Агата Кристи
Стаена смърт (9)

ГЛАВА 9
Неизвестен фактор?

Когато Джайлс изпрати доктор Кенеди и се върна в стаята, Гуенда още не беше помръднала от мястото си. На двете й бузи имаше яркочервени петна, а погледът й беше трескав. Когато заговори, гласът й беше дрезгав и несигурен:

— Как беше старата приказка… Смърт или лудост, каквото и да направиш, все едно те чака… точно това е, или смърт, или лудост!

— Гуенда, мила… — Джайлс отиде при нея и я прегърна. Тялото й беше напрегнато и вдървено.

— Защо се захванахме с това? Защо не го оставихме на мира? Моят собствен баща я е удушил! И гласът на собствения ми баща е произнесъл онези думи! Нищо чудно, че се върнаха в паметта ми, нищо чудно, че толкова се уплаших. Собственият ми баща!

— Гуенда, чакай… още не можем да сме сигурни…

— Разбира се, че можем! Казал е на доктор Кенеди, че е удушил жена си, нали?

— Но Кенеди е напълно уверен, че не го е направил…

— Защото не е видял тялото й. Но труп имаше. Аз го видях!

— Ти си го видяла в антрето, а не в спалнята.

— Има ли някакво значение?

— Не е ли странно? Защо му е било на Халидей да казва, че е удушил жена си в спалнята, ако всъщност я е удушил в антрето?

— Не знам. Но това е само подробност.

— Не съм толкова убеден. Хайде, успокой се, мила. Има някои много странни неща в цялата тази работа. Да приемем, щом искаш, че баща ти наистина е удушил Хелън. В антрето. Какво е станало след това?

— Отишъл е при доктор Кенеди.

— И му е казал, че е удушил жена си в спалнята, довел го е тук и не са намерили никакъв труп. Нито в антрето, нито в спалнята. Дявол да го вземе, не може да има убийство, без да има труп, нали?

— Може да е имало и доктор Кенеди да му е помогнал да го скрие. Само че никога не би ни казал това, нали?

Джайлс поклати глава.

— Не, Гуенда. Според мен доктор Кенеди не би направил подобно нещо. Той е твърдоглав, хитър и безчувствен шотландец. Според теб излиза, че би се изложил на опасност, като стане съучастник в прикриването на следите. Не ми се вярва да го е направил. Би помогнал на Халидей, като свидетелства за психическото му състояние, това да. Но защо ще му е да потулва всичко? Келвин Халидей не му е бил роднина, нито пък близък приятел. Била е убита собствената му сестра, а той очевидно е бил привързан към нея, независимо, че не е одобрявал напълно поведението й. Дори и ти не си била дете на сестра му. Не, Кенеди не би се преструвал, ако е забелязал нещо, ако наистина е имало опит за прикриване на убийство. Единственият начин, по който човек като него би помогнал, струва ми се, е да издаде смъртен акт, според който сестра му е умряла от сърдечен удар или някаква друга болест. Според мен, той би могъл да направи такова нещо безнаказано. Но ние сме абсолютно сигурни, че не е, защото в регистрите на общината не е записана нейната смърт, а и ако беше го направил, щеше да ни каже, че сестра му е починала. Така че, като вземеш това предвид, помъчи се да обясниш какво се е случило с тялото.

— Може би баща ми го е заровил някъде… в градината?

— И след това е отишъл при Кенеди и му е казал, че е убил жена си? Защо? Защо не се е възползвал от бележката, която уж му е оставила?

Гуенда махна косата от челото си. Сега беше по-отпусната, не толкова вдървена и червенината по бузите й избледняваше.

— Не знам — призна тя. — Така, както ги поставяш, нещата изглеждат доста объркани. Мислиш ли, че доктор Кенеди ни каза истината?

— О, да. Съвсем сигурен съм в това. От негова гледна точка това, което ни каза, е съвсем обяснимо. Фантазии, сънища… и накрая — най-голямата халюцинация. Той не се съмнява, че е било именно това, защото, както казахме, не може да има убийство, а да няма труп. Ето, по това нашето положение се различава от неговото. Ние знаем, че наистина е имало труп.

Той замълча за малко и после продължи:

— Според него всичко съвпада — липсващите дрехи в гардероба, бележката в кошчето… И след това двете писма от сестра му.

Гуенда се размърда.

— Писмата… Как да ги обясним?

— Засега не можем, но ще трябва да го направим. Ако приемем, че Кенеди не ни е спестил истината, а както казах, аз съм съвсем сигурен, че не лъже, ще трябва да намерим обяснението за тези писма.

— Дали наистина са били написани с почерка на сестра му? И той го е познал?

— Слушай, Гуенда, не мисля, че това е толкова важно. Не става дума за подпис върху фалшив чек. Ако писмата са били написани с почерк, който само бегло е наподобявал този на сестра му, той не би се усъмнил в тях. Вече е бил убеден, че тя е избягала с друг мъж. Писмата само са затвърдили това му убеждение. Виж, ако не беше ги получил, тогава вече би могъл да се усъмни. Както и да е, около тези писма има някои любопитни подробности, които не са му направили впечатление, но на мен ми правят. Например защо са така неопределени, без никакъв адрес, освен „до поискване“? Защо не се споменава името на мъжа, с когото е избягала? Защо толкова категорично е изразено желанието да скъса всички връзки с миналото си? Искам да кажа, това са точно такива писма, каквито би написал убиец, ако иска да приспи подозренията на семейството на жертвата си. Това е стар похват. А да се изпратят от чужбина не би било никакъв проблем.

— Мислиш, че баща ми…

— Не. И точно това е важното, че не мисля. Да приемем, че един мъж иска да се отърве от жена си. Разпространява слухове за нейната изневяра. Инсценира заминаването й — бележка от нея, липсващи дрехи и така нататък. Някъде от чужбина, през внимателно подбрани периоди от време, ще се получават писма. А всъщност, той я е убил и е заровил тялото, да кажем, в избата. Това е една възможност и при това, подобни неща са правени доста често. Само че такъв убиец не би направил едно… не би хукнал при шурея си, за да му съобщи, че е удушил жена си. Не би го питал дали не е по-добре да се предаде в полицията. Ако пък баща ти е бил от емоционалния тип и е убил Хелън в пристъп на безумна ревност, подобно на Отело, (това съвпада с думите на доктора), той не би се сетил да опакова дрехите и не би мислил за никакви писма, преди да тръгне към Кенеди, за да му съобщи за престъплението си. Освен това, докторът е човек, който по всяка вероятност не би потулил нещата. Нещо не е наред, Гуенда. Има нещо съвсем объркано.

— Тогава какво предполагаш, Джайлс?

— Не знам… изглежда в цялата работа има някакъв неизвестен фактор, можем да го наречем „X“. Някой, който още не се е появил. Но можем да се досетим за похватите му.

— „X“? — каза Гуенда озадачено. После погледът й стана мрачен. — Джайлс, ти измисляш всичко това, за да ме успокоиш.

— Не е така, кълна се! Не виждаш ли сама, че не може да се намери разумно обяснение на всички факти едновременно. Знаем, че Хелън е била удушена, защото си видяла…

Той млъкна.

— Боже мили! Какъв глупак съм! Сега разбирам. Всичко си застава на мястото. Права си. Кенеди също е прав. Слушай, Гуенда. Хелън се готви да избяга с любовника си. Кой е той, още не знаем…

— X?

Джайлс махна с ръка нетърпеливо.

— Тя е написала бележката до мъжа си, но в този момент той се връща, прочита я и побеснява. Смачква я, хвърля я в коша за боклук и се нахвърля върху жена си. Тя се ужасява и побягва, но той я настига в антрето и започва да я души. Тя се отпуска и пада на земята, той я оставя. След това се отдръпва назад и произнася репликата от „Дукесата на Малфи“, точно когато детето му е стигнало до парапета и започва да гледа какво става долу.

— И после?

— Цялата работа е, че жената не е била мъртва. Той може би си е мислел, че я е убил. Но тя просто е била полузадушена. Може и любовникът й да се е появил — след като обезумелият съпруг е тръгнал към къщата на доктора в другия край на града — а може и сама да е дошла в съзнание. Както и да е, веднага щом се е свестила, тя е побягнала. Това обяснява всичко. Убедеността на Келвин, че я е убил. Изчезването на дрехите — може би са били опаковани предварително. И писмата, които в този случай са напълно истински. Ето това е. Това обяснява всичко.

— Не обяснява защо Келвин е твърдял, че я е удушил в спалнята — възрази Гуенда тихо.

— Бил е толкова разстроен, че не си е спомнил къде точно го е направил.

— Ще ми се да ти вярвам — каза Гуенда. — Искам да ти вярвам… Но продължавам да съм сигурна… съвсем сигурна, че когато погледнах надолу през парапета, тя беше мъртва… съвсем мъртва!

— Но как си могла да бъдеш сигурна? Дете на три години?

Тя го изгледа особено.

— Мисля, че не е било невъзможно да го разбера. Дори по-добре от възрастен човек. Като при кучетата… когато усетят смъртта, те вдигат глави и започват да вият. Мисля, че децата… могат да разпознават смъртта…

— Глупости! Това звучи невероятно!

Прекъсна ги звънецът на пътната врата.

— Кой ли е това? — попита Джайлс.

— О, съвсем забравих. Сигурно е мис Марпъл. Днес я поканих на чай. Хайде да не й казваме нищо засега.

 

Гуенда се притесняваше, че чаят може да се окаже тежко преживяване, но за щастие мис Марпъл сякаш не забелязваше, че домакинята й говори малко по-бързо и по-нервно от обикновено и че веселостта й е някак пресилена. Самата Мис Марпъл беше доволна и приказлива — радваше се на престоя си в Дилмут и… нима не е чудесно, някакви нейни приятели писали на свои приятели в Дилмут и в резултат на това тя получила няколко много приятни покани от местни жители.

— Човек престава да се чувства аутсайдер, ако разбираш какво имам предвид, скъпа, когато се запознае с хората, установили се да живеят на дадено място от години. Например, ще отида на чай при мисиз Фейн. Тя е вдовицата на старшия съдружник в най-добрата адвокатска фирма тук. Истинска стара семейна фирма. Сега я ръководи синът му.

Приятният глас продължаваше да говори. Хазайката била толкова мила! И мис Марпъл се чувствала толкова добре!

— …И такава наистина чудесна кухня! Няколко години беше на работа при моята приятелка мисиз Бинтри и макар че самата не е оттук, леля й живее в Дилмут отдавна и тя, заедно със съпруга си, е идвала много пъти през лятото, така че е добре запозната с местните клюки. Между другото, доволни ли сте от градинаря си? Както разбрах, хората тук го смятат за кръшкач — повече приказва, отколкото работи.

— Наистина най-много му се отдават говоренето и пиенето на чай — съгласи се Джайлс. — Трябват му поне по пет чаши на ден. Но работи добре, когато го наглеждаме.

— Елате да видите градината — предложи Гуенда. Разведоха я из къщата и градината и мис Марпъл направи съответните коментари. Ако Гуенда се беше притеснявала, че набитото око на гостенката й ще забележи нещо необикновено, тя се беше лъгала. Защото мис Марпъл не показа да е впечатлена от каквато и да било нередност.

И все пак, странно, но именно Гуенда се държа непредсказуемо. Тя прекъсна мис Марпъл, която разказваше анекдот за някакво дете и мидена черупка, за да прошепне на Джайлс, останала без дъх:

— Не ме интересува, ще й кажа всичко…

Мис Марпъл се обърна към нея заинтригувана. Джайлс понечи да заговори, но размисли и млъкна. Най-накрая вдигна рамене:

— Е, твоя работа.

И Гуенда изля душата си. Посещението им при доктор Кенеди, неговото идване при тях, всичко, което им беше разказал.

— Това имахте предвид в Лондон, нали? — попита Гуенда накрая. — Че баща ми може би е бил замесен?

— Мина ми през ума такава възможност. Да — отвърна мис Марпъл тихо. — Допусках, че Хелън би могла да бъде втора жена на баща ти, а когато става дума за удушване… хм… съпрузите нерядко вършат такива неща.

Мис Марпъл говореше сякаш описваше някакво природно явление, без изненада и без вълнение.

— Разбирам защо настоявахте да не се занимаваме с всичко това — каза Гуенда. — И сега съжалявам, че не ви послушахме. Но вече не може да има връщане назад.

— Да — потвърди мис Марпъл. — Наистина не може.

— Струва ми се, че ще е по-добре да изслушате и Джайлс. Той не беше съгласен и направи някои предположения.

— Казах само, че не всичко съвпада.

След това кратко и ясно той изреди мислите, които по-рано беше споделил с Гуенда. Накрая изложи подробно крайната си версия.

— Ако само можехте да убедите Гуенда, че това е единственото възможно обяснение…

Мис Марпъл изгледа първо него, после Гуенда, после пак него.

— Тази хипотеза е съвсем разумна — каза тя. — Но, както самият ти посочи, Джайлс, не можем да изключим възможността да е имало и „X“.

— „X“? — възкликна Гуенда.

— Неизвестният фактор — отвърна мис Марпъл. — Някой, който все още не се е появил, но чието присъствие, скрито зад очевидните факти, може да бъде установено по логически път.

— Ще трябва да отидем в санаториума в Норфолк, където е починал баща ми — каза Гуенда. — Може би там ще научим още нещо.