Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (14)

Глава 14

— Девет кръга на ада — измърмори Джак.

— Ад? — попита Лара. — Мислех, че съм Свещената земя.

— Ти си рай. Но за съжаление, се заклещих там.

Очите й се разшириха.

— Заклещил си се?

— Обикновено бих се радвал да съм залепнал за прекрасното ти дупе, но може да е малко странно, ако разглеждаме и ръката ми е под полата ти. Особено в църквата.

Тя погледна надолу.

— Как може да си се заклещил?

— Пръстенът ми. Закачи се за дантелата. Виждаш ли? — Той прокара ръка надолу по бедрото й, сваляйки бельото й е няколко сантиметра.

— Добре, спри. — Тя прехапа устна, намръщи се, а след това се изкикоти. — Не мога да повярвам, че това се случва.

— Мога да те уверя, че колкото и да ми се е искало да сваля дрехите ти, това не беше част от плана.

Тя изсумтя.

— Няма проблем. Просто ги дръпни, за да се освободиш.

— Сигурна ли си? Ще съсипя бельото ти.

Тя присви очи и го погледна изкусително.

— Разкъсай ги.

— Добре. — Джак дръпна рязко ръка, но бикините й го последваха. Той започна да мести ръката си напред-назад, но дантелената материя просто се разтягаше след него. — Santa cielo, те са неразрушими.

Лара се засмя.

Той продължи да се бори, но изход нямаше.

— Могат да използват този плат, за да строят космически кораби.

Тя поклати глава, ухилена.

— Може ли да опиташ да свалиш пръстена?

Той бутна с палеца си, но не се получи.

— Ще трябва да пъхна и другата си ръка под полата ти.

— Изненадващ развой — тя го погледна закачливо.

— Мисля, че единствената останала опция е да бъдеш джентълмен и да си отрежеш ръката.

— Предпочитам да остане на мястото си, ако не възразяваш. И може и да ти харесат нещата, които умея да правя с нея — докато тя сумтеше, той я повдигна леко.

— За щастие, има друг вариант. — Той плъзна ръката си и бикините й надолу по краката й.

Тя ахна.

— Какво правиш?

— Ще отнеме само миг. — Той изхлузи бельото й през обувките й.

— Да ми ги върнеш. — Лара бързо нагласи наметалото, за да е сигурна, че е покрита от глава до пети.

— Ще ги върна. — Той се опита да свали бикините от пръстена си. — Случайно да имаш ножица?

Гондолата се разтресе, спирайки. Лара сграбчи рамото му, за да не падне.

— Piazza San Marco — обяви гондолиерът, докато връзваше гондолата. Стъпките му прозвучаха наблизо, когато приближи навеса.

— О, не — изстена Лара.

Джак махна пръстена от ръката си и напъха него и бикините й в джоба на сакото си.

— Ще ти ги върна.

— Не мога да повярвам. — С гримаса, тя се изправи и уви наметалото около себе си.

Гондолиерът й помогна да слезе.

Джак чуваше подигравателния смях на баща си, докато я водеше към площада. И като истински Казанова мислите му продължиха да се връщат към дантелените й бикини. Сякаш ръкавицата беше хвърлена. Стените на замъка бяха преминати. Вътрешното убежище беше негово. Преди нощта да свърши, той щеше да се докосне до рая.

Все пак не можеше да я принуди. Трябваше да е спокоен като баща си. Разбира се! Извади телефона си и бързо звънна на Марио, давайки му нови инструкции за Лоренцо. Възрастният мъж го увери, че вечерта ще върви по план. Джак затвори точно когато стигнаха площада.

— Уау. По-голям е, отколкото си мислех. — Лара присви очи и огледа наоколо. — Иска ми се да можех да виждам по-добре. Не може ли да се върнем тук през деня? — Тя го погледна шеговито. — Напълно облечени?

— Има прекалено много туристи тогава.

Лек бриз се завъртя около тях и развя наметалото около краката на Лара. Тя потрепери.

— Студено ли ти е? — Джак уви ръце около нея.

Тя го погледна раздразнено.

— Усещам леко течение.

Той се усмихна.

— Не се притеснявай. Мястото е напълно празно. Няма никого, освен няколко гълъба. И свещеник. Хайде, искам да те запозная с отец Джузепе. — Той забеляза стареца от другата страна на площада на стълбите на църквата.

Лара тръгна до него.

— Църквата не е ли затворена?

— Отец Джузепе ще ни пусне. Той ми е стар приятел.

— Получаваш специални услуги от Църквата?

Джак сви рамене.

— Казах ти, на практика съм светец.

— На практика аз съм гола — измърмори тя.

— Наистина се случват чудеса. — Джак се качи по стълбите. — Благодаря, че ни посрещаш, отче.

Старият свещеник прегърна Джак и заговори на италиански.

— Държиш ли се подобаващо, Джакомо?

— Разбира се, отче. Мога ли да ти представя Лара Баучър от Америка?

— Signorina. — Свещеникът се поклони на Лара и заговори на английски. — Приятно ми е. Искате ли да видите базиликата Сан Марко?

— Да, ще се радвам. Благодаря ви.

— Насам. — Отец Джузепе затършува из голяма връзка ключове и ги поведе към страничната врата. Отключи я и запали лампата. — Влезте, моля.

Джак и Лара последваха свещеника към центъра на катедралата. Стъпките им ехтяха из голямата сграда, а статуите сякаш ги следяха с поглед. Джак пъхна няколко евро в кутията за дарения.

— Току-що осъзнах, че не съм си взела чантата прошепна Лара. — Не мога да даря нищо.

— Няма проблем. Оставихме я в Роматех. По-късно ще си я вземеш.

Отец Джузепе ги разведе, но прозевките му зачестяваха с напредването на нощта.

— Изморен си, отче — каза най-накрая Джак на италиански. — Прекъснахме съня ти. Можем да си продължим сами, ако предпочиташ.

— Добре. Ще ви заведа до campanile.

Отец Джузепе го погледна разтревожено, докато излизаха от църквата.

— Тя е мило момиче. Отнасяй се добре към нея, синко.

— Със сигурност. — Джак поведе Лара надолу по стъпалата.

Студен бриз раздвижи наметалото и тя го придърпа по-плътно около себе си.

Свещеникът спря пред камбанарията и потърси из ключовете си.

— Тя знае ли кой си?

Джак въздъхна.

— Познава личността и характера ми.

— Знаеш, че нямах това предвид. — Отец Джузепе отключи вратата и след това запали лампите. Огледа тъжно Джак. — Ще трябва да й кажеш.

Вампирът преглътна тежко. От предишния си опит знаеше, че да каже истината на жена, означава да я изгуби. Не можеше да рискува отново да премине през тази болка.

— Не искам да я изгубя.

Свещеникът постави ръка на рамото му.

— Трябва да вярваш, Джакомо. Любовта не съди, нито е несправедлива. — Той се обърна към Лара и я прекръсти. — Нека Господ те благослови — каза той на английски.

— Благодаря, отче — прошепна тя.

— Grazie. — Джак прегърна стария си приятел и придружи Лара вътре в камбанарията.

Свещеникът затвори вратата зад тях и силният звук се разнесе из кулата.

— Не ни заключва тук, нали? — прошепна Лара.

Джак сви рамене.

— Ако ни заключи, винаги мога да ни телепортирам навън.

Очите й се присвиха.

— Можел си и просто да ни телепортираш дотук, нали?

— Можех, но исках да разгледаш като истински турист. — Той я дръпна в асансьора и натисна бутона за последния етаж.

Асансьорът тръгна, разтрисайки се.

Тя поклати глава.

— Не мога да повярвам, че говорих със свещеник без бельо.

Джак й се усмихна.

— Убеден съм, че той носеше бельо.

Лара изсумтя.

— Е, как успяваш да получиш специално обслужване тук?

— Казах ти, на практика съм светец. — Той притисна длан до сърцето си.

Тя му се намръщи.

— Не отговори на въпроса ми.

— Добре тогава. Оригиналната campanile паднала през 1902 година. Нямало пари да се построи отново до 1912 година, когато… семейството ми дарило голяма сума.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата слязоха на етажа за разглеждане на камбанарията.

— Ела да видиш гледката. — Той посочи съм отворения прозорец.

Лара остана пред асансьора.

— Семейството ти е дарило пари през 1912 година?

— Да. — Merda. Беше ли го разкрила? Той вдигна ръце към нея. — Ела да видиш.

— Не е било семейството ти, нали? — прошепна тя. — Бил си ти.

Ръцете му паднаха до тялото му. Девет кръга на ада. Трябваше да се досети, че тя ще започне да осъзнава нещата.

Лицето й пребледня.

— Права съм, нали? Щеше да е толкова лесно да кажеш, че греша, но ти не можеш да се накараш да го изречеш.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Лара…

— Просто ми кажи истината. На колко години си?

Той се обърна и погледна през прозореца. Звездите блещукаха над морето от червени керемидени покриви. Сърцето му препускаше. Колко можеше да разкрие?

— Идвал съм тук толкова пъти, но винаги бях сам. — Той я погледна. — Допреди да те срещна.

Тя се приближи към него.

— Можеш ли да си честен с мен?

— Лара, аз се влюбвам в теб.

Тя си пое рязко въздух.

— О, боже! — Притисна ръка към устните си. — Но как можем… има ли някаква надежда за нас?

— Казвали са ми, че щом има любов, има и надежда.

Трябва да вярваш, беше му заявил старецът.

Очите на Лара заблестяха от сълзите й.

— Страх ме е, че си толкова по-стар от мен, толкова различен.

— Вътрешно ние сме еднакви.

Студен бриз се завъртя около тях и повдигна косата й. Тя потрепери и уви наметалото около себе си. От площада се разнесе музика. Свиреше акордеон, след това глас баритон започна да пее.

Джак погледна надолу. Лоренцо свиреше на акордеона и беше довел едни от най-добрите певци във Венеция на площада, за да пеят за Лара.

— О, боже. — Тя погледна надолу през прозореца. — Той пее „Bella Notte“ — обърна към Джак насълзени очи. — Организирал си това за мен?

— Да. — Той взе ръката й. — Ще бъдеш ли моята лейди, Лара?

— Искам да бъда.

— Тогава няма сила на света, която може да ни спре. — Той я придърпа в ръцете си и я целуна с всичката си стаявана толкова нощи страст.

Това беше нощта — красивата нощ, в която щеше да стане негова. Искаше да сподели Венеция с нея. Имаше толкова малко за споделяне, толкова малко информация, която да й даде, че чувстваше, че това е единствената възможност да е близо до нея. И начинът, по който откликваше, му вдъхваше повече надежда, отколкото беше изпитвал за почти двеста години.

Тя се притискаше към него, приемаше го, топеше се върху него. Той нахлу в устата й и засмука езика й. Прокара ръце надолу по гърба й и обхвана дупето й, когато я притисна към възбудения си член, тя изстена.

— Лара… — Той се спусна надолу по бузата и към врага й с целувки.

Тя поклати бедра от ляво на дясно, търкайки се в него.

Santo cielo. Желаеше го. Страстта му премина в отчаяна нужда. Той отметна кадифеното наметало от раменете й, след това откопча копчетата отпред на роклята й, спирайки на колана. Избута корсажа и пуловера надолу само за да открие някаква модерна измишльотина без презрамки, която блокираше пътя му към рая.

— Не е залепено за теб, нали? — Не искаше да откъсне нещо от деликатната й кожа.

Лара се усмихна и погали бузата му.

— Откопчава се отпред. Да ти покажа ли?

— Ще се справя. — Той се забори със странната пластмасова кукичка, когато внезапно закопчалката се отвори. Пое рязко въздух пред невероятната гледка — Paradiso.

Тя поклати глава, усмихвайки се и изчервявайки се едновременно.

— Просто гърди.

— Не, любима. — Очите му се съсредоточиха върху нейните и той се усмихна. — Твоите гърди.

Червенината в бузите й се увеличи и ароматът на сладката й, бушуваща кръв отново разпали отчаяното му желание.

— Искам те. — Той освободи колана й с вампирска скорост и откопча останалите й копчета преди коланът дори да падне на земята.

Разтвори краката й широко и я прихвана около кръста. Кремавата й кожа имаше розов оттенък заради червенината в очите му. Прокара ръце нагоре по ребрата й, след това обхвана гърдите й.

— Да. — Тя изви гръб и се наклони към него, така че розовите й гърди да изпълнят ръцете му.

С палци той направи кръг около закръглените й, розови зърна. Те се свиха пред погледа му и членът му внезапно се надигна. Потърка връхчетата на гърдите й и усети как се втвърдяват под възглавничките на палците му. Ерекцията му се увеличи. Със страдалчески стон той стисна зърната й и леко ги дръпна.

— О, боже… — Лара сграбчи раменете му и коленете й се разтрепериха.

— Държа те — той хвана дупето й и я повдигна.

Тя уви крака около кръста му.

Джак притисна гърба й към стената и я вдигна по-нависоко, за да може да се наслади на гърдите й. Избута роклята й настрана с лице и захапа едно от зърната й.

Тя се разтърси в ръцете му и стисна силно главата му.

— Джак!

Той засмука и захапа твърдото й зърно. Внезапно леко замайване го заля и той спря за секунда. Слънцето. Изгревът наближаваше. Merda.

— Джак, моля те. — Лара дишаше тежко, докато дърпаше косата му с юмруците си.

Той потърка бузата си в гърдите й, докато се бореше да остане силен. Имаше около пет минути преди енергията му да изчезне. Ако заспеше мъртвешкия си сън тук, слънцето щеше да го убие.

Пое дълбоко въздух и мирисът от възбудата на Лара го разбуди. Толкова богат и тежък. Santo cielo, щеше да я накара да вика, преди да си тръгне.

Той я настани в ръцете си, така че да я придържа само с една. Със свободната си се пресегна под полата й.

— Погледни ме — прошепна той, докато плъзгаше длан нагоре по голото й бедро.

Тя го погледна.

— Очите ти са толкова червени.

— Твоите са толкова сини. — Той достигна влажните й устни и тя ахна.

— О, боже! — Очите й трепнаха и се затвориха.

Джак продължи да я гали, докато тя започна да трепери в ръцете му. С леки движения се плъзгаше по клитора й, след това внезапно го притискаше.

Тя извика. Прасците й се притиснаха към гърба му. Влага заля пръстите му и той изстена. Беше толкова сладка, толкова откликваща.

Той се наведе към нея и прошепна в ухото й.

— Cara mia, обичам те.

— О, Джак… — Тя се задъха, дишането й се ускори срещу бузата му.

Мъртвешкият сън отново го заля. Трябваше да се телепортира скоро. Проникна с пръст във влажната й женственост и вътрешните й мускули го стиснаха алчно. Беше толкова близо. Ерекцията му опъваше болезнено дънките му.

Слънцето пълзеше все по-близо до хоризонта. Пот изби по челото му. Той вкара втори пръст и потърка хлъзгавите й вътрешни стени.

— Джак! — мускулите й го стиснаха, след това тя спря да диша.

Мъртвешка тишина ги заобиколи. Дори серенадата навън беше спряла. Джак извади пръстите си и притисна клитора й.

С вик тя свърши. Тялото й се разтърси. Гълъби, подплашени от гнездата си, започнаха да обикалят камбанарията с тревожни замахвания на крилете си. Джак се облегна на стената, замаян от слабост, докато небето ставаше все по-светло, оповестявайки изгрева.

С последни сили той ги телепортира в стаята си в къщата в Ню Йорк Сити. Той се строполи на леглото и Лара падна до него.