Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (22)

22: Приближаването

„Освободител“ се носеше право към К-бомбата — беше като копие от огън и лед. Една Фингал и Джон Метернес на мостика бяха със скафандри.

Макар бомбата все още да не бе различима с невъоръжено око, те „виждаха“ гравитационната й следа, възела от магнитна енергия и мъглата частици, която изпускаше, докато се носеше из Слънчевата система.

— Точно както предсказа професор Карел — докладва Джон, докато преглеждаше данните на екраните. — Същият спектър като от изпаренията на микроскопична черна дупка. Без съмнение това е космическа аномалия…

— Виж там — прошепна Една и посочи прозореца.

К-бомбата беше мехур от изкривена звездна светлина, капка вода, търкаляща се по повърхността на небосвода. Дори само като я гледаше, Една настръхна.

— Това е Око — каза Джон. — Сфера с диаметър сто метра, отразяваща всичко наоколо. Виждам всички класически признаци — изкривената геометрия, аномалните Доплерови премествания на повърхността. Радиационният спектър обаче не съвпада напълно с този на Очите, открити при Троянските планети по времето на Слънчевата буря.

— Значи това нещо е просто наблюдател. Мен ако питаш, го знаехме предварително.

— Разстояние до обекта — пет километра — докладва Либи.

Една погледна Джон. Макар да се бе изкъпал само преди половин час, лицето му отново бе обляно в пот.

— Готов ли си?

— Както никога досега.

— Придържаме се към предварителната стратегия. Либи, чу ли ме? Четири разминавания. И ако нищо не се промени…

— Обръщаме към къщи — прекъсна я Либи. — Точно както се упражнявахме. Три километра до максимално приближение. Една?

— Да, Либи?

— Вече сме в историята.

— О, Боже! — прошепна Джон.