Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (22)

Глава 22

Джак премина с юмрук през стената на 102-ра стая. Колежанките изпищяха и се притиснаха една в друга, грабна ръката му.

— Връщай се в Роматех. Сега! Аз ще почистя тук.

Джак се отдръпна.

— Предадох я! Как можах да я предам?

— Стегни се, Джак. — Роби погледна към вратата, когато Финиъс влезе. — Фин, заведи го обратно в Роматех.

— Няма да си тръгна — изръмжа Джак.

Роби го хвана за раменете.

— Тя не е тук. — Лицето му омекна. — Ще я намерим, Джак.

— О, мамка му — Финиъс се приближи. — Аполон се е…

— Да — прекъсна го Роби. — Сега изведи Джак оттук. Ще ви последвам скоро.

— Не ми трябва бавачка.

Джак се телепортира. Пристигна пред Роматех и откъсна клон от нищо неподозиращото дърво.

Финиъс залегна и клонът прелетя над главата му.

— Пич, съжалявам. Ще я намерим, нали знаеш?

Джак тръгна към входа на Роматех.

— Ще разкъсам Аполон на парчета. — Той потърси идентификационната си карта из джобовете си.

Merda. Ръцете му трепереха.

— Дай на мен, човече. — Финиъс прокара своята и активира скенера.

Джак отклони поглед и се загледа към гората, която обграждаше Роматех. Лара можеше да е навсякъде. Лара! Лара, чуваш ли ме?

— Уоу! Това беше силно. — Финиъс отвори вратата. — Колко далеч можеш да изпратиш съобщението?

— Не повече от няколкостотин мили. — Джак затвори очи и се концентрира. Нищо. Не можеше да го чуе.

Как беше могъл да я предаде? След всички обещания, че ще я пази, я беше предал. Сърцето му се сви от страх. Остани жива, Лара. Остани жива, докато те намеря.

Отново се случваше. Беше предал първата си любов, Беатрис. Не беше там за нея и тя беше умряла, чувствайки се изоставена. И сега не беше там за Лара.

Роби се появи.

— Оправих се със спомените на момичетата, но нямаше какво да направя с дупката в стената. — Той тръгна към тях. — Ще я намерим, Джак.

— Да, ще я намерим — съгласи се Финиъс. — Тя ще е добре, братле.

Джак се чудеше дали молитвите от деветия кръг на ада можеха да бъдат чути.

 

 

Лара още коленичеше на твърдия мраморен под. Опитваше се да държи ума си далеч от страха и болящите я колене, като си спомняше уроците си за спасение. Първо, трябваше да събере информация. Не можеше да определи как да избяга, преди да знае къде се намира.

Можеше да стои настрана от беди и надяваше се, да остане неухапана, за да може да запази силите си. Трябваше да се оглежда за нещо, което да бъде използвано като оръжие. Нуждаеше се от средства за комуникация с външния свят. И й трябваше достъп до другите затворници тук, за да види кои от тях биха могли да й бъдат съюзници. Дори не обмисляше пазачите. Изглеждаха с напълно промити мозъци и бяха въоръжени.

— Стражи! — проговори Атина. — Ще доведете две девици.

— Да, мъдра Атино — отговориха те в синхрон.

Лара наклони леко глава, за да може да вижда. Пазачите отвориха вратата и излязоха. Сандалите на по-високия издаваха скърцащ звук с всяка стъпка.

Чу да се приближават различни стъпки.

— Атина. — Беше Аполон.

Лара преглътна тежко. Надяваше се да не е гладен.

Атина погледна към нея.

— Стой.

— Да, мъдра Атино.

Толкова си мъдра и готина.

Атина излезе от стаята.

— Да, господарю, Аполон?

Лара се опита да слуша разговора. Не се стараеха да са много тихи. Предположи, че не я смятат за опасност.

— Тези два вампира почти ме хванаха — изръмжа Аполон. — Изглеждаха много ядосани.

— Сигурно са от онези глупави вампири, които пият от бутилки — изсъска Атина. — Заклевам се, мразя тях и праведното им отношение, сякаш са по-добри от нас. Имаме право на прясна храна.

Лара се намръщи. Караха я да се чувства като парче месо без подправки.

— Мисля, че ме очакваха — призна Аполон. — Ще трябва да намерим други територии за ловуване.

— Няма проблем — отговори Атина. — Има колежи навсякъде на североизток.

Това беше интересно. Сигурно бяха някъде на североизток.

— Поне това място е още тайно — каза Аполон. — Не ни проследиха тук, значи очевидно не знаят къде сме. Ами новото момиче? Мислиш ли, че работи за тях?

Атина се засмя.

— Няма начин. По-глупава е дори от обикновените.

Лара завъртя очи. Страхотно. Е, можеше да продължава да се прави на невежа, докато не избяга.

— Добре — каза Аполон. — Подготви я. Ще организирам Церемонията за избиране след пет минути. — Той си тръгна.

Лара чу два женски гласа в далечината.

— Здравейте, господарю Аполон.

— Елате, девици — извика ги Атина. Тя се върна в стаята. — Стани, девице.

Лара предположи, че това е за нея. Изправи се сковано и се огледа. Над главите им имаше електрическа светлина. Я пък ти. Изглежда, Елисейските полета разполагаха с електричество. Тези момичета определено бяха неадекватни от вампирския контрол, за да не разберат, че все още са на земята.

Стаята беше празна, с изключение на огромна дървена пейка и шкаф, пълен със сгънати рокли. Нямаше книги. Е, кой се нуждаеше от книги, когато мъдрата Атина беше наоколо?

Две червенокоси жени влязоха бързо в стаята. Поклониха се.

— Здравейте, мъдра Атино.

— Днес се върнахме рано с нова девица — каза Атина. — Подгответе я за Церемонията за избиране, която ще започне след пет минути. — Тя излезе от стаята.

Лара разпозна двете момичета от снимките по случая. Ванеса Карлтън, която беше изчезнала от Колумбия през май. Другата беше Кристи Робинсън, която беше изчезнала от Ню Йорк през април. Беше добра новина, че и двете са живи.

— Здравейте, аз съм Лара.

Те се свиха и погледнаха към вратата.

Ванеса бързо я затвори.

— Ще се окажеш в беда, ако използваш името си — прошепна тя. — Ние сме девици. Получаваме име само когато станем избраница.

Кристи събра ръцете си, усмихвайки се.

— И една от нас ще бъде избрана днес!

— О, супер. — Лара се опита да се усмихне.

— Бързо. — Кристи отиде до шкафа. — Свали всичките си дрехи, освен бельото. Трябва да те облечем — тя издърпа сгъната бяла рокля от рафта и я изтупа.

Лара огледа двете момичета и събу обувките си. И двете бяха облечени в дълги бели туники, които се държаха на лявото им рамо, оставяйки дясното голо. Две дълги ленти бял лен се придържаха към туниките под раменете им. Увиваха се, пресичайки се по средата отпред и отзад, завързани на кръста.

Лара махна тениската си и дънките.

— Знаете ли къде сме?

— Ние сме девици — повтори Кристи. — Мъдрата Атина не ти ли обясни?

— Каза нещо за Елисейските полета^[1] — Лара махна чорапите си. — Предполагам има предвид Шанз-Елизе в Париж?

Момичетата я погледнаха с празни очи.

— Знаете. Франция? Не искате да умрете, без да видите Париж.

Раменете на Ванеса увиснаха.

— Прекалено е късно за нас. Ние никога няма да се върнем. — Сълзи заблестяха в очите й. — Липсват ми семейството и приятелите ми.

— Не плачи — изсъска Кристи. — Ако изглеждаш зле, никога няма да те изберат. Пък и някой ден отново ще видиш семейството си.

— Да. — Ванеса се намръщи. — След като умрат.

— Защо ще чакаш? — попита Лара. — Винаги можем да си тръгнем и да си отидем вкъщи.

— Не можем да се върнем вкъщи — изплака Ванеса. — Ние сме мъртви.

— Шшшшт. — Кристи я побутна. — Ще те чуят. Знаеш, че боговете имат свръх слух — тя погледна към Лара. — Каквото и да правиш, не ядосвай боговете.

— Защо? — попита Лара. — Какво могат да ни направят?

— Те са богове — прошепна Ванеса. — Могат да изчезват и да се появяват. И имат суперсила. Виждала съм ги да изтръгват дървета от земята и да ги мятат, сякаш са камъчета. Могат да завладеят ума ни и да ни карат да правим каквото кажат.

— Това е истината — кимна Кристи. — Веднъж един пазач ядоса Атина и тя го накара да се пореже със собствения си меч. След това Аполон използва светената си кръв, за да го излекува.

Ванеса се разтрепери.

— Ако ги ядосаш, могат да те пратят завинаги при Хадес.

— Но не искаме да те плашим — каза Кристи. — Трябва да си много мила, щом са те довели тук.

Ванеса се усмихна.

— Само специалните хора като нас живеят тук и служат на боговете.

— А ако ги задоволяваме, можем да бъдем избраници и ще ни направят богини — добави Кристи с усмивка. — Побързай. Церемонията за избиране ще започне скоро.

Лара махна сутиена си и Ванеса метна бялата туника през главата й. Докато Лара я приглаждаше, Кристи използва бронзова щипка, за да я захване за рамото й. Ванеса грабна ленени ленти и с помощта на Кристи ги уви около Лара и ги завърза за кръста й.

Чу се продължителен звук от гонг в далечината.

— О, не! Започват. — Ванеса изтича до шкафа и грабна бели кожени сандали. — Ето. Обуй ги.

Лара пъхна крака, докато Ванеса й помагаше да стегне сандалите. Кристи събра дрехите й и ги захвърли върху дървен сандък.

— Какво ще стане на церемонията? — попита Лара.

— Аполон ще избере нова избраница — обясни Ванеса. — Обикновено е девицата, която е била тук най-дълго, затова едва ли ще ни изберат.

Кристи разроши дългата си червеникава коса.

— Нямам търпение да дойде моят ред.

Лара потрепери. Избраницата вероятно беше вечерята.

Гонгът отново прозвуча.

— Хайде. — Кристи грабна червена рокля от шкафа и отвори вратата.

— И сте сигурни, че сме мъртви? — прошепна Лара. — Чувствам се адски ентусиазирана за мъртвец.

Кристи се ухили.

— Вълнуващо е, нали? Ние сме на съвсем друга планета. И живеем сред божествата. Колко страхотно е това? Наистина сме благословени.

Наистина, по-скоро с изпити мозъци. Те вървяха през фоайето, докато стигнаха гравирана двойна врата. Кристи и Ванеса отвориха своята половина и Лара ахна.

Беше като Пантеона, но нов и блестящ.

Ванеса се усмихна.

— И аз ахнах, когато го видях за първи път. Наистина е готино, нали?

— По-бързо — Кристи ги побутна. — Другите девици вече са заели местата си.

Лара зяпна обкръжението си, докато вървяха към храма. От всяка страна имаше триъгълна стая, серия от шест мраморни колони, които се извисяваха до тавана. Измежду колоните в Коринтски стил^[2] бяха поставени бронзови казани, които стояха на триножници. Във всеки казан гореше огън, озаряващ белия мрамор в златни оттенъци.

В края на храма имаше три златни трона. Над тях от тавана висяха огромни бронзови слънца, които блестяха на светлината от огъня на бронзовите факли, наредени около тях. Отстрани стоеше пазач в къса бяла тога. Той за пореден път удари гонга. Дълбокият металически звук се разнесе като ехо из огромната зала.

В центъра на храма лежаха девет червени възглавнички в три реда от по три. Шест девици, облечени в бяло, стояха зад първите шест възглавнички.

Ванеса спря зад една в последната колона и посочи на Лара да застане до нея. Кристи изтича до гонга и постави червената рокля на пода до пазача. След това побърза назад към редовете възглавнички.

— Вижте, избраницата Калиопе. — Пазачът отново удари гонга.

Иззад троновете четирима пазачи измаршируваха напред, носейки златна носилка на раменете си. Когато стигнаха пред троновете, Лара видя млада жена, която се излежаваше върху златни възглавнички. Беше облечена цялата в червено. Роклята й беше подобна на тези на девиците, с тази разлика, че имаше червен шал около врата си. Лара трепна. Той сигурно криеше белезите от ухапване.

Четиримата пазачи поставиха носилката на земята, след това двама помогнаха на Калиопе да се изправи. Слаба ли беше? Лара наблюдаваше с увеличаващо се безпокойство как пазачите й помагат нагоре по стълбите до троновете. Калиопе седна на най-малкия, намиращ се вляво.

Лара виждаше лицето й и го разпозна от файловете. Избраницата Калиопе беше Бритни Бекфорд, момичето, което беше изчезнало от Колумбия през юли. Четиримата пазачи отнесоха носилката, носейки я някъде зад троновете. Лара предполагаше, че там има стая.

Гонгът прозвуча отново.

— Вижте, боговете са сред нас — обяви пазачът. — Мъдрата Атина, дъщеря на Зевс и богиня на мъдростта.

— Мъдра Атино — повториха девиците в синхрон и коленичиха на възглавничките.

Лара последва примера им, благодарна, че този път има възглавничка. Погледна нагоре, когато Атина се появи. Вампирката беше заменила дънките и тениската си с дълга тога от лилава коприна. Диадема от златни листа красеше главата й. Тя седна на трона вдясно.

— Господарят Аполон, син на Зевс и бог на слънцето — обяви пазачът.

Аполон се появи, носейки тога от блестящо злато. Беше последван от четирима пазачи, всеки носещ меч. Това означаваше, че има петима пазачи, предположи Лара. Всички изглеждаха напълно под контрол.

Девиците въздъхнаха, когато Аполон премина покрай тях. Лара предполагаше, че изглежда добре, но със студената вълна въздух, която го следваше, разбра, че използва вампирска сила, за да се направи неустоим.

Аполон се качи пред трона си и се обърна с лице към тях, усмихвайки се царски и подигравателно.

— Господарю Аполон. — Девиците се поклониха дълбоко.

Лара копира движението.

— Отново е време да изберем избраница — обяви Аполон. — Това е най-върховното уважение, което смъртен може да получи. Ако ми служите добре, ще ви направя богини.

Лара чу няколко от девиците да шептят „Моля те, избери мен“ тихо. Мразеше мисълта, че една от тях ще бъде ухапана, но беше добре да се даде почивка на Бритни. Милото момиче трябваше да си възвърне силата.

Аполон посочи към пазача до гонга.

— Донеси червената роба.

— Да, господарю Аполон — пазачът я вдигна и се приближи до деветте девици.

Аполон пристъпи надолу и бавно тръгна към тях.

— Изправете се, нека видя лицата ви.

Те се изправиха, все още коленичили върху възглавничките. Лара се опита да се прегърби, да изглежда непривлекателна, докато другите изпъваха гърди и прехвърляха коси през раменете си.

— Първи ред, станете — нареди Аполон.

Първите три момичета се изправиха.

Аполон ги огледа внимателно, след това спря на средното момиче.

— Приготви се.

— Да, господарю Аполон — прошепна момичето и откопча бронзовата щипка от рамото си.

Бялата й роба падна докъдето белите ленти се увиваха около ребрата й, оставяйки гърдите й на показ.

Лара се бореше да запази отвращението си далеч от лицето си. Перверзник. Лъжливо копеле. Обещава на момичетата да ги превърне в богини, а само смята да ги хапе.

Или може би им даваше вечен живот. Погледът й се насочи към Атина. Изглеждаше като червенокоса колежанка. Можеше ли да е била такава, преди да стане вампир?

Аполон отстъпи и сините му очи започнаха да блестят.

— Вижте, избраницата. Името й ще бъде Акила.

Пазачът тръгна напред с робата в ръце. Двете девици в реда й помогнаха на Акила да я облече. Изглеждаха ядосани, но Акила блестеше от щастие.

Лара преглътна шумно. Милото момиче беше избрано за вечеря. Аполон взе ръката й и я поведе зад троновете. Мамка му. Нямаше какво да направи.

Атина последва двамата пазачи. Лара се зачуди дали те не бяха нейната вечеря. Още двама помогнаха на избраницата Калиопе да слезе и я поведоха зад троновете.

Гонгът отново прозвуча.

— Това е. — Ванеса се изправи. — Сега отиваме в стаята си.

Когато Лара се изправи, огледа деветте червени възглавнички. Сега имаше само осем девици. Последва ги през двойната врата.

Едно от момичетата от първия ред избухна в сълзи.

— Защо той никога не ме избира? Служа на боговете от месеци.

— Трябва да си търпелива — каза друга девица. — Боговете знаят кога е времето на всяка от нас.

Те минаха през фоайето и излязоха през друга двойна врата. Студен, свеж въздух се изви около Лара и тя си пое въздух дълбоко. Въздухът миришеше на бор. Беше прекалено тъмно, за да види добре, но небето беше чисто и предположи, че са някъде в провинцията.

Момичетата вървяха към малка квадратна сграда. Зад нея Лара забеляза по-малка сграда. Погледна назад към храма. Беше най-голямата сграда в лагера. Доколкото можеше да види, беше затворен с ниски каменни стени. Достатъчно ниски, за да се прескочат. Няколко факли осветяваха стената, но имаше много тъмни места и можеше да се измъкне незабелязана.

Вероятно можеше да избяга, но къде щеше да иде? Нямаше идея в коя посока да тръгне, а и кампусът, изглежда, беше заобиколен от гъста, тъмна гора. Щеше да се скита с дни.

Девиците я поведоха към квадратната сграда, която й напомняше на римска вила. Четирите страни ограждаха вътрешен двор. В двора имаше басейн.

Момичетата свиха надясно и вляво и влязоха в дълга спалня с пет легла, наредени от всяка страна.

— Тук спим — каза й Ванеса. — Пазачите спят от другата страна на двора.

— Но ние стоим далеч от тях — предупреди я Кристи. — Трябва да останем чисти за Аполон.

— Да. — Ванеса снижи глас. — Пазачите служат на Атина. Тя ще бъде бясна, ако само дори ги погледнем.

— Разбирам.

Лара си взе душ в голямата баня, която всички девици деляха, след което си сложи изчистена бяла нощница, която Кристи й даде.

Казаха й кое е нейното легло.

Престори се, че заспива, докато чакаше другите момичета да направят същото. Надяваше се да може да разгледа през нощта и да събере информация. Или може би щеше да провери Избраниците, за да види дали са добре. За жалост, не знаеше къде точно са и не искаше да рискува да попадне на вампир. Не можеше да рискува вампирите да разберат, че не е под контрола им. Можеше да я убият на място.

Ненавиждаше това, което се случваше на тези момичета, но най-добрият начин да им помогне, беше да остане жива и много внимателна. Въздъхна. Едно от момичетата, които не беше избрано, все още беше будно и плачеше тихо в леглото си. Лара неусетно се унесе и заспа.

— Ставай, поспаланке. — Ванеса я разтърси. — Денят настъпи.

Лара седна бързо, надявайки се Елисейските полета и избраниците и вампирите, правещи се на богове, да са били просто сън. Но не, тя беше там, в спалнята на девиците.

— Хайде — подкани я Ванеса. — Обличай се. Имаме да вършим работа.

След тридесет минути, докато помагаше на Ванеса и Кристи да почистят банята и спалнята, Лара се чувстваше все повече като прислужница, а не като девица.

— Къде са другите девици? — попита.

— Някои чистят храма, а други пазят Аполон — обясни Кристи, докато мяташе мръсните хавлии и нощници в голяма кошница. — Редуваме се кой да го пази през деня.

Лара въздъхна, докато оправяше още едно легло.

— Ако е всемогъщ бог, защо някой трябва да го пази?

— Пазим само тялото му — обясни Кристи. — Той го напуска през деня.

— Разбира се. — Защото вампирите бяха мъртви през деня. Лара се зачуди дали може да намери нож, или кол. Можеше да прободе Аполон през деня, докато е в мъртвешки сън. — Аз ще го пазя ли?

— Разбира се — отвърна Ванеса, докато чистеше пода. — Правим го по две и седим пред стаята му.

— Не можем ли да влизаме? — попита Лара.

— О, не, стаята е заключена. — Ванеса замете купчина прах в лопата. — Ние сме там, за да го почитаме. Той трябва да напуска тялото си през деня, за да се превърне в слънцето.

— И когато слънцето залезе, се връща в тялото си — продължи Кристи. — Тогава е много уморен и гладен. Избраницата му помага да възстанови силите си.

— Сигурна съм — отбеляза саркастично Лара.

— Мисля, че приключихме. — Кристи огледа доволно стаята. — Хайде, да отидем да закусим.

Лара ги придружи до по-малката сграда отзад. Там една от девиците готвеше.

Кристи сбърчи нос към храната на масата.

— Пак си прегорила филийките.

— И? — Готвачката я изгледа ядосано. — Опитай ти да готвиш по три яденета на ден за петнайсет човека. Тази работа ми омръзна.

Ванеса ахна и погледна към отворената врата.

— Не трябва да се оплакваш. Някой от пазачите може да те чуе.

— И е удоволствие да служим на боговете — добави Кристи.

— Почти никога не виждам боговете — измърмори готвачката. — Винаги робувам тук.

Лара се ухили. Това беше перфектното място да не я забелязват.

— Аз ще ти помогна.

— Шшшшт. — Ванеса дръпна робата си и прошепна.

— Не искаш да работиш тук.

— Но аз искам да служа на боговете — настоя Лара. — И обичам да готвя.

— Сериозно? — готвачката я зяпна. — Ти… ти ще ми помогнеш?

— Разбира се. — Лара влезе в кухнята и се огледа. Алилуя, тук имаше ножове. Можеше да поднесе на Аполон кол за вечеря.

Готвачката сграбчи ръцете й.

— Бъди благословена. Не знаеш колко пъти съм закъснявала на Церемонията за избиране и роклята ми е била омазана. Аполон никога не ме избира. Казва, че мириша на смъртна храна и това нагрубява безсмъртието му. — Очите й се напълниха със сълзи. — Може би сега ще имам шанс.

— Няма за какво да ми благодариш. — Лара се почувства виновна.

Дали не спасяваше себе си, използвайки това момиче? Не, трябваше да спаси себе си, за да спаси останалите.

Тя отвори шкафа и разгледа кутиите, консервите и бутилките. Забеляза бутилка с кленов сироп от Върмонт. Изглеждаше сякаш е домашно бутилиран. Може би бяха във Върмонт.

— Откъде идва храната?

Готвачката сви рамене и сипа бъркани яйца в чиния.

— Появява се всяка седмица. Боговете са намерили начин да идва от долината на смъртните.

— Разбирам. — Лара трябваше да е там, когато идваше храната. Ако можеше да предаде съобщение по доставчика, тогава може би щеше да успее да ги спаси.

Постави бутилката с кленов сироп на плота.

— Кой иска палачинки?

— Аз, аз искам! — Кристи и Ванеса размахаха ръце.

Още една девица влезе през кухненската врата с поднос с яйца, бекон и препечени филийки.

— О, богове. — Тя постави подноса и притисна треперещите си ръце към гърдите си. — Мисля, че отново се случи.

— Какво? — попита Ванеса.

Девицата посочи към подноса с храна.

— Носех закуската на Калиопе в храма и стаята й беше празна. Тя не беше вътре.

Кристи, Ванеса и готвачката ахнаха.

— Сигурна ли си? — прошепна Кристи. — Не е с някого от боговете?

— Не — девицата поклати глава. — Попитах пазачите и те казаха, че се е въздигнала снощи.

Още едно групово ахване.

Лара тръгна към девицата.

— Какво имаш предвид под въздигнала.

Очите на девицата се напълниха със сълзи.

— Въздигнала се е на по-високо място. Калиопе е станала богиня.

— Нека боговете бъдат благословени — прошепна Кристи.

— Наистина — добави Ванеса. — Това е толкова страхотно. Надявам се и аз да стана богиня някой ден.

Лара потрепери от ледена тръпка. Спомни си колко слаба беше изглеждала Бритни Бекфорд миналата вечер. Закри устата си, за да сдържи жлъчта, която напираше. Имаше ужасното предчувствие, че Бритни е мъртва.