Хорас Маккой
Саванът няма джобове (10)

III

Същата вечер Долан беше поканил Майра на вечеря. Отидоха в ресторант-градина на покрива на един хотел.

— Хубаво е тук горе, нали? — отбеляза тя.

— Да, да — отвърна Долан с въздишка и се загледа надолу през прозореца към светлините на града.

— Не се поддавай на депресия — посъветва го Майра приповдигнато. — Имаш всичко на този свят, за да си щастлив. Целият град говори за теб и за списанието ти. Откакто седнахме тук, поне двайсет души се изредиха, за да те поздравят. Правиш това, което искаш. Какво още ти липсва?

— За друго мислех — отговори Долан и погледна към естрадата на оркестъра и голямата маса до нея.

— Аха! — проследи Майра погледа му. — Това било!… Е, не ми се сърди. Когато предложих да дойдем тук, не знаех, че ще има сватба. Дори не знаех, че тя се жени.

— И аз бях забравил. Сигурно си мисли, че е отвратително от моя страна да се домъкна така тук.

— Как така?

— Така. Да дойдем двамата с теб.

— Какво толкова ужасно има в това?

— Защо не се опиташ да разбереш, боже мой? Аз ходех на срещи с Ейприл. Движех се сред тези хора, които сега са поканени на масата й. Всички знаят, че бях луд по нея.

— И тя е била луда по теб…

— Както и да е, дошъл съм в същия ресторант, в който са поканени гостите на сватбата й, при това с друга жена.

— Неизвестна жена — каза Майра и облиза устни. — Никому непозната. Скитница.

— Е, защо трябва да се държиш така?

— Как иначе да се държа? Ти току-що ми обясни как бие на очи това, че си дошъл тук с жена, която не принадлежи към тази среда — тази придворна компания от така наречения каймак на обществото…

— Не съм казал такова нещо. Ти не си добре.

— Ти самият не си добре. Боже мой, какво те интересува мнението им? Защо се опитваш да пробиеш в хайлайфа? За тях ти си никой…

— Знам — съгласи се Долан трезво.

— Не те приемат в никой от градските клубове, защото си израснал от другата страна на железопътната линия. Подиграват ти се, щом ти видят гърба. Глупак си ти, Майк. Пред теб се откриват възможности, в ръцете си държиш власт… Изобщо върви ти. Звездата ти изгрява. Стига си се притеснявал от тия нищо и никакви паразити.

— Аз не се притеснявам толкова от тях, колкото от Ейприл. Тя е хубав човек.

— Светът е пълен все с хубави хора. Ти да не ревнуваш от тоя тип, дето се е оженил за нея… тоя Менефи?

— Май че не…

— Тогава недей да разиграваш трагедии. Омъжила се, какво от това? Поредната мадама, която излиза от обръщение. Като те гледа човек как си увесил нос от час и половина насам, ще си помисли, че тя е единствената жена на света, която знае как да ти бутне.

— Няма да ти позволя да говориш такива неща за Ейприл…

— О, боже — въздъхна с досада Майра и погледна към изкуствените звезди по тавана. — Моля те, не се дръж като такъв моралист. Казвам това, което мислиш и ти, чисто и просто съм откровена. Майк — тя се подпря на лакти и го загледа, — аз само те карам да забравиш тази твоя фобия за социалното ти положение. Отървеш ли се от нея, нищо не може да те спре. От тези хора няма абсолютно никаква полза. Само ходят напред-назад, никому нищо не дават, а заемат много място и изразходват много въздух, необходим на други хора.

— За това не споря. Вероятно си права. Но въпреки всичко те олицетворяват нещо, което никога не съм имал и много искам да притежавам.

— Ти си един неосъществен предводител на кадрила, това си ти. Хайде да се махаме оттук.

— Искам да потанцувам още един-два пъти.

— Имаш предвид да потанцуваш поне веднъж с Ейприл.

— Може би…

— Ами добре, отивай, покажи се като един жалък глупак. — Майра загърна рамене с наметката си. — Аз си тръгвам.

— Нали знаеш, че не е нужно…

— Знам, но смятам да проявя повече гордост от тебе. Ще се прибера у вас. Там ще те изчакам — каза тя и стана.

— Възможно е да се забавя…

— Няма нищо. Ще кажа на Юлисис да ме пусне в твоята стая. Пък и останалите момчета ще бъдат там. Може би те ще ми разнообразят вечерта.

— Гледай това да не стане в леглото ми, предупреждавам те. Ще ти откъсна ушите.

— Ами тогава недей да закъсняваш — отговори му тя и се отдалечи.

Долан стана и се провря между танцуващите двойки до масата на Ейприл. По средата й се издигаше планина от цветя. Имаше няколко незаети стола.

— Здравей, къде се изгуби? — посрещна го тихо Ейприл и му подаде ръка.

— Поздравления. Също и на теб, Рой.

— Благодаря — отговори Менефи. — Познаваш се с гостите ни, нали? Хари Карлайл…

— Разбира се, познавам ги всичките. Здравейте! — извика Долан и седна до Лилиан Фрайд — блондинка, представена в обществото миналата година. — Здравей, Лилиан…

— Здравей, Майк…

— Имам да уреждам сметки с теб, Долан — пошегува се Менефи. — Дължиш ми един меден месец.

— Ами? Как така?

— Нали заради теб приеха Ейприл да играе в тази любителска театрална постановка, а сега дават представления и тя не може да напусне града.

— Аз нямам нищо общо с това, Рой. Майора си я избра. Имаш голям успех — обърна се Долан към нея. — Днес са излезли много ласкави отзиви. Как мина премиерата?

— Добре. Трябваше да дойдеш. Чакахме те зад кулисите след представлението…

— Имах много работа…

— Майк, ти си страхотен лъжец.

— Честна дума. Следващият брой излиза утре…

— Нали обеща да поместиш снимката ми? Какво става? — попита го Лилиан.

— Ще я пусна другата седмица…

— Светската страница на списанието ти хич я няма — заяви Лилиан. — Кой я списва — дамата, която беше поканил тази вечер ли?

— Не, защо?

— Нищо…

— Страхотна е — каза Ейприл. — Каква е?

— О, тя само стои до телефона, организира едно друго, пише по малко…

— Аз все пак мисля, че трябва да ме назначиш завеждащ светската страница — обади се пак Лилиан. — Участвала съм в издаването на училищния вестник…

— Не мога да ти плащам.

— Но аз не искам заплата. Ще работя, защото ми е интересно.

Хари Карлайл се наведе през масата.

— Тя иска да каже, че си струва, защото така ще се навърта около тебе.

— Затваряй си устата, Хари! — сопна му се Лилиан.

— Не се обиждай — усмихна се Карлайл. — Само се пошегувах.

— Шегуваш се, ама не се шегуваш — наежи се и Долап.

— Искаш ли да потанцуваме, Майк — попита Ейприл.

— Добре. — С поглед Долан поиска разрешение от Менефи.

— Защо не? — отвърна Менефи, изправи се и помогна на Ейприл да стане от стола си.

— Благодаря — рече Долан, изправи се на свой ред и поведе Ейприл към дансинга. — Мислиш ли, че е редно? — попита я той, когато започнаха да танцуват.

— Разбира се, глупчо…

— Искам да кажа, етично ли е да танцуваш с булката веднага след като е станала булка?

— Разбира се. Вече танцувах с Рой, с Джони Лъндън, с Хари Карлайл…

— Джони тук ли беше? Не го видях.

— Ти никого не си видял. Беше прекалено погълнат от екзотичната ти приятелка. Всъщност къде е тя?

— Ами… отиде си.

— Скарахте ли се?

— В известен смисъл…

— Така ми се стори по тона ти. Жалко. Страшно е привлекателна.

— Няма нищо сериозно. Спорехме дали да дойда на вашата маса. Тя беше на мнение, че не трябва да го правя…

— Разбирам, отново си проявил упорство. Тя защо смяташе, че не бива да идваш?

— О, нямаше причина. Но беше права. Тук всички са сноби. Повечето дори не благоволиха да ме заговорят. С изключение на Карлайл, но той пък си правеше майтап.

— Не обръщай внимание на Хари. Успехът му е завъртял главата. Тази вечер се хвалеше, че ще се мести по-нашироко…

— Има нужда. Както се е засилил…

— Солистът харесва ли ти?

— За първи път го слушам, искам да кажа — на живо. Не е зле.

— Майк, защо не идваш в театъра?

— Много работа имам.

— Преди никога не си имал толкова много работа. Заради онази история с Майора ли е, затова че те накара да се извиниш?

— Не само затова. Наистина бях зает…

— Десет пъти ти се обаждах. Съобщаваха ли ти?

— Да. Но не ми беше приятно да те търся у вас, Ейприл, знаеш как реагира баща ти, пък и нали щеше да се жениш — изобщо заради всичко. Но трябваше да ме предупредиш. Щях да ти изпратя подарък или каквото се прави в такива случаи…

— Затова ти се обаждах и тази сутрин. Исках да ти го кажа…

— Боже мой, колко е хубаво — прекъсна я Долан и я прегърна по-силно. — Знаеш ли, ще ми се всичко да беше станало иначе…

— На мен също, Майк…

— Боже мой, колко е хубаво — повтори той, докато се радваше на усещането, че тялото й бавно се поклаща и се докосва до неговото, а в същото време го сгряваше споменът за многобройните прегръдки с нея.

— Ще има ли още нощи край нашата рекичка, Майк? — прошепна тя.

— Господи… да. Да…

— Извинявай — разнесе се рязко гласът на Менефи, който се изпречи изведнъж между Долан и Ейприл. — Мога ли аз да довърша танца?

— Е, добре… — Долан отпусна ръце. — Благодаря ти, Ейприл. Лека нощ…

Той се промъкна до своята маса и откри, че Карлайл е заел освободеното от Майра място.

— Жалко, че не можа да си довършиш танца — засмя се Карлайл. — Казах на Менефи да стои мирно и да не се притеснява, но той не издържа…

— Много мило от твоя страна. Разбрах какво имаш предвид.

— Виж го ти — както се държиш, човек може да си помисли, че аз съм му пуснал фитила…

— Това няма значение — прекъсна го Долан и направи знак на сервитьора да дойде.

— Тръгваш ли си? — попита Карлайл.

— Да.

— Исках да поприказвам с теб…

— Друг път… — Долан погледна сметката и подаде на сервитьора петдоларова банкнота.

— Защо имаш такова отношение към мен, Долан? Аз нямам нищо против теб. Ти защо не ме обичаш?

— Не е вярно, че нямаш нищо против мен. Не ме обичаше навремето, когато бяхме съученици, не ме обичаш и сега. Аз също не те обичам. Тогава те смятах за противен човек, както и сега. Казвам ти го, за да сме си на чисто.

— Значи затова ще поместиш нападки срещу мен в твоето списание — защото не ме обичаш, така ли?

— Какво те кара да мислиш, че ще поместя нападки срещу теб? — попита Долан и се постара в гласа му да не проличи изненада.

— Е, намират ми се познати. Просто реших да ти напомня, че в този град има хора, които не бива да закачаш, и аз съм един от тях.

— Не трябваше ли да изчакаш да публикувам каквото според теб се каня да публикувам, пък тогава да започнеш със заплахите?

— Реших да ти напомня. Предупреждавам те, за да сме си на чисто. — Карлайл изрече последното изречение с интонацията на Долан.

— Благодаря — обърна се Долан към сервитьора, прибра рестото си и му остави за почерпка. После продължи разговора си с Карлайл: — Значи имаш предвид брат си.

— Брат ми ли? Аха, ти ми говориш за Джак. Виж ти — той се престори, че се изненадва, — та това е идея. Не се бях сетил за Джак. Той има голяма власт. Може би ще ми помогне да те убедя да не ме закачаш…

— Да, да, може и да успее. Може да употреби част от същата тази власт, за да върне живота на трите момичета, които ти уби с неуспешните си аборти…

Карлайл скоча на крака.

— Виж какво, Долан, хубаво си провери фактите, преди да отпечаташ такова нещо! — В гласа му не бе останало нищо от предишния мазен тон.

— Много хубаво ще ги проверя, ти за това не бери грижа — отвърна студено Долан и излезе…