Дженифър Грейсън
Всичко, което искам за Коледа (9)

Глава 9

Касандра остави главата й да се отпусне на рамото на Шон. Задната част на таксито беше топла, тъмна и уютна, докато гледаше навън към минаващия пейзаж. Коледни лампички примигваха накъдето и да погледнеше: витрините на магазините, около колоните на лампите, висящи от навесите. Шофьорът на таксито, като много други, беше пуснал коледна музика в колата. Докато „Желая ти весела малка Коледа“ на Джеймс Тайлър^[1] звучеше и тя се гушеше в Шон, тя се замисли за нощта им заедно.

Бяха изпили няколко бири, вечеряха, говориха, смяха се и се радваха един на друг. Тя бе успяла да поприказва с Анна, която беше забавна и дружелюбна. Джими бе поел всички мениджърски задължения, така че Шон не трябваше да държи под око бара. После той се бе качил на онази малка сцена и бе спрял дъха й. Гледайки го, слушайки го как свири на китара и пее отново, беше невероятно. И след като се бе уверил, че тя ще седне най-отпред, той гледаше право в нея, докато пееше. Някои от любовните песни бяха предназначени за нея, беше очевидно. На практика й бе изнесъл серенада. Това тайничко я накара да примре като някоя фенка.

Теноровият му глас бе по-съблазнителен от всякога, акустичното му свирене бе силно, а харизмата му, докато свиреше, беше извън границите. Прибавете към това и видът му на филмова звезда… беше я омагьосал наново, прелъстявайки я и карайки я да му се възхищава. Чудеше се дали той има някаква представа как талантът и страстта му към музиката й влияеха.

Тук, в таксито, ръката му се обви около раменете й, за да я придърпа по-близо, притисна устни към слепоочието й, а стомахът й бавно се преобърна. Той ухаеше толкова добре, усещаше го толкова добре, топъл и силен… караше кожата й да се сгрява и главата й да се върти. Желаеше го толкова много. Искаше да падне в обятията му, в леглото му, да се изолира от света и да го има само за себе си, тяло и душа.

— Толкова си мълчалива — каза той, отмятайки косата от лицето й. Наклони лицето й, за да може да погледне очите й. — Добре ли си, любима?

— Много добре — прошепна тя и придърпа главата му надолу, за да срещне устата му.

Той простена нежно в устата й, когато целувката се разгоря, топлина и желание се стрелнаха, когато езиците им се преплетоха и взаимният им глад се увеличи.

— Остани с мен тази нощ — прошепна до устните й той, отпивайки от тях, докато пръстите му си играеха с косата й. — Искам да правя любов с теб цяла нощ. Искам да целувам всеки сладък, секси сантиметър от теб… — Той гризна долната й устна, засмуквайки я. — Искам да докосвам всеки сантиметър от великолепното ти тяло, да ти доставям удоволствие, докато не си загубиш ума… — Дъхът й секна; той я целуна по-дълбоко този път. — … докато и двамата не сме така изтощени, че да можем единствено да заспим в обятията на другия. И да се прегръщаме силно, докато го правим. После, когато се събудим сутринта, искам да повторя всичко. — Той хвана лицето й с две ръце.

Тя се сгуши по-близо, погали наболата му брада, погледна в красивите му сини очи и каза:

— И аз искам всичко това. Всичко това. Всичко от теб.

Когато пристъпи в апартамента на Шон няколко минути по-късно, през нея премина усещане за déjà vu. Изглеждаше по-различно, отколкото преди седем години, но достатъчно неща си бяха все същите, за да се чувства странно у дома си.

Старият, продънен диван и креслото бяха сменени с подхождащи си дивани от кафява кожа, изподрасканата квадратна дървена маса — от стъклена масичка за кафе. Украсите по стените бяха изцяло в стила на Шон: рамкирани корици на стари албуми, артистични плакати, снимки на Ирландия. Когато за последно бе била тук, беше миш-маш от нещата на Джими и Шон, безгрижно и функционално, две момчета в началото на двадесетте, които споделят общо пространство. Сега беше… по-чисто, по-хубаво, с повече вкус, по-зряло. Беше отражение на това как бе израснал самият Шон.

— Мястото изглежда ли ти познато? — попита той, докато внимателно оставяше палтото й на двойния диван.

— Наистина е така — ухили се тя. — Само че много по-хубаво.

— Надявам се! — подсмихна се той. Метна собственото си палто и шала върху двойния диван с по-малко внимание. — Вече не съм безразсъден младеж. Не мога да оставя мястото да прилича на колежанско общежитие.

— Не и ако искаш да впечатлиш жените, които водиш тук — подразни го тя. — Определено не.

Тя го каза като шега, но изражението му помръкна.

— Каси. — Той се обърна целеустремено към нея. — Първо на първо, не съм бил с друга жена повече от три месеца, само за протокола. И втората истина е, че съм водил само няколко жени тук. Защото… — Той сви рамене. — Това е моето пространство. — Очите му се присвиха насреща й, карайки бръчиците в ъгълчетата им да се задълбочат. — Единствената жена, която някога съм усещал, че принадлежи тук, си ти.

Внезапното му признание я слиса. Сърцето й се запъна в гърдите, а краката й омекнаха.

— Не трябва да го казваш, само защото си мислиш, че това искам да чуя. Знам, че е имало други жени. И аз съм била с други мъже. Искам да кажа, хайде де, Шон. Скъсахме преди седем години и половина…

— Да, знам. Но не искам да мисля за теб с други мъже, това ще ти кажа. И ти казах, че е имало други момичета. Просто не тук. — Той прочисти гърлото си и потърка челюст, докато я гледаше. — Добре. Без такива работи тази вечер. Мога ли да ти предложа питие? Искаш ли нещо?

— Не. — Тя пристъпи към него и сложи ръце на гърдите му, накланяйки глава назад, за да се вгледа в очите му. — Искам само теб.

— Исусе… — Усмивката му се разпростря, бавна и топла. — Знаеш, че и аз те искам. — Ръцете му се вдигнаха, за да отметнат косата от лицето й. Докато очите му я обхождаха, той погали бузите й с нежни пръсти. Палецът му потърка устните й и дъхът й секна. — Имам нужда да те подържа. Да правя любов с теб. Да ти покажа колко много… — Очите му задържаха нейните в един от онези претърсващи душата погледи, които караха кръвта й да бучи и топлина да се излъчва от тялото й. — Исусе, има толкова много…

— Шшш — прошепна тя. — Просто ми покажи. — Пръстите й проследиха очертанията на устните му. — Заведи ме в леглото, Шон, и ми покажи.

Очите му пламнаха от желание. Хвана я за ръка и я отведе в спалнята си. Тя отиде с охота, сърцето й препускаше от нетърпение, докато тялото й тръпнеше от нужда, страст и желание.

Стаята му беше малка, каквато я помнеше, а огромният матрак заемаше повечето пространство. Той понечи да включи осветлението, но тя спря ръката му.

— Виж — каза тя, сочейки към прозореца. Апартаментите на отсрещната страна на тясната улица бяха украсили за Коледа до степен, в която бяха прекалили. Толкова много цветни лампички висяха и блестяха, че осветяваха спалнята на Шон. Червено, синьо, зелено, бяло… — Мога да те видя идеално — прошепна тя. — Красиво е.

— Не колкото теб — отвърна на усмивката й Шон. — И аз мога да те видя. Определено е празнично… — С бързо движение, той посегна към подгъва на пуловера й с V-образно деколте и го дръпна нагоре, през главата й, оставяйки го да падне на пода. — Но въпреки светлините, си прекалено облечена. Искам те гола, Каси, любима. Мина много време, откакто имах възможност да те видя…

Той остави очите си да я обхождат, да я поглъщат.

— Мили боже, толкова си красива. — Гледката от това да стои пред него на приглушената светлина, нежната й кожа бе изложена пред очите му, тежките й гърди бяха обхванати от червен дантелен сутиен, всичко това накара пулса му да се изстреля във висините и накара кръвта му да се втурне гореща във вените му. — И носиш всичкото това червено заради мен, лисичке.

Тя се ухили насреща му, с искрица гордост и съблазън в тъмните й очи.

Ръцете му погалиха раменете й и се плъзнаха надолу по ръцете, когато я придърпа по-близо. Покривайки устата й със своята, ръцете му се вдигнаха, за да погалят и стиснат гърдите й през дантелата, изтръгвайки стонове от нея, които накараха вътрешностите му да се разтопят.

Тя разкопча ризата му, разтвори я широко и я плъзна по силните му рамене. Но той я усети как спира и се отдръпва. Гледаше тялото му.

— Какво има, любима? — попита той.

Очите й го обходиха.

— Колко татуировки имаш сега? — Имаше изненада и смях в гласа й.

Той се ухили насреща й, когато отговори:

— Седем общо. — Той посегна да разкопчае сутиена й и бавно плъзна презрамките надолу по ръцете й. Тя го остави да падне на пода и срещна погледа му, преди той да сведе глава, за да засмуче едната й гърда, а после и другата. Главата й се отметна назад, когато се изви насреща му, искайки повече. Преместиха се на леглото и паднаха отгоре му, обвивайки се един около друг, сгушвайки се плътно, галейки, милвайки и целувайки. Зъбите му одраскаха чувствителната й кожа и тя простена.

Намествайки се отгоре й, той каза:

— Мразя, че трябва да оставя тези перфектни гърди, но трябва да го направя, ако искам да ти сваля панталона. — Тя се разкикоти, докато той бързо свали дънките й.

— Виждам само четири татуировки — каза тя. — Тази, разбира се… — Върховете на пръстите й проследиха голямата върху рамото му, онази, която си бе направил заради тях, за да обяви любовта си към нея. Големият, сложен келтски възел с думите „Заедно завинаги“, написани на галски. Тя бе до него през цялото време, седейки с него с часове в ателието за татуировки в Алфабет сити^[2]. — Но тези… са нови. — Тя докосна другите татуировки на левия му бицепс и китка, после и онази на гърдите му.

— За мен не са нови, но за теб със сигурност са. Харесват ли ти? — Веждите му се смръщиха, когато погледна надолу към нея. — Или го казваш, защото не ти харесват?

— Харесвам ги. Много — призна тя. Тя прехапа устната си за секунда, преди да добави: — Секси са. Ти си секси. И го знаеш.

— Не знам нищо подобно — извъртя нещата той, но вътрешностите му се стоплиха от признанието й. Пръстите й проследиха очертанията на гърдите, ръцете и страните му. — Обичам усещането от ръцете ти върху мен — каза той във врата й, поставяйки целувки навсякъде, където успееше да достигне с уста. — Това ми липсваше.

Тя се усмихна.

— И на мен ми липсваше да те докосвам. — Главата й се повдигна, търсейки. — Къде са останалите татуировки?

— Останалите са по-надолу, любима. Едната е около левия ми глезен, едната е на десния прасец… — Палците му нежно галеха зърната й. Те се втвърдиха под допира му и той наблюдаваше как очите й потъмняват от желание. — А една татуировка… е, ще трябва да ме съблечеш гол, за да намериш последната. На стратегическо място е. — Усмивката му стана вълча. — Долу на тазовата кост. Ще ми хареса да я проследиш с език…

— Звучи ми добре — промърмори порочно тя, посягайки към копчето на дънките му.

Той се претърколи от нея, за да легне по гръб за по-лесен достъп. Тя се подпря на един лакът, докато пръстите й танцуваха по таза му, играейки си с пътечката от косъмчета, която отвеждаше от корема до боксерките му. Пръстите й го дразнеха по дължината на твърдостта му с бавни, целенасочени ласки и той си пое рязко дъх. Когато го направи отново и го погледна право в очите, той простена, а тялото му потръпна.

— Убиваш ме.

Усмихвайки се, тя разкопча ципа и изтика надолу дънките му. Той й помогна, избутвайки ги надолу по дългите си крака.

— Мой ред е да те погледам — каза тя, докато очите, а после и ръцете й обходиха тялото му. Изпълнен с желание израз се прокрадна на лицето й. — Това беше мое.

— Може отново да бъде — прошепна той, отмятайки косата й. — Само трябва да го кажеш…

Тогава тя каза:

— Онова, което каза по-рано, че не си правил секс от три месеца?

Той само я погледна и кимна, опитвайки се да си спомни как се диша, докато ръцете й продължаваха да изследват корема и да обхващах ерекцията му.

— За мен беше много по-дълго — призна тя, гласът й се сниши до почти срамежлив шепот. — Мина повече от година и половина.

Той примигна изненадано.

— Какво? Сериозно ли?

— Бях заета с курсовата работа… — Ъгълчето на устата й се повдигна горчиво. — Не се срещах с никого. Нямах време за случаен секс. Поне така си казвах. — Очите й се вдигнаха да срещнат неговите, и ръцете й застинаха. — Но всъщност просто не исках безсмислен секс. Не ме привличаше. Така че — Тя сви рамене, уязвимостта й го прободе в сърцето.

Той се протегна, за да поеме лицето й в ръце.

— Тази нощ няма да бъде безсмислен — обеща той с дрезгав шепот. Сърцето му блъскаше срещу ребрата. — За мен нищо с теб никога не е било безсмислено. Никога. — Погали меката й кожа, прокарвайки пръсти надолу по врата й, по раменете, а тя въздъхна от удоволствие. Целуна я отново и я придърпа по-близо, възнамерявайки да я целува до безпаметност.

Тя притисна дължината на тялото си срещу него. Беше толкова твърд, че бе почти неудобно, така че той избута боксерките си надолу, за да освободи ерекцията си. Тя се усмихна и обви пръсти около нея, галейки го, а той не можа да сдържи грубия стон, който се изтръгна от дълбините на гърлото му. Изведнъж вече се целуваха така, сякаш животите им зависеха от това — сграбчвайки другия, избутвайки остатъците от дрехи, докато не се оказаха голи, прилепнали и преплетени… ръцете и устата му я завладяха, докато въздишките й не се превърнаха в гърлени стонове, а стоновете в умоляващ шепот.

— Имам нужда да си вътре в мен — настояваше тя, извивайки се под него. — Сега. Моля те, Шон…

Той посегна за презервативите, които беше оставил на нощното шкафче, и бързо си сложи един. Тя беше толкова мокра, така готова за него. Погледна право в очите й, така топли и копнеещи, докато бавно проникваше в тялото й. И двамата потрепериха и простенаха от усещането. Той остана неподвижен за момент, взирайки се в нея, искайки да запомни всеки детайл.

— Ах, липсваше ми, любима.

— Боже, и на мен ми липсваше — ахна тя. — Липсваше ми да сме заедно… така…

Ханшът му се раздвижи, тласвайки дълбоко и бавно, спечелвайки си още един дрезгав стон от нея. Очите й се затвориха, когато се размърда под него. Той целуна устата й, челюстта й, шията й, докато се движеше заедно с нея, вдишвайки аромата й, ближейки и вкусвайки кожата й.

— О, боже, Шон… — Тя изви гръб, притискайки се срещу него, поемайки го още по-дълбоко. Краката й се обвиха около кръста му и той тласна силно, отново и отново, гледайки лицето й, докато се движеше в нея.

Беше си у дома. Да бъде вътре в нея, да прави любов с нея, беше като да се прибере у дома.

В обятията на другия, тя беше всичко, което си спомняше, че и много повече. Беше красива и изпълнена със страст, и стенеше името му… той бързо се изгуби, отдаде се на усещането, на заслепяващата топлина и опияняващото привличане, докато телата им се движеха заедно. Когато започна да тласка по-бързо, по-силно, стоновете й се превърнаха във викове, докато не се разпадна под него, крещейки името му, докато се притискаше в него, а тялото й потреперваше и се извиваше. Той не можеше да се възпре, изпразни се мощно дълбоко в нея, притискайки я плътно към себе си… обичайки я, обичайки я, обичайки я.

Коледните светлини отвън оцветяваха голите им тела в блестящи цветове, докато се прегръщаха. Когато стана от леглото, за да изхвърли презерватива и да се почисти, той се мушна в кухнята. Донесе бутилка каберне и една чаша.

— Ще споделиш ли чашата с мен? — каза той, покатервайки се обратно в леглото и в очакващите й обятия.

— Разбира се. — Тя се усмихна с мързелива, доволна усмивка на добре задоволена жена.

Той отвърна на усмивката й, докато наливаше вино и й предложи.

— Sláinte, любима.

Тя отпи няколко глътки, после му подаде чашата. Той я пое, но първо се наведе да оближе устните й и да я целуне.

— Дяволски невероятна си — каза й той. — Знаеш ли го? — Отпи малко вино.

— В леглото? — попита тя, повдигайки вежда.

Той се засмя, задавяйки се с кабернето, плюейки и кашляйки и разсмивайки я. Тя грабна чашата, за да му попречи да я разлее върху одеялото и я остави върху нощното му шкафче.

Когато можеше отново да диша и говори, той каза:

— Да, в леглото, но имах предвид като цяло.

— И ти си невероятен. — Тя се намести до гърдите му, в обятията му. Целуваха се дълго, преди да промърмори: — Трябва да кажа нещо. — Тя се размърда, за да вижда очите му, докато говори. Той се стегна. — Последните две седмици говорих доста, слушах, мислих и реших… — Изражението й омекна и очите й се разтопиха. — Искам да опитаме отново. Искам да бъда с теб. Да се срещам само с теб. Ти… искаш ли го?

— Искам го повече от всичко на света — въздъхна той, неспособен да повярва на онова, което чу. — И се кълна, че ще прекарам остатъка от живота си като се реванширам за онова, което ни причиних.

— Не — каза твърдо тя. — Не. Това е част от онова, което имам предвид. — Дори когато веждите му се смръщиха в объркване, тя го целуна по устните. — И двамата сме се променили и израснали. Да се надяваме, че сме си взели поука от миналото. Но не искам да оставам в миналото. Искам да продължа напред. А не можем да го направим, ако продължавам да ти напомням как ме нарани, а ти продължаваш да се извиняваш. Прощавам ти, Шон. — Тя задържа лицето му в нежните си ръце, вглеждайки се дълбоко в очите му. — Сега и ти трябва да си простиш. И трябва да оставим всичко това в миналото.

Случи се нещо, което не бе ставало от много години. Той усети очите му да парят, когато се насълзиха.

— Не знам дали мога. Не напълно. Не знам дали някога ще мога…

— Прости си — настоя тя шепнешком. — Време е.

Мили боже, той не можеш да се разплаче. Не беше плакал откакто получи язвителния й имейл, в който се казваше да не я търси повече, и бе осъзнал, че вече нямаше надежда, наистина я бе загубил. И въпреки това ето я сега тук, прощавайки му и настоявайки, че трябва да се отърсят от миналото.

— Не те заслужавам — прошепна дрезгаво той.

— Напротив — каза тя. — И не искам да те чувам да го казваш отново.

Очите му обходиха чертите й, красивото й лице, и той каза:

— Да знаеш… може би има някои неща, които би трябвало да ти кажа сега. За да разбереш по-добре… защото аз така и не успях. А може би е време да го направя, така че да разбереш защо казвам неща като това, че заслужаваш повече от онова, което мога да ти предложа.

— Шон — протестира тя. — Спри с това.

— Изслушай ме, любима. — Той се отмести, така че да не я държи, но да може да гледа в дълбоките й кафяви очи. — Свързано е с училището и детството — започна той. — И как това повлия на изборите, които направих преди години. Заслужаваш да знаеш всичко.

Сега очите й бяха ококорени, а тялото й бе неподвижно като камък.

— Давай тогава. Слушам.

Той преглътна с усилие. „Вече отвори кутията с червеите“, помисли си той. „Не можеш да се откажеш сега. Просто й кажи.“

— Каси, знаеш, че имам СДВХ^[3]. Говорихме малко за това в миналото, помниш ли?

— Разбира се — кимна тя, веждите й се смръщиха от объркване.

— Никога не съм казвал какво голямо влияние ми оказа това, докато растях — каза Шон. — Никога не ти казах колко трудно ми беше като дете… — Той нежно погали ръката й, с бавни ласки, нагоре и надолу. — Е, те не знаеха, че имам истински проблем. Всички — родителите ми, учителите ми — просто мислеха, че съм калпазанин. Училището беше дяволски кошмар. Само се дънех.

— Много съжалявам да го чуя — каза тя съчувствено. — Чувала съм подобни истории и преди, за възрастни, които са имали СДВХ като деца, но не са били диагностицирани. Съжалявам, че ти е било толкова тежко.

— Благодаря. Но не ти го казвам, за да ми съчувстваш. Опитвам се да обясня… — Той въздъхна. — Ти си родена умна. Така невероятно гениална. Възхищавам ти се за това, да знаеш.

— Благодаря ти — каза скромно тя. — Разбира се, не е нещо, което съм си избрала. Извадила съм късмет да се родя умна. Аз… — Той видя как лампичката й светва, проблясването в очите й, показващо, че, може би защото бяха дълбоко свързани, тя знаеше накъде се беше запътил той с тази история. Тя седна в леглото и каза… — Много деца със СДВХ са най-умните в класа си. И ти си умен, Шон. Така е.

— Знам. Е, сега вече го знам. Колкото до най-умния в класа? Винаги съм бил добър с цифрите, това е сигурно — каза той. — Но това не помогна на оценките ми, нито на способността ми да се концентрирам или да правя каквото казват учителите. Забърквах се в много проблеми, любима. — Гласът му се сниши до едва доловим шепот. — Като например баща ми да ме гълчи вкъщи, ’щото не мога да седя и да си пиша домашната като братята и сестрите ми. Или учителите да ме замерят с линии и гуми, ’щото не мога да седя мирно и прочие. Всички да ми крещят… да ме подценяват… Мразех училището. Мразех го. — Стрелна я с поглед почти смутено. — Така че, когато пораснах, се махнах от там. Махнах се от целия проклет град. Преместих се на цял океан разстояние. А после… — Опита да се ухили, но помръкна. — После взех, че се влюбих в умно, книголюбиво момиче, което обича училището повече от всичко, толкова, че искаше да стане учителка. Учителка. — Очите му я пронизаха. — Каква ирония, а?

* * *

Касандра се взираше в Шон в пълен шок. Силната му челюст беше стисната, веждите му бяха смръщени. Очевидно едновременно се чувстваше облекчен да й го сподели и в същото време се тревожеше. Но тя не можеше да го осмисли.

— Защо никога преди не ми каза това?

— ’Айде де, Каси. Едва избутах гимназията и никога не отидох в колеж; ти приключваше всеки семестър с почести и се дипломира първа в курса. — Едната му ръка пусна нейната, за да прокара пръсти през косата си, но я държеше здраво с другата. — Не исках да ме мислиш за некадърник. Или че може би ти… — Той сви рамене, но очите му се сключиха с нейните. — … ами че излизаш с някой под нивото ти. Често се чудех дали си го мислиш, дълбоко в себе си… че не съм достатъчен. Поне не и в дългосрочен план.

— Никога — каза тя бурно. Тръпка премина през нея. — Нито веднъж.

Той кимна.

— Благодаря ти за това.

— Няма нужда да ми благодариш. Това е истината. Това е просто факт. И честно казано, чувствам се малко обидена, че си мислил така за мен.

— Каси, не ставаше въпрос за теб. Беше заради мен. — Той отмести поглед встрани. — През цялата ми младост чувах само какво лошо дете бях. Извън контрол, не внимава, не се съсредоточава… лоши работи. А когато хората ти повтарят нещо през целия ти живот, е трудно да спреш да мислиш за себе си по този начин, дори когато в сърцето си знаеш, че не е истина.

Тя го гледаше, този харизматичен, талантлив, страстен мъж, и се чудеше колко ли отвратително е било детството му, че да има такива последици. И се чудеше как си мислеше, че го познава по-добре от всеки друг на света, а това бе първия път, в който й разкриваше тези неща. Дали някога изобщо го бе познавала?

Тя промърмори тъжно:

— Значи… училището трябва да е било много трудно за теб.

Той въздъхна раздразнено.

— Семейството ми нямаше пари. Сестрите и братята ми бяха умни, всички се справяха добре в училище. Само аз се отличавах. Като четвъртото от осем деца, всички мислеха, че просто търся внимание. Чак като бях на петнадесет съветникът в училище отдели време да ми помогне и ме диагностицира със СДВХ. И… ами, така и не ти казах… — Той я погледна право в очите и си пое дълбоко дъх. — Имам и малко дислексия. Справям се… но го имам. Трудно ми е да чета. Твоята специалност. Твоята страст.

Тя се дръпна, сякаш я бе отблъснал. Нещата се подреждаха както никога преди и осъзнаването я разтърси до основи.

— Аз… аз просто… защо никога не ми каза нищо от това? Божичко, Шон, как си могъл да не ми кажеш тези неща?

— Гордост — промърмори той, погледът му не трепна. — Обикновена гордост. И страх от отхвърляне.

Сърцето я болеше. Не знаеше кое е по-зле: че някой го беше накарал да се чувства по-ниско от останалите или че бе изпитвал нуждата да го крие от нея през цялото това време. Тогава я осени нещо друго.

— Защо ми казваш това сега?

— Защото, Каси. Ние… правим тази крачка. Допусна да правя любов с теб. Допусна ме до себе си. — Гледаше я нервно. — Така че исках да съм откровен с теб. Продължавам да искам от теб да си открита с мен. Исках да… отвърна със същото. — Пръстите му проследиха линията на челюстта й, когато добави: — Така е честно.

Тя можеше да види тревогата в очите му и това накара сърцето й да се разтопи.

— Тогава нека и аз ти кажа нещо важно… — Тя се сгуши до него, усещайки топлината му. Устата й докосна неговата в бавна, сладка целувка, преди да прошепне: — Не ме е грижа за нищо от това. Искам да кажа, че мразя факта, че ти е повлияло така… но не ме е грижа, защото те обичам.

Очите му започнаха да парят, докато се взираше в нея.

— Ъм… кажи го пак? — прошепна той.

— Обичам те. — Тя го целуна. — Искам те, Шон Маккинън, и те обичам.

— Боже, и аз те обичам — въздъхна той. — Толкова много. — Целуна я страстно, притискайки силно тялото й до своето.

— И така, ирландецо. Какво ще правиш на Коледа? — попита тя, когато той спря достатъчно дълго, че да си поемат дъх.

— Всъщност не много, професоре. Двамата с Анна сме доброволци в една кухня през деня, после може да отидем на вечеря.

— Чудесно е, че двамата ще направите такова нещо — каза тя. — Имам предвид доброволчеството. Но след това защо не дойдете и двамата на острова? — Тя се усмихна топло. — Вечеряйте с нас вместо това.

Той знаеше, че тя има предвид Лонг Айлънд, където беше израснала, където все още живееше семейството й. Това, че го искаше там, беше нещо голямо.

— Какво, в къщата на родителите ти?

— Мда. — Тъмните й очи танцуваха. — Винаги се събираме на Бъдни вечер в къщата на леля Енца — това е майката на Бри. Междувременно Енца и майка ми, успяват да сътворят цял италиански пир. Но на Коледа си правим малка вечеря в къщата на родителите ми. Само те, аз, малкият ми брат и сестрата на баща ми със семейството й. Около десет души. Има място за още двама. Ще се радвам, да си там.

— Уау. — Той се размърда, за да я погледне по-добре. — Това ще е като да обявим пред света, че отново сме заедно.

— Е, не сме ли? — попита тя.

Той се усмихна и я целуна по устните.

— Да. Да, заедно сме.

— Тогава ела у родителите ми за коледна вечеря. Доведи сестра си. И двамата можете да пренощувате там, има предостатъчно стаи. И всички ще се върнем заедно в града на следващия ден. Става ли?

— Ще й кажа. Мисля, че ще й хареса. — Шон я прегърна силно и прошепна: — И на мен много ми харесва. Но по-добре предупреди родителите си, че се връщам за постоянно, ако още не си. Баща ти никога не ме е плашил, но майка ти… може да се опита да ме пребие.

— Може. Дървената й лъжица е легендарна. — Тя се засмя и додаде, дразнейки го: — Страх ли те е?

— Ужасен съм. Но ти си струваш. — Целуна я отново и отново. Ръцете му бяха навсякъде по топлата й, мека кожа. Не можеше да й се насити и отново започна да я люби. Беше там с него, сладка и секси, и готова за още. В главата си той пращаше мълчаливи благодарствени молитви към небесата… и се надяваше нещата да са толкова добри, колкото изглеждаха.