Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (10)

Себастиан и Янина останаха в Еренберг за закуска. Основната тема на масата беше тазсутрешният инцидент. Хелене Розин погледна Нел загрижено и каза:

— Боже господи, не ми се мисли какво е можело да стане! Слава Богу, че всичко е завършило добре.

Нел си беше взела поука. За в бъдеще тя щеше да бъде много по-внимателна със Сибила, да се отнася към нея с още по-голямо уважение и да не й позволява подобни волности. Тя обаче не мисли дълго за инцидента, тъй като плановете за професионалното й бъдеще я бяха погълнали почти изцяло.

Веднага след пристигането си в Еренберг тя беше започнала да се подготвя за предстоящата си работа и беше много благодарна на всеки, който по един или друг начин можеше да й окаже помощ.

Себастиан фон Росбах й даде много ценни съвети и добри идеи, свързани най-вече с юридическата страна на дейността, с която се захващаше.

— Какво щях да правя без вас — каза му Нел.

Той се усмихна.

— Щяхте да си намерите друг адвокат, който да ви помогне. Ние далеч не сме изчезваща порода, повярвайте ми.

— Не, не, вие сте по-добър от всички, Себастиан — каза му тя и усети как се изчерви от погледа му.

— Така ли? — с дяволита усмивка попита той. — Е, щом казвате…

Много често Нел прекарваше цели нощи в планове за работата си, записвайки идеите, които й хрумваха. Хелене Розин беше забелязала, че стаята й свети по цели нощи и се тревожеше, че графинята работи прекалено много, лишавайки се от сън.

„Това дете ще се поболее“ — казваше си тя.

— Знаете ли колко е часът — попита Хелене, влизайки в стаята на Нел.

— След малко си лягам, не се притеснявайте, госпожо Розин. Но докато не запиша всичките си нови идеи, и бездруго няма да мога да заспя.

— Само ако знаете колко приличате на графинята — въздъхна Хелене. — Тя също не спираше, докато не направеше нещо, което смяташе за важно.

Въпреки загрижеността си за здравето на Нел, Хелене Розин много й помагаше за бъдещата й работа. Тя познаваше отлично всички помещения в замъка — трапезарии, бални зали и спални — и беше наясно какво трябваше да се поправи, ремонтира или поднови, за да могат да бъдат използвани за сватбените тържества. Нел беше на мнение, че и параклисът трябва да бъде ремонтиран и обновен.

Още веднъж си спомни първия момент, в който видя прекрасната зала с огледалата, която се намираше до балните зали. Тя неволно затвори очи и си представи булка и младоженец, които танцуваха в нея под звуците на валса. В следващия момент лицата на танцуващите й се сториха твърде познати… булката беше самата тя, а младоженецът — млад, висок и силен, облечен в черен костюм, беше… Себастиан.

Нел отвори очи и усети, че сърцето й биеше учестено. Какви бяха тези фантазии?

За да се отърси от тези си мисли, тя слезе на долния етаж в залата с рицарските доспехи — смяташе тук да се организират повечето от сватбите.

Пролетта си беше отишла и на нейно място беше дошло горещо лято, което Нел почти не беше забелязала. Тя вече беше готова да започне да рекламира бъдещия си бизнес във всекидневниците и в интернет. Вече дори бяха идвали две млади двойки в Еренберг. Те разгледаха замъка и се посъветваха с Нел за това как най-добре можеше да бъде организиран най-щастливият ден в живота им.

Нел обаче усещаше, че все още липсва искрата, която да запали големия огън и да превърне Еренберг в желано място за сватби.

— Защо не организираш в замъка малък сватбен панаир — предложи й един ден Янина, докато двете с Нел обикаляха из залите на Еренберг. — Мисля, че това ще има голям успех — хората ще научат за замъка и чудесните възможности, които предлага. Съвсем скоро бях на един подобен панаир в Мюнхен, само че мястото, на което беше организиран, по никакъв начин не може да се сравнява с Еренберг. Замъкът е прекрасен, Нел, но за да разберат това, хората трябва да го видят.

Точно тази идея беше необходима на Нел. Тя прегърна Янина, радостно я хвана през кръста и я завъртя все едно танцуваха валс.

— Гениална идея — извика Нел радостно. — Булчински рокли, аксесоари, прически, цветя, менюта, торти… и всичко това под един покрив. Черешката на тортата ще бъдем ние — организаторите, които ще се погрижат на сватбения ден всичко да е като в приказка. Заинтересованите могат да посетят залите на замъка, спалните, в които младоженците ще прекарват първата си брачна нощ, параклиса… Сватбен панаир е точно това, от което имаме нужда! Обаче откъде ще намерим нужните контакти?

Принцеса Янина се замисли за момент и после се усмихна широко.

— Остави това на мен. Мисля, че имам нещо предвид — каза тя.

Няколко дни по-късно една кафява кола мина по моста над пълния с вода ров и паркира пред стълбите на централния вход на замъка.

Нел чу двигателя и погледна през прозореца на залата с рицарските доспехи, в която вече бяха наредени столовете, очакващи гостите на първата сватба в Еренберг.

Първа от колата излезе принцеса Янина и с жест показа високите сиви стени на замъка, сякаш опитвайки се да го обгърне в прегръдка. След нея от колата, която беше доста стара и определено беше виждала по-добри дни, слезе млад мъж, облечен с дънки и тениска. Косата му беше руса и дълга, оформена на конска опашка, а лицето му беше покрито с не особено гъста и също толкова светлоруса брада.

Докато двамата се качваха по стълбите към главния вход, Янина продължи да му обяснява нещо, жестикулирайки — очевидно беше много въодушевена. Когато двамата влязоха в замъка, Нел вече беше в приемната, за да ги посрещне.

— Здравей, Нел — радостно извика Янина и прегърна приятелката си, целувайки я по двете бузи. — Довела съм ти някого. Това е Рафаел Тил. С него се познаваме от сто години, но не се бяхме срещали дълго време, а преди две седмици се видяхме случайно в Мюнхен. Та накратко — Рафаел е всепризнат специалист в областта на маркетинга и рекламата и може да ти даде безценни съвети за това как да рекламираш и позиционираш на пазара бизнеса си така, че много скоро да реализираш големи печалби от него. Той е един от най-добрите в областта си и е спечелил безброй награди. Гарантирам ти — с негова помощ ще успееш!

Янина не можеше да спре да хвали своя приятел и не забеляза, че на него му стана неудобно от толкова много хвалби — все едно се опитваше да го продаде на битпазар.

— Янина, спокойно, спри за малко, моля те — с усмивка й каза Нел и подаде ръка за поздрав на приятеля й. — Радвам се да се запознаем, господин Тил. Добре дошли в Еренберг. Аз съм Нел Флеминг — каза тя и погледна сините му очи зад големите кръгли рамки на очилата.

Той се усмихна.

— Моля наричайте ме Рафаел.

И двамата усетиха, че си допаднаха от първия момент, в който се видяха.

— А вие мен — Нел.

Двамата започнаха да си говорят за бъдещия бизнес на Нел и първоначалното притеснение на Рафаел бързо изчезна. Нел много бързо намери общ език с него и само след час имаше чувството, че го познава от години. Заедно с Янина те обиколиха всички зали в двореца, за да може гостът да придобие по-добра представа за местата, на които щяха да се извършват сватбените тържества.

Янина с радост наблюдаваше как Нел и Рафаел се надпреварваха да дават идеи за бъдещата работа — коя от коя по-добри и оригинални. Янина имаше чувството, че унесени в разговорите си те бяха забравили за присъствието й. Младата принцеса на няколко пъти се опита да им напомни за себе си, но не постигна особен успех.

Янина разбра, че не й оставаше нищо друго, освен да ги наблюдава. Двамата изглеждаха много въодушевени от проекта и като че ли нищо не беше в състояние да ги прекъсне в този момент. Между тях се изгради чувство на доверие — нещо, което Янина до преди малко не предполагаше, че може да се случи за толкова кратко време.

Нито един от тримата не разбра колко бързо е минало времето. Те обиколиха целия замък, а Рафаел надлежно си водеше бележки и направи стотици снимки. След това отидоха при конюшните и в параклиса, който още миришеше на прясна боя — скоро го бяха боядисали отвън.

Нел понякога се сещаше, че Янина оставаше изолирана, отиваше при нея и я питаше за мнението й. Янина се усмихваше и поклащаше глава.

— Направете всичко така, както смятате за правилно — каза тя. — Според мен двамата сте перфектният отбор.

— Извинявай, че не ти обръщам внимание, но в момента главата ми е пълна с идеи и планове. Само за това мисля.

— Това е чудесно — усмихна се Янина. — Нали затова ти доведох Рафаел, за да ти помогне да ги избистриш и реализираш. И в най-смелите си мечти обаче не съм си представяла, че ще си паснете толкова добре.

Когато тримата се върнаха във вътрешния двор на замъка, вечерното слънце огряваше стотиците му прозорци, а часовникът на параклиса удари осем пъти.

— Ще се радвам, ако ми правите компания за вечеря — каза Нел. — Не обичам да вечерям сама.

Рафаел се поколеба за миг, но после прие с усмивка. Янина също нямаше как да откаже.

— По дяволите диетата ми — засмя се Янина. — На ястията, приготвени от Лина, няма как да устоя.

Те вече се бяха изкачили по стълбите към главния вход, когато в двора влезе кола и паркира пред стълбите.

— Себастиан знае точно в кой момент да дойде — усмихна се Янина и погледна към Нел, чиито очи блестяха радостно.

Принц Себастиан фон Росбах паркира и слезе от колата си, поглеждайки към групичката пред централния вход. Явно вече го очакваха.

Нел и Рафаел обсъждаха поредната идея и изглеждаха твърде заети с работата си. Нел погледна към Себастиан и го поздрави някак вяло. Това го учуди, беше свикнал на по-топло посрещане.

— Янина и Рафаел ще вечерят с мен тази вечер — каза Нел. — Нали и вие ще се присъедините, Себастиан?

Нел го познаваше от няколко часа и вече го наричаше Рафаел — забеляза Себастиан. Този тип нещо не му харесваше и впечатлението му се затвърди по време на вечерята. Себастиан определено не беше в добро настроение. Още преди да дойде десертът, той реши, че не може да издържа повече в една стая с този Рафаел и под претекст, че му предстои важен разговор с клиент стана и се приготви да си тръгва.

— Остани още малко. Трябва да чуеш чудесните идеи на Нел и Рафаел — каза Янина.

— Не мога, трябва да тръгвам — отвърна Себастиан, опитвайки се да скрие лошото си настроение.

Нел и Рафаел бяха улисани в поредния си разговор и тя дори не стана, за да го изпрати до вратата. Това беше твърде необичайно за нея. Не се беше случвало никога преди, откакто се познаваха.

През следващите дни Себастиан почти не се появяваше в Еренберг, но Нел не забеляза отсъствието му — тя беше твърде заета с плановете за бъдещата си работа. За сметка на това Рафаел паркираше старата си кафява кола пред централния вход на замъка всеки ден и с помощта на Тилман носеше в кабинета на Нел купища брошури, каталози, списания и снимки, след което двамата се отдаваха на усилена работа.

От каталозите те избираха рокли, костюми, прически, цветя и всякакви аксесоари — от покани до пръстени. Янина пък помагаше на приятелката си да установи контакти с магазини и доставчици, с помощта, на които да организират бъдещия сватбен панаир в Еренберг.