Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (20)

Янина влезе в двора на замъка Еренберг и паркира колата си пред централния вход. Първото, което видя, беше Рафаел, който почти тичаше надолу по стълбите.

Янина му махна.

— Раф, радвам се да те видя — с усмивка извика тя.

Той обаче не я чу, влезе в колата си и се опита да я запали, но безуспешно — тя отказа да му се подчини.

Рафаел заудря по волана и започна да ругае разпалено.

— Може би трябва да се отнасяш по-внимателно с нея — чу той женски глас, обърна се и видя усмихнатата Янина.

— Днес просто не ми е ден — нервно каза той. — Първо Нел ми обясни, че не ме обича, а сега и тази бракма отказва да запали! Просто чудесно!

Той отново заудря по волана.

— Ела, ще те закарам. Остави бричката тук, никой няма да я открадне.

— Сигурен съм — каза той, излезе от колата и ядосан ритна гумата.

Нел видя от прозореца си как Рафаел се качи в колата на Янина и тя потегли.

Себастиан я обичаше! Нел не спираше да мисли за разговора си с Лидия. Сега и двамата с него бяха свободни — сватбата на Себастиан и Лидия беше отменена, а Рафаел беше наясно, че не трябва да храни повече надежди по отношение на Нел.

Ако той обаче я обичаше, защо не дойдеше в Еренберг? Ами ако Лидия се беше заблудила и той всъщност не изпитваше чувства към Нел?

За два дни Нел остана сама със себе си. Себастиан също беше сам, но в Росбах, обикаляйки из стаите на замъка като тигър в клетка.

Нел реши, че не може да чака повече, качи се в колата и тръгна към Росбах. Без значение какво щеше да стане, тя искаше да знае какво се случваше.

Тя щеше да е най-щастливата жена на света… или пък… не, за друго просто не искаше да мисли.

Нел караше по-бързо от обикновено. На един завой видя срещу себе си кола в последния момент и натисна спирачките толкова силно, че почти навлезе в банкета.

Другата кола също спря и шофьорът свали прозореца си. Себастиан и Нел се гледаха безмълвно няколко секунди, след което излязоха от колите си и страстно се прегърнаха.

— Обичам те, Нел — каза той.

Нел затвори очи.

— И аз те обичам — прошепна тя и устните им се сляха в дълга целувка.

— Надявам се имаш свободни часове днес, защото бях тръгнал към теб, за да започна планирането на сватба, нашата сватба — с усмивка каза Себастиан.

Тя се усмихна и го целуна.