Пол Андерсън
Последният бастион (5)

2.

Върху лентата не посмяха да разговарят. Щом слязоха, Лий избърза край Кайра, която носеше Гътри, и промърмори:

— Оставѝ ме навсякъде да вървя отпред. Не разговаряй, освен ако те заговорят.

Стените на коридора бяха покрити с арабески, а над вратите имаше арабски знаци. Много от входовете бяха отворени и през тях се виждаха рафтове с подредени стоки за продан — храни, дрехи, прибори, цветя, дребни украшения. Пред всеки рафт бяха насядали върху възглавници мъже с кръстосани крака, които пушеха и подвикваха съблазнителни подкани или бяха изпаднали в медитация; В отделни помещения сервираха кафе и екзотични за вкуса й ястия. Въздухът беше наситен с аромати от готвено, пушек, парфюми и странни миризми. Пространството беше изпълнено с шумове от бърборещи гласове и приглушени стъпки, а от време на време проплакваше флейта или отекваше барабан. Рядко се срещаха обичайните за северноамериканците дрехи. Повечето хора бяха облечени в широки надиплени одежди — роби, рокли, блузи или панталони, — предимно бели на цвят. Срещаха се най-вече мургави представители от бялата раса, много от мъжете носеха бради и бяха със спортни кърпи върху главите, а жените с воалетки. Беше забелязала някои от тях и преди това. Тук те се чувстваха на собствена територия.

Арабски нощи! Беше виждала Близкия изток по новините, по документални и игрални филми. Пясък, прах, пресъхнали кладенци, соленоводни реки, разруха. Машини и нанотехнически съоръжения възстановяваха земята хектар по хектар. По стъпките им се разпростираха зелени площи, извисяваха се блестящи сгради, възникваха модерни предприятия, заселваха се нови общности. Резервати за гладуващите след рухването на икономиката, изобилно снабдяване, отлични медицински грижи, рехабилитационно образование за децата им. Да, Световната федерация имаше право да се гордее с всичко, което беше направила тук. Защо някой би предпочел да обитава една фантазия, едно минало, което никога не е било?

Лий се промъкваше през тълпата. Кайра го следваше по петите и се оглеждаше внимателно. Не, заключи тя, каквото и да беше това, не беше инсценирано, не беше някаква псевдокултура, която да запълни празнотата в тези хора. Те не принадлежаха на нищо реално, както надейнците или амазонките, или манорите. Забеляза един бакърджия в работилницата му, но той използваше машинно устройство, а съседът му ремонтираше някакъв електрически уред. Технологията беше достатъчно добра за възможностите на хората от Низшия свят. Широкият ръкав на единия се дръпна нагоре и тя зърна датчика на китката му, който беше точно като нейния. Очевидно собственикът изпитваше необходимост не само да знае точното време, а и от бързи изчисления, база данни и комуникации. Емблемата на друг занаятчия показваше, че работи за „Глобална химия“, което означаваше, че умее да създава структури атом по атом. Минаха две момчета, облечени в дълги арабски роби и с остригани глави с характерната украса от пера, но и двете носеха учебници.

И все пак, помисли си Кайра, всичко наоколо беше до такава степен антипод на авантизма, колкото не би могла да допусне. Тук със сигурност никой не вярваше сериозно, че Ксуан е успял да изчисли движещите сили в историята до степен да бъде направлявана, нито пък споделяха идеала за един свят, подчинен на тотална рационалност. Управлението — от Консултативния синод до обикновените местни администратори — по всяка вероятност гореше от непреодолимо желание да разтури всяка подобна независима общност, да разгони възрастните и да постави обучението на децата под собствената си опека. На теория това беше напълно възможно, разбира се, тъй като беше вътрешен проблем, над който Федерацията нямаше никакъв контрол. На практика обаче транспортните и съобщителните комуникации опасваха цялата планета, твърде малко неща можеха да останат скрити, твърде голям брой представители на Висшия свят от всички националности поддържаха постоянен контакт и споделяха общи разбирания. Те самите, както и широкото обществено мнение можеха да оказват влияние върху правителствата, поне на тези, които съблюдаваха демократичните принципи; можеха да упражняват натиск, по-силен дори от този, който напоследък си позволяваше „Метеор“. Беше се унесла в мислите си. Наложи си да се върне в реалността.

Лий спря на два пъти, за да размени по няколко думи с някакви мъже, и Кайра забеляза неодобрителните им погледи. Външният й вид положително беше твърде предизвикателен. Успокои се, че това не е някакъв херметически затворен анклав. Сигурно пристигаха много чужденци — заради бизнес или просто от любопитство. Част от икономиката по всяка вероятност разчиташе на тях. И все пак изпита огромно облекчение, когато Лий спря пред една врата и тя се плъзна пред тях.

Влязоха в помещение с красиви килими, ниска мебел и украсена със злато и сребро ажурна украса. Младият мъж, който ги посрещна, затвори вратата зад тях и се поклони дълбоко, когато през сводестия вход в дъното влезе друг мъж с посивяла брада и рязко изсечени черти на лицето. Беше облечен в кафтан и носеше кефия на главата. Лий го поздрави с подчертано уважение, изричайки:

— Salaam aleyk.

Кайра изпита огромно смущение.

— Aleykom es-salaam — отвърна на поздрава възрастният мъж, а по строгото му лице се появи усмивка. — На какво дължим това удоволствие? — попита той на английски с едва доловим акцент. Но като се вгледа по-внимателно, усмивката му се стопи. — Тревоги ли имаш, приятелю?

— Ana nuzilak — отговори неловко Лий.

— Аха. Ела тогава.

Мъжът се разпореди властно и прислугата се разбърза. Домакинът поведе гостите си навътре. Влязоха в помещение с провесен бял навес, което му придаваше вид на павилион. Посочи им да седнат на пода до маса от естествено дърво. След като се настани до тях, кимна на Кайра.

— Свалете багажа си, ако желаете, сеньорита.

— Gracias, сър, но… — Забеляза, че Лий я стрелна с поглед и побърза да добави: — Gracias.

И свали раницата.

Лий заговори с официален тон:

— Шейх Тахир, разрешете ми да ви представя Кайра Дейвис, моя сътрудничка от стопанска корпорация „Метеор“. Пилот Дейвис, por favor, запознайте се със Зейд Абдула Азиз Тахир, шейх на Вени Муклиб. Той е един от водачите на… своята нация.

Тахир я огледа подробно, но някак учтиво.

— Bienvenida^[1], пилот Дейвис — поздрави той. — Космически пилот, предполагам?

— Д-да, сър — отговори тя. — Хм… моля за извинение, че съм облечена така. Нямах време и не знаех…

Той кимна.

— Разбира се. Робърт Лий не би изникнал така неочаквано, ако ситуацията не беше извънредна. Нито пък вие, сигурен съм.

— Аз изобщо не познавам… вашите порядки, сър.

Тахир отново се усмихна и изсеченото му като скала лице се набръчка.

— Wellah, но ще ви бъде простено. Надявам се, че ще отделите време да ми разкажете нещо за работата си и за вас самата. Щом летите сред божиите звезди, вие сте късметлийка.

Лий се размърда на мястото си.

— Боя се, че точно в този момент никой от нас не е голям късметлия — осмели се да се намеси той. — Всъщност сме в голяма беда.

— Това се вижда от пръв поглед.

На вратата се почука. Тахир подвикна и едно момче внесе поднос с кафеен сервиз и купа със сладкиши с фурми. Остави всичко на масата, поклони се и излезе. След като момчето затвори вратата зад себе си, Тахир ги покани:

— Заповядайте, Kheyr Ullah.

Лий примигна.

— Моля?

— Нима не знаеш? След като обяви, че си пристигнал в моята шатра, за да потърсиш закрила от мен, мислех, че знаеш какво следва. Bueno, това е божията щедрост. Яжте, пийте и бъдете мои гости.

— Прекалено любезно от твоя страна. — Лий се изкашля. — Ще бъдем честни с теб. Аз не съм нито от твоя народ, нито от твоята вяра. Всъщност сме само познати и съм получавал сведения за твоя народ. Нямам право да искам нищо от теб.

— Ти се показа като добър приятел и дори повече от приятел. Ще се радвам, ако можем да помогнем.

— Полси е по петите ни.

Тахир отметна глава и се разсмя гръмогласно.

— Bismillah! Ами още по-добре! — Изведнъж тонът му стана по-рязък. — Наблизо ли са?

— Не, надявам се. Предполагам, че ще минат няколко часа, преди да разберат, че съм излетял от клетката. И тогава ще обискират Тета.

— Ще им трябва доста време и много хора, докато я претърсят цялата. Имат ли основания да предположат, че си тук?

— Не… не вярвам. Искам да кажа, че ме държат под известно наблюдение, защото съм от „Метеор“, но не съм чак толкова важен и има стотици като мен. Много от тях също са под заплаха. Било е разпоредено преди два-три дни.

Защо беше всичко това? Кайра се опитваше да се успокои с горещото, гъсто и прекалено сладко кафе в мъничката чаша.

Тахир поглади брадата си.

— Добре. Значи няма да претърсят скоро този квартал, освен ако не знаят, че имаш обичай да ни посещаваш.

— Посещавал съм и много други места в този квартал и другаде. Не помня да съм споменавал на… съседите си и на случайни познати, че съм се отбивал тук за друго, освен за кафе, добра храна и развлечения.

Но Гътри явно се обезпокои, че ако полицаите направят подробно разследване, ще открият доста неща, помисли си Кайра. Старата лисица имаше богат опит. Устройството я сръга силно по бедрото през платнището на раницата.

— Видели са ви по коридорите днес — напомни Тахир.

— Извинете ме — намеси се Кайра, — питам се дали не съм направила по-силно впечатление от него.

Шейхът се изкикоти.

— В това съм сигурен. Може да е от полза.

— Срещнах двама познати — призна Лий.

— После ми дай имената им. Ще говоря с тях и може да им намеря работа далеч оттук. Колкото до останалите, знаете, че не сме приятели на авантистите. Ако полицаите разпитват между нас, вероятно ще го направят напосоки и едва ли ще получат откровени отговори.

Тахир си взе сладкиш и замляска спокойно като при приятелска визита.

— Не можеш да ни оставиш дълго тук — каза Лий.

— Така е. Приказките ще плъзнат като… като квантови електрони през всяка преграда, която издигна. Но мога да ви укрия до утре, а след това да ви помогна да продължите. Искате да тръгнете колкото е възможно по-скоро, така ли?

— Определено! Ние… искам да кажа… — Лий сведе поглед към скута си.

Тахир огледа съсредоточено гостите си.

— Какво бихте могли да ми кажете? Онова, което не знам, няма да издам, ако се случи най-лошото и ме подложат на дълбок разпит.

Кайра потръпна и Тахир забеляза.

— Това едва ли ще се случи, сеньорита — увери я той. — По-вероятно е преди това да предпочета да умра, за да не ме арестуват. И то по такъв начин, че да не им стигне мозък да изкопчат нищо от мен. Но е по-добре да бъдем предпазливи.

Тя облиза пресъхналите си устни.

— Имате право да… да узнаете нещо — промълви тя. — Ние… двамата с Лий… не бягаме, за да спасим само себе си. Ако можехме да обясним…

Ако Гътри можеше да проговори…

Лий вдигна ръка.

— Не бива да се впускаме в подробности — прекъсна я той. — Това наистина е опасно. Но, bueno, сам знаеш, че отношенията между „Метеор“ и правителството се изостриха, когато то неочаквано съобщи за открити доказателства, че наши агенти са замесени в предполагаемия инцидент с изчезването на база данни от Среднозападния център по сигурността. Може би помниш, че компанията предложи сътрудничеството си при разследването, а със сигурност знаеш, че вместо да приеме, правителството най-безцеремонно окупира нашите северноамерикански централи, за да… разследва подробно този и други свързани случаи — поне такова беше официалното обяснение. Оттогава полицаите непрекъснато ровят и слухтят. Освен това мога да ти кажа, тъй като ще го съобщят и по новините, че сега ще превземат всичко, което притежаваме в тази страна.

Тахир подсвирна тихичко.

— Hayatak! В такъв случай няма ли да закриете съвместните си дейности със Съюза? Това за тях ще бъде истинска катастрофа. Икономиката им и без това е в окаяно състояние.

Лий въздъхна.

— И аз не схващам логиката им. Но го правят, така или иначе. По-добре да не казвам как го разбрах, но не е от голямо значение, тъй като скоро ще го научи цялата Слънчева система. Дейвис и аз разполагаме с изключително важна информация, която трябва да предадем. Нали разбираш, че вече не можем да разчитаме на никакви комуникационни канали. Налага се да отидем лично.

Тахир огледа масата и сведе поглед. Кайра се почувства неловко, че не одобрява гледката на голите й крака. Той отново погледна Лий.

— Радвам се, че имам възможност да върна част от дълга си към теб — каза той, — и с доверието си ти оказваш чест на моя народ и лично на мен. Gracias. Ще се постараем да я заслужим.

В съзнанието на Кайра възникна спомен за някаква историческа личност, за която беше чела някога. Да, Саладин.

— Направил си на сеньор… на шейх Тахир някаква услуга, така ли, колега? — попита тя.

Твърде късно си спомни за предупреждението на Лий да не задава въпроси.

Домакинът им не се засегна. Изглежда беше свикнал с чужденци.

— Точно така — отвърна той. — Преди две години един мой племенник изпадна в беда. Той е достоен момък, изтъкан от огнена енергия. Всички ние знаем, че авантизмът ще унищожи нашия начин на живот, ако продължава така. Повечето от нас търпят с надеждата, че Бог няма да позволи това да се случи. Хамид следваше биотично инженерство. Беше принуден да изучава и ксуанистката доктрина, с която се съобразяват и научните дисциплини. Това стопи търпението му. Той започна да негодува открито на публични места, докато накрая го арестуваха. Когато Робърт Лий научи за това, успя да освободи Хамид и го записа в едно учебно заведение на компанията на безопасно място в Еквадор.

— О, не беше кой знае какво — измърмори Лий. — Обвинението беше сравнително леко като при първо нарушение. Беше класифициран като „умствено недоразвит“, което означаваше, че не съзнава какво върши. Само проведох разговор с моя координатор, който успя да убеди точния човек в правителството. Вярно, че „Метеор“ и Синодът отдавна бяха в обтегнати отношения, но още не беше настъпил откритият сблъсък и много хора от двете страни се опитваха да не го допуснат. Разбира се, ако присъдата беше произнесена, Хамид щеше да остане белязан завинаги и вероятно много скоро щеше да има много сериозни неприятности. Но той е много умен, а компанията обича преливането на свежа кръв, когато това е възможно. Всъщност и аз имах известна полза от цялата история.

Кайра се разтревожи.

— Но това означава, че имаш стабилни връзки тук! — възкликна Кайра.

— Не, не. Казах ти, че действах чрез моя старши началник Фернандо Пардо. Той се свърза с човек, който „прояви интерес към случая“. Няма никакви документи, които да бъдат издирени. „Метеор“ е изключително внимателен с такива неща в Северна Америка още преди да започна работа за компанията.

Гътри се е погрижил за това, помисли си Кайра.

— Надявам се, че племенникът ви е щастлив сега — обърна се тя към Тахир.

Някаква тревога ли прекоси лицето му?

— Да — отговори глухо той. — Чуваме го от време на време. Разбира се, постепенно се превръща… в абсолютен представител на Висшия свят… мирския свят. Но това беше… неизбежно. И е свободен. Никога няма да го заловят и да обработят съзнанието му.

Най-добре беше да сменят темата.

— Значи си бил доста известен тук — обърна се Кайра към Лий.

— Не особено — отговори той. — Една вечер случайно се заговорихме с шейх Тахир в една кафетерия. След няколко разговора той ме покани на вечеря в дома си, а аз го представих в няколко офиса на компанията. Не се притеснявай, това стана по мултивизора, а не лично. Там никой не подозира, че сме приятели. Причина за всичко е взаимното любопитство и добронамереност, нищо повече. Дори се изненадах, когато ми разказа за племенника си.

— Бях разтърсен от гняв и мъка — добави Тахир. — Господин Лий ми се стори отзивчив човек, а предполагах, че може да има и влияние. Какво губех? Господ си знае работата.

— Gracias — поблагодари унило Лий. — Ласкаеш ме. Честно казано, аз така и не успях да те опозная. Вашата култура ми е прекалено чужда. Не се обиждай. Не съм имал възможност да общувам с много различни хора като теб. Но днес на мен се случи да изпадна в беда и предположих, че би се съгласил да ни помогнеш.

Не беше само предположение, помисли си Кайра, а вероятно идея на Гътри. Беше разбрал за връзките на Лий с местните жители… Как? От случая с Хамид? Дали новината беше обиколила компанията и накрая беше стигнала чак до нейния ръководител?

Не пряко, предположи тя. И все пак всичко случващо се можеше да бъде запаметено с хипертекст в секретна база данни, вероятно разположена далеч от Земята. Гътри можеше да се включва в централния компютър. Междувременно би могъл да се слее с компютъра с безграничните си възможности да съхранява, да издирва и да съпоставя. Когато нещо му се стори особено интересно, можеше да го прехвърли в личната си памет и да продължи да го разследва.

След като е получил сведения за връзките на Лий с тези хора, Гътри вероятно е пуснал един-двама агенти сред тях да му докладват. Когато се наложило да се установи в Северна Америка, осигуряването на възможен начин да се измъкне го е насочило към жилището на Лий.

Да, един квазибезсмъртен би могъл да обмисли толкова подробно и в такава далечна перспектива нещата.

И все пак още не беше успял да се измъкне, а преследвачите му като нищо можеха да го открият.

Кайра долови, че се е възцарила тишина, докато беше потънала в размисъл. Тахир се размърда.

— Да се хващаме за работа — каза той. — Не виждам как полицията би могла да блокира Синята тета, ако въобще е възможно. Твърде много хора влизат и излизат, при това с важни задачи. Например тукашната общност получава по-голяма част от хранителните доставки от една нанофабрика в област Сиракуза. Същото се отнася и за хората от Крусо. Разбира се, известно време входовете ще бъдат подложени на непрекъснато наблюдение. Ще се маскирате… но ще носите ли нещо, което биха могли да забележат с очи или с уреди?

— Боя се, че да — призна Лий. — Един специален компютър.

Тахир кимна.

— Знаех си. — Той смени темата. — Bueno, вероятно ще мога да организирам нещо правдоподобно за прикритие. Междувременно вие двамата трябва да направите план. Ние от братството можем само да ви придвижим до някое място в близост. Обмислете какво да предприемете след това.

— Ще го направим. — Кайра въздъхна. — О, да!

— Разумно е да останете в изолация — посъветва ги Тахир. — Съжалявам, че в моя дом има само една гостна само с едно легло. Ако желаете, пилот Дейвис, можем да ви настаним в харема.

Кайра се сепна. Той се усмихна.

— Това означава в покоите на съпругата ми — добави той. — Единствената ми съпруга.

— Но как ще разговаряме? — Тя погледна Лий, който присви рамене. — Не, gracias, сър, по-добре да споделим тази стая. — Тя си спомни нещо. — Ако не възразявате категорично.

Тахир се забавляваше.

— Ние не сме уахабити^[2]. Логично е двама млади, които са били разделени, да искат да се усамотят през нощта.

По-добре да измисли някаква история за пред домашните си, помисли Кайра. Или просто да им каже, че това не е тяхна работа и трябва да си държат устите затворени.

Лицето на Лий пламна.

— Мога да се държа прилично, съпруго — обеща той.

Всички се развеселиха. Кайра избухна в смях.

— И аз ще опитам! — отговори тя.

Дали Гътри не се изкикоти на себе си?

Тахир се надигна. Бегълците го последваха и Кайра взе раницата.

— Едно момче след малко ще ви донесе храна — каза шейхът. — Ще почука и ще изчака да му отворите. Ако искате нещо друго, натиснете нула-три на телефона. Това ще активира датчика ми. Във всяко друго отношение сте абсолютно изолирани. Дано някой ден имам възможност да ви предложа по-добро гостоприемство.

— Достатъчно гостоприемен сте, сър — благодари му Кайра.

До стаята се стигаше през тясно антре. Тахир се дръпна встрани и направи знак на гостите да влязат.

— Yerhamak Allah — каза тихо след тях и затвори вратата отвън.

Кайра предположи, че това е благословия.

Огледа се наоколо. Помещението беше малко, но добре обзаведено. Зад стъклена преграда имаше малка вана и шкаф с чекмеджета. До масата с базисен компютър стърчеше цилиндърът на мултивизора. Двата стола в западен стил подсказваха, че помещението от време на време подслонява такива като нея. Подът беше застлан с килими. Стените бяха чисто бели, а екранът под вентилатора показваше заобиколен от палми и жасмин басейн. Не беше сигурна дали картината е реална или синтетична. Струваше й се прекалено красива, за да е истинска, но действително съществуваха херметизирани, добре поддържани природни кътчета. Леглото… леглото беше достатъчно широко, за да могат двама души да лежат на значително разстояние един от друг.

Не че предугаждаше нещо плътско при дадените обстоятелства. Поне тя със сигурност не изпитваше подобно желание. С оттеглянето на напрежението изтощението пролази нагоре по гръбнака й.

Лий усети.

— Аз също — обади се той — макар да не съм прекосил шест часови пояса, преди да започне гонитбата.

— Трябва ли да извадим сеньор Гътри?

— Колкото може по-бързо, по дяволите! — се чу ръмжене от раницата.

Лий измъкна кутията и я постави на масата. Очните стълбчета изникнаха и се завъртяха. На Кайра й заприличаха на насочени дула на пистолети. Обля я изненадваща топлина.

— Вие двамата се справихте чудесно. Сега си отдъхнете, а? Предполагам, че наоколо няма нито глътка алкохол, но една гореща вана може да свърши чудеса.

Усети да я полазват мравки по гърба. Опита се да отвърне с някаква баналност:

— Не сте ли превъзбуден, сър?

След като беше лежал безпомощно в мрака на някаква раница, докато се решаваше съдбата му.

Сякаш се изкикоти вълк.

— С какво можеш да уплашиш един призрак? Нямам никакви жлези, забрави ли? — И добави тихо: — Отпусни се, момичето ми. Тук сте скрити на сигурно място. Ще говорим по-късно.

— Аз… — Обзелата я жажда измести всичко останало. — Bueno, gracias, сър.

В душ-кабинката тя изгълта три чаши чудесна студена вода и наплиска лицето си. Освен хавлиените кърпи забеляза четки за зъби — ръчни, но нови в пластмасовите си калъфчета. Да, и един гребен, бръсначка, вода за уста, слаби възбудителни средства и болкоуспокояващи. Беше намерила добър пристан. Успокоена от този факт, тя отложи къпането, върна се и се настани на един стол. Лий последва примера й.

— Извадихме късмет, нали? — каза Кайра. — Поне засега.

— Късметът не е функция единствено на случая — обади се Гътри.

— Съжалявам. Не исках да кажа, че липсва информираност.

Кайра се поизправи на стола. Според всеобщото мнение el jefe maximo^[3] презираше подлизурките.

— Но имаме късмет, че Тахир е на наша страна. Много свестен мъж, нали?

— Истински leo^[4] — съгласи се Гътри. — Смятах исляма за една от най-големите грешки на човешката раса, но той май ще промени мнението ми.

— Той не прилича на… на лидер от Низшия свят.

— И всъщност не е — каза Лий. — Освен съветник и съдия в тази общност той е търговски агент за всякакви доставки от външни вносители, необходими за различните клонове на промишлеността й. Това го ангажира едновременно с високи и ниски технологии и всичко останало, което това би могло да означава.

Кайра се поколеба.

— Не ми е особено ясно — призна тя. — Малко разбирам от икономика. Хората, мнозинството на Земята, не притежават уменията или възможностите, които водещите изискват… разбира се, повечето от тях не се задоволяват с някаква примитивна независимост. Не е толкова просто. Но не съм наясно как става всичко.

— Няма причина да си наясно — отговори Гътри. — Щом си космически пилот, имаш куп други ангажименти. А и прекарваш времето си на Земята в анклави на Висшия свят, нали?

— Bueno, аз…

— По дяволите, жено, не се чувствай виновна, че вършиш нещо, което е смислено!

Лий се върна на въпроса на Кайра.

— Не става по един-единствен начин — каза той. — Точно толкова разнообразно и променливо е като обществата, които са ангажирани. Всъщност „Висш свят“ и „Низш свят“ са неточна дихотомия. Те не само взаимодействат по безброй начини, но и се преливат един в друг.

Тя се намръщи.

— Все пак можеш ли да посочиш конкретни данни? Да вземем обществото на Тахир. Ако то се нуждае от нещо повече от основни граждански права, трябва да си плати. Това означава, че трябва да произвежда и продава нещо, което се търси. Какво е то?

— Не само един специален продукт. Разнообразни стоки и услуги. Малко туризъм и развлечения, макар че в по-голямата си част тези хора са прекалено горди и привързани към родното. Ръчно изработени артикули — предимно антикварни ценности, тъй като Северна Африка залива пазара със същите художествени предмети.

Да, помисли си Кайра, всеки от тях е уникално машинно произведение, изработено със саморазнообразяваща се програма.

— Но повечето мъже тук — продължи Лий — имат странични дейности, някои сравнително високотехнологични, други не. Например бойци. Тази култура има военна традиция.

— С какъв произход?

— Отчасти староамерикански. Имало е вълна на преминаване към исляма през… ъъ… двайсети век. Особено сред американските негри, предполагам. Но предшествениците им били предимно от Близкия изток, бежанци от Свещената лига, след като der Befehl^[5] рухнал и европейците се оттеглили. Мюсюлманите вече били непопулярни и често дискриминирани на Запад. Тази имиграция влошила нещата. По време на Великия джихад нещата станали ужасяващи — сегрегация, ограничения, открито преследване. Били оставени на собствени ресурси. Естествената им реакция била изтъкването на културната идентичност. Човек може да си помисли, че са я преувеличавали. Когато вече можели да се смесват свободно, мнозина от тях не го искали. А и технологиите се развили прекалено бързо и повечето не били в състояние да ги настигнат. Окончателният резултат бил общества като това.

— Обичаш да се слушаш как говориш, нали? — вметна Гътри.

— Съжалявам, сър.

Кайра долови, че Лий се засегна, и изпита известно раздразнение заради него.

— Опаа — отговори Гътри. — Аз съжалявам. Не исках да те засегна. Тъй като съм лишен от други сетива, освен тази проклета кутия, трудно ми е да покажа, че се закачам. Ти си учен и искаш да обясниш нещата изцяло, убедително, подробно. Аз самият съм изключителен бърборко, както ми казват.

Кайра се изправи върху стола си.

— Може би не трябва да обръщаме толкова внимание на миналото и да се съсредоточим върху бъдещето — каза натъртено тя. — Нашето бъдеще.

— Ако не сме прекалено раздразнителни, за да проявим разум — обади се неуверено Лий.

— Не сте — каза Гътри. — И двамата имате повече способности, отколкото предполагате. Така или иначе, размишлявайки за разни неща, преди да заспите, има вероятност да се събудите с няколко решения на вашите проблеми.

Дори той, помисли си Кайра, се нуждае от странен вид дрямка. В паметта й изникнаха познати стихове и я полази студ.

„… какви ли сънища ще ни споходят

в съня без край, когато се измъкнем

от бренната черупка^[6]…“

Прозаичният глас я върна обратно:

— Да допуснем, че Тахир успее да ни измъкне. Предупреди ни, че това е почти всичко, което би могъл да направи. Трябва да помислим за по-нататък. Първо, нека обмислим ситуацията. За какво би трябвало да предупредим Тахир?

Каква следа оставяме за ченгетата и как бихме могли да я заличим? — Очичките се завъртяха към Лий. — Боб, много скоро те ще изтеглят секретния ти шифър от файла и ще проникнат в твоето местенце. Сигурен съм, че не си проявил глупостта да поддържаш нерегистриран код.

— Н-не, сър, не, разбира се — отвърна Лий. — Щях да имам неприятности в случай на внезапна проверка или извънредна ситуация.

— Имало едно време в тази страна няколко мъже, които съчинили една приказка и я нарекли Декларация за правата на гражданите. В нея се разказвали разни чудатости за правото на хората да са защитени от подобни неща.

— Знам. Учил съм в курсовете на компанията.

— Аз също — измърмори Кайра.

— Да — обади се Гътри — едно от противоречията между „Метеор“ и правителството. Противопоставяхме се децата ни да учат принудително в системата на обществените училища. Това сега няма значение. Просто се дразня, това е всичко. Въпросът е, че Полси ще претърси подробно квартирата ти. Оставил ли си нещо, което да подсказва, че съм бил там? Бъди откровен и не се срамувай. Няма да си разваля мнението за теб, защото не си професионален шпионин.

Лий се намръщи; загледан в пространството пред себе си, и след няколко секунди тръсна глава.

— Не съм оставил. Може да намерят сейфа, макар да е скрит доста добре, но в такъв случай ще разберат, че е бил инсталиран дълго време преди мен. Не съм записал нищо, свързано с вас. Комуникационните линии, които използвахте, също бяха инсталирани дълго преди да се нанеса. По-добре от мен знаете колко са сигурни.

— Напълно сигурни по отношение на детекторите и сигнализацията. Когато не се използват, се самоизключват без следа. Добре. Ще трябва да обясниш отсъствието си така, че да не се налага подробно разследване. Това изисква потвърждение. Мисли. Какво би могъл да правиш? Да си се отдал на разврат в някое свърталище в Низшия свят? Разполагам с връзки, за да осигуря свидетели за сравнително кратко време, ако избереш това.

Лий се навъси.

— Не знам, сър. Искам да кажа, че не ме е грижа дали ще започнат да ми се подиграват. Но ако поразпитат, ще разберат, че не ми е присъщо. Би могло да създаде проблеми на… дори и на вашите приятели.

— Сещаш ли се нещо по-добро?

— Не, боя се, че не. Най-напред казахте, че просто ще се правя на неосведомен. Сега не ми се струва толкова елементарно. Нека да помисля още малко.

— Давай. — Лещите се насочиха към Кайра. — Ти си наред, пилот Дейвис. Някаква причина да заподозрат, че си замесена във всичко това?

— Не — отговори тя. — Аз съм само един космически пилот, който случайно се е оказал в Камехамеха, когато на доктор Пекър са му трябвали куриери.

— Нещо в биографията ти, което би могло да те разобличи?

— Виело… аз съм трето поколение служител на „Метеор“, но това е напълно обичайно, нали? — Кайра направи пауза. Трябваше да се напрегне малко. — Родителите ми са северноамериканци, но живеят в Русия през последните… ммм… четиринайсет години. Не искаха да се местят, но компанията ги прехвърли всъщност на по-добри позиции — заради сигурността им, предполагам. Разбирате ли, баща ми е ревностен антиавантист. Говореше открито срещу всеки нов приет от Синода закон и разпореждане. — Устните й потрепнаха в усмивка. — Мама е по-уравновесена.

— Разбирам. Твоето семейство не е единственото, което се наложи да преместим. С какво се занимават?

— Татко е аналитичен физик. — Усети надигаща се гордост. — Напоследък работи върху антиматерията, по проекти за усъвършенстване на масово производство на тежки ядра. Мама е биотик програмист. Имам по-малък брат в Академията.

— Я чакай! Онези Дейвис ли? — Гътри помълча известно време. — По дяволите, знам, че съм срещал имената им, но по-голяма част от паметта ми се съхранява другаде. Съжалявам.

Кайра си помисли, че е благородно от негова страна да се извини.

— Вината не е ваша, шефе. Не можете да струпате всичко в… личната си база данни.

Ако беше включен в основния хиперкомпютър, мина й през ума, би могъл да изтегли всичко от файловете на „Метеор“, включително подробни спомени от преките си преживявания. Щеше да му е необходима по-слаба компютърна мощност, отколкото да проектира собствено лице в мултивизор — серия човешки изражения, — вместо да говори от някаква кутия.

— Благодаря — отвърна той. И добави след нова пауза: — Сплотено семейство, а? Предполагам, че си прекарала голяма част от времето си на Земята в Русия заедно с тях.

— Да. Както и другояче — разглеждане на забележителности, обиколки на глобуса. Почти никога в Съюза, освен в Хаваите.

Планина, гора, бряг, прибой, риф, океан — останки от едно минало, което беше удивително живо; полинезийски танци и хавайски обредни ритуали, специално за туристите — останки от едно минало, което беше удивително човешко; Кейки Моана — грациозни, замислени останки от едно рухнало бъдеще.

— Иначе тази страна е мрачна. — Колко тягостна беше тази дума! — Не че съм прекарала дълго време на Земята, след като получих капитанския си чин. Имах няколко продължителни пътувалия.

— Наистина? Къде?

— Изследователски експедиции до астероиди и комети в Куипъровия пояс. Отдалечени планети, пренасяни към научните станции. Веднъж на Тауридския комплекс по спешно повикване.

Тя се хвалеше и усещаше облещения от изумление поглед на Лий. Но намерението й беше не да впечатли Гътри, а да му позволи да прецени възможностите й.

— Охо! — възкликна изкуственият глас. — Ти със сигурност се напъха в паметта ми, пилот Дейвис, а когато надникна във файла ти, и той ще се настани трайно в тази консервна кутия. По дяволите, в онези времена щях да се срещна лично с теб, за да те поздравя. В плътските си дни щях да ти дам и една голяма влажна целувка. „Метеор“ ужасно са се разраснали.

Всъщност почти колкото цяла нация, подхвърли веднъж майката на Кайра. Действително е нация, отговори баща й, при това с по-голямо основание от онези, които носят това име в наше време.

О, да, добави той заради детето, което го слушаше (както самата Кайра по-късно си даде сметка), легално „Метеор“ е просто една частна корпорация, учредена в Еквадор и осъществяваща разнообразни дейности на Земята и из Слънчевата система. Тяхната значимост не й гарантира нищо, освен огромно благосъстояние и влияние — легално. Фактически осигурява на мнозина от своите хора онова, от което се нуждаят — от домове до училища и медицинско обслужване, — за да ги подпомага срещу правителствата, които ги преследват. Ако решим да й се закълнем в пълна вярност, в залог „Метеор“ ще ни гарантира същото. И тогава вече не сме само служители, а съдружници. Това не е обикновен договор, това вече е конституция. И като си помислиш за нашите обичаи, съхранените от поколения традиции, всичко, което ни обединява, далеч повече и отвъд каквито и да било материални ценности — казвам ти, това си е нация.

Не е точно така, татко, помисли си сега Кайра. Нацията, това сме ние, а наша суверенна територия е цялата вселена.

И все пак чрез своите компютри и комуникационни линии един-единствен призрак все още беше в състояние да я управлява, да я поддържа цялостна, да отблъсква враговете й, да я насочва към звездите. Колко още би могъл да го прави? Властта му вече отслабваше… Не, не е така. Винаги беше предоставял възможно по-голяма независимост на членовете й. Това беше реалният източник на мощта на „Метеор“.

Гътри насочи вниманието й към нея.

— Добре — обади се той — какво те доведе на Земята този път? Отпуск?

— Не съвсем — отговори Кайра. — Намирах се на Л-5, където корабът ми беше подложен на рутинен преглед. Специален товар трябваше да бъде транспортиран до Северна Америка — органични клетки, които понасят ниски температури. Това означаваше разпореждане за човешки пилот. Редовният колега беше получил случайна радиационна доза и беше на ДНК терапия. Предложих да го заместя и се съгласиха. — И защо не при нейната квалификация, независимо от монотонното еднообразие на полета? — С отиването и връщането щеше да отнеме около три дни — продължи тя — защото разтоварването на този товар е пипкава работа. Това щеше да ми даде възможност да посетя родителите си, а може би и да посърфирам.

— С една дума, пристигнала си поради чиста случайност и ако ченгетата преровят данните, това и ще установят. Семейното ти досие може да ги усъмни, но не вярвам да го проверят. Ако не докладваш за излитането си, може да се запитат, но пък ще имат доста други грижи. А и след като обявяват ограничителните мерки спрямо компанията, ще изглежда абсолютно нормално да останеш там, където си.

— Достатъчно ли съм анонимна? — Усети вълнение. — Мога ли да се измъкна от това място?

— Хммм, може би не чак толкова лесно. Нека проверим отново. Как стигна дотук?

Насочвана от резки въпроси, Кайра описа маршрута си. Изтръпна от ужас, щом си спомни за заключената на Стойката триколка с изтекъл срок за паркиране и отпечатък от палеца й.

— За колко време я нае? — попита Гътри.

— Регистрирах, че ще я върна днес или утре. Не бях сигурна.

— Умно момиче. Ако не успееш да я освободиш до утре, не вярвам някой веднага да забележи неплатения датчик, пък и това е в компетенциите на градската управа, а не на ченгетата — поне в началото.

— Можеш да постъпиш и по-добре — предложи Лий. — Щом излетиш, да се обадиш от обществена линия и да съобщиш на агенцията, че по спешност ти се е наложило да отидеш другаде и да пратят някого да вдигне триколката. Допълнителните разноски да таксуват на твоята сметка. Такива неща се случват, така че не биха се усъмнили в нищо.

— Е, Боб, от теб ще стане изпечен мошеник — обади се Гътри.

— Bueno, а след това — каза със задоволство Кайра — мога да ви оставя на сигурно място, сър, и да предам лично на доктор Пекър всичко, което искате да му съобщите. Или на друг?

Тя долови възвръщането на ужаса. Не, даде си сметка Кайра, през цялото време е бил там, под повърхността.

— За съжаление не можем да се заемем незабавно с това. Съмнявам се, че в тази страна е останало безопасно кътче за мен. Колкото повече се замислям за всичко това, толкова по-ясно ми става кой стои зад цялата тази ловна акция. Възможно най-опасният ми враг.

Лий издиша със свистене между зъбите. Беше ли се досетил? Изтръпнала, Кайра прошепна едва-едва:

— Кой?

— Самият аз.

— Какво?

— Моят двойник. Моят Doppelgänger^[7]. Киберкопието ми, което замина за Алфа Кентавър.

Спомените се втурнаха назад. На колко години беше Кайра, когато корабът „Джулиана Гътри“ се върна у дома? На седем, на осем? Да, на седем. Събитието не беше обявено триумфално. В края на краищата сведенията бяха получени доста по-рано. Докарваните мостри бяха неизменно малобройни и миниатюрни, молекулярните им структури вече бяха анализирани — обикновени трофеи. Въпреки това пристигането беше странно премълчано, а всички факти бяха бегло споменати в новините и моментално завоалирани за общественото мнение, което и сега изглеждаше не по-малко странно. Почти беше забравила.

Гътри продължаваше. Неговата прозаичност беше по-стряскаща от всякакъв излишен драматизъм. — Двамата с него си прехвърлихме базата данни. Разбира се, моят опит и знания бяха по-големи. Той остана бездеен в празното пространство в продължение на години, отправяше се на далечни пътувалия и се завръщаше. В противен случай от скука трябваше да отглежда банани. Но идеята беше аз да пътешествам, без да пропускам нищо от случващото се с мен у дома. Докато той отсъстваше, нещата в Слънчевата система се промениха. Не исках да оставам отговорен завинаги, но реших, че при тези обстоятелства е по-добре „Метеор“ да има подкрепа. Затова взех мерки да направя завръщането му възможно по-незабележимо. По уговорка, след като актуализирахме информацията, го деактивирахме и го скрих, докато стане необходим.

И когато този втори Гътри отново бъде събуден, помисли си Кайра, за него времето няма да е изминало.

За миг се запита срещу кого от двамата седеше — оригинала или двойника. Но си даде сметка, че няма никакво значение.

— В Северна Америка — отгатна тя.

— Да. Глупав избор, при положение че авантистите са на власт. Дали не трябваше да го укрием на действително безопасно място? Когато „Метеор“ построи нова дирекция в тази страна, изградих тайни подземия и укрития. Бях свидетел на Обновлението и джихада, на обратите при по-незначителни бедствия, а по това време на хоризонта се задаваше авантизмът. Трябваше да сме в готовност. Струваше ми се, че там е укрит толкова безопасно, колкото и на всяко друго място на Земята, дори доста по-сигурно. Далеч от Земята този мой двойник трябваше да разполага с достатъчна защита. С всеки изминал ден Синодът правеше правителството на Съюза все по-тиранично и конфликтите ни с него ставаха все по-остри, но не очаквах, че ще посмеят да нарушат договорните ни права по този начин. Долавях твърде много слабости зад поученията и хвалебствията. Познавах хаотиците от самото им начало като организирана съпротива. Нищо от случилото се оттогава не е променило мнението ми. Някой ден в не съвсем далечното бъдеще в Северна Америка щяха да настъпят колосални катаклизми. В този момент може би щеше да е твърде важно да имам друг „аз“ на самото място, който да поеме грижата. Това би могло да спаси много хора и имущество.

За момент Кайра се запита дали самомнението му не граничи с мегаломания. Не, реши тя. Гътри се беше доказвал твърде често и беше отявлен реалист, за да е скромен. Очевидната истина беше, че чрез включване в мрежата той можеше да управлява „Метеор“ или нейно подразделение по време на криза по-добре от всеки колектив от хора, както и от всеки изкуствен интелект. Могъществото му произтичаше не само от опита, знанията, вроденото умение да ръководи. Първопричина беше авторитетът. Почти свещеното право, което караше хората да умират и да се подчиняват, придавайки смисъл на живота им. Той беше основателят, господарят, присъствието. Той беше самият „Метеор“.

Но лидерите може да се провалят и каузите им да пропаднат.

Кайра дочу въздишка. Звукът беше странен при липса на дробове, както и всяка произнесена от него дума.

— Когато войската завзе сградата, ме арестуваха — продължи той. — Изведнъж се оказах лишен от възможността да се свържа с моя двойник, камо ли го да го инструктирам. Най-доброто, което можах да измисля, беше да се промъкна до Земята и в Съюза.

Самонадеяна постъпка, помисли си Кайра, но до този момент беше свършила работа. Вместо да бъдат парализирани, зависими от комуникации с един център, който Полси сега наблюдаваше, северноамериканските подразделения на компанията функционираха ловко на собствена отговорност в съответствие с традициите на „Метеор“. Техните директори се съпротивляваха и преодоляваха препятствията. Междувременно една пратка от изотопно чист титан, поръчана от правителствен завод в Съюза, пристигна по някакъв начин в Квебек, който успя да запази за себе си това съкровище въпреки негодуванието на всемогъщия си съсед. Междувременно югозападната енергийна централа на компанията изрази съжаление, че по технически причини не е в състояние да снабдява с допълнителни мегавати националната мрежа. Патрулни сателити съобщиха за прелитането на мистериозни миниатюрни обекти над океана между Калифорния и Хаваите, а един представител на Гватемала в Световната федеративна асамблея призова Комисията за мира да направи проучване във връзка с възможни нападения над Северна Америка…

— Надявах се да наложим споразумение, което да възстанови статута ни и да отслаби Синода — продължи Гътри. — Отново бях изненадан. Пристъпили са към наказателни мерки и ние тримата се опитваме да се измъкнем.

Според Кайра това означаваше, че по необходимост предприемат извънредни мерки.

— Защо? Толкова ли са непреклонни, че да предприемат репресивни мерки, които може да ги погубят? Нищо от събраните от мен сведения не го подсказва. В достатъчно тежко положение са, за да имат желание да рискуват, но все още не са станали камикадзета. По всяка вероятност си мислят, че разполагат със значителни шансове да излязат победители от играта. Как? Всяка минута през последните няколко часа все повече се убеждавам, че държат в ръцете си другото ми „аз“.

Съсредоточавайки се върху последните събития, Кайра не беше разбрала какво означава това. Осъзнаването му й се стовари като юмручен удар в корема.

— Но те не знаеха къде се намира! — възрази Лий, сякаш се опитваше да отрече факта, Полси е разбрала по някакъв начин — отговори Гътри. — Какво мога да предположа? Знаеха трима души, освен мен. Няма да изрека имената им дори пред вас, но бяха мои близки сътрудници. Двама все още са — не на Земята. Единият, северноамериканец, беше тук на посещение и загина при нещастен случай. Или поне така беше оповестено по обичайната процедура и с обичайните доказателства — включително трупа. Изпитах съжаление, но съм се сбогувал с много приятели… Сега се сещам, че тези неща може да се фалшифицират, ако разполагаш с отлични изпълнители и отлично организирана операция. Включително синтетичен труп. Не е наложително да се прави подробна проверка — достатъчно е да бъдат заблудени роднините. Беше кремиран в съответствие с желанието му… Подозирам, че е бил отвлечен и подложен на кошмарен разпит. Вероятно без да имат нищо конкретно предвид, а само за да се сдобият с някакви улики срещу нас. Саир е способен на всякакви безчинства. Той е умно копеле и със сигурност знае, че ако правителството много скоро не направи нещо решително, е обречено. Ако не греша, той е разбрал за моя двойник.

— Какво точно се случи с вашия приятел? — тихо попита Лий.

— Умъртвен е, след като са приключили с него — отговори уверено Гътри. — Надявам се. За негово добро.

Кайра потръпна.

— Ако Синодът е разбрал, че двойникът ми е скрит в нашия център, е търсил повод да завземе сградата — продължи Гътри. — След което правителството е започнало да шикалкави, да вдига шум, да твърди, че се опитва да постигне компромис и по този начин да печели време, докато… — машинният глас засече за момент — … препрограмира своя трофей. Сега разполага с мен на своя страна и знае повечето от това, което аз знам.

— Не е възможно! — извика Кайра.

— Не всичко, но достатъчно — прозвуча безпощадно отговорът. — Всичко, което беше в персоналната му памет, което означава почти всичко, което би запомнил човек, включително местоположенията на старите ми скривалища. Новините от последните две десетилетия, подробна информация за компанията от дисковете, които са присвоили — нищо свръхсекретно, разбира се, но „Метеор“ няма много свръхсекретни документи. Най-важното е, че той знае как разсъждавам. Знае, че съм проникнал в страната, тъй като би постъпил по същия начин, защото той съм аз. И ще направи някои ужасяващо проницателни заключения как ще постъпя по-нататък.

Кайра се опитваше да прогони кошмара, както и Лий.

— Сигурен ли сте? Звучи ужасно преувеличено.

— Ако можеш да предложиш хипотеза, която по-точно отговаря на фактите, с удоволствие ще я чуя.

— Но нима действително биха могли… да го променят… и без да го разрушат, да го направят полезен? Как?

— Биха могли — отговори Лий. — Теорията има допирни точки с моята сфера, така че мога да си представя методите. — Той докосна за миг ръката й. — По-добре да не ги описвам.