Григор Гачев
Ортодокс (10)

Описание на света Академия

Светът

Физически представлява планета, почти идентична като маса и подобна като условия на Земята. Обикаля около звезда клас G3 и има луна почти като земната. Втори естествен спътник, с диаметър петдесетина километра и неправилна форма, обикаля на малко над милион километра разстояние от планетата; смята се, че е случайно заловен астероид. Вижда се от Академия като ярка звезда.

Системата като цяло също е подобна на земната. Планетите са кръстени, отново без нито капка въображение, на земните. Местният Марс е около два пъти по-тежък от този в Слънчевата система и има само един, стотинакилометров спътник. Местната Венера също има два миниатюрни естествени спътника, по десетина-дванадесет километра в диаметър, вероятно захванати астероиди. Астероидният пояс е доста по-богат от този в Слънчевата система. Пръстените на местния Сатурн са много по-скромни от пръстените на оригиналния — сравними са с тези на останалите газови гиганти. Местният Плутон е само около два пъти по-малък от местния Нептун и също представлява газов гигант (на него газове са само водородът и хелият — предполага се, че всичко останало е замръзнало или втечнено).

Сушата е 32% от повърхността на Академия. Ландшафтът е изключително разнолик — от дванадесетхилядиметрови планински върхове, вечно заснежени и недостъпни без кислороден апарат, през обширни плодородни равнини, та до изгорени от слънцето солени пустини, влажни тропически джунгли и коралови атоли. Това многообразие (сравнено примерно с ледниците, тундрата и тайгата на Мидгард) спомага за приятния живот. Климатът е строго регулиран, разлика между зима и лято на практика няма, дори дъждовете падат най-често нощем. Някои изследователи определят Академия като свят, изсмукан от пръстите на мързеливец.

Околната среда е в отлично състояние, не толкова заради чистофайничество, колкото заради малкото население и слабо развитата промишленост (тежка промишленост, която е основният замърсител на този тип светове, почти няма). За това донякъде спомага и отличната планировка на градовете — широки улици, много зелени площи, като правило еднофамилни къщи с големи дворове. Друга причина е, че промишлеността и селското стопанство са сравнително икономични като потребление на ресурси. (Повечето ресурси или се внасят, или добиването им е жестоко обложено с данъци, така че не са евтини.) И най-вече три милиона население просто не биха могли да замърсят сериозно цял свят, ако ще да полагат усилия от сутрин до вечер.

Сред околните светове Академия е известна като свят на мързеливци (това отдавна не е вярно, но е повод за шеги по адрес на жителите й). Реално е един от преобладаващата маса „скучни“ светове, на които обаче се крепи икономически съществуването на Резервата.

Проектът

До голяма степен появата на Академия се дължи на лично познанство между един от професорите на БАН и един от първите Безтелесни (от времето преди да стане Безтелесен). В стила на класическата българска традиция и трите деца на професора са научни работници в БАН и той е загрижен за бъдещето им.

Когато става ясно, че наближава разделение на хората и че никой няма да може да остане на истинската Земя, загриженият за добруването на децата си професор съчинява не особено домислен или реалистичен план за свят на учени, които са осигурени материално и работят единствено за науката. Планът е предаден за одобрение чрез познатия му Безтелесен (същият, който е подкрепил създаването на Ортодокс и поема впоследствие Отговорничеството му). Безтелесният сериозно го доработва и изчиства, като запазва духа му. За смайване на всички, които са в течение (включително донякъде на самия професор), планът е одобрен. С уговорката, че светът ще трябва да се издържа сам, но Свръзката ще му помага. Упорит слух, непотвърден официално, е, че от Свръзката са искали да направят експеримент на тема мързел (зли езици из БАН колкото щеш).

При Разделението повечето от състава на БАН, заедно със семействата си, се записва за там. Привлечени са и хора от други места.

Съгласно плана, тезаурусът на света е изграден около типичното за началото на 21-ви век (детството и младостта на споменатия професор), с много елементи от предишни и последващи времена, често съчетани без особена логика. Предалият за одобрение плана Безтелесен премахва повечето от разминаванията, други измисля как да се съчетават безпроблемно. Немалко разминавания обаче се налага да бъдат прилагани без почти никаква логика. Честа комбинация е например настолни компютри от тип, сходен с този от началото на 21-ви век, да бъдат свързвани към холоекрани, утвърдили се чак към средата на века. Мобилните персонални устройства за връзка са орязани като възможности до сравнително прост телефон и не са особено популярни. (Повечето жители на Академия ценят спокойствието си.) Много от автомобилите са изработени по технологии, популярни около границата между 20-ти и 21-ви век (официална забрана за електромобили и подобни няма, просто повечето хора не ги смятат за подходящи)… Списъкът би могъл да продължи.

Важно изискване било да не бъдат приемани хора със значителни аугментации, особено генетични. (Злите езици твърдят, че причината била личен интерес на автора на проекта — да не би някой да засенчи чадата му.) Изключение били общоприетите към този момент аугментации — продължителност на живота 100–110 години и добро здраве до края. Немалко желаещи да отидат на Академия дори се разделили с вече направени по-сериозни аугментации. (Някои се опитали да внесат своите тайно, но контролът на Безтелесните при Разделението не го позволил, като противоречащо на официалния статут.) Не повече от петдесетина години след Разделението идеята била отчетена като очевидна грешка, но вече било късно. Изискването отпаднало от официалния статут и приеманите по-нататък не били проверявани за аугментации, но въпреки това процентът на хората на Академия със значителни аугментации, особено генетични, е малък.

И така Академия започва като свят на научни работници — по мнението на някои историци, повече научни, отколкото работници. (А по мнението на самите научни работници за останалите им колеги — колкото работници, толкова и научни.) Мненията, за щастие, се оказват не съвсем верни. Първите тридесетина години са проблемни, в смисъл гладни — прехраната все пак се изкарва с работа. Минава доста време, докато обществото постигне достатъчно добра производителност на труда, за да живее нормално. Дотогава ги спасява основно минималният приход от поддържането на Релейния възел и помощта на Безтелесните и Аугментираните, а и на някои околни светове. Постигнатата прилична производителност на труда пак се дължи на техни съвети.

Приетите поначало социални правила били наистина мечтата на мързеливеца. Ръководството не оставило нито един празник, който му хрумнал, като работен ден. Това твърде бързо спечелило на жителите на Академия имидж на безделници и в добавка към полугладното съществуване им добавило и презрително отношение от другите светове. Наложило се консултантите от Свръзката да заявят в прав текст на едно заседание на Научния съвет, че Академия няма никакви шансове, ако тези моменти не се променят издъно, и че Безтелесните обсъждат закриването й.

Идеята, че вместо да са ръководството на самостоятелен свят, може да бъдат разпратени по други светове като гастарбайтери, бързо размърдала Научния съвет. Отначало някой родил идеята процентът неработни дни като цяло да се запази, но хората да ги получават по различно време и така да се създава впечатление за трудова активност. Естествено, Свръзката не се хванали. В крайна сметка се стигнало до пет работни дни в седмицата и отделно около месец годишна отпуска. Оттогава обаче останало правилото, че официални почивни дни няма — всеки взима почивката си по различно време, ваканциите на училищата не съвпадат и т.н. Това спомогнало много за равномерното натоварване на производствени мощности и почивни центрове, така че в крайна сметка от идеята имало полза. С времето тази схема се превърнала в една от гордостите на Академия. Има светове, които са я възприели, и жителите на Академия се гордеят с това.

(Понякога схемата съдържа и залитания. Отделните учреждения и предприятия на Академия имат различно изместено работно време. Във всеки бранш има такива, които работят от 6 сутрин до 2 следобед, други, които работят от 2 до 10 вечер, и в целия диапазон помежду тях. Официално това било прието, за да не се задръствали улиците в пиковите часове, което разсмяло масово хората — почти всички по-големи улици на Академия са планирани с поне по три платна в посока. Истината е, че някои хора просто се преувлекли по родните гордости. Полза обаче имало: каквото и да ти трябва, по всяко време на деня (а всичко по-важно — и през нощта) се намира място, където можеш да го откриеш.)

В крайна сметка Академия се превръща в приятен за живеене (ако не броим дребните интрижки) свят. Чрез старателно проведени кампании за повишаване на раждаемостта (поначало неособено висока) и внимателно асимилиране на хора отвън, броят на населението бавно се увеличава и към 972 г. от Разделението то е около 3 милиона.

Хората тук, като все пак учени, били толерантни и отворени, а столетията приятен живот без значими проблеми засилили това. Допринесла и гордостта на планетата — трансмитерният възел. Контрастът с нетърпимостта към различни възгледи на Ортодокс е толкова голям, колкото и този между вродения атеизъм и декамеронство на хората от Академия и духовната посветеност на тези от Ортодокс.

 

 

Население

Първоначално проектът привлякъл предимно хора от личния състав на БАН и техни познати, заедно със семействата им. При Преселението групата била от около петдесет хиляди души — доста над средното за отиващи на един свят. Дълго време обаче раждаемостта била незначителна поради ниския жизнен стандарт, и това с времето се превърнало в културологична особеност: населението се увеличава бавно.

За растежа му спомогнала внимателната асимилация на хора отвън. Академия приема заселници, стига да се занимават с наука. При хуманитарни кризи на други светове също могат да бъдат одобрени за приемане групи хора: така например сравнително скоро след Преселението пристигнали около три хиляди имигранти от Джунгла, преследвани там поради расови причини. Понякога на Академия попадат изгнаници от светове с милитаристичен или фундаменталистки уклон.

Родените на света по закон са длъжни да носят типични за него, тоест български имена, „за профилактика на междуетнически търкания“. Ако кандидат-преселник пожелае да вземе типично име и/или фамилия, това е плюс при разглеждането на молбата му. Някои го правят. Други — не. Ако упорстваш, дори може да си кръстиш детето със съвсем чуждо име, въпреки че уж законът не позволява. Какво толкова, един повече, един по-малко, все тая, и друг път се е случвало… Въпреки това, на Академия могат да бъдат срещнати и хора с чисто български имена, произхождащи от черната или жълтата раси, или от типични раси, създадени след Разделението. Дискриминация срещу тях обаче наистина няма и светът много се гордее с това и го вре в очите на всички околни като доказателство за цивилизоваността си.

Образованието е широко застъпено: средно образование завършват дори по-леките случаи на умствена изостаналост. Над 95% от населението има поне по едно висше образование, дори ако това е мениджмънт на ферма. Формално Академия се води светът с най-високо средностатистическо образование измежду пост- и пред-Разделенските светове във Възел 611. Някои други светове често изтъкват това като пример за разлика между формално и реално положение. Реално, малко от висшите образования на Академия могат да се мерят с тези на най-развитите светове, но все пак са доста над типичното за пред-Разделенски свят средно образование. Нищо чудно Академия да е реален претендент за първото място във Възела по образованост, въпреки че дори повечето нейни жители не го вярват.

Подробното изучаване на много дисциплини и дългото задържане в образователната система допринасят населението да е като цяло интелигентно, културно, възпитано и търпимо към различните. За това спомага и съревнованието между „учени“ и „бизнес“: хората от бизнес сферата непрекъснато се борят да се докажат като не по-малко знаещи и образовани от учените, а учените — като далеч превъзхождащи тези от бизнеса.

Религията на Академия е отделена от държавата в почти социалистически стил. Не е репресирана, но е на практика лишена от привилегии. Вярващи са под 1% от населението, към две трети от тях — християни, останалите — какви ли не. Отношението към тях е търпимо, но насажданото „научно мислене“ кара повечето хора да ги гледат зад гърба им с лека насмешка. По тази причина набожността не се ползва с висок обществен имидж. Опитите на различни религии да се сдобият с някакви привилегии (допълнителни почивни дни, специални права и пр.) са се сблъсквали със завистта на другите и като правило са получавали отказ (обикновено оформен като референдум или друго замазващо очите мероприятие).

 

 

Социално и държавно устройство

Официално Академия се управлява от Научен съвет (името му е традиция — работата му е чисто административна и няма нищо общо с науката). Председателят на съвета е и Отговорник на света (повечето от задълженията му като такъв всъщност се изпълняват от съответен отдел в администрацията). Членовете на съвета влагат голяма част от усилията си в пазене на личното си статукво и игрички за власт. Обикновените хора обаче живеят нелош и като цяло осигурен живот.

Отначало Научният съвет се наричал Академичен съвет и се състоял от всички академици на планетата. Дълго време обаче това сериозно спъвало работата: хем съветът не бил много деен заради сравнително високата средна възраст на академиците, хем открито се мърморело, че такава система стимулира избирането за академици на администратори, а не на учени. По някое време било взето решение съветът да бъде прекръстен на Научен и да бъде отворен за членство и от избрани с гласуване хора. В крайна сметка се стигнало до общи избори за членове на Научния съвет измежду учените с ранг академик или професор. (Което не променило проблема съществено, но поне поуталожило мърморенето: повече мърморковци вече имали надежда да се вредят.)

Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.

Един Безтелесен от Свръзката простичко обяснил на тогавашните „големи клечки“, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, колкото и да са учени хора. И че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре — ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът позициите да са ти стабилни е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват, но без да може да ги определя или променя, за да не става продажна. И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да използват за завладяване на части от нея… На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.

След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, и съставена от паралелни контролиращи се една друга организации, като теоретично най-добрия възможен начин за наличните условия. Дал и някои идеи как тя да бъде организирана (основно чрез принципа „при нарушение на правилата всичко се възстановява както преди него, а нарушителят губи доживотно правото да участва в бюрокрацията“). Големите играчи решили да опитат, с немалко опасения.

Създадената бюрокрация отначало нямала голяма тежест в обществото и била строго следена от едва ли не всеки. Десетки пъти били правени опити тя да бъде овладявана от играчи. Бдителните „кръстници“ успешно ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката) и усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“. Сравнително скоро тя станала неовладяема от отделен човек или група, а елитът — на практика недостъпен за нови членове. Когато бюрокрацията доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните участници неговия дял от меда и да не допуска създаване на нови), започнало разширяването й, докато не обхванала цялото управление на обществото. Успоредно с това се усъвършенствала все повече, често според съветите на Свръзката. С времето „кръстниците“ обаче остарявали и умирали или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила напълно от влиянието им и се превърнала в истинския обществен механизъм на Академия.

Градовете на Академия са кръстени без особена изобретателност на големите български градове отпреди Разделението. Официално причината е „спазване на научната традиция“; реално всеки път, когато някой е предлагал нещо свежо, всички останали го обругавали, да не би да блесне на техен фон. (Още оттогава доводи като „това противоречи на традицията“ или „това противоречи на научния подход“ се разбират като „шефът е уплашен за поста си“ — нарочване на някого за прекалено акълен и опасен за статуквото — и са по същество ултиматум, след който следва открита война.) Над една трета от населението живее в столицата, София. Някои по-малки градове и села, както и почти всички улици, географски форми и природни забележителности са кръстени на местни или световни учени от най-различни времена. Между научните дисциплини често избухват кавги на чий човек да бъде кръстено някое място.

(Една весела подробност в кръстените на учени локации е, че българските имена се срещат не по-рядко от световните. Друга, още по-комична, е, че кръстените на световни учени като правило не включват титли — например улица „Алберт Айнщайн“, връх Коперник и т.н., докато „българските“ като правило са „академик еди-кой си“, „професор еди-кой си“ и т.н. Поради борбата за влияние между научните кланове е рядкост нещо да бъде кръстено на учен, починал преди по-малко от двеста-триста години.)

 

 

Икономика и култура

Икономиката официално е базирана на „шведския модел“ от края на 20-ти век. (Реално няма много общо с него.) Принципът е позволена, но ограничена частна инициатива в условията на силно централно регулиране и икономическо обезкуражаване на уедряването в бизнеса. Стартирането й по този начин отнело огромни усилия в среда от предимно българи; постепенно обаче се закрепила и заработила. Както и на Ортодокс, липсата на едри икономически единици или групировки води до сравнително ниско ниво на корупция. За това помага и приемливият стандарт на живот.

Първоначалната върхушка от учени разбирала много добре, че при нормални икономически условия бързо ще се появят кадърни хора, които ще станат влиятелни богаташи и ще им отнемат властта. В същото време частната инициатива била единственият начин да се изхрани огладнелият свят. Затова бил избран и утвърден сложен икономически модел, който поощрява дребната частна инициатива, но обезкуражава едрата. Резултатът е общество, което формално може да бъде определено като някакъв вид капитализъм, но реално има и немалко общо с едновремешния български социализъм. (Особено в механизмите за разпределение на властта — почти изцяло чрез обществени и държавни длъжности — и в психологията на доста хора.)

Сърцевината на модела е система от данъци, която прогресивно товари икономическите единици с нарастването на размера им. Вземат се предвид брутният оборот, брутната и нетната печалба на икономическата единица, броят заети хора, минималната, средната и максималната заплата, браншът и минималният оптимален брой хора за този тип дейност (по „научни“ критерии), и още над сто фактора. Извън тежката промишленост е почти невъзможно да се намерят фирми с по над стотина човека. Данъчното облагане на отделните лица е по същата система: качи ли се личен доход 5 пъти над средния, горницата вече отива почти изцяло за данъци.

Данъкът се качва прогресивно и спрямо икономическия оборот, контролиран от един човек. Ако имаш фирми с общо към хиляда души персонал, най-често данъците вече те вкарват на загуба. Антитръстовите закони са безмилостни и стигат до пълна забрана на всякакви браншови организации и брутално преследване на неформални браншови групи. Вертикалните интеграции също се преследват неумолимо. (Учените са били наясно, че конкурентът може да е свръхбогат и прекалено влиятелен, ако притежава както една голяма фирма, така и множество дребни. А тях лично властта и влиянието чрез титли и постове обикновено ги вълнуват повече от излишните пари…)

Още от дете всеки на Академия научава, че дребната фирма е приемлива, но голямата е зъл враг на Истинската Наука и следва да бъде жестоко дискриминирана. (И почти всеки е в състояние да донесе от девет дерета вода, за да убеди който и да е друг, че това е единствено вярната истина.) Всички, които работят в държавния и научния апарат, знаят, че силни големи фирми биха променили сегашната икономическа структура рязко — и че тогава те ще загубят благите си, мързеливи или щастливо творчески работи, или пък властта на длъжностите си, и ще трябва да работят здраво за хляба. Затова и всяка попораснала фирма бива следена и топена от хиляди хора, тормозена и подрязвана от всеки овластен — а на Академия овластени в това отношение има предостатъчно.

Резултатът е, че възможностите на фирмите са далеч под необходимото да корумпират не само централни институции, но дори местни началници в учреждения. А опитат ли се да корумпират дребни чиновници, това обикновено качва печалбите на фирмите и доходите на чиновниците, някой завистник натопява някого, най-често се вдига и публичен шум, и по-едрите в управлението моментално вземат мерки да елиминират заплахата за статуквото.

В браншове, където по-големите размери на фирмата са ключови за функционирането й (например тежката промишленост), активността клони към нулата. Формално са въведени два механизма, които да я подпомагат. Единият е създаване на фирмени „кооперативи“: обединения, в които отделните фирми поемат различни дейности в рамките на едно предприятие. Фирмите в „кооператива“ управляват предприятието заедно (с участието на държавни представители), но са длъжни да имат отделни счетоводства и да продават продукцията си една на друга, често до пълен комизъм, така че предприятието да не е под контрола на никоя поотделно. При другия механизъм предприятието взаимодейства икономически само с държавата — купува от нея суровините, продава й продукцията по определени от нея цени и е длъжно да плаща на служителите си определени пак от нея заплати. Държавата определя цените и заплатите по два критерия: за собствениците на фирмата не бива да остава твърде голяма печалба, а стойността на производството не бива да се качва над средната конкуренция от други светове.

И при двата механизма контролът на държавата върху предприятието е на практика пълен. Това сериозно демотивира бизнесмените на Академия да се занимават с едър бизнес: печалбата от него е като от добра фирма с двадесетина-тридесет души персонал, а грижите и ядовете са в пълния си размер. (Това е една от причините Академия почти да няма тежка промишленост, докато в браншовете, където предимството на размера не е силно, има напълно прилично развитие.)

Контролът на държавата върху икономиката се осъществява от няколко различни служби. Формално те са с различни предмети на дейност, но реално всяка се занимава с всичко и са конкуренти. Контролират се както помежду си, така и от всички държавни институции на реда, а реално и от всеки, който пряко или косвено може да ги наблюдава. Кажи-речи единственият начин да забогатееш сериозно на Академия е да уловиш корупционна схема в действие — получаваш като награда почти всичко, конфискувано от или наложено като глоби на участниците в схемата. Това е местният еквивалент на „шестица от тотото“. И тъй като участието в това тото е безплатно, а печалбите са големи, то е нещо като хоби на почти всеки на Академия. Съответно корупцията е слабо застъпена.

Официално светът съществува, за да твори наука. Повече от половината работещо население е ангажирано с „научна дейност“; към нея обаче се води и бюрокрацията и администрацията, в които е заета около една четвърт от „научните работници“. Останалите изкарват хляба си в икономиката и реално издържат света с труда си. Научната част се храни от данъците и отчасти от междупланетарна продажба на спорадичните ценни открития. (Бизнесът на Академия, като куцо признание за приноса му, ползва всяко местно откритие безплатно.) Целта е доходът от продажба на научен продукт да стане един ден основен за Академия. Този ден обаче май не се задава да е скоро.

Паричен антагонизъм между „учени“ и „бизнес“ съществува, но не е особено силен. Случайно или не, данъчното облагане е нагласено така, че заплатите в бизнеса са по-добри от тези в науката, но не с много. Така има място и за работливите, които търсят добър стандарт, и за по-мързеливите или творчески души, които са съгласни на не най-охолно съществуване. Дори Научният съвет не живее тузарски като ръководствата на някои други светове — определено са богати хора, но и те подлежат на данъчно облагане… Истински безработни на практика няма: смята се, че след като така или иначе светът се грижи да не умреш от глад, е грехота да не спомагаш с поне нещо — развеждане на туристи, участие в опити. Така че до социални помощи в крайна сметка опират малко хора. Който опре, моментално социалните научни институти почват да му търсят подходяща работа, докато или не му намерят нещо, което би приел, или не го направят за смях пред цялата планета. Малцина предпочитат второто…

Реално със социални помощи или най-ниските заплати на света се живее бедно, но все пак не гладно, а с най-високите — охолно, но не свръхбогато. Разликата не е драстична. Просяци или мизерстващи на Академия няма, но и милионери почти също. Мултимилионери и милиардери надали са възможни.

 

 

Наука

Голяма част от населението на Академия се занимава основно с някакви видове наука — или нейно подобие. И както често се случва, почти винаги се намира кой из човечеството да се интересува от такива неща и дори да плаща за тях. (Ако държи да демонстрира коректност. Иначе обикновено не е никакъв проблем откритието да бъде откраднато чрез учени, близки с тези на Академия.) Така че към 972 г. след Разделението тя спокойно се издържа, макар и да не може да се сравнява по развитие и стандарт с доста пост-Разделенски светове.

Науката, която се развива на Академия, би разсмяла кой да е Безтелесен или Аугментиран (а често разсмива и доста Стандартни). Типични нейни продукти са ягодовото дърво (високо колкото човешки ръст, за да може ягодите да се берат без навеждане или протягане) и попълването на звездните каталози за небе, познато само на Академия.

(В интерес на истината, един от най-големите успехи в използването на трансмитерна технология от Стандартни е постигнат на Академия: апаратура за лечение на рак и инфекциозни болести. Отговорникът на Възела, дядото на Христина, с удоволствие споменава, че тази апаратура е накарала дори Аугментираните да заговорят с уважение за Академия… е, с малко повече уважение. Това далеч не е първата такава технология, разработена в Резервата от Стандартни, но на Академия са се справили изцяло сами, в учудващо кратък срок и учудващо добре. Друг голям успех е усъвършенстването на мнемонична технология, базирана пак на трансмитерите, която е разработена на Кодзияма с други цели и донесена на Академия от тамошен изгнаник.

Историята около създаването на апаратурата за лечение на рак и инфекциозни болести е интересна. По принцип трансмитерът на Академия, който трябва да може да поддържа връзка със средновековен свят като Ортодокс, позволява прехвърляне на човек между двата свята, но без евентуални въшки, бълхи и опасни бактерии. На тази база около 720 г. след Разделението екип се заел да създаде апаратура за лечение на всякакви инфекциозни болести. Проблемът се оказал много по-костелив, отколкото очаквали: някои инфекциозни болести се причиняват от вируси, които са на практика неразличими от стандартни участъци на човешкия геном. Помощта дошла откъдето не я очаквали. Група математици разработвала по същото време нови методи за диференциране на комплексни числа, с цел установяване на чужди за една система елементи, и хора от двете групи се оказали добри познати. Математиците успели да създадат модел, който да отличава всяко чуждо за организма тяло, независимо колко близко му е — достатъчно е да се определи границата на близост. Модификация на този модел се оказала успешна в над 99.999% от случаите дори срещу рак. Идеята била изпробвана тайно на трансмитера на Академия, след което от Свръзката бил поискан трансмитер за прилагане като болнична апаратура. Те се съгласили, срещу символично заплащане.)

Всъщност на единица население Академия произвежда не по-малко истинска наука от другите пред-Разделенски светове, а има и постижения, достойни и за пост-Разделенските. Същото важи за изкуството й. Светът би могъл да си подсигури и по-добри доходи от продажба на наука и изкуство, ако не беше „солидарността“ на неговите учени с колегите им от други светове — бъде ли открито нещо ценно на Академия, най-много до година всички учени на Възела се сдобиват по колегиална линия с достъп до него, а Академия получава пари само ако нещото се използва масово от платежоспособен свят или голяма икономическа единица.

Това обаче води и до обратния поток: открие ли се някъде нещо, което да е посилно за разбиране от учените на Академия, най-често те се добират до него, пак по колегиална линия. От това „изтичане“ успяват да се опазят само твърде затворени и строги светове. Не е ясно дали покрай него Академия не печели повече, отколкото губи: дори ако там започне масово прилагане на чужда технология, най-често собственикът й махва с ръка и се примирява. Академия не е богат свят, а на босия цървулите няма как да вземеш. А когато босият е мързеливичък, но душа човек и неведнъж си е делил залъка с теб безплатно, не е и джентълменско. На няколко пъти Академия е била осъждана да плати права за използването на чужда технология — пари не са били плащани, защото използването е спирало веднага, а мероприятието се е оказвало катастрофа за имиджа на съдещия. Как не го е срам да дере тези благодушни, ако и не твърди работливи идеалисти? Светът му толкова техни технологии използва безплатно. Позор!… (Съдебните дела се инициират предимно от светове с амбиции, а който има амбиции, има и врагове.)

По този начин Академия всъщност се оказва място за нелегална размяна и разпространение на технологии, подобно на пиратските сайтове за обмяна на информация от началото на 21-ви век. Само дето не печели от това почти нищо, ако не броим деликатното внимание на научните разузнавания на доста светове или големи корпорации.

Академия има и други дребни особености. Научно-техническият прогрес там тече дори по-бързо от средното за пост-Разделенски свят, поради споменатата по-горе обмяна на технологии. Изчислено е, че ако светът имаше 2 милиарда население, скоростта на прогреса му би се доближавала до тази на Земята през първата трета от 21-ви век. Езикът обаче на практика не е претърпял развитие от Разделението. Причината е в нормативната база, която постановява запазването на езика, като ключово средство за комуникация. (Всъщност, както всички възрастни с високо самомнение, висшите кадри на Академия се дразнели от хъшлащината в езика на младежите и взели мерки да подрежат тази разхайтеност — а тя е основният двигател на еволюцията на езика, не само след Разделението.)

Академия създава и немалко върхови технологии, които обаче не може да използва заради фиксираното пред-Разделенско ниво на развитие. Тези технологии обикновено попадат у пост-Разделенските светове, най-често срещу сравнително дребна сума или в обмен на друга технология, подходяща за Академия. Също, „спънатият на място“ свят непрекъснато търси какви неусвоени участъци от континуума на познанието са в рамките на неговото ниво, и ги изследва жадно. Резултатът е, че Академия разполага с може би най-богатия пред-Разделенски научен тезаурус в своя Възел — и един от най-богатите за тази категория светове изобщо. Населението й е твърде малобройно, за да обхване натрупания тезаурус, камо ли да работи по цялата му ширина. Огромен брой открития и разработки събират прах в базите данни, забравени или сбутани настрана от живите учени, за да не пречат на техните проекти.

(Основното хоби на Ангел Братоев не е нито шахът, нито работата по Арканус. То е създаването на компютърна система, която може да обхваща и работи с целия научен тезаурус на Академия, както би го правил Безтелесен или високо Аугментиран. Първите няколко години я е правил сам, впоследствие привлича още двама-трима щури, но брилянтни мозъци сред колегите си. Когато се заема с нея, той предполага, че няма да жъне успехи, защото Безтелесни и Аугментирани ще му пречат. Когато в добавка разбира, че трудът по създаването на такъв интелект е десетки пъти повече, отколкото е смятал, почти се отказва от идеята си. В същото време обаче забелязва, че работата му спори далеч повече, отколкото е очаквал. Към 972 г. след Разделението, след дванадесет години работа по системата, тя е наполовина готова. Той пък започва да подозира, че Безтелесните му помагат тайно — и нищо чудно да е прав…)

Релеен свят

Академия е Релейният свят на Релейна група 26 във Възел 611.

По-малко от година след Разделението Свръзката предлага на ръководството на Академия да поеме ролята на Релеен свят. Първоначално ръководството било изключително ентусиазирано. След като обаче научило, че това е сериозно задължение, което не дава абсолютно никаква власт и права, ентусиазмът изстинал. А когато разбрали, че в тяхната група ще е и Средната земя — светът-затвор на Възел 611, дали заден ход, въпреки предложеното от Свръзката прилично заплащане в храни и технологии. Само два месеца по-късно обаче неспособността на учените да се самоиздържат станала толкова очевидна, че ръководството приело предложението.

Централният трансмитерен възел на Академия представлява портал, който по график бива насочван към различни светове в групата. На различните светове е заделено твърде различно време: на Океания примерно биват отделяни по пет минути всеки час, докато към Ортодокс не се поддържа връзка изобщо. Близо половината от времето за връзка е с Възловия свят, през който минават потоците от хора и стоки между групата на Академия и всички останали планети във Възел 611.

(Всъщност на Академия има цели три трансмитерни възела. „Официалният“ транспортен възел е първият, който стандартно се полага на света, като Релеен. Със създаването на (що-годе) сериозна изследователска програма за световете от релейната група учените успели тихомълком да издействат от Безтелесните свой. Пак той е и базата за обучаване на специалисти по трансмитерни технологии. Най-сетне, във връзка с разработена технология за лекуване на рак основният медицински център на света също разполага със свой трансмитерен възел, специализиран за тази задача и по-късно приспособен и за други медицински цели. Лекарите на Академия смятат за въпрос на позиции да го обслужват те, и отбиват опитите при тях да бъдат назначени специалисти по трансмитерни технологии. Което не е реален проблем — така или иначе, всичко, което на Академия се знае за работата с трансмитер, и всички нужни за това умения всъщност могат да бъдат усвоени за няма месец.)

Любопитни факти

Бандитският преврат

Един факт, с който населението на Академия (малкото, които го знаят) никак не се гордее, е първият месец от създаването й.

По време на подготовката за преселението на записалите се, богат бизнесмен предложил да спонсорира проекта срещу правото да се присъедини, заедно с хора от фирмите му. Идеята била погледната накриво от някои участници — за произхода на парите и за бизнеса на този човек се говорели не много приятни неща. Дарението обаче било щедро, а за да разсее слуховете, бизнесменът предложил никой да не носи никакво оръжие там — „на свят на науката оръжията са ненужни“. Така че съмняващите се били остракирани от останалите и мнението им останало нечуто.

Преселението на Академия изглеждало както това на повечето други пост- и пред-Разделенски светове: върволица всевъзможни возила, натоварени с всичко, което някой решил, че може да потрябва. Много хранителни припаси, сглобяеми къщи и други нужни неща били закупени с парите на бизнесмена или подсигурени чрез връзките му. В последния момент към кервана се присъединили и неговите хора — стотина големи, претоварени камиона.

След като преминаването през портала на трансмитера завършило, бизнесменът и хората му (към двеста души) измъкнали скрито оръжие и обявили на новопреселените, че нещата малко се променят. Този свят вече е лична собственост на въпросния бизнесмен и „армията“ му, хората са техни роби и той ще прави с тях каквото си поиска. Който има нещо против, да се обади.

Създалият проекта професор и още няколко души имали глупостта да протестират. Веднага били застреляни, за урок на другите. Няколкото души, у които при последвалото претърсване било открито тайно пренесено оръжие — също. „Бизнесменът“ и мутрите му си направили на около километър от трансмитера укрепен лагер. Останалите били заставени да се заселят на три километра от бандитите, в другата посока. Порталът към трансмитера бил затворен с импровизирано съоръжение от заварени винкели и стоманени листове. Приближаването до него или до лагера на мутрите се забранявало, под страх от универсалното наказание за всякакво неподчинение — разстрел на място… Накратко, случило се същото, както на не един и два други свята: хитрец да измами наивните преселенци и да ги превърне в роби.

Робството било отвратително. За първия месец били застреляни над триста преселенци, повечето от тях не толкова за неподчинение, колкото за сплашване на останалите или просто за удоволствие. Не останало красиво момиче, което да не бъде изнасилено; някои били убити след това за развлечение. Преселенците се надявали, че Безтелесните или някой отвън ще им помогне, и само треперели, без да правят нищо. Мутрите през това време пък вече подбирали измежду тях — доста често успешно — мекерета, еничари, слухари и надзиратели.

Кой знае как щяла да свърши историята, ако няколко млади научни сътрудници не поели инициативата. Двама химици успели да приготвят тайно няколко тона експлозив от брашно и амониев тор, а един кибернетик монтирал радиоуправление на камион и изработил дистанционен взривател. Групичката, подсилена с още няколко луди глави, дебнала няколко дни, докато почти всички мутри се съберат на „оперативка“ в лагера си, и извършила образцов атентат. Оцелели в лагера на мутрите нямало. Леки рани от долетелите оттам „шрапнели“, въпреки трикилометровото разстояние, получили над сто от преселниците. Взривът унищожил и на практика всички боеприпаси на бандата.

Няколкото мутри, оказали се далеч от лагера по това време, получили ултиматум: или да се предадат, срещу неприкосновеност, или да застрелят за колкото хора им стигнат патроните, но след това да бъдат хванати и линчувани. С научни методи. Когато се разбрало, че групата атентатори е открила в остатъците от лагера два все още работещи автомата и смята директно да се заеме с отстрелването на мутрите, изходът от преговорите станал ясен. Меракът на бандитите да си мерят силите много зависи от това откъм кой край на тоягата са.

Мутрите се предали, но ги очаквала изненада. Обещанието, че няма да бъдат пипани, не било спазено — били моментално арестувани и съдени. Импровизираният съд, под натиска на „общественото мнение“, предвождано от роднините на убитите, ги осъдил на смърт (под предлога, че на свобода са опасни, а затвор няма)… Не след дълго всички вече разбирали, че всъщност те са били просто млади момчета, не зли по душа, само попаднали под лошо влияние — но вече било късно. Срамът от това колко лесно бил измамен „цветът на науката“ и как безчовечно постъпил после, останал.

Сътрудничилите на мутрите били порицани, но не били съдени и наказани. Преценката на бандитите обаче се оказала отлична: почти всички престъпления на Академия през следващите двадесет години били извършени от хора от тази категория.

 

 

Затворът на Академия

Пословичен в целия Възел е затворът на Академия.

Въпреки че при подбирането на заселниците за Академия не са приемани хора с престъпни наклонности, в първите стотина години след основаването имало няколко тежки престъпления (като започнем с бандитския преврат от първия месец). Поредният кандидат-председател на Научния съвет обявил като изборна платформа изграждането на затвор, какъвто другаде няма, за да бъде ликвидирана опасността от престъпници. След като бил избран, не на последно място и заради това си обещание, той потърсил съдействието на специалисти от Стражевите светове и поискал от тях „най-сигурния възможен въобще затвор“. От Стражевите светове се съгласили дори да финансират (с помощта на Свръзката) проектирането и строежа, като полеви експеримент за усъвършенстване.

Задачата отнела осем години, но резултатът бил наистина впечатляващ: затвор, способен като на шега да удържи атака на армия отвън или тежковъоръжен и отлично организиран бунт отвътре, или дори двете едновременно. Немалко затвори на Стражеви светове са строени по негов образец. Във Възела вероятно няма друг, който дори да се доближава до него, извън Стражевите светове. Архитектите на затвори са единодушни, че е предизвикателство да се създаде по-сигурен. През последвалите години обаче проблемът с престъпленията бил като цяло решен (с намесата на немалко генетика и психология) и към 972 г. след Разделението в затвора попадат символично количество дребни нарушители за по някой месец. От дванадесетте му крила работи само това за най-лек режим и дори то стои почти празно и доста преоборудвано (предимно от затворниците), така че е напълно поносимо за живеене. Двете крила с най-тежък режим — това за Аугментирани и това за особено опасни Стандартни — никога не са били използвани.

Персоналът на затвора се състои от един-единствен човек — директора му. От 940 г. насам затворът не е успял да намери кандидати за надзиратели. В продължение на десет години затворниците били охранявани единствено от автоматика, а когато тя с времето се повредила и престанала да работи (нямало кой да я ремонтира), са стояли вътре неохранявани — на добра воля. След ужасен скандал от страна на директора на затвора Научният съвет взел решение, което било обявено за „виц на столетието“ в целия Възел: на длъжността надзирател да се редуват срещу заплащане затворниците.

Колкото и да е смайващо, оказало се, че решението върши работа: почти не е известен случай някой от „надзирателите“ да е злоупотребил с длъжността си. Когато по принцип не си криминален тип, а си попаднал вътре за един месец заради някаква дреболия, условията на живот са напълно поносими и след като излезеш, си на практика чист, реално няма от какво да бягаш. А когато не работиш тази работа с години наред, не развиваш и надзирателско-рушветчийски манталитет… През 971-ва ОР един от осъдените нарушители помолил директора на затвора да му отложи с два месеца излежаването на присъдата, понеже имал да си дострои вилата. Станалият вече за посмешище и в собствените си очи директор му разрешил. След два месеца човекът най-добросъвестно се явил и по своя инициатива лежал пет дни повече за компенсация. (И за да пляска карти по цял ден далече от жена си.)

Специалисти от Стражевите светове твърдят, че при нужда само за седмица-две затворът може да бъде възстановен до първоначалната си страховитост. Е, те вероятно биха могли — но на Академия и да има някой, който да го може, надали би си дал труда. Няма причини.

 

 

„Нощта на Чернобог“

Популярна сред децата на Академия компютърна игра. Поддържа устройства за виртуална реалност и позволява както мултиплейър, така и солови мисии. Тийнейджъри с компютърни наклонности често участват в правене на любителски нива за нея и си устройват турнири.

(Христина й е почитател, особено на соловите мисии, които позволяват тежки оръжия. Понеже е несръчна, тя като правило губи престрелките с други деца. Но какъв кеф е да хванеш базуката, па да запукаш, та всичко да хвърчи на парчета… Наблюдението й, че манастирът на Петърчо много прилича на този от второто ниво на играта, е по-точно, отколкото тя подозира — авторите на нивото са базирали схемата на манастира на описания и снимки от проучвания на Ортодокс, свързани с Петлевския манастир.)