Джим Бъчър
Фурията на капитана (57)

Глава 56

На Маркус не му беше трудно да стигне незабелязано до избраното за стрелба място.

Наоколо имаше достатъчно трева, храсти и дървета, за да може да използва призоваване на дървесни фурии и да създаде слаба завеса, както и достатъчно сянка, за да скрие онова, което призоваването не можеше да скрие.

През последните две седмици той успяваше незабелязано да напуска лагера през нощта, за да тренира с канимската балиста, и намери това оръжие достатъчно точно за своята цел.

След като се добра до мястото, той извади от чантата на пояса си две глинени делвички. Махна капаците и на двете, стараейки се да държи носа и устата си колкото се може по-далеч от тях, и извади от джоба си тежък стоманен болт. Потопи върха на болта във всеки съд, след което махна с ръка, призовавайки земната си фурия, и двете делвички заедно с капаците си тихо потънаха надолу, под земята.

Той остави болта встрани. След това събра достатъчно сили, за да натегне балистата и да се подготви за стрелба. Това изискваше огромни усилия, дори и с увеличената му от фурии сила. Освен това трябваше да бъде внимателен и да се движи бавно, защото не искаше ръцете му да се приплъзнат или да изпуснат оръжието, издавайки позицията му, когато извитият в дъга огромен лък рязко се изправи.

Най-накрая той се справи, сложи отровния болт в улея на балистата и вдигна оръжието.

Възцари се тишина, въздухът сякаш се сгъсти в очакване.

Дуелът приключи.

Маркус внимателно вдигна оръжието си, замря и зачака да се появи победителят.