Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemist's Secret [= The Fulcanelli Manuscript], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Ръкописът на Фулканели

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-153-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6125

История

  1. — Добавяне

31

Мозайката се подреждаше буквално пред очите на Люк Симон. Описанието на човека, който бе натикал засрамените му подчинени в килера на Робърта Райдър, съвпадаше абсолютно точно с външния вид на Бен Хоуп. Малко по-късно Симон получи рапорт за инцидента на железопътния прелез с лимузината мерцедес. Колата се оказа много подозрителна — с неизвестен собственик, фалшиви регистрационни табели и старателно изпилени номера на шасито и двигателя. Специалната обработка на централното й заключване сочеше, че е била използвана като автомобил за отвличане. Потвърждаваше го и фактът, че някой беше стрелял вътре в купето, очевидно опитвайки се да излезе.

Анализът на откритата в задната част гилза показа, че е стреляно със същия 9-милиметров пистолет, с който бяха извършени убийствата край реката. Но кой беше тайнственият стрелец? В изоставения на прелеза мерцедес ченгетата бяха открили и визитна картичка на Бенедикт Хоуп.

Но това не беше всичко. Участвалият в инцидента ситроен бе намерен на паркинга пред близкия крайпътен ресторант. Доказателствата за участието му бяха повече от убедителни: липсваща емблема на предната решетка, следи от боята на мерцедеса по купето, дори и калта по гумите му. Колата беше регистрирана на името на доктор Робърта Райдър.

След обстойния оглед на апартамента на Райдър опитните криминалисти откриха миниатюрна следа от кръв точно на мястото, на което според нея бе лежал неизвестният нападател. Явно „чистачите“ го бяха пропуснали. Симон поиска от лабораторията да направи рекордно бърз ДНК тест и да сравни резултатите с четката за коса и други лични вещи на Райдър. Оказа се, че кръвта не е нейна, но ДНК пробата съвпадна с тази на отвратителната находка в парка „Монсо“ — отрязана човешка ръка.

Собственикът на ръката се оказа някой си Гюстав Льопу — престъпник с многобройни присъди за сексуални престъпления, групови изнасилвания, нападение със смъртоносно оръжие, кражба с взлом и две недоказани убийства. Излизаше, че в крайна сметка Райдър му беше казала истината. Но какво бе търсил Льопу в апартамента й? Дали не е било обикновен обир? Не, едва ли. Работата беше по-сериозна. Най-вероятно някой го бе наел да ликвидира Райдър или да открадне нещо от нея. А може би и двете. Симон изпита желание сам да се ритне отзад заради лекомислието, с което бе пренебрегнал показанията й.

Възникнаха и други въпроси. Кой бе заличил следите от смъртта на Льопу, кой го бе изнесъл от апартамента, нарязал го бе на части и бе направил несполучлив опит да се отърве от трупа? Каква бе връзката със Зарди, лаборанта на Райдър? Същите хора ли го бяха убили? Къде бе мястото на Бен Хоуп в тази картинка? Той ли бе англичанинът, който според Райдър бе в смъртна опасност? В случай че инцидентът на прелеза бе целял ликвидирането на Хоуп, при случайната им среща същата вечер той бе изглеждал прекалено спокоен за човек, който току-що се е разминал със смъртта. Къде бяха Хоуп и Райдър в момента? Каква бе ролята на англичанина — на хищника или на жертвата? Загадката беше пълна.

Симон и Риго пиеха кафе в претъпкания с папки кабинет и чакаха факс от Англия. Машината звънна и изплю дълъг лист хартия. Симон скочи да го откъсне и заби очи в текста.

— Бенедикт Хоуп, трийсет и осем годишен — започна да чете той. — Завършил университет в Оксфорд. Родителите му са покойници. Няма криминално досие, няма дори глоба за забранено паркиране. Чист, та чак скърца, мръсникът!

Подаде листа на колегата си и отпи голяма глътка кафе. В същия момент факсът звънна и започна да подава втората страница на съобщението. Той се наведе над него и започна да чете. Най-отгоре се появи логото на Британското министерство на отбраната и предупреждението СТРОГО СЕКРЕТНО, изписано с едри букви. Следваше дълъг текст. Симон тихо подсвирна.

— Какво е това? — вдигна глава Риго.

— Военното досие на Хоуп.

Риго пое листа от ръцете на Симон, очите му затичаха по редовете.

— Мамка му! — стреснато промърмори той. — Това е сериозна работа!

— Няма съмнение, че именно той е тайнственият стрелец! — изръмжа Симон.

— Но защо, какво прави тук?

— Не знам — въздъхна инспекторът. — Но ти обещавам, че ще го заключа и ще открия всичко. — Ръката му се протегна към телефона. — Незабавно ще го обявя за общонационално издирване.

Риго поклати глава и почука с пръст разпечатката от факса.

— За да пипнеш тоя мръсник, ще ти трябва половината личен състав на френската полиция — мрачно поклати глава той.