Серия
Рискувай, за да спечелиш (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Ride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 46 гласа)

Глава 4

Джулия крачеше из спалнята, после погледна към купчината с дрехи върху леглото й. Старият господин, който беше на рецепцията, ги беше донесъл само преди няколко минути. Докато се проклинаше, че не беше предвидила да си опакова багажа, въпреки че се закле да не се качва на борда на онзи самолет, тя прерови купчината дрехи, докато не намери бяла копринена нощница.

След като я облече, тихо тръгна из стаята, прокарвайки ръце по ватираната кувертюра, дъбовото нощно шкафче и малкото бюро в ъгъла, докато не застана пред прозореца. Топлият вечерен вятър надипли късата й дреха, а нежният допир на студената коприна до кожата й беше прекрасен. Докато платът галеше плътта й, зърната й се втвърдиха в отговор. Тя обаче подозираше, че това по-скоро е свързано с Куупър, отколкото с нощния въздух.

По-рано, в следобедните часове, той бе скочил от масата и я беше повел навън. Заведе я на дълга разходка из ранчото, като лично й показа удобствата и посетиха конете, преди да я нагости с обилна фермерска вечеря. След като се нахрани, се озова сама в тази уютна, селска стая. В един момент се наслаждаваше на ябълковото вино с Кууп, а в следващия хубавата брюнетка Теса беше дошла, за да го завлече нанякъде.

Разбира се, внезапното му тръгване беше за добро. Дори и да се наслаждаваше на компанията му — може би малко повече, отколкото трябва — не беше тук, за да интимничи със сексапилния каубой, без значение колко примамливо й звучи идеята. Не, тя само щеше да пренощува в ранчото, докато самолетът не дойде за да я спаси. Но това не я спираше да мисли коя бе причината, поради която толкова се беше разбързал.

Джулия изстена и решена да го избие от ума си, се обърна и погледна към леглото. След дългия ден, през който бе пропътувала цялата страна, разбра, че просто трябва да се пъхне между завивките и да се опита добре да се наспи. Но болката, копнежът, изгарящото желание, които бяха завладели тялото й, едва ли щяха да се уталожат до края на нощта.

Проклет да си, Кууп.

Обърна се към прозореца и дръпна тънката завеса, за да се наслади на величествената гледка към планините. Внимателно обходи с поглед обширните земи, където бяха конете, забеляза огромния чифлик в края на ранчото и малката къщичка от кедрово дърво, сгушена в подножието на планината, докато вдишваше благоуханните аромати. След това, изненадващо, Куупър излезе от старинната къща.

Направи й впечатление колко е напрегната стойката му, колко е скована всяка негова стъпка и затова го наблюдава, докато не се скри от полезрението й. След като изчезна, погледът й се върна към добре поддържаната хижа с кедрова обшивка, с боядисани щори и панорамна тераса.

Дали това не беше жилището на Теса?

Не й хареса посоката, в която се насочиха мислите й — все пак, нямаше право да ревнува. Отдръпна се от прозореца и се хвърли върху леглото. Затвори очи и си пожела да заспи, но бързо ги отвори, когато откъм вратата прозвуча тихо почукване.

— Кой е? — Спусна краката си отстрани на матрака и наклони глава, като се заслуша в тихия отговор, който дойде от коридора.

— Аз съм — прошепна Кууп. — Просто исках да те проверя и да се уверя, че имаш всичко, от което се нуждаеш.

Когато чу загрижеността в гласа му, Джулия светна лампата и отиде до вратата. Отвори я леко, погледна навън и забеляза дълбоките бръчки от тревога под очите му. Нещо се беше случило в хижата, нещо, което го беше разстроило.

Стомахът й се сви от безпокойство.

— Всичко наред ли е, Кууп?

Без да обръща внимание на оскъдната си нощница, тя отвори широко вратата. Когато очите му се я обходиха от главата до петите й — по-точно, се задържаха върху гърдите й — през ума й мина, че той може да види всяка извивка през тази прозрачна коприна, особено след като лампата осветяваше тялото й отзад.

Тревогата незабавно изчезна от очите му, а когато желанието се настани в тях, почувства топлина и по гръбнака й премина тръпка. Докато тялото й се събуждаше за нов живот, тя му хвърли много бърз поглед. Пламенният, гладен начин, по който я гледаше, топлината, която излъчваше твърдото му като камък тяло, преобърнаха наопаки всичко вътре в нея. Почувства се като на показ, несигурна.

Желана.

Кууп прокара пръсти през косата си, разрошвайки късите тъмни, кичури, докато не придоби топлия и секси вид на мъж, току-що станал от леглото. Неговият поразителен външен вид възпламени тялото й и тя почти забрави, че не е тази, която той очакваше.

— Аз… ъ… ъ… просто исках да се уверя, че Бенджамин ти е донесъл някои от дрехите на Теса и да се уверя, че ти стават. — След кратка пауза се опита да продължи: — Но… аз… ъ… ъ… виждам…

Това, което можеше да види в момента, беше голото й тяло! Отново!

Джулия обви ръце около гърдите си, застана зад вратата и се опита да звучи небрежно, когато каза:

— Да, донесе ми. Благодаря ти за това. И също благодари на Теса от мое име. Беше прав. Ние сме един и същи размер. — Добре, сега наистина говореше несвързано като идиот, но докато той стоеше там и я гледаше така, сякаш иска да я изяде жива, нямаше да може да се концентрира. Беше излязла напълно извън зоната си на комфорт.

Кууп кимна.

— Тогава, значи, ще се видим сутринта.

Тя кимна в отговор, мислейки, че може би щеше да е най-добре, ако никога повече не го вижда. Този мъж имаше проблеми, които бяха изписани върху лицето му, и ако прекараше още малко време с него, можеше да направи нещо, за което по-късно щеше само да съжалява, като например да го завърже за леглото си, докато не изгрее слънцето на последния ден от седмицата, която започваше от утре.

* * *

Кууп се въртеше в леглото си, докато ранната сутрешна светлина се промъкваше през завесите. Беше му трудно да се успокои и да заспи. Разпуха възглавницата си, ентусиазиран от факта, че Джулия беше тук.

Исусе Христе!

Джулия беше тук!

В ранчото!

С него!

Не беше сигурен, че някога ще бъде в състояние да осъзнае този неочакван обрат на събитията.

Преди може и да беше забранена, но по дяволите, те вече не бяха в гимназията и този път щеше да се бори за нея. Щеше да й покаже, че това е най-хубавото объркване, което е можело да се случи, и колко много се радва, че тази, която се беше качила на самолета, е тя. Беше решен да я убеди да остане и в края на седмицата Джулия щеше да разбере, че тя е тази, която винаги бе желал.

Той насочи вниманието си към сутрешните домакински задължения, които го чакаха, надявайки се да приключи по-скоро с тях, за да може да прекара останалото време с Джулия. Измъкна се от леглото, нахлузи дънките си и тръгна към прозореца. След изключително неспокойната нощ протегна умореното си тяло и дръпна завесите, за да открие гледката към далечните върхове и пасищата зад къщата.

По билото на планината топлите лъчи на златистата светлина се бяха впили в избледняващата тъма и утрото започваше да настъпва на нейно място. Кууп се усмихна, надявайки се да отиде да поплува в запазеното само за персонала минерално езеро в другия край на ранчото. Бе единственият, който някога беше влизал в него. Другите смятаха, че ще си създадат твърде много неудобства, докато стигнат до него, но той намираше разходката до там за доста ободряваща, а и спокойствието, което намираше, си заслужаваше. Някои сутрини просто седеше и наблюдаваше как слънцето изгрява, преди да поплува. Друг път, в края на дългия работен ден в ранчото и след още по-дългата нощ, прекарана в грижи за майка си, се потапяше във водата, която го успокояваше. Оставяше магията й да подейства на отруденото му тяло и ако може — дори за момент — да прогони болката, която изпитваше, докато гледаше как майка му бавно чезне.

Докато Куупър се наслаждаваше на великолепния изглед, приглади настрани разрошената коса от челото си. Не беше виждал нито Джак, нито Мак, откакто самолетът бе пристигнал в късния следобед на предния ден. Надяваше се, че нещата при тях двамата вървяха също толкова добре, колкото и при него.

Някакво движение, долу до водата, привлече вниманието му. Присви очи срещу изгряващото слънце и се зачуди кой от гостите е станал и се разхожда толкова рано, още с пукването на зората, и какво правеше в „забранената“ част на ранчото. В брошурата бяха указани всички места със свободен достъп, а това езеро не беше едно от тях. Отвори прозореца и усети свежия аромат на сено, после се наведе напред, за да види по-добре. В далечината видя фигурата жена, която сваля дрехите си и навлиза във водата. Гледката накара сърцето му да запрепуска, а умът му да полети.

Джулия.

Отдръпна се от прозореца и се затича към края на ранчото. След по-малко от пет минути, бе застанал на брега, хипнотизиран от еротичната картина пред себе си. Вълните се плискаха в тревистия бряг, докато кремавата бяла кожа и нежни, сексапилни извивки изплуваха на повърхността само за да изчезнат отново под сияйната вода. Кожата му се сгорещи, а пенисът му се втвърди под безпощадните му дънки.

Странно усещане, което досега не беше изпитвал, се надигна в гърдите му, като гледаше как тя се забавлява в неговото езеро. Какво, по дяволите, беше това? Собственическо чувство? Докато размишляваше, Джулия се изправи. Езерото стигаше до бедрата й, когато се обърна към планината и отметна косата си назад върху раменете си, разпръсквайки капчици вода във въздуха. Никога не беше виждал толкова красива гледка. За момент сърцето му спря да бие, докато копнежът по нея го завладя изцяло. Тъй като косата й се спускаше надолу по гърба, погледът му я проследи точно до мокрите й бикини, под които се бе очертало прекрасното й сърцевидно дупе.

Исусе Христе!

Само по сутиен и бикини Джулия вдигна ръце над главата си и започна да се разтяга. По кремавата й кожа се стичаха капчици вода и достигаха до красивото й бяло бельо и всичко, което можеше да стори Куупър, бе да се опита да мисли трезво.

В гърлото му се надигна нисък стон, породен от копнежа, който изпитваше, и нищо не можеше да направи, за да го спре. При звука, който проряза утринната тишина, младата жена се обърна, големите й кафяви очи бяха широко отворени, а устата й — зяпнала.

— Съжалявам, не исках да те стресна — каза бързо той, като се мъчеше да не среща погледа й, защото единственото, което искаше да направи, бе да не спира да я гледа. Беше толкова божествено красива, перфектна, че почти беше невъзможно да свали поглед от нея. Но тя заслужаваше уединение, затова той се обърна. — Този район е „забранен“ и не очаквах да намеря някого тук.

— Аз… Не мислех…

— Всичко е наред. Нямам нищо против.

— Нямах бански — отговори бързо младата жена. — Затова дойдох тук, където мога да плувам и тренирам в уединение.

— Наистина, Джулия, всичко е наред. Нямам нищо против. Всъщност… — Кууп спря, преди да каже нещо, което можеше да я изплаши, нещо като: Всъщност бих искал да дойда до теб, да прокарам езика си по цялото ти тяло, докато не закрещиш, че искаш да те чукам.

Но той знаеше, че цялата тази ситуация я кара да се чувства несигурна и затова трябваше да го кара бавно. Последното нещо, което искаше, бе да я изплаши и да провали шанса си заедно да изживеят нещо невероятно.

— Всъщност, какво? — попита тя с нежен и чувствен глас.

Младият мъж се олюля напред-назад върху петите си, но звукът на водата, която се разплискваше по голата й плът, го изпълни с похот, подтиквайки го да се обърне, за да я види. Мускулите му се напрегнаха и Чейс се втренчи в хижата в далечината, докато се бореше да й отговори.

— Аз… просто… ъ… исках…

— Какво точно искаш? — попита, притискайки го да каже нещо, като по този начин му напомняше, че е адвокат и нямаше намерение да се откаже толкова лесно.

Когато мълчанието му се проточи, Джулия го подкани:

— Кууп?!

Пулсът му се ускори от нежния и сексапилен начин, по който каза името му.

Възможно ли е?

Да не би да флиртуваше с него?

Преди да осъзнае какво прави, той се обърна с лице към нея. Когато погледите им се срещнаха, не пропусна да забележи начина, по който замъгленият й поглед се спусна от лицето му надолу към гърдите, стомаха и издутината между бедрата му. Когато очевидното оглеждане спря върху нарастващата му ерекция, той беше толкова близо да загуби контрол, че едва се сдържа да не влезе във водата при нея.

Това, което виждаше в очите й, бяха желание и копнеж, готови да излязат на повърхността. Сърцето му препускаше, а тялото му се напрегна.

— Е? — прошепна. — Куупър, какво искаш?

По дяволите, погледът й, както и болезнената страст в гласа й, издаваха много. Тя го искаше точно толкова, колкото и той нея, и това го направи най-щастливото копеле на света.

Всичко, свързано с тази прекрасна и сексапилна жена, отслабваше решителността му и той знаеше, че я иска повече от всякога.

Да върви по дяволите това да го карат бавно.

Желанието, което се отразяваше в очите й, го освободи от задръжките му и младият мъж изпита толкова силен копнеж по нея, че това го изплаши до смърт. Когато кръвта запулсира във вените му, Кууп наклони глава и се приближи с една крачка, като реши, че най-правилното нещо е да я съблазни.

— Чудех се дали искаш компания.

Тъмните й мигли бавно се спуснаха над топлите с цвят на уиски очи, а когато ги отвори, върху лицето й се появи нещо, което го изпълни с безпокойство. С бръчка, прорязала челото й, тя скръсти ръце на гърдите си и се потопи още повече във водата, след което каза:

— Мисля, че си сбъркал момичето.