Джордж Лукас
Междузвездни войни (13) (Из приключенията на Люк Скайуокър)

XII

Лия Органа седеше мълчаливо пред големия екран, където се виждаха Явин и луните му. Голяма червена точка се движеше неотклонно към четвъртата луна. Додона и още неколцина полеви командири от Съюза стояха до сенаторката, също вперили очи в екрана. Около Явин започнаха да се появяват малки зелени петънца и да се сливат в облачета като трептящи във въздуха комари.

Додона сложи ръка на рамото й. Ръката предлагаше утеха.

— Червената точка е имперската бойна станция, която навлиза в системата на Явин.

— Всички наши кораби тръгнаха — каза някой от командирите зад него.

Един самотен мъж стоеше в цилиндричната наблюдателница на върха на тънка като рапира кула и се взираше през електронния бинокъл. От зелената джунгла под него до слуха му достигаха задавени викове, стонове и праисторически крясъци. В небето се появиха четири сребристи кораба. Придържайки се плътно един до друг, те изтрещяха във влажния въздух и изчезнаха в утринното облачно покривало. Едва след секунди ехото раздвижи дърветата.

Последваха ги две смесени ескадри от X- и Y-изтребители. Те излязоха от въздушния океан на гиганта Явин, устремени към срещата със своя палач.

Човекът, който бе наблюдавал срещата на Бигз и Люк отстрани, тъкмо нагласяваше визьора на шлема си и неговите мерници, когато забеляза корабите, появили се от двете му страни.

— Сини момчета — обърна се той към тях по своя предавател, — тук е Синия водач. Настройте селекторите си и ги фиксирайте. Целта се приближава в сектор 1.3…

Светлото кълбо отпред, което до този момент приличаше на луна на Явин, запламтя по-ярко. Блясъкът му беше метален и зловещ, много различен от този на естествените спътници. Докато наблюдаваше как гигантската бойна станция напредва към Явин, мислите на Синия водач се носеха назад в годините към неизброимите престъпления, невинните жертви, отвеждани уж само на разпит, но за които повече нищо не се чуваше, и към всички злини, причинени от корумпираното правителство.

— Ето я, момчета — каза той в микрофона. — Син две, много си далеч. Приближи се, Уедж.

Младият пилот, когото Люк бе срещнал в заседателната зала на храма, погледна вдясно, после обратно към уредите си, намръщи се леко и направи някаква малка корекция.

— Съжалявам, шефе. Моят далекомер, изглежда, греши с няколко пункта. Ще трябва да мина на ръчно управление.

— Изключи го, Син две. Поеми ръчния контрол! Всички кораби да се приготвят за атака!

Един след друг Люк и Бигз, Уедж и другите членове на Синята ескадра потвърдиха: „Готови сме“.

— Действайте — изкомандва Синия водач, след като хвърли последен поглед на уредите и се убеди, че и при Джон Д. и Пиги всичко е наред.

Двойните крила на X-изтребителите се бяха разперили като стрели. Сега вече всеки кораб с четирите си крила и оръжията, монтирани върху тях, разполагаше с максималната си маневреност и пълната си огнева мощ.

А имперската станция все повече се уголемяваше. Вече се виждаха очертанията на повърхността й и всеки пилот различаваше полигоните, ръкотворните планини и каньони, дори предавателните антени.

Дишането на Люк се учести, когато за втори път наближи злокобната черна сфера. Дихателният му автомат отбеляза тази промяна и я компенсира.

Нещо сякаш заудря по кораба му. Все едно че се намираше отново в своя скайхопер и се бореше с ветровете на Татуайн. Изпита неприятно чувство за несигурност, но то продължи само до момента, когато в ушите му прозвуча успокояващият глас на Синия водач:

— Минаваме покрай техните външни щитове. Дръж се здраво! Изключи лицевия отражател, който явно е заял, и включи защитните екрани!

Друсането и ударите продължиха, положението се влошаваше. Като не знаеше как да отстрани повредата. Люк постъпи по единствения възможен начин — продължи да управлява кораба и да изпълнява заповедите. После вихрушката край изтребителя престана и мъртвостуденото спокойствие на космоса се възцари отново.

— Така, преминахме — успокои ги Синия водач. — Не говорете, докато не застанем над тях. Изглежда, не очакват много голяма съпротива.

Въпреки че половината от огромната станция оставаше в сянка, те се намираха достатъчно близо до нея и Люк можеше да различи хилядите светлини по повърхността, които й придаваха вид на плаващ град.

Някои от другарите на Люк бяха още по-силно развълнувани, тъй като за първи път виждаха станцията.

— Виж колко е голяма! — ахна Уедж Антилийз в отворения си предавател.

— Прекрати приказките, Син две — заповяда Синия водач, — увеличи скоростта за атака!

Мрачна решителност се четеше в израза на Люк, когато натисна бутоните и започна да настройва компютърния визьор на шлема си. Р-2 повторно изследва приближаващата се станция и през главата му преминаха непреводими електронни мисли.

Синия водач потърси местонахождението на предполагаемата цел.

— Червени водачо — извика той в предавателя, — тук е Синия водач. Ние сме на позиция. Можем да ви прикриваме. Шахтата е доста по на север. Смятам да им създадем доста работа тук.

Червения водач беше пълната противоположност на ескадрения командир на Люк. Имаше вид на типичен счетоводител — нисък, слаб и свит. Но по способности и преданост не отстъпваше на стария си колега и приятел.

— Тръгваме към целта, Дъч. Бъди готов да се намесиш, ако се случи нещо.

— Почакай, Червени водачо — отвърна другият. — Първо трябва да пресечем екватора и да се опитаме да привлечем основния им огън. Нека Силата бъде с вас.

Приближаващото ято се раздели на два отряда. X-изтребителите се насочиха право към издутата броня на станцията, а Y-изтребителите завиха на север.

Алармените сирени на станцията нададоха тъжен вой и изненаданият персонал разбра, че неуязвимата крепост всъщност беше подложена на организирана атака. Адмирал Моти и неговите помощници смятаха, че бунтовниците ще съсредоточат силите си в защитен пръстен около самата луна. Те бяха съвършено неподготвени за нападение.

Имперската бойна мощ трябваше да се справи с този стратегически пропуск. Войниците от отбраната се спуснаха да заемат местата си. Серводвигателите насочиха стотиците гигантски смъртоносни дула. Скоро върху връхлитащите бунтовнически изтребители се изсипа унищожителен огън — енергийни лъчи, електрически мълнии, твърди експлозиви.

— Тук е Син пет — съобщи Люк в своя микрофон и се гмурна право надолу, решен да обърка електронните съгледвачи на врага. Сивата повърхност на бойната станция се стрелкаше покрай амбразурата. — Атакувам.

— След теб съм, Син пет — прозвуча гласът на Бигз.

Мишената, взета на прицел във визьора на Люк, беше стабилна, докато той бе неуловим за защитниците на Империята.

Изтребителят му бълваше мълнии. Една от тях причини огромен пожар върху тъмната повърхност долу, който щеше да изпепели всичко, докато екипажът на станцията успее да изключи циркулацията на въздуха в повредения сектор.

Радостта на Люк премина в ужас, когато разбра, че не може да промени навреме курса и да избегне огнено кълбо от неизвестно естество.

— Измъкни се, Люк, измъкни се! — крещеше Бигз.

Но въпреки командите за промяна на курса, автоматиката отказваше да му осигури необходимата центробежна сила. Изтребителят потъна в растящото кълбо от нажежени газове.

Когато Люк мина през него и излезе от другата страна, бързият оглед на уредите за управление го успокои. Горещата маса не бе повредила кой знае колко кораба, макар че и по четирите му крила бяха останали черни ивици от обгаряне, които свидетелстваха с каква опасност се бе разминал.

Край кораба избухваха огнени кълба като цветя на ада, когато Люк го изведе нагоре по стръмна крива.

— Добре ли си, Люк? — попита загрижено Бигз.

— Окей, само че съм малко поопърлен.

Прозвуча и друг, по-строг глас:

— Син пет — предупреждаваше Синия водач, — гледай да си осигуриш повече дистанция, иначе заедно с това имперско изчадие ще унищожиш и себе си.

— Да, сър. Сега вече знам. Това не е точно като да летиш със скайхопер, макар че ти твърдеше обратното.

Енергийни мълнии и ярки лъчи продължаваха да се оплитат в пространството над станцията. Бунтовническите изтребители кръстосваха в различни посоки над повърхността й и обстрелваха всичко, което можеше да мине за прилична цел. Два от тях се заеха с един енергиен терминал. Той експлодира и от вътрешността му изригнаха огнени фонтани и гейзери. Пламъци обхванаха многобройните проводници и причиниха допълнителни експлозии. Пробойните бълваха силни струи въздух, които засмукваха безпомощни войници и роботи от вътрешността на станцията и ги запращаха в бездънния черен гроб.

В този хаос черната фигура на Дарт Вейдър излъчваше странно спокойствие. Разтревожен командир се втурна към него и задъхано рапортува:

— Лорд Вейдър, те са трийсет, от два различни типа. Толкова са малки и бързи, че оръдията не могат да ги следват. Непрекъснато убягват на електронните съгледвачи.

— Всички екипажи да заемат местата си в Тай-изтребителите! Трябва да ги унищожим кораб по кораб!

В многобройните хангари засвяткаха червени светлини. Разнесе се алармен звън. Техническите екипи заработиха бясно, за да подготвят корабите, а облечените за полет имперски пилоти надяваха шлемовете си.

— Люк — обади се Синия водач, когато го видя да изплува невредим от огнения дъжд. — Обаждай ми се, когато се измъкваш.

— На път съм да го сторя.

— Пази се — настоя гласът от говорителя в кабината. — Огънят на защитната кула откъм десния ти борд е много силен.

— Над нея съм. Не се тревожи — отговори уверено Люк.

С винтово гмуркане той прелетя още веднъж над металните хоризонти. От върховете на крилата му излитаха мълнии и със смъртоносна точност поразяваха антени и оръдейни гнезда.

Лавирайки, той сполучливо избегна енергийните заряди, които просветнаха точно там, където преди миг се намираше корабът му. Доволна усмивка озари лицето му. Наистина всичко беше както в ронещите се каньони на Татуайн, където някога преследваше огромните плъхове уомп.

Имперските кораби се готвеха да излетят от станцията. В полигоните техническите екипи се суетяха около захранващите кабели и извършваха последни проверки. Особено внимание отделяха на подготовката на един от корабите — този, в който Дарт Вейдър с мъка успя да напъха огромното си тяло и спусна пред маската си втори пилотски наличник.

В командната зала на храма цареше атмосфера на нервно очакване. Бръмченето от проблясващия от време на време главен боен екран заглушаваше тихите разговори на хората, които се мъчеха да си вдъхнат увереност. Един техник, наведен над монитора си в другия край на залата, извика в прикрепения пред устата му микрофон:

— Водачи на ескадри, внимание! Водачи на ескадри, внимание! Прихванахме нови сигнали от другата страна на станцията. Срещу вас се движат неприятелски изтребители!

Люк чу съобщението едновременно с всички други и затърси имперски кораби в небето. Вгледа се внимателно и в показанията на уредите си.

— В обсега на моите уреди няма нищо.

— Оглеждай се добре — посъветва го Синия водач.

— Те ще бъдат над теб, преди уредите да ги уловят. Помни, могат да блокират цялата ти апаратура, но не и очите ти.

Люк се обърна отново и забеляза първия имперски кораб. Той преследваше един X-изтребител, чийто номер Люк бързо разпозна.

— Бигз! — извика той. — Внимавай, следват те отблизо!

— Нищо не виждам — долетя паническият отговор. — Къде? Не виждам нищо.

Люк наблюдаваше безпомощно как корабът на Бигз се отдалечава от станцията и се отправя в космоса следван от имперския кораб. Неприятелят го обстрелваше неспирно.

— Той е плътно до мен! Не мога да му избягам…

Лавирайки, Бигз рязко изви и се насочи отново към станцията, но преследвачът беше упорит и с нищо не показваше, че ще се откаже от гонитбата.

— Дръж се, Бигз — извика Люк. Жироскопите виеха от напрежение при острия му завой. — Идвам!

Имперският пилот бе дотам увлечен от преследването, че не забеляза Люк, който промени курса, изскочи от прикритието на сивата пелена и се спусна зад него.

Електронните уреди реагираха точно на указанията на компютъра, Тай-изтребителят кацна на мушката и Люк откри честа стрелба. Последва малка експлозия — малка в сравнение с огромната енергия, която се излъчваше от бойните гнезда на станцията. Но тази експлозия реши съдбата на трима души: Люк, Бигз и пилота на Тай-изтребителя, който загина заедно с кораба си.

— Улучих го — промърмори Люк.

— Пипнах го! Пипнах го! — разнесе се ликуващ вик от говорителя.

Люк позна гласа на младия пилот Джон Д. Да, това беше Син шест, който гонеше друг имперски изтребител над металния пейзаж. От крилото на X-изтребителя една след друга изскачаха мълнии, докато Тай-изтребителят се разцепи и се превърна във фойерверк от светещи метални късове.

— Добра стрелба, Син шест — похвали го командирът на ескадрата и бързо добави: — Внимавай, има още един зад теб.

Радостната усмивка изчезна от лицето на младежа, когато се огледа и не можа да види преследвача си. Нещо просветна наблизо, толкова близо, че строши амбразурата на десния борд. Следващото попадение превърна кабината в пламтяща маса.

— Улучен съм, улучен съм!

Това бе всичко, което успя да изрече младежът, преди да потъне в небитието. Синия водач видя как корабът на Джон Д. разцъфна в голямо огнено кълбо. Лицето му само леко побледня. Той имаше пред себе си по-важни задачи.

На четвъртата луна на Явин точно в този момент един просторен екран просветна и угасна също както Джон Д.

Обезпокоени техници затърчаха насам-натам. Един от тях обърна изпитото си лице към Лия:

— Голямообхватният приемник излезе от строя. Ще е необходимо време за…

— Направи всичко, каквото можеш — изкомандва Лия, — изключи видеосигнала и остави само звука.

След секунда залата се изпълни с шума от далечното сражение и гласовете на участниците в него.

— Притисни го, Син две, притисни го — повтаряше Синия водач, — наблюдавай онези кули.

— Силен огън, шефе — раздаде се гласът на Уедж Антилийз, — на двайсет и три градуса.

— Виждам. Задръж, намали скоростта! Има някакво смущение в радиовръзката.

— Не мога да повярвам — заекна Бигз, — никога не съм виждал такава огнева мощ.

— Задръж, Син пет. Задръж! — Последва пауза, а после: — Люк чуваш ли ме? Люк?

— Добре съм, шефе — чу се отговорът на Люк. — Имам обект на мушката си. Ще му видя сметката!

— Там долу артилерията бълва като в пъкъла, Люк — каза Бигз. — Обади се. Чуваш ли ме, Люк? Измъквай се!

— Прекрати атаката, Люк — заповяда Синия водач.

— Тук има много смущения. Люк, повтарям, прекрати! Не мога да те видя. Син две, можеш ли да видиш Син пет?

— Не — отвърна бързо Уедж. — Тук е истински ад. Скенерът ми не работи. Син пет, къде си? Люк, добре ли си?

— Няма го — започна Бигз. — Не, почакай… ето го! Изглежда, има лека повреда, но момчето е добре.

В командната зала се почувства облекчение и то най-много личеше върху лицето на прекрасната сенаторка.

На бойната станция изтощените до смърт и почти оглушали от трясъка на батареите войници бяха заменени от нови отделения. Никой от тях нямаше време да оценява хода на битката, пък и на обикновените войници не им се мислеше много за това, което е било от памтивека.

Люк се спусна дръзко над повърхността на станцията. Вниманието му бе приковано от далечна метална издатина.

— Придържай се близо, Син пет — нареди командирът на ескадрата. — Къде отиваш?

— Попаднах на нещо като хоризонтален стабилизатор на станцията — отговори Люк, — ще се опитам да го взривя.

— Внимавай, Син пет. Виждам силен огън в твоята зона.

Люк не обърна внимание на това и насочи изтребителя право срещу странния стърчащ обект. Решителността му бе възнаградена, когато го видя да изригва в гигантско кълбо от свръхнагорещен газ.

— Улучих го! — възкликна той. — Продължавам на юг към другия!

В бунтовническия храм Лия слушаше напрегнато. Изглеждаше едновременно ядосана и уплашена. Накрая тя не издържа и се обърна към Трипио:

— Защо Люк рискува толкова много?

Роботът не отговори.

— Внимавай, зад теб са, Люк — прозвуча гласът на Бигз от говорителите, — пази се откъм гърба! Изтребители над теб! Спускат се.

Лия не беше сама в тревогата си.

— Помогни му, Р-2 — шепнеше Трипио на себе си, — и не се предавай!

Люк продължаваше да се гмурка точно когато забеляза причината за безпокойството на Бигз зад себе си. Той неохотно се издигна и се отдалечи, от повърхността на станцията, изоставяйки целта. Но преследвачът му беше от класа и продължи гонитбата.

— Не мога да му избягам — съобщи Люк. Нещо проряза небето по посока на двата кораба.

— По петите му съм, Люк — извика Уедж Антилийз. — Дръж се!

Стрелбата на Уедж беше точна и много скоро Тай-изтребителят изчезна в пламъци.

— Благодаря, Уедж — каза тихо Люк и задиша по-спокойно.

— Добра стрелба, Уедж. — Обади се отново Бигз. — Син четири, и аз влизам в играта! Прикривай ме, Поркинз!

— С теб съм, Син три — увери го другият пилот.

Бигз се изравни с тях и стреля с всичките си оръжия. Никой не можа да определи точно, какво беше това, което той порази, но взривената малка кула очевидно беше по-важна, отколкото изглеждаше, защото последва цяла верига от експлозии.

Бигз се бе отдалечил вече от неспокойната зона, но неговият другар, който го следваше отблизо, си изпати от бушуващата енергия.

— Имам проблеми — съобщи Поркинз, — конверторът ми нещо се е разлудувал.

Това беше слабо казано. Всичките му контролни уреди се бяха побъркали.

— Катапултирай, Син четири — посъветва го Бигз. — Син четири, чуваш ли?

— Добре съм — отговори Поркинз. — Мога да удържа кораба, дай ми възможност да се измъкна, Бигз.

— Много си ниско — извика другарят му. — Издигни се, издигни се!

С повредените си уреди корабът на Поркинз представляваше удобна мишена. Едно от големите тежки оръдия на станцията го разпиля на парчета. Гибелта на Поркинз бе славна и бърза.

Около полюса на бойната станция беше сравнително спокойно. Нападението на Синята и Зелената ескадра в района на екватора беше толкова стремително и стръвно, че ангажира всички основни имперски сили. Червения водач гледаше на лъжливото спокойствие с мрачно удовлетворение, тъй като знаеше, че не след дълго картината ще се промени.

— Сини водачо, тук е Червения водач — съобщи той в микрофона си. — Започваме атаката! Шахтата е открита и маркирана. Никакъв противовъздушен огън, никакви вражески изтребители наблизо… засега. Изглежда, че ще можем да осъществим поне един безпрепятствен набег.

— Слушам, Червени водачо — отговори колегата му. — Ще се опитаме да им създаваме работа тук.

Три Y-изтребителя се откъснаха от звездите и се спуснаха към повърхността на бойната станция. В последната възможна секунда те промениха курса си и се понесоха в един от многото дълбоки ръкотворни каньони, които прорязваха северния полюс на мъртвата звезда. Край тях пробягваха метални укрепления.

Червения водач установи още веднъж, че наоколо няма имперски изтребители и се обърна към ескадрата си.

— Слушайте, момчета. Помнете, че преди да пуснете онова камъче, трябва да се приближите максимално до целта. Включете защитните си екрани на пълна мощност фронтално. Не обръщайте внимание на заплахата отстрани. Сега не е време да се тревожим за това.

Имперските сили в канала внезапно осъзнаха, че и този, необезпокояван досега сектор от станцията е атакуван. Те реагираха бързо и скоро енергийни мълнии се понесоха срещу атакуващите изтребители. Някои от тях експлодираха съвсем близо до налитащите бунтовнически кораби, но само ги разтърсваха, без да им причинят сериозни повреди.

— Май стават агресивни, а? — обади се в микрофона си Червен две.

Червения водач реагира спокойно:

— Колко са според теб оръдията, Червен пет? Я ги преброй.

Червен пет, известен на повечето от бунтовническите пилоти като Попе, успя някак да се справи и с тази задача, докато пилотираше изтребителя си през огнената градушка. Той беше стар, изпитан боец.

— Някъде около двайсет — реши Попе най-накрая — заедно с тези, които са на кулите.

Червения водач потвърди, че е приел информацията и спусна пред лицето си компютърния визьор. Експлозиите продължаваха да люшкат изтребителя.

— Включете компютърните си визьори — нареди той.

— Тук червен две — чу се отговор. — Включих визьора и получавам сигнал. — Гласът му издаваше напрежение.

Асът на бунтовниците, Червен пет, беше хладнокръвен и самоуверен, макар че това не се потвърждаваше от думите, които той промърмори сякаш на себе си:

— Явно готвят някакъв номер.

Отбранителният огън от близките гнезда неочаквано секна. Зловеща тишина изпълни канала.

— Какво става? — попита Червен две и се огледа тревожно. — Спряха. Защо?

— Не ми харесва тази работа — изръмжа Червения водач.

Попе пръв разбра измамата.

— Веднага превключете задните защитни екрани на пълна мощност! Внимавайте за неприятелски изтребители!

— Ти позна, Попе — призна Червения водач, който следеше един уред. — Ето ги, идват. Откъм квадрат 3, сектор 2.10.

Механичен глас продължи да отброява скъсяващото се разстояние до целта, но тя беше сякаш недостижима.

— Прекалено удобна мишена сме — забеляза водачът нервно.

— Трябва да излезем от това положение — предупреди старият пилот: — Не можем едновременно да се защитаваме и да нападаме. — На екрана му се появиха три Тай-изтребителя, които се спускаха почти вертикално. Бойните му рефлекси се събудиха.

— Три, осем, едно, нула, четири — оповести Дарт Вейдър. — Аз ще се заема с тях. Прикривай ме!

Червен две загина първи. Младият пилот така и не узна какво го бе улучило, дори не зърна своя убиец. Въпреки опитността си Червения водач почти изпадна в паника, когато го видя да изчезва в пламъци.

— Тук сме в капан. Няма как да се маневрира, каналът е много тесен. Трябва…

— Не се отклонявай от целта! — предупреди го гласът на стария пилот. — Не се отклонявай от целта!

Думите на Попе окуражиха Червения водач, но той не беше в състояние да отклони поглед от наближаващите Тай-изтребители.

Вейдър си позволи един миг удоволствие, докато пренагласяше компютърния визьор. Под него бунтовническите кораби продължаваха да летят право напред, без да се отклоняват от курса си. Вейдър отново сложи пръст на спусъка.

Стържещ звук проехтя в шлема на Червения водач и изтребителят му лумна в пламъци.

— Лоша работа — извика той в микрофона. — Улучен съм, улучен съм…!

Втори Y-изтребител експлодира в огнено кълбо и се разлетя в канала на парчета. Тази нова загуба беше голям удар дори за Червен пет. Той се опита да изведе кораба си от канала. Водачът на имперските изтребители го последва.

— Червен пет вика Синия водач. Неуспешен набег под силен обстрел! Изтребителите връхлетяха върху нас изневиделица. Аз не мога… чакай…

Откъм кърмата един мълчалив, безжалостен враг натискаше отново смъртоносния бутон. Първите мълнии попаднаха в целта точно когато Попе бе набрал височина и можеше да започне да маневрира. Но бе закъснял с няколко секунди.

Енергиен лъч обгори левия двигател и подпали газовата смес. Двигателят се взриви и отнесе със себе си контролното табло и стабилизаторите. Неуправляемият изтребител плавно се понесе към повърхността на станцията.

— Добре ли си, Червен пет? — разнесе се тревожен глас по централната комуникационна система.

— Загубихме Тайри… загубихме Дъч. — Прозвуча уморено гласът на Попе. — Появиха ни се в гръб, а в канала не може да се маневрира. Съжалявам… Сбогом, Дейв!

Това бе последното послание на ветерана.

Синия водач вложи в гласа си повече твърдост, за да прикрие скръбта по стария си приятел.

— Сини момчета, тук е Синия водач. Среща в сектор 6.1. Всички, които са в района да докладват!

— Сини водачо, тук Син десет. Слушам.

— Тук Син две — това беше Уедж. — Идвам към теб.

Люк също очакваше реда си да рапортува, когато прозвуча сигнал от контролното табло. Само един бегъл поглед бе достатъчен да се убеди, че електронните уреди го предупреждават за приближаващия се отзад имперски изтребител.

— Тук Син пет — съобщи той и се опита да се изплъзне. — Застрашен съм! Пазете се!

Той се гмурна с кораба си към металната повърхност, после рязко сви нагоре, за да избегне огъня от картечните гнезда, но маневрата не му помогна да се отскубне от преследвача си.

— Виждам те, Люк — долетя успокоителният глас на Бигз. — Не се отклонявай!

Люк погледна нагоре, надолу, вляво и вдясно, но от приятеля му нямаше и следа. Междувременно мълниите просветваха обезпокоително близо до кораба му.

— По дяволите, Бигз, къде си?

Някаква ярка точка се появи точно отпред. Движеше се невероятно бързо и стреляше точно над него. Имперският изтребител се разпадна на части, преди пилотът му да разбере какво става.

Люк измени курса към мястото на срещата. Бигз мина над него.

— Добър ход, Бигз! И мен излъга.

— Едва сега започвам — каза приятелят му, като сви рязко, за да избегне огъня откъм станцията. Той се издигна, така че Люк вече можеше да го вижда през рамо. — Само ме насочвай към целта.

Далеч зад тях в орбитата на безразличния гигант Явин Додона завърши напрегнатото съвещание с няколко от главните си съветници, после приближи до голямообхватния предавател.

— Сини водачо, тук е база едно. Добре обмисли атаката си, преди да я започнеш. Твоите пилоти да те подкрепят и да те прикриват. Запази половината от групата си за следващия набег.

— Слушам, база едно — долетя от ефира отговор. — Син десет, Син дванайсет, присъединете се към мен!

Двата кораба се изравниха с командира на ескадрата. Синия водач ги забеляза и остана доволен — бяха се разположили подходящо за нападението. После подреди групата, която щеше да ги последва в случай на неуспех:

— Син пет, тук е Синия водач. Люк, поеми Син две и три. Стойте извън обстрела и очаквайте моя сигнал за атака.

— Слушам, Сини водачо — каза Люк, като се опитваше да успокои сърцето си. — Нека силата бъде с теб! Бигз, Уедж, приближете се повече към мен!

Трите кораба образуваха стегнато ято високо над все още бушуващата огнена битка. Те се открояваха със спокойния си полет сред бунтовническите кораби на зелената и жълтата ескадра, връхлитащи срещу имперските артилеристи долу.

Хоризонтът пред Синия водач се преобърна, когато той започна да се спуска към станцията.

— Син десет, син дванайсет, стойте назад, докато открием изтребителите, после ме прикривайте!

Трите X-изтребителя достигнаха повърхността на станцията и се плъзнаха в канала. Постепенно двата взеха да изостават все по-назад. Синия водач вече изглеждаше сам в огромната сива бездна. Никакъв преграден огън не ги посрещна в канала. Той се оглеждаше непрестанно и проверяваше за втори и трети път едни и същи уреди.

— Нещо не е както трябва — промърмори Синия водач.

Син десет беше не по-малко угрижен.

— Досега трябваше да си уловил целта във визьора.

— Знам. Но ми се струва, че уредите ми не са в ред. Този ли е каналът, който ни интересува?

Изведнъж отбраната на канала откри огън. Прелитащите съвсем наблизо мълнии разтърсваха нападателите. В далечния край на канала огромна кула бълваше неописуеми количества енергия срещу приближаващите се кораби.

— Няма да ни бъде лесно с тази кула — отбеляза мрачно Синия водач. — Стойте настрана и се приближете един до друг, когато ви кажа.

Енергийните експлозии секнаха изведнъж. Зловещият ръкотворен каньон утихна и потъна в мрак.

— Да, това е каналът — оповести Синия водач, който очакваше всеки момент да го атакуват отгоре. — Отваряйте си очите за тези изтребители!

— Уредите не показват нищо нито в близкия, нито в далечния диапазон на видимост — каза развълнувано Син десет. — Тук има големи смущения. Син пет, можеш ли да ги видиш от твоята позиция?

Вниманието на Люк бе приковано към повърхността на станцията:

— Няма никаква следа от… Почакай! — Той забеляза три бързо движещи се точки. — Ето ги там! Пристигат от сектор 3.5.

Син десет се обърна и съзря Тай-изтребителите, които се спускаха надолу.

— Виждам ги.

— Отлично. Това е каналът, който ни трябва — възкликна Синия водач, когато електронният му съгледвач забибика упорито. Той нагласи прицела на компютърния визьор пред очите си. — Целта е почти в обхвата ми. Ето я, появи се… приближавам я. Само за няколко секунди им отклонете вниманието от мен!

Но Дарт Вейдър също се готвеше да стреля, докато се спускаше хищно към канала.

— Оставете ме. Ще ги поема сам!

Син дванайсет си отиде първи. Двигателите на единия му борд бяха поразени. Последва малко отклонение от летателния коридор и корабът му се блъсна в стената на канала. Син десет ускори, залюшка се като пиян, но не можеше да направи нищо в тясното пространство между металните стени.

— Не мога да ги задържа дълго. Най-добре е да стреляш, докато все още можеш, Сини водачо — твърде много те приближавам.

Командирът на ескадрата беше изцяло погълнат от движението на двете кръгчета във визьора си:

— Почти стигнахме. Спокойно, спокойно…

Син десет се огледа и панически изкрещя:

— Те са точно зад мен!

Синия водач беше изумен от собственото си спокойствие. Това отчасти се дължеше на компютърния визьор, който приковаваше вниманието му върху малките абстрактни кръгчета и му помагаше да изключи от съзнанието си опасностите, дебнещи отвсякъде в тази неприятелски настроена вселена.

— Ето така, така… — шепнеше той. Най-после двете кръгчета във визьора съвпаднаха, почервеняха и в шлема му прозвуча равномерно бучене. — А сега — торпедата… Торпедата…

Веднага след него и Син десет изстреля собствените си снаряди. Двата изтребителя рязко се издигнаха и тъкмо напускаха края на канала, когато ги застигна трясък от експлозии.

— Попадение! Успяхме! — крещеше истерично Син десет.

Отговорът на Синия водач беше изпълнен с разочарование:

— Не, не можахме! Не влязоха в шахтата! Просто експлодираха до нея.

Толкова бяха угнетени, че дори не поглеждаха зад себе си. Три имперски изтребителя излязоха от заревото на торпедните експлозии. Син десет падна в жертва на точния огън на Вейдър. След това Черния лорд леко смени курса и се озова зад командира на ескадрата.

— Аз ще се заема с последния — каза той студено. — Вие двамата се връщайте!

Люк тъкмо се опитваше да изведе своето ято извън пламтящите газове под тях, когато от говорителя се разнесе гласът на Синия водач:

— Син пет, тук е Синия водач. Заеми позиция, Люк! Започни атаката, придържай се ниско и не избързвай, трябва да насочиш огъня си вертикално точно над целта! Няма да бъде лесно…

— Добре ли си?

— Над мен са, но ще се измъкна.

— Син пет вика Синьо ято… Да тръгваме! — нареди Люк. Трите кораба се плъзнаха напред и се спуснаха отново към стратегическия сектор в канала.

Междувременно Вейдър най-после успя да улучи жертвата си. Енергийният заряд близна изтребителя и предизвика малки експлозии в един от двигателите. Бордният робот тип Р-2 запълзя назад към удареното крило и с мъка започна да поправя осакатения източник на енергия.

— Р-2, изключи главното захранване на дясна машина номер едно — спокойно му нареди Синия водач, наблюдавайки с философско примирение уредите, които показваха невъзможни безсмислици. — Дръж се здраво! Може да стане неприятно.

Люк разбра, че Синия водач е в беда.

— Намираме се точно над теб, Сини водачо — съобщи той. — Обърни към 0.5. Ние ще те прикриваме!

— Загубих горния си десен двигател — долетя отговорът.

— Ще сляза при теб.

— Не, не. Стой там и се готви за атака.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Мисля, че да… Изчакай така за минута.

В действителност не бе изминала и минута, когато X-изтребителят на Синия водач с въртеливо движение се заби в станцията.

Люк наблюдаваше вихъра от огромната експлозия там долу, отлично знаейки чие дело е тя, и внезапно осъзна безизходното положение, в което се намираше.

— Току-що загубихме Синия водач — промърмори той с отсъстващ поглед, без да си дава сметка, че микрофонът улавя мрачното съобщение.

На четвъртата луна около Явин Лия Органа стана от стола си и припряно закрачи из стаята. Обикновено безупречно поддържаните й нокти сега бяха изгризани от нерви — единствен признак за психическото й изтощение. По лицето й се четеше напрежение. Тревога изпълни стаята при съобщението за смъртта на Синия водач.

— Могат ли да продължат? — попита тя най-накрая Додона.

— Трябва — отговори генералът тихо, но категорично.

— Загубихме толкова много хора! Кой ще прегрупира силите, като вече ги няма и Синия, и Червения водач?

Додона понечи да отговори, но от говорителите прозвуча напрегнат глас:

— Приближи се, Уедж — командваше Люк на хиляди километри оттук. — Бигз, къде си?

— Идвам точно зад теб.

Малко по-късно отговори и Уедж:

— Окей, шефе, до теб сме.

Додона отмести погледа си към Лия. Изглеждаше угрижен.

Трите X-изтребителя се движеха близо един до друг, високо над бойната станция. Люк прегледа уредите си и раздразнено се зае с един от тях, който изглеждаше повреден.

В ушите му прозвуча нечий глас. Беше едновременно млад и стар, познат глас — спокоен, уверен, ободряващ — глас, който Люк бе слушал напрегнато в пустинята на Татуайн и на станцията долу, едно време, някога…

— Довери се на себе си, Люк. — Това бе всичко, което изрече гласът на Кеноби.

Люк чукна по шлема си, не беше сигурен дали бе чул нещо или не. Но нямаше време за самовглъбяване. Пред него се възправяше стоманеният хоризонт на станцията.

— Уедж, Бигз, навлизаме с пълна скорост. Няма да изчакваме да намерим канала и тогава да ускоряваме. Може би това ще задържи изтребителите на достатъчно разстояние зад нас.

— Ние ще те прикриваме отзад — заяви Бигз. — Ще можеш ли да излезеш навреме при тази скорост?

— Ти шегуваш ли се? — сопна му се Люк приятелски, когато започнаха гмуркането. — Нали помниш каньона Бегърз на Татуайн? И този път ще успеем!

— С теб съм, шефе — обади се Уедж, като за пръв път натърти на това обръщение. — Да тръгваме!

С пълна скорост тримата пилоти налетяха върху лъскавата повърхност, спускайки се рисковано близко до нея. Люк се плъзна толкова ниско над станцията, че с едното крило на изтребителя си отнесе някаква метална антена. Мигновено ги обсипаха с енергийни мълнии и снаряди. А когато се вмъкнаха в канала, неприятелският огън стана непоносим.

— Май че ги объркахме — закикоти се Бигз, за когото целият този ужас беше просто спектакъл в тяхна чест.

— Чудесно — откликна Люк, изненадан от ясната гледка пред себе си. — Видимостта е отлична.

Уедж обаче позагуби увереност, след като огледа пулта за управление.

— Виждам кулата на екрана, но не мога да различа шахтата. Трябва да е ужасно малка. Сигурен ли си, че компютърът може да я намери?

— Налага се да я намери — промърмори Бигз.

Люк замълча изцяло погълнат от усилията да поддържа курса сред хаоса от експлозиите. Сетне, сякаш по команда, отбранителният огън престана. Люк се огледа във всички посоки, но никъде не забеляза Тай-изтребители.

Ръката му посегна към компютърния визьор, той се поколеба за миг, после го нагласи пред очите си.

— Пазете се — предупреди Люк другарите си.

— А кулата? — попита загрижено Уедж.

— Мислете за изтребителите — възрази остро Люк. — Аз имам грижата за кулата.

Продължиха. Всяка секунда ги приближаваше към целта. Уедж погледна нагоре и замръзна.

— Ето ги! Идват — от сектор 0.3.

Вейдър настройваше контролните си уреди, когато един от неговите пилоти наруши мълчанието, съпътстващо всяка атака:

— Приближават много бързо й няма да могат да се измъкнат навреме от канала!

— Не ги изпускай — изкомандва Вейдър.

— Движат се прекалено бързо, няма да имат време да реагират над целта — заяви уверено другият пилот.

Вейдър съпостави показанията от уредите и се убеди, че и сензорите потвърждават думите на двамата пилоти.

— Все пак ще трябва да намалят скоростта, преди да достигнат кулата.

Люк не откъсваше очи от компютърния визьор.

— Пристигаме! — След секунда двойката кръгчета съвпаднаха и пръстът му нервно натисна спусъка. — Изстрелях торпедата! Издигай се! Издигай се!

Две мощни експлозии разтърсиха канала, но доста далеч от отвора на шахтата. От бързо разпадащото се огнено кълбо изскочиха три Тай-изтребителя и се насочиха към оттеглящите се бунтовници.

— Заемете се с тях — заповяда тихо Вейдър.

Люк забеляза преследвачите едновременно с другарите си.

— Уедж, Бигз, трябва да се разпръснем. Това е единственият начин да им се изплъзнем!

Трите кораба се спуснаха над станцията, сетне се устремиха в три различни посоки. Тай-изтребителите последваха Люк.

Вейдър стреля по лудо бягащия кораб, който се опитваше да ги надхитри, но не улучи и се намръщи.

— Силата е с него. Странно! Оставете го на мен!

Люк профуча покрай отбранителните кули и се понесе на зигзаг над полигоните, но всичко бе напразно. Един Тай-изтребител го следваше съвсем отблизо. Енергийна мълния издраска едното му крило и едва не засегна двигателя. Крилото заплашително заискри. Люк се помъчи да овладее кораба. С надеждата да се отскубне от настойчивия преследвач, той отново се спусна в канала.

— Ударен съм, но не лошо. Р-2, виж какво можеш да направиш.

Малкият робот се освободи от предпазната скоба и се зае с повредата. Енергийните мълнии просветваха в опасна близост.

— Дръж се здраво! — посъветва го Люк, тъй като корабът се люшкаше от лавирането между кулите, като описваше застрашителни криви следвайки топографията на станцията.

Огънят не отслабваше, а Люк интуитивно променяше курса и скоростта. Няколко индикатора на контролния пулт бавно промениха цвета си. Три особено важни уреда се успокоиха и се върнаха към нормалното си състояние.

— Мисля, че успя да се справиш, Р-2 — каза изпълненият с благодарност Люк. — Точно там е повредата. Опитай се да задържиш така положението.

Р-2 избибика в отговор. Люк се взираше в бързо променящата се панорама.

— Мисля, че избягахме от тези изтребители. Синя група, тук е Син пет. В безопасност ли сте? — Той набра скорост и под остър ъгъл успя да излезе от канала все още сподирян от вражеския огън.

— Тук съм и чакам, шефе — обади се Уедж от своята позиция високо над станцията. — Не те виждам.

— Спокойно. Син три, в безопасност ли си? Бигз!

— Имах малко проблеми — обясни приятелят му, но мисля, че се справих.

Някаква точка отново се появи върху екрана на Бигз. Един поглед назад му бе достатъчен, за да се увери, че Тай-изтребителят, който го бе преследвал преди минута, пак се промъква зад него. Той отново сви надолу към станцията.

— Всъщност не, не още — каза Бигз. — Изчакай, Люк! Пристигам!

От говорителите прозвуча тънък металически глас:

— Дръж се, Р-2, дръж се! — Далече, в главната квартира на храма, Трипио се извърна от любопитните човешки лица, които се обърнаха към него.

Към Люк се приближи още един X-изтребител. Той позна в него кораба на Уедж и нетърпеливо затърси другия си пилот.

— Връщаме се пак в канала, Бигз. Обади се! Бигз, добре ли си? Бигз! Уедж, виждаш ли го някъде?

Под прозрачния купол на летящия наблизо изтребител пилотът поклати глава отрицателно.

— Няма го — каза Уедж по микрофона. — Почакай още малко. Ще се покаже.

Люк се огледа разтревожено, прецени показанията на няколко уреда, после реши:

— Не можем да чакаме! Налага се да започваме! Сигурно не е могъл да се измъкне.

— Хей, момчета — чу се бодър, настойчив глас. — Какво чакате?

Люк се обърна рязко надясно, тъкмо навреме, за да забележи още един кораб, който го задмина и забави ход.

— Не отписвай никога стария Бигз! — извика приятелят му в микрофона си.

Един задъхан офицер се втурна в централната контролна зала на бойната станция и подаде на Таркин купчина разпечатки.

— Сър, завършихме анализа на плана им за атака. В голяма опасност сме! Дали да не прекратим сражението и да съставим план за евакуация? Вашият кораб е в пълна готовност.

Губернаторът отправи изумен поглед към офицера, който стреснато се отдръпна назад.

— Каква евакуация? — ревна той. — При този триумф? Ние унищожаваме последните остатъци от Съюза, а вие ми говорите за евакуация! Не оценявате правилно шансовете им… Махайте се!

Зашеметен от яростта на губернатора, офицерът покорно се обърна и напусна залата.

 

 

— Спускаме се — обяви повторно Люк и стремително се понесе към станцията. Уедж и Бигз го следваха отблизо.

— Хайде, Люк — прозвуча в ушите му познат глас. Той отново почука по шлема си и се огледа. Сякаш говорещият беше зад него, но наоколо нямаше жива душа. Озадачен, Люк се зае отново с уредите.

Посрещнаха ги нови енергийни мълнии. Бойната станция изплува пред очите им. Но не отбранителният огън бе причината, която накара Люк да потръпне. Няколко от жизненоважните индикатори отново сигнализираха за предстояща авария. Той се наведе над микрофона:

— Р-2, това закрепване, което направи преди малко, трябва пак да се е разхлабило. Виж дали не можеш да го стегнеш. Нужни са ми пълната мощност и всички възможности за маневриране на кораба.

Въпреки силното раздрусване от мълниите и експлозиите, които осветяваха пространството наоколо, малкият робот отиде да отстрани повредата.

Нови, неспирни експлозии продължаваха да раздрусват трите изтребителя, докато те се спускаха в канала. Бигз и Уедж прикриваха Люк, който се опитваше да нагласи компютърния визьор пред лицето си.

За втори път го обзе странно колебание. Ръката му бавно спусна визьора пред очите му. Нервите му май не издържаха. Както се и очакваше, енергийните мълнии престанаха и този път като по команда. Люк безпрепятствено се плъзна с огромна скорост в канала.

— Ето че пак се размърдаха — каза Уедж, когато забеляза три имперски изтребителя.

Бигз и Уедж лавираха зад Люк, за да отклонят огъня от него и да объркат преследвачите. Въпреки това единият от Тай-изтребителите продължи неумолимо гонитбата.

Люк се вгледа в компютърния визьор, после протегна ръка, за да го отмести встрани. В продължение на една дълга минута той го държа, загледан в него като хипнотизиран. После пак го постави пред лицето си и разгледа малкия екран, който показваше местоположението и курса на неговия X-изтребител към отвора на шахтата.

— Побързай, Люк — извика Бигз, като изви кораба си встрани тъкмо навреме, за да отбегне един мощен лъч. — Този път връхлитат много бързо. Дълго не можем ги задържа.

С нечовешка прецизност Дарт Вейдър натисна отново спусъка. В разговорната уредба се разнесе отчаян вик, изтребителят на Бигз изригна в милиарди пламтящи искри, които се посипаха като огнен дъжд към дъното на канала.

Уедж чу експлозията по говорителите и трескаво затърси зад себе си неприятелските кораби.

— Загубихме Бигз — викна той в микрофона си.

Люк не отговори веднага. Сълзи напълниха очите му и той гневно ги обърса, за да вижда ясно целта в компютърния визьор.

— Ние сме двойка летящи звезди, Бигз — прошепна дрезгаво той, — които нищо не може да спре.

Корабът му леко поклати криле в памет на загиналия му приятел и Люк се обърна към единствения си останал боен другар:

— Приближи се, Уедж! Там отзад не можеш да бъдеш много полезен! Р-2, опитай се да ми подадеш още малко енергия за задните отражателни щитове!

Р-2 побърза да свърши, каквото се искаше от него, а през това време Уедж се изравни с кораба на Люк. Следващите ги Тай-изтребители също увеличиха скоростта.

— Заемам се с водача — информира Вейдър пилотите си. — Поемете другия!

Люк летеше вдясно малко пред Уедж. Вражеските мълнии вече проблясваха край тях. Двамата мъже на няколко пъти сменяха позициите си, стараейки се да затруднят колкото може повече своите преследвачи.

Уедж трескаво следеше контролните уреди, когато внезапно лумнаха искри и пултът за управление се запали. Едно малко табло експлодира и се превърна в разтопена маса.

Той успя все пак да овладее кораба.

— Имам сериозна повреда, Люк, не мога да остана с теб.

— Добре, Уедж, измъквай се!

Уедж промълви едно отчаяно „съжалявам“ и набра височина над канала.

Вейдър съсредоточи вниманието си върху единствения останал, пред него кораб и стреля.

Люк не видя почти смъртоносната експлозия, която избухна току зад него. Нито имаше време да огледа димящата купчина от сгърчен метал, която сякаш бе яхнала единия двигател. Ръцете на малкия робот висяха безпомощно.

 

 

Трите Тай-изтребителя продължиха гонитбата на последния X-изтребител надолу по канала. Беше въпрос на секунди и единият от тях щеше да порази бясно лавиращия кораб. Но миг преди това останаха само два преследвача. Третият внезапно се бе превърнал в димяща факла, която се заби в стената на каньона и се пръсна на хиляди парчета.

Единственият останал пилот на Вейдър се озърташе панически, търсейки източника на атаката. Енергийните и силовите полета, които объркваха сензорите на бунтовническите кораби, сега вършеха същото с двата Тай-изтребителя. Едва когато огромна сянка закри напълно слънцето, пилотът видя откъде идва заплахата. Това бе корелиански товарен кораб, много по-голям от изтребител, който се спускаше право към канала. Но поведението му беше особено. Пилотът му явно не беше на себе си — така реши помощникът на Вейдър и ръцете му лудо зашариха по пулта за управление, опитвайки се да предотвратят катастрофата. Товарният кораб мина точно над главата му. Пилотът избягна сблъсъка, но се плъзна твърде много встрани и огромните стабилизатори на двата Тай-изтребителя се вклиниха един в друг, последва експлозия и те се прекършиха. Пилотът закрещя нещо в микрофона си, докато се носеше право към стената на канала. Така и не се удари в нея. Корабът му избухна в пламъци още преди да я достигне.

Изтребителят на Дарт Вейдър започна безпомощно да се върти. Освободени от злия поглед на Черния лорд, различните уреди отчитаха данните с жестока точност. Останалият без управление кораб продължи да се върти въпреки волята на пилота си, като се отдалечаваше в безкрайните дълбини на космическото пространство.

Пилотът на пъргавия товарен кораб не беше луд, а прекалено дързък. Корелианецът се издигна високо над канала, после свърна обратно, за да се движи над Люк и да го закриля.

— Вече си в пълна безопасност, момче — прозвуча познат глас. — Сега виж сметката на онова нещо, че да можем всички да се приберем у дома.

След тези насърчителни думи се разнесе силно ръмжене. Това можеше да бъде само Чубака.

Люк погледна нагоре през прозрачния купол й се усмихна. Ала усмивката му угасна, щом се взря в компютърния визьор. Усети странен гъдел в главата си.

— Люк… довери ми се — настоя чудатото усещане, което за трети път се преобразуваше в думи. Той пак впери очи в целта на визьора. Аварийният изпускателен отвор се плъзгаше към мушката, както се бе случило и преди… когато не улучи. Люк се поколеба, но този път само за миг, после отмести визьора. Притвори очи и сякаш мислено заговори с невидим събеседник. С увереността на слепец, намиращ се в позната среда, Люк прокара пръсти над няколко контролни уреда, после докосна един от тях. След малко загрижен глас от говорителя изпълни пилотската кабина:

— База едно вика Син пет, компютърният ти визьор е изключен. Какво става?

— Нищо — промърмори Люк толкова тихо, че едва се чуваше. — Нищо.

Той примигна и разтърка очи! Нима бе спал? Огледа се и видя, че е извън канала и че лети към открития космос. Различи познатия силует на кораба на Хан Соло, който го следваше. Хвърли поглед към контролното табло и установи, че е изстрелял последните си торпеда, макар да не можеше да си спомни кога е докоснал спусъка. И все пак трябва да го е докоснал.

Говорителите в пилотската кабина гърмяха възбудено.

— Ти успя! Успя! — не спираше да крещи Уедж. — Мисля, че попаднаха точно в целта.

— Добър изстрел, момче — направи му комплимент Соло, който едва надвикваше невъздържаното ръмжене на Чубака.

Далечен, глух тътен разтърси кораба на Люк, предзнаменование за предстоящия пълен успех. Значи е изстрелял торпедата… Постепенно той възвърна самообладанието си.

— Радвам се… че си тук да го видиш. Сега нека се отдалечим от това чудо, преди да е гръмнало. Надявам се Уедж да излезе прав.

Няколко X- и Y-изтребителя и олющеният товарен кораб бързо се отдалечаваха от бойната станция и скоро поеха курс към далечния Явин.

Зад тях светлините на станцията все повече избледняваха. Внезапно небето над нея лумна по-ярко от искрящия гигант Явин, по-ярко и от неговото далечно слънце. За няколко секунди вечната нощ се превърна в ден. Никой не смееше да погледне натам. Дори високо вдигнатите многопластови щитове не можеха да притъпят ужасния блясък.

Космосът се изпълни с милиарди и милиарди микроскопични метални късчета, запратени от освободената енергия на малкото изкуствено слънце. Онова, което бе останало от бойната станция, щеше да продължи да се разпада няколко дни и през това време щеше да бъде най-внушителният надгробен камък в този затънтен край на вселената.