Серия
Рискувай, за да спечелиш (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Ride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 47 гласа)

Глава 2

В наши дни

Джулия Блеър не харесваше изненадите, а още по-малко тези тайни съобщения, които получаваш след полунощ. Затвори вратата зад непознатия.

Дървеният стар под скърцаше, докато се връщаше обратно по коридора на апартамента си, за да стигне до хола. Борейки се с треперенето от студа, тя стегна памучния пеньоар около кръста си и бутна настрани досиетата, върху които работеше. Седна на удобното кресло и прочете „Госпожица Блеър“ на плика, след което го обърна. Честно казано нямаше представа кой би й изпратил писмо толкова късно през нощта, но не можеше да изключи възможността да е било изпратено от МакГинли и Грегорс — адвокатската кантора, в която работеше.

Над прозореца зад дивана й климатикът затрака и се задави като пациент с астма и тя едва не изскочи от креслото си. Живеейки сама, точно в центъра на Халифакс, винаги внимаваше и първоначално не възнамеряваше да отваря вратата на никого. Но когато надникна иззад завесите и забеляза колата на куриерската фирма, отиде и отвори вратата, предполагайки, че може да са папките, които очакваше да получи.

Вътре в писмото откри нещо, което приличаше на покана от собственик на ранчо за гости. От изненада сбърчи нос и зачете писмото. Това трябваше да е някаква грешка. Кой би я поканил на едноседмична ол инклузив почивка в курортно ранчо в Албърта, започваща тази събота вечер, при положение че има два дена път до там. Отпусна се назад в стола си, вдигна краката си горе и започна да търси нещо в паметта си. Не познаваше никого в Албърта, да не говорим пък за човек, който да притежава подобно ранчо. Възможно ли беше да е някой стар неин клиент?

Грабна таблета си, вкара информацията и откри, че ваучерът за ранчото и самолета са истински. Интригуващо. Започна да се рови по-подробно в сайта на ранчото, надявайки се да разбере кой е собственикът му, но за съжаление търсенето й беше напразно. Погледна в плика и извади от там лист хартия. Върху него пишеше: „Една седмица на забавление и отдих от Вашия таен почитател от гимназията.“

Таен почитател от гимназията?

Продължи нататък и се зачете в загадъчните думи: „Дори ще гледам «Високо в небето» заедно с теб“. Вцепени се. Явно този, който й беше изпратил писмото, я познаваше много добре, защото любимият й филм беше точно този.

Но кой?

Помисли си за тайфата, с която движеше преди години. Всички знаеха, че обича точно този филм, но не можеше да си представи някое от момчетата от групата им да е било влюбено в нея и сега да й изпраща тази мистериозна покана. Поканата вероятно беше за нейната енергична сестра Мари, с която имаха еднакви вкусове. Като модел на бански костюми, посещаването на екзотични места беше нещо, което сестра й правеше редовно. Дори не се задържаше достатъчно дълго на едно място, за да се безпокои за собствен апартамент, а и едва миналия месец, между няколко пътувания — и партита — тя прекара близо три седмици в апартамента на Джулия.

За разлика от Мари, Джулия харесваше по-тихия начин на живот и не бяха по вкуса й безумните събирания или случайните свалки за една нощ. Но истината беше, че когато изпиеше няколко питиета, уж за да отпусне напрежението, след това имаше чувството, че е сама, нещастна и че се нуждае от нещо истинско.

Беше посветила толкова много усилия за изграждането на кариерата си, че рядко имаше време за социален живот. На практика се беше отказала от това да ходи на срещи, защото понякога се чудеше дали наистина не е единствено магнит за идиоти.

Сестра й винаги бе привличала успешни, красиви мъже, които я обожаваха — мъже, с които Джулия би се радвала да се среща. Е, с изключение на онази егоцентрична футболна звезда от гимназията, която имаше всичко. Външност. Ум. Харизма.

Двамата със сестра й бяха като сиамски близнаци, ходеха си на гости непрекъснато и се забавляваха заедно след футболните мачове. Не че Джулия ревнуваше. Изобщо не ревнуваше. И със сигурност нямаше желание да изживее един ден като сестра си. Не, ни най-малко не искаше подобно нещо. Какво, все пак, би желала да има с прочутия плейбой Чейс Куупър? Момчето, което не си направи труда, поне веднъж, да й обърне внимание. Е, с изключение на единствения път, когато я видя чисто гола. И дори тогава я беше помислил за Мари, докато тя не поправи тази грешка.

Джулия бавно и продължително издиша и се замисли за истинската причина, поради която момчетата никога не я поглеждаха. Можеше двете с Мари външно да си приличаха, но по характер бяха напълно различни. Джулия беше определяна като умната, ученолюбива и всеотдайна сестра, която работеше усилено, за да стигне до там, където бе сега. От друга страна, Мари беше талантливата и забавната. Беше като слънчева фурия, която докосваше всички. Не можеше да се отрече това, че нейната жизнена и дружелюбна същност беше изиграла значителна роля за успеха й и шикозната й работа.

Джулия знаеше, че това е клише, но беше израснала и живяла в сянката на сестра си достатъчно дълго, за да разбере предубежденията, които хората имаха, отнасящи се до близнаците. Още от самото начало ролите им бяха предопределени. Сега, като адвокат и модел, двете трябваше да изпълняват тези предварително зададени стереотипи.

Отново прочете поканата. Възможно ли беше да е предназначена за нея? Но независимо дали това беше така, или не и без значение колко примамливо звучеше, тя нямаше време да зареже всичко и да прелети почти половината страна, за да се наслаждава на една седмица в почивка и развлечения с някакъв си таен обожател, особено когато в следващите седем дни най-големият й случай влизаше в съда. Смачка поканата и я хвърли в кошчето. Ако беше за сестра й, така или иначе Мари нямаше как да отиде, тъй като се намираше на някакво екзотично място, за да правят снимки за корицата на едно списание. А ако беше за нея, тя нямаше намерение да се възползва от тази възможност.

* * *

Чейс Куупър не беше виждал Мари Блеър от гимназията, но на Джак, неговият приятел, не му отне много време да открие, че тя живее в луксозен апартамент в центъра на Халифакс. Тъй като не намери никаква следа от съпруг и деца, Кууп продължи с плана си да я доведе в ранчото си — за да разбере дали биха могли да имат бъдеще заедно.

Докато проверяваше кастрираното животно в последната клетка на обора, се чувстваше доста неспокоен, заради техния почти готов план. Нито можеше да престане да си задава въпроса дали постъпва логично, бавно крачейки обратно към главната къща.

Изкачи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж до жилищните си помещения, които бяха на края хижата. На път към банята съблече потните си дрехи и ги пусна на купчинка върху пода. Когато протегна ръка, за да пусне душа, мислите му го отнесоха към Джулия Блеър, но той тръсна глава, за да се отърве от тях. След като покани Мари в ранчото си, последният човек, за когото трябваше да си мисли, беше нейната скромна сестра близначка, която навремето беше видял чисто гола и която му беше казала, че той не е от типа момчета, които харесва.

Куупър застана под душа и грабна сапуна. Докато насапунисваше тялото си, се опита да насочи мислите си към Мари. Спомни си времето, когато с неговите приятели отидоха в залива Хъбард. Онази вечер тя се беше съблякла и беше го поканила да се присъедини към нея във водата. Можеше да отиде при нея, но не го направи. Противно на всичко, което хората си мислеха за тях, той и Мари никога не бяха излизали, което противоречеше на разбиранията в гимназията, че капитанът на футболния отбор и главната мажоретка трябва да са заедно. И все пак, по онова време бяха доста близки приятели, които се катереха през прозорците на стаите си, за да си говорят и да гледат късното шоу, когато никой друг не беше наоколо.

Тогава защо никога не я покани на среща? Защото тогава не се интересуваше от нея. Не, истината беше, че харесваше сестра й Джулия. Тя се движеше в напълно различна среда и не би му обърнала никакво внимание. Всъщност, откакто я беше открил в гардероба на Мари чисто гола, го презираше. Дори и да не го мразеше, Кууп не можеше да направи нищо за влечението си към нея. В онези дни, той беше най-добрият приятел на Мари, което означаваше, че Джулия беше напълно забранена за него.

По дяволите, след като не можеше да бъде с Джулия, трябваше да покани Мари да излезе с него, за да разбере, по-рано отколкото късно, дали можеше да има нещо помежду им. Вместо това, изчака цели десет години, за да го направи. Той никога не бе намерил някоя, с която да му бъде приятно да е с него, ето защо с двамата му приятели, Джаг и Мак, трябваше да измислят тъпия план, с който да накарат момичетата от тяхната младост — онези, за които си мислеха, че са се разминали — да дойдат в ранчото, за да видят дали биха могли да имат някакво бъдеще заедно.

Прокара сапуна по тялото си, бързайки да се приготви преди самолетът да пристигне. Докато се насапунисваше, пенисът му се втвърди. Единственият проблем беше, че докато се докосваше не мислеше за Мари.

По дяволите. По дяволите. По дяволите.

Беше допуснал грешка, че покани Мари да дойде до тук. Обля се със студена вода и се почувства малко по-спокоен за предстоящата среща. Не трябваше да се опитва да превърне приятелството си с нея в нещо повече. Но все пак, можеше да се окаже късметлия и тя да не дойде.

Близо час по-късно тримата млади мъже стояха под внушителното кленово дърво. Помощниците в ранчото — Теса и Джоел, поздравиха пилота на малкия самолет. Когато Джоел отвори вратата за пътниците, първата, която излезе, беше Аликс Харис — момичето, което Джаг беше поканил.

Заставайки до Куупър, той изстена, докато съзерцаваше Аликс — жената, която постоянно терзаеше сънищата му още от гимназията. Предпазвайки с ръка очите си от слънчевите лъчи, тя се огледа наоколо, за да види някого, когото познава.

Следващата, която слезе, беше Джес Грей. Изглеждаше някак плаха и стеснителна, и стиснала чантата здраво до гърдите си, се доближи до първата жена. Неспокойният й поглед бързо се стрелна наоколо и тя се заигра с косата си, навивайки късите кестеняви къдрици около показалеца си. Тъй като не можеше да контролира ентусиазма си, Мак пристъпи напред и когато погледът му срещна нейния, по лицето й се появи смесица от изненада и радост.

Неспособен да стои на едно място, Куупър крачеше около дървото и свиваше и отпускаше ръцете си в юмруци. Дали изобщо момичето от миналото му ще се появи? Честно казано, се надяваше да я няма, защото изобщо не трябваше да я кани да идва тук. Разбира се, че се чувстваше леко остарял, леко изморен от това да си ляга вечер с жена, а сутрин да се буди сам… самотен. Но това, че приведоха този план в действие, беше огромна грешка, защото с приятелите си го направиха, след като бяха изпили прекалено много бира. Стомахът му се сви, докато прокарваше треперещата си ръка през косата си.

Още двама пътници излязоха от самолета и след един миг, продължил сякаш цяла вечност, беше сигурен, че тя не бе дошла. Вълна на облекчение премина през него и той пъхна ръце в джобовете си. Но след това забеляза някакво движение — дълги, стройни крака слизаха по металните стълби. Кууп преглътна тежко, надявайки се, че след като й обясни как стоят нещата, тя просто ще се засмее и тогава щяха да се върнат към онова безгрижно приятелство.

Гъста черна коса падаше като водопад върху слабите й рамене и докато пристъпваше по асфалта, разучаваше непознатата обстановка. Куупър бавно я изгледа от главата до петите, преди очите му да се върнат върху лицето й. Огледа нежните извивки на челюстта й, загорялата кожа и пълните й сочни устни. Когато погледът й срещна неговия, той беше опиянен от прелъстителните й очи, с цвят на уиски — страстни и чувствени под лятното слънце. В следващия миг младият мъж зяпна от удивление, защото му беше трудно да повярва кого виждаше.

Леле… Мамка му…