Серия
Рискувай, за да спечелиш (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Ride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 46 гласа)

Глава 8

Стомахът на Джулия се преобърна. Мислеше си, че случилото се днес помежду им може да означава нещо важно. Намерението на Кууп да й се разкрие целеше да й покаже друга негова страна, за да й покаже, че иска нещо повече от станалото. Но сега той искаше да говори, а от опит знаеше, че това означава само едно нещо. Всичко беше приключило! Боже, как можеше да бъде такава глупачка да си помисли, дори и за един миг, че нещата могат да приключат по съвсем различен начин? Но дори и да искаше нещо повече, през цялото време се беше преструвала, което означаваше, че той не знаеше коя е тя всъщност. Ако беше си паднал по някоя — отново — то това беше сестра й.

Напрегна се.

— За какво?

Той отвори уста, за да отговори, но мобилният му телефон звънна. Скочи от леглото и го сграбчи. Какво — или кой — беше толкова важно, че не можеше да изчака една минута?

Джулия, макар и да чуваше само едната страна от разговора, едва успяваше да разбере какво става. Когато приключи да говори, Кууп изключи телефона си и каза:

— Трябва да тръгвам.

Но преди да може да й се отдаде възможност да попита какво става, той изчезна в банята. А когато излезе, се облече набързо.

Обърна се към нея, като в очите му просветна тревога, и каза:

— Ще говорим по-късно.

Тя кимна, а той на практика излетя навън през вратата. Изненадана от внезапното му тръгване, Джулия слезе от леглото и сковано се запъти към душа. Беше на път да се раздели с нея. Трябваше ли просто да си тръгне, да намери превоз до града, за да хване следващия самолет?

След като се изкъпа, облече някаква рокля и отиде до прозореца, за да дръпне завесите. Но когато го направи, забеляза, че Кууп и Теса разговарят на терасата, която обикаляше малката къща, която се намираше в подножието на планината. Поне сега разбра кой е толкова важен. Джулия нямаше представа за какво си говорят, но по напрежението, което се излъчваше от позите им, можеше да каже, че обсъждаха нещо много важно, много лично.

Обзе я силно безпокойство, когато жилото на ревността се заби в нея. Сърцето й заби лудо — остра, пронизваща болка — но тя бързо се опита да я отхвърли, като си напомни, че няма никакви претенции към Кууп. Те не бяха гаджета и вероятно я деляха секунди от момента, когато щеше да й заяви, че тази седмица беше само за секс и нищо друго.

Чувствайки се леко замаяна, Джулия се отдръпна от прозореца. Без значение колко умът й се опитваше да я убеди, че за нея Кууп не означава нищо, сърцето й знаеше, че не бе така. Господи, не трябваше да се качва на този самолет или да се впуска в една щура седмица, изпълнена със слънце и секс.

Беше приела ролята на жена, каквато той търсеше, за да го накара да я хареса, но дълбоко в себе си знаеше, че не е от типа момичета, което би се примирило с неангажираща връзка.

Имаше нужда да се махне от това място, затова грабна чантата си, бързо слезе надолу по стълбите, търсейки някой работник от ранчото, който би могъл да я закара до града или да й извика такси. Но когато стъпи на дървената тераса, се блъсна в голяма стена от мускули — Кууп.

Той я хвана здраво за раменете, за да я спре.

— Джулия… — подхвана Чейс, преди да забележи начина, по който бе стиснала чантата си. Притеснен, внимателно се взря в лицето й. Стомахът й се сви. Как изобщо щеше да живее без него? — Отиваш ли някъде?

— Тръгвам си. Ще остана в града, докато пристигне самолетът.

Видимо изненадан, ръцете му стиснаха още по-силно раменете й, а тялото му се напрегна.

— Какво, по дяволите?

— Всичко е наред, Кууп.

— Сякаш да те прецакат е наред — изсумтя младият мъж, а чертите на лицето му се стегнаха. — Какво, да не би да смяташе да си тръгнеш, без да ми кажеш?

— Трябва да тръгвам. — Опита се да го отблъсне, но той не я пусна. — Кууп…

— Това, което правиш, няма смисъл — прекъсна я Чейс с тон, който никога преди това не беше чувала. — След днешния ден си помислих, че…

— Не си длъжен да ми обясняваш. — В далечината зърна Теса. — Това, което правиш в личния си живот, не е моя работа. Знаех в какво се забърквам, когато реших да остана тук.

Добре, говореше несвързано, но явно и това не й помагаше. Какво, по дяволите, се беше случило със спокойния, хладнокръвен адвокат, който винаги мислеше с главата, а не със сърцето си?

За миг Кууп замълча, а след това един мускул на челюстта му потрепна.

— Наистина ли, Джулия? Наистина ли знаеше в какво се забъркваш?

— Какво?! Да, разбира се.

Кууп се втренчи в нея по-дълго, отколкото беше нужно, после сграбчи ръката й и я дръпна.

— Ела с мен!

Стомахът й се сви, докато я водеше към къщата, и тя трябваше да забърза ход, за да не изостава.

— Кууп, не мисля, че това е добра идея.

— Има един човек, с когото искам да се срещнеш. — Напрежението в гласа му беше заменено с тъга. Толкова дълбока, че тя я усети чак до дъното на душата си. — Някой много важен за мен — добави той шепнешком.

Възраженията й се изпариха, докато прекосяваха поляната, и без никакви проблеми спътникът й отвори вратата на малката къща. Нервният взор на Джулия се насочи към Теса, която погледна Кууп разбиращо, преди да влезе в другата стая. След като красивата брюнетка се оттегли, пред очите й се появи възрастна дама, която седеше в единия край на диван с флорални мотиви.

— Кууп — попита тихо Джулия. — Какво става?

Точно в този момент жената обърна главата си, а Чейс се приближи към нея.

— Мамо, всичко е наред. Това съм аз, Куупър — каза бързо и се наведе навреме, за да избегне дистанционното, метнато към него. Вдигна го от земята и го постави на дивана.

Сърцето й се сви, докато гледаше как той коленичи пред майка си. Хвана ръката й в неговата и тихо й заговори успокояващи думи, предназначени само за нейните уши. Вече беше започнала да разбира. Ето на какво изпитание го бе подложил животът. Буца заседна в гърлото й, а краката й се подкосиха. Няколко минути по-късно възрастната жена премигна и се обърна с лице към Джулия.

— Това е Джулия — представи я младият мъж и се изправи. Очите му, изпълнени с топлина, срещнаха с нейните и в този момент тя почти забрави как да диша: любовта, която изпитваше към него, накара цялото й същество да ликува. — Джулия, това е моята май…

— Ти от класа на Чейс ли си?

Джулия погледна към майка му, а след това към Кууп, за да разбере как да й отговори. Когато той кимна, тя пристъпи напред.

— Да.

Жената се намръщи.

— Приятелите на Чейс не идват тук много често, а и никога преди не е водил момиче вкъщи.

— Доведох я, защото е специална, мамо.

Усмивката отново се появи върху лицето й и с ръце, отслабнали от артрита, махна на Джулия да се приближи.

— Ела, нека те погледна.

Младата жена направи няколко крачки към дивана и когато се приближи, Кууп протегна ръка към нея. Хвана я и като плъзна дланта си в неговата, той я стисна леко, за да я окуражи.

— Джулия, бих искал да те запозная с Луис, майка ми.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, Луис.

— Много е хубава, Чейс. Разбирам защо я харесваш.

Джулия седна на дивана до майката на Кууп, а когато взе ръката й в своята, не пропусна да забележи начина, по който се отпуснаха напрегнатите му рамене, и смесицата от гордост и собственическо чувство, изписано върху лицето му, щом погледите им се срещнаха.

Насочи вниманието си към телевизора, за да разбере кой сапунен сериал гледаше домакинята им.

— Виждам, че следиш „Богати и известни“. Един от любимите ми е — сподели младата жена.

Върху лицето на възрастната дама се появи усмивка.

— Също и на мен, скъпа.

Със сърце, изпълнено с най-различни емоции, които изпитваше към Кууп, младата жена прекара още няколко минути, говорейки за героите, за това как е започнала да се интересува от сериала, когато преди няколко години един стар приятел се присъединил към актьорския състав, но изведнъж Луис я погледна с объркан поглед и клепачите й започнаха да потрепват.

— Мисля, че се нуждае от почивка — прошепна Кууп.

Разбирайки, че има нужда да остане за момент сам с майка си, Джулия се изправи и се отправи към вратата.

— Трябва да…

Мъжът бързо поклати глава и постави длан върху лицето й.

— Моля те, остани.

Тя кимна, а топлината на ръката му пробуди още по-силни чувства в сърцето й. Кууп споделяше нещо много лично от живота си с нея и щом желаеше да е до него, тогава щеше да го направи. Той зави майка си с одеяло и докато го подпъхваше, за да й е по-удобно, всяко едно нещо, което младата жена знаеше за Чейс Куупър, си дойде на мястото. Очите й се напълниха със сълзи, защото момчето, което познаваше от гимназията, се бе превърнало в най-невероятния мъж, когото някога бе срещала.

— Джулия.

Нежният му глас я стресна и се наложи да премигне няколко пъти, за да прогони влагата от очите си.

Пълният му с нежност поглед обходи лицето й.

— Добре ли си?

— Не знам.

— Кой е там? — извика високо майка му и Джулия подскочи.

— Мамо, това съм аз, Кууп. — Обърна се точно когато възрастната жена хвърли дистанционното отново към него и го удари по рамото. То падна на пода и докато Чейс го вдигаше, Теса се втурна да помогне на болната жена.

На лицето му беше изписано страдание и въпреки това се опита да го обърне на шега, когато посочи носа си и каза:

— Понякога има страхотен мерник.

Сърцето й се сви.

— Толкова съжалявам.

— Ела с мен! — Хвана ръката й и двамата излязоха навън.

Джулия огледа обширните земи и се замисли върху ситуацията, в която се намираше Кууп.

— Купил си това ранчо и си се преместил тук заради майка си.

Това по-скоро звучеше като твърдение, отколкото като въпрос, но въпреки това й отговори.

— И да, и не.

Погледът й се стрелна обратно към неговия и всичко, което искаше да направи, беше да го вземе в обятията си, да го прегърне, да го успокои, да му каже, че всичко ще бъде наред.

— И да, и не?

Кууп се облегна на белия парапет и я притегли към себе си, а краката му се обвиха около нейните. Пое дълбоко дъх, бавно издиша и започна да разказва:

— Да, купих го, защото майка ми е отраснала в ранчо и познатата обстановка й помага с Алцхаймера. Момчетата се включиха, защото нямах достатъчно средства сам да го купя. И не, не съм се преместил тук.

Объркана, младата жена попита:

— Какво искаш да кажеш с това, че не си се преместил тук?

— Не живея тук, Джулия. Живея в Кентвил.

— Кентвил? — Добре, това я изненада. — Не е ли е на един час път от Халифакс?

— Аз съм спортен лекар, практиката ми е там, не мога просто ей така да се махна и да си тръгна.

Очите й се разшириха. Ето защо толкова бързо разбра как е глезенът й.

— Защо не си ми казал нищо от това? — Щом въпросът излезе от устата й, поклати глава, тъй като вече знаеше отговора. — Чакай, няма значение. — Размаха пръст напред-назад помежду им. — Целта на тази седмица не беше да се опознаем. — Отдръпна се назад, можеше да усети напрежението му така, все едно беше нейно, когато я хвана за лакътя и я придърпа към себе си.

— О, не, не. Никъде няма да ходиш и всичко това си го разбрала погрешно.

— Кууп, моля те — каза тя, изпитвайки нужда да постави някакво разстояние помежду им.

Почакай. Да не би той да каза току-що, че всичко съм разбрала погрешно?

— Единственото ми намерение беше да се опознаем. — Той погледна надолу, а след това отново към нея. — Просто никога не съм говорил по този въпрос, защото… ми е трудно. Тя е много болна… — Гласът му потрепери, когато добави: — Не й остава много време.

Сърцето й се преобърна, заради скръбта, изписана върху лицето му.

— Съжалявам, Кууп.

— Исках да ти го кажа. — Той потърка брадичката си, а уязвимостта, която долови дълбоко в очите му, я накара да направи една малка, колеблива стъпка към него. — Смятах да ти го кажа тази вечер. — Докосна бузата й и тя наклони глава към ръката му.

— Направи го.

— Да, не желаех да мислиш, че се отдръпвам, защото искам от теб само секс.

Ръката й покри неговата.

— Ти… ти искаш нещо повече от секс?

— Не е ли е очевидно? — Попита настойчиво той. — Луд съм по теб, Джулия. Днес те заведох по местата, където обичах да се мотая някога, защото исках да ме опознаеш. Да ти покажа, че искам повече. Това, което каза в спалнята, че връзката ни е нереална. Никога не съм мислил, че тя не е истинска.

Ако сърцето й забиеше по-бързо, със сигурност щеше да се пръсне в гърдите й.

— Наистина ли?!

Кууп сложи пръста си под брадичката й и я повдигна.

— Говорех сериозно, не се шегувах.

— За кое?

— Когато казах на майка ми, че си специална за мен, наистина го мислех — гласът му премина в шепот.

Коленете й се подкосиха и тя с усилие остана права.

— Така ли?

Прокара палец по бузата й.

— Джулия, скъпа. Имам нужда да си част от живота ми. Винаги съм искал само теб.

Цялото й тяло се напрегна.

— Тогава защо покани Мари?

Той обви ръката си около нея и всичко, за което можеше да мисли, беше колко добре се чувства, когато е в прегръдките му.

— Късно една вечер, след няколко бири, с момчетата си говорехме за хората, които вече не са част от живота ни.

— О! — Погледна надолу, докато осмисляше, това което й каза. Кууп си мислеше, че Мари бе тази, която си беше тръгнала, и тъй като се представяше за нея, сестра й беше тази, по която отново беше хлътнал.

— Но не бях прав, Джулия. — Поклати глава. — Сгреших много!

Младата жена преглътна.

— Сгрешил си? Как?

— Не сестра ти беше тази, която си тръгна от живота ми. Веднага след като изпратих поканата, започнах да обмислям и да съжалявам за спонтанното ми решение. Тя не е момичето за мен. И никога не е била.

Объркана, тя се отдръпна назад, а съзнанието й се опитваше да осмисли всяка негова дума.

— О, не, не, не — каза той отново, поставяйки ръката си около кръста й, за да я притегли към себе си.

— Кууп?!

— Няма да ти позволя отново да си отидеш от мен.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти, Джулия. Ти беше тази, която си тръгна. Влюбен съм в теб. През всичките тези години никога не си ме удостоявала дори с частица от вниманието ти, но сега, когато си при мен, няма да те оставя да си тръгнеш. Не искам никоя друга, освен теб, Джулия! И никога не съм искал.

Той я обича?! Де да беше истина…

Поклати глава, стомахът й се сви, когато посочи с пръст към себе си.

— Това, което не разбираш, е че тази, в която си влюбен, не съм аз. Изживях една фантазия, преструвайки се, че съм безгрижна като сестра ми, така че, тази, по която отново си падна, беше тя.

— Никога не съм бил влюбен в нея, така че как мога отново да хлътна по нея?

— Какво искаш да кажеш?

— Мари и аз бяхме само приятели. Винаги съм харесвал теб, но имаше едно неписано правило, с което трябваше да се съобразявам: не забиваш сестрата на най-добрия си приятел. И, разбира се, ти ми каза, че не съм твой тип.

— Но аз си мислех, че вие двамата…

— Погрешно си го разбрала. И цялото това преструване, което смяташ, че правиш, изобщо не беше преструвка. Просто винаги си потискала тази твоя страна.

— Кууп… — започна тя, но мъжът я прекъсна.

— Може би прикриването зад дивата и безотговорна страна на сестра ти ти е дало куража, който ти е необходим, за да се освободиш и да бъдеш себе си.

Със сигурност той не схващаше същността на случилото се.

— Не бях себе си. Това всъщност не бях аз, ти прекара една необуздана седмица с мисълта, че всичко това, което се случва, е реално.

— Това са глупости, Джулия — каза с нисък и дрезгав глас Чейс. — Това беше ти и няма да позволя да си помислиш нещо друго. — Хвана ръката й. — Ела с мен! Ще ти докажа, че знаех, че жената, с която бях през тази седмица, беше ти. — Заведе я в плевнята. — Пазих тази изненада за по-късно, но добре. Мисля, че сега трябва да я видиш.

Той отвори една от клетките, която досега беше празна, и младата жена погледна вътре.

— Кууп? — попита тя, когато видя красивата кобила. — Какво става?

Обърна се към нея и положи ръце върху раменете й.

— Тя е твоя — каза с дрезгав глас, изпълнен с емоции.

Мозъкът й спря да работи.

— Моя?!

— Цялата е твоя, миличка. Когато си тук, ти трябва да се грижиш за нея и да я яздиш, а и аз много искам да останеш тук, с мен.

Джулия покри лицето си с ръце, когато почувства стягане в гърлото.

— Не, не мога.

— Разбира се, че можеш.

Леко докосна бузата й и този жест накара очите й да се напълнят със сълзи.

— Това е твърде много.

Точно тогава кобилата изцвили радостно и побутна младата жена с муцуната си. Кууп се засмя.

— Мисля, че те харесва. Не че мога да я виня за това.

Джулия се приближи и прокара ръце по челото на животното, внимателно изучавайки го през замъгления си поглед. Никой никога не й беше давал подобен подарък.

— Красива е. Всичко, което някога съм искала. — Подсмръкна и продължи: — Не мога да повярвам, че правиш това за мен.

— Имам още нещо за теб.

Погледна го в очите и любовта, която видя там, я изпълни с копнеж. Чейс протегна ръка и сграбчи нещо от отделението. Тя поклати глава и се засмя, когато видя силно изрязаните дънкови панталонки и розовия камшик за езда.

— Тези за какво са?

— Цяла седмица носеше дрехите на Теса и си помислих, че може би ще поискаш твои собствени.

— И за това трябваше да намериш възможно най-късите панталонки във вселената? — Боже, обичаше го. Толкова много го обичаше, че чак сърцето й щеше да се пръсне.

Дари я с усмивка, която накара коленете й да се подкосят.

— Ами… да.

Джулия поклати глава и взе розовия камшик. Плъзна ръката си по дължината му и го погали с пръсти, а Кууп изстена, докато я наблюдаваше какво прави.

— А това?

Той присви рамене.

— Никога ли не си виждала подобно нещо?

Тя погледна към кобилата.

— Виждала съм, но никога не бих го използвала.

Чейс го взе от нея и леко я перна по дупето.

— Кой каза, че е за коня?

Беше я плеснал по дупето, но неочакваното присвиване, което почувства в най-съкровеното си кътче, накара дъха й да прозвучи като лек стон:

— О!

— Не виждаш ли, че това е истинската ти същност, Джулия. Винаги съм го знаел, а конят и камшикът са двете страни на една монета. — Придърпа я в прегръдките си, а тя плъзна ръце по гърба му. Целуна я по челото и каза: — Под тази красота и този ум, ти си една обичаща да се забавлява, адски сексапилна, мила, грижовна и толкова непринудена жена. Просто си потиснала тези свои черти, защото си толкова добра и раздаваща се, че винаги поставяш нуждите на всички останали пред своите. Но няма да ти позволя отново да направиш подобно нещо. Ти също имаш желания, за които смятам да се погрижа. — Отново прокара камшика по гърба й и се ухили. — За всяко едно от тях.

Джулия стоеше пред него, мигайки насреща му и се опитваше да попие всяка една дума, казана от Чейс. Кууп желаеше нея. Нея! Джулия Блеър!

— Сега, вярваш ли ми? — попита той. — Вярваш ли ми, че знам с коя съм спал през тази седмица?

— Да — едва го произнесе с бучката, която се беше загнездила в гърлото, а всичко, което изпитваше към този мъж, я караше да се чувства замаяна, а сърцето й да прелива от щастие.

— Добре, защото, когато те попитах дали знаеш в какво се забъркваш, реално ти не си и предполагала какво те очаква, тъй като в мига, в който слезе от онзи самолет, бях твърдо решен да те направя моя. И когато казах, че се радвам, да си тук, наистина имах предвид точно това.

— Аз също се радвам, че дойдох.

— Искам теб, Джулия. И винаги съм те желал.

Усещаше пулса си в гърлото, а сърцето й се изпълни с любов.

— И аз винаги съм желала теб — призна си тя.

Усмихвайки се, той леко плъзна палец по долната й устна.

— Значи съм твой тип?

— Да — потвърди. — Привличат ме такива мъже, които ядат бобърски опашки с фъстъчено масло и банан.

Куп се засмя и я вдигна на ръце.

— Накъде ме носиш? — попита младата жена.

— Към езерото, след това в плевнята и накрая в леглото ми. — Тъй като започна да споменава всички места, на които бяха правили любов, невидима сила здраво стисна сърцето й.

— Да не забравяме и пасищата — добави, а цялото й същество ликуваше.

— О, не се притеснявай. Не съм забравил нито едно място. — Широко се усмихна той.

Джулия повдигна едната си вежда.

— О, така ли? Изброй ги!

— Всъщност — каза Кууп с дяволита усмивка, която се разливаше върху лицето му, — омръзна ми да говоря.

— Добре, само да отбележа, че… — започна, приемайки своята необуздана същност и за пръв път се чувстваше свободна, — обичам мъже, които действат.

Чейс постави една гореща целувка върху устните й и добави:

— Обичам теб, Джулия Блеър. Младата жена, която е умна, сексапилна, необуздана и порочна. — Спря, за да й намигне, преди да добави: — Жената, която обича конете и ездата, и която все още не е наказана, заради коментара си относно жребеца.

Никога преди не се бе чувствала по-щастлива, щастието се надигна вътре в нея, а един възторжен стон резонира дълбоко в гърлото й. Кууп я притисна още по-близо до себе си и както я държеше в ръце си, я понесе към стълбата, която водеше към горната площадка на плевнята. Джулия му се усмихна, като прие и двете си същности и разбра, че няма друг мъж, на когото би се доверила изцяло.

Край