Лора Джаксън
Фреди Меркюри (13) (Биография)

Дванайсета глава
Погребален звън

В края на 1985 г. Меркюри шокира Барбара Валентин и приятелите си в Германия, като най-неочаквано заминава от Мюнхен завинаги — изоставя живота, на който се е наслаждавал години наред. Той се определя като човек на крайностите и понякога прави неочаквани промени, без да има някаква видима причина. След време заминаването му може да се разглежда като свързано със страха му да не се зарази с ХИВ, но факт е, че за хората около него той е напълно променен човек. В Лондон престава да обикаля гей баровете, за да си намери партньор за една нощ, въпреки че продължава да изневерява на Джим Хътън.

Изневерите са нещо напълно естествено за Меркюри и единственото, на което се посвещава с цялото си сърце, е „Куийн“. През януари те работят над саундтрака на „Шотландски боец“. Когато албумът е завършен, английските и американски лейбъли не могат да се разберат кой сингъл да пуснат първо. „Капитол Рекърдс“ настояват за „Princes of the Universe“, докато „И Ем Ай“ предпочитат „A Kind of Magic“ на Роджър Тейлър. Видеоклиповете и на двата сингъла са впечатляващи.

За „Princes of the Universe“, звездата на „Шотландски боец“, френският актьор Кристоф Ламбер, се съгласява да пресъздаде екранния образ в клипа и да влезе в схватка с Меркюри. В „A Kind of Magic“ Меркюри се превъплъщава в магьосник, който временно превръща трима бездомници в рок звезди. Сложната анимация гарантира уникален ефект и когато „A Kind of Magic“ излиза на 17 март, заковава трето място във Великобритания и излиза на върха в трийсет и пет други страни. Появата на албума ще бъде придружена от голямо турне, което се планира от много месеци, насрочено е за лятото, а междувременно и четиримата от бандата следват собствените си интереси.

Меркюри, след като се е занимавал малко с балет, обръща поглед към света на мюзикълите с помощта на приятеля си Дейв Кларк, който ще поставя „Време“, пищна продукция със забележителни декори и изключително амбициозни специални ефекти. Темата е оцеляването на човечеството. Ролята на главния герой, изпълнявана през първата година от Клиф Ричард, е дадена след това на Дейвид Касиди. Предвиден е и албум, в който ще участват различни музиканти, включително Дион Уорик, Стиви Уондър и Джулиън Ленън. Кларк моли Меркюри да запише няколко парчета. Звездата на шоуто, вече Сър Клиф, си спомня: „Фреди започна да записва «In My Defence» за албума. Много съжалявах, защото парчето беше едно от любимите ми — много исках да го изпълня аз, — но Дейв Кларк помоли Фреди“.

Откриването е на 9 април в „Доминиън Тиътър“ на Тотнъм Корт роуд. По това време Кларк кани Меркюри на обяд заедно с лорд и лейди Оливие; сър Лорънс има малка роля. За Меркюри великият актьор е легенда в театъра и веднага се възползва от шанса. Срещат се само веднъж, но според лейди Оливие, и двамата със съпруга и знаят, че Меркюри редовно ходи на театър и е посетил много от техните продукции в Лондонския национален театър.

Тази вечер Меркюри се държи безупречно и е притеснен. Притеснението обаче изчезва, след като се оплаква пред Оливие за начина, по който музикалната преса се отнася към „Куийн“. Отговорът на Оливие е кратък: „Майната им на критиците!“ Когато си припомня тази единствена среща, лейди Оливие настоява, че Меркюри е „най-приятният и възпитан компаньон за вечеря“. Отзивите за представлението са сравнително добри и отначало поне са привлечени тълпи. Но когато сингълът на Меркюри „Time“ е пуснат на 6 май, така и не стига до топ три.

Въпреки че Меркюри се оплаква от лошите отзиви в пресата, когато „A Kind of Magic“, саундтрак албумът към „Шотландски боец“ излиза в началото на юни, той застава на първо място, а по-късно става двойно платинен. Няколко дни по-късно бандата поема на последното си турне. Така нареченото „Magic Tour“ започва на стадион „Расунда“ в Стокхолм и завършва два месеца по-късно с многолюден концерт на открито в парк Небуърт в Стивнидж. То се оказва турне, изпълнено със събития от начало до самия край.

Заради отправените към „Куийн“ критики, те продължават да страдат заради Сън Сити. Предишния декември са пуснали изявление пред пресата, в което заявяват, че повече няма да посещават Южна Африка. Шест месеца по-късно са посрещнати в Швеция от цяла тълпа протестанти, настроени срещу апартейда. След два дни излиза сингълът им „Friends Will Be Friends“. А когато са във Франция, Джим Хътън изненадва любовника си, като заминава при него в Париж.

В Париж към тях се присъединяват и „Мерилиън“. Вокалистът им Фиш казва: „Щяхме да подгряваме «Куийн», когато свиреха на открито при последните им изпълнения на живо“. Фреди си е Фреди, трае си, и Фиш не е изненадан, че се държи настрани. Той обяснява: „Ако искаме да си вършим работата, трябва да сме егоисти. Затова, когато се срещнат двама егоисти, вероятността да се сближат е много малка и едва ли ще стигнат до момента, когато да предложат нещо един на друг в интелектуално отношение“.

„Мерилиън“ продължават да подгряват на „Куийн“, когато пристигат в Манхайм, Германия, където Фиш си спомня, че Меркюри е предложил адски тъпа идея как да се появи на сцената. „Тъкмо проверявахме звука — обяснява той, — когато Фреди реши да пробва да се изкачи в кран, от онези огромните, които използват, за да сменят изгорелите крушки по улиците. Той се качи и се издигна адски високо, а после го хвана страх. Нищо чудно. Отказа се от идеята си.

Фреди, разбира се, беше най-страхотният фронтмен. Наблюдавах го много по време на това турне и се почувствах малко по-добре благодарение на изпълнението му. Беше толкова дързък и наперен, но всеки, който застане на сцената за изпълнение пред огромна тълпа, трябва да има невероятно его. Чувството за власт и задоволство е невероятно.

Усещанията са най-различни. Някои разправят, че било като секса, според други все едно си се качил на върха на висока сграда и си се навел надолу. Не може да се сравни с абсолютно нищо, поне аз не знам с какво.

Фреди умееше да се изключва и да се стяга, както и повечето хора. Ако искаше, можеше да възпламени сцената. Всеки има механизъм, който трябва да се научи да контролира. В това отношение Фреди беше истински виртуоз“. Същата нощ Фиш е на сцената с „Куийн“ за дует с Меркюри на „Tutti Frutti“, а изпълнението се излъчва на живо по германското радио.

На 11 и 12 юли „Куийн“ повтарят триумфа от „Live Aid“ отпреди година с два концерта на стадион Уембли в Лондон. Включена е допълнителна дата, защото хората продължават да търсят билети и двете вечери се превръщат в истинска класика. През годините Меркюри е впечатлявал феновете си със сценични костюми. Навремето той се смее, когато обяснява: „Най-обикновен театър. Обичам хубавите рокли!“ По време на това турне дрехите му, най-вече жълтото сако с шити по поръчка панталони, съчетават рокаджийския стил с елегантност. На онези, които са убедени, че талантът му да изненадва е мъртъв, той ще докаже, че много грешат.

Когато довършва биса с „We are the Champions“, феновете са във възторг. Накрая Меркюри замахва триумфално с юмрук, завърта се на пети и слиза от сцената. Връща се облечен в удивително виненочервено наметало, обточено с изкуствен хермелин и сто и осемдесет сантиметров шлейф. Държи стойката с микрофона като скиптър, а на главата има обсипана със скъпоценни камъни корона. Нито един друг изпълнител не си е позволявал подобна дързост, изпълнена с толкова класа. Той е облечен като английски монарх и докато публиката не може да си намери място от възторг, той е застанал широко разкрачен и с гордост приема обожанието и, сякаш наистина е крал Меркюри. Дрехата е изработена от дизайнерката Даян Моузли и макар наметалото и короната да са тежки, Меркюри обожава да ги носи.

Превъзбудени от шоуто, „Куийн“ организират купон след „Уембли“. Купонът е в Руф Гардън над Кенсингтън Хай стрийт и намира място в митологията на бандата. Над петстотин гости идват в красивия ресторант, оформен като градина. Сред видните гости са сър Клиф Ричард, Сам Фокс и „Спандау Балей“, които добре познават репутацията на бандата да залага на екзотични забавления. Очакванията са много и никой не остава разочарован.

Вместо униформи, сервитьорите са с изрисувани тела, дело на германския художник Бернд Бауер. Освен другите глезотии, за гостите пред мъжките тоалетни били дежурни оскъдно облечени жени, а пред дамските тоалетни — също толкова оскъдно облечени мъже, всички те, готови да окажат каквато помощ се иска от тях. Тази нощ Меркюри си поставя за цел хората да го видят с Мери Остин, докато Джим Хътън не присъства.

Въпреки че Меркюри е записал някои песни за албума „Time“, двамата с Клиф Ричард не са се срещали преди нощта на партито в Руф Гардън. „Държа да кажа, че преди това не бях фен на Фреди като глас — обяснява Ричард, — въпреки това се възхищавах на таланта му, включително и на уменията му на пиано, да не говорим, че беше забележителен шоумен.

Не можах да участвам в «Live Aid», тъй като бях поел ангажимент за госпъл концерт в Бирмингам, но успях да видя откъси от шоуто и в мига, в който видях Фреди да започва, беше очевидно, че той ще се превърне в гвоздея на шоуто. Когато «Куийн» се върнаха на «Уембли» за «Magic Tour», не успях да отида и да ги гледам, защото бях на сцената на «Време», но те ме поканиха на партито след шоуто.

Тези партита са винаги едни и същи — събират се тълпи — повечето хора се редят часове наред, за да се видят със звездата за не повече от минута, така че там не можеш да се запознаеш истински с никого“.

По-късно Клиф Ричард има възможност да се вижда с Меркюри на по-малки купони и разказва: „Фреди покани мен и малка група на някои от частните си партита у тях“.

След няколко дни „Куийн“ имат концерт в Манчестър, после продължават обиколката си в Европа. По това време Меркюри вече е уморен и много се старае да не напряга гласа си. Изнасят концерти в Германия и Австрия, пристигат в Унгария за концерт на Непстадион в Будапеща. „Куийн“ свирят пред огромна тълпа, а отвън са се подредили фенове без билети, които напразно чакат. Меркюри е научил част от народната песен „Tavaski Szel“, което кара унгарците да обикнат бандата още повече. Оттогава много се говори за този концерт и се твърди, че изпълненията на „Куийн“ са написали страница от историята на рока зад Желязната завеса. Концертът им там е исторически за кариерите им, но не и за рок музиката. Деветнайсет години преди тях „Ролинг Стоунс“ свирят в Двореца на културата във Варшава.

Най-забележителният концерт в кариерата на „Куийн“ по време на „Magic Tour“ е последната дата — 9-ти август — в Небуърт Парк, Хартфордшир, пред тълпа от около 200000 човека. Проведен сред почти един квадратен километър великолепен парк, на фона на романтичната Небуърт Хаус, концертът е последното изпълнение на живо на „Куийн“. Спайк Едни коментира: „Желанието на хората да гледат «Куийн» беше толкова голямо, че можеше да се организира и трета вечер на «Уембли», но така и не стана“. Тогава Джери Стикълс предлага да направят концерт на открито в Небуърт. Бандата се съгласява и доказва, че може да събере огромна тълпа.

Няколко рок групи са имали концерти там, включително „Ролинг Стоунс“, Франк Запа и „Лед Цепелин“. Лейди Криси Коболд, чието семейство притежава имението Небуърт, си спомня, че „Куийн“ са били различни от останалите. „Често сме канили групите преди, разказва тя, по време на концертите или след това, но «Куийн» не проявиха интерес да дойдат в къщата“. Заради слабостта на Меркюри към пищност и величие това е много необичайно решение, а също и пропусната възможност.

Самият концерт е грандиозен. „Денят беше невероятен“, спомня си Спайк Едни. „Никога преди не бяхме свирили пред толкова голяма публика в Англия и беше наистина невероятно. Навремето никой не знаеше, разбира се, че това ще бъде последният им концерт“. Партито след това също е незабравимо. „Беше обичайното за «Куийн» екстравагантно събиране и имаше какво ли не, от панаир до жени, които се борят в кал“.

Бандата дойде и си отиде в хеликоптер, а Меркюри, който беше необичайно напрегнат преди изпълнението си, си тръгна пръв. Лейди Коболд потвърждава. „След концерта беше организирано парти зад кулисите, но Фреди си тръгна веднага след края на концерта“.

Предишния месец на „Уембли“, докато е на сцената, Меркюри повдига въпроса, който често се задава в пресата — дали „Куийн“ не са на път да се разделят. Той отрича твърденията с вик: „Говорят оттук!“ и посочва задника си. Истината е, че докато закрива концерта в Небуърт с думите „Благодаря ви, чудесни хора. Лека нощ, сладки сънища. Обичаме ви!“, той е изпълнен с огромно облекчение, че е приключил.

В бандата отново има търкания и се трупа напрежение. По-късно Меркюри признава, че е имало моменти, когато са се ненавиждали. Роджър Тейлър също разкрива: „Скандалите между нас отчасти се дължаха на музикалните ни идеи и отчасти на проблеми с егото“. След „Magic Tour“ Фиш от „Мерилиън“ вече е наясно с тези често срещани проблеми. „Всички в една банда се сблъскват с егото, обяснява той, и разбират, че всеки един от членовете на бандата е важен. Също така разбират, че когато бандата се развие до етапа, в който се появяват неизбежните търкания, докато отделните парчета се борят за позиция, тя може и да не преодолее този етап. «Мерилиън» не оцеля. Затова пък «Куийн» се справиха“.

С течение на годините сблъсъците между творческите сили в „Куийн“ стават прекалено остри. Въпреки това Меркюри е убеден, че ако не са били скандалите — ако му е било прекалено лесно, — това е щяло да се отрази неблагоприятно върху работата му. „Тъкмо защото се караме — разсъждава той, — вие получавате creme de la creme^[1]“. Макар и да твърди това обаче, докато записват в Мюнхен, кавгите избухват толкова често, че не вещаят нищо добро. Ако не един, то друг от бандата заплашва да си тръгне и намира кусури на всичко, били те малки или големи неща.

Един от най-големите проблеми е свързан с „Bohemian Rhapsody“. След като от сингъла са продадени над един милион броя, защо тогава Тейлър да получава същия процент от печалбата като Меркюри? Все пак Тейлър е написал почти никому неизвестната в страна „I’m in Love with My Car“. Подобни дрязги се вихрят от години, но Меркюри е на мнение, че колкото и да се разгорещяват разправиите им, нито един от тях не е стигал до състояние, в което да не може да търпи повече и да желае да си тръгне завинаги. Той отбелязва, че „и четиримата сме подчертавали, че между нас има химия. Защо тогава да заколим гъската, която снася златни яйца?“ След това добавя: „Каквото и да става, ще продължаваме по този начин, докато някой от нас не умре или нещо такова“. Но при създалите се обстоятелства е разумно да се разделят за втори път, за да се поуспокоят.

Този път Меркюри най-сетне намира време да се пренесе в Гардън Лодж, въпреки че запазва и апартамента си в „Кенсингтън“. Джо Фанели, Питър Фрийстоун и двете котки са сред тези, които се нанасят в къщата, задно с Джим Хътън. По това време Меркюри и Хътън започват обичайния спор. Въпреки огромната разлика в приходите им, Джим Хътън плаща наем на любовника си суперзвезда. Това ще бъде прекратено след време, но в началото Меркюри взема във вид на наем половината от заплатата на Хътън, който работи като бръснар. Хътън твърди, че нямал нищо против, защото по този начин запазвал независимостта си.

След като разполага с предостатъчно свободно време, Меркюри може да се занимава, с каквото му се прииска и приблизително тогава той се появява на сцената в мюзикъл. Това се случва един-единствен път. „Време“ все още се играе пред пълни зали в Доминиън Тиътър и Меркюри е очарован да участва в една от специалните постановки, както си спомня сър Клиф Ричард.

„Бяхме завършили шоуто, казва той, но останахме за още една благотворителна постановка в полунощ и Фреди се качи с мен на сцената, за да изпее две песни — «Born to Rock ’n’ Roll» и финалната «Each and Every One of Us».“ Няма съмнение, че Меркюри е обхванат от обичайното безпокойство преди излизане на сцената, още повече че навлиза в непозната територия, но двамата с Клиф Ричард се наслаждават искрено на преживяването. „Не продължи дълго, но поне мога да кажа, че съм бил на сцената с Фреди Меркюри“, твърди Ричард.

Макар да не е от най-запалените почитатели на „Куийн“, сър Клиф Ричард признава, че някои от парчетата на бандата силно са го впечатлили. Той обаче не се съмнява къде е силата им. „Фреди владееше безупречно вокалните съзвучия и за мен това беше същността на характерното звучене на «Куийн» — казва той. — Фреди не се притесняваше от наслагването на гласове и произвеждаше пласт след пласт — истинско «покривало» от звук, и това беше най-типичната му черта. Тя характеризираше стила на «Куийн» до такава степен, че човек ги познаваше в мига, в който ги чуеше“.

Що се отнася до възможността Меркюри да се включи в други мюзикли на сцената, според Ричард „имаше голяма вероятност да бъде привлечен в тази сфера. Може би нямаше да постигне същия успех, обикновено е така. Макар че изпълнител от неговия калибър би привлякъл публика, която да му осигури началото, а след това щеше да си спечели и нова. Със сигурност щеше да успее да се справи“.

Меркюри се справя най-добре с харченето на пари. Тъй като най-неочаквано се е сдобил със свободно време, той може по-често да отскача до Токио на пазар, откъдето си купува скъпи произведения на изкуството и антики, обогатява колекцията си от дрезденски порцелан. Отсега нататък домът му ще бъде огромната къща, напълно ремонтирана и обновена. Три стаи на третия етаж са събрани заедно и превърнати в просторна спалня, в която е поставено огромно легло. Към нея има и чудесен балкон.

В градината има специални езерца, пълни с любимите му пъстроцветни шарани кои, а през идващите години ще се сдобие и с още шест котки, за които е готов да си даде душата. Всеки път, когато се върне вкъщи, осем космати топки се втурват, за да го посрещнат. Когато веднъж една от тях изчезва, той е толкова разстроен, че организира търсене и предлага до хиляда лири награда на онзи, който я върне. Най-близките му приятели често се отбиват за обяд или вечеря в Гардън Лодж, а Питър Страйкър е един от най-честите посетители. Двамата с Меркюри често говорят вечерно време и слушат любимата си музика, докато Хътън чака в леглото.

Въпреки че Меркюри е престанал да обикаля гей заведенията, той все още не може да устои и понякога се отбива в клубовете. Случва се да си избере мъж и да го заведе в апартамента на „Стафорд Теръс“, където прекарват нощта, докато Хътън е в Гардън Лодж. Когато Хътън научава за тези забежки, следват ужасни скандали. Звездата не понася мисълта, че някой може да му отмъсти. Той се позовава на двойни стандарти и поне в един случай, обзет от ярост, изхвърля Хътън, макар че след като се успокои, винаги му се моли да се върне. Въпреки че е обграден от подлизурковци, въпреки че антуражът му умее да се нагажда според настроението му и обстановката, Меркюри обича неколцината провъзгласени за негови близки приятели щастливци и изпитва панически страх от самотата. Но много често се справя, с този проблем като разширява възможностите.

Изглежда, за него е невъзможно да се посвети само на един човек. От изказванията му през годините става ясно, че той добре разбира, че е в много трудно положение. За Меркюри да свали гарда и да позволи на някого да се докосне до вътрешното му аз много често довежда до опасността да бъде „стъпкан“, както сам се изразява. Той подчертава: „Понеже съм постигнал успех и имам много пари, разни алчни хора непрекъснато ме дебнат. Научих се да се справям с този проблем. Целият съм осеян с белези и не желая нови“. Веднъж пробутва това извинение за безобразното си поведение.

Не е сам обаче, когато скоро след като се премества в Гардън Лодж, организира парти по случай четирийсетия си рожден ден. Гостите са поканени да дойдат на партито „Откачената шапка“ задължително с шапка и те наистина идват със странни модели, някои дори неприлични. Въпреки че Меркюри е поръчал няколко специални модела за себе си, той не се спира на нито една от тях.

Десет дни по-късно баладата „Who Wants to Live Forever“ излиза на пазара. В средата на октомври, „Куийн“ получават награда от Британските видеонагради за най-добър видеоматериал за „Live in Rio“. Брайън Мей и Роджър Тейлър отиват заедно на церемонията, без Фреди Меркюри, който си има свои причини да не се появи.

На 13 октомври 1986 г. „Нюз ъв дъ Уърлд“ пуска статия, която на следващия ден таблоидите раздухват, разкривайки, че Меркюри си е направил таен тест за СПИН в края на 1985 г. Звездата побеснява, но така и не успява да открие как пресата се е добрала до тази информация. Меркюри и без това е нервен и раздразнителен, когато най-неочаквано го посещава Джон Мърфи, стюардът, с когото остават приятели след отдавнашния флирт за една нощ. Любовникът на Мърфи гасне от СПИН, а самият Мърфи, изпит и немощен, очевидно е заразен със същата болест. През втората седмица на ноември и двамата мъже са мъртви.

Меркюри се опитва да потисне надигащата се паника, като си напомня, че връзката му с Мърфи е била съвсем кратка. Това не е кой знае какво успокоение, след като няколко седмици по-късно научава, че Тони Бастин, с когото са били любовници две години, току-що е починал от СПИН. Твърде много негови гей познати са мъртви или умират, други са просто уплашени и стреснати. Първоначалната реакция на Меркюри е да не се показва от къщи. Хората, с които се среща, забелязват, че е много умислен. Сигурно е бил ужасѐн, но това състояние не го държи дълго.

Начинът, по който решава да се справи със страховете и безпокойството, е като се потопи в работа. През януари 1987 г. започва да записва в „Таун Хаус Студиос“ заедно с автора на песни и продуцент Майк Моран, който става един от най-добрите му приятели. „Двамата с Фреди се запознахме в началото на осемдесетте — казва Моран, — но първата ни съвместна задача беше, когато той записваше две песни за мюзикъла «Време» на Дейв Кларк“. Меркюри моли Моран да продуцира, когато записва кавър на хита на „Платърс“ „The Great Pretender“.

„“The Great Pretender" е първата корица, която Фреди пуска със собственото си име", разказва Моран. „Страшно харесваше парчето, защото, освен че му допадаше, то сякаш бе писано за него. Беше голям фукльо. След като приключихме със записа, му напомних: «Наистина трябва да помислим за „В“ страна», а Фред отвърна: «Мама му стара! Съвсем забравих». Беше много късно една вечер и бяхме почти накрая на бутилка водка, когато Фреди започна да свири нещо блудкаво на пианото, след това неочаквано се обърна към мен: «Няма ли да е забавно, ако направим нещо класическо?» Така се роди «Exercises in Free Love». Няма думи. Все едно Фреди изпитваше възможностите на гласа си.

После ме попита дали искам да работя с него над по-голям солов проект. Типично за Фреди. В този момент нямаше никаква представа какъв ще бъде проектът, но вече бяхме взели под наем студийно време и бяхме започнали работа. Първото, което написахме и записахме, беше «All God’s People», парче, което впоследствие влезе в албум на «Куийн»“.

През това време се случват събития, които по-късно ще попречат на плановете на Меркюри и Майк Моран. Испанската част от „Magic Tour“ е движена от най-известния организатор на концерти, Пино Салиоко от Мадрид. Тъкмо Салиоко се заема с „Ibiza ’92“, благодарение на което Испания става домакин на Олимпийските игри през 1992 г. Макар други, включително и Меркюри, по-късно да си приписват заслугата, Салиоко е мъжът, който свързва Фреди Меркюри и испанското сопрано Монсерат Кабайе. Връзката на Салиоко с „Куийн“ е осъществена от Роджър Тейлър, който притежава вила в Ибиса. Така, докато организира своята част от турнето през 1986 г., Салиоко се запознава с Меркюри.

„Опитах се да накарам Роджър да убеди Фреди да ми позволи да организирам интервю, твърди Салиоко, но се оказа изключително трудно, защото той не обичаше да дава интервюта, и всички ме убеждаваха, че нямало да се съгласи. «Куийн» бяха в Испания през август, неподходящ момент за промоции, а предаването, в което исках да участва Фреди, щеше да бъде излъчено чак през октомври, но се казваше «Шейсет минути от Испания» и ако участваше, ефектът щеше да е огромен.

Една вечер бяхме на дискотека и аз отново убеждавах Роджър да настоява пред Фреди и не знам дали се дължеше на водката, но Фреди неочаквано се съгласи да участва“.

Интервюто на Меркюри е записано в хотела му, преди „Куийн“ да заминат от Мадрид, и излъчено няколко седмици по-късно. Салиоко си спомня: „Докато гледах предаването, си мислех, че откриването за телевизията може да бъде направено в «Кю Клъб» през 1987 г. По време на интервюто попитаха Фреди на кой испански певец се възхищава и той казва «Монсерат Кабайе». В този момент ми хрумна идея. Защо да не накарам Меркюри и Кабайе да изпълнят нещо заедно за откриването на Олимпийските игри?“

Подтикван от предизвикателството да събере този забележителен дует, Салиоко се задейства. „Изпратих факс на Джери Стикълс в Лос Анджелис, разказва той, а той ме препрати към Джим Бийч, който щеше да попита Фреди от мое име. След това се свързах с Монсерат посредством мениджъра и“. Съвсем не беше лесно да накарам и двете звезди да кажат „да“, още повече че кризата започваше да се усеща. Най-сетне Салиоко е принуден да поукраси истината.

Той си спомня, че „отначало нито Фреди, нито Монсерат се съгласиха, след това Фреди каза «да», убеден, че вече имам уговорка с Монсерат“. Стига се дотам, че Салиоко се страхува да признае пред Меркюри, вече запален от проекта, че Кабайе все още не е дала съгласието си. Той признава: „Сега вече единствената тревога на Фреди беше дали Монсерат ще хареса творбите му, така че как можех да му кажа, че все още нищо не е окончателно?“

Идва краят на февруари 1987 г. „The Great Pretender“, продуциран от Майк Моран, е пуснат и се е изкачил до четвърто място в английските класации, като по този начин осигурява на Меркюри най-големия му солов хит. Той е в приповдигнато настроение, когато научава новината от Салиоко, и изпада във възторг.

„Тъкмо бяхме излезли от студиото късно една вечер и се прибирахме към къщи — казва Моран, — когато в малките часове ми звънна Фреди. Беше невероятно развълнуван. Каза ми, че са му се обадили от Испания и Монсерат Кабайе искала да се срещнат и че в събота заминаваме за Барселона. Все още сънен, седнах в леглото и попитах подозрително. «Какво значи това, че ние заминаваме за Барселона?» Той отвърна: «Да не би да си мислиш, че ще ида сам, мама му стара!».“

Според Моран възможността да се срещне с Монсерат Кабайе ужасява Меркюри. „Направо се беше побъркал — казва той, — и непрекъснато се паникьосваше. Само повтаряше: «Първо трябва да реша какво от работата си да взема. Какво да взема?». Стиснах го и заговорих. «Фреди! Ти си известен! Не е нужно да й показваш творбите си», но той настоя, че трябвало. Най-сетне взе решение. «Ще й изсвиря това, което беше „B“ страната на „The Great Pretender“.»“

Срещата се състои в хотел „Риц“ в Барселона. „Ние пристигнахме първи, спомня си Моран, а Фреди се суетеше като квачка. Настояваше озвучителната система да бъде нагласена така, че единствената му работа да бъде натискането на едно копче. Чакахме, след това Монсерат влезе, последвана от цяла свита. Персоналът на хотела се кланяше, почти вървяха заднешком пред нея, което изнерви още повече Фреди, но тя се оказа изключително забавна и всички, с изключение на Фреди, се отпуснаха, докато се лееше шампанско“.

„Най-неочаквано, когато разговорът затихна за миг, Фреди се обърна към Монсерат и избъбри: «Може ли да ти пусна нещо?» Тя разбра съвършено погрешно намерението му, защото той представи парчето с думите: «Това съм аз, докато се правя на теб» и пусна «Exercises in Free Love». Тя изслуша парчето внимателно, погледна любопитно Фреди и някои от нас си помислиха какво ли и минава през ума? Когато парчето свърши, тя попита: «Написал си това за мен?» Фреди едва сега разбра каква грешка е допуснал и обърка всичко още повече, като каза: «Стига да го искаш, твое е». Обърна се и ме попита: «Нали може?» Освен че е объркана, Монсерат Кабайе харесва парчето изключително много. «Тя е изключителна дива, а ето че най-неочаквано заяви: „Следващата седмица имам представление в Ковънт Гардън. Ще изпълня тази песен, а ти“ — и ме посочи — ще ме придружаваш». Така и стана. След по-малко от седмица парчето звуча в Ковънт Гардън. Фреди беше по-нервен от когато и да било досега, а дори нямаше да излезе на сцената“. Моран разкрива, че „Преди концерт с Фреди не можеше да се говори. Беше толкова напрегнат, че настояваше да остане сам. Разпердушинваше всеки, който си позволеше да му се натрапи в този момент. В Ковънт Гардън нервите му избиха заради мен и той неочаквано се втурва в гримьорната ми, докато се подготвях, и започва да се мята насам-натам. Най-сетне не издържах. «За бога, Фреди, махай се и ме остави намира. Причиняваш ми същото, което мразиш хората да причиняват на теб!» Беше мило, че мислеше за мен.

Монсерат беше попитала Фреди къде в програмата си да включи «Exercises in Free Love» и той все още не беше направил предложение. Тя обаче не го остави намира и най-сетне той реши. «Защо не го изпълниш, когато те извикат на бис?» А тя отвърна: «Кой бис? Обикновено ме викат осем пъти». Фреди я зяпна с отворена уста“.

Пино Салиоко, който също присъства на срещата в „Риц“ в Барселона, си спомня, че в края на вечерта между двете звезди се е получила забележителна химия. След изпълнението и в Ковънт Гардън, Кабайе отива с Фреди на вечеря в Гардън Лодж. „По-късно тримата се събрахме до пианото, разказва Моран, докато Фреди се опитваше да научи Монсерат да пее госпъл, което беше доста трудно, но двамата бяха станали добри приятели и на раздяла тя се обърна към него: «Направи ми услуга. Много ми хареса. Какво ще кажеш двамата с Майк да ми напишете песен за Барселона?» Фреди отвърна: «Ама, разбира се» и на секундата забрави за тази работа“.

Скоро след като дава това обещание на Монци, както Меркюри нарича оперната звезда, около Великден научава травмираща новина. За да се успокои и да уталожи напиращото безпокойство, той отново се подлага на медицински тестове, при един, от които вземат малко парченце кожа от рамото му. Когато резултатите са готови, той научава от лекарите, че е болен от СПИН.

Заключението е ужасно и почти невъзможно да бъде прието. Меркюри се доверява на много малко хора и, изглежда, единствено Мери Остин и Джим Хътън знаят на този ранен етап. Следват консултации с най-добрите специалисти и лечението започва незабавно. Меркюри казва на Хътън, че ще го разбере, ако реши да го напусне, но любовникът му избира да остане и едва на този етап двамата започват да практикуват безопасен секс. След като за болестта се говори непрекъснато през последните години и след като Меркюри е силно разтревожен след смъртта на двама от бившите си любовници, е почти престъпление, че досега не е използвал презерватив. Вече е твърде късно за звездата, но той се надява да не е твърде късно и за любовника му.

Сигурно е бил нужен забележителен самоконтрол, за да не издаде тревогите си пред останалата част от света, пред хората, които са му близки както в личен, така и в професионален план. Но той се справя. Въпреки че тайно се подлага на нова серия от тестове, Меркюри не е готов да се изправи срещу жестоката действителност. Разчита на умението, развито още в детството му, чрез което да покори страха и да блокира емоционалната болка: първоначално отрича, че нещо не е наред. Затова се старае никога да не говори за СПИН. Продължава да води нормален живот и се заема с низ от задачи. Може би тъкмо в това отношение има късмет, че Монсерат Кабайе, която няма представа за проблема, го подтиква да работи.

„Тя звънеше на Фреди от всички краища на света — разказва Майк Моран, — и го питаше как напредва с песента, която и е обещал. Най-сетне Фреди проведе разговор с мен. «Мама му стара! Трябва да напишем скапаната песен!» Затова седнахме и написахме заедно «Barcelona». За да може тя да я прослуша, той записа всичко и й изпратихме грубия запис. Тя ни позвъни веднага и каза, че страшно и е харесала“.

„Оперните звезди имат ангажименти за пет години напред, но тъй като не разполагахме с достатъчно време, тя отложи важен ангажимент — май беше за Ла Скала — и пристигна в Лондон, за да запише «Barcelona». Записът беше направен в Лондон, като изключим пътуването ми до Испания заради «Exercises in Free Love», което стана «B» страна“.

Скоро на Монсерат Кабайе и хрумва да запишат заедно албум. Според Моран „Двамата с Фреди си казахме: «Боже!» Знаех, че няма да е никак лесно да комбинираме двамата. Не забравяйте, че първоначално бяхме започнали да работим над солов албум на Фреди Меркюри, но това отне твърде много време. Последваха два албума на «Куийн», «Innuendo» беше последният — по това време Фреди беше много зле. Така и не стигнахме до соловия албум“.

Работата над албума на Меркюри и Кабайе започва през април. Фестивалът Ибиса ’92 на Пино Сталиоко трябва да бъде открит със специално предаване от „Кю Клъб“ следващия месец, в което ще участват Меркюри и Монци. Преди това, в началото на май, Фреди отново е съсипан, този път от бившия си личен асистент Пол Прентър, който продава историята си на „Сън“.

Прентър твърди, че Меркюри му е звънял съвсем наскоро, обзет от паника, че е заразен със СПИН. Прентър прави и други сензационни разкрития за звездата от лудешките му дни, включително как изпивал по две бутилки водка на вечер и смъркал кокаин с неколцина други бележите звезди. Освен това разбива на пух и прах тайната около Джим Хътън и го посочва като настоящия любовник на Меркюри. По-късно приятели се кълнат, че Прентър открай време е бил измамник, който години наред е използвал звездата, за да получава от него пари и наркотици.

Твърди се, че за тази мръсотия на Прентър са платени трийсет и две хиляди лири от таблоида и че той им е дал и лични снимки на похотливо ухиления Меркюри, докато се натиска с различни мъже. Разказът му излиза в три поредни броя и нанася огромна вреда на бившия му работодател. Меркюри е съсипан, още повече че по същото време се опитва да скрие истината за болестта си. Наранен е дълбоко от нелоялността на Прентър и от неблагодарността му.

Предишната година Прентър е уволнен, след като е работил за звездата осем години. След това, тъй като е затруднен финансово, Меркюри му позволява да се нанесе без пари в апартамента му в „Кенсингтън“. Твърди, че докато е бил там, бившият му шеф му се обажда рано една сутрин и му признава страховете си.

Сред приятелите на Фреди Меркюри се говори, че той лесно прощава. Очевидно Пол Прентър се надява тъкмо на това и му звъни в Гардън Лодж, докато тече публикацията. Този път обаче Меркюри отказва да разговаря с него и никога повече не му проговаря. Дълбоко наранен и много отслабнал, той заминава от Великобритания и се отправя към хотел „Пайкс“. Фестивалът „Ибиса 92“ ще бъде открит съвсем скоро, но той има нужда от спокойствие и уединение и може да ги намери единствено там — въпреки че фотограф на „Сън“ го следва неотлъчно.

Около две седмици по-късно, точно както е мечтал Пино Салиоко, Меркюри и Монсерат Кабайе са в „Кю Клъб“. „Спандау Балей“, „Дюран Дюран“ и „Мерилиън“ също участват в телевизионното предаване. Оперната певица и рок звездата закриват заедно шоуто с изпълнение на „Барселона“ на фона на фонтани и фойерверки.

Само че зад лустрото е скрита тъжната действителност. Фиш ясно си спомня колко шокиран се е почувствал, когато се среща с Меркюри. „Мислех да отида да го видя — разказва той, — и да му кажа «Как е?», нали знаете как става, само че той беше много сдържан. В гримьорната с него бяха трима или четирима близки приятели и се държаха така, сякаш някой беше умрял! Помислих си «Тук става нещо много кофти и нямам никакво желание да участвам». Затова се изнесох много бързо.

По онова време хората около Фреди разправяха, че имал проблеми с бъбреците, с черния дроб — разни такива. След като съм виждал някои от ексцесиите му, лесно вързах две и две“.

На близките на Фреди не им се налага да гадаят. Болестта започва да личи с обичайното развитие на саркома на Капоши, по принцип рядка форма на рак, при която се появяват едри, тъмночервени петна по кожата на ръцете и лицето. Тези ранни издайнически знаци се неутрализират със специални лазери. Те избледняват, но бавно и обичайно остават белези, които могат да се прикрият с грим. В „Кю Клъб“ Меркюри не успява да скрие достатъчно добре белезите и Барбара Валентин си спомня много добре това.

„Двамата с Фреди никога не говорехме за неговия ХИВ и СПИН, но той знаеше, че съм разбрала — признава Валентин. — Личеше по очите ни всеки път, когато се погледнехме. Между нас съществуваше неизречено разбирателство. Когато заминах при него за телевизионното предаване от Ибиса, веднага забелязах, че не е успял да скрие белезите по лицето си и преди двамата с Монсерат да започнат, без да кажа и дума, го отведох в една стая и му сложих тежък, професионален грим, за да изглежда по-добре“.

Само че помощта на Барбара Валентин идва късно. Пино Салиоко коментира: „След това имаше невероятно парти и всички се забавляваха, но ми се струва, че вече им беше ясно, че Фреди е болен. Той не казваше нищо, но веднага щом пристигна, забелязахме, че по лицето му са избили онези странни петна. Казаха ни, че било от черния дроб, защото пиел прекалено много, но чак пък толкова много!“

Тони Пайк също храни неизказани страхове. „По това време — обяснява той, — вече се носеха слухове, че Фреди е болен от СПИН — но как да попиташ приятел дали е болен от смъртоносна болест, за която никой не споменаваше и дума. Просто мълчахме. Хората около него и без това щяха да отрекат“.

Щом се връща у дома, Меркюри започва да пише и записва заедно с Майк Моран материал за албума с Монсерат Кабайе, подготвя се и албум на „Куийн“, след като цяла година са били разделени. Вероятно притиснат от скорошните разкрития в пресата, Хътън наскоро е напуснал работата си в хотел „Савой“ и официално е станал градинар в Гардън Лодж. През август, за радост на Меркюри, Барбара Валентин му идва на гости, но скоро след това той се затваря още повече в себе си. Приблизително по същото време, докато се лекува, Меркюри е силно разстроен, защото любимите му японски шарани кои започват да измират без причина. За компенсация той си взема още котенца.

Колкото и да се опитва да скрие истината, Меркюри сигурно е изживял мъчително време, докато се е опитвал да се пребори с влошаващата се болест. Независимо от всичко отказва да се предаде. Няма планове как да избегне партито по случай приближаващия рожден ден. Решава да го организира в „Пайкс“. Тони Пайк с радост се съгласява, но добре помни, че нещата загрубяват.

„Четирийсет и първият рожден ден на Фреди щеше да бъде организиран с Джон Рийд, мениджър на Елтън Джон. Всичко вървеше добре, докато двамата с Джим Бийч не се скараха жестоко. Бийч закъснял с цели четири часа за срещата им, макар вината да не била негова — със семейството си се натъкнал на ужасна буря в морето — но Рийд, който нямаше представа, беше кипнал, задето трябвало да чака толкова дълго. Затова побърза да отмени партито. Когато Фреди разбра, ми позвъни и каза, че независимо от всичко купон щяло има, но вместо двеста и петдесет, гостите щели да бъдат сто — което от гледна точка на бизнеса беше огромно разочарование“.

„Незнайно как, клюката, че купонът е отменен, беше излязла в английски вестник и когато Фреди прочете материала, се разяри. Каза ми, че искал най-грандиозното парти, което островът бил виждал, и аз отвърнах: «Фреди, остават само четири дни», а той отвърна: «Знам, че ти ще се справиш».“

Пайк не разочарова приятеля си. Накрая идват седемстотин гости, повече от половината от които сядат да вечерят. За тяхна радост той е организирал екзотични развлечения, като фламенко и невероятно облечени танцьорки. Нает е допълнителен персонал и в хотела се събират над осемстотин човека.

Два елемента от партито са останали живи у Тони Пайк. „Първо, бях поръчал специална торта във формата на катедралата на Гауди, но когато самолетът, който я прекарваше, каца, тортата се разпада. Истинска катастрофа, още повече че почти не разполагахме с време, въпреки това набързо спретнахме друга, дълга два метра, украсена с партитурата на «Barcelona». Внасят я шестима мъже, облечени в униформи в бяло и златно, но вече никой нямаше място за парче торта. Когато започнаха лудориите, тогавашната ми секретарка, доста внушителна англичанка, облечена в най-хубавия си копринен костюм, повърна върху нея“. След това поднасят шампанско. „Отворихме триста и петдесет бутилки «Моет е Шандон» за по-малко от час — припомня си Тони. — След като се облякох, отидох да проверя шампанското и открих само леда, от бутилките нямаше и следа, затова започнахме отначало. Успяхме да го охладим в последния момент“.

Пайк е наел професионален декоратор от Барселона и хотелът е окичен с черни и златни балони. За да бъдат надути с машина, се оказват необходими четири дни. Пълни са с хелий и в средата на партито за малко не става нещастие. „Един се опитал да впечатли момичето, което седяло на коленете му, обяснява той, и решил да поднесе запалка към един от балоните над главата й, за да се пукне, но вместо това балонът пламнал като гигантска факла.

Проблемът беше, че бяхме заявили потребление на допълнителна електроенергия и дебелите кабели на покрива пламнаха и започнаха да се топят. Можеше да стане истинска катастрофа. Аз не бях вътре, говорех с Майк Моран и така и не разбрах. Когато се върнах на партито, някой уплашено попита дали ще направя нещо за пожара и аз го уверих, че ще се погрижа на следващия ден. Тази вечер ми се разнесе славата на «страхотен пич с невероятно самообладание».“

След като едва не пропуска ежегодното празненство, Меркюри прекарва може би най-хубавото парти досега. Най-много му харесва великолепната заря в края. „Сигурно е виждал много такива — коментира Пайк, — но се държеше като малко момче, което вижда заря за пръв път“. Тази вечер Меркюри е съвършеният домакин. Не позволява обичайните снимки, щастлив е, старае се да поздрави колкото е възможно повече от гостите. Никой не би предположил, че броят на белите му кръвни телца е драстично намалял, въпреки че по-рано през деня приятелите му в хотела са забелязали със страх, че по краката на звездата са се появили нови странни петна.

Удоволствието на Тони Пайк да организира паметно парти на приятеля си едва не е съсипано, когато идва времето да представи сметката. Тя е огромна — по-голяма никога не е имал — и е подробно описана. „Дадох сметката на Джим Бийч — обяснява той, — който, както трябва да се предположи, я прегледа особено внимателно. Имаше например 232 счупени чаши и неочаквано той посочи четири водки с тоник и подчерта: «Не става. Не сме пили водка».

Отвърнах, че след като водката е включена в сметката, значи някой е поръчал бутилките, но Бийч повтори да си взема сметката и да не му пробутвам неща, които не са поръчвани. Повтори: «Никой не е поръчал четири водки».

Според мен, сметката беше съвършено точна и аз се канех да настоявам, когато се разнесе тих глас. «Проблем ли има?» Беше Фреди и аз му обясних какво става. Той отвърна: «Точно така. Купих ги за персонала на бара». Така че всичко беше точно“.

Достойнството, с което Меркюри урежда нещата, не изненадва Пайк. През двете години, в които той идва в „Пайкс“, двамата са станали близки приятели. „С Фреди и шепа други често си говорехме часове наред — признава той. — Той беше най-сладкодумният разказвач, когото някога съм срещал, и никога не сядаше, докато разказваше някоя история. Жестовете му буквално хипнотизираха, но освен че човек наблюдаваше жестовете и се вслушваше в гласа, виждаше всичко, което той описваше. Веднъж двамата с него се заговорихме преди вечеря и някой дойде да му напомни колко е часът. Той любезно отвърна, че знаел, и помоли повече да не го притесняват, защото скоро щял да отиде. Пет часа по-късно двамата с него продължавахме да си говорим. Той не спираше, а времето отлетя неусетно“.

Сингълът „Barcelona“ е пуснат за пръв път на 21 септември и разпродаден за броени часове. Пино Салиоко разказва: „Все още го пускат на всяко официално събитие в Барселона. Там е като национален химн“. След малко повече от месец е пуснат в Берлин, където се изкачва на осмо място в чартовете. През 1992 г. Би Би Си го приемат за официален химн, докато отразяват Олимпийските игри. Музикалната преса обаче е напълно шокирана, когато чува сингъла за първи път. Подобна е била и реакцията им за „Bohemian Rhapsody“ и те нямат представа какво да мислят, както разкриват противоречивите им мнения. Някои критици описват Меркюри като срам за света на рока, докато други настояват, че песента е смело, забележително творение, мнение, което поддържат много от колегите изпълнители, включително Клиф Ричард.

„За мен «Barcelona» беше страхотна песен, а Фреди за пореден път беше проявил дързост — разказва той. — Това беше възможно най-необикновеният проект на рок звезда и не бива да забравяме елемента на изненада, но постижението беше наистина велико“. Клиф Ричард има конкретно мнение за критиците и непрекъснатите им атаки, отправяни към изпълнителите. „В индустрията ни има прояви на такава дребнавост — заявява той. — Това е синдромът на високите макове. Нямат търпение да посекат всеки, който се справя добре. Просто ми се иска поне веднъж да разгледат нещата от гледна точка на умението на изпълнителя и популярността му сред феновете, вместо веднага да вадят ножа, когато някой поеме в нова посока“.

Навремето чувствителен към нападките на медиите, сега вече Меркюри има по-важен приоритет. Докато филмират видеото за „Barcelona“, броят на белите му кръвни телца отново е намалял, този път драстично — и лекарите увеличават дозите при лечението му. Материалът от „Сън“ все още е жив в паметта на хората, а и непрекъснато се носят слухове за здравето на звездата. През ноември, в едно от редките си интервюта, този път за женско списание, той нагло лъже. „Да, правих си тест за СПИН и се чувствам чудесно“.

Съвсем не се чувства чудесно и му предстои дълга битка. Въпреки това предпочита болестта му да не се споменава, а в последно време е силно потиснат и от новината, че Николай Гришанович, любовник, който е делил с Кени Евърет, също е заразен със СПИН.

Веднъж Меркюри признава: „Не очаквам да доживея до старини. Да не говорим, че не давам пет пари“. Това е небрежното отношение на рокаджия, типично за двайсетинагодишен младеж в цветущо здраве, но сега вече той сигурно се чувства различно. С помощта на силната си воля, след като цяло десетилетие е злоупотребявал с кокаин, той прекратява използването на каквито и да било наркотици, започва здравословна диета и омеква към много неща. Животът сигурно му се струва много по-ценен и желан.