Синтия Идън
Обвързани с мрак (3)

Глава 2

Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Кейд караше мотора навътре в гората. Алисън се държеше здраво зад него. Тялото й беше меко, топло.

Човешко.

Вещицата го беше излъгала. Подвела. По дяволите! Не се бе съгласил да убие човек. Не и такъв, който миришеше на рози и изглежда като най-сладкия грях, който някога бе виждал.

Не и нея.

Моторът изрева, когато го подкара по-бързо. И по-бързо.

Скоро дърветата оредяха и той видя изчистените очертания на хижата си. Малка, но направена от масивно дърво, което можеше да устои на суровите зими, тя беше идеалното място, където да държи вампирката.

За да я убие?

Пръстите му се свиха около дръжките на кормилото. Кейд изгаси двигателя и избута надолу стъпенката. Не каза нито дума, тъй като гневът задушаваше всичко онова, което искаше да каже.

— Благодаря, че ни измъкна от там! — каза тя и, по дяволите, дори гласът й беше секси. Мелодичен и нежен, с леко дрезгава нотка, който го караше да мисли за разбъркани чаршафи и възбудена плът. — Тейн, аз…

Той се обърна към нея.

— Кейд.

Вампирката премигна с големите си, дяволски съблазнителни очи.

— Какво?

Неговото съвършено зрение му позволи да я види отлично в тъмното. Така че лесно можеше да прочете объркването й.

— Името ми е Кейд. Кейд Тейн.

И защо говореше с нея? Тя би трябвало да е мъртва.

Но…

Но той слезе от мотора, хвана я за ръката и я поведе към хижата, сякаш бяха на някаква проклета среща. И тя тръгна с него. Крачеше два пъти по-бързо, за да е в крак с него, а дългата й тъмна коса докосваше ръката му, докато вървяха.

Агне, водено на заколение.

Той отвори вратата. Тя пристъпи през прага, без дори да се поколебае. Просто слепешком го последва. Вярваше му.

Това доверие го ядоса.

Щом затръшна вратата след себе си, Кейд й се нахвърли. За по-малко от секунда притисна тялото й към най-близката стена. Ръцете му бяха върху нея. По дяволите, толкова е мека! Зъбите му бяха готови да хапят, да разкъсват.

Само че… той нищо не разкъса.

Тя го погледна. Светлината от коридора падаше върху тях и той видя бледия златен пръстен около зениците й. Това беше знак, който я бележеше като чистокръвен вампир.

Хвана лявата й ръка. Повдигна я.

— Кейд! — извика Алисън. — Какво си…

Знакът беше там. Кървавочервена роза, сгушена в дланта й. Специфичен родилен белег.

Чиста кръв.

Мамка му!

— Ти не си човек — каза той. Жалко — за нея.

Очите й се разшириха още повече.

— О, да, аз съм. — Опита да се измъкне от ръцете му.

Той само вдигна вежди и продължи да я притиска към стената.

— Кой те изпрати в бара тази вечер? — попита я Кейд, но вече знаеше отговора.

— Същата вещица, която е изпратила и теб. — Алисън си пое дъх. — М-моята приятелка Елза. Тя каза, че ще бъдеш там, че ще ми осигуриш защита и…

Той започна да се смее.

— Нямаш никаква представа, нали? — Нищо чудно, че вещицата беше толкова уверена.

Алисън се втренчи в него, дълъг кичур коса се плъзна по рамото й. Кожата й беше бледа, толкова бледа, колкото на повечето вампири, но тялото й беше топло. Тя беше дребна и с извивки, които той обикновено харесваше у жените — с малки, добре оформени гърди, закръглени бедра и дупе, което можеше да накара всеки мъж да моли.

И лицето й… красиво. Не че в живота му имаше много красота, но можеше да я познае, когато я види.

След това я откри във високите й скули. Нежната извивка на носа й. Гъстите мигли, които обрамчваха очите й, и в деликатната брадичка, вирната дръзко нагоре.

Алисън Грей беше красива жена.

Красива и съвсем скоро — мъртва жена.

По дяволите! Усещаше учестените удари на сърцето й до себе си. Тя отново се страхуваше. Това би трябвало да е добре.

Защо нейният страх го вбесяваше? Той го гневеше точно толкова, колкото доверието й. Ароматът на нарастващия й страх сякаш изгори носа му.

— Преследват ме вампири — каза тя. Той притисна ръцете й към дървената стена. — Онзи мъж в алеята — той ме преследва от месеци.

Да, Кейд беше готов да се обзаложи, че е точно така.

— Те искат да умра.

Не-мъртви.

— Елза каза, че ще ми помогнеш. — Устните й трепереха. Широки, пълни устни. Тъмночервени. Пухкави. Тези устни бяха толкова близо до неговите.

Звярът в него започна да ръмжи.

— Излъгала е. — Безцеремонно. Брутално.

Най-добре да продължи и да й каже всичко. За нея щеше да е най-добре да знае…

Езикът й се стрелна навън, облиза и остави влажна следа върху долната й устна.

— К-какво?

Вземи я! Звярът изрева вътре в него. Кейд приближи устните си по-близо до нейните. Какво щеше да му навреди? Само едно малко вкусване…

Очите й бяха толкова сини и гледаха право в неговите. Не бяха студени като на вещицата, а пълни с противоречиви емоции.

Клепачите й се притвориха.

Устните му се притиснаха леко върху нейните. Алисън не се съпротивлява. Не се опита да извърне глава настрани. Дъхът й излезе плахо навън, той го вдиша, пое мекото й дихание в собствените си бели дробове и заедно с него и вкуса й.

Сладък.

Щеше да вземе повече.

Отново я целуна. По-силно. По-дълбоко. Устните й се разтвориха и… и тя го пусна вътре. Езикът му се пъхна между тях и нахлу в топлата пещера на устата й. Тялото му се притисна в нейното, толкова близо, че можеше да усети стегнатите връхчета на зърната й и дивия ритъм на сърцето й.

Невинност и грях. Една жена не биваше да има вкуса и на двете.

Но тя го имаше.

Алисън го посрещна, целуна го с дива, разгорещена страст, а от гърлото й се прокрадна стон. Целуваше го… защото жената си мислеше, че е в безопасност с него.

Че той беше обещаният защитник.

Ноктите му започнаха да се удължават.

Кучешките му зъби одраскаха долната й устна.

Алисън замръзна в ръцете му.

Време беше тя да разбере какво точно се случва. Кейд вдигна глава. Погледна я право в очите.

— Не съм тук, за да те защитавам! — изръмжа думите, ръмжене на звяр.

Погледът й се плъзна от неговия към мрака на хижата — първо вляво, после вдясно.

— Никой не ни е проследил до тук. — Беше дошла с такава готовност. А можеше да се разкрещи в онзи бар. Да вика за помощ. Да моли за помощ.

Може би Григс щеше да се бори за нея.

Може би някой друг тъп задник щеше да изиграе ролята на рицар на бял кон.

Бавно освободи китките й, но не се отдръпна.

— Никой няма да чуе крясъците ти тук, скъпа.

Алисън трепна.

— З-защо да крещя?

Той протегна ръка и плъзна нокти по бузата й. Трябваше да спре да гледа на него като на някакъв проклет герой, и да го види такъв, какъвто всъщност беше.

— Твоята Елза не те изпрати при мен, за да те защитавам — замълча за миг, загледан в лицето й, защото знаеше, че ужасът ще дойде. — Плати ми, за да те убия.

И тъй като Алисън изглеждаше толкова невероятно крехка, така невинна и човешки, той не очакваше острието на ножа й да се забие в гърдите му. Погледна надолу изумен и осъзна, че когато бяха в онази алея, тя посегна, но не извади оръжието си. Той се бореше с вампира, и тя…

Кръв се стече по гърдите му и Алисън го блъсна с нетипична за човек сила. Той отлетя назад и се удари в отсрещната стена. Потресена и уплашена, тя му хвърли отчаян поглед и се втурна към вратата.

Вратата се затръшна след нея, когато младата жена избяга в нощта.

Без да бърза, Кейд се изправи на крака. Ножът бе пропуснал сърцето му с няколко сантиметра. И дори не беше от сребро.

Аматьорска работа.

Извади ножа. Втренчи се в окървавения метал, след това го счупи, стискайки го с юмрук.

Беше избягала от него. Бягаше бързо в тъмната нощ. Жалко. Тя не знаеше колко много се наслаждава на лова той.

Звярът обичаше да преследва плячката.

Кейд позволи на промяната да го завладее, брутално, мъчително, тъй като костите му изпукаха и се счупиха, преоформиха и удължиха. Козина покри кожата му, а когато отвори уста да извика след нея, неистов вой изпълни нощта.

Беше време за лов.

* * *

Когато Алисън чу протяжния, сърдит вой, погледна назад, макар всичките й инстинкти да крещяха… Продължавай! Бързай!

Нейният спасител беше и неин палач. Алисън продължи неуверено напред, влизайки в заслона на гъстите дървета. Ако знаеше как да запали мотора, щеше да се метне на него и да избяга, но, по дяволите, не притежаваше подобни умения.

Докато тичаше през гората, тялото я заболя. Краката й горяха, но тя напредваше толкова бързо, колкото можеше. За нея вече нямаше безопасно място. Не можеше да се довери на никой. Дори Елза я беше продала.

Елза… жената, която беше дошла при нея, докато стоеше, плачейки, над гроба на родителите си на онова студено гробище. Елза й беше обещала приятелство.

Но се опита да я убие.

Лъжлива вещица!

Нов вой разтърси нощта и Алисън рязко се обърна по посока на звука.

О, по дяволите! Голям черен звяр — вълк — я преследваше. Твърде голям, необичайно огромен. И се движеше прекалено бързо.

Тя свърна вдясно, спъна се в един паднал дънер и се понесе надолу по склона, премятайки се отново и отново, като се удряше в земята при всяко болезнено превъртане. Когато тялото й най-накрая спря да се търкаля, беше с лице към земята. Болеше я навсякъде и…

— Алисън!

Главата й рязко се вдигна. Там стоеше Елза. Лъжливата, двулична Елза. Усмихната.

— Май върколакът вече е започнал да се забавлява…

Върколак. Тогава го чу — грохотът от приближаването на вълка, който я преследваше.

— Той ще те разкъса. — Елза стоеше близо до две изкривени, възлести дървета. — И аз нямам търпение да гледам.

Алисън се надигна и се изправи на крака. Не почувства да има нещо счупено. Дано! Но беше в капан между вещица и вълк. Проклет върколак! Беше чувала много истории за върколаци. Опасни, повече животни, отколкото мъже. И трябваше да се бори с един от тези зверове? Без оръжие?

— Трябва да ми помогнеш! — Обърна се.

Но вещицата я нямаше там… Тя идваше право към нея. Сграбчи я и я стисна здраво. Ноктите й се забиха в ръцете на Алисън.

— Мислиш, че ще вземеш силата ми? Животът ми? Няма да стане — изсъска тя и от устата й се разхвърчаха слюнки. — Няма да вземеш нищичко от мен. — Ноктите й се забиха дълбоко. — Но аз ще взема всичко, което имаш.

Вълкът изръмжа и Алисън усети горещия полъх на дъха му зад гърба си. Елза я извъртя и я бутна към него.

— Разкъсай гърлото на вампира!

— Не съм вампир! — Нима жената не виждаше това?

И можеше ли сега вълкът да я разбере?

Дишането й се ускори, когато се вгледа в него — в най-зелените очи, които никога нямаше да може да забрави. Нищо чудно, че Кейд имаше такива остри зъби. Неговите зъби, ноктите му…

С тях може спокойно да ме убие.

— Разкъсай я! — извика Елза с трескава възбуда. — Разкъсай. Я. На. Парчета!

Алисън не помръдна.

Вълкът приближи. Беше го намушкала. Беше го блъснала и човекът беше отхвръкнал доста далеч назад, когато го удари в хижата. Може би щеше да успее да го задържи на разстояние. Да задържи и двамата на разстояние, достатъчно дълго, за да…

Вълкът се хвърли напред.

Алисън изпищя. Не можеше да направи нищо друго. Не беше смела, нито супер силна и не искаше да умре, не искаше…

Вълкът я бутна зад тялото си и се изправи срещу вещицата. Беше я избутал с мощните си лапи и Алисън отново се озова на земята.

Вълкът беше толкова огромен, че тя не виждаше почти нищо от него и бързо се изправи на колене, за да има по-добра видимост.

Вещицата вече не се усмихваше.

— Какво правиш, дяволите да те вземат? — изкряска Елза.

Вълкът погледна към Алисън. Зелените му очи, пламтящи и толкова диви, сякаш гледаха през нея.

Тогава костите започнаха да пукат. Да се чупят, да хрущят. Звуците бяха ужасяващи и Алисън искаше да отвърне поглед, но не можа.

Гледаше го. Краката й трепереха, когато се изправи.

Козината се стопи от тялото на вълка. Появиха се златиста плът и стегнати мускули. Гол мъж. Мощен. Първичен.

Той се изправи, като внимаваше тялото му да остане между нея и вещицата.

— Тя все още не е вампир. — Гласът му беше по-груб и по-силен от преди.

Алисън прехапа устни, за да не проговори. Той знаеше за нейната зараза?

— Това няма никакво значение! — сопна му се Елза в отговор. — Убий я!

Двама срещу един. Шансовете й бяха лоши. Особено когато единия от тези двама беше върколак.

Устата й беше суха като пустиня. Ноктите се забиха в дланите й, тялото й блокира, докато чакаше следващия ход на Кейд.

Той й хвърли бляскав поглед през рамо. Моля те! Тя не произнесе думите, но си ги помисли и знаеше, че молбата трябва да е отразена в очите й. Не ме убивай!

Кимна ли й с глава? Или тя си въобразяваше?

— Убий я! — извика Елза.

— Не — отвърна Кейд. Тихо, но ожесточено.

И Алисън не знаеше кой е по-шокиран.

Вятърът се изви около тях на силни пориви, които уловиха косата й и я вдигнаха във въздуха.

— Аз ти платих! — прогърмя гласът на Елза. — Имахме сделка!

— Ти ми плати да убия вампир. — Мъжът беше гол и въпреки това дяволски опасен. — В момента тя просто е един безпомощен човек.

Тя беше един адски уплашен човек, в чиито гърди се появи слаба надежда.

Когато протегна шия, Алисън успя да зърне зачервеното лице на вещицата.

— Тя ще се промени! — Елза сложи юмруци на кръста. — Само още няколко дни и тя ще бъде…

— Тогава ще мисля как да я убия — каза той и сви рамене.

Това просто уби надеждата й.

С писък Елза се хвърли към Алисън. Кейд я хвана и я блъсна обратно.

— Няма да я докосваш! — изръмжа той.

Алисън потръпна от заплахата, с която бяха пропити думите му.

— Ако ти не го направиш… — започна Елза.

Сега Кейд беше този, който се смееше.

— Не можеш да я убиеш. Ако можеше да свършиш тази работа, никога нямаше да дойдеш да пълзиш пред мен.

Хм, защо вещицата не можеше да я убие?

— Така че махай се от тук, вещице, и ще бъда дяволски щастлив, ако не те видя отново. — Той вдигна ръка, ноктите бяха излезли от върховете на пръстите му. — Ако ще убивам някого, то ти ще си тази, която ще умре!

Алисън отстъпи крачка назад, под краката й се счупи пръчка. Но вълкът и вещицата не погледнаха към нея.

— Ще си платиш за това! — обеща Елза.

Кейд просто отново повдигна рамене, очевидно не се притесняваше. Какво бе необходимо, за да разтревожи върколак? Явно не заплахи от вещица…

— Тя ще се нахвърли върху теб. В момента, в който гладът я застигне, тя ще се нахрани от теб… точно както другите. — Надвисна тежка пауза. — Но може би това ти харесва. Може би просто ти харесва да бъдеш проклета храна за вампирите! — Елза се дръпна от него, гърдите й се повдигаха тежко. — Направи погрешен избор на враг. — Силен порив на вятъра вдигна и разпиля русата й коса. — Не след дълго и двамата ще умрете.

Вятърът я шибаше още по-свирепо. Алисън се бореше да остане права и…

И Кейд я хвана. Придърпа я по-плътно към гърдите си, когато вятърът изпищя и сякаш заби нокти в плътта й. Прегърна я в обятията си, топлото му тяло беше солидна котва срещу яростта.

След това в следващия миг имаше само…

Тишина.

Пръстите му се свиха около брадичката й и повдигнаха главата й нагоре. Алисън се взря в очите му, без да знае какво да каже. Защото върколакът, който гледаше, можеше да бъде нейният спасител… или най-лошия й кошмар.