Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войните на Пазителите (3.4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 18 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Шанън К. Бъчър

Заглавие: Колекционерката

Преводач: Illusion

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3645

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Нийл играеше опасна игра. И без това вече се бяха свързали, много по-бързо, отколкото мислеше, че е възможно. Веднъж след като водовъртежът на цветовете на луцерията се успокои, животът му щеше да бъде в нейните ръце. Засега, след като изпълни обещанието си към него, пътищата им можеха да се разделят. Обаче в случай че цветовете им се обединят и двамата се свържат напълно, ако Вивиана го напусне, той щеше да умре.

Трябваше да внимава, да забави процеса на обвързване, колкото се може повече. Дори и да му харесваше идеята двамата да бъдат заедно, не искаше чувството й за вина да е нещото, което ги съединява. Отказваше да й позволи да остане с него, само защото щеше да умре без нея. Нямаше да е честно към нито един от двамата.

Така че, щеше да намери сили да се противопостави на желанието си да я обладае и по този начин да ускори свързването им. Щеше да й даде това, от което толкова явно се нуждаеше — не искаше тя да страда — но щеше да го направи като дънките му си останат точно там, където им беше мястото.

Вивиана прокара пътечка от целувки от гърлото към челюстта му. Здравата й хватка го накара да наведе главата си така, че да може да го целуне както трябва. Меките й устни се отвориха върху неговите и горещият й език се плъзна в устата му, предявявайки претенции за свое собствено място.

Нийл потисна стона си и започна да действа като човек с мисия. Колкото по-бързо я накараше да свърши, толкова по-добре. Не знаеш колко дълго ще може да устои на това, което тя очевидно искаше да му даде.

Не губи време да разкопчава всички малки, сложени прекалено нагъсто, копчета отпред на блузата й. Бяла дантела покриваше гърдите й, но не можеше да прикрие втвърдените й зърна. Наведе глава и ги засмука през фината материя, докато бързо се справяше с кукичките на сутиена й.

Нежният стон на удоволствие изпълни въздуха, а пръстите й се плъзнаха в косата му и го задържаха на място.

Отне му само няколко секунди да разкопчае полата й, която се свлече по бедрата й. Меките й дантелени бикини я последваха, и Вивиана остана само по чорапи. Те определено щяха да останат.

Издърпа сутиена й надолу и доста дълго се бори да се освободи от прегръдката й, за да отстъпи назад и да я огледа добре.

Вивиана беше възхитителна. Приятни, деликатни извивки. Нежни сенки, хвърлени от огъня. Фини кости, женствени форми. Всеки сантиметър от нея беше съвършен.

Никога не беше искал нещо толкова много, колкото желаеше нея сега. Кръвта пулсираше в тялото му и настояваше да предяви претенциите си. Можеше да помирише възбудата й, да види как кожата й потъмнява от разстилащата се руменина на страстта. Тя го искаше толкова, колкото и той нея.

Взира се в нея толкова дълго, че започна да усеща как тя се отдръпва, а възбудата й да се стопява и се превръща в неловка свенливост. Тя покри гърдите си с едната си ръка, а с другата хълмчето на слабините си. Да се крие от него!

Първичен гняв се надигна в него толкова силно и бързо, че не успя да го контролира. Направи застрашително крачка напред, като я бутна към кушетката. Тя залитна, размахвайки ръце, за да запази равновесие.

Нийл я сграбчи за китките и я постави да седне. Задържа ръцете й далече от тялото, като позволи на удоволствието от това отново да я гледа да успокои първичния звяр в него.

— Не се крий от мен — успя да каже през зъби. — Никога!

Съблече ризата си, след което притисна гърба й към облегалката, усещайки кадифеното потъркване на нежните й зърна по кожата си.

Вивиана тихо простена и заби нокти в гърба му.

Страст и желание се разгоряха в него и го заслепиха за момент. Докосваше се до кожата й и засега това бе достатъчно. Щеше да й се любува отново, когато я положи да легне, за да може да й се наслади напълно и да я накара да свърши само с устата си. Нямаше да бърза, щеше да я гледа, да се наслаждава на това, как потта избива на бисерни капчици по кожата й и как тялото й се извива, докато притиска ханша й към дивана.

Живият му белег се люлееше и ликуваше от допира на кожата до кожа. Пръстенът му щастливо бръмчеше, призовавайки го да довърши това, което беше започнал.

Нийл мушна ръка между телата им и раздели влажните й къдрици. Тя беше влажна и гореща, и дори най-лекото докосване на върха на пръста му до клитора й я караше да подскочи под него и да извика рязко.

Пъхна пръст в хлъзгавото й тяло. Мускулите й го обвиха плътно и Нийл трябваше да стисне зъби, за да запази контрол. Вивиана потръпна и изви бедра така, че да му даде по-добър достъп. Беше тясна, но той можеше да се справи с това. Щеше да я разтегли много нежно, за да може, когато я обладае, тя да чувства само удоволствие.

С изключение на това, че нямаше да я обладае. Щеше само да й подари оргазъм. Това беше сделката, която беше сключил сам със себе си.

Докато проклинаше решението, на което твърдо държеше, Нийл насочи силата на волята си към нейното тяло и към това как да го накара да запее.

Вивиана не беше срамежлива любовница. Звуците, които издаваше, и с кратките, потрепващи движения, му показваха кое докосване й харесва и кое буквално я подлудява. Неговата благопристойна, почтена, образована дама, се беше разтворила пред него, задъхана и трепереща, докато той смучеше клитора й и движеше два дебели пръста вътре в нея. Играеше си със зърната й, пощипвайки ги леко и не толкова нежно, едновременно с проникващите в нея пръсти.

Дъхът й спря. Коремът й потръпна. Нийл добави и трети пръст и използва зъбите си, за да я накара да свърши.

Вивиана изстена блажено и се разтресе под него, когато оргазмът я завладя.

Никога преди това, през своя дълъг, предълъг живот, не беше виждал нещо толкова красиво.

Когато конвулсиите й стихнаха, с отмалели ръце тя го придърпа върху себе си и го целуна. Тя ли продължаваше да се тресе или това беше той? Вече не можеше да каже. Всичко, което знаеше, беше, че е на ръба да вкара пениса си в хлъзгавото й, отпуснато тяло, много по-дълбоко, отколкото пръстите му имаха възможност да достигнат.

Ръцете й се заиграха с колана му и го разкопчаха много по-бързо, отколкото изцеденият му мозък успее да осъзнае какво прави тя. Нежните й пръсти се пъхнаха в дънките му и се увиха около пениса му.

Само това беше достатъчно да го накара да свърши. Единствено притеснението, че ще я накара да се почувства използвана му попречи да не изхвърли семето си по пръстите й.

Опита да се отдръпне, но не можеше да се отдалечи много, защото се страхуваше да не счупи ръката й.

— Престани!

Тя го гризна по врата, точно там, където преди стоеше луцерията му. Кожата му беше чувствителна, тъй като беше лишена от докосване още от рождението му. Еротичното докосване на зъбите й изпрати вълна от усещания надолу по гръбнака, чак до топките му.

Той изстена и с мъка си пое въздух, опитвайки се да запази поне някакъв самоконтрол.

Докато осъзнае какво е направила, панталоните му вече бяха отворени и тя насочваше пениса му към сърцевината си. Краката й бяха широко разтворени, за да го посрещне, а влажната й топлина се плъзна около главата на члена му, смесвайки собствените й течности с неговите.

Грубият, първичен стон, излязъл от него, го разтърси. Не можеше да се отдръпне. Най-доброто, което можеше да направи, беше да стои неподвижно и да се моли да успее да се контролира.

Вивиана го сграбчи за задника и го дръпна напред, докато вдигаше бедра и пое само върха на ерекцията му в тялото си.

Обкръжи го великолепна, плътна топлина, която прогони всичките му мисли, освен една. Щеше да довърши това, което тя беше започнала. И щеше да стигне още по-далече.

С плавно движение тласна напред, принуждавайки я да го поеме целия. Тя изненадано си пое дъх и заби ноктите си по-дълбоко. Това само го накара да иска още.

Знаеше, че няма да може да издържи дълго. Усещаше как се опитва да го убеди чрез връзката им, че това е правилно, но той пренебрегна опита й. Не искаше повърхностното удоволствие от изпразването без нея.

Когато той свършеше, тя щеше да крещи името му, изживявайки собствената си кулминация, докато я изпълва със семето си. Това беше единственото, което щеше да задоволи тази първична потребност.

Нийл се възползва от връзката им, отвори се за нея, за да може тя да почувства всичко, което изпитва и той. Знаеше, че това, което прави, е опасно; че така само ще ускори собствената си смърт — но не можеше да се спре. Копнееше за това свързване, както се нуждаеше от въздуха.

Позволи й да се види такава, каквато я виждаше той — изключително красива и секси. Позволи й да почувства раздиращата го потребност да я доведе до края. Накара я да усети страстта, която го беше обладала, и която настояваше да предяви претенциите си към нея по всеки възможен начин.

Очите й се разшириха и зениците й се уголемиха, когато го погледна. Устните й бяха разтворени, за да може да си поема огромни глътки въздух, докато той водеше и двамата към бърз и силен оргазъм.

Екстазът заля Нийл, като го изненада със своята мощ. С някакво отдалечено кътче на съзнанието си, той осъзна, че усеща как тя също свършва и двата оргазма се сливат в едно. Чувството си проправи път през връзката им, докато топките му се свиха и изхвърлиха семето му дълбоко в треперещото й тяло.

Тя се разтресе под него, крехкото й тяло беше толкова деликатно и нежно под неговата тежест. Не искаше да я смачка, но усещаше необходимостта й да остане свързан с нея.

Все още беше твърд. Можеше да остане в нея толкова дълго, колкото пожелае. От каквото и да имаше нужда, щеше да намери начин да й го даде. Докато е жив.

Връзката им определено се беше задълбочила, поради неспособността му да се контролира. Не че щеше да съжалява за това. Никога нямаше да съжалява, че е бил с нея по този начин.

Извъртя се така, че тя да се отпусне върху тялото му, обкрачвайки бедрата му. Вивиана положи глава върху гърдите му, докато дишането им се успокои, а въздухът охлади телата им. Пръстите й проследиха клоните на живия му белег.

— Отново започват да растат листа — каза. — Вече има малки пъпки.

Изпълни го сладко-горчиво щастие. Беше го спасила, но за колко дълго?

Тя се надигна и се намръщи.

— Нещо не е наред. Какво има?

Косата й беше разрошена, кокът й стоеше на една страна, а от него във всички посоки стърчаха непокорни кичури. Беше толкова сладка, че почувства болка в гърдите си, когато си помисли, че няма да може да я види отново така — че това, което бяха преживели сега, беше само временно.

Нийл се насили да се усмихне, докато търсеше фибите, които придържаха косата й.

— Нищо важно. Можем да се притесняваме за него, след като открием устройството.

Косата й падна свободно върху раменете й, блестяща и красива. Пенисът му вътре в нея запулсира, като я накара да затвори очи.

Тя издаде нежен, секси стон.

— Не съм сигурна, че ще мога да го направя още веднъж.

— Ще бъда повече от щастлив да разбера дали е така — отвърна Нийл.

— Не трябва ли да тръгваме?

Мъжът кимна, като ненавиждаше истината.

— Да. Трябва.

— Сега мога да го почувствам — съобщи тя гордо и широко усмихната. — Артефактът. Изглежда, че по някакъв начин способностите ми са станали по-силни.

— Свързани сме много по-здраво. — Благодарение на липсата му на контрол. — Имаш по-голям достъп до енергията ми.

— Това означава ли, че ако не го открием, можем да го направим отново?

Ако не откриеха устройството, тя щеше да остане свързана с него, което със сигурност щеше да доведе до още невероятен секс.

— Да, това означава.

— А ако го намеря?

Ще бъде освободена от луцерията, освободена от него и щеше да има възможност да прави това, което иска. Дали отново щеше да прави секс с него или не, зависеше много от това, дали той ще оживее.

— Предполагам, че ще се наложи да импровизираме.