Луиз Бегшоу
Работещи момичета (10)

Десета глава

В знойната жега в офисите на „Уестсайд“ на Седмо авеню телефонът на бюрото на Топаз звънна.

— Роси — отривисто се обади тя.

— Топаз? — Имаше леко пращене.

— Рупърт? — извика Топаз, зарадвана. — Руп! Как си? Дай ми номера си, ще ти се обадя.

— Всичко е наред, в съюза съм — отвърна Рупърт с безгрижието на човек, който не плаща телефонната сметка.

— Как вървят нещата там? — попита тя. Относителното спокойствие на колежа сега й се струваше много привлекателно.

— Станах редактор — каза той. — Джеймс Робъртсън е президент за зимния семестър, а Род Клейтън изнесе още една невероятна реч.

— Род е страхотен, ще ми се да бях там — въздъхна Топаз.

Речите на Клейтън я караха да се смее, докато я заболи стомахът. Сведе поглед към статията си за залеза на отбора „Мете“; колкото и да се стараеше и да я преработваше, все не се получаваше както трябва. Също като „Мете“ всъщност. Топаз беше голям фен на отбора и днес не бе най-добрият й ден.

— Както и да е, не ти се обаждам за това — продължи Рупърт, — а заради Роуина.

Топаз замръзна.

— Какво за нея? — спокойно попита тя.

— Не си ли чула? Трябва да си чула — невярващо каза Рупърт. — Най-напред изчезна от очите на всички в продължение на месеци. После се оказа, че работи за „Музика Рекърдс“ и един ден нахлула в кабинета на президента и му казала, че е глупак или нещо подобно. Явно за такова поведение в музикалния бизнес ти дават голяма червена точка. Както и да е, той отишъл да види някаква страхотна група, която тя била открила, и моментално им предложил договор за запис! Така че сега той смята Роуина за гений и ще я направи шеф на отдел „Изпълнители и репертоар“ или нещо такова — това означава, че тя ще подписва договорите с новите групи…

Топаз Роси изведнъж бе престанала да забелязва примигващите лампички на телефоните, крайните срокове, жужащите факсове и целия хаос в офиса. Седеше неподвижна като статуя. Успехът на Роуина наподобяваше нажежен до бяло нож, забит в сърцето й.

— Всички в „Оксфорд“ се обзалагат коя от двете ви ще успее първа — продължи Рупърт. — Някой ни изпрати по факса в „Чъруел“ експозето ти в „Уестсайд“ за онзи негодник Дейвид Ливайн — публикувахме го на първа страница! Беше невероятно, Топаз, дори и за теб.

— Благодаря, Руп — механично отвърна тя. — Тук всичко върви добре.

После й хрумна, че това ще стигне и до Роуина.

— Всъщност вероятно ще ми предложат договор за цялата мрежа на разпространение в Щатите — бързо добави тя. — Имам творчески контрол, отговарям директно пред Нейтън — той е главният редактор — и в „Уестсайд“ току-що ми дадоха собствена рубрика.

— О, боже, Топаз! — възкликна Рупърт поразен.

— Даже си купих малък апартамент — каза тя, — така че ако някога дойдеш в Ню Йорк… намира се на улица „Кларксън“, във Вилидж…

— Във Вилидж! — задави се Рупърт. — Да не би да си забогатяла?

— Оправям се — отвърна тя.

„Дано ти приседне, Роуина!“.

 

 

Нейтън Роузън мина край офиса й с умолителен поглед, означаващ: „Спаси ме“. Висока, слаба, руса жена с кожено палто го водеше към неговия кабинет, а на ръката й върху рамото му предизвикателно проблясваше златен „Ролекс“.

— Коя е тази? — прошепна Елиз на Топаз.

— Нямам представа — отвърна тя също шепнешком и поклати глава. — Питай Джейсън.

Елиз звънна по вътрешната линия на Джейсън Ричмънд.

— Не я ли познахте? — попита той. — Това е Мариса Матюс.

— Водещата на клюкарската рубрика ли? — задавено просъска Елиз.

Хапливата хроника на Мариса Матюс за висшето общество в Ню Йорк я правеше най-четената журналистка в Америка.

— Бившата му жена — добави Джейсън.

— Бившата му какво! — зяпнаха едновременно и двете.

— Нейтън е бил женен? — попита Елиз, която бе в „Уестсайд“ от две години.

— Цели седем години — потвърди Джейсън. — Той не говори много за личния си живот.

— Боже! Наистина е така! — промърмори Елиз, опипвайки брачната си халка.

Топаз се учуди от надигналата се в нея ревност. Нейтън Роузън щеше да е неин. Досега бе устоявал на всичките й аванси, но щеше да се вразуми. Днес щяха да вечерят заедно, за да обсъдят рубриката й, и тя таеше големи надежди още за тази нощ.

— Ще го измъкна — обеща тя на Елиз, скочи от стола си и решително закрачи към кабинета на главния редактор.

— Топаз Роси е готова за битка — каза една от асистентките в отдел „Очерци“ на секретарката си, когато зърна лицето й.

— Е, нищо ново.

 

 

— Скъпи! — измърка Топаз, нахлувайки през вратата на кабинета. — В колко часа ще се видим довечера? О, здравейте — добави тя топло и се обърна към Мариса. — Аз съм Топаз Роси. Виждам, че се познавате с приятеля ми, но май не сме се запознавали с вас! Нейтън, толкова си разсеян, миличък.

И тя отправи на Мариса ослепителна усмивка.

Роузън потисна смеха си.

— Скъпа, не мисля, че си се срещала с бившата ми жена Мариса Матюс. Мариса, това е приятелката ми Топаз Роси, изгряваща звезда в „Уестсайд“ — любезно ги запозна той.

Мариса й отправи поглед, който би понижил температурата дори и на Северния полюс, докато Топаз бавно се приближи до Нейтън и нежно го погали.

— Двамата с Нейтън бяхме заедно доста дълго — информира тя Топаз с леден глас.

— Е, какво да се прави! Всякакви гадости се случват, нали? — весело се обади Топаз. — Но пък всяко зло за добро — злобничко добави тя, като се надигна на пръсти да целуне Нейтън по бузата, бавно и с удоволствие, тайничко докосвайки с език загрубялата му кожа.

Роузън усети как в тялото му лумват огньове. Тънките устни на Мариса се свиха неодобрително. „Каква безсрамна малка италианка!“.

— Трябва да тръгвам, Нейтън — рязко изрече тя.

— Хайде да излезем на обяд някой път! — извика Топаз след отдалечаващата се Мариса, като с неохота пусна ръката на Нейтън.

Роузън й се усмихна, като се питаше колко дълго ще може да й устои. Та тя бе само едно хлапе, по дяволите, и работеше за него. Изобщо не биваше да се възползва от увлечението на това младо момиче по него.

— Благодаря, Роси — каза той. — Длъжник съм ти. Как върви „Сцена Ню Йорк“?

— Чудесно — сви рамене Топаз. — Току-що прекарах цял ден в Сентръл парк и интервюирах всички, които се качваха на въртележката.

— Звучи добре — отсечено кимна той, видимо доволен. — Ще поговорим повече на вечеря.

— Разбира се — каза Топаз и излезе.

„Работа, работа, работа, тъжно си помисли тя. Никога не мислиш за друго, нали?“.

 

 

Роузън потегли по улица „Бакстър“ към квартала Малката Италия.

— Къде отиваме? — попита Топаз, сърдита, че не е забелязал дълбокото деколте на роклята й.

— „Силвър Палас“ — отвърна Нейтън, вперил поглед право напред, сякаш така би могъл да забрави невероятните й гърди, които направо му вадеха очите. „Мили боже, моля те, дано не се възбудя пред очите й“. — Чух, че предлагат невероятно вкусни панирани хапки.

— Искам италианска кухня — възпротиви се тя.

— Е, аз пък искам китайска — любезно поясни Нейтън, — а аз съм този, който плаща.

— Ти си шефът — отсече Топаз.

Той зави по улица „Хестър“ и не й обърна внимание.

Топаз гледаше скъпите къщи с красиви аварийни стълбища от ковано желязо, покрай които минаваха. Чувстваше се по-спокойна извън офиса, сред оживлението на Малката Италия, с многобройните кафенета, китайски магазини и почти европейска атмосфера на безпорядък. Поне докато зяпаше околността, можеше да откъсне мислите си от гладко обръснатите страни на Нейтън и прошарените му слепоочия.

Като по чудо стигнаха до ресторанта без повече кавги.

— Какво ще искаш? — попита Нейтън, когато една от отрупаните с вкусни хапки колички за сервиране си проправи път през претъпкания ресторант до тяхната маса.

— Пролетни рулца, панирани скариди, задушени хапки свинско — поръча си Топаз, донякъде примирена с китайската кухня заради апетитното ухание на храната навсякъде около нея.

Нейтън напълни чинията си. Тренираше във фитнес по три пъти в седмицата, не пиеше алкохол и смяташе хубавия сладолед за най-върховното човешко удоволствие, ако не се брои сексът. Така че можеше да се натъпче с храна, ако му се искаше.

И като стана дума за секс, Топаз Роси го възбуждаше. Полата й се бе повдигнала леко, докато се качваше по стълбите пред него. Просто не можеше да се въздържи.

— … и мисля, че ще е интересно да се попитат шестима известни личности какво са чели в училище…

— … това ще е страшно забавно, Нейт, за мъжките списания — „Моята предпочитана партньорка за една нощ“, от спортисти…

Роузън, водещ си бележки, се задави с пролетното рулце, което дъвчеше.

— Роси! — протестира той шокиран.

— Защо не? Сексът вдига продажбите, особено на мъжките списания. И мисля, че можеш да предложиш да се добави диск като подарък към „Уайт Лайт“. Някои книжарници го пробваха миналата година в Англия, когато бях в колежа, и оборотът им скочи четири пъти.

Нейтън си записа. Беше фантастично — несекващ поток от идеи. Откъде й хрумваха? Ще поговори с Хари Бърнбаум за нея, ще се наложи. Имаше свободно място за редактор в отдел „Очерци“ на „Ю Ес Уомън“ и Топаз Роси очевидно изглеждаше идеална за поста. Кой бе чувал за редактор на очерци само с едногодишен стаж? Е, сега щяха да чуят.

Наблюдаваше я. Приведена напред, сините й очи искряха от бликащия ентусиазъм.

— Мислех, че ще си говорим за „Сцена Ню Йорк“, а не какво би правила, ако ти ръководиш „Америкън Магазинс“ — тихо каза той.

Тя сви рамене.

— Имаш ли някакъв проблем със „Сцена Ню Йорк“?

— Не.

— Получаваме ли добри отзиви от читателите?

— Доста добри — призна Нейтън. Всъщност в „Уестсайд“ никога досега не бяха се получавали толкова много писма.

— Тогава какво има да обсъждаме? — попита Топаз.

Той я погледна.

— Млада госпожице, би трябвало да те преметна на коленете си и да те напляскам.

Топаз усети влага между краката си.

— Обещания, обещания — каза тя и го докосна с обувката си.

Нейтън се бореше със себе си. Беше твърд като камък.

— Престани — каза той през стиснати зъби.

— С какво да престана? — невинно попита Топаз.

Двамата се изгледаха продължително.

— Ще взема сметката — промърмори тя, скочи от мястото си и се обърна към бара, за да плати.

Едва не се затича надолу по стълбите и през вратата, за да го изчака навън. Трябваше да го измъкне от претъпкания ресторант.

Роузън стоеше на тротоара само след секунди, сграбчи я за раменете и я притисна с гръб към стената.

После я целуна, тялото му плътно прилепваше към нейното, тежестта му я притискаше там, на улицата, меките й гърди се опираха в гръдния му кош и тя можеше да усети ерекцията му.

Нейтън нежно разтвори устните й и прокара върха на езика си по вътрешната страна на горната й устна. Тя простена.

Той се отдръпна от нея и я погледна в очите, в които се четеше изненада, желание и уплаха.

— Топаз Роси — прошепна той в ухото й, — ще те накарам да видиш звездите.

 

 

Топаз седеше сковано в мрака на таксито, като опитваше да не се издаде пред шофьора. Лявата ръка на Нейтън, скрита от палтото й, бе в бикините й и той я галеше много нежно с два пръста, без да спира, нагоре и надолу.

— Отиваме в сградата на „Америкън Магазинс“ на Седма улица, моля — небрежно каза той. — Имам малко недовършена работа в офиса.

Двамата влязоха в мраморното фоайе. Нейтън подкрепяше Топаз, докато си вземаше ключовете. Щом вратата на асансьора се затвори, той започна да я гали навсякъде, едва се сдържаше. Топаз бе полудяла от страст. Цялото й тяло изгаряше за него, възбудено от докосването му. Той постави и двете си ръце от вътрешната страна на бедрата й, галеше я, изкусително близо до дупето и вагината й, но без да ги докосва.

— Моля те, Нейтън — прошепна тя, останала без дъх, — моля те!…

Вместо отговор, той я изведе от асансьора и я поведе покрай пустите офиси на етажа на „Уестсайд“. Топаз едва се крепеше на крака и го следваше с препъване.

Нейтън отвори кабинета си, но не си направи труда да запали лампите; приглушеният блясък от неоновите светлини на нощния Ню Йорк беше повече от достатъчен. Огледа се из стаята към стола си с анатомични извивки, папките с документи и притихналия компютър. После се обърна към Роси, облегната на вратата за опора и тръпнеща от желание. Впери поглед в нея за миг, омагьосан от безупречната й млада кожа, от устните й — влажни и разтворени, от сините й очи — помътнели от страст.

„Господи, тя е истинска фантазия за всеки мъж!“, помисли си Нейтън похотливо. Пенисът му беше толкова твърд, че започваше да го боли. Страхуваше се да я докосне, не беше сигурен какво ще му направи тя, къде ще го отведе това.

Бе се заклел да не го прави.

Тя му бе показала какво иска.

Питаше се кой кого съблазнява.

— Чудесна рокля — дрезгаво изрече той, — но мисля, че ще изглежда много по-добре като купчинка на пода. Свали дрехите си.

Топаз се съблече с непохватни от страстта пръсти. Видя как Нейтън Роузън я зяпа захласнат. Разтърси я нова вълна страст — виж само как му въздействаше, как я зяпаше той. Нарочно разкопча бавно сутиена си, позволявайки му да види как нежната дантела с цвят на шоколад гали настръхналите зърна на гърдите й, после внимателно смъкна по бедрата си оскъдните копринени бикини.

— Е? — нахално попита тя. Завъртя се пред него, за да му се покаже, изкушавайки го.

Роузън направо не можеше да повярва на гледката пред себе си. Членът му напираше в панталона му.

— Ела тук — задъхано каза той.

Топаз прекоси стаята и посегна към него, прокара ръка по предната част на джинсите му, усети колко е твърд. Силните ръце на Нейтън я стиснаха за раменете, движеха се по гладката й кожа, а натискът им издаваше нетърпението му. Тя потърси копчетата на джинсите му и ги разкопча, после пъхна ръка вътре — беше твърд като кремък, пареше в дланта й и тя разтвори пръсти и пак го притисна с леко, възбуждащо движение. Усети как пулсира под докосването й, как дъхът му спира.

Роузън простена дрезгаво, напълно неспособен да се въздържа и миг повече. Погали я, стисна леко дупето й, прокара длани по стегнатите й големи гърди с разкошни набъбнали зърна, после нежно я завъртя и я накара да се наведе над бюрото.

След миг го усети да прониква в нея, навътре и пак навън, навътре и навън, и цялото потискано сексуално желание сякаш се събра на едно място. Топаз се обърна и видя Нейтън зад нея и над нея — усмихваше се, любеше я бавно; тя усети по тялото й да се разлива сладостно чувство и стигна до края, като почувства как дори пръстите на ръцете и краката й, цялата й кожа потръпва от оргазма…