Мейси.

— Здрасти. Може ли да ме упътите от… Кънектикът? — попита Джак.

Докато жената започна дълго обяснение, той се фокусира върху гласа й. Грабна ръката на Фил и ги телепортира. Бързо провери новото им обкръжение. Малък офис, шкаф за документи, разхвърляно бюро, остър мирис на химикали във въздуха и блондинка, която ги гледаше с широко отворена, оцветена в розово, уста.

— Ааааах… — нададе висок писък и изпусна телефона.

— Всичко е наред — Джак запрати вълна от умствена сила, за да превземе ума на жената, но преди да успее да наложи контрола си, тя скочи на крака, изпищя отново и след това припадна.

— Merda — Джак се намръщи към просналото се на земята тяло. — Уплашихме милата жена до смърт.

Фил изсумтя.

— Това не е жена.

— Изпищя като жена — Джак проследи с поглед цикламената мини пола, черните чорапи и цикламените ботуши.

Изглеждаха достатъчно женствени, но черният потник разкриваше широки рамене и плоски гърди. Мъж.

Джак се наведе до мъжа в безсъзнание и нахлу в ума му. Мейси, няма да се боиш от нас. Ние влязохме в офиса през вратата и попитахме за Аполон. Сега ще се събудиш.

Мейси отвори нагримираните си в зелено очи.

— Добре ли сте? — попита Джак. — Припаднахте.

— О, боже, това е толкова смущаващо. — Мейси седна и дръпна цикламената си пола. — Сигурно е от новата ми диета. Честно, толкова съм замаяна.

— Ела. — Джак му помогна да се изправи.

— Прекалено си мил. — Мейси го погледна. — О, боже — очите му се разшириха и погледна към Фил. — О, боже — той потупа дългата си руса коса. — Какво мога да направя за вас двамата?

— Търсим Аполон — обясни Джак.

— Е, трябва да е в студиото. Не мога да повярвам, че не сте го видели. Или че той не е видял вас. — Мейси ги огледа с одобрителен блясък в очите. — Хайде, момчета. Последвайте ме — той изтрополи покрай тях на ботушите си с платформа и изгледа продължително Фил. — Ммммм.

Шейпшифтърът погледна раздразнено Джак.

— Хайде. — Вампирът се отправи към вратата.

Фил хвана ръката му.

— Това не може да е правилното място. Да се махаме оттук — измърмори той.

— Трябва да се запознаем с този Аполон — каза Джак.

Фил се намръщи.

— Имам лошо предчувствие.

— Мислиш, че ще се стигне до насилие — попити Джак.

— По-лошо — изръмжа Фил.

Мейси погледна назад намръщено.

— Хайде, вие двамата, стига сте се карали. Аполон не разрешава любовни скандали тук.

Тихо ръмжене завибрира в гърлото на Фил.

Джак се усмихна.

— Идваме. — Той последва Мейси в коридора и Фил се затътри след него.

Докато влизаха в студиото, Джак забеляза, че стените са боядисани в лавандулово и украсени с цикламени сърца и купидончета. Мина покрай розови полулегнали столове и мивки за миене на коса. Рязко спря, когато забеляза всички кабинки за стилизиране. Всяка имаше три стени с огледало. Във всяка имаше стилист и клиент мъж.

Не можеше да мине покрай всички тях и никой да не осъзнае, че не се отразява в огледалата.

— Да се махаме — изсъска Фил. — Това е просто салон за красота.

Мейси се обърна към него с отвратено изражение.

— Само салон за красота? Не смяташ ли, че този свят има нужда от повече красота в него?

Главите на стилистите се показаха от кабинките, докато всеки се опитваше да види оскърбителните непознати на територията им.

Джак отстъпи назад, защото не искаше да е близо до всичките огледала.

— Съжалявам. Мисля, че не можем… да продължим. Това беше грешка.

— Не го казвай. Двамата сте прекрасни заедно. — Мейси завъртя лице към кабинките. — Аполон! Имаме спешен случай! Сигнал за Купидон!

Още глави се показаха и огледаха Джак и Фил.

Слаб млад мъж с къса платиненоруса коса, черна мрежеста блуза и розов колан за фризьорски уреди, се показа от първата кабинка.

— Какво става? — Той пъхна гребен в едно от предназначените места на колана. — Дано това е спешно. По средата на постоянна клиентка съм.

— Тези двамата са дошли да те видят. — Мейси посочи към Джак и Фил и долната му устна потрепери. — Но сега искат да скъсат!

Очите на Аполон се разшириха, докато ги оглеждаше.

— О, боже. Милите вие. Трябва да се сдобрите. Имам предвид, вижте се. Изглеждате невероятно заедно. — Той се обърна към стилистите и клиентите, които запълваха централната пътека. — Не са ли напълно великолепни?

— Просто ме убий — измърмори Фил.

— Не трябваше да идваме — каза Джак. — Има ли задна врата, която можем да ползваме?

Мейси ахна.

— Не трябва да се срамувате! Красиви сте такива, каквито сте.

Публиката им шептеше в съгласие.

— Да, прекрасна двойка като вас трябва да крещи любовта си от покриви. — Аполон се приближи и посочи към косата на Фил. — Мейси, виждал ли си някога такава прекрасна смесица от цветове? Сигурно има двадесет нюанса кафяво, кестеняво и златно в косата си. Изглежда ослепително.

Мейси притисна ръка към плоската си гръд.

— Бих убил, за да имам такава коса. Кой, по дяволите, те боядиса?

— Аз… не се боядисвам — измърмори Фил.

Аполон отскочи назад.

— Естествена е?

Серия от ахвания се разнесе из публиката.

Аполон докосна косата на Фил и шейпшифтърът замръзна.

— Невероятно гъста е — отбеляза Аполон. — Много груба и мъжествена, но малко по-рошава от това, което харесвам. Мисля си за етажи и малко по-къса.

— О, да. — Мейси въздъхна и публиката зашепна в съгласие.

— А ти… — Аполон заобиколи Джак, изучавайки го. — Всичката тази тъмна коса и черна кожа. Просто крещи „лошо момче“.

— Ммм… — Мейси го огледа, докато въртеше кичур руса коса около пръста си.

— Мисля да запазим косата ти дълга. — Аполон го огледа внимателно. — Имаш толкова интересни златни пръски в очите си. Мисля… — Той потупа брадичката си — златни кичури.

Мейси ахна.

— Брилянтно!

Публиката аплодира.

Джак прочисти гърло.

— Случайно наоколо не се навъртат колежанки, нали?

Аполон примигна.

— Момичета? — Той погледна объркано към Мейси, след това се разкикоти. Удари ръката на Джак. — Толкова си забавен!

Мейси се присъедини към смеха и кикотите се разнесоха из стаята.

Фил грабна ръката на Джак.

— Да се махаме оттук.

— Виждам, че сте доста заети. — Джак тръгна назад по коридора. — Ще дойдем друг път.

— О, моля ви, да. — Аполон ги погледна любвеобилно. — И не забравяйте. Организирам сватби!

— Благодаря. — Джак забеляза задна врата и я отвори.

Двамата с Фил излязоха на задната алея.

Сграбчи ръката на шейпшифтъра и ги телепортира обратно в Роматех.

Фил изруга.

— Ако кажеш и дума на останалите, ще те пробода с кол, докато спиш.

— Не се тревожи, миличък. Ако разберат за това, сам ще се пробода.

На следващата вечер Джак обмисли дали да не посети университета Сиракуза. Щеше да е лесно да се телепортира в офиса и да получи пълен достъп до списъка с новите студенти. Предполагаше, че през юни няма да са много и дори да използваше фалшиво име, можеше лесно да проследи Лара. Спря се точно преди да набере номера на офиса. Щеше да използва записаното им съобщение, за да се телепортира.

Merda. Започваше да се чувства като преследвач. Ако Лара не искаше да го вижда, нямаше да й се налага. Какво бъдеще имаше тя с него? Дори да се влюбеше безусловно в него и да приемеше да се омъжи за него, той щеше да е до нея само нощем. Ако имаше деца от него, нямаше да са напълно смъртни. Рано или късно, щеше да я постави пред ужасен избор — дали да се присъедини към него като нежива.

Имаше ли правото да й налага този избор? Ако се държеше като известния си баща, щеше да задоволи желанията й днес и да не се тревожи на следващия ден. Но той никога не е бил добър Казанова. Знаеше дълбоко в себе си, че любовта не е егоистична. Трябваше да остави Лара на мира.

Но не можеше да й позволи да попадне в капана на Аполон неподготвена. Трябваше да направи каквото може, за да е сигурен, че тя ще оцелее. След това, ако искаше никога повече да не го вижда, той щеше да я остави на мира.

Обади се в апартамента й и ЛаТоя вдигна.

— Пак ти — измърмори тя. — Никога ли не се отказваш.

— Все още се тревожа за Лара. Още не сме намерили Аполон.

— Да бе!

— Знам, че Лара смята, че имунитетът й срещу умствен контрол е плюс. Никога не съм можел да я контролирам.

ЛаТоя изсумтя.

— Кофти за теб, откачалке.

— Способността й определено е добра, но това, че не може да чува умствения глас, й предвещава провал. Щом Аполон разбере, че не може да я контролира, най-вероятно ще я убие.

Настъпи тишина.

— Ще бъде в безопасност, докато дава нареждания на групата — продължи Джак. — Може да копира другите момичета. Но ако й даде директна заповед и тя не може да я чуе и да я изпълни, прикритието й ще се провали.

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна тихо ЛаТоя.

— Мога да работя с нея и да й помогна да започне да чува умствения глас.

— Ами ако загуби способността си да се противопоставя на контрола му — попита ЛаТоя.

— Ще я науча как да слуша, но не и да се поддава. Наистина мисля, че има нужда от това.

Пауза.

— Може би.

— Мога да я намеря сам — каза Джак. — Мисля, че е в университета Сиракуза.

ЛаТоя си пое рязко въздух.

— Няма да потвърдя това.

Доколкото го интересуваше, тя току-що го беше направила.

— Не искам да я насилвам с присъствието си, затова би ли й предала какво ти казах? Ако се съгласи да ме види, ще се опитам да й помогна.

Още една дълга пауза.

— Ще й кажа.

— Благодаря ти.

— Не ми благодари — изръмжа ЛаТоя. — Само да се опитваш да си играеш с приятелката ми и ще тръгна след теб. Ще ти се иска никога да не си напускал планетата си. — Тя затвори.

 

 

Докато третата събота на месеца наближаваше, Джак искаше да си задърпа косата. Всяка следа, която той и екипът му проверяваше, се оказваше грешна. Скапаният курорт можеше да е навсякъде. Предполагаха, че Аполон би стоял близо до ловната си територия, но е телепортация можеше да е навсякъде. Дори в Гърция, въпреки че да се намира на изток, към изгряващото слънце, винаги беше опасно за вампир.

Роман разшири търсенето им и разпита няколко господари на сборища из света да му докладват всякакви следи от териториите им. Така Джак и екипът му бяха заети всяка нощ. Въпреки това, с нарастващо отчаяние, той осъзнаваше, че времето им изтича. И ЛаТоя не му беше върнала обаждането.

Лара сигурно го мразеше, щом предпочиташе да поеме риска пред това да го види отново.

Когато настъпи третата събота, той се разхождаше нервно из конферентната зала. Оставаше една седмица преди Аполон да отвлече отново. Сърцето му се свиваше. Не беше виждал Лара от почти месец, но любовта му беше станала само по-силна. Отчаянието му да я опази жива, беше огромно. Изкушаваше се да я намери и да я телепортира някъде далеч. Никога нямаше да му прости, но какво? И без това вече беше в ада без любовта й. Колко по-зле можеше да бъде?

Телефонът му иззвъня и той веднага вдигна.

— Pronto?

— Джак, ти ли си? — попита ЛаТоя.

— Да. — Той спря да диша и изпрати мислена молитва.

— Лара иска да те види.