Лора Джаксън
Фреди Меркюри (14) (Биография)

Тринайсета глава
В търсене на убежище

През януари 1988 г. Меркюри отново се събира с „Куийн“ в лондонското „Таун Хаус Студиос“, за да започне работа по първия им студиен албум от три години насам. Сътрудничеството му с Майк Моран също продължава по албума с Монсерат Кабайе. За всеки от албумите ще бъде необходима приблизително година, тъй като Меркюри бавно гасне. Редовно ходи на прегледи, а външният му вид скоро започва да се променя. Ентусиазмът му и към двата проекта обаче остава същият, факт, който буди истинско възхищение.

„Фреди беше изключителен творец — заявява Майк Моран. — В музикално отношение можеше да постигне почти всичко и щом влезеше в студиото полагаше неимоверни усилия. Винаги започваше с готовност: «Ще го направя», казваше и това не се промени дори след като се разболя. Най-невероятното беше, че все още ходеше там. Работеше неуморно в студиото и остана професионалист до самия край. Не прехвърляше работа на другите дори накрая, когато беше тежко болен. Ако нещо го притесняваше, дори най-незначителното, той продължаваше да се труди над него, докато не го изкусуреше.

Даде ясно да се разбере, без да обяснява защо, че ще идва, когато може, а когато дойдеше, си беше познатият на всички Фреди. Опитвам се да кажа, че се уморяваше, тогава неочаквано спираше и обясняваше: «Добре, това е. Трябва да тръгвам». Докато беше в студиото обаче, даваше всичко от себе си. Албумът «Barcelona» отне толкова време, защото често пъти се оказваше невъзможно да осигурим присъствието на Монсерат за нейното изпълнение. И това беше извън написването на песните“.

За да облекчат творческата работа, през пролетта Меркюри и Моран канят талантливия автор на песни сър Тим Райс, за да помогне с две от осемте песни в албума „Barcelona“ Райс е написал някои от най-известните мюзикъли и по-късно ще спечели Оскар за най-оригинална песен за филма на Дисни „Цар лъв“. През 1988 г. той помага с написването на „The Fallen Priest“ и „The Golden Boy“ и двамата с Меркюри се сприятеляват.

„Първата връзка с Фреди беше осъществена, когато Илейн Пейдж поиска да запише албум с песни на «Куийн» — спомня си Райс. — Идеята беше моя. Аз открай време бях страхотен фен на бандата и мислех, че ще бъде нещо различно, стига Илейн да успееше. Според мен албумът е един от най-добрите й.

Само че цялата идея дойде като огромна изненада за Фреди. Обърнахме се с предложението към Джим Бийч и Фреди остана поласкан, защото той, на свой ред, се възхищаваше на работата на Илейн. Прояви огромен интерес към проекта, отидохме няколко пъти на вечеря у тях и обсъдихме всичко. Накрая не само композиции на Меркюри влязоха в албума, а Фреди често казваше: «А мислили ли сте за еди-какво си?» и така нататък.

Фреди беше зает с албума «Barcelona» и попита дали бих написал текста за няколко парчета, които двамата с Моран имаха предвид. Даде ми касети, над които да работя, и аз написах текстовете, а Фреди ги хареса, затова продължихме напред и ги записахме“. Тим харесва сингъла „Barcelona“. „За мен беше наистина чудесен — заявява той. — Според мен гласът на Фреди не беше за опера. Очевидно гласът му е по-скоро рокаджийски, но повечето оперни звезди дори не помислят да изпълнят някое рок парче. Монсерат Кабайе например не можеше да изпълни песен на «Притендърс». Както и да е, Фреди се беше обучавал от дете и можеше да изпее нещо от операта. Не му беше чак толкова невъзможно“.

Що се отнася до таланта на Меркюри като соло изпълнител, Райс е убеден, че „аз лично мисля, че той се изявява най-успешно заедно с «Куийн». Може и да е бил основният им автор на песни, но останалите трима, всеки по свой начин, го вдъхновяваше. В последно време, разбира се, песните бяха дело на «Куийн», така че не се знае коя песен на кого е била“.

В много отношения Майк Моран е съгласен с Тим Райс за изявите на Меркюри без „Куийн“. Той твърди: „Много шантава работа, но винаги е така, когато някой излезе от банда, за да започне солова кариера. Това не се приема лесно от феновете. Фреди искаше да постигне нещо, да бъде себе си, но работата му напомняше за творбите на «Куийн», това нямаше как да бъде избегнато. Той никога не е казвал: «Ще бъда различен от „Куийн“». Дори с «Barcelona», макар че имаше дива, която пееше до него, с вокала на Фреди песните пак напомняха малко работата на «Куийн».

Човек инстинктивно биваше привлечен от начина, по който «Куийн» правеха нещата. Докато работехме над «All God’s People», парче, което по-късно влезе в албума «Innuendo», Брайън направи солото на китара. Имаха си правило — да няма повече от двама от «Куийн» в което и да е солово изпълнение. Това парче, което включваше гласа на Фреди и китарата на Брайън, беше толкова характерно за бандата, че нямаше как двата елемента да бъдат разделени“.

Когато не е в студиото, Меркюри няма желание да излиза от къщи и все по-често организира партита за вечеря в Гардън Лодж. Списъкът му с гостите е много по-ограничен в сравнение с преди, но тези събирания са само за близки хора и преминават приятно и весело, спокойно, заради влошеното му здраве. Освен ядрото от близки приятели, сред гостите му са Тим Райс и Илейн Пейдж, също и дългогодишната му приятелка, актрисата Сузана Йорк.

Сузана Йорк си спомня: „Тъй като предпочитам класическа музика и соул, преди не бях обръщала особено внимание нито на Фреди, нито на «Куийн», но Питър Страйкър ни беше общ приятел. Една вечер след представление се събрахме цяла група и отидохме в клуб, където Питър чакаше Фреди. Тогава се запознахме. Той беше невероятно забавен, много мил, с изключителен дух“.

Една неделя, на вечеря, Меркюри отправя на Йорк изненадващо предложение. „Той притежаваше невероятен чар — обяснява тя. — Каза ми, че мога да използвам нюйоркския му апартамент винаги, когато пожелая, и аз останах трогната от щедрото му предложение. Предполагам, че не го приех сериозно, а и нямах ходене в Ню Йорк, но следващия път, когато се срещнахме, Фреди ме отведе настрани и попита тихо: «Не си се възползвала от предложението ми?» После ме увери: «Казах го напълно сериозно».

Фреди можеше да бъде невероятен манипулатор във връзките си, което е наистина лесна работа, когато придобиеш власт, но също така беше невероятно щедър към приятелите си и организираше всички да отидат да видят пиеса на Питър или пък моя. Първоначално идваше да ме гледа, поне така си мисля, за да достави удоволствие на Питър, но след това гледаше спектаклите само заради мен. Когато щях да излизам с Фреди и Питър, винаги очаквах с огромно нетърпение случая, защото знаех, че ще се забавлявам славно в компанията на Фреди“. Друг гост на тези вечерни партита е сър Клиф Ричард. „Първия път, когато отидох, останах удивен, че на това място наистина има къща — обяснява той. — Беше толкова закътана, разположена далече от пътя. Неочаквано попадаш в оазис, в истинска градина, сякаш разположена в провинцията. Къщата беше красива, с невероятна градина.

Фреди винаги беше заобиколен от хора, дори на партита у тях, но онова, което забелязах през онези вечери, беше, че той изживяваше една фантазия. За него се грижеха много хора, изпълняваха всичките му желания — той пренасяше «звездната слава» и в личния си свят. Човек знаеше, че той никога, абсолютно никога, не би изпрал например. Обичаше тайнствеността, струва ми се“.

Вниманието, с което Меркюри се грижи всичко на партитата му да бъде изключително, прави голямо впечатление на Майк Моран. „При Фреди нямаше нищо евтино — заявява той. — Винаги осигуряваше най-доброто шампанско, а вниманието, с което се отнасяше към детайлите беше, невероятно. Той лично проверяваше всичко по три пъти. Бях у тях и щях да се върна по-късно за вечеря, когато открих Фреди да се суети около масата, да проверява много внимателно порцелана, приборите. Казах му: «Стига, Фред, нали ще бъдем само ние», на което той отговори: «Не може така», след което продължи да се суети“.

Работейки заедно, Меркюри и Моран имат силна връзка. „Той беше абсолютна душичка — невероятен, загрижен, мил и изключително верен приятел — признава Моран. — Беше прекалено затворен и поддържаше връзка само с малка група приятели. Двамата със съпругата ми бяхме сред щастливците. Ходехме на годишнините му (като рождени дни) и никога не пропускахме партито на Бъдни вечер.

В много отношения той беше щастливец. Обичаше красивия си дом и компанията на приятелите си, обичаше градината и, разбира се, котките си. Когато Тифани, дългокосместата персийка, умря, Фреди беше съкрушен. Също така беше невероятно интелигентен човек. Четеше ненаситно и знаеше много както за изкуството, така и за историята“.

Тим Райс повтаря почти същото. „Според мен Фреди беше изключително изискан човек, очарователен. Истина е, че някои от вечерите у тях бяха доста шумни — умееше да забавлява близките си приятели — винаги беше весел и неподозирано щедър. Освен това познаваше добре света на изкуството, най-вече японското, но и изкуството като цяло, и обожаваше операта“.

Това лято Меркюри има сили, колкото да посреща гости у дома си. Въпреки че заминава тайно в чужбина на почивка, той избягва обичайните популярни места и се потапя в спокойствието на взета под наем къща в Монтрьо. Там прекарва часове в гледане на телевизия или се разхожда бавно по брега заедно с Джим Хътън.

Когато е в страната, не ходи на гости и на родителите си. Тъй като синът им е загърбил техния начин на живот и вярата, отношенията им са обтегнати от много време. За парси хомосексуализмът е нещо нечисто, а славата на Меркюри за диви, декадентски изцепки е причината за разрива помежду им. Семейството му обаче си остава изключително важно за него и той им помага, с каквото може. Когато Боми Булсара се разболява тежко, благодарение на Фреди той получава най-доброто лечение, което може да бъде осигурено, и по този начин отношенията между тях се затоплят.

Понякога родителите му идват на гости в Гардън Лодж. Това е свят на блясък и богатство, който няма нищо общо със скромния им живот във Фелтам, където Меркюри е ходил на училище. Те отказват честите му предложения да им купи нов дом. По време на тези посещения заради тях всичко се променя и Джим Хътън е представен като градинар, без да има дори намек за истинската им връзка. Не се споменава и дума за болестта, поне на този етап, и те все още не знаят за нея. Но след като виждат колко е отслабнал синът им, както и белезите по кожата му, дори да не са знаели какво точно му има, за тях сигурно е било ясно, че той не е в добро здраве.

В средата на октомври „Barcelona“ излиза на пазара заедно със сингъла „The Golden Boy“. Преди това, на осми, Меркюри участва в последното си живо представление. „Ла Нит“ е значителен фестивал на открито, проведен в Барселона, в Авингуда де Мария Кристина, който поставя началото на четиригодишната подготовка за Олимпийските игри през 1992 г. Меркюри и Монсерат Кабайе ще изнесат представление заедно с оркестъра на операта на Барселона и хор на огромна сцена пред красивите фонтани на площад „Касъл“. За организатора Пино Салиоко и за Тони Пайк, който е дошъл, за да се наслади на спектакъла, нощта се оказва незабравима, макар че в последния момент Меркюри настоява изпълнението му да бъде на плейбек.

„Фреди страшно се притесняваше, разказва Пино Салиоко, но беше работил над проекта с Майк в продължение на цяла година, освен това се възхищаваше толкова много на Монсерат, че не спираше да повтаря, че това било сбъдната мечта. Беше като обладан. Всички мислеха, че съм напълно луд да съчетавам двамата, чувах нападките на хората, учудването им защо Монсерат го прави, но нямаше нищо лошо в това пресичане на два стила. Получи се. Фреди беше екстравагантен човек. Монсерат е всепризната дива, но Фреди също беше дива. И двамата бяха артисти, много вдъхновени.

Не познавах друг, който вярваше толкова силно като Фреди. Беше изключителен професионалист и винаги даваше сто процента от себе си. Не са много онези, които ще намерят сили за подобно нещо. Той обаче беше уникален и в това отношение и бе истинска привилегия и удоволствие да работя с него. За мен организирането на шоуто «Ибиса 92» и участието на Монсерат и Фреди, които го откриха, беше страхотно — каква мощ притежава музиката. Истинско произведение на изкуството“.

Въпреки че Салиоко описва „Ла Нит“ като истинска магия, когато говори за шоуто, той признава: „Общото чувство в моя лагер, когато всичко приключи, беше «Слава Богу!» Проектът беше финансиран главно с японски пари. Събрах участниците и едва успях да разреша проблемите — един от изпълнителите в последния момент отказа да се качи на сцената с друг и разни такива неща“.

Сред останалите участници в това колосално събитие са Джери Лий Луис, Дион Уорик, Хосе Карерас и Рудолф Нуриев, също болен от СПИН. Тъй като това беше първата поява на Меркюри от много време насам — и за него се носеха какви ли не слухове, — някои представители на пресата се развихриха и се опитаха да свържат Меркюри и Нуриев. „Това бяха пълни измишльотини! — потвърждава Салиоко. — Фреди и Рудолф никога не са имали връзка. Дори не е имало случай да се поздравят“.

Меркюри и Монсерат Кабайе ще закрият шоуто с две песни, но колкото повече наближава времето да се качат на сцената, толкова по-нетърпелив става той. Тони Пайк ясно помни случая. „Преди това Фреди беше изключително нервен, докато го представяха на краля и кралицата на Испания, притесняваше се как изглежда и така нататък. Времето минаваше, Питър Фрийстоун беше единственият, когото той допускаше при себе си, но аз успях да го зърна — крачеше напред-назад, облечен в костюм, дълбоко замислен и повтаряше фрази от песните си“.

Невъзможно е да се каже дали това се дължи на нерви, или на лошо здраве, но малко преди да се присъедини към Кабайе на сцената, Меркюри се оплаква, че го боли гърлото и настоява да пуснат плейбек. С двама толкова опитни изпълнители може и да се получи. Само че за огромно раздразнение и срам на Меркюри, поради технически гаф касетата звучи твърде бавно и се получава разминаване с движението на устните. Приятелите му настояват, че или никой не е забелязал, или просто нямало значение.

„Декорът и сцената бяха страхотни, казва Пайк, истинско вълшебство, а когато Фреди стигна до последното «Барселона», небето засия от зарята“.

Пино Салиоко твърди друго. „Така и не разбрах защо иска плейбек. Песента беше много сложна и на този етап беше по-лесно да се изпълни, но въпреки това никой не повдигна въпроса“.

По време на краткия престой на Меркюри там, Пино Салиоко е сред онези, които забелязват промените у приятеля си; тъмните петна по лицето, които сега вече трудно се скриват дори с грим. „Фреди винаги е бил изключително почтен — твърди той, — дори когато умираше. Само че тогава се усещаше, че се е затворил в свой свят. Искаше да създава песни и да записва, а не да разказва пред света за неволите си. Може би се е страхувал от хорските предразсъдъци. А и нито един човек на изкуството не иска да го виждат в такъв вид“.

Джим Хътън придружава любовника си на фестивала „Ла Нит“. Салиоко коментира: „Двамата с Фреди бяха много щастливи заедно. Имаха здрава връзка и бяха наистина много близки. Джим беше като съпруга за Фреди, а Фреди го обичаше искрено.

Бих казал, че Фреди беше прекалено щедър към определени хора. Когато някой стане велика звезда, понякога хората около въпросната звезда се възползват. Често пъти тъкмо те, не звездата, си навличат неприятности. Джим обаче не беше такъв. Той никога не използваше влиянието си. Отдръпваше се дискретно на заден план“.

След изпълнението на плейбек Меркюри дава повод за нови слухове, още повече че отказва да участва в пресконференцията си. Един от малкото представители на медиите, с когото разговаря, е Саймън Бейтс в Лондон. „Фреди ми звънна — разказва Бейтс, — и по телефона говорихме за «Barcelona». По това време беше много болен, но пък аз не го питах за здравето. Не можех да повдигна този въпрос“.

От този момент нататък месеците до края на годината са изпълнени със стрес. Може би напрежението да излезе пред публика — или невъзможността да пее — доказва, че болестта е изключително сериозна. Меркюри е роден шоумен и това става ясно през дългите години, в които се стреми към успеха и успява да се задържи на върха. Това, че лекарите не дават никаква надежда, не слага край на амбициите му. Но той просто не е физически годен да излиза на сцената и е принуден да го признае. Съвсем не му е лесно да се справи емоционално.

Ако пренебрегнем факта, че му се налага да приеме ранната си смърт, никой не се е радвал на толкова внимание толкова дълго — нито пък е изкарвал толкова пари, — така че той не може просто да прекрати заниманията си. Сам твърди, че представленията на живо са в кръвта му и ще бъде уязвим без тях. Липсата им сигурно му е причинявала истинска агония. Разочарованието му е причина за грозни скандали с Джим Хътън, които нарушават тишината и спокойствието на Гардън Лодж. Някои от кавгите са ожесточени и едва не завършват със сълзи. Напрежението, предизвикано от болестта, е твърде силно.

Не му помага и прекъсването на връзките с някои от приятелите му. Те му липсват болезнено много. Най-близкия приятел, когото избягва от месеци, е Барбара Валентин, човекът, за когото е казвал, че най-добре разбира начина на живот, който си е избрал. Предстои му да изгуби тази битка.

„Когато Фреди престана да живее в Мюнхен, знаех, че се тревожи, че има ХИВ — обяснява Валентин. — Знаех, че бърза да се върне в Лондон и да се скрие там, но бе абсолютно невъзможно да се скрие. Скоро след специалния концерт с Монсерат в Ибиса, започнах да виждам Фреди все по-малко. Често звънях в Гардън Лодж, но той не искаше да говори с мен. По Коледа пробвах отново, но този път някой ми каза да престана да се обаждам и тогава си помислих: «Я, майната ви!» Около осем месеца по-късно един ден някой звънна на вратата ми. Беше Фреди. Стоеше на прага, когато ме увери: «Не мога без теб. Животът ми без теб не е същият. Приеми ме и се грижи за мен». Така и направих. Той беше в емоционална агония и му се налагаше да намери начин да живее с болестта си. Беше изключително трудно“.

През януари 1989 г. албумът на „Куийн“ е завършен. Заради миналите разправии за пари Меркюри твърди, че е най-справедливо песните на бандата да бъдат записани като авторски. По този начин процентът печалба ще се дели на четири. Предстои да започнат работа над нов албум, което означава, че на Меркюри ще му се наложи да пътува често до „Маунтън Студиос“ в Монтрьо. Междувременно последният му солов сингъл с пророческото заглавие „How Can I Go On“^[1] е излязъл току-що. Едва успява да влезе в топ 100, но звездата изобщо не се интересува от този факт.

С напредването на болестта белезите по кожата на лицето се скриват все по-трудно с грим. Затова той си пуска брада. Въпреки че не е готов да сподели мъката си с друг, освен с двама или трима приятели, които са се заклели да пазят тайната му, Меркюри мисли за бъдещето. Решил е постепенно да започне да използва огромното си богатство. Едно от първите му решения е да направи огромни дарения на различни приюти за котки.

Първият сингъл от новия албум на „Куийн“ излиза на 2 май със страхотното заглавие „I Want It All“. Видеото е снимано в „Пайнуд Студиос“ без публика и за пръв път става ясно колко драстично се е променил Меркюри. Облечен е съвсем обикновено — риза и вратовръзка, с набола брада — но това съвсем не прикрива колко е отслабнал — лицето му е изпито и почти мъртвешки бледо под сценичния гръм. Гласът му е мощен, както винаги, и макар той и да не е толкова енергичен, колкото е бил преди, изпълнението си остава дръзко и предизвикателно. Сингълът веднага заковава трето място и е най-доброто начално попадение досега.

Десет дни по-късно е последван от „The Miracle“. Албумът е стилен, завършен от вдъхновения дизайнер на корици Ричард Грей. Грей използва напреднала компютърна графика и създава забележителен ефект, като слива лицата на четиримата от бандата. Докато работят над новия си албум в Монтрьо, една вечер „Куийн“ отиват на ресторант. Тейлър, Дийкън и Мей знаят за болестта на фронтмена си колкото и външните хора, но имат някои съмнения. Очевидно очакват със страх съкрушителната новина, която приятелят им се кани да разкрие. Може и да е имал намерение да им се довери, след като му става все по-трудно да крие болестта си. Въпреки че Меркюри все пак признава пред приятелите си, че не е добре, той така и не разкрива истината.

Тъй като не намира сили да каже на бандата, Меркюри няма намерение да го стори и няколко дни по-късно, когато за първи път от почти десет години „Куийн“ дават общо интервю по радиото. Организирано е от диджей Майк Рийд и в продължение на час той подлага и четиримата на бърз разпит. Когато повдига въпроса защо вече не ходят на турнета, Меркюри поема вината и обяснява, че искал да прекъсне цикъла албум — турне — албум — турне. За мнозина това обяснение е незадоволително и с течение на времето питанията продължават да валят.

Най-сетне Меркюри почти признава: „Не мога да продължа с живота на рокаджия както в миналото — отвръща той на настойчивите въпроси на репортерите. — Идва ми множко. Това не е поведение за възрастен мъж. Прекратих и купонджийските нощи. Не защото съм болен, а заради възрастта. Вече не съм в първа младост. Сега предпочитам да прекарвам времето си вкъщи. Това е част от израстването“.

През следващите шест месеца излизат още четири сингъла от „The Miracle“ — „Break thru“, „The Invisible Man“, „Scandal“ и песента, дала заглавието на албума. Видеоклиповете на първата и последната са необичайни. За „Break thru“ „Куийн“ филмират на бърз старинен парен влак на железопътна линия Нене Вали, близо до Питърбъро. Въпреки че снимките продължават три дни, „Куийн“ присъстват само един. Сега, вече с познатата набола брада, Меркюри изглежда добре, въпреки че е бледа сянка от предишното си аз.

За „The Miracle“, вероятно в опит звездата да се показва колкото е възможно по-малко, е наета детска банда, която свири на плейбек. Всички чудесно пасват на първообразите, но Рос Макол, който побеждава в суровата конкуренция на прослушванията за ролята на Меркюри, както може да се предполага, обсебва шоуто. Той се представя толкова убедително, че когато истинската банда се присъединява към децата през последните минути от парчето, Меркюри имитира Макол. По-късно подхвърля на Рос: „Какво ще кажеш за едно турне?“

Докато тези парчета задържат вниманието на публиката, бандата работи над новия си албум в Швейцария и Лондон. Меркюри постепенно още отслабва и издържа все по-трудно. Принуден е да се откаже от пушенето заради респираторни проблеми, а пеенето го изтощава повече, отколкото допуска да се знае. През декември „Куийн“ пускат „Queen at the Beeb“, албум с ранни записи, направени за Би Би Си. Само че пресата не се интересува от миналото. От известно време те са настроили антените си и сега са нащрек. Предположенията им какво му е на Меркюри се множат всяка седмица. Натискът върху бандата е огромен. Докато звездата умело избягва журналистите, останалите трима от бандата са преследвани при всяка възможност. Принудени са да лъжат и да обясняват, че Меркюри е добре, но всеки един от тях усеща, че товарът на нещастието, сполетяло вокалиста — и тях, — ще натежи още повече.