Синтия Идън
Обвързани с мрак (4)

Глава 3

— Ти… няма ли да ме убиеш? — попита Алисън тихо от мястото си пред камината.

Кейд закопча дънките, които бе облякъл, и застана пред нея. Ароматът й го привличаше — никой не бива да мирише така.

Достатъчно добре, за да я изядеш.

Погледът й се стрелна към лицето му, след това се спусна до гърдите му. Устните й се разтвориха, когато видя белезите.

Той бе готов да се обзаложи, че по нейното меко като коприна тяло няма нито един белег.

Тя бързо отмести поглед и той стисна челюсти. Щеше да е по-добре тя да започне да привиква към начина, по който изглеждаше. Ако искаше да продължава да живее, той беше единственият й шанс за оцеляване.

Защо? Какво, по дяволите, правя?

Да й помогне не беше планът… нали?

Тя отново го погледна, впивайки тези дяволски сини очи в него.

Вълкът вътре започна да ръмжи.

— Защо издаваш този звук?

Може би мъжът също ръмжеше. Вампирите не бяха единствените, които обичаха да използват зъбите си.

Точно в този момент той се изкушаваше да хапе. Можеше да започне от рамото й. Това деликатно място, където се срещаха шията и рамото. Можеше да я маркира и…

— С-спри да ме гледаш така. — Тя прегърби рамене и вдигна одеялото. — Или ще ме убиеш, или не.

Това не беше единственият избор, който имаше. Ами чукане? Попадаше ли в малкия й списък?

— Мога да си тръгна, нали знаеш? Да изляза през тази врата и никога да не ме видиш отново.

Тя не го разбра. Кейд се хвърли напред, сграбчи ръцете й и я изправи. Одеялото падна на пода. Устните й се разтвориха, когато си пое сепнато дъх.

— Без мен — каза й решително — ти си мъртва. Била си набелязана от вещица да умреш.

Очите й го уловиха — като в капан. Мамка му! Очите на жената не трябваше да карат един мъж да се чувства сякаш е откраднала душата му — само с един поглед.

Принуди ръцете си да отпуснат захвата, здраво стегнал нейните.

— След като аз не те убих, можеш да се обзаложиш, че тя ще изпрати някой друг да свърши тази работа.

— Защо?

— Защото вампирите не са най-обичаните, скъпа. Хората и свръхестествените, по дяволите, всички ние искаме да ги убием.

Тя поклати глава и косата й докосна ръцете му.

— Аз… аз имам инфекция и…

При тези думи, той се засмя и отстъпи назад като я освободи.

— Така ли мислиш?

Алисън кимна бързо.

— Когато бях дете… вампири убиха родителите ми. Опитаха се да убият и мен. Когато ме ухапаха, т-те ме заразиха…

Елза ли й е казала тези глупости?

— Ако може само да намерим лекарство… — продължи Алисън с отчаян глас. — Ще се оправя. Каквото и да е станало… то може да се спре. Беше престанало в продължение на години. Нищо не ми се случи, докато само преди няколко седмици…

Тя нямаше представа.

— Не си заразена. — Вампирите, които я бяха нападнали, без съмнение са разбрали истината още с първото ухапване. Трябва да са вкусили силата в кръвта й. — Ти си чистокръвна.

— Аз съм какво?

— Един човек, който е роден по призива на кръвта. Не ти е нужно да получиш смяна на кръвта, за да се промениш. Ти си една от малкото, които се променят от само себе си.

Тя отново поклати глава. Правилно. Защо да вярва на това, което беше длъжен да й каже? Реши се. Въздъхна.

— Тези твои родители, които са умрели, обзалагам се, че те не са истинските ти, нали?

— Адски сигурно е, че са!

Ах, тя можела и да хапе!

Вдигна глава и се вгледа в нея.

— Спокойно! Исках да кажа, че не са ти кръвни родители, нали? — Няма начин двамата човеци да са я създали. Не така се раждаха чистокръвните.

Челюстта й се стегна.

— Не знам кои са били моите родители, ясно? Единственото, което знам, е, че са ме оставили на стълбите пред болницата и повече не са се сетили за мен.

— За да се откажат от чистокръвен, вероятно не са могли да се върнат.

Между веждите й се появи бръчка. Никаква представа?! Опитвайки се да й обясни, той каза:

— Чистокръвните са рядкост. Само наскоро превърнали се вампири могат да имат деца и те никога не ги изоставят. — Каквото и да се говореше за вампирите, те защитаваха своите деца. — Родителите ти…

Тя го гледаше с обезпокоени, объркани очи, без да проговори.

Кейд въздъхна.

— Предполагам, че са ги преследвали и щом никога не са се върнали за теб, значи…

Са мъртви.

Клепачите й се притвориха и той разбра, че го е осъзнала. Алисън преглътна и без да го поглежда, каза:

— Аз, аз… не мога да бъда…

Примири се с това. Животът е гаден, скъпа. Това е урок, който всички научаваме.

— Ти си. Само след няколко дни ще кажеш „сбогом“ на човешкия си живот.

Тогава какво трябваше да направи той? Да я убие? Да унищожи тази красива глава?

Не!

Бузите й станаха още по-бледи.

Беше най-добре да продължи да обяснява, за да разбере всичко сега. Зараза? Как ли пък не.

— Ти ще се промениш. По времето, когато изгрее пълната луна, ще бъдеш вампир.

— Мога да го спра! Елза каза, че има лек и аз мога…

— Това при теб не може да се спре. Елза просто те заблуждава, за да умреш.

Алисън потръпна от неговите думи. Точно така. Истината може да боли, нали? По-добре да разбие всичките й илюзии сега.

— Няма лечение. Няма абсолютно нищо, което можеш да направиш, за да спреш промяната.

Тялото й трепереше.

— Ще бъдеш вампир. — Ръката му се вдигна и проследи дебелия белег около шията му. Белег, който получи, когато беше твърде млад, за да се превърне с лекота изцяло във вълк. — И тогава…

— Тогава? — прошепна Алисън.

— Тогава ще се нахвърляш на гърлото на всеки задник, достатъчно глупав да се намира близо до теб.

— Ти… ти… мразиш вампирите — Погледът й проследи ръката му, която се движеше по белега.

Той се втренчи в нея, хванат от думите й.

— Да, мамка му! — избухна яростно. Ненавиждаше тези паразити, искаше ги всичките в земята. Тогава защо стоеше тук и разговаряше с нея, желаеше я?

Предлагаше й да я защитава?

Кейд се извъртя много бързо.

— Остани за през нощта. Ще бъдеш в безопасност тук. — Щеше да разбере, ако някой се опита да се промъкне в земите му.

— Благодаря ти! — последва го нейният шепот.

Кейд погледна назад. Беше се обгърнала с ръце около корема. Взираше се в него, изглеждаше изгубена.

Мамка му!

— Не ми благодари — изръмжа. Не ми благодари, защото още не знаеш какво ще направя. Не знаеш какво искам.

Съвсем скоро щеше да разбере.

* * *

Това беше същият кошмар, който винаги бе имала. Алисън знаеше, че е кошмар, но не можеше да се събуди. Родителите й бяха мъртви около нея, кръвта им оцветяваше белия килим в тъмно червено. Вратът я болеше и можеше да почувства как мокротата се плъзга надолу по кожата й.

Нейната кръв.

— Ще се видим отново… — каза вампирът, като се усмихна — кървавите му зъби проблеснаха. — Порасни за нас, стани силна… Ще се видим отново.

Защото тя беше една от тях. Точно като тях. Щеше да убива, да измъчва, да слуша виковете на жертвите си…

— Събуди се, Алисън! — Ръцете му бяха обвити около раменете й и я разтърсваха не толкова нежно. — По дяволите, събуди се!

Тя отвори очи и откри, че Кейд се е надвесил над нея. Едва не изкрещя. Но успя да се спре точно навреме.

— Аз… нещо не е наред ли? — Сърцето й блъскаше в гърдите, гласът й излезе прекалено дрезгав.

Беше в леглото. В неговото легло. Той беше легнал на дивана и предложил спалнята си на нея.

Мил жест за убиец.

— Крещеше.

Сега беше будна, в леглото, напълно гола, с върколак — гол до кръста и надвесен над нея.

— Лош сън — успя да промълви.

Кейд изсумтя. Това съчувствие ли беше? Взирайки се в нея, той се отдръпна. Тя го хвана за ръката.

Тогава и двамата застинаха. Внезапно въздухът се оказа много, много плътен. И мъжът изглеждаше… още по-голям от преди.

— Пусни ме! — произнесе тихо, но тя чу заповедта в думите му.

Не го пусна.

— Ти не си жесток, както искаш да повярвам, че си. — Жестоките убийци не те утешават, когато имаш кошмар. Жестоките убийци не ти предлагат леглото си. Те не…

Една секунда. Толкова беше нужно. Притисна я по гръб, тялото му я смаза в матрака. Устните му бяха върху нейните, не меки и нежни — диви, твърди, груби.

Той не се целуваше като неопитен любовник. Той се целуваше като мъж, който взема това, което иска.

Мен.

Тя не можеше да се отдръпне. Хватката му беше твърде силна. Но…

Не искаше да се отдръпва. Алисън разтвори устни и отвърна на целувката, наслаждавайки се на горещите вълни, които стоплиха кръвта във вените й. Беше сама и се страхуваше от толкова дълго време и сега… Искам го!

Устата му се отдръпна от нейната.

— Какво правиш, дявол да те вземе?

Тя облиза устни. Вкуси го. Див.

— Целувам те?! — Разбира се, може и да не беше най-опитната любовница в света, но притежаваше някои умения.

— Защо?

Ъ-ъ, не трябваше ли да бъде…

— Обичаш да си играеш с огъня, а? Искам те… — гласът му беше груб и дълбок, звучеше като ръмжене на звяр, — … а върколаците не са известни точно със своя самоконтрол.

Младата жена вдигна ръка и с пръсти проследи един от белезите, виещ се през гърдите му.

Мускулите на Кейд се напрегнаха от докосването й.

— Не искаш да… — Думите му секнаха, главата му рязко се обърна надясно.

И тя видя лекото издуване на ноздрите, когато помириса въздуха.

— Кейд?

Той не я погледна. Просто се взря в тъмния прозорец.

— Компания!

Кейд скочи от леглото и се втурна към вратата. Алисън грабна дрехите си и се заоблича, докато се препъваше след него.

После чу приближаващото ръмжене на двигателите. Поне два. О, мамка му, това изобщо не беше добре!

Сграбчи ръката на Кейд.

— Чакай!

Той се обърна към нея.

— Не знаеш какво има там…

— Два пикапа. Седем глупави човека. Мога да ги помириша. — Подуши отново и се усмихна мрачно. — И тези човеци се готвят да ни нападнат.

Добре, значи знаеше.

Кейд излезе навън. Все още беше гол до кръста и не бе понечил да вземе дори оръжие със себе си. Тя не знаеше много за върколаците, но нямаше начин да не могат да бъдат унищожени.

Алисън се втурна подире му, дърпайки надолу тениската си. Автомобилите спряха с рязко набиване на спирачки и около тях се вдигнаха облаци прах.

Кейд спря на ръба на малката веранда, разкрачи леко крака и отпусна ръце встрани.

— Григс! — извика той. — Тъпо копеле такова, не трябваше да предприемаш тази битка!

Григс? Човекът от „Кървавата баня“? Сякаш щеше да го забрави скоро?

Вратата на пикапа се отвори и, разбира се, Григс подаде бръснатата си глава.

— За достатъчно пари бих изкормил и собствената си майка!

Чудесно!

Мъжете излязоха от автомобилите. В края на краищата, Кейд бе прав за тяхната „компания“.

— Парите са наистина много добри — продължи Григс, като се отправи към тях. О, по дяволите, това в ръката му дървен кол ли беше? — Прекалено добри, за да се изпуснат. Не е моя вината, че се изплаши като женчо.

Тя погледна към Кейд — ноктите му бяха започнали да се удължават.

— Какво? — попита Григс. — Решил си да прекараш известно време, като чукаш целта? Искам да кажа, че тя е секси, но не си струва…

Кейд се втурна напред. В момента, в който той се раздвижи, Алисън видя проблясването на метал. Идиотът, който застана пред Григс, имаше оръжие, което насочи към Кейд.

Дали Кейд беше видял пистолета?

Тя изкрещя предупредително и скочи към Кейд. Скочи — и се придвижи по-бързо, отколкото се бе движила някога в живота си. По-бързо, отколкото човек можеше да се движи. Тялото й се заби в него и го изблъска от пътя на куршума, дори когато усети жестоко парване, пронизало плътта й.

Зашеметена, падна на земята и осъзна, че страната й все още гори. Погледна надолу и на бледата светлина на зазоряването видя, че кръвта й се просмуква върху фланелката.

— Дяволски глупав ход — изръмжа Кейд.

Алисън вдигна глава и го видя да се втурва напред, за да атакува стрелеца. Едно завъртане и Кейд счупи китката на мъжа. После грабна пистолета и с два бързи изстрела повали двамата мъже, идващи от втория пикап. Те се свлякоха на земята с крясъци.

Знам какво е усещането, задници! Алисън притисна ръка към раната, опитвайки се да спре бликащата кръв.

Григс продължаваше да стои там, стиснал кола в юмрук.

— Ти си глупак — изръмжа Кейд към него. След това хвърли стрелеца към едно дърво. Човекът изстена и падна на земята. — Идваш тук и си мислиш, че куршумът ще ме спре?

Григс отстъпи няколко крачки назад.

Кейд го последва.

— Понеже знаеш за свръхестествените, мислиш, че това те прави някаква шибана машина за убиване?

Алисън успя да се изправи. Олюля се леко, а кръвта почти беше спряла, или не беше?

Тя примигна и Кейд беше притиснал Григс върху пикапа. Всички мъже, дошли с него, бяха на земята, стенещи от болка.

Пръстите на Кейд — не, ноктите му — бяха забити в гърлото на Григс.

— Проследи ме отново — предупреди Кейд, — и си мъртъв. Също така, погледни Алисън лошо… и си мъртъв.

О! Алисън преглътна. Той я защитаваше отново. Ако Кейд не внимаваше, тя определено щеше да започне да си мисли, че той има меко сърце, скрито под тази козина и нокти.

— Ще те разкъсам — продължи той с мрачен глас — и ще изтръгна сърцето от гърдите ти, докато крещиш и ме молиш да спра.

Може би нямаше чак толкова меко сърце.

— Махайте се от тук! — нареди той. — И се уверете, че всеки ловец в областта знае, че трябва да стои далеч от това, което е мое.

Я, почакай — задръж — нима я беше определил като негова?

Кейд пусна Григс и отстъпи назад. Григс смъкна задника си от пикапа и се намъкна в кабината, а мъжете, които бяха дошли с него, ранени и кървящи — кръвта им миришеше сладко — накуцвайки го последваха.

Двигателите изреваха и автомобилите се понесоха един след друг през гората.

Бавно, Кейд се обърна към Алисън.

— Защо?

Тя вдигна ръка и видя кръв по върховете на пръстите си.

— Защото не мога да ти позволя да умреш заради мен.

Той закрачи към нея.

— Не бих го направил.

Е, това беше грубо. Беше му спасила задника. Нима не го отчиташе?

Ноздрите му се разшириха.

— Вълците харесват миризмата на кръв.

Също като вампирите.

Беше почти до нея и тя можеше да види острите крайчета на кучешките му зъби.

— Това обикновено ни кара да искаме да атакуваме — поясни със смъртоносен глас.

Алисън едва успя да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, когато вдигна поглед към него.

Не нападай! Долу, вълко, долу!

Беше казал, че самоконтролът му не е толкова добър. И точно сега не искаше той да губи този самоконтрол.

Ръцете му се стрелнаха към нея и сграбчиха края на тениската й. Дръпнаха окървавената тъкан и я разпраха. Дъхът му излезе със свистене. Или това беше нейният?

— Куршумът е още в теб.

Коленете й почти се подкосиха.

— Още е в теб… — зеленият му поглед я измери и той продължи: — … а ти си на крака.

Така беше.

— Исках да… да ти помогна.

За миг той се втренчи в нея. Погледът му търсеше нейния. За какво, тя не знаеше. Тогава Кейд поклати глава.

— Нека сега аз ти помогна. — Подхвана я и без никакво затруднение я вдигна на ръце.

Може би беше глупаво, но тя се почувства… в безопасност… в тези силни ръце.

— Ще боли — предупреди я, когато влезе с нея в хижата. — Но не можеш да се излекуваш, докато куршумът е в теб.

Главата й лежеше на рамото му. Изглеждаше естествено да направи това. Да остави тялото си да се притисне до твърдите му мощни гърди.

Кейд я положи на леглото. Разкъса останалата част от фланелката, оставайки я само по черния й сутиен. Пръстите му се плъзнаха нагоре — нежно докосване, което не очакваше. Ласка? Това нежно докосване почти беше достатъчно, за да я накара да забрави въпроса си. Почти.

Но когато имаше върколак толкова близо до себе си, когато беше слаба и кървяща… Концентрирай се!

— Кейд? — Алисън прошепна името му. Ами ако миризмата е твърде силна? Какво ще стане, ако звярът в него поеме контрола?

Той я погледна, зелените му очи блестяха със силата на вълка.

Студени тръпки полазиха по ръцете й.

— Кръвта ти… ароматът… — Той стисна челюсти, зъбите му изскърцаха. — Това ме кара да искам да убивам.

Много лошо.

— Това ме кара да искам да разкъсам онези копелета, за да съм дяволски сигурен, че те никога няма да те наранят.

Устните й се разтвориха, но Алисън осъзна, че не знае какво да каже.

— Сега крещи, ако трябва — острите му нокти се поколебаха над раната, — защото ще боли ужасно.