Григор Гачев
Ортодокс (11)

Интригата

Зад сюжета…

Във вселената, в която се развива действието, обикновените хора са разпръснати по голям брой светове, които се различават по възгледите на заселилите ги за едно или друго. Системата от светове се поддържа от хора (и машини), развили се далеч свръх възможностите на обикновен човек да ги разбере. Изгодата им да поддържат тази система е в това, че извличат информация от различните степени на развитие, възгледи и т.н. Част от нея е, че те от време навреме „хибридизират“ начините на мислене на различни светове, горе-долу както животновъд би кръстосвал различни породи, за да селекционира нова с по-добри качества.

Тезаурусът на Ортодокс бива насочван от Безтелесните в теологична и духовна посока; един от световете, с които той вероятно ще бъде хибридизиран, е именно пред-Разделенската Академия, която освен това му е и Релеен свят. Срещата на Петърчо и Христина е планирана предварително, с няколко цели — като контрастиране на развитието, като проба за евентуална хибридизация и т.н.

Историята започва около осемдесет години преди раждането на Петърчо и Христина, когато Отговорникът на Ортодокс изказва пред Свръзката мнение, че този свят вече е узрял за първи проби за хибридизация с подходящи личности от подходящи светове. От тези проби е трябвало да се направят изводи в коя насока хибридизацията би дала най-добри резултати. Свръзката му дава разрешение за изолирани опити и той привлича младия немирник и нестандартен ум Евлоги Харизанов, напуснал Академия и тръгнал да дири що е щастието из целия Възел. Затваря го доживотно в свят, твърде различен от приятната Академия, и като компенсация тихомълком подсилва яснотата на ума му и физическата му жизненост.

Опитът с отец Евлоги се оказва изключително успешен — хибридизирането на тезаурусите довежда до обогатяване и на двата. Приносът на отец Евлоги към Ортодокс е огромен; не по-малък е и приносът на Ортодокс към личния му вътрешен мир.

След този пръв успех от Свръзката се обръщат към един от инструментите си на Академия — Мария, дъщеря на Възлов отговорник. Безтелесните отдавна са набелязали бунтарството й и оценяват потенциала му да бъде употребено за техни цели. Лек тласък (задача, твърде противоречаща на убежденията й) я кара да се откаже от аугментациите и да се засели на Академия. Една от възможностите, заради които се прави това, е именно хибридизирането на тезауруси. Баща й се досеща кой е в дъното на нещата, но няма доказателства. А и като Възлов отговорник знае отлично с интереси от каква категория си има работа.

Безтелесните продължават да насочват нещата зад кулисите и Мария среща и обиква инженер в трансмитерно звено. Дъщеря им е необичайно немирна и пакостлива, с изключителен за възрастта си ум, но не и зрялост — точно необходимата на Безтелесните комбинация от качества. Към момента, когато тя вече е готова да върши калпазанлъци като нелегална връзка с Ортодокс, баща й е отговорник на звено, а колегите му си затварят очите за това, че често човърка системата от домашния си компютър. А почти вманиачената на тема манипулативността на Безтелесните майка пък се мъчи да насочи интереса на Христина към историята, включително старостилни светове.

Малко по-рано в семейството на трудолюбив и богобоязлив селянин на Ортодокс се ражда четвърти син. На хлапето не му е писано да стане пръв юначага, за разлика от роднините си, но ще се „радва“ на други особености: Отговорникът на Ортодокс побутва някои гени в него и се постарава околната среда да оформи ума му по определен начин. Резултатът е пробудена аугментация за независимо и логично мислене, плюс феноменални способности по комбинаторика.

Вече осемгодишна, Христина е наказана заради поредната си пакост да стои вкъщи през ваканцията. Отегчена, тя се чуди как да си го върне, и пуска търсене на случаен принцип в компютърната система — за някоя свежа идея. Първото нещо, което търсенето връща (защо ли?), е подробно описание на кодекса за достъп до Ортодокс, заедно със съблазнителните подробности, че езикът е на практика неотличим от този на Академия и че хората там са много изостанали, смятат изследователите за страшилища адови и т.н… Още на следващия ден Христина успява да открадне от компютъра на баща си паролата за връзка с Центъра. Докато той спи, преуморен след тежко дежурство, тя ровичка из системата.

До още два дни принципите за управление на трансмитера вече са й ясни, а шевният автомат след купища опити (и купища похабена дантела, открадната от музея — Христина се е бояла, и с право, че ако я видят да купува дантела, веднага ще се замислят каква нова пакост иде) изплюва нещо, що-годе подобно на самодивска рокля. Този ден дежурството на баща й „случайно“ пак е тежко, вечерта той заспива дълбок сън и Христина цъфва за пръв път в килията на Петърчо.

Попадането й при него не е случайно. Академия проучва Ортодокс и като цяло, но за да се създаде дълбочина и подробност на изучаването, детайлните изследвания са съсредоточени предимно върху една Митрополия — тази на Петърчо. На свой ред Петлевският манастир е най-проученият в нея. Като най-голям и най-богат на подробности, в него има на практика всичко, характерно и за останалите манастири в околията. А тъй като е сравнително пуст през последните стотина години, е по-лесен за изследване. (За изучаването на свети места Отговорникът на Ортодокс дава специално разрешение за всяко отделно посещение на изследователите. Те са безусловно длъжни да спазват правилото да изглеждат като адови сили, тъй като е част от кодекса за връзка с Ортодокс. А тъй като адови сили не може да влязат на свети места, трябва да вземат огромни предпазни мерки да не бъдат забелязани. Целият периметър около „пратеника на ада“ се следи на няколко нива от екипа му и при дори най-периферно приближаване на човек от Ортодокс изследователят моментално бива изтеглян обратно.)

Затова и до Христина стига най-напред подробна и интересна информация именно за него и тя планира посещението си именно за там. Първата й идея е да уплаши някой монах, но когато научава, че на последния етаж има и послушници, решава, че хлапета на нейна възраст ще са по-страхливи.

Целта на Безтелесните е да прехвърлят Петърчо на Академия, а Христина — на Ортодокс, и така да ги разделят трайно за известно време, ако не и за постоянно, въпреки волята на родителите им. (Когато става дума за техния интерес, Безтелесните, поне повечето от тях, не се вълнуват особено от правилата и чувствата на Стандартните.)

Възловият отговорник, дядото на Христина, обаче решава, че този път вече са прекалили — да експериментират с деца! (И то с неговите.) Досеща се, че Безтелесните ще внимават дали правдолюбството му не се е надигнало, и старателно потулва решението си. Потайно се свързва с Отговорника на Ортодокс, който му дължи някоя и друга дребна услуга, и го моли за съдействие, колкото е възможно. За негова изненада се оказва, че Отговорникът също има симпатии към Стандартните, а и не смята, че опитът се нуждае от чак толкова дълго и грубо разделяне, за да даде резултат. Двамата се разбират без думи, че всеки ще прави каквото може, за да облекчи нещата. Дядото поема задължението да подхвърли на децата трансмитер и комуникатор за управлението му, а Отговорникът на Ортодокс — да се опита да наведе дъщеря му на идеята да се върне при Аугментираните, и да се погрижи децата да не пострадат.

При посещението си в дома на Христина дядо й подхвърля трансмитера и комуникатора. (С което получава червени точки пред Свръзката, които после ще използва в сражението си като актив.) Много внимателно обаче е калибрирал настройките на трансмитера така, че ако двете деца са близо едно до друго, да бъдат прехвърляни заедно. Комуникаторът също е настроен — докато децата се опитват да действат чрез него, той да създаде в умовете им идеята, че не е добре да се разделят. Когато двамата попадат на Ортодокс, Отговорникът забелязва тези настройки и ги премахва, за да не бъдат открити по-късно от недоброжелатели. Неговото намерение е да осигури точно същото, но с други средства — като манипулира опита така, че резултатите от него да станат ясни за не повече от седмица-две.

Както престоят в манастира, така и престоят на село съчетават много цели и изпълняват много задачи, далеч не всички очевидни в романа. Основната цел — да се проверят действието на критичен и материалистичен ум върху религията и нейното действие върху такъв ум — е постигната в задоволителна степен при връщането от село в манастира. Ситуацията се усложнява и се налага опитът да бъде прекратен.

От Свръзката одобряват като цяло опита, но зачитат и някои минуси. Оперативът, който се грижи за Ортодокс, бива отворен за намеса и на други Безтелесни (включително някои, които се опитват да установят пълен или дори едноличен контрол върху него, и на моменти почти успяват; именно те са в дъното на атаката срещу позициите на Отговорника на Ортодокс.). Отговорникът е здравата ядосан от това решение и го смята за непозволена намеса в личните му работи (оперативът си е негов, в края на краищата!). Понякога откровено го саботира, дразни другите Безтелесни, когато и с каквото може, и т.н. Така доказва правотата си по типичен за Безтелесни начин — облича дълбочина на смисъла, достойна за Свръзката, в инфантилни наглед постъпки. (Включително си затваря очите пред новите лудории на Христина и Петърчо, а понякога направо ги подкокоросва и им помага.) След около сто и двадесет години, след вътрешното разделение на Ортодокс (виж по-долу), Отговорникът успява да си върне пълния контрол върху оператива си.

В крайна сметка е взето решение на базата на Ортодокс да се изведе нов тезаурус, който да съчетава религиозност с материалистична ориентация, по примера на възпитаниците на отец Евлоги (и на няколко съществуващи вече подобни свята от други Възли), и да се търси колко стабилен може да бъде. Този тип разбирания получават широк простор на Ортодокс, а след като завоюват позиции в обществото (което отнема около сто години), е провокиран конфликт между тях и официалната църква. Конфликтът е доведен дотам привържениците им да потърсят спасение, и им е предложена нова Обетована земя. Това решава временно проблема с бързо растящото население на Ортодокс. Спомага и фактът, че след новото разделение Патриархът обругава здраво поданиците си за недостатъчна набожност и сочи за пример почти празните манастири. Като резултат, през следващите триста години се замонашва около една трета от населението. (С това Безтелесните отлагат засилването на демографския натиск и си осигуряват чист производен тезаурус, задържан на желан етап.)

На Академия резултатът, популяризиран чрез разчулата се история, е повече внимание към качествата на личността — смелост и дух. Само след няколко години Христина се превръща в често използван пример (макар и невинаги особено примерен). Идеята получава поощрението на Научния съвет: забелязано е, че грижата за хармонична и цялостна личност води още по-успешно до намаляване на нежеланите отклонения, отколкото генетиката и психологията. Налагането на тази идея е дълъг и постепенен процес; първите стотина-двеста години са само началото му. (Естествено, това също е експеримент на Свръзката. Случаят с Христина е просто предлогът, оказал се на подходящото място и в подходящото време.)

… и зад интригата :-)

В повечето случаи, когато са намесени Безтелесни, всичко е интриги в интриги и интриги зад интриги. (Поне така схващат нещата Стандартните — за Безтелесните това са си нормалните отношения между тях. Те не са виновни, че другите нямат достатъчно акъл, за да разбират всичко с лекота.) Така че зад интригата, която стои зад сюжета, има друга.

Като че ли най-първата като време интрига е нуждата на ръководството на Свръзката да установи по-тесни „дипломатически“ контакти с един от проектите на Предния фронт. (Целите на проекта са напълно извън възможностите за разбиране на Стандартните и Аугментираните.) Този проект обаче има изисквания за Безтелесния, с когото ще контактува, а точно такъв в Свръзката в момента няма.

Най-близо до идеята е един от участниците в контролните механизми на Свръзката. Като произход е изцяло изкуствен интелект, без човешки компонент. Изразено в понятия на Стандартни, е нещо като заместник-ръководител на ревизионно звено. Той е отличен логик и математик, но и изключителен буквалист и сухар. Последните две качества са свръх желаното от Свръзката с оглед на новата му длъжност. (От другия проект нямат отношение към тях, но ръководството на Свръзката смята, че ако тези недостатъци бъдат поставени под контрол, този Безтелесен ще е по-полезен за целите им при контакта.)

За да придадат на бъдещия „посланик“ желаните от Предния фронт и от Свръзката качества, ръководството й го прекарва през някои ситуации. (Това е стандартен начин за взаимодействие между тях и те не го смятат за лошо отношение — приема се като курс за специализация.) Една от тях, насочена да намали буквализма и сухарството му, заляга в основата на интригата в тази книга.

Сухаря (да го наречем така — никога не е имал нужда от име, представимо пред Стандартни) смята Отговорника на Ортодокс за недостатъчно лоялен към Свръзката от вече много време. Точната формулировка е трудно да бъде предадена в пълнота на Стандартен език. Сърцевината на идеята е, че той е „инфантилизирал“ структурата си — дал е прекалено много самостоятелност и влияние на оперативите, свързани с работата на ниво Стандартни, и по този начин е позволил всичко, свързано със Стандартните, да придобие твърде голяма тежест в личността му и потенциално да я изкриви. Резултатът е, че според Сухаря той е допуснал да стане по-близък до Стандартните, отколкото е подходящо за целите на Свръзката и допустимо според кодекса й, и е длъжен да си понесе отговорността — правомощията му да бъдат ограничени. Тъй като обаче все още няма пряко нарушение, а само предпоставки за него, Сухаря мълчи и изчаква.

За да използват ситуацията, от ръководството на Свръзката разрешават на Отговорника на Ортодокс да привлече отец Евлоги и да си направи експеримент по хибридизиране на тезаурусите. Те са изчислили, че този развой на събитията в крайна сметка ще прояви „Стандартнолюбството“ на Отговорника и така ще провокира Сухаря към открито действие. Пресметнали са и че той вероятно ще загуби тази схватка, въпреки че е интелект от по-висок клас, отколкото Отговорника на Ортодокс. (Не е изключено тайничко да помагат за тази му загуба.) Но тези изчисления са по силите на интелекти от тяхната категория и са непосилни за Сухаря или Отговорника на Ортодокс. Така че те са подредили „бойното поле“, а сега чакат и гледат.

Събитията напредват, двете деца се срещат. Когато се съгласява да помогне на дядото на Христина, Отговорникът на Ортодокс потвърждава съмненията на Сухаря, давайки му официални доказателства. Без да подозира, че действията му се следят с особено внимание, Отговорникът изпълнява ангажиментите си. Към момента, в който бащата на Петърчо взима двете деца от манастира, Отговорникът на Ортодокс е изправен пред съда на Безтелесните по обвинение от група, водена от Сухаря. Признат е за виновен в изкривяване на опита заради изкривената си личност. Решено е, че правотата или неправотата му ще бъде определена според резултатите от справянето със ситуацията. Съответно, ще му бъде наложена по-малка или по-голяма степен на контрол от групата, която е уловила нарушението му — дори групата може да поеме Отговорничеството на Ортодокс, а той да бъде отстранен изцяло, ако се изложи сериозно. (Зад кулисите, това е провокацията от ръководството на Свръзката към Сухаря и неговото официално замесване в схватката.)

Отговорникът, естествено, е бесен. Решава да докаже, че може да допроведе опита перфектно, без да крие симпатиите си или да коригира структурата си. (По този начин той оневинява себе си пред съда на Безтелесните за промените, които е допуснал в личността си — доказва, че те са съвместими с работата на Свръзката.) И най-вече без да позволи на уловилата го група от Безтелесни да се бърка на Ортодокс. По негово мнение те не са злобари, но са твърде големи буквалисти, за да могат да се справят реално — още повече че сухарството им, съчетано с могъществото на Безтелесни, може да е за обикновените хора по-голяма трагедия от най-гнусната злонамереност, която повечето биха могли да си представят.

Отговорникът чрез умело побутване тук-там и внимателна ненамеса, когато е възможно приключва опита за по-малко от седмица след делото, и то с отличен резултат. Отпечатъкът на Ортодокс върху Христина е налице, този на Академия върху Петърчо — също, и двата могат успешно да бъдат дозадълбочавани чрез трайните контакти между децата. Чрез евентуалния контрол върху тези контакти Отговорникът си запазва възможността да управлява изключително фино въздействието и в двете посоки, както върху децата, така и върху световете — нещо, което не е било предвидено в първоначалния проект и е много добре дошло. Отговорникът се гордее, че това е постигнато именно чрез не съвсем буквалното спазване на кодекса, което са му вменили като нарушение. От Свръзката му зачитат това като плюс и определят групата недоволни да получи единствено наблюдателен контрол.

Естествено, това възмущава недоволните. Те повдигат делото до по-горни нива в съда на Свръзката и посочват, че „плюсът“ е постигнат точно чрез допълнително нарушаване на правилата (тоест че лоялността на Отговорника към Свръзката е в някакъв смисъл под съмнение). Не мирясват, докато на Сухаря не е разрешено в случай на оправдана необходимост и да се намесва (естествено, при пълна отчетност пред съда на Свръзката; така ръководството й ангажира Сухаря вече и пряко — и го оставя на бойното поле сам, без групата му). Отговорникът отвръща на удара, като използва оставеното му право на личен контрол върху информацията — да не предава за контрол информация за детайли, които смята за несъществени. Противникът му, естествено, се досеща веднага защо е нужно това и как ще бъде използвано, и Ортодокс се превръща в игрално поле между два свръхчовешки разума, всеки от които разбира доброто по свой начин. Единият търси справедливост и спазване на правилата; другият — човечност, тоест пак същото, но май не съвсем.

Крайният резултат е, че Петърчо и Христина, а и хората около тях, са превърнати в пионки в гигантска шахматна партия. И Отговорникът на Ортодокс решава да заложи точно на това. Като начало, поисква и получава от Свръзката пълно изравняване на силите с противника си, на много ограничено ниво, за да може да се види и да победи оптималният ход на обстоятелствата. Без него той е в привидно много по-силна позиция, дори въпреки далеч по-големите възможности на Сухаря. Предавайки я обаче, той лишава противника си от възможността да се оплаква от това и да го следи на дребно, където е пък неговата сила. (Като същевременно го поставя в позиция да осъзнае собствената си грешка, когато тя си проличи — без да знае, че ръководството му цели точно това.)

Тук идва втората част от плана му — да използва някои от пионките като играчи. За ръководството на Свръзката те не се броят на ничия страна. При нормални обстоятелства тези играчи са нищо спрямо възможностите на Безтелесен; в условията на силно ограничено влияние обаче силата им става забележима. И, за допълнително прикриване на комбинацията, Отговорникът използва факта, че познава Христина и Петърчо далеч по-добре от противника си и е в течение на нещо, което Сухаря не знае — когато са заедно, те се допълват взаимно до далеч по-добър играч, отколкото всеки от тях поотделно.

И така, Отговорникът на Ортодокс поставя нещата на карта… и Отговорничеството на цял свят се оказва в ръцете на две деца, напълно неспособни да разберат скритите зад кулисите механизми. Но способни да мислят и да играят както е най-добре за тях самите.

В крайна сметка Сухаря установява с доста изненада, че Отговорникът е поне отчасти прав, и го приема. От загриженост обаче, като по-старши Безтелесен, му предлага създаването на съвместен подоператив за независим анализ, който съветва (без право на решаващ глас) Отговорника и докладва успоредно на Сухаря. Отговорникът приема идеята, отчасти защото няма избор, отчасти и защото е разумна и не е вид битка за власт. (Това развитие на нещата е своеобразно „извънсъдебно уреждане на спора“.) Така създаденият оператив продължава да играе косвена роля в управлението на Ортодокс още около сто и двадесет години, когато Сухаря решава да пренасочи ресурсите от него към друг проект, и се оттегля от съвместния подоператив. Дотогава обаче доставяната на Сухаря информация му влияе в желаната от ръководството на Свръзката насока.

Важният урок, който Сухаря научава, е колко ценна е играта, неинформираността и незрялостта на един интелект — не по-малко от могъществото и зрелостта. (Да, дори свръхинтелекти понякога трябва да научат този урок на гърба си.) В това отношение той се възхищава на Отговорника на Ортодокс и го схваща като ценен приятел. Но и точно затова смята, че е добре да го понаучи колко важни са точният анализ и формалното спазване на правилата. И в един момент решава да използва силите си, за да размени ролите. Да постави Отговорника в положение той да трябва да защищава тези ценности срещу безотговорна детска игра. И избира за свои инструменти — доказали вече способността си да играят по този начин — Христина и Петърчо…

Какво точно ще се случи по време на тази игра, още не зная. Може би някой ден ще го разбера. Може би някой ден след това ще имам времето да го напиша.

Да видим.