Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Den sanna historien om Pinocchios näsa, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Мартин Ненов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Корекция
- WizardBGR (2017)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Истинската история за носа на Пинокио
Преводач: Мартин Ненов
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 23.11.2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-632-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3038
История
- — Добавяне
144
Веднага след като Бекстрьом пристигна в службата, той разговаря с Надя, която имаше новини за разказване. Интересни новини за Марио Грималди и новата му жена, графиня Астрид Елисабет Хамилтон, родена през 1940 година, обръщение Елисабет, в семейството и близките й приятели я наричали с галеното име Пита, родена е графиня, което не е без значение в тази връзка, но всичко това определено беше известно на Бекстрьом.
— Какво е това, което не знам, тогава?
Това, което той обаче не знаеше, беше, че тя вече фигурираше в документите на полицията в Сулна под името Астрид Елисабет Линдерот. Линдерот, по името на предишния си съпруг, който починал преди пет години. Един високо уважаван човек, който по време на своя професионално активен живот бил лекар и професор по вътрешни болести в института „Каролинска“.
— Почакай за момент — каза Бекстрьом и вдигна ръката си във възпиращ жест. — Астрид Линдерот? Това не беше ли онази дърта вещица, срещу която подадоха сигнал за лошо отношение към животно?
Абсолютно същата, според Надя. Преди месец Астрид Елисабет Линдерот приела обратно моминското си име Хамилтон, когато тя и Марио Грималди подали заявление за разследване на пречки за встъпване в брак, защото искали да се оженят, и до момента нямало никакви проблеми, нито със смяната на името, нито с титлата, нито с предстоящия брак.
— Те най-вероятно ще се венчаят утре, в навечерието на Мидсомар[1]. В шведското посолство в Рим.
— Аха, ясно — каза Бекстрьом. „Как бихме могли да знаем за това?“, запита се той.
— Това обяснява много неща. Като например домашното посещение, което Гарсия Гомес направил на нейната съседка Фриденсдал, която я докладвала за лошо отношение към животно.
— И какво ще правим сега? — попита Бекстрьом. „Онзи мил млад мъж, който помогнал на Марио да окачи завесите в кухнята си, въпреки че според Пита той бил толкова практичен“, помисли си той.
Нищо, според Надя. Всички сигнали били отписани. Гарсия Гомес бил мъртъв. С Грималди не можело да се говори. Бъдещата му съпруга определено не знаела нищо за помощта, която й е била оказана. Но със сигурност било интересно. Можеше да отметне още една въпросителна в собствената си глава.
„Надя не е коя да е — помисли си Бекстрьом. — Някой трябва да разговаря с нея за тези златни зъби. Да ги замени с обикновени порцеланови коронки. Ако не за друго, то заради риска от обир. Та това е все едно да се разхождаш с пачка банкноти в устата, а тъй като на него самия му беше дошла блестяща идея, беше крайно време да свърши нещо полезно. Желязото се кове, докато е горещо, а това, че трябва да ходи в Рим и да се жени утре, тя без съмнение вече е забравила.“ Той опакова нещата, които му бяха необходими, в старата си кожена чанта, повика едно такси по телефона и си тръгна от полицейския участък в Сулна с известна припряност.
Първо мина покрай офиса на Йегура и остави книгите, които беше получил от Пита, на секретарката му. Също така я помоли да му предаде, че разследването напредва и провенансът вече е изяснен. Цената оставала непроменена от това, че се е наложило да заменят три поколения Бернадот с две графини и един граф от семейство Хамилтон.
След това той си отиде у дома, по пътя позвъни на Пита и я попита дали е удобно да се отбие и да й остави един подарък. Пита смяташе, че това звучи невероятно приятно. В действителност тя очакваше с нетърпение да се види с господин комисаря.
Исак не изглеждаше толкова въодушевен. Той през цялото време гледаше намръщено от клетката си, когато Бекстрьом го сложи на задната седалка на таксито, за да го откара на новата му стопанка.
— Господи, колко е сладък! — възкликна Пита и плесна с ръце от възхищение. — И какви красиви цветове. Господин комисарят сигурен ли е, че иска да го подари?
Тъй като Бекстрьом имал няколко папагала, нямало никакъв проблем. Точно този екземпляр принадлежал обаче към най-талантливите, що се отнася до говорните умения.
— Как се казва? — попита Пита.
— Исак — отговори Бекстрьом. — Макар че няма да се обиди, ако му викаш другояче.
Според Пита не можело да става въпрос за смяна на името. Напротив, според нея то било много сполучливо. Веднага се виждало защо Исак се нарича Исак. Освен това той приличал досущ на стария адвокат Голдман.
На Исак трябваше да му се признае, че относно поведението му нямаше никакви забележки. В критичния момент, когато тя пъхна ръка, за да го погали под брадичката, той само наклони глава настрани и загука доволно. Когато му подадоха фъстък, той отвори възпитано човка, както би се очаквало от такъв, като него. „Поклон и благодарност“, изрече Исак, поклати главата и изгука към новата си стопанка.
— Това е просто невероятно — каза Пита, а очите й блестяха наравно с всичките й диаманти. — Наистина ли не мога да направя нищо за господин комисаря?
— Моля, не е нужно — каза Бекстрьом. „Може би онази музикална кутия, която вече си забравила“, помисли си той.
След това Бекстрьом си тръгна, преди Исак отново да стане такъв, какъвто си беше обикновено. Наслади се на дълъг обяд, полегна за следобедна дрямка и се събуди чак когато Йегура му позвъни. Първо той благодари на Бекстрьом, че му е помогнал да чуе плясъка на крилата на историята на изкуството. Освен това искал да го види колкото е възможно по-скоро. На вечеря в осем часа в ресторанта на Операта. В частния ресторант, тъй като било крайно време да обсъдят въпроси от решаващо значение за западната история.