Катрин Фокс
Дълго пътуване (3)

Глава 3

Мамка му…

Стомахът на Джулия се сви, когато се взря в добре познатия мъж, който се мотаеше под огромния дъб, израснал от лявата страна на пистата — красавецът, когото адски добре познаваше и не можеше да повярва, че след толкова много време се срещат. Поне този път беше облечена.

Когато той зяпна от изненада, истината се стовари върху младата жена дори по-силно от удар на съдийско чукче. Почувства как краката й омекнаха, как капки пот се появиха върху челото й, докато осъзнаваше каква огромна грешка беше допуснала.

Смутена и чувстваща се като пълна глупачка, Джулия притисна коленете си едно в друго, за да може да остане права. Колебливо пристъпи назад и си пожела земята да се отвори и да я погълне.

Господи, какво по дяволите, правя тук?

С мисли, препускащи с един милион мили в час, тя се упрекваше, че се беше качила на този самолет. Когато бе разбрала, че делото й няма скоро да влезе в съда, се беше прибрала у дома само за да забележи поканата, която й крещеше от кошчето за боклук да я вземе и да отиде на тази почивка — да разбере кой я е изпратил. В онзи момент Джулия реши да действа и направи точно това.

Не след дълго се озова на магистралата, като лавираше с колата си на път към летището. Докато караше, се опитваше да се убеди, че краткото пътешествие е само с информационна цел — да открие истинската самоличност на подателя. Тъй като подобно необмислено поведение не й бе присъщо, Джулия беше напълно сигурна, че няма да се качи на свръхзвуковия самолет до Албърта или на малката Чесна, която ги закара до ранчото. Точно това бе причината, поради която не си направи труда да вземе куфар със себе си.

На терминала се натъкна на Алекс Харис и Джес Грей — две момичета, които познаваше от гимназията. Докато стояха пред изхода и сравняваха поканите си, любопитството й надделя — дали заради адвоката в нея, дали заради жената, но в следващия момент, макар и без багаж, тя за пръв път в живота си реши да действа импулсивно и да види докъде ще я доведе това приключение.

И докъде я доведе? Направо в някакво ранчо за гости, в което човекът, който я беше видял, когато бе най-уязвима, стоеше под сенките и най-вероятно чакаше сестра й!

Точно когато светът й се преобърна, тълпата се разпръсна и тя започна колебливо да отстъпва назад. Умът й запрепуска лудо, щом жената, помагаща в ранчото, я поведе извън пистата. Последва я, но трябваше насила да поставя единия си крак пред другия, докато се чудеше дали не би могла да скочи обратно в самолета и да изчезне оттук преди някой да е разбрал какъв гаф е направила. При звука от запалването на двигателите се обърна към самолета, пот изби по кожата й, когато видя Чесната да се подготвя за рулиране по малката писта.

Почувства се замаяна, затвори очи и пипнешком опита да се хване за нещо — каквото и да е — когато осъзна, че чифт силни ръце се плъзгат около кръста й, за да й помогнат да запази равновесие. Не й беше необходимо да се обръща, за да разбере на кого принадлежаха.

— Добре ли си?

О, боже, този глас! Толкова дълбок. Толкова секси. Толкова познат.

Мъжът я стисна още по-силно, а тя не посмя да отвори очи, докато си мислеше за тези големи, здрави ръце. Мина й през ума колко пъти бе искала точно те да докосват тялото й, да я галят и да я любят. Бикините й се навлажниха и абсолютно нищо не можеше да направи, за да спре стенанието, което се надигна в пресъхналото й гърло.

Добре, беше лъжа. Пълна и абсолютна лъжа. През цялото онова време беше завиждала на отношенията между Мари и Куупър. И да, тя също би искала да бъде необуздана и безгрижна като сестра си, само защото това щеше да е единственият начин, момчето на мечтите й да я забележи. Но той никога не си направи труда да й обърне внимание тогава, което означаваше, че животът й без него беше много по-хубав. Нали така?

Защо тогава, след всичките тези години, докосването му я превърна в глупава гимназистка? Такава, каквато сега го желаеше толкова, колкото и преди?

Боже, толкова съм жалка!

Топлите ръце я хванаха за раменете и я завъртяха. Тя отвори очи и съжали, че го е направила. Когато погледът й срещна неговия великолепен бебешко син взор, нямаше нищо, което да спре коленете й да не се разтреперят. Младият мъж я придърпа още по-близо, докато телата им се срещнаха и тя можеше да усети всеки мускул в твърдото му като скала тяло, особено онази част, която се намираше между краката му и се притискаше в нея.

Джулия се разтапяше в прегръдките му — усещане, което можеше да задоволи дори и най-ненаситния човек. Как ли щеше да се почувства, ако тези силни ръце галещо обходят цялото й тяло, свалят дрехите й и я докоснат по възможно най-еротичния начин? Притвори клепачи, докато безброй греховни мисли заизмъчваха изведнъж пробудилото й се либидо.

— Хей, добре ли си? — попита отново Кууп.

Гласът му я върна в реалността и тя си спомни, че под сянката на този дъб той чакаше Мари, а не сестрата загубенячка Джулия. Истината беше, че нямаше да се предложи на мъж, който не я иска, без значение колко много тялото й желаеше да направи точно това.

Младата жена се стараеше с всички сили да събере мислите си и се опита да проговори, но за пръв път в живота, думите й изневериха:

— Аз… съм… жадна.

Той кимна през рамо по посока на сградата, а когато проговори, звучеше наистина загрижен:

— Хайде. Тук навън е много горещо. Нека да влезем вътре за по една студена напитка.

Джулия бързо поклати глава, а гласът й прозвуча много развълнувано, което изобщо не й хареса.

— Не. Може би трябва да си тръгна.

Нещо, подобно на възбуда, проблесна в очите му и това беше всичко, което можеше да я принуди да престане да обръща внимание на глада, който караше хормоните й да бушуват.

— Къде? — попита той, докато и двамата наблюдаваха как самолетът се издига в небето.

Сексапилният му глас я възбуди, накара я да го пожелае и едновременно да го намрази толкова много, колкото ненавиждаше собственото си тяло.

— О, боже — каза Джулия дрезгаво.

Докато се взираше в синевата на очите му, тя потръпна още веднъж и за кратко се зачуди дали не го беше разтълкувала погрешно. Вероятно не бе разбрал, че зубрачката е тази, която се е качила на самолета. После я осени една, дори още по-странна мисъл. Ако не я бе разпознал, дали би могла да се престори, че е Мари? Само за една прекрасна седмица? Това беше идеална възможност да е на нейно място. Докато съзнанието й свикваше с идеята, а тялото й се възбуждаше от докосването му, тя прокара леко език по устните си и се замисли докъде ли ще я доведе тази малка лъжа.

Направо в леглото му.

Куупър й се усмихна и тя забеляза перфектно белите му зъби.

— Джулия, добре ли си?

Добре, дотук беше с този неблагоприличен план. Явно знаеше коя е. Наистина беше много жалко, защото той бе дяволски секси.

Никога, на никой мъж не би трябвало да се позволява да изглежда толкова добре.

Измъкна се от ръцете му. Докато обмисляше следващия си ход и печелеше време, прокара ръка по блузата и прилепналата си пола, за да изглади гънките по тях.

— Да, просто ми е топло. — Небрежно повдигна рамене и опита да прикрие безпокойството си. — Предполагам, че поканата е била предназначена за сестра ми.

Кууп също повдигна небрежно рамене.

— Да, но това не е проблем — каза безгрижно със странен блясък в очите, който я заинтригува. — Сега ти си тук и наистина искам да останеш и да се забавляваш.

Опита се да разчете езика на тялото му — умение, което беше усвоила в юридическия факултет. Беше замислил нещо. Като сбърчи нос, тя вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето, и каза:

— Има ли коли под наем наблизо?

— Стига де, Джулия — отвърна той. — Не е нужно да правиш това.

Дари я с една сексапилна и донякъде неискрена усмивка и младата жена отново започна да се чуди какво точно ставаше тук. Защо беше поканил Мари в това ранчо след всички тези години? Това, което знаеше, бе, че са загубили връзка след гимназията, а от тогава сестра й беше имала много мъже. Папараците обичаха да слагат образа и лудориите й във всички жълти вестници. Вероятно Кууп също е искал малко от славата. Иначе какво друго обяснение можеше да има?

Той направи широк полукръг с ръце.

— Добре дошла си да останеш толкова дълго, колкото искаш. Имам приготвена стая за теб и една седмица, пълна със забавления.

— Не, Куупър — поправи го тя, а думите й го удариха като силен шамар. — Ти имаш приготвена стая за сестра ми и седмица, пълна със забавления, които си планирал за нея.

Мъжът се намръщи, а когато пъхна палци в гайките на колана си, Джулия се опита да не забелязва, начина, по който дънките се провесваха от хълбоците му.

— Нямах предвид… — започна той.

Младата жена вдигна ръка, за да го спре. Последното нещо, което искаше да чуе, бе, че не е имал предвид, че именно тя, Джулия Блеър, може да заеме мястото, което сестра й беше отказала. Не, Джулия наистина не желаеше да чуе, че не тя е тази, която си е мечтал да бъде тук.

— Всичко е наред. Така или иначе трябва да се върна. — Опита да се усмихне. — Особено след като се качих на самолета импулсивно, без да си донеса какъвто и да било багаж.

За миг Куупър замълча и тя се зачуди какво става в главата му. Най-накрая той наруши мълчанието и каза:

— Щом не искаш да останеш, няма да те задържам тук. Утре вечер има още един самолет. Но дотогава се налага да пренощуваш в имението. — Мъжът пристъпи по-близо. Ароматът му объркваше сетивата й, когато снижи глас и каза: — Само недей да вземаш някакво решение дотогава, нали?

— Защо?

— Защото мисля, че може би тук ще ти хареса. — Протегна ръка, а усмивката му стана дяволита, когато започна да изброява на пръсти нещата, с които разполагаха в ранчото. — Има басейн за гостите, страхотна храна, коне на твое разположение, поддържани пътеки за езда…

Докато продължаваше да изброява удобствата, погледът на Джулия се плъзна по имението и огледа старата фермерска къща, която беше възстановена и превърната в старомоден провинциален хан. Тя с удоволствие се наслаждаваше на гледката на красивите коне, които бягаха в загражденията, и величествените планини в далечината. Това, което виждаше, наистина беше спиращо дъха.

— И, Джулия…

Върна погледа си върху него.

— Да?

Очите му потъмняха, а гласът му стана с една октава по-нисък, когато каза:

— Наистина се радвам, че ти си тук.

Въпреки че не му вярваше, само начинът, по който я гледаше, накара тялото й да потрепери.

Сигурно е от жегата.

Още веднъж огледа ранчото. Беше много хубаво, а и тя нямаше голям избор.

— Е, какво ще кажеш?

Младата жена въздъхна примирено, но дълбоко в себе си не можеше да отрече, че беше леко развълнувана от възможността да се разходи из това атрактивно имение. А мисълта, че отново можеше да се качи на кон, беше страшно съблазнителна. Само трябваше да стои далече от Кууп, докато самолетът се върне да я спаси.

След бърз разговор със себе си, отвърна:

— Предполагам, че ако остана тук за тази нощ, ще се насладя и на мястото.

Той се усмихна широко:

— Добре. Хайде. Сигурен съм, че мога да ти намеря резервни дрехи. — Улови ръката й и я дръпна подканящо, а тя си пожела той да престане да бъде толкова внимателен и мил с нея. С това негово държание беше много трудно човек да го намрази. — Изглежда, че си същият размер като Теса.

Зачуди се коя ли е тази Теса, но не се поддаде на желанието си да попита. Вместо това забеляза начина, по който бе наклонил главата си, за да я огледа по-добре. Усещаше очите му да изучават тясната й морскосиня пола, бялата колосана блуза, разумно високите й токчета. Изобщо не се чувстваше на мястото си до този сексапилен, безгрижен каубой. Затова винаги щяха да се движат в различни среди.

— Какво? — попита и се размърда неспокойно под изучаващия му поглед.

— Просто се чудех.

— За какво?

— Кое е толкова важно, че е нужно да бързаш да се върнеш?

Тя внимателно обмисли отговора си.

— Засега нищо — каза честно, без да има някаква причина да го излъже, освен факта, че животът й е толкова скучен, колкото дрехите й, и не искаше той да го узнава. Както и това, че за разлика от нейната сестра близначка, Джулия Блеър само работеше, без да се забавлява. Но вероятно и това вече го знаеше.

Докато вървяха по чакълестата пътека към ранчото, тя се движеше с темпото на неговите широки крачки.

— Тогава защо не си взе някакъв багаж?

Жената намести чантата на рамото си.

— Нямах намерение да идвам.

— Тогава защо отиде на летището?

Тя се засмя притеснено и вместо да му каже, че това, което я е довело, беше надделялото й любопитство, отвърна:

— Не си те спомням като човек, който задава толкова много въпроси.

Кууп я дари с една крива усмивка, която разтърси сърцето й, без да се споменават други части от тялото й.

— И какво по-точно си спомняш за мен? — попита я, като ускори крачките си и съвсем леко мина пред нея.

Всичко.

От великолепното му тяло и красивото, момчешко лице до начина, по който се подвизаваше на полето и тя нямаше предвид футболното поле. Всички момичета го желаеха, докато тя само наблюдаваше отстрани.

— Нищо — излъга го.

— Добре.

Джулия любопитно повдигна вежди.

— Добре? Защо добре?

Крайчетата на устните му отново се извиха нагоре, а сексапилната му усмивка я разтърси до върха на пръстите на краката.

— Защото по онова време бях един леко самонадеян задник, не мислиш ли?

— Не съм го забелязала.

Истината беше, че можеше и да е бил егоцентричен за свое собствено удоволствие както всеки друг тийнейджър, когото беше познавала, но у него имаше качества, които я привличаха. В онзи ден, когато я беше намерил в гардеробната, изказването му, че никога не би искал да я вижда гола, я нарани, но той се бе държал като джентълмен и се отнесе с уважение към нея, като направи всичко възможно да я предпази от приятелите си. Носеха се слухове, че по-късно в онази нощ е сритал задниците на Джаг и Мак, защото й се присмивали.

— Вероятно, защото беше твърде заета да учиш — каза, което повдигаше въпроса какво точно си спомняше той за нея?

Тъй като се наслаждаваше на гледката на неговото невероятно поддържано тяло, забеляза новата форма на носа му. Как ли го беше счупил? Погледът й се насочи към широките му рамене, които постепенно се стесняваха, до стройната му талия, дългите и силни крака и великолепния му задник, който изглеждаше толкова добре в тези износени плитки дънки.

Ръката му стисна нейната, грубите му мазоли се отъркаха в дланта й и Джулия по никакъв начин не можеше да пренебрегне тръпката, която премина през нея.

Наближиха главния вход на хижата и тя тъкмо се канеше да попита какво си спомняше за нея, когато той се приближи близо, твърде близо. Мозъкът й спря да функционира, а температурата на тялото й се повиши с няколко градуса.

За миг Кууп наклони главата си и младата жена си помисли, че иска да я целуне. Вместо това той докосна с пръсти шапката си като поздрав, отвори тежката врата и със сексапилен, провлачен глас, който я накара да се разтопи подобно на ледена близалка през лятото, каза:

— След вас, мадам.

Разтърсена от непосредствената му близост и обсебваща груба сила, тя се упрекна за глупавите си мисли. Разбира се, че не се наведе да я целуне. Насили се да се усмихне на закачката му. Внимавайки да не го докосне, влезе в помещение, което беше точно копие на салон от 19-ти век.

Студеният интериор й помогна да си възвърне нормалната температура, да поохлади страстта си, както и да прочисти мислите си. Огледа полупразното помещение и се усмихна, когато забеляза обзавеждането. Куупър докосна шапката си за поздрав към жената зад бара.

— Ще пийна една бира — каза той и се обърна към Джулия. — А ти какво ще желаеш?

Джулия преглътна, и въпреки че не пиеше кой знае колко много, погледна към кранчето за наливна бира и беше убедена, че точно сега можеше да изпие една.

— Същото — отвърна тя.

Куупър дръпна един стол за нея. Кой би предположил, че ще стане такъв джентълмен? Е, може би тя знаеше. Той седна на този от лявата й страна и Джулия се огледа. Как Куупър и двамата му най-добри приятели бяха стигнали до това ранчо за гости?

Беше разпознала Джаг и Мак. И какво правеха тримата? Бяха причинили достатъчно проблеми в гимназията, за да им стигнат до края на живота, но очевидно се бяха върнали към старите лудории. Защо иначе да й подарят — добре де, на сестра й — както и на другите две момичета, изцяло платена почивка в това ранчо? Очевидно изживяваха някаква своя дива, младежка фантазия.

Господи, дали някога тримата щяха да пораснат?

Куупър нагласи шапката върху главата си, докато тя наблюдаваше как мускулите на рамото му се стягат.

Младата жена прочисти гърлото си.

— Каубой, а? — попита Джулия.

— Да, когато съм в настроение.

Не беше съвсем сигурна какво имаше предвид, но когато той не си направи труда да продължи с обясненията, тя каза с тих глас, по-скоро на себе си, отколкото на него.

— Никога не би ми минало през ума.

— Предполагам, че никога няма да узнаем накъде ще ни запрати този живот.

Погледът му беше странен, уязвим. Какво ли му се беше случило? Какви ли събития бяха довели Куупър до тук, до ранчо за гости в средата на нищото? Защото честно казано, тя никога не беше си го представяла като човек, живеещ в ранчо. Предположи, че беше прехвърлил лудориите си като плейбой от футболното игрище към ограждението за коне. По дяволите, не съществуваше млада жена, която не би обикнала каубой, нали? Със сигурност нямаше нищо лошо в тази професия. Това бе уважавана професия, но в последната година в гимназията, го беше чула да говори за кариера в спортната медицина.

Сервитьорката дойде с напитките и Джулия отпи една голяма глътка, след което сложи чашата на масата пред себе си. Студената течност се спускаше толкова приятно и меко, и затова тя продължи да пие, докато не утоли напълно жаждата си. Почувства действието на алкохола, когато празният й стомах я поздрави, след което отпи по-бавно и леко се отпусна назад в стола си, за да може да изпусне един бавен и продължителен дъх. Честно казано, докато не пристъпи в този салон, не беше осъзнала колко напрегната е била.

Мястото беше хубаво, удобно и проектирано така, че редовните клиенти да се почувстват спокойни. След усилената работа през последните няколко месеца, вероятно това, от което се нуждаеше, беше една вечер в това ранчо. Жалко, че не можеше да остане по-дълго. Разбира се, Кууп й беше предложил да остане, но тя бе достатъчно умна, за да разбере, че той просто е бил любезен с нея, опитвайки се да спаси тази ситуация и да се възползва възможно най-добре от създалото се положение. Наистина, той не искаше нея тук.

— Никога не съм те възприемал като момиче, което пие бира. — Куупър направи жест на сервитьорката за още една бира, а Джулия се опита да потисне топлината, която бавно се изкачваше към лицето й, когато забеляза, че чашата й е почти празна.

Опитвайки се да звучи небрежно, тя каза:

— Вероятно много неща не знаеш за мен.

Наведе се към нея и устата му беше толкова близо, че ако се преместеше само с няколко инча напред, устните им щяха да се докоснат.

— И от къде трябва да започнем? — попита я.

— Защо да ни интересува?

— А защо да не?

Наистина нямаше никакъв добър отговор на този въпрос. Когато не отговори, той продължи:

— И така, какво работиш, Джулия, за да си изкарваш прехраната?

Въпросът му я изненада, както и истинският интерес, който забеляза в очите му. Всъщност си мислеше, че ще прекарат цялата нощ в разговори за Мари и беше шокирана, че иска да научи нещо повече за нея самата. Реши да се присъедини към игричката му, тъй като нямаше какво друго да прави или къде да отиде.

— Адвокат съм — отвърна тя и изчака да види дали в очите му ще се появи незаинтересованост. Но когато те се разшириха от интерес, то това я свари неподготвена.

Кууп бавно кимна.

— Хем умна, хем красива — промърмори, като отново кимна с одобрение. — Не се изненадвам, наистина. Винаги си била умна.

Мисли си, че съм хубава? Определено иска да бъде мил с мен.

Седеше там, взряла се внимателно в лицето му, и странното възхищение, което забеляза в очите му, докато говореше за себе си, не я караше да се чувства все едно я съди. Като тийнейджър се срамуваше от подобни изказвания, мразейки това, че тя беше умната, а сестра й — забавната, но този път чувстваше как гордостта, вътре в нея, се надига.

— Мой ред е — каза, защото не желаеше повече да говори за себе си.

Чейс се престори, че се разтреперва.

— Нека разпитът… Е… Нека въпросите започнат сега.

— Първо, бих искала да кажа, че невинаги беше неприятен. Спомням си времето, когато спаси Дейви Браун от побойниците. — Джулия не знаеше защо беше заговорила точно за този инцидент. Може би заради уязвимия поглед, който забеляза в очите му, когато говореше за живота и това какво може да ти поднесе, или може би, защото това беше денят, в който се влюби в него.

Погледна я престорено свенливо и я подразни:

— Мисля, че каза, че нищо не си спомняш за мен.

— Е, може би си спомних някои неща. — Той я дари с многозначителна усмивка. — Но все още има такива, които бих искала да знам за теб.

Кууп се наведе напред, докато коленете им не се докоснаха под масата, и с нисък глас попита:

— Какво искаш да знаеш за мен, Джулия?

Сърцето й подскочи от дълбокия и подканващ тон в гласа му. О, и от начина, по който произнесе името й. Как ли би звучало то, ако беше прошепнато срещу устните й, докато правеше любов с нея? Размърда се на стола си, кръстоса крака, опитвайки да намали напрежението, което се надигаше в нея само при тази мисъл.

Тя прочисти гърлото си и попита:

— Защо ранчо за гости?

За момент той не отговори нищо, после леко сви рамене и се наведе към нея, като дъхът му стопляше лицето й.

— Не е ли мечта на всяко момче да иска да бъде каубой, щом порасне?

Забеляза колко старателно избегна да даде директен отговор на въпроса й, но по някаква неизвестна причина — адвокатът в нея, или жената — искаше да знае.

— Да, но повечето от тях не реализират тази своя мечта. Защо това старо ранчо? Защо тук? — Спря и махна с ръка, като посочи помещението. — По средата на нищото.

Очакваше от него някакъв умен отговор, за това как получава всяко едно момиче, но когато се облегна назад, сведе глава и се намръщи, предпазливостта му леко се пропука. Сърцето й се сви. Явно това беше нещо лично. Някой или нещо го беше наранил. Винаги го мислеше за толкова безгрижен човек. Веселието изчезна от очи му, докато по лицето му се бореха различни бурни емоции. Той бързо ги потисна, прочисти гърлото си и се усмихна, като отново вдигна защитната си стена.

Възвръщайки си закачливото си настроение, Кууп я погледна многозначително и докато се усмихваше, съвършено белите му зъби проблеснаха.

— Беше правилното нещо в подходящия момент. — Сграбчи чашата си и я вдигна към нея, но този път усмивката не стигна до очите му. — Хайде, сега. За приятелите. Старите и новите.

Чукнаха чашите си и Джулия се възхити колко леко успя да избегне отговорите на някои въпроси и как ловко смени темата на разговор. Очевидно беше, че крие нещо от нея. Не че й дължеше някакви обяснения — не, изобщо — но все още не можеше да спре да се чуди какво бяха замислили тези момчета.

Адвокатът в нея едва се стърпяваше да не разрови по-надълбоко, за да достигне до дъното на тази работа, а жената в нея искаше да го вземе в обятията си и да го целува, докато не й каже истината. Но коя от тях щеше да победи?