Патриша Корнуел
Нощен патрул (26)

Глава двадесет и шеста

По това време из улиците се движеха основно хора с не особено почтени намерения. Настроението на Уест ставаше все по-ужасно, докато шофираше из мрачните улици и търсеше Анди. Отчасти се тревожеше, но от друга страна, бе толкова ядосана, че й се искаше да го хване и да го набие. Луд ли беше? Откъде идваха тези ирационални нервни избухвалия? Ако беше жена, Уест щеше да си помисли за ПМС и да го изпрати на гинеколог. Тя грабна мобифона и отново набра телефона на вестника.

— Репортерска зала — обади се непознат глас.

— Търся Анди Бразил — каза Уест.

— Няма го.

— Идвал ли е въобще през последните няколко часа? — запита Усет. — Обаждал ли се е?

— Не знам за такова нещо.

Уест затвори телефона и го метна на седалката. Удари с ръка по волана.

— Мамка ти, Анди! Проклет да си!

Докато обикаляше из улиците, телефонът й звънна и я стресна. Сигурно е Бразил, помисли си тя и грабна телефона, грешеше.

— Хамър е — каза началничката й. — Какво, по дяволите, правиш все още навън?

— Не мога да го намеря.

— Сигурна ли си, че не си е вкъщи или във вестника?

— Абсолютно. Някъде навън е и ще ни създаде проблеми — разтревожено каза Усет.

— О, боже — каза Хамър. — Ние с Кахун отиваме да закусим, Вирджиния. Ето какво искам да направиш. Няма да даваш никаква информация по случая и няма да съобщават самоличността на жертвата, докато не ти кажа. Засега случаят е висящ. Нуждаем се от малко време заради особената ситуация.

— Мисля, че това е разумно — съгласи се Уест и погледна в огледалото.

 

 

Беше изпуснала Бразил за не повече от две минути, а после, без да знае, бе повторила грешката си няколко пъти през последните един-два часа. Завиваше в някоя улица точно преди той да се окаже на мястото, където бе стояла дотогава.

Сега Анди минаваше покрай „Кадилак грил“ на улица „Уест Трейд“ и оглеждаше хората на нощта. Видя младата проститутка, застанала до един тъндърбърд и обещаваща на шофьора му добро прекарване. Бразил се приближи и се загледа в тях. Колата на клиента изфуча напред, а проститутката го загледа враждебно, недоволна от появата му. Анди смъкна прозореца си.

— Хей — извика той.

Пойзън се загледа подигравателно в хлапака, познат из улиците като Блонди, после отново се заразхожда. Младият и красив доносник я следваше навсякъде. Очевидно си падаше по нея, но все още събираше смелост или може би се надяваше да научи от нея нещо, което да съобщи на ченгетата или пресата. Тя мислеше това за адски смешно.

Бразил разкопча предпазния колан и се наведе през прозореца. Този път проститутката нямаше да се измъкне от него. Той пъхна пистолета си под седалката и продължи бавно след нея.

— Извинете! Извинете, госпожо — повтори той. — Трябва да поговоря с вас.

 

 

Хамър мина оттам в същия момент, следвана от Кахун в неговия черен мерцедес 600S V-12 с кожена тапицерия. Банкерът не се чувстваше особено добре в тази част на града и непрестанно проверяваше ключалките на колата. Хамър взе полицейското радио и нареди на диспечера да я свърже с номер 700. След секунда се чу гласът на Уест.

— Лицето, което търсиш, е на „Уест Трейд“ и „Чедър“ — каза Хамър. — Не е лошо да тръгнеш веднага насам.

— Разбрано!

Полицаите в района се озадачиха и объркаха, когато чуха разговора между началничките си. Все още се притесняваха от отношението на Хамър към следенето и полицейския тормоз. Вероятно щеше да е най-разумно да изчакат минута-две, докато разберат какво точно става.

Уест натисна газта и потегли към „Уест Трейд“.

 

 

Пойзън спря и бавно се обърна. Очите й гледаха съблазнително, докато из главата й се въртяха образи, които доносникът в черното БМВ дори не можеше да си представи.

 

 

Хамър не бе съвсем сигурна, че това бе най-подходящият момент да вкара Кахун в „Престо грил“. Струваше й се, че из улиците се надигат проблеми, а тя не бе достигнала мястото си в живота, пренебрегвайки инстинктите си. Беше объркала само личния си живот. Тя отби на паркинга срещу ресторанта и махна с ръка на Кахун да я последва. Той спря мерцедеса до колата й и свали прозореца си.

— Какво става? — запита банкерът.

— Паркирай и влез при мен — каза тя.

— Какво?

Хамър нервно огледа околността. Навън имаше нещо лошо. Усещаше зловещото му присъствие, долавяше миризмата на чудовището. Нямаше време за губене.

— Не мога да оставя колата тук — каза Кахун.

Беше прав. Мерцедесът щеше да бъде единствената кола на паркинга и вероятно единствената кола в радиус от шейсет километра, която струваше сто и двайсет хиляди долара.

Хамър се обади на диспечера.

— Изпрати патрулна кола до паркинга срещу „Престо грил“ на улица „Уест Трейд“. Трябва да наглежда черния мерцедес там, докато не дам ново нареждане.

 

 

Диспечер Радар не харесваше и Хамър, защото и тя беше жена, но също така бе и началник на полицията и той определено се страхуваше от проклетата кучка. Радар нямаше представа какво прави тя из улиците по това време, но изпрати две патрулни коли към паркинга.

В същия момент Пойзън се усмихна разбиращо и бавно се приближи към колата на Бразил. Наведе се през прозореца и огледа добре поддържаната кожена тапицерия. Забеляза куфарче, химикалки, бележници, старо кожено яке, но най-вече полицейския скенер и радиото.

— Ченге ли си? — запита тя объркано.

— Репортер. От „Обзървър“ — отговори Бразил, който вече не беше ченге, както му бе обяснила Уест.

Пойзън го огледа внимателно. Парите на един репортер бяха не по-лоши от всички други. Очевидно Блонди не беше доносник. Той бе човекът, написал онези истории, които подлудиха Тиквата и го принудиха да загуби контрол над себе си.

— Какво искаш, момченце? — запита Пойзън.

— Информация — отговори Бразил развълнувано. — Ще платя за нея.

Очите на проститутката проблеснаха и тя се усмихна, разкривайки липсващите си зъби. Заобиколи колата и се наведе към него. Парфюмът й беше силен и сладникав.

— Каква информация искаш, момченце?

Бразил бе притеснен и заинтригуван. Никога не се беше сблъсквал с хора като нея. Опита се да си представи опитните, по-възрастни мъже и тайните им удоволствия. Зачуди се дали се страхуваха, когато в колата им влизаше такава жена. Дали я питаха за името й? Или пък искаха да узнаят нещо повече за нея?

— Искам да науча какво става тук — нервно отговори той. — За убийствата. Виждал съм те из района няколко пъти. Вероятно знаеш нещо.

— Може и да знам, а може и да не знам — отвърна Пойзън и нежно прокара пръст по рамото му.

 

 

Уест шофираше бързо, подминавайки зловещите места, покрай които преди малко бе минал и Анди. Хамър не беше много далеч зад нея. Кахун се возеше в колата на полицейската началничка и гледаше с широко отворени очи реалността, която бе толкова различна от неговата.

 

 

— Ще ти струва петдесетак, момченце — каза Пойзън.

Бразил нямаше толкова пари дори в банката, но не възнамеряваше да споделя това с нея.

— Двайсет и пет — започна да се пазари той, сякаш редовно се занимаваше с подобни неща.

Пойзън се отдръпна назад и се замисли за Тиквата, който седеше в микробуса и ги наблюдаваше. Тази сутрин той й се скара и я наби. Нарани я на места, които никой не можеше да види, защото бе ядосан на статиите на Блонди във вестника. Пойзън се чувстваше изпълнена с омраза към сводника и затова взе решение, което не беше особено разумно, като се има предвид, че тя и Тиквата вече бяха очистили един тузар тази вечер и ченгетата се мотаеха наоколо.

Проститутката изглеждаше развеселена от някаква мисъл, когато посочи напред.

— Виждаш ли оня ъгъл там, момче? — запита тя. — Онази стара сграда? Там вече няма никой. Ще се видим там, защото не можем да говорим тук.

Пойзън се загледа в тъмната алея на отсрещната страна на улицата, където Тиквата седеше в микробуса, скрит от плътните сенки. Сводникът бе разбрал плана на момичето и се почувства възбуден от него. Подхождаше идеално на настроението му, тъй като напоследък изпитваше нужда да убива все по-често. Тиквата усети нечовешка ярост към Блонди, която бе по-възбуждаща дори от секса. Нямаше търпение да види как този шибан доносник щеше да изцапа тесните си джинси и да се моли паднал на колене пред Всемогъщата Тиква. Извратеният тип не бе искал по-силно нищо през целия си долен, омразен живот. Вълнението му стана почти непоносимо.

Уест забеляза колата на Бразил. Видя проститутката, която тръгна напред. Анди подкара към ъгъла и зави надясно. Уест мярна и тъмния микробус без прозорци, който се плъзна след него.

— Господи! — паникьоса се Уест. — Анди, не!

Тя грабна радиото, натисна газта и включи светлините.

— 700 иска подкрепления! — изкрещя тя в микрофона. — „Уест Трейд“ двеста. Веднага!

 

 

Хамър също чу обаждането и ускори.

— Мамка му — изруга тя.

— Какво става, по дяволите? — запита Кахун.

Той седеше напрегнато във войнствено настроение, готов да унищожи врага.

— Не знам точно, но не е хубаво — отговори Хамър, като включи светлините и сирената.

— Имаш ли резервен пистолет? — попита Кахун.

Той отново бе в морската пехота. Хвърляше гранати по севернокорейците и се търкаляше в кръвта на другарите си. Никой не можеше да мине през това и да остане същият. Никой не можеше да се ебава с Кахун, защото той знаеше нещо, което те не знаеха. Имаше и по-лоши неща от смъртта. Страхът бе най-важното. Той разкопча предпазния колан.

— Закопчай го — каза Хамър, докато летяха напред.

 

 

Уест се опитваше да намери място, където да направи обратен завой, и най-после се отказа. Отби и мина през островчето, което разделяше двете платна. Гумите й изсвистяха, когато изфуча напред. Беше загубила от погледа си Бразил, проститутката и микробуса. Уест беше нервна и изплашена както никога преди в живота си.

— Моля те, Господи, помогни ми! — извика тя. — Моля те, Господи!

 

 

Бразил зави зад рушащата се сграда, чиито счупени прозорци зееха на обгорената й фасада. Нямаше и следа от живот. Той спря и се огледа наоколо нервно. Това май не беше много добра идея. Репортерът бръкна в джоба на джинсите си и провери няколкото смачкани банкноти. Внезапно младата проститутка се появи до прозореца му. Пушеше цигара, държеше гъба и се усмихваше по начин, който засили лошите предчувствия на Бразил. За първи път забеляза колко налудничав е погледът й. Въобще в нея имаше нещо различно сега.

— Излез — нареди му тя. — Първо искам да видя мангизите.

Анди отвори вратата и излезе от колата. В същия момент чу шум от двигател зад гърба си. Стар, тъмен микробус се приближаваше към тях с висока скорост. Бразил се уплаши. Върна се бързо в БМВ-то и се опита да изчезне. Беше прекалено късно. Микробусът препречи пътя му. Напред нямаше нищо друго, освен храсти и дълбоко дере. Хванатият в капан Анди видя как се отваря вратата на микробуса. Забеляза едрия, грозен хермафродит с оранжева коса, сплетена на малки плитчици. Той тръгна към Бразил със змийска усмивка, стиснал огромен пистолет в едната си ръка и спрей с боя в другата.

— Хванахме си истинско сладурче — обърна се сводникът към Пойзън. — Ще се позабавляваме с него. Ще му покажем как постъпваме с доносниците.

— Не съм доносник — каза Бразил.

— Той е репортер — поясни проститутката.

— Репортер — подигра се Тиквата, чийто гняв отново излезе извън контрол, когато си припомни историите за Черната вдовица.

Анди въобще не се сети за статиите си, докато мислеше трескаво.

Пойзън се изсмя и щракна автоматичния си нож.

— Излез от колата и ми дай ключовете — нареди Тиквата на пленника си, като насочи 45-калибровия пищов към челото на Блонди.

— Добре. Добре. Моля те, не стреляй — бързо каза Анди, който знаеше кога трябва да се подчини.

— Имаме си просяк — гадно се изсмя Тиквата. — Моля те, не стреляй — подигравателно повтори той.

— Хайде първо да го понакълцаме — предложи Пойзън, която чакаше до вратата на БМВ-то, готова сериозно да нарани репортера.

Бразил изключи двигателя. Взе ключовете и ги изпусна на пода. Започна да ги търси бавно.

Уест зави с висока скорост зад изоставената сграда. Изгърмяха изстрели. Бам-бам. После отново. Бам-бам. Сирената й виеше ожесточено, докато оръжието стреля още четири пъти.

Хамър се появи четири секунди след Уест. Тя също чу изстрелите и усили звука на сирената си. Подкрепленията се приближаваха от всички посоки на града. Нощта се превърна в осветена от синьо-червени лампи военна зона.

Уест изскочи от колата си с извадено оръжие. Хамър, партньорката й, бе точно зад нея с насочен напред пистолет. Двете жени огледаха микробуса с ръмжащ двигател. Видяха двете окървавени тела, проснати до отворен нож и спрей с боя. Накрая видяха Бразил, който стискаше получения от Уест пистолет и гледаше ужасено, сякаш жертвите му можеха да скочат и да го убият. Кахун се приближи към местопрестъплението и се вторачи в мъртъвците. После вдигна поглед към небето, на което се очертаваше силуетът на небостъргача му.

Уест отиде до Бразил. Взе внимателно пистолета от ръцете му и го прибра в найлонов плик за улики заедно с празните гилзи.

— Всичко е наред — каза му тя.

Той премигна и потрепери, когато шокираният му поглед срещна нейния.

— Анди — каза Уест. — Преживял си тежка травма. Минала съм по този път и знам всичко за него. Ще ти помогна да преодолееш травмата си. С теб съм и ще остана с теб. Разбра ли?

После го прегърна нежно. Анди Бразил зарови пръсти в косата й, затвори очи и я притисна към себе си.