Александра Маринина
Незаключената врата (9)

Глава 9

Предложението на режисьорката Наталия Воронова да събере в почивния ден цялата снимачна група заедно с актьорите и да предостави на оперативните работници и следователя възможност да зададат всички необходими въпроси не бе посрещнато с ентусиазъм от детективите. Те обясниха на Воронова, че ако от самото начало е било известно кого за какво трябва да питат, за да получат необходимата за разкриване на престъплението информация, убийците на Теймураз Инджия отдавна щели да бъдат намерени. Именно в това се състои сложността на детективската работа: отначало ти хрумват едни версии и задаваш съответните въпроси, а после, когато те не се потвърдят, изникват други версии и въпросите стават съвсем други, а и хората, които биха могли да отговорят на тях, се сменят. Така че, за съжаление, не е изключено още неведнъж и дваж да се наложи системно да откъсват снимачната група от работата й и така да нарушават строгия график на снимките.

Настя Каменская реши да посвети неделния ден на общуване с Руслан Нилски. Това решение узря, след като предната вечер, в събота, Коротков й разказа за срещата си с актрисата Ирина Савенич.

— Момичето просто беснее — съобщи й той с усмивка, седнал в кухнята на Настя и наблюдавайки как тя се бори със собствената си кулинарна неграмотност в опити да усвои поредното ястие в строго съответствие с рецептата от дебелата книга „Кухнята на народите по света“. — Тя е сигурна, че Яна Нилская сваля съпруга на Воронова, и то не безуспешно. Вчера господин Ганелин цял ден е развличал Яна с разходки из скъпи магазини и посещения в екзотични ресторанти, включително и нощни заведения. И резултатът, трябва да ти кажа, бил смайващ. Яна престанала да настоява да я върнат у дома й и дори, според сведенията, се усмихвала и не отхвърляла общуването с околните.

— А ти откъде получи тези сведения? — попита Настя, докато кълцаше на ситно зеленчуците.

— Е, как откъде… От Ирина, разбира се. Тази сутрин, още щом отвори очи, се втурна да се обажда на Воронова и да пита как са там. Та Воронова й казала, че Яна била явно развеселена и че за днес било планирано второто действие на пиесата, озаглавена „Пропъждане на тъгата“. Това за пиесата, вярно, го добави Ирина, а Воронова й казала, че днес Яна пак няма да дойде с тях на снимачната площадка, защото Ганелин я взел за целия ден. Ирина е бясна. За нея Воронова е по-скъпа от родна майка и тя не може да понесе посегателството върху чуждия съпруг. Интересно момиче.

— Аха — разсеяно кимна Настя и изсипа ситно нарязания лук в тигана със силно загрятото олио.

На съседния котлон стоеше втори тиган, очакващ настърганите на едрото ренде моркови.

— Слушай, да знаеш случайно защо лукът и морковите не бива да се пържат заедно? — жално попита тя. — Абе просто умът ми не го побира! В книгата пише: да се пържат отделно. А това означава два тигана. После трябва да ги миеш. Всичките тези рецепти са създадени за домакини, които имат домашни помощнички.

— Или съдомиялни машини — забеляза Юра. — Защо твоят Чистяков не ти купи такава машинка? Пъхаш съдините в нея, натискаш копчето и си готов. Евтино и спокойно.

— Първо, не е чак толкова евтино. Второ, в нашата кухня няма място за нея. Трето, това е нерационално. Кажи, за какво е нужна съдомиялна машина за двама души? Рядко ни идват гости, а нашите съдове все някак ще ги измием. Аз просто така се разхленчих, защото осъзнах собствената си неспособност да бъда добра домакиня.

Настя извади рендето и започна да измъчва морковите.

— Какво друго интересно ти разказа твоята актриса?

— Разказа ми също, че господин Ганелин имал сериозни финансови затруднения и не можел да гарантира на съпругата си, че ще плати заснемането на сериала в пълен обем.

— Охооо! — Настя остави на мира горките моркови и се обърна към Коротков: — Това сигурно ли е?

— Ирина е чула това от Воронова, а на Воронова го е казал самият Ганелин.

— Колко лошо… — промърмори Настя.

— Защо да е лошо?

— Ами защото Афоня се оказва прав. Той от самото начало беше сигурен, че Ганелин е заинтересован от прекратяването на снимките, и ме кара да търся в тази посока. Още снощи трябваше да му докладвам за финансовото положение на Ганелин. Слава богу, замина за някъде, в края на работното време вече го нямаше, но в понеделник непременно ще ме попита. Ако не и днес.

— Не разбрах обаче защо ти се разтревожи? Хубава версия, красива. Вярно, не твърде вероятна, но ние изобщо живеем във весело време, постоянно се случват неща, за които преди няколко години не бихме и помислили. Появяват се не само нови начини на извършване на престъпления, но и нови мотиви. Да убиеш човек, за да провалиш снимане на филм! Страхотно, нали? Ако преди десетина години някой ми беше казал такова нещо, щях да го посъветвам да пише фантастични романи. А сега седя с теб в твоята кухня и напълно сериозно обсъждам такива бабини деветини. И нищо, дори езикът ми не изсъхва.

Настя взе купата и рендето, пренесе ги от работния плот на масата, за да бъде с лице към Коротков, и известно време съсредоточено превръщаше морковите в тънки къси ивички.

— И на тези бабини деветини добре пасват и подхвърленото писмо с неразбираемо съдържание, и отвратителните мъртви плъхове — каза тя след кратко мълчание. — Убиваме шофьора, разтревожваме хората и разбъркваме графика за работа на снимачната група, внасяме нервно напрежение, изчакваме излизане извън рамките на бюджета, а после правим така, че сценаристът да си замине, оставяйки Воронова да се сражава сама със сюжета и с бюджета.

— Страхотно! — Коротков изразително вдигна показалеца си. — Всичко се подрежда. Още тази сутрин пратих хора да проверят финансовото състояние на Ганелин. Изглежда, нашият нов началник, когото ти толкова не обичаш, все пак има нюх. И колкото и да ти е мъчно, приятелко, ще трябва да признаеш това. Има само един момент, който сериозно ме смущава.

— Сериозно? — Настя скептично вдигна вежди. — Нима теб, стария циник и женкар, все още нещо може да те смути?

— Моля, моля! Първо, не съм стар, а второ, не съм женкар. Аз съм влюбчив, това не е като да си женкар. Та ето какво, приятелко, аз не разбирам за какво са били всичките тези сложнотии с убийството и така нататък. Защо Ганелин просто не е казал на жена си, че няма и скоро няма да има парите, на които е разчитал само преди месец и които й е обещал? Какво, тя няма да го убие за това, нали? Или да се разведе. Воронова ми се видя много уравновесена и разумна жена, тя напълно е в състояние да разбере какво нещо е бизнесът и какви непредсказуеми обрати се случват в него. Предполагам, че ако беше чула подобна новина, тя щеше да се разстрои ужасно, може би дори щеше да поплаче, но само толкоз. Нищо по-страшно нямаше да се случи. Е, защо е трябвало тогава да се захваща цялата тая бъркотия с убийството на шофьора, отвличането на Яна, писмото и плъховете? Можеш ли да ми обясниш това?

— Мога.

Купата се напълни с настъргани моркови, Настя включи газта под втория тиган, наля олио, разбърка пържещия се до него лук.

— Тия съставители на кулинарни правила са садисти — отново захленчи тя. — Сега трябва да стоя като паметник до печката и да разбърквам ту едното, ту другото, за да не загорят. Не може ли рецептите да се съставят някак другояче?

— Не се вайкай, всички готвят така — и нищо, никой не е умрял. Между другото, какво готвиш? В името на какво ястие е този смъртоносен за теб тормоз?

— Готвя риба по гръцки. Първо трябва да се запържат лукът и морковите, после да се запържи и рибата на късчета, сетне всичко се смесва, залива се с кетчуп и се задушава. И може да се яде не по-рано от дванайсет часа след това, та рибата добре да се напои със соса.

— Хайде бе? Според мен в менюто на нашия стол това е в графата „студени мезета“. Само че се казва „маринована риба“, а не „по гръцки“.

— Твърде е възможно — съгласи се Настя. — Така че аз реших да опитам. Избрах от готварската книга нещо по-лесно.

— А кога ще го сервираш? — живо се поинтересува Юра.

— Вече казах — след дванайсет часа. За по-тъпите обяснявам: утре сутринта.

— Ха, браво бе! — разстрои се той. — Че аз докога ще гладувам? В твоята книга няма ли нещо също толкова просто, но да може да се яде веднага?

— Ето. — Настя му подаде дебелия том. — Сам си го намери, не ме разсейвай, че всичко ще загори.

Десетина минути в кухнята цареше мълчание, Настя разбъркваше зеленчуците в тиганите, Коротков съсредоточено прелистваше страниците.

— Аска, имаш ли ориз? — попита той накрая.

— Имам.

— А яйца?

— Три или четири.

— А чесън?

— Виж, това не знам, трябва да проверя. Май имах, но не съм сигурна.

— Краве масло със сигурност имаш, видях го. Слушай, намерих едно безумно просто и същевременно невероятно калорично ястие. Казва се „яйца по неаполитански“.

— Ха, големият първооткривател! — пресече го Настя. — Аз това ястие съм го открила преди сто години. То може да се сготви дори при моя фееричен кулинарен кретенизъм.

— Защо не го готвиш тогава? Много е просто. И сигурно е вкусно.

— Наистина е вкусно. Понякога го готвя, когато трябва да се подмажа на Чистяков. Веднъж годишно.

— Защо толкова рядко?

— Ами непрактично е. За да изглежда красиво, трябва да се прави в голям тиган, тоест трябва да има много ориз и поне пет яйца. Ние двамата с Льошка можем да изядем най-много една трета от това, защото оризът много засища, както и твърдо сварените яйца. Останалото изстива, губи си вкуса и трябва или мъчително да се тъпчеш с ориза и яйцата още два дни, или да ги изхвърлиш.

— Аз пък бих си изял всичко — загледан в пространството, заяви Коротков. — Вие с професора изобщо ядете колкото едно пиле, а аз съм нормален здрав руски мъж. Колкото и да ми дадеш, все ми е малко.

— Добре де, ще направя — отговори Настя, без да се обръща. — И без това трябва да ти сложа нещо за вечеря.

След половин час с цената на невероятни усилия тя успя да изпържи рибата, да смеси всички съставки и да пъхне резултата да се задушава във фурната. Дойде редът на яйцата по неаполитански. Настя сложи ориза и яйцата да се варят и седна на масата срещу Коротков.

— Ти ме попита за Ганелин.

— Ами да — кимна Юра. — А ти каза, че можеш да обясниш защо той, вместо да…

— Юрик, не си ме разбрал. Аз казах, че мога да обясня защо един абстрактен мъж може по принцип да постъпи така. Абстрактен мъж, разбираш ли? А не Ганелин, когото аз изобщо не познавам, следователно не мога да съдя за неговите мисли и постъпки. Виждала съм го само веднъж и съм разговаряла с него съвсем малко. Може той да се вписва в схемата, а може и да не се вписва.

Коротков се намръщи.

— Добре, не усложнявай. Хайде обясни ми, след като обеща.

— Ами добре… Като начало отговори ми на въпроса: ти каза ли на Людмила, че си напуснал жена си?

— Това пък какво общо има? — облещи се Юра. — Каква е връзката?

— Първо ми отговори, после ще ти обясня за връзката. Каза ли й или не?

— Не.

— Защо?

— Ами някак… Аз дори не съм говорил с нея през цялата тази седмица… някак не се случи.

— Защо, Юра? Как стана така, че цяла седмица не си се обаждал на жената, с която имаш връзка вече цели десет години?

— Девет — мрачно я поправи Коротков. — Защо се заяждаш сега, Аска? Нали прекрасно знаеш всичко за нас с Людмила, аз като на приятел съм ти…

— Знам. Знам, че кулминацията е отминала, че любовта отдавна е изстинала, че се виждате все по-рядко, понякога с месеци не се срещате, само си звъните. Всичко е нормално, Юра, това е естественото протичане на човешкия живот. И се получава, че Людмила изобщо не е причината да напуснеш жена си. Просто си я напуснал. Нали така?

— Ами да.

— А какво ти пречеше да я напуснеш, когато връзката ви беше в разгара си? Нейните деца са по-големи от сина ти, отдавна пораснаха и Людмила спокойно можеше да се разведе и да се събере с теб.

— Аска, престани! Хиляди пъти сме говорили за това с теб! — Коротков започна да се ядосва и това не остана скрито за Настя. — Не можех ей така просто да зарежа Лялка, да й кажа: край, драга, повече не мога да търпя това…

— Точно така, Юрик. Не е нужно да ми напомняш, не съм забравила безкрайните ни разговори на тази тема. Опитай се да погледнеш ситуацията леко отстрани. Съпругата ти — Ляля, е жена със сложен характер, избухлива е, капризна, истерична, взискателна, не се съобразява с околните, с тяхното мнение, желания и интереси. Тя постоянно ти крещеше, наричаше те безполезен неудачник, ревнуваше те от работата ти, правеше сцени. А ти мълчеше и търпеше. Защо — това е третостепенен въпрос, но фактът си остава факт: ти търпеше. И Ляля свикна с това. Тоест, ти със своето мълчание и търпение й създаде определено мнение за себе си, изгради си някакъв образ. И да кажеш: „Край, стига, повече не искам да търпя това, напускам те“ — означава да заявиш: „Аз изобщо не съм такъв, за какъвто ме смяташ. Друг съм. Аз те мамех. Не ми харесва, дето ми крещиш, дето не уважаваш моята професия и мен като личност. Аз само се преструвах, че това ме задоволява“. Тоест, да я напуснеш в дадената ситуация би означавало да се признаеш за измамник, за лицемер. Разбираш ли за какво говоря?

— Разбирам — смотолеви Коротков. — Но нали все пак я напуснах.

— Напусна я — съгласи се Настя. — Когато намери сили да признаеш, че си лъжец. Ние не обсъждаме въпроса дали това е хубаво или лошо. Просто е настъпил моментът, когато ти е станало абсолютно безразлично какво ще мисли Лялка за теб. Ако ти се стремеше да запазиш нейното уважение и доброто й отношение към теб, нямаше да я напуснеш. Нямаше да посмееш да признаеш, че толкова години си лъгал и си се преструвал. Сега да се върнем към Ганелин и жена му. Ти знаеш ли тяхната история?

— Защо, нещо интересно ли има в нея? — оживи се Коротков, разбирайки, че неприятното обсъждане на неговия личен живот е свършило.

— Ганелин е искал ръката на Воронова повече от десет години. Тя е била омъжена, растели са синовете й, Воронова е обичала съпруга си и от самото начало е показвала на Ганелин, че за него няма надежда. Той е приел това като даденост, не е търсил нищо освен приятелство, но е правел всичко, за да стане полезен, нужен, незаменим. Бил е прекрасен практикуващ хирург, но още при първата възможност, съвсем в зората на перестройката, е изоставил медицината, започнал е бизнес, изградил го е солидно. И всичко това само за да има възможност да финансира проектите на Воронова. Първия си филм, който я направи известна, тя е снимала изцяло с парите на Ганелин, макар че още е била омъжена и не е имала никакви интимни отношения с Андрей Константинович.

— Ей, някои хора са родени с късмет — коментира чутото Юра. — Но аз все пак не виждам връзката. Какво общо има всичко това с нашата история?

— Юрик, има връзка, и то най-пряка. Ганелин и Воронова се познават от 1984 година, тоест от седемнайсет години. През всичките тези години нашият Андрей Константинович е бил източникът, от когото Воронова постоянно е получавала помощ и подкрепа — материална, морална, организационна, всякаква. Във всеки труден момент той е бил до нея. Какво му е струвала тази помощ — ние с теб не знаем. Най-вероятно и Воронова не знае. Тя си е създала определен образ за този човек: Ганелин може всичко, Ганелин е вълшебната пръчица, той винаги ще й се притече на помощ и което е най-важното — никога няма да я подведе и ще направи това, което й е обещал. И изведнъж настъпва момент, когато трябва да каже на жена си: „Извинявай, скъпа, но няма да мога да изпълня обещанието си. Ти разчиташе на мен, а аз те подведох. И теб, и цялата ти група“. За да каже това, той трябва да се реши да унищожи образа, който се е създал в главата и душата на Воронова през дългите години. Но на него не му е безразлично какво ще мисли за него жената, която той обича и чието уважение цени. Прекалено дълго се е борил за нея и е очаквал щастието, за да рискува отношението й към него. Ето, затова той може да направи всичко, за да провали снимките, но да излезе, че това се е случило по волята на нещастния случай и по никакъв начин не е свързано лично с него. Но това е общата схема, Юрочка. В нея се вписват далеч не всички мъже, вписват се по-малко от половината. Можем ли да я приложим към Ганелин? Не знам. Но чисто теоретично това е напълно възможно.

— И все пак аз не разбирам — упорито възрази Коротков. — Ако твоята схема е вярна, защо той сам е казал на Воронова, че има проблеми? Ако е действал така, както казваш, той щеше да си мълчи и да се преструва, че е богаташ, и много жалко, че снимките се провалят, а той вече е приготвил паричките… И после, защо тогава се е захванал да отказва Яна от мислите за заминаване? Нали в негов интерес би било тя да настоява на своето и Руслан колкото може по-бързо да се махне от Москва и да зареже работата с Воронова. Не, не се връзва. Ти, приятелко, нещо много си измисляш.

— Аха — измънка Настя. — Това го кажи на Афоня, защото той ме тормози с версията си за Ганелин. Страшно му се иска Ганелин да се окаже замесен! Вярно, няма нищо против версията и за голям политик, който отмъщава на Нилски за разобличителни публикации. За него няма значение, стига да е нещо необикновено: или престъпникът, или мотивът. Всеки нов началник иска да започне с шумен успех, никой не спори.

Тя свали от котлона тенджерката с яйцата и я сложи в мивката под струя студена вода. Приклекна пред отворения хладилник и след дълго търсене намери отдавна търкаляща се между зеленчуците глава чесън.

— Дръж. — С изразителен жест сложи пред Коротков чесъна и малък нож.

— Това какво е? — не разбра Юра. — За какво ми е?

— Ще го обелиш.

— Защо, ти не можеш ли?

— Мога, но не обичам. Ръцете ми после дълго ще миришат на чесън.

— А моите какво, няма ли да миришат?

— Нали си нормален руски мъж, ръцете ти трябва да миришат на чесън, лук, водка и на машинно масло.

— Водката не мирише — обидено възрази Коротков.

— Добре, съгласна съм, нека мирише не на водка, а на кръчма — сговорчиво отвърна Настя. — Но пак ще трябва да обелиш чесъна.

Към десет вечерта сложната процедура по готвенето на риба по гръцки и яйца по неаполитански, нахранването на Коротков и измиването на чиниите бе благополучно приключена. До същия момент — в резултат на многобройни телефонни обаждания и кратки разговори с някакви неведоми за Настя хора — се разбра, че Андрей Константинович Ганелин, генерален директор на акционерното дружество „Центромедпрепарат“, напоследък има сериозни финансови затруднения. Нещо повече, от източници, „близки до акционерите“, постъпи информация, че не всички притежатели на акции (макар те да са само четирима) са съгласни да се влагат пари във филма, който снима съпругата на генералния директор. Те са недоволни от това и смятат, че е по-добре парите да се инвестират в развитие на производството, отколкото в семейна благотворителност.

— Не!

Настя ужасено се хвана за главата, съвсем забравила, че ръцете й са в пяна от миенето на съдовете.

— Няма да понеса това, Юрик! Това дело е просто омагьосано! Всеки ден изниква нова версия. Сега ще трябва да разработваме и акционерите.

— Тихо, Ася, тихо — втурна се да я успокоява Коротков. — Не изпадай в паника преждевременно. Погледни колко добре се получава с акционерите! Тоест всичко, което сме мислили с теб, е правилно, само че не произлиза от Ганелин, а от някой друг. Или от хора, които зад гърба му са се наговорили да провалят филма, защото самият той за нищо на света не позволява да се съкрати финансирането на сериала.

— Това го мислехме не ние, а Афоня — ядосано каза Настя.

Тя вече бе забелязала, че по лицето й се стича сапунена пяна, и това я ядосваше още повече. Пяната течеше и по ръцете й, проникваше под запретнатите до лактите ръкави на домашната й блуза.

— Пфу, колко съм несръчна! — гневно кресна тя и подложи ръцете си под водата, за да отмие пяната. — Юра, знаеш ли какво най-много искам сега?

— Да си легнеш и да заспиш? — предположи Коротков.

— Не, още е рано.

— Да запалиш цигара?

— Не.

— Чистяков да се прибере?

— Не отгатна.

— Афоня да напусне и да се върне Житената питка?

— Юрочка, аз разсъждавам в реални категории. Дори не чета фантастика, камо ли да я съчинявам. Не мога да мечтая за невъзможни неща. Хайде, напрегни си мозъчните гънки. Познаваш ме от един милион години.

— Слушай, може би си гладна? — уплашено попита той. — Да, сигурно си гладна. Аска, мога само да правя догадки. Вярно, мога да предположа най-простото: най-много от всичко на света сега искаш престъплението да се разкрие. Ей така — раз-два — и да се разкрие. Ей сега някой да ни се обади и да ни съобщи, че убийците на Инджия и похитителите на Яна Нилская са намерени и вече дават показания. Нали? Прав ли съм? Отгатнах ли?

— Е, стига де! — Настя огорчено въздъхна и му обърна гръб. — Как е възможно дотолкова да не ме познаваш, та да предположиш такава глупост! Престъплението да се разкрие само! Къде тогава остава удоволствието? Ами детективският хъс? Ами сладостта от победата? Не, Юрик, най-много от всичко на света искам, когато все пак ние разкрием това престъпление, да се окаже, че са го извършили от силна лична омраза към шофьора Инджия. А всички манипулации около Яна да не са нищо повече от опити да се сплаши свидетел. Не искам това дело да се получи шумно. Не искам Афоня да тържествува.

— Какво пък, достатъчно е само ти да намекнеш и всичко ще бъде, както го искаш. Онези двамата, които сме задържали по подозрение в съучастничество в убийството, все още са на топло.

— Но никой не ги разпозна — нито Яна, нито кучкарят от парка. И оръжието, с което е бил застрелян Инджия, още не е намерено.

— И какво от това? Ха, голяма работа! С тях засега се държат добре, не ги бият много, затова никой не ги е разпознал. Потрябва ли — сами ще си признаят, ако искат да живеят. И оръжието сами ще намерят — дори да не знаят къде е то и как изглежда. Ще го намерят и ще го донесат на тепсия.

— Юрка, ти си циник — тъжно се засмя Настя. — Разбира се, че ги бият, няма и съмнение. Но на мен така не ми е интересно. Никакво удоволствие. Та аз съм жена, не забравяй, затова никога не разчитам на физическото насилие. Просто не мога да го прилагам поради общата слабост и нетренираност на организма си. По-интересно ми е, когато резултатът се постига с разум, с хитрост, с ловкост, с умение да се прогнозира ситуацията.

— Ето на! Това е то, приятелко, просто ти поставяш своите лични интереси над интересите на делото — каза назидателно Юра. — Искаш новият началник да се изложи, да излезе, че не е бил прав. И си готова на всичко, за да докажеш, че нито Ганелин и проблемите на неговата фирма, нито Нилски и неговите публикации имат каквото и да е отношение към убийството. Нали?

— Юрик, аз работя честно. Разработвам всички версии, не можеш да ме упрекнеш в предубеденост. Но нали мога да си помечтая?

Вече в леглото, Настя си мислеше, че утре, в неделя, ще трябва да се срещне с Руслан Нилски. Ще трябва да поговори с него за героите на неговите публикации. Добре ще е с него да се видят в дома на Воронова. И няма да е зле при разговора да присъстват самата Воронова, нейният съпруг — Ганелин, и Яна. Да ги събере всички заедно и да види как се държат, как се гледат, как общуват помежду си. Тогава и характерите на всеки поотделно ще се очертаят по-добре, и взаимоотношенията в тази топла компания ще се проявят. Щом ще прахоса неделния си ден за работа, тя трябва да се постарае да извлече от това колкото може повече информация — ако не за делото, поне за размислите си.

* * *

В неделя Ирек още с първия самолет замина за Кемерово. Засега нямаше какво да прави в Москва, не можеше повече да следи Слуцевич–Гусарченко: той можеше да го познае, а богобоязливият Ремис нямаше къде да се дене. Ирек, кой знае защо, беше абсолютно сигурен в това. Ако се наложи — всеки момент можеше да дойде отново, а засега трябваше да докладва за свършеното на Старпома. Все пак ужасно му липсва късмет… Как можа да се натресе на познанство с обекта. Хем уж не беше се приближавал много, но пак се натресе. Старпома няма да е доволен. От друга страна, Ирек не се връща с празни ръце, а с прилични резултати. Няма никакво съмнение: бившият Юрий Симонов днес има документи, жилище и легенди на двама души — Виктор Слуцевич, служител в агенция за недвижими имоти, и сервитьора Едуард Гусарченко. Тоя простак си мисли, че ако вместо едно, вземе две нови имена, ще е трудно да го намерят. Да бе, виждали сме ги такива тарикати!

Пред изхода на летището вече го чакаха. Ирек веднага видя познатата тойота, с която се движеха момчетата на Старпома.

— Здрасти, брато!

Познати лица, радостни усмивки, силни ръкостискания, потупвания по гърба. Ирек се почувства спокоен. Тук е сред свои, тук не е нужно постоянно да бъде нащрек, да разсъждава върху всяка дума, върху всеки жест. Но още щом колата потегли и се отдалечи от зданието на летището, лицата на момчетата помръкнаха.

— Ти… таковата… — подзе Кич, който беше на волана.

— Какво? — още без да подозира нищо лошо, весело попита Ирек. — Казвай, не си дъвчи сополите.

— Абе, с една дума — обади се и Менингита, иначе казано, Шурик Меншов. — Шаня го такова…

Ирек изстина. Какво „такова“? Убили са го? Ранили са го? Защо? Той разбираше, че е безсмислено да задава тези въпроси на момчетата — и те не знаят отговорите, а и да ги знаят, ще премълчат, без командата на Старпома няма да си отворят устата. Знаят, че със Старпома шега не бива. Щом сами заговориха за това сега, значи Старпома е дал разрешение само да информират Ирек, нищо повече.

— Кога? — само това попита, след като се овладя.

— Завчера. Утре е погребението. Идваш тъкмо навреме — каза Менингита вече по-бодро, явно се бе зарадвал, че Ирек не взе да задава много въпроси.

По целия път до къщата на Старпома Ирек мислеше за баща си, на въпросите на Кич и Менингита отговаряше разсеяно и напосоки и с благодарност се отпускаше, когато момчетата започваха сами да разказват за живота в „бригадата“.

Спряха край познатата бетонна ограда. Охранителят позна Ирек и направи подобаваща за случая престорено опечалена физиономия. Докато се качваше по стълбището, Ирек, кой знае защо, спореше сам със себе си дали Старпома ще заговори първо за Шаня, или отначало ще поиска пълен отчет за московските работи. Старпома беше строго делови и безумно лицемерен, това дори Ирек, без да е приближен до бащицата, го знаеше добре. Деловитостта ще наложи първо той да се отчете, докато лицемерието ще диктува прояви на съчувствие и изказване на съболезнования.

— Влизай.

Гласът на Старпома беше сдържан и строг. С такъв глас не се изказват съболезнования. Явно ще започне да разпитва за Москва, помисли си Ирек. Значи, преди да научи поне нещичко за смъртта на баща си, той ще трябва да изслуша цял поток приказки какъв идиот е и колко глупаво се е издал и така се е лишил от възможността да продължи да наблюдава Слуцевич-Гусарченко.

— Слушам те, Батир^[1].

Ирек се сепна. За пръв път чуваше своя прякор от устата на самия Старпом. Този прякор му бяха лепнали заради нелепото му име, което никак не отговаряше на обикновената руска фамилия Шанкин. Именно така го наричаха момчетата и дори понякога баща му, когато се обръщаше към него, го правеше не по име. Но Старпома се обръщаше към Ирек само на „ти“, без да споменава нито името, нито прякора му, поради което Ирек имаше чувството, че шефът изобщо не го помни, не го идентифицира и не обременява паметта си с името му. Дал е команда да му намерят човек за изпълнение на задачата — намерили са му, а кого конкретно — това не е негова грижа, за това отговаря „бригадирът“. Дал е команда да му изпратят изпълнителя за отчет — изпращат му го и няма никакво значение кой е той, важното е да е свършил работата. Обаче не, излиза, че Старпома го познава, помни го.

Ирек се постара да се съсредоточи и да разкаже всичко кратко, както обичаше Старпома, като при това не акцентира вниманието върху собствените си издънки и набляга само върху направените изводи.

— Можете да не се съмнявате, определено е той, Симонов — завърши Ирек доклада си. — Живее с два комплекта документи: единия — на името на Гусарченко, другия — на името на Слуцевич. Има две жилища: в едното живее постоянно, регистриран е, всичко е тип-топ, другото дава под наем, а вместо него е наел още едно жилище, където се появява крайно рядко, колкото да не го забравят съседите. И със самолета е същата история. Според вашите сведения излизаше, че пръв от Кемерово е отлетял Ремис, втори — Гусарченко, и вече последен, късно вечерта — Слуцевич. Ремис няма нищо общо, а Симонов първо се е регистрирал за полета с документите на Гусарченко, но не се е качил, а е отлетял със следващия, вече като Слуцевич.

— Защо? — равнодушно попита Старпома.

— Какво „защо“?

— За какво му е било да се регистрира с паспорта на Гусарченко?

— Ами така… Да си замете следите. Хитър е.

— Ако е толкова хитър, както смяташ ти, той сигурно е разбирал, че без регистриран пътник самолетът няма да отлети ей така. Трябвало е да го извикат поне двайсет пъти по високоговорителя, за да се качи. А при този полет не е имало нищо подобно. Нито закъснели, нито изобщо неявили се пътници.

Ирек не беше се сетил за това. Да, наистина. Старпома е прав. Значи цялата конструкция, толкова старателно изградена от Ирек, се руши. Ами ако…?

— Имал е помощник — неуверено подзе Ирек. — Изпратил го е със своя билет, регистрирал е себе си като Гусарченко, а в самолета се е качил някой друг. След регистрирането дори да гледат паспортите, правят го небрежно. Като нищо можеш да минеш.

— Добре. — Старпома помълча, после впери в Ирек враждебния поглед на своите зеленикаво–кафяви очи. — Умно. Бих те похвалил, Батир, ако не беше едно обстоятелство. Едик Гусарченко наистина съществува, два пъти е влизал в затвора, характеристиките му са най-подходящи, проучил съм това. Замислял е нещо и преди да го освободят последния път, се е интересувал от възможностите да си направи нови документи. Гусарченко и Слуцевич са едно и също лице, за това си прав. И браво, че си се сетил. Само че той не е Симонов. Той е Едуард Олегович Гусарченко, който си е купил нови документи на името на Слуцевич. Едик е голям аферист, сега очевидно готви пореден удар, за който му е нужно временно да поработи в агенция за недвижими имоти. Нещо повече, Едик по интересуващото ни време наистина е летял до Кемерово. Ти си още малък, Батир, не знаеш как се събира информация в този свят. Ако в Москва беше работил с хората на Гога Сухумски, нямаше да направиш тази грешка. Но си бил сам, затова няма строго да ти търся отговорност. Още повече че все пак донесе резултат. Ние обърнахме внимание на трима — Гусарченко, Слуцевич и Ремис. Гусарченко няма нищо общо, той е идвал в Кемерово по свои си работи, отлетял е точно както ти каза, с два билета — първо е изпратил помощника си, а на следващия самолет се е качил той. Сега остава само Ремис. Именно той е Симонов. И ние ще се заемем с него. А сега…

Старпома отиде до бара, извади бутилка водка и три чашки, наля. Едната чашка подаде на Ирек, втората остави в средата на масата, третата вдигна.

— Да поменем баща ти, лека му пръст.

Ирек пи мълчаливо, остави празната чашка на масата. Мъчително му се искаше да зададе на Старпома въпроса как и защо е бил убит Шаня, кой го е убил, но знаеше: не бива да пита. Ако Старпома сметне за необходимо, сам ще му каже.

— Знаеш ли какво е станало между Шаня и Гога Сухумски?

— Не. — От изненада Ирек се смути. — Знам само, че Гога е бил против, когато тате е искал да го короноват. Заради мен е било, вие ми го казахте.

— Така е. А още когато самият Гога е бил коронован, не са попитали баща ти. Тогава са разпратили питане до всички лагери — кой какво знае за Сухумски, такъв е редът. По това време Шаня е бил на топло и там също е дошло такова питане, ама нашите хора забравили да повикат и попитат баща ти. Или не сметнали за нужно. Тогава този лагер са го държали хората на Сухумски, те добре са знаели кого трябва да питат и кого не бива. Шаня си е затаил яда, но се е надявал, че когато самият той поиска да се коронова, Гога ще го подкрепи, макар и само защото Шаня не се е размъркал, премълчал си е, че редът е бил нарушен, че не са попитали всички наши. Защото Шаня е имал какво да каже за Сухумски. Гога наистина е подлярствал, крадял е от свои, но баща ти беше стратег, винаги знаеше кога има смисъл да премълчиш, та после да извлечеш тройна изгода от това мълчание. Гога обаче не оправда надеждите му, изказа се против баща ти. По-нататък знаеш ли какво стана?

— Не — завъртя глава Ирек.

— Ами по-нататък аз предварително се свързах със Сухумски, предупредих го, че пращам мой човек в Москва. И не щеш ли, Шаня заявява, че ако си имаме работа с Гога, ще сметне това за лична обида. Аз уважавах баща ти, Батир, съобразявах се с неговото мнение, той беше уважаван и авторитетен апаш. Не можех да го обидя и да постъпя по своя си начин. Изпратих те при Захар. Гога обаче все пак научил, че съм се отказал от неговата помощ, научил и защо. И още на другия ден тръгнаха приказки, че цялото наше братство, всички слушаме Шаня, че той е главният при нас, каквото той каже, това става. Че не сме сериозни хора, а сополанковци, които са поставили над себе си „сухар“ и играят по неговата свирка. Знаеш ли какво е „сухар“?

— Знам, тате ми е казвал. Човек, на когото е отказано короноване.

— Именно. Виждаш ли сега какво се получи? Шаня се опитваше да ни натрапи старите апашки принципи, той бе човек от миналото, а ние сме хора на бъдещето и си имаме свои принципи, съвременни. Аз чисто по човешки му изразих уважението си като на по-стар другар, обаче в резултат на нашата организация беше нанесен ущърб, пострада репутацията ни. И виновен за това се оказах аз. И ти ли, Батир, смяташ, че аз съм виновен?

Въпросът беше коварен и страшен. Кажеше ли „да“ — нямаше да доживее до вечерта. Кажеше ли „не“ — значеше да прости греховете на Старпома. Защото Ирек, колкото и млад и неопитен да беше, вече прекрасно бе разбрал, че свои хора са убили Шаня. Не са могли да преживеят такава подигравка с репутацията им, трябвало е да покажат кой командва в организацията. Да го покажат и на хората отвън, и на хората вътре. Та всички да са наясно, че старите апашки закони нямат място в новите престъпни среди, да не се ерчат. Прав е не онзи, на чиято страна е „законът“ и някакви си митични „традиции“, а по-силният и онзи, който има повече пари.

— Не, вие не сте виновен, за нищо не сте виновен — с треперещ глас каза Ирек. — Напълно съм съгласен с вашето решение.

— Това не беше мое решение — скрил удовлетворената си усмивка, отвърна Старпома.

— Да, разбирам.

— Погребението е утре. Всичко ще бъде на най-високо ниво, за това не се безпокой.

— Благодаря ви.

Такъв беше той, Старпома. Ирек не се съмняваше, че решението за убийството на Шаня е било именно негово, а не на Шефа, ала на всичко отгоре той поведе разговора така, че синът на убития и да му благодари, и да му се кланя, оставаше да го накара и ръка да му целува.

— Върви, Батир, почивай сега. Утре ти предстои тежък ден. Кич ще те закара у вас.

— Благодаря — отново повтори Ирек.

По целия обратен път Кич и Менингита учтиво мълчаха, спазваха етикецията. Че как, я каква мъка е сполетяла братска, убиха баща му. Види се, Старпома му е казал и някакви подробности, гледай с какво лице се появи Батир при колата, направо е почернял. Какви ти весели приказки тук, човек трябва да има съвест.