Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Freddie Mercury: Biography, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2014)
Допълнителна корекция
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Лора Джаксън

Заглавие: Фреди Меркюри

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: биография

Националност: английска

Печатница: Печатна база Сиела

Излязла от печат: Ноември 2011

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Амелия Личева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-0999-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8565

История

  1. — Добавяне

Четиринайсета глава
Тиха скръб

Работата над новия албум на „Куийн“ тече вече десет месеца и, изглежда, ще отнеме дори повече време от „The Miracle“. Накрая обхваща цялата 1990 г. Тъй като здравето на Меркюри определя бързината, никой не може да направи нищо. Когато предишната година вечерят в ресторант, на Меркюри не му достига смелост да признае пред останалите от бандата, че се бори със СПИН. Макар че всички си мълчат, те знаят, че това ще бъде последният им албум.

За близки приятели, като Майк Моран, е истински ад да наблюдават как човек, на когото държат, страда толкова много. Тъй като той е решил да не обсъжда открито болестта си, те няма как да му подадат ръка. Майк Моран помни колко трудно е било на всички по това време.

„Фреди беше невероятно смел и нито един от нас нямаше ясна представа колко е болен — разкрива той. — Той не искаше да товари хората, както и не искаше никой да го съжалява. В продължение на около три години ни беше изключително трудно, но се справяхме, като отричахме очевидното — винаги става така, когато не искаш да приемеш факта, че човека, когато обичаш, умира. Друг път си казвахме: «Днес изглежда по-добре, нали? Може пък…» Почти се бяхме убедили, че той ще се оправи. Просто не искахме да си отиде“.

Освен че записва, когато може, Меркюри живее съвсем откъснато от света и тъй като си дава сметка как изглежда, последното, което иска, е някакъв ангажимент. Само че същата година Британската фонографска индустрия решава да удостои „Куийн“ с награда за изключителния им принос към британската музика и в средата на февруари трябва да получат наградата на деветата ежегодна церемония, която ще се състои в „Доминиън“. Водещ е Джонатан Кинг, а четиримата от бандата, облечени официално, получават наградата си от председателя Тери Елис.

Този път Меркюри няма как да се измъкне. Ако „Куийн“ се появят без него — независимо от извинението, — пресата ще има материал, за да пусне нови догадки за здравословното му състояние. Когато все пак излиза на сцената, застанал по-назад, и наблюдава как Брайън Мей изнася реч, след като е получил наградата, изпитото му лице и слабостта са толкова изразени, че дават материал за нови слухове.

Тази вечер „Куийн“ си тръгват рано и много бързо, не остават на официалната вечеря, за да отидат на специалното си парти в клуб „Гручо“ в Сохо. През 1981 г. са празнували десетата си годишнина. А през 1990 г. решават да празнуват 20-та си годишнина. Сред четиристотинте гости има знаменитости, бивши и настоящи служители на „Куийн“. Мнозина остават шокирани, тъй като едва успяват да познаят звездата.

Меркюри се уморява лесно, изглежда напълно изтощен, не се чувства добре и се опитва да се измъкне бързо от партито. Фотограф, притаил се в сенките отвън, успява да го снима, докато си тръгва. На следващия ден снимката на Меркюри, изнемощял и угрижен, излиза на първа страница на национален ежедневник. Фенове и приятели, вече и без друго неспокойни, са уплашени.

Вероятно Меркюри е знаел, че битката му с пресата е обречена, но и този път се опитва да потуши слуховете. Заявява, че се чувства добре и категорично отрича да е болен от СПИН. Очевидно не е в състояние да замине на турне, но това не спира журналистите да му задават въпроси за прекратените изпълнения на живо на „Куийн“. Единственият му отговор е, че нищо не е планирано за близко бъдеще, че в момента ги чакат записи. Никой не знае нищо за личния му живот във Великобритания и той заминава от Лондон почти веднага след това, за да се потопи в рая на Монтрьо.

Връща се във взетата под наем къща на брега на швейцарско езеро и доколкото е възможно, се съобразява с работата, и отново започва да се разхожда по брега. От известно време го измъчват сълзящи рани по кожата и когато станат твърде болезнени, той сяда край езерото и рисува скици на водни птици. Понякога пише песни. Заради болестта е изключително податлив на инфекции и умора и макар разходките да му носят утеха, той много се изтощава и се налага да ги прекрати. Скоро след това състоянието му се влошава и той се връща тайно в Гардън Лодж. Приблизително по същото време Мери Остин, която си е създала собствен живот, ражда син.

Състоянието на Меркюри напоследък се е влошило. На гърдите му е поставен малък венозен катетър, който влива лекарствата му. Напоследък не може да спи, а заради риска от инфекции двамата с Джим Хътън спят в отделни стаи. Независимо от това празнува четирийсет и четвъртия си рожден ден с пищно парти сред неколцина близки приятели.

През следващия месец албумът на „Куийн“ вече има заглавие — „Innuendo“ — и е предвиден да излезе около Коледа на 1990 г. Когато се появява опасността да се забави, „И Ем Ай“ са напълно основателно подразнени. Създаването на албума е отнело почти две години и ако не излезе по празниците, ще бъде голяма загуба. От другата страна на Атлантика отношенията с американския лейбъл „Капитол Рекърдс“ също са затруднени. Джим Бийч се опитва да договори оттеглянето на „Куийн“ от договора и накрая „Холивуд Рекърдс“ предлагат по-добри условия. Договорът с тях е подписан в началото на ноември.

Само че бизнес проблемите са нищо в сравнение с непрекъснато натрупващите се лични проблеми, които притискат бандата. Напрежението, което създава пресата с честите си въпроси за здравето на Меркюри, е изтощително. Останалите от „Куийн“ искат да помогнат на приятеля си, но няма как да излъжат така, че да им повярват. Един ден, притиснат от тълпа жадни за клюки журналисти, Брайън Мей признава, че Меркюри страда от напрежение и изтощение, че годините на бурен живот си казват думата. Той обаче отрича звездата да е болен от СПИН.

На следващия ден „Сън“ излиза със заглавие: „Най-сетне е официално! Фреди Меркюри е тежко болен“. Материалът е придружен от снимка, на която той е с хлътнали очи и изглежда напълно изтощен. Меркюри много се разстройва, когато вижда статията. Оттогава Джим Хътън, Джо Фанели или Питър Фрийстоун не позволяват вестниците да стигат до него в Гардън Лодж. Хрътките от пресата вече са надушили кръв и следят още по-внимателно угасващата рок звезда. Не го изпускат при редките му излизания от къщи и най-сетне получават желаното: снимка, когато излиза от кабинета на виден специалист по СПИН, разположен на Харли стрийт.

Здравето на Меркюри вече се влошава още по-бързо. Единствено решимостта да продължи работата си го държи. В началото на януари 1991 г. той се присъединява към бандата в „Маунтън Студиос“ за една различна среща. Изтърпял е много болка по време на записите на вече готовия албум „Innuendo“, въпреки това иска отново да се върне в студиото. Освен това е решил най-сетне да се довери на тримата си приятели, че умира от СПИН.

Както може да се предполага, той не търси съчувствие, когато заявява направо: „Сигурно знаете какъв е проблемът ми“. Те знаят. Той продължава. „Истина е, но не искам да се отнасяте към мен различно. Не искам да се разчува. Нямам и желание да говоря по този въпрос. Просто искам да продължа да работя, докато мога“.

Онези, които трябва да следват нарежданията му, приемат истината много трудно. По-късно Брайън Мей разкрива: „Едва ли някой от нас ще забрави онзи ден. Всички се изнизахме, защото буквално ни прилоша“.

Седмица по-късно едноименното парче „Innuendo“, необикновена песен с ритъм в стила болеро, заема първо място в английските чартове за сингли. След това, на втори февруари, „Greatest Hits“ на „Куийн“ отново се изкачва в чартовете за албуми, два дни преди „Innuendo“ да излезе официално. Също както и сингълът, албумът се устремява към върха, но гордостта от постижението угасва, след като вече са заснели промоционалното видео на парчето „I’m Going Slightly Mad“. Преживяването е разкъсало сърцата им.

Както личи от заглавието, текстът е за лудост и за да отразят това на екрана, четиримата от бандата показват различни, преувеличени форми на лудост. Снимките се провеждат в „Лаймхаус“ под режисурата на Ханес Росачер и Руди Долезал. Меркюри се появява с огромен грозд банани на главата. Настанява се на коленете на горила, игриво я перва по носа и обикаля в кръг в обувки с неестествено издължени носове, извил застрашително пръсти над главата си.

По време на заснемането се усеща тъга. Меркюри вече е толкова тежко болен, че са му поставили легло, за да може да си ляга между дублите. Прилича на скелет — и то с допълнителните дрехи под костюма. Белезите по лицето са толкова ясно изразени, че за да бъдат скрити, той е наплескан с огромно количество грим. За да скрият, че косата му е окапала, той очевидно е с перука.

Освен това Меркюри изпитва остри болки. Но за огромно удивление на целия екип той се включва в цялостния замисъл. Предварително са уведомени, че звездата има проблеми с мускулите, нараняване на коляното, но нито едно от тези обяснения не звучи правдоподобно. В една от сцените трябва да пълзи по пода пред дълго кожено канапе, на което са се настанили останалите трима. Сцената е особено мъчителна за него, но в готовия продукт не личи нищо. Той дори намира сили да успокои един от пингвините от видеото, когато създанието става нервно заради горещината, която бълват прожекторите. На всички, които участват в снимките, им е трудно да скрият чувствата си. Безсърдечни драскачи дебнат пред студиото с надеждата да спипат някой на излизане. Всички обаче мълчат и официалната версия е, че Меркюри много се е забавлявал. „I’m Going Slightly Mad“ излиза месец по-късно, на 4 март.

След снимките Меркюри отново се затваря вкъщи. Там, както може да се очаква, атмосферата е потискаща. Джо Фанели вижда как приятелят му гасне и се притеснява за собственото си бъдеще, след като звездата умре. Когато Меркюри разбира това, той разрешава въпроса, като купува на Фанели къща. Фанели обаче не е единственият, който е разтревожен. Джим Хътън се притеснява за същото. Той не храни илюзии. Много добре знае, че след като Меркюри умре, къщата, по всяка вероятност, ще бъде оставена на Мери Остин. Същевременно Фреди е изразил желанието си любовникът му да остане да живее тук. Джим Хътън съвсем не е сигурен, че ще стане така.

В средата на май излиза третият сингъл „Headlong“, последван в края на месеца от прочувствената балада „These are the Days of Our Lives“. Това ще бъде последното промоционално видео на „Куийн“. Снимките са изтощителни, въпреки че Меркюри се държи геройски. В тях участват само Меркюри, Тейлър и Дийкън. Брайън Мей е на турне в Америка и промотира новия албум на „Куийн“. Неговата роля е заснета отделно и по-късно добавена.

Саймън Бейтс си спомня: „Брайън ми каза, че докато правели последните два клипа, Фреди бил толкова зле, че едва вървял, въпреки това очите му продължавали да блестят и намирал сили да командва, казвал направи това или онова“. Въпреки че бил болезнено слаб, в широки панталони, широка копринена риза и елече, той успявал да изглежда елегантно. Независимо от всичко си остава професионалист до последно.

Никой не знае кога ще настъпи краят. Докато са в Монтрьо, Мей, Дийкън и Тейлър очакват обаждането му, готови да започнат снимки. Тъй като солистът им и техен добър приятел се бори с болестта, той вече не се задържа в студиото. Но работата си остава важна за него, тъй като тя е най-добрият начин да поддържа духа си висок, затова и той всеки ден предлага нещо хубаво, за да прогони тъгата. По-късно Мери Остин разкрива: „Това подхранваше вътрешния му пламък. Животът не просто го отнасяше към гроба. Той можеше да осъществи още нещо“.

Останалите от бандата осигуряват на Меркюри песните, от него се иска да ги изпее и той успява, като на свой ред им осигурява достатъчно материал за времето, след като си отиде. „Напишете каквото пожелаете, аз ще го изпея“, казва той на тримата си приятели. Те никога не знаят, докато го наблюдават как отива да си легне, напълно изтощен, дали ще го видят отново. В последното интервю, което дава, звездата споделя, че се надява да внесе колкото е възможно повече забавления в живота си през годините, които му остават. Истината е, че му остават месеци.

През август Меркюри научава, че Пол Прентър, мъжът, който е разкрил лична информация за него пред „Сън“, е починал от СПИН. Скоро след това научава и тайната на Джим Хътън. Той също е ХИВ позитивен. Тази новина го травматизира допълнително. Меркюри е положил огромно старание да не се предаде, но знае, че му остава много малко време. В тихата къща край швейцарското езеро той търси самота, за да вземе жизненоважни решения, едно от които е да не се държи за живота, след като тялото му престане да го държи.

Майк Моран си спомня този болезнен период. „Два месеца преди Фреди да умре, ми се обади Питър Фрийстоун. «Свободен ли си на 5 септември?» «Да», отвърнах. «Защо?» Питър отговори. «Тогава е рожденият ден на Фреди», а досега не бяхме изпускали нито един, нямаше да пропуснем и този. Шепа от нас отидохме в Гардън Лодж и Фреди отново се прояви като съвършен домакин. Не му оставаше много време и го знаеше, въпреки това беше спокоен и много се зарадва, когато видя приятелите си. Гледахме стари видеоматериали, разказвахме си стари истории и се смяхме, а Фреди геройски издържа до края, чак докато всички си тръгнаха. Беше невероятен.

След това обаче отказваше хората да го виждат, защото беше в ужасно състояние. Двамата с него се чувахме по телефона, но ако предложех да отида, той веднага отказваше. «Не искам да ме виждаш днес, сладурче. Не изглеждам достатъчно добре».“

Сега Меркюри прилича на призрак и е съвсем наясно, че смъртта скоро ще го споходи, затова започва да подготвя с подробности погребението си. Вече е вложил един милион лири за десет къщи за специални приятели и изготвя завещание — документ, който се състои от тринайсет страници и засяга недвижимите му имоти, дългове и данъци, както и разпределението на богатството му. Подписва го на 17 септември 1991 г. пред двама свидетели и за изпълнители посочва Джон Либсън и Хенри Джеймс „Джим“ Бийч. Скоро след това вече е толкова слаб, че прекарва повечето дни в леглото и спи почти непрекъснато.

На 28 октомври излиза албумът на „Куийн“ „Greatest Hits Vol. II“, две седмици преди да се появи и четирийсетият им сингъл „The Show Must Go On“. Сякаш текстът не е достатъчно въздействащ, ами и видеото, чиято премиера е пусната по „Топ ъв дъ Попс“, прилича на сбогуване — и подсилва страховете на феновете, че краят наближава. Официално все още се отрича, че Меркюри има здравословен проблем, но вече никой не се залъгва. Някои журналисти са почти готови с некролозите си и във всички сфери на музикалната индустрия хората са единодушни, че Фреди Меркюри умира.

Въпреки че екипът специалисти около звездата правят всичко по силите си, за да облекчат страданията му, болестта е неописуемо болезнена за Меркюри. Вирусът СПИН засяга мозъчните клетки и централната нервна система, като предизвиква неврологични разстройства извън имунния дефицит, заради които тялото е безпомощно да се бори с инфекцията. В началото на ноември Меркюри решава да спре приема на повечето си лекарства. Лекарите го съветват да не го прави, но той има пристъпи на слепота, нощем се поти. Измъчват го рани по кожата и в устата и се налага да му сложат апарат за дишане. Към края дори не може да говори. Стигнал е до момента, когато единственото му желание е всичко да свърши.

Освен лекарите сред постоянните гости са Дейв Кларк и Мери Остин, отново бременна, Джим Хътън, Джо Фанели и Питър Фрийстоун. Един от тях е непрекъснато край леглото на Меркюри. Представители на пресата не спират да обикалят Гардън Лодж. Медиите са се настанили пред къщата, събрали са се като лешояди в очакване на лошата новина. Понякога нетактичните им приказки се чуват чак в болничната стая и разстройват хората, които се грижат за звездата. Добре че Меркюри е твърде зле и не чува коментарите им.

През третата седмица на ноември Меркюри живее единствено на течности и почти не може да движи мускулите си. На 22-ри Джим Бийч идва, за да прегледа официалното изявление, за което се твърди, че Меркюри е искал да пусне — и което уж е подготвил сам. Роджър Тейлър настоява, че Меркюри често е отбелязвал, че може „да ритне камбаната“ всеки момент, затова не искал да изпусне възможността да направи изявление.

Джим Хътън обаче не знае нищо по този въпрос. Как е възможно, след като години наред е пазил тази тайна, най-неочаквано да пожелае да признае за състоянието си пред света? Хътън държи на мнението си, че любовникът му е бил накаран насила да действа по този начин. Той потвърждава, че след като някой е внушил на Меркюри, че трябва да каже нещо, едва след това той заявява, че иска новината да бъде пусната по целия свят, за да противодейства на боклуците от британската преса.

В събота, 23 ноември, пред Гардън Лодж пиарката Рокси Мийд прочита официално изявление, в което разкрива от името на вокалиста на „Куийн“, че е ХИВ позитивен и е болен от СПИН. В него се казва, че той чувства, че е крайно време приятелите и феновете му да научат истината. Надява се всички да се присъединят към лекарите в борбата срещу смъртоносната болест. Изявлението се превръща във водеща новина по телевизията и на следващия ден е публикувано на първа страница на вестниците по цял свят.

Неделя е мрачен ден. Лекарят на звездата идва няколко пъти. Пристига Дейв Кларк, а Мери Остин непрекъснато притичва до Гардън Лодж от близкия си дом. Меркюри ту е в съзнание, ту в безсъзнание. Докато се опитват да преместят немощното му тяло, за да сменят спалното бельо, една от крехките му кости се чупи като суха съчка. Трябва му помощ дори за да погали любимата си котка, която е останала като страж цял ден край собственика си.

През изминалата седмица Меркюри усеща, че гасне. Разбира, че никога повече няма да напусне дома си жив. Дни преди това, съвсем слаб и немощен, той едва издържа да го пренесат на долния етаж, за да погледне за последно красивия си дом, пълен със съкровища и спомени. След това не помръдва повече от леглото. Джим Хътън и Дейв Кларк са в стаята с Меркюри, когато, малко преди седем часа вечерта, той издъхва в съня си.

Макар да не е неочаквана, смъртта му е огромен шок и мъката е неизразима. Джо Фанели отива да доведе лекаря, който се готви да си вземе необходимото, за да прекара нощта при пациента, но вече е късно. Мери Остин си е взела довиждане с Меркюри, целува го и държи ръката му, казва му, че го обича и уважава смелостта му. Той няма сили да й отговори и тя избягва от стаята, обляна в сълзи. Родителите му са повикани от Фелтам, но не успяват да дойдат навреме, а Джим Бийч, който е заминал за Америка веднага след като е видял Меркюри в петък, е повикан от Лос Анджелис.

Съобщават и на останалите от „Куийн“, а малко преди полунощ, новината е и публично оповестена. Следва кратко изявление, което гласи: „Тази вечер Фреди Меркюри издъхна в дома си в резултат от бронхопневмония, предизвикана от СПИН“. След дванайсет години до Меркюри, Питър Фрийстоун се грижи звездата да напусне дома си съвършено облечен и осигурява окончателното опело на приятеля си. Скоро след това тялото е изнесено от къщата и откарано на тайно място в Западен Лондон. Осигурен е полицейски ескорт, който да попречи на по-агресивните представители на пресата да ги проследят.

Репортерите обсаждат Мери Остин при първа възможност. Тя през сълзи обяснява, че Меркюри е знаел, че краят му идва. „Въпреки това запази чувството се за хумор до последно. Каза ми, че не съжалява за нищо“.

Месеци наред таблоидите притискат Тейлър, Мей и Дийкън. Тейлър по-късно признава, че заради настойчивостта им, тримата често са обсъждали дали могат — и дали трябва — да спазят обещанието, което са дали на вокалиста. Само че след двайсет и една години заедно, връзката им е силна и те запазват тайната. Тъй като нямат желание журналистите да ги разпитват и те да продължават да лъжат, тримата пускат общо изявление, в което изразяват огромната си мъка от кончината на Меркюри.

След изявлението разстроени фенове пристигат в „Кенсингтън“ на тълпи, някои носят плакати и се събират пред оградата. Макар отдавна да се страхуват от най-лошото, след като Меркюри умира, те са съкрушени. Намират известно успокоение, че са заедно в мъката си и остават в знак на почит към звездата, която са обожавали. Пред оградата е отрупано с цветя от опечалени откъде ли не, а на „Одиън“ в Хамърсмит, където „Куийн“ са пожънали много успехи, се вижда неонов надпис „Фреди Меркюри, ще ни липсваш!“

Желанието на Меркюри е да бъде кремиран. Службата, три дни по-късно, се провежда в крематориума на Западен Лондон, на „Хароу роуд“ и трае двайсет и пет минути. Провежда се сред най-близките роднини и приятели на звездата в един леденостуден ден. Церемонията се води на древния авестски[1] език, както изисква зороастрийската вяра. И двамата свещеници са облечени в бели роби и изричат традиционни молитви. Според инструкциите на Меркюри са пуснати госпъли в изпълнение на Арета Франклин, а също и ария от Верди в изпълнение на Монсерат Кабайе.

След това много хора идват, за да отдадат последна почит на Фреди Меркюри. Елтън Джон твърди: „Просто той беше един от най-великите в рокендрола през последните двайсет години“.

Франсис Роси[2] добавя: „Фреди беше един от малкото, които знаеха как да изправят цял стадион на крака“.

Телевизионният водещ и спец в поп музиката Пол Гамбачини възкликва: „Каква звезда! Вече няма такива като него!“

Приятелят на Меркюри сър Тим Райс казва: „Смъртта му е огромна загуба за музиката“.

Уейн Иглинг е на мнение, че „Фреди винаги беше изключително смел във всичко, с което се захващаше. Не се страхуваше да се изправи срещу света и общоприетото. Жалко, че си отиде“. Майк Моран говори лично. „Смъртта на Фреди е такава загуба за мен, че все още не съм я преодолял. Също толкова трудно ми е, както при смъртта на баща ми. Родителите са по-възрастни и в известен случай очакваш лошото да се случи, но не беше така с Фреди“.

Седмица по-късно Роджър Тейлър и Брайън Мей дават интервю по телевизията, в което ги питат за общото изявление пред пресата — че останалите членове на бандата възнамеряват да организират възпоминание за Меркюри. Единственото, което двамата казват, е, че по всяка вероятност ще бъде концерт.

На 9 декември шедьовърът на Меркюри „Bohemian Rhapsody“ е пуснат отново, този път като двойна „A“ страна с дотогава неизлязлото парче „These Are the Days of Our Lives“. Както може да се предполага, то нахлува в чартовете като номер едно и все още е единствената песен, която е номер едно два пъти по Коледа. Освен това до края на годината са продадени толкова бройки, че се превръща във втория бестселинг сингъл на 1991 г., след песента на Брайън Адамс „(Everything I Do) I Do For You“.

Този път Меркюри пуска песента за благотворителност, тъй като е подчертал, че печалбата трябва да бъде дарена на тръста „Терънс Хигинс“. След като певецът се спасява от болката, бъдещето на „Куийн“ е поставено под въпрос. Докато близките му се опитват да преодолеят загубата, започват да изникват нови проблеми.

Бележки

[1] Древноирански език. — Б.пр.

[2] Британски музикант, един от съоснователите на „Стейтъс Куо“. — Б.пр.