Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (35)

35

За да не се губи време, разпитът на колегите на Ериксон започна в кантората на фирмата. Предложението беше на адвокат Даниелсон, а Лиса Лам нямаше възражения. Аника Карлсон беше позвънила на четирима водещи разпити от полицейския участък в Сулна, а Даниелсон осигури една малка заседателна зала и три свободни кабинета, където да се помещават.

Веднага щом колегите пристигнаха, Аника Карлсон ги дръпна настрана и им изложи тактиката. Всички в кантората щяха да бъдат разпитани информативно и за предпочитане поотделно. Като начало, за начина, по който са се озовали в адвокатската фирма, и за отношенията им с адвокат Ериксон — както лични, така и служебни, — и с какво са се занимавали в деня на убийството на Ериксон. Последният им контакт с жертвата, разбира се, и за какво са говорили. Чак след това идваше ред на недоволни клиенти, опоненти и всички други, които по професионални или други причини може да са имали претенции към жертвата на убийството. Освен това тя искаше те да бъдат разпитани в определен ред.

— Започнете със съсобствениците и стажант-адвокатите, а останалите, накрая. Най-напред искам да разпитате Даниелсон — каза Аника Карлсон. — Изглежда, че той е новият петел на торището. Не е необходимо да сте прекалено любезни и е за предпочитане да сте двама, когато го разпитвате. С останалите трябва да се оправите на четири очи и би било добре да свършите с всички, преди да си отидете от тук. С тези, които в момента не са там, както и с възможните допълнителни въпроси, ще се наложи да се занимаем по-късно, колкото може по-скоро. Нещо неясно?

Изрази се съгласие с одобрително мънкане и кимане и никой нямаше въпроси. Три часа по-късно бяха готови и Аника Карлсон получи първия доклад за ситуацията по телефона от криминалния инспектор Юхан Ек.

— Разпечатките ще получиш най-късно утре сутрин — започна Ек, — а накратко нещата стоят по следния начин. Ако можеш да ме изслушаш…

— Слушам — каза Аника Карлсон.

— Ериксон, струва ми се, е бил свястно момче — заключи Ек. — Нито една лоша дума за този човек. Всички в службата му скърбят дълбоко, а една от техните така наречени помощник-адвокати, това е секретарка с допълнително юридическо образование, ако правилно съм усетил, изглежда малко прекалено нажалена за моя непретенциозен вкус.

— Исабела Нурен — уточни Аника Карлсон. — Предполагам, че тя е свалила бившия си шеф. Или най-малкото е имала тази амбиция.

— Изглежда си разсъждавала като мен. Е, поне всичко сочи към това. Какво ще правим с нея тогава? Понеже този въпрос не го зададох.

— Да я оставим ден-два да узрее, преди да я извикаме на малко по-прочувствен разговор. Мисля дори да се включа като съчувстваща посестрима.

— Именно — съгласи се Ек.

— Има ли нещо друго?

Нищо повече от очакваното, според Ек. Всички имаха алиби за целия уикенд. Последният разговарял с жертвата беше адвокат Даниелсон, който му се обадил в дванайсет часа в неделя, за да обсъдят различни задачи за идната седмица, като всички твърдят, че нямат нищо общо с кончината на Ериксон. Което, разбира се, е добре дошло за него, понеже за тях също е в сила адвокатската тайна.

— Гледай ти — каза Аника Карлсон.

— А и според същия източник убийството на Ериксон е посегателство към цялата ни правна общност, което евентуално може да обясни защо и клиентите на Ериксон, и техните опоненти са били толкова доволни от него. С едно изключение, което, общо взето, измъкнахме с ченгел от несловоохотливия адвокат.

— И кой беше той?

— Фредрик Окаре, рождено име Окерстрьом. Бивш председател на „АА“^[1] в Сулна. Понастоящем почетен председател на същото сдружение на мотоциклетни ентусиасти на средна възраст. Обича да седи изправен на седлото със свободно развяващи се коси, тъй като е получил медицинско свидетелство, че има проблем с пърхота и не бива да носи каска — завърши Ек, който беше полицай с око както за личностните, така и за поетическите отличителни черти на своите противници.

— Зная кого имаш предвид — каза Аника Карлсон. — Значи, Фредрик Окаре е изразил неудовлетворение. Дори не знаех, че Ериксон го е имал като клиент. Не вярвах, че поема мотоциклетните бандити.

— По-точно опонентите — каза Ек. — Ериксон е бил адвокат на ищеца, на семейство Ибрахим, когато Окаре и двамина от другарите му били обвинени за убийството на най-младия брат Ибрахим, Насир Ибрахим. Както може би знаете, отначало те са били трима братя. Фаршад, най-големият, загина, когато се опита да избяга през прозореца на болничната си стая в „Каролинска“, където беше на лечение, след като колегата Бекстрьом го простреля в крака, средният брат Афсан е жив и здрав и изглежда е наследил Фаршад. А най-малкият, Насир, бе убит по същото време, при банков обир, който се объркал. Минаха няколко години от тогава. Мога да ти пратя по електронната поща досъдебното производство и съдебното решение, ако искаш.

— Вече го имам — каза Аника Карлсон. — Спомням си и делото. Окаре и другарите му бяха оправдани, нали? Веднага и по всички точки, ако си спомням добре.

— Да, точно така беше, въпреки че Ериксон работеше по-здраво от прокурора, за да скалъпи обвинение. Във всеки случай Окаре не изглежда да е бил приятел на Ериксон. Известно време след процеса той изпратил картичка на Ериксон до адвокатската фирма, в която пишело, че сега, когато справедливостта е възтържествувала, остава Ериксон да дойде в клуба им в Сулна, да поиска извинение от него и приятелите му и да си продължи по пътя.

— Направил ли го е?

— Не — отговори Ек. — Според Даниелсон обадил се на Окаре и го нахокал подобаващо. Заплаха във връзка със съдебен процес, незаконна заплаха и тем подобни.

— Мм-хм — каза Аника Карлсон. „Трябва да взема делото и да прочета съдебното решение.“

Обаче не стана така, защото само пет минути по-късно тя имаше да мисли за други, значително по-належащи задачи, макар че беше крайно време да се прибере и да се наспи.