Синтия Идън
Обвързани с мрак (6)

Глава 5

Дишането на Алисън се ускори, докато се взираше в Кейд. Той постави ръце от двете й страни и се надвеси над нея, като я затвори в клетката на тялото си.

Похотта и страстта бяха опънали чертите на лицето му, а широките му рамене сякаш блокираха светлината около тях.

Беше гола под него. Гола… и тя видя острите върхове на кучешките му зъби.

И необуздаността на звяра, пламтяща в очите му.

Може би трябваше да се страхува.

Но тя вдигна глава и го посрещна с гореща, с отворена уста целувка. Езикът й се плъзна в устата му и го вкуси. Мощта на върколака не я плашеше.

Тя я възбуждаше.

Ръката й стисна косата му и го придърпа по-близо. Алисън бе имала шепа любовници в живота си. Първите няколко бяха непохватни, а другите по-умели.

Но точно сега не можеше да си спомни нито едно от имената им. Не можеше да си представи лицата им.

Само Кейд.

Засмука долната му устна. Чу ръмженето му и усети как тялото й се напрегна в очакване. Това нямаше да бъде нежна езда. Нямаше да бъде сладко освобождаване.

Чудесно! Тя искаше огън и страст. Диво удоволствие.

Искаше него.

Устните й се плъзнаха от неговите и Алисън го целуна по шията. Пулсът му препускаше под устните й в унисон с ритъма на сърцето й.

Кръв.

Тя го облиза. Съвсем леко.

Кръв.

Алисън извърна глава и стисна очи, докато се бореше с дивия порив да пие от него. Не това искаше. Тя искаше…

Леглото се разклати, докато той се движеше, плъзгайки се по тялото й. Пръстите му бяха груби и силни, докато разтваряха бедрата й. Тогава тези пръсти се плъзнаха нагоре и погалиха сърцевината й, от устните на Алисън се откъсна стон.

— Погледни ме! — изръмжа той.

Бавно, тя отвори очи и обърна глава към него.

— Какво виждаш… — Пръстите му проникнаха в нея. Разтегнаха я. Тласнаха дълбоко и я накараха да иска повече. — … когато ме погледнеш?

Тя виждаше мъжа, който искаше.

— Чудовище? — Оттегли пръсти. Тласна още по-дълбоко. Бедрата й се вдигнаха безпомощно срещу него, гърбът й се изви на дъга. — Или човек?

Алисън облиза устни.

— Човек. — Но какво виждаше той? Когато я погледнеше…

— Виждам най-красивата жена, която някога съм срещал. — Отдръпна ръката си. Отвори рязко ципа на дънките и постави члена си на входа на тялото й. — Красива.

Накара я да се почувства точно такава.

— Здрав съм — каза с дълбок и груб глас, докато се бореше да държи желанието си под контрол, а погледът му сякаш гореше още по-ярко. — Върколаците не могат да пренасят болести. Нито пък вампирите.

Вече го знаеше, точно както знаеше, че бременността не е риск за нея, а не както тогава. Може ли вампир и върколак да имат бебе заедно?

Кейд чакаше на входа на тялото й. Тя усещаше дебелия ствол на пениса му и го искаше вътре в себе си, но…

— Не се страхувай! — каза й той.

Алисън поклати глава. Не се страхуваше от него. Точно в този момент само го искаше.

— Сега, Кейд. Сега.

Нейният вълк се усмихна и влезе в нея. Изпълни я, толкова твърд и дебел, и Алисън осъзна, че е забравила да диша. Той замря за момент, оставяйки я да се приспособи, а когато тя се стегна около него, искайки повече, Кейд се отдръпна — тласна отново, по-силно.

Ноктите й се вкопчиха в раменете му. Искаше яростно. Диво. Него.

Всяко плъзгане на плътта му издигаше нейната потребност нагоре като по спирала. Женствеността й беше толкова чувствителна, опъната, нетърпелива.

Пълното удоволствие тепърва предстоеше.

Леглото скърцаше в техния ритъм. Тласък. Отдръпване. Тласък. Всеки път все по-силно. По-дълбоко. По-диво.

Алисън се засмя. Това беше чудесно. Тя се чувстваше чудесно. Краката й се увиха около него, придърпаха го по-близо.

Устата на Кейд беше на шията й. Не, не на шията й, а по-точно на рамото й. Усещаше върховете на зъбите му.

Може би не беше единствената, която обичаше да хапе.

И… и й харесваше усещането от неговите зъби. Алисън изви глава назад и се притисна по-силно към него.

Още по-силно.

Кулминацията дойде бързо и яростно, прониза тялото й така, че дъхът й спря, и удоволствието я разтърси. Не леко. Не бавно. Толкова бурно, че стаята притъмня. Последвалите спазми от освобождаването като вълнички прииждаха в нейната сърцевина и тя се стегна около него.

И Кейд свърши. Тя чувстваше горещото му освобождаване вътре в себе си, дори когато зъбите му захапаха рамото й. Той потръпна. А ръцете му я държаха толкова здраво.

Сякаш никога нямаше да я пусне.

Сърцето му препускаше лудо. Тя можеше да го усети. Туптеше далеч по-бързо от нейното. Той беше толкова топъл. Топъл, силен и солиден.

В ръцете му беше в безопасност. Нищо не можеше да я нарани. Никой не можеше.

Не и докато беше в ръцете му.

Той постави нежна целувка на рамото й и повдигна тялото си, докато гледаше надолу към нея.

Алисън не искаше мигът да свършва. Още не. Тя не искаше да говори. Не искаше да се притеснява за това кой или какво ще дойде за тях.

Точно сега искаше да се преструва, че останалият свят няма значение. Само мъж и жена — и само това имаше значение.

Няма чудовища.

Няма тъмнина.

Само един мъж.

Тя го целуна по гърдите.

И една жена.

Кейд отново започна да тласка.

* * *

Тя беше изчезнала. Кейд знаеше, че е сам, преди дори да отвори очи. Леглото беше студено. Ароматът на Алисън бе слаб, едва се усещаше във въздуха.

Беше изчезнала.

Изръмжа и удари с юмрук по леглото. Жената не би трябвало да е в състояние да избяга от него. Ако не беше прекарал половината от деня с нея в леглото, докато най-накрая изтощен изпадна в дълбок сън, тя изобщо нямаше да може да избяга.

Той скочи от леглото. Не знаеше ли тя колко опасно е навън?

Тя се нуждаеше от него.

А той… дявол да го вземе, той я бе оставил да се измъкне от него. Грабна дънките, нахлузи ги бързо и последва слабата следа на аромата й във въздуха. Рози.

Той отвори вратата и тя се удари силно в стената. Не беше взела мотоциклета. И това беше нещо. Добре, че се бе сетил да скрие ключовете. Бавно обърна глава и впи поглед в гъстата гора. В планините, които се простираха.

Беше тръгнала сама. Мамка му!

Нима не разбираше? Нямаше място, където можеше да отиде — нямаше място, където да не я намери.

Вкусил я веднъж, нямаше намерение да остави своята малка чистокръвна да си отиде.

* * *

Елза стоеше на горската полянка и се усмихваше. Огледалото й бе показало точно това, което искаше да види — Алисън тичаше. Алисън — уплашена и отчаяна. Глупачката не разбираше напълно какво се случва с тялото й. Не знаеше за слабостите на вампирите.

Беше на път да разбере. Един вампир, тичащ през деня… беше точно като човек. Елза можеше да унищожи човек по всяко време. Беше погрешно да мисли, че Алисън е твърде могъща, за да се справи с нея сама. Тя можеше да унищожи чистокръвния вампир. И щеше да го направи.

Елза вдигна ръце и призова магията си. Магията на огъня винаги бе първото, което се овладяваше от нейния вид. Първото и най-могъщото.

Пламъците започнаха да се разпространяват в дърветата около нея. Огънят скачаше от клон на клон, превземайки гората. Скоро пожарът щеше да образува гигантски кръг, който щеше да заобиколи бягащата не още напълно превърналата се вампирка.

Щеше да заобиколи Алисън и да я хване в капан. Огънят щеше да се затвори. Бавно. Бавно. Вълкът си беше свършил работата все пак. Беше примамил Алисън извън защитата на града. Изведе я в пустошта, където беше безпомощна. И скоро…

Скоро огънят щеше да я унищожи.

Елза щеше да се увери, че се намира достатъчно близо, за да чуе писъците на кучката.

* * *

Миризмата на дим стигна до нея, силна, наситена, и Алисън замръзна. Сърцето й подскочи в гърдите толкова силно, че я разтърси.

Обърна се бавно. Димът… идваше отдясно. Алисън видя тъмната ивица на сивия дим в небето. Горски пожар? По дяволите, това не можеше да бъде…

Пламъците пращяха. Но това пращене идваше отзад, отляво.

Погледът й се насочи към звука.

Още дим. Още огън. И тези пламъци сякаш се устремяваха право към нея.

Не… не…

— Алисън! — изрева някой името й. Рев, достатъчно силен, за да пробие през пращящия огън. — Алисън!

Кейд приближаваше към нея.

Тя се завъртя, виждайки само дим и огън. Толкова много. Толкова плътно. Започна да кашля. Това… не беше добре. Следобедът беше чудесен допреди малко. Ясен. Спокоен. Тя беше тази, която тичаше диво и…

— Алисън!

Задушаваше се, но успя да извика:

— Кейд! — И, о, по дяволите, този огън се приближаваше към нея?

Тя отскочи назад, едва избягвайки бурна вълна от топлина. Огънят беше толкова близо. Струваше й се, че се насочва точно към нея.

Защото беше точно така. Осъзнаването на истината й подейства като лед във вените.

Проклета вещица!

Нямаше къде да бяга. Пламъците бяха навсякъде около нея. Не, не само около нея.

Алисън изкрещя, когато огънят облиза ръцете й. Тя падна на земята и се затъркаля в пламъци. Но още повече пламъци прииждаха, пареха я, изгаряха я…

— Хванах те!

Тя все още крещеше, така че едва чу думите. Трябваше да й извика три пъти, преди Алисън да погледне нагоре.

Кейд беше там, точно я притегляше към гърдите си. Това болеше. Цялата беше болка. Дълбоки мехури покриваха кожата й, а мирисът на изгоряла плът — нейната плът — накара стомахът й да се свие.

— Дръж се! — каза й той, като се изправи, притискайки тялото й към своето.

Движението й причини болка, но тя стисна зъби, за да сдържи вика.

Огнена стена блокираше пътя им. Нямаше къде да отидат. Не…

Той се наведе над нея. Изви тялото си, за да я покрие, и скочи през пламъците.

Алисън чу свистенето на огъня — див звук — и горещият дъх на пламъците изгори тялото й.

После и двамата тупнаха на земята. Паднаха в плетеница от крайници, въртяха се, търкаляха се, падаха по хълма. По-бързо и все по-бързо.

Тя не усещаше ударите. Не чувстваше нараняванията. Но когато паднаха в твърде студената вода на езеро, о, по дяволите, да, тя усети това.

Просто потъна под тази студена вода. Очите й искаха да останат затворени. Защо това беше толкова погрешно? Щеше да си отдъхне няколко минути в сладкия студ и тогава всичко щеше да бъде наред.

Нещо я сграбчи. Очите й се отвориха. През мътната вода едва успя да различи формите на Кейд. Изглеждаше бесен, очите му блестяха. Ръцете му се увиха около раменете й и той я придърпа към себе си. Мощно изтласкване на краката му ги изстреля към повърхността. Алисън не можеше да движи собствените си крака и беше благодарна за силата на нейния вълк.

И когато излязоха на повърхността, и когато го чу как трескаво си поема въздух, Алисън разбра, че…

Не дишам.