Шанън К. Бъчър
Колекционерката (8)

Осма глава

— Ето там — каза Вивиана, сочейки към голям колкото камион вход в предната част на една варовикова скала. — Дискът е там.

Намираха се пред индустриален комплекс, построен във вътрешността на галерия от пещери в покрайнините на Канзас Сити.

— Сигурна ли си? — попита Нийл, докато караше през главния вход.

Вътре, достатъчно големи, за да може да се движи камион през тях, се виеха изкуствено издълбани тунели, покрай които бяха построени различни видове предприятия — всичко от производство на гранитни кухненски плотове до компания за продажба на едро на занаятчийски стоки. Стените бяха боядисани в бяло, но бяха захабени от праха и отработените газове от колите.

— Да. Няколко метра по-нататък. — Тя посочи надясно. Кожата на якето, което беше намерил за нея в къщата герай, блестеше в сумрачната светлина. Подобно на неговото собствено, това също беше омагьосано. Но дори със защитната магия, то не беше достатъчно да го накара да се почувства спокоен за това, че Вивиана се излага на опасност.

Нийл зави надясно и спря на паркинг, очертан от лющеща се боя. Изгаси мотора и се обърна към нея.

Слабата светлина се плъзгаше по бузата й, като подчертаваше царствената й красота. Тя беше прекалено деликатна за това, което искаше от нея. Прекалено неопитна.

— Може би трябва да останеш тук. Не е необходимо да идваш с мен.

— Как ще намериш артефакта без мен?

— Ще се справя. — Или ще се провали и тя ще бъде свързана с него за по-дълго време. Наистина не искаше да остане с него заради някаква формалност, но също така не искаше и да я изгуби. Не бяха заедно от достатъчно дълго време, за да й докаже, че той е добър човек и че винаги ще се грижи за нея. Че винаги ще я обича.

А той наистина я обичаше. Обичаше всичко свързано с нея. Беше видял части от съзнанието й, беше почувствал топлината на сърцето й. Тя беше смела и самоотвержена и беше готова да влезе в устата на вълка заради него.

Как може да не я обича?

Удивителното беше да знае, че ако оцелеят, тази обич само щеше да расте с времето. Подобна мисъл беше смиряваща.

Нийл сложи ръка върху бузата й, наслаждавайки се на гладката топлина на кожата й.

— Тук ще си в безопасност.

— Знам каква се очаква да бъда. Трябва да започна да използвам енергията ти, за да убивам чудовища. Никога не съм си мислила, че си човек, който би ме спрял.

— Не съм. Вярвам, че ще се научиш как да използваш енергията ми. Просто се притеснявам, че трябва да го направиш извън тренировъчна среда.

Тя постави ръката си върху неговата и се наведе още повече към дланта му.

— Ако дойда, ще го намерим по-бързо и ще можеш да го получиш по-скоро. Ако не отида, ще седя тук и ще се поболея от притеснение за теб и страх, че нещо отвратително ще изпълзи от сенките. Трябва да го направя.

Нийл кимна, а уважението й към нея нарастваше все повече.

— Разбирам. Винаги съм усещал този зов. Ти си една от нас, скъпа.

Наведе се напред и я целуна, вкусвайки мекотата на устните й и сладкия вкус на устата й. Можеше да живее вечно и никога нямаше да успее да й се насити.

Молеше се тя да му даде шанс.

Той се отдръпна.

— Трябва да тръгваме.

— Води ме.

Излязоха от камиона и се отправиха към отвор, който беше издялан във варовика и обрамчен със стоманени греди. Ролетната врата беше махната и съдейки по начина, по който водачите бяха изкривени, Нийл предположи, че е била изтръгната със сила. Входът беше затворен с верига, върху която имаше окачен знак „Дава се под наем“.

Хладен полъх погали кожата му, благодарение на механичната вентилация, която работеше тук долу.

Зад него бяха разположени офисите на предприятия и магазини, вградени в камъка. Всички бяха затворени в този час, паркингите празни, а вътрешността на помещенията — тъмна. Съмняваше се, че някой от работниците знае, че са се настанили сред демони.

Ако зависеше от него, щеше да се погрижи да ги прочисти, без някой да разбере.

Погледна към Вивиана.

— Стой близо до мен. От лявата ми страна.

— Разбрах. Не искам да се намирам наблизо до онзи меч, когато започнеш да го размахваш.

— Ако стане напечено, бягай. Ключовете са в камиона.

Можеше да види, че тя трепери, но геройски му кимна.

— Няма да се стигне до там.

Не и докато дишам. Не мислеше, че този факт ще я успокои, затова не каза нищо.

— Чух тази мисъл. Няма да умреш. Няма да го позволя.

Не можа да се въздържи да не се усмихне. Беше много сладка, когато му даваше нареждания.

— Да, госпожо!

Минаха през входа и миризмата на мокро животно го удари в носа. Беше тъмно, затова изпрати няколко искрици от енергията към очите си и използва връзката им, за да покаже на Вивиана как да направи същото.

Тя си пое стреснато въздух.

— Невероятно!

Подът някога е бил гладък, но сега беше напукан и осеян с дупки. Изоставени метални стойки, които са били предназначени да държат палетата с товари, се облягаха едва-едва върху стената. По протежение на целия таван висяха изтърбушени части от осветителната инсталация. Ръждясал електрокар, покрит с прах и паяжини, стоеше отляво, килнат на една страна, а зад счупен прозорец се криеха останките от малка канцелария.

Каквото и да се беше случило тук, е било неочаквано и брутално.

Имаше две високи врати, които водеха още по-навътре в лабиринта от пещери.

— През коя трябва да минем? — попита Нийл.

— Дясната.

Нийл тръгна натам, ослушвайки се за звуци, предизвикани от някакво движение. Мечът беше в ръката му, готов да разсече всичко, което се доближи до него.

— Близо е — каза тя.

Секунда по-късно, Вивиана се отвори за връзката им и той усети какво прави тя. Иззад вратата се чу резониращо бръмчене, почти осезаемо в своята интензивност. На практика можеше да види звуковите вълни, които се излъчваха от диска, трептящи от магията, която притежаваше предмета.

Отвори уста, за да каже на Вивиана колко удивително е това, когато чу приглушен шум отдясно на помещението, в което се намираше устройството.

Тя ахна изплашено. Нийл сграбчи меча с двете си ръце и застана между шума и нея.

— Спокойно — шепнешком каза той. — Прикривам те.

Част от ужаса, който премина през връзката им, се уталожи и той я чу да изпуска контролирано въздуха си. Енергия премина през него, и въпреки че нямаше представа какво прави тя с нея, усещането го накара да се почувства горд. От това, че го правеше както трябва.

— Точно така, скъпа. Точно по този начин.

Секунда по-късно, от стаята все едно се втурна внезапен полъх, когато четири сгата ги атакуваха.

Енергия изпълни Вивиана. Премина през вените й и се разля в клетките й, докато самата тя не започна да вибрира заедно с нея. Всмука я в себе си, наслаждавайки се на лекотата, с която зарядът преля от Нийл към нея.

Имаше чувството, че от натиска от надигналото се вътре в нея напрежение, ребрата й ще се пръснат. Трябваше да го пусне — да се освободи от енергията преди тя да я убие.

Нийл й беше казал, че владее магията, но той нямаше представа в какво точно се изразяваха нейните способности, освен очевидния й талант да открива артефакти на Пазителите. За нещастие, тя също не го знаеше, а вече ставаше прекалено късно, за да мисли за това.

Няколко крачки встрани от нея, партньорът й се биеше с чудовищата, които ги бяха нападнали. Можеше да усети желанието му да ги държи далеч от нея, но те бяха четирима, а той беше сам.

С едно плавно движение мъжът отсече предната лапа на единия от зверовете докато той го атакуваше. Кръвта му се разля по ръката на Нийл и леко прогори коженото му яке. Съществото изрева от болка, падна назад и заблиза раната си.

Още две се втурнаха напред да заемат мястото му, но третият сгат не обърна внимание на Пазителя, а погледна директно към нея. Зелените му, подобни на цвета на „Господин Гнус“, очи блестяха с гладна светлина и то скочи напред с отворена паст.

Ритмичното пулсиране на трептящата енергия в черепа й почти я ослепи. Вивиана събра топка енергия и я хвърли срещу сгата.

Тялото му се завъртя във въздуха и съществото изръмжа от болка. То се приземи тежко, подхлъзвайки се по напукания под, преди острите му нокти да го спрат. Създанието се обърна, дългите косми по врата му настръхнаха, и съскайки, бавно тръгна към нея.

Не го беше наранила. Единственото, което беше направила, бе да го събори. Тогава Вивиана осъзна, че силата й не е равна на тази на съществата. Тя не беше боец. Тя беше книжен плъх. Интелектуалка. Нямаше място в битка, където мускулите и остриетата са единствените неща, които имат значение.

Нийл изрева и се завъртя в смъртоносен полукръг. Главата на единия сгат излетя във въздуха, докато тялото му продължаваше да го държи в ноктите си още няколко секунди.

— Овладей силата си — извика той. — Можеш да направиш това.

Не беше убедена, но ако не стореше нещо, и двамата щяха да са мъртви. Тази мисъл й донесе усещане за спокойствие. Нямаше да позволи Нийл да умре, не и когато на върха на пръстите си имаше силата, която да предотврати това.

Това, което трябваше да направи, беше да затвори зверовете в клетка за достатъчно дълго време, за да успее Нийл да ги убие — начин да го защити от атаките им.

Вивиана се огледа наоколо за нещо, което би могла да използва. Метални пръти биха били от полза, но всичко, което можеше да види, бяха счупени палети, натъпкани с долнокачествен пясък. Ако използваше силата си да бутне палета върху едно от съществата и го приклещи към стената, можеше и да се получи.

Сгатът, който я дебнеше, тръгна наляво. Нийл беше прекалено зает да се бие с другите, за да ги отблъсне. Младата жена създаде в ума си картина на това, което искаше да стори и убеди сама себе си, че може да направи така, че да се случи.

Един по един, изтърбушените чували с пясък излетяха от палета и го освободиха. Обзе я въодушевление, докато изтегляше още малко от енергията на Нийл. Този път действаше по-бързо, тъй като съществото скъсяваше дистанцията.

Последният чувал падна и се разцепи, като разпиля пясъка между дървените дъски. Повдигна палета във въздуха и видя слабата, трептяща енергия, която я свързваше с него, докато го придвижваше. Бутна го силно, всмуквайки толкова енергия, колкото напрегнатото й тяло можеше да приеме, и го запрати към чудовището.

Палетът удари сгата, приковавайки го към каменната стена. Създанието изръмжа и заби ноктите си в дървото. Челюстите му щракнаха и запратиха дървени тресчици във въздуха. Палетът се разпадна бързо и стана безполезен.

Паниката я преряза като нож и после почувства леко, топло докосване, което премина през съзнанието й. Нийл. Дори и по време на битката на живот и смърт, той се тревожеше за нея.

Можеше да обикне мъж като него. Ако оцелеят.

Вивиана задържа разпадащия се палет на място, докато се оглеждаше за някаква друга възможност. Единственото, което видя, беше прах, пясък и паянтови метални рафтове.

Какво ли не би дала да види този сгат мъртъв, препариран и стоящ зад стъклена витрина в някой музей.

Стъкло. Това е! Трябваше да ги сложи зад плътно, дебело стъкло.

Веднага след като мисълта завладя съзнанието й, енергията, която протичаше през нея затуптя силно, в желанието си да й се подчини. От нея затрептя горещина, която накара въздуха да пулсира. Пластмасовите торби, останали в купа пясък, се разтопиха и от тях се разнесе смрад на химикали.

Сгатът се втурна през отломките на палета и се насочи към нея, само за да спре веднага щом достигна до изгарящата топлина, която сега караше купа̀ пясък да грее в огнено оранжево.

Енергията се канализира през нея толкова бързо, че тя усети как затопли вътрешностите й. Топлината се надигна в кожата й докато всеки дъх, който излизаше от нея не заприлича на облак от пара.

— Прекалено много е! — чу Нийл да вика някъде извън нейния свят от горещина и налягане. Не отговори. Не можеше да позволи да се разконцентрира дори и за секунда.

Пясъкът омекна и й позволи да го оформи в плътен, лепкав мехур. Продължи да излъчва топлина, докато изпращаше плътни струи пясък по посока на останалите два сгата.

Нийл скочи настрани от изпепеляващата жега. Вивиана не беше осъзнала къде е отишъл, докато не почувства хладното му докосване върху тила си.

Точно в този момент нещо се промени. Тя почувства щракване, все едно върху колието се беше залепил магнит. Един удар на сърцето по-късно, тунелът, който използваше да черпи от силата на Нийл, се отвори широко, позволявайки на бучащата енергия да я залее.

Това беше прекалено много. Не знаеше как да я контролира.

Тя стисна зъби и се концентрира да довърши започнатото. Ако все още беше жива, когато това приключи, щеше да открие начин да спре потока енергия, преди да я унищожи.

Разтопеният пясък се превърна в плоско стъкло и образува клетки, които да затворят сгатите. Миризмата на горяща козина и звукът от дивите им викове рикошираха в стените на пещерата.

Не можеше да диша. Нито пък Нийл. Сега, когато се беше погрижила за тези, които ги заплашваха, тя осъзна, че беше създала друга опасност. Беше изразходвала целия въздух в помещението.

Черни петна затрептяха в зрението й. Зад нея, Нийл се бореше за глътка въздух.

Вивиана прекрати потока от топлина и използва енергията, която кипеше вътре в нея, да избута горещия въздух извън стаята.

Облъхна ги студен вятър. Тя вдъхна дълбоко, докато напълни дробовете си с него и се срина на земята.

Нийл леко я пусна долу и се свлече до нея. Мечът му издрънча върху осеяния с дупки под. Ръцете му я обгърнаха, държейки я близо. Шепнеше нещо срещу косата й, но тя не можеше да накара ума си да заработи достатъчно, за да разбере думите му.

В другата част на стаята, изпускащите дим скелети на двата сгата стояха затворени зад грапавите, покрити с катран стъкла.

— Ама, че магия — каза Нийл. — Какво ще кажеш да вземем устройството и да ти намерим някое безопасно място.

— Съгласна съм. — Вивиана използва само една тънка струйка енергия и видя артефакта да проблясва в окото на съзнанието й върху пода от другата страна на стаята. Все още се намираше в резбованата кутия, непокътнат.

Беше прекалено уморена, за да се изправи, затова го дръпна към себе си. Той прелетя през въздуха към тях.

— Виждам, че нямаш никакви проблеми с приспособяването — отбеляза Нийл. — Използваш енергията ми така, все едно си го правила през целия си живот.

Кутията се приземи в ръката й, топла при допир. Секунда по-късно, светът й охладня, все едно цялата радост беше изсмукана от него. Нещо меко и топло се плъзна под блузата й. Висок, болезнен, траурен звук изригна от нея. Секунда по-късно, плътна, задушаваща тъмнина се спусна над Вивиана.