Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (4)

Когато Нел влезе в „малката“ трапезария, облечена в елегантния си костюм, Себастиан вече беше седнал на масата. Той стана, усмихна се и й помогна да се настани в тежкия стол от дъбово дърво, докосвайки ръката й. Въпреки че нямаше много време, за да се подготви за вечерята, Нел изглеждаше ослепително. Себастиан нямаше как да не забележи това.

Трапезарията беше всичко друго, но не и „малка“. Масата беше постлана със скъпа покривка с цвят на слонова кост, а светлината на свещите се отразяваше в порцелановите съдове, сребърните прибори и кристалните чаши за вино.

Нел се почувства малко объркана сред целия този разкош, който досега беше виждала само по филмите, и нервно сложи салфетката на коленете си.

Икономът Тилман наля червено вино в скъпите кристални чаши и сервира вечерята.

— Готвачката Нина приготвя най-вкусните ястия, които някога съм опитвал — каза Себастиан. — Майка ми благородно завиждаше на графинята за нея.

— Графинята и майка ви са били приятелки, така ли?

— О, да, много добри. Майка ми и баща ми бяха приятели и с вашата майка. Те често идваха в замъка, докато тя все още живееше тук. Тримата бяха приятели от детинство и майка ми и баща ми много съжаляваха, че изгубиха контакт с нея, когато тя се омъжи и напусна замъка.

— Родителите ви живеят наблизо, така ли? — попита Нел.

— Да. Те много биха се радвали да се запознаят с вас.

— Аз също бих искала да се запознаем — отвърна Нел и отпи от виното. Тя се замисли за майка си и живота й, преди да срещне баща й. Колко малко знаеше тя за нея.

Разговорът със Себастиан беше много приятен за Нел. Той беше мил и любезен и тя го усещаше близък. Имаше чувството, че го познава от години, а всъщност се бяха запознали едва преди няколко часа.

Вечерта беше прекрасна, но както се случва с всичко хубаво краят й дойде много бързо, поне за Нел. Те все още не бяха изяли сладкиша си с пресни ягоди, когато Себастиан погледна големия часовник с махало над камината и каза:

— Беше ми много приятно да вечерям в компанията ви, Нел, но ще трябва да тръгвам.

Той вече не я наричаше госпожица Флеминг и тя усети, че беше щастлива от този факт.

— Денят беше дълъг, особено за вас — продължи той. — Сигурен съм, че ще искате да си починете. Утре ще трябва да се срещнем пак в кантората ми, за да обсъдим детайлите по наследството. Надявам се дотогава да сте напълно уверена, че искате да го приемете. Ако питате мен, аз смятам, че единственото правилно решение би било да го приемете. Не само в памет на баба си — според мен това място ви принадлежи и вие сте у дома си в него. Смятам, че замъкът няма да е същият без наследника на фамилията Еренберг в него.

Изражението на Нел изведнъж стана сериозно и замислено.

— Не знам дали бих могла да живея тук, Себастиан. Та аз съм прекарала целия си живот в малко жилище под наем. Не знам дали ще успея да свикна с нещо подобно. Аз не съм принцеса, а по-скоро една обикновена жена в края на 20-те си години, която току-що е станала част от вълшебна приказка…

— Точно от такава стопанка има нужда замъкът, Нел. Това място ви принадлежи, както и вие на него, повярвайте ми.

— Не знам, Себастиан, наистина не знам — въздъхна тя. — Всичко това ми напомня за историята за Пепеляшка, само че обувката ми е някак голяма… твърде голяма, за да мога да я нося…

— Нел, не оставяйте подобни мисли да завладеят съзнанието ви. Вие сте млада, красива и интелигентна жена от рода Еренберг — фамилия със столетни традиции. Мястото ви е тук, където са живели десетки поколения от семейството ви. Не се отказвайте от замъка. Ако го направите, сигурен съм, че съвсем скоро ще осъзнаете грешката си и ще съжалявате за нея. Останете тук няколко дни, преспете, премислете добре. Един ден ще ми бъдете благодарна за съвета, който сега ви давам.

Нел изпрати Себастиан до колата му, която беше паркирана в двора. Той тръгна да се качва, но спря, върна се, хвана ръката й и я погледна в очите.

— Не прибързвайте да вземете необмислено решение, Нел. Имате цялото време на света. Но вие сте умна жена и добре знаете как да постъпите. Може би съм твърде настойчив със съветите си — усмихна се той.

— О, Себастиан…

Той се наведе към нея и за момент тя се уплаши, че той ще я целуне… или по-скоро се надяваше, че ще го направи… сърцето й щеше да изскочи от вълнение.

Той обаче само леко я целуна по бузата, след което се качи в колата и запали двигателя. Преди да тръгне, свали прозореца и й каза:

— Наспете се добре и сънувайте нещо приятно, Нел. Сънищата понякога се сбъдват, да знаете.