Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (2)

2

Южна Испания, септември 2005 г.

Бен Хоуп се покатери по оградата и безшумно се приземи от другата й страна. Остана приклекнал в мрака и напрегна слух. Чуваше единствено стройната песен на щурците, крясъците на нощните птици, обезпокоени от придвижването му през гората, ударите на собственото си сърце. Повдигна ръкава на черното военно яке и погледна светещия циферблат на часовника си — 4:34 ч. сутринта. Последната проверка на 9-милиметровия браунинг установи, че в цевта има патрон, а предпазителят е спуснат. После извади от джоба си черна скиорска маска и спокойно я нахлузи на главата си.

Полуразрушената къща тънеше в мрак. Следвайки указанията на информатора си, Бен предпазливо се отлепи от стената и тръгна към нея, очаквайки всеки миг насреща му да блеснат прожекторите на охраната. Нищо подобно не се случи и той безпрепятствено се добра до задния вход. Всичко изглеждаше така, както му беше обяснено. Бързо се справи с ключалката и предпазливо отвори вратата.

Прекоси тесен коридор и влезе в една стая, после в друга. На светлината на малкото фенерче, закрепено върху дулото на браунинга, се виждаха мухлясали стени и изгнил дъсчен под, затрупан с боклуци. Не след дълго се добра до една врата, заключена отвън с тежък катинар. Насочи фенерчето към ключалката и бързо установи, че става въпрос за аматьорско устройство — куките бяха завинтени направо в изгнилото дърво. Отключи катинара за по-малко от минута и тихо се промъкна в стаята, внимавайки да не събуди спящото момче.

Единайсетгодишният Хулио Санчес се размърда върху импровизирания нар и тихо изпъшка.

— Спокойно, аз съм, приятел — прошепна в ухото му Бен и насочи фенерчето в очите му. Зениците не реагираха на светлината, явно момчето беше дрогирано.

Въздухът тегнеше от миризма на влага и мръсотия. От масичката до нара скочи едър плъх, който очевидно пируваше с остатъците от скромната вечеря на момчето. Дългата му опашка се плъзна по дъските на пода и изчезна. Бен се наведе и внимателно обърна слабичкото тяло на Хулио върху мръсния чаршаф. Ръцете му бяха завързани с дебел кабел, врязал се дълбоко в кожата.

Хулио отново простена. Бен внимателно сряза кабела с малкия нож, който извади от джоба си. Лявата ръка на момчето беше вързана с мръсен парцал, върху който личаха следи от засъхнала кръв. Дано е загубило само пръста си, въздъхна той. Беше виждал далеч по-лоши неща.

Похитителите бяха поискали откуп от два милиона евро в употребявани банкноти, а като доказателство за сериозните си намерения бяха изпратили отрязания пръст по пощата. Гласът по телефона беше предупредил, че глупостта да потърсят помощ от полицията ще бъде наказана с нов колет, който можеше да съдържа друг отрязан пръст, тестисите или главата на похитеното момче.

Емилио и Мария Санчес приеха заплахата сериозно. Двата милиона в брой не бяха проблем за богатото семейство от Малага, но те отлично знаеха, че плащането на откупа не гарантираше освобождаването на сина им, който можеше да им бъде върнат и в чувал. Според условията на специалната им застраховка срещу отвличане всички преговори трябваше да се провеждат по официалните канали, което означаваше намеса на полицията — акт, който със сигурност подписваше смъртната присъда на момчето. Затова семейството потърси друг начин да увеличи шансовете за освобождаването на Хулио, който включваше намесата на Бен Хоуп.

Без да губи повече време, Бен вдигна отпуснатото тяло на момчето и го метна на рамо. Някъде зад къщата се разлая куче, хлопна се врата, настъпи раздвижване. Използвайки фенерчето, прикрепено към заглушителя на браунинга, той предпазливо тръгна към задния вход.

Мъжете са трима, му беше казал информаторът. Единият е вечно пиян, но Бен трябваше да внимава с останалите. Той повярва на информатора, защото беше склонен да вярва на всеки, на когото е опрял пистолет в главата.

Една врата пред него рязко се отвори, мракът се разцепи от силен вик. Лъчът на фенерчето освети отпуснатата фигура на небръснат дебелак, облечен в къси панталони и мръсна тениска. Лицето му беше разкривено от ослепителния лъч, а в ръцете си държеше карабина с рязана цев. Браунингът изпука два пъти в бърза последователност, а синкавият лъч на фенерчето проследи рухването на дебелака. Върху предната част на тениската се появиха две червени кръгчета, които бързо се разширяваха. Без да се замисля, Бен предприе действията, които беше длъжен да извърши в подобни ситуации — изправи се над падналия мъж и го простреля в главата.

Дочул шума, вторият се спусна тичешком по стълбите от горния етаж с подскачащо фенерче в ръка. Бен стреля в светлия кръг. Мъжът извика и се затъркаля по стълбите с главата напред. Револверът му с дълго дуло тежко изтрополи на пода. Бен се насочи към него и направи необходимото той да не стане никога повече. После се закова на място в продължение на трийсет секунди, очаквайки последния противник.

Но третият мъж не се появи, защото не се събуди.

И никога нямаше да се събуди.

Преметнал през рамо безжизненото тяло на Хулио, Бен прекоси коридора и влезе в мръсната кухня. Лъчът на фенерчето му проследи бягството на едра хлебарка, която се скри зад стара готварска печка. Внимателно постави момчето на един стол, приклекна до печката и сряза гумения маркуч, който я свързваше с висока газова бутилка. Притисна отрязания край до студения цилиндър с помощта на празна бирена каса, завъртя вентила на една четвърт и щракна със запалката си. Кухнята се изпълни с тихото съскане на изтичащия газ, от маркуча изскочи малко жълтеникаво пламъче. Отвори вентила докрай, пламъкът набра сила и промени цвета си. Синкавите езици започнаха да облизват стоманената стена на бутилката, която бързо почерня.

Катинарът на външната врата изтрака на земята, счупен от три приглушени изстрела на браунинга. Метнал момчето на рамо, Бен хукна към близката горичка, броейки наум секундите. Къщата се взриви в момента, в който бяха на крачка от първите дървета. Огромното оранжево кълбо освети ниските храсти и лицето на Бен, който се обърна да регистрира окончателния край на тайната квартира на похитителите. Пламтящите отломки се вдигаха високо във въздуха и падаха наоколо, а над останките от покрива се образува плътен облак дим с червеникав цвят.

Колата беше скрита в другия край на горичката.

— Прибираш се у дома, момчето ми — прошепна Бен в ухото на момчето.