Григор Гачев
Ортодокс (12)

Личностите

Петърчо

До голяма степен той е продукт на пряко въздействие от Безтелесните. Генетиката му носи базата за развитие на силно независимо мислене (идентифицирано на Академия, резултат от безотговорен експеримент на студенти по медицина отпреди Разделението) и необичайни комбинаторични способности. (Неидентифицирани, освен от Отговорника на Ортодокс. Дължат се като база на таен експеримент отпреди Разделението с цел по-добро владеене на някои видове хазарт и са отключени и подсилени значително от Отговорника още преди раждането на Петърчо. Други остатъци от аугментации пък са били подтиснати, пак от него.) Работено е с идеята, че той вероятно ще попадне на Академия и че там ще се опитват да разберат нещата около него, и са взети мерки въздействията да са твърде фини, за да могат да се уловят на свят с развитието на Академия. Отделно се разчита на „рикошет“ на критичния му ум след сблъсъка с атеистичната Академия. Подсилената му комбинаторика с лекота го води до решения, недостъпни или неочевидни за Стандартните наоколо, но в същото време му пречи да прецени кое е очевидното и имащото значение за околните — затова и често логиката му е парадоксална.

Би бил съвършеният играч на карти, ако знаеше, че изобщо съществуват такива игри. Поначало комбинаториката му е била предвидена точно за тях и това се е запазило. Шахът, както и много други ситуации, просто са достатъчно подобни на хазарта, за да е силен в тях.

Каква е причината Петърчо да няма слух за мелодии и тонове, не е известно — най-вероятно е случайна, без връзка с другите му качества. Пак най-вероятно е случайно и съвпадението на тази особеност с изключително креслив и неприятен глас, когато се опита да пее.

При раздялата им с Христина Отговорникът на Ортодокс споменава, че и двамата са Аугментирани — Петърчо лично от него, Христина като наследство от майка си. Е, понасилил е истината. Точна формулировка какво е Аугментираност няма: аугментация може да бъде всяко по-сериозно подсилване на какво да е качество на личността. (Например гениите могат да бъдат смятани за естествено Аугментирани.) Аугментираните смятат за критерий за „пълноценна Аугментираност“ наличието в мозъка (и личността) на определени структури, изкуствено създадени, чрез които лесно да могат да се свързват и управляват аугментации от висок клас. (Към тях обикновено биват свързвани и тези аугментации от нисък клас, които не са подсилване на естествени сетива или качества.) Реално Петърчо никога не е разполагал с такива структури (неговите аугментации са вградени пряко в личността му), а Христина е наследила от майка си само техни зачатъци, които в този си вид не са използваеми. (Очаква се те да бъдат доподсилени изкуствено в процеса на израстването, според особеностите на личността.) Не поемам обаче ангажимент дали Отговорникът няма да се погрижи в някой момент да довърши работата — тия Безтелесни са трудни за предсказване.

 

 

Христина

Наследила е от майка си повече, отколкото майката би искала. Компютърният й талант се проявява още преди да навърши четири години. Отначало Мария никак не е очарована, но когато тайно провежда тестове, открива, че Христина има и куп други заложби, които при правилно развитие биха й позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации. От този момент нататък майката престава да създава пречки между Христина и компютрите, за да не я пренасочи към откриване и на другите й заложби — и потенциално да я загуби.

Неразвитите заложби обаче непрекъснато подсказват за себе си: Христина е по детски незряла, но и интелигентна, хиперактивна и непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Резултатът е порой бели и забележки в училище (които майката се чуди как да вземе предвид, без да насочи дъщеря си към развитие в посока Аугментирана, и често ги оставя без реални последствия). Мария се досетила, че детето й най-вероятно в един момент ще изхитри баща си и ще се докопа през неговия компютър до достъп до трансмитера, но предполагала, че това ще стане няколко години по-късно. Внимателно й подхвърляла материали, които да насочат интереса й към по-слабо развитите светове (като описанието на Ортодокс, на което Христина се натъква, когато започва да търси каква поредна беля да скалъпи). Затова и когато историята с Петърчо се разкрива, Мария е поразочарована, но не докрай. (Нито пък особено изненадана.)

Когато скучаещата Христина попада на информацията за Ортодокс, тя започва да се досеща в какъв вид дейност е хващала неведнъж баща си. Проследява го още веднъж-дваж, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочие, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на Петърчо. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)

Освен компютърните и другите способности Христина е наследила от майка си дефект в координацията: отстъпва на повечето деца в сръчност при фини движения и в ловкост при удар или хвърляне. (Дефектът е далеч по-слаб от този на Мария — виж нейното описание.)

Нищо чудно на този ефект да се дължи постоянното й желание да се покаже като всезнаеща — обясненията й пред Петърчо как трансмитерът прехвърля нейния образ са съчинени на момента и нямат много общо с истината. (Водещата школа сред специалистите по трансмитерни технологии на Академия също смята, че проектирането на прехвърлени с трансмитер образи е базирано на принципи, сходни на холографските, но съвпадението с обясненията на Христина е по-скоро случайно.) Доста от другите й обяснения също са измислици, за да се прави на важна; интересно е, че в такива случаи тя не се изчервява — вероятно си вярва, че говори истината или поне че е много близо до нея.

 

 

Мария

Дъщеря на един от шестимата Отговорници на Възела. Покрай неговата прослойка от Аугментирани тя се е ползвала с доста привилегии. Подобно на доста хора от тази прослойка, и тя е бунтар срещу някои порядки и морален максималист. Подкрепя мнението, че Безтелесните налагат аморалност към Стандартните и косвено принуждават (чрез осигуряваните привилегии) Аугментираните да им съучастничат в нея. За разлика от почти всички „бунтари“ от прослойката обаче тя се противи не само на думи. Няколко случая, в които й се налага да сътрудничи в планове на Свръзката, накрая препълват чашата и тя официално се отказва от статута на Аугментирана и от аугментациите си. Запазва само една, която коригира неин генетичен дефект — съсипана физическа координация. Без нея тя е на практика инвалид; с нея ловкостта и координацията й далеч превишават физически възможното за Стандартните. Поискала аугментацията да бъде регулирана до нивото на Стандартните, но се оказало невъзможно. (Тайно от нея обаче структурите, които подсигуряват интегрирането на аугментации, не били премахнати — баща й вече кроял планове как да я върне към Аугментираните, „когато й дойде акълът“. Тя разбира това чак когато чува от Отговорника на Ортодокс, че дъщеря й ги е наследила, докато следи разговора му с Христина и Петърчо.)

Подсигурява си паспорт, съгласно който тя е на двайсет и три години (истинската й възраст е около двеста и трийсет, но без аугментациите си вече ще старее с нормална скорост… или поне тя така очаква). Кандидатства за приемане на Академия, понеже там централната власт не е особено умела в междусветските игри и е по-малко вероятно да се опитва да я използва в тях. Посочва като роден език българския (тя наистина има някаква миниатюрна част български произход, но това не играе роля при избора й — реално е избрала да запази този език като основен при премахването на аугментациите, защото планира да кандидатства за приемане на Академия). Истински добрата препоръка обаче се оказва произходът й от Аугментирани. Приета е мигновено и много охотно. Изпратен е специален човек, който да я посрещне и упъти така, че да е под крилото, а всъщност под контрола на Научния съвет. Естествено, тя веднага се досеща, че това внимание е неслучайно и точно от вида, който не желае.

За да се отърве от човека на Научния съвет, тя уж погрешка хваща да я упътва първия попаднал й от персонала на трансмитера — случаен студент, който в момента е на стаж там. (Забелязала, че той си глътва езика пред красиви жени и става податлив на напътствия чрез намеци, тя просто го омайва лекичко.) После обаче се оказва, че го е омаяла повече, отколкото е възнамерявала. За да не го отреже рязко и да се окаже използвачка в очите си, тя решава известно време да излизат заедно. През това време открива, че момъкът е свестен и приятен, ако и неумел в общуването. И че я цени и харесва истински, без да знае каква е всъщност. Уж временното познанство прераства в приятелство, след това във връзка и две години по-късно — в брак. Още две години по-късно се ражда и дъщеря им. (Съпругът й научава, че тя е бивша Аугментирана, едва преди женитбата. А кой е баща й — чак покрай събитията около Петърчо.)

Отначало от Научния съвет не искат да повярват, че Мария вече няма връзки с родителите си, и от време на време се опитват да я въвлекат в посредничене. Малко преди да се омъжи, това й писва и тя обяснява на член на Съвета, че е скъсала нарочно всички връзки с Аугментираните и че препоръка от нея би била най-лошата услуга, която може да им направи. Намира си работа в Етнографския музей и гледа да се държи колкото се може по-далече не само от Аугментирани, но дори от модерна като за преди Разделението техника. Оказала се откъм „дебелия край“ на игрите на Аугментираните и Безтелесните, тя е на крачка от развиването на фобия към тях. (Предположението й, че каквото и да прави, ще е в центъра на такива игри, се оказва напълно вярно и далеч не свършва с Научния съвет.)

Интересна подробност е постъпването й на работа. Директорът на музея дочува, че е дъщеря на Аугментирани, и е убеден, че тя има сериозни аугментации, въпреки че го отрича. Убеждението му бива затвърдено, когато познанията на Мария по етнография на България се оказват по-добри дори от неговите. Истината обаче е, че тя просто използва свои стари достъпи до информационни бази данни, които принадлежат на Аугментираните и съдържат почти всичко, което изобщо се знае по въпроса (а то е доста повече, отколкото знаят на Академия), за да си състави импровизиран учебник. Останалото е плод на два месеца денонощно учене… Случаят не е изолиран. Над двестагодишния жизнен опит и силната й личност я правят далеч по-интелигентна от повечето околни. Почти всички обаче просто предполагат, че тайно е запазила аугментации на интелекта.

 

 

Васил

Към момента на разказа бащата на Христина е на трийсет и шест години. Потомствен учен, той завършва една от най-мъглявите научни дисциплини на Академия — „Трансмитерни технологии“ (известна с това, че за предмета й не се знае нищо сигурно, а почти всичко изучавано са хипотези, предположения и практически приложения на наличен вече трансмитер). Любознателен и изобретателен. Хем общителен, хем не от най-умелите в общуването.

Специалистите по трансмитерни технологии на Академия почти без изключение мечтаят да работят към официалния трансмитерен възел, който ги свързва с Възловия свят и с релейната група за официални цели. Длъжността е престижна, заплащането — едно от най-високите на Академия. Неуспелите да постъпят там или сменят професията си, или влизат в поддръжката на изследователския трансмитерен възел, монтиран в Института по транспространствени технологии. Работата в Института е като цяло мързелива и спокойна (твърде малко са длъжностите, които ако отсъстват ден-два, някой ще го забележи), но и ниско платена. Не особено сръчният в уреждането и без връзки момък попада там, като обикновен изследовател.

Повечето специалисти по транспространствени технологии в Института са неуспели кандидати за официалния възел и хич не са ентусиазирани трудолюбци. Някои успяват да намерят там работа, която да им е поне донякъде по душа. Други просто „отбиват номера“, колкото да вземат все някаква заплата. От дошлите там по желание също не всички са кадърни и старателни, а някои са направо тихи кукута. На този фон бащата на Христина бива оценен (освен знаещ и мотивиран той е и работохолик, а и го смятат за добър преподавател, доколкото изобщо има как да се оцени преподаването на нещо, от което хората наоколо почти не разбират). Осем години по-късно е направен отговорник на не особено престижно трансмитерно звено — това, което обслужва програмите за изучаване на някои от световете от релейната група.

Още през първата си година в Института любопитният момък налучкал, че образи могат да бъдат прехвърляни чрез трансмитера не само от специалните зали в институтската сграда, но и на практика отвсякъде на Академия. А след това, естествено, веднага експериментирал и открил, че и ограничението за до 16 едновременни прехвърляния на образи също е измислица… Няколко години по-късно, по идея на Ангел Братоев, той си съставя лична изследователска програма за разпространението на шаха по Ортодокс. (Която по-късно ще стане база на дисертацията му.) За да не го зяпат колегите му като луд, дето умора няма и само се поти, той нелегално свързва към системата домашния си компютър и проучва Ортодокс в извънработно време. (Христина го е хващала неведнъж пред компютъра в такива моменти, макар и отначало да не се досещала какво точно прави.)

Познатите му казват, че той има три страсти в живота: изследователската си работа, шахът и тридесетгодишната си кола. (Тя е купена на старо и вече от десет години е пред разпад, но той все не успява да събере пари за нова, не на последно място заради разходите по поддържането на старата. Почти всичките му познати се шегуват с нея, а някои сключват зад гърба му облози докога ще успее да я крепи.) Реално обаче той цени най-много семейството си и под социалната му несръчност се крие значителна доза разсъдливост и мъдрост.

По-внимателните наблюдатели бързо забелязват, че съпругата му е изключителна личност, и силно подозират, че всъщност тя дърпа конците. (Което не е безкрайно далече от истината — тя не манипулира децата и съпруга си, но тихомълком се грижи за тях много повече, отколкото си личи.) Истината е, че двамата се обичат, ценят и уважават много, а Васил е не по-малко способен от Мария на интелигентни, активни и ефикасни планове и действия.

 

 

Други личности от Академия

Специалистът от Групата за бързо реагиране към Трансмитерния институт Минчо е състудент и добър приятел на Васил. Запален шахматист (макар и доста по-слаб от приятеля си). Не е бил никак примерен студент; дори в институтския трансмитерен възел успява да си намери работа благодарение по-скоро на физическата си подготовка като любител алпинист. Работата обаче му е по душа и го смятат за надежден при трудни задачи. (Случките около Петърчо поразвалят този му имидж, но никой и не споменава за уволняване или наказания.)

Ангел Братоев, професор по когнитивна психология, председател на движението на шахматните клубове на Академия и допреди Петърчо шахматен шампион на света, често бива споменаван като част от интелектуалния елит на Академия. Различни тестове показват различен коефициент на интелигентност за него, но дори най-ниските резултати са много далеч над средните. Това му оставя две възможности: или да се бори за кариера във върховете на Академия, или да живее не твърде бляскав, но спокоен и щастлив живот. Вторият вариант определено му харесва повече (а и покрай професорската длъжност и другите му занимания доходите му са добри). Земен и приятелски настроен човек. Привидно не оставя впечатление за остър интелект (за да не отчуждава околните), но ако някой го подцени и се опита да го лъже или използва, си проси блестящо скроени неприятности.

 

 

Отговорникът на Възела

Дядото на Христина е наистина древен — роден е двадесетина години преди Разделението. Произхожда от Австралия и за гордост на рода ни е към една осма българин. (Това няма особено значение за него.) Поначало е кариерист, но в същото време кадърен момък и сравнително добра душа. Комбинацията от тези качества успява да му издейства статут на Аугментиран и подготовка за работа в администрацията на Възела. Към четиристотин и петдесет години след Разделението става Възлов отговорник. Достигнатият висок пост донякъде засища амбициите и му дава възможност да се усъвършенства като личност. Без да е гений на доброто, той е свестен човек, макар и изпълнителен служител в проекти, които невинаги са свестни.

 

 

Гунар Торвалдсон

Частичен провал на Безтелесните. Подготвян отначало като проба за хибридизация, подобно на Петърчо и Христина, той е изоставен поради промяна на плановете (преценено е, че Мидгард не е достатъчно изолиран, за да даде на този етап производен тезаурус) и поради случайно отключване на гени за интелект в много по-голяма степен от очакваната. Гунар е генетичен универсален гений; уменията му в шаха с нищо не превъзхождат тези в други области, просто там си позволява да ги покаже. Още преди да порасне, той разгадава причината за ума си и замислите на Безтелесните относно него. Решава, че няма нищо против плановете им, стига да не пречат на собствените му — а последните не са кой знае какви, тъй като е гениално скромен и почтен. Забелязва от малък, че умът му го лишава от социалност, и взема необходимите мерки, за да противостои на това. Разбрал, че Христина и Петърчо са на едно място, той мигновено се досеща каква е работата; посещението му на Академия е допреценка. Чувства ги като сродни души и са му симпатични, така че с удоволствие им помага според силите си.

 

 

Отец Евлоги Харизанов

Произхожда от Академия; любопитен факт е, че е далечен роднина на Ангел Братоев. Изключително нестандартен, богат и дълбок ум, ако и да отстъпва на Аугментираните като формален коефициент на интелигентност. Като студент, напуска университета и обхожда всички светове от Релейната група на Академия и доста извън нея, търсейки смисъла на съществуването. Накрая се установява на Ортодокс, примамен умело от тамошния Отговорник, който оценил качествата му. Личният му принос за развитието на Ортодокс в духовна насока е сравним с този на някой от Патриарсите: именно той разпространява и въвежда успешно идеята, че наказанието за греха идва заедно със самия грях, още приживе. (Тази идея с времето ще доведе до религиозно разцепление на Ортодокс и привържениците й ще получат нов свят; вината за това обаче не е на отец Евлоги.) Няколко години след смъртта му е предложен за канонизиране и след още няколко е обявен за светец — покровител на болните. През последните две десетилетия от живота си поддържа често контакти с Отговорника. По непотвърден на Академия слух, точно преди смъртта му Отговорникът му предложил присъединяване към Безтелесните, но отец Евлоги отказал.

 

 

Рада Панчина

Гърбава, кривогледа и куца по рождение заради дефект в ембрионалното развитие. Наследила е обаче и сериозен интелект, а условията на живот са възпитали в нея железен дух. Тя непрекъснато се бори с недъзите си и жадно поглъща всичко ново. Не е ясно какво точно ще стане от нея с времето, но със сигурност няма да е обикновена женица. Не бих се учудил към края на живота й Отговорникът на света да й предложи изпит за приемане при Безтелесните (замаскиран под някаква форма). Нито пък тя да откаже, ако с нея не бъде приет и съпругът й Христо. Какъв ще е крайният резултат… не зная.

(Покрай Рада се развихря един диспут, за който тя вероятно никога не е разбрала. При личен разговор майката на Христина пита Отговорника на Ортодокс дали се е месил в развитието на Рада. Отговорникът потвърждава, че е подсилил интелекта и добротата й, но отрича да има пръст в инвалидността й. Мария мигновено се досеща, че той би могъл да я направи съвършено здрава без никакво усилие, но му е била нужна болна, и побеснява. Почти издействаното й съгласие да се върне при Аугментираните пропада за доста години напред. Баща й веднага се досеща, че „гафът“ е умишлено причинен от Безтелесните. Отговорникът на Ортодокс обаче му обещава, че накрая всичко ще е наред и Рада ще бъде компенсирана по адекватен начин; дава му разрешение и да сподели това с Мария. Какво точно ще рече „адекватен начин“, още не зная.)

 

 

Манастирският идиот Георги

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника. Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двадесет-тридесет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.) В Петлевския манастир го довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече двадесетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го разкрил.

 

 

Някои монаси от манастира

Игуменът на манастира заел тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. Понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Тридесет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира — неоспорим.

Отец Марин носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие: към момента на историята той е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза — още на деветдесет години вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва помни името си.

Старшият преписвач отец Геласий всъщност от години не е преписал почти нищо — реално само надзирава другите преписвачи и от време на време дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Което обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

Духовитият брат Харалампи е не само несръчен в ръцете, но и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите си в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те го изпратили в манастир. Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам… За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова го търпят. Комплексиран е и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. Впрочем остър език като неговия е голям плюс за смешника.

Отец Андроник е лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния си певчески глас — силен и дълбок, с богат тембър и огромен диапазон. При служба пред миряни той е задължителен участник. Немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант. Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият реално сведущ е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

Готвачът брат Иларион е имал преди сериозен проблем с пиенето — заради него не могъл да си намери булка и накрая местният свещеник го пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има: в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, трудолюбив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим: оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен и се обърква, ако го зяпат много хора. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда… Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре (устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха; лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи).

Протоигуменът отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, кой ръководител се занимава с дреболиите? Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за една от най-големите спънки на науката и прогреса: чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

Деловитият и решителен йеромонах отец Никодим е човекът в манастира, комуто може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре — поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват при него до силна коректност към околните.

Мрачният и затворен отец Йероним има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не били поети гаранции. Процесът на чистенето довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, а зад нея се крие много измъчен, ако и силен човек. Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса; Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи: няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен — колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

(Предишният игумен на Петлевския манастрир неведнъж забелязва, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.)

 

 

Семейството на Петърчо

И баща му, и майка му са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други силови дейности). Манипулирането на Петърчо от Отговорника включва това наследство да бъде подтиснато в него. То обаче се е изляло с пълна мощ в брат му Христо, който въпреки тромавостта и добродушието си никак не е глупав. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето Христо ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи като модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

Данка е класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея Рада (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен. Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм, е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули и т.н. Това не е забелязано от никого по време на действието в първата книга, защото никога не й се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато бива разбрано, Васил урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. По-честа връзка е била поддържана с дядо му по баща, който живеел в съседство, но той почива, когато Петърчо е на шест години.

 

 

Други съселяни на Петърчо

Отец Самуил надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стигне до Митрополит.

Подобно на него, проклетникът Ангел няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от съответните качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща коя е истинската причина за проклетията на Ангел, и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от водачите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява ще задоволи комплекса му и ще го развие като човек.