Валери Динев
Въведение в практическата философска антропология (6)

Пета глава
Как да победим гнева в себе си

Според Сенека някои философи са нарекли гнева „краткотрайна лудост^[1]“. При него човек губи власт над себе си, губи представа за приличие, изменя се изражението му — свирепо лице, свъсено чело, неспокойни ръце, учестено дишане, горят и блестят очите, цялото тяло е във възбуда^[2]. „Опасно е в гневна десница меч да положиш“.

Гневът е вълнение, което надскача разума, което завлича. Няма съмнение, че страхът тика към бягство, гневът — към нападателност^[3]. Най-доброто средство срещу гнева, смята Сенека, е да го забравиш. Човек трябва да се бори с него в себе си. Нека ние го носим, а не той нас. Най-много вик и крясък се вдига около парите. Гневът не носи никаква полза, а носи беди^[4]. Човек трябва да бъде упорит в неговото преодоляване.

Източниците за нашия гняв са много, но техниките за неговото преодоляване са различни^[5]. Ние ще се спрем на някои от тях.

Първо правило — Яд?

Затвори си устата!

Поеми въздух, преброй до три, погледни в страни и тогава реагирай спокойно, ако е необходимо^[6].

Второ правило — Яд?

Затвори си устата!

Стъпи здраво на краката си.

Скръсти ръце. Поеми въздух, брой до три, погледни в страни и тогава реагирай спокойно, ако изобщо е необходимо^[7].

В яда, си ние не реагираме водени от разума, а от яда, който ни е обхванал. Много често ревността е „истинска майка на яда“. В гневна ситуация оставете събеседника да изпусне всичко, което му се е насъбрало. Откажете се от отговори, насрещни аргументи и опити за защита. Оставете другия да говори напразно^[8].

Много често пагубно е действието на ядосването върху човека. Колкото повече се оставяте да ви завладее ядът, толкова по-голяма става опасността да въздействате на другите хора, когато сте озлобени, неприятелски настроени и неприятни. Това може да ви доведе до там да започнат да ви избягват, да ви „нападат“ или да ви се подиграват. Това ще доведе до нови ядове^[9].

Според Хедвиг Келнер най-важните основания за една „стратегия против гнева“ са следните:

1) Ядосването е загуба на енергия.

Сравнете сам: Един час гневна дискусия (караница) коства много повече усилия, отколкото два или повече часа приятен разговор или обективен спор. Дори работата е по-малко напрегната. Хората, които имат много ядове в службата, се прибират вкъщи уморени и „разбити“, съвсем различно от хората, които са се „напрягали“ само над работата си. Редовното ядосване се наслагва като оловна тежест преди всичко върху душата и се усеща дори физически. По време на ядове дори сънят не помага за почивка (ако изобщо можем да заспим). Ядовете непрекъснато се появяват и в сънищата. Събуждането почти винаги води до чувство за „прясно“ изтощение още от ранно утро. Човек не влиза в новия ден с добро настроение, а се влачи зле настроен отново към ежедневната въртележка, от която освен нови ядове, няма какво друго да очаква^[10].

2) Ядът парализира мисленето.

Изпадали ли сте в положение, когато сте започнали безгрижно работния си ден, например отишли сте на работа и тогава някой с една невнимателна забележка ви разваля целия ден? Веднага губите способност да се концентрирате. Отново и отново мислите ви ще бъдат привличани като магнит от предмета на яда, ще кръжат около него, отново и отново ще анализирате и тълкувате забележката. Това, което собствено е трябвало да свършите или обмислите, остава на заден план. Ядът е разрушил способността ви да се концентрирате. Така не можете да постигнете никакви цели или да изпълните последователно намеренията си. Личният напредък, бил той професионален или в личен план, е затруднен. Способността за постигане на успех спада^[11].

3) Ядът ви прави несимпатичен.

Ядът води до негативни мисли. Всичко въздейства като по-черно или по-лошо, отколкото е в действителност. Песимизмът формира мисленето, а чрез него също поведението и израза на лицето. Спокойно, независимо действие е невъзможно. Гласът и погледът стават неприятелски и отблъскват другите хора. Колкото повече се ядосваме, толкова повече правим на останалите хора впечатление на мрачни, зле настроени и необуздани. Получаваме репутацията на „труден“ човек, на „мрачна личност“ или дори на „отвратителен“ човек^[12].

4) Ядът много често намалява личното ни въздействие върху другите хора.

Който се ядосва, не може да се освободи от собствените си чувства. Погледът му за останалите хора и за отношенията се изкривява. Не е възможно вживяване в личността на другия. Ядосаният човек не може да съветва другите, да ги ръководи или да бъде образец за тях. Никой не иска от един ядосан човек да му каже нещо или да му помогне^[13].

5) Ядът отнема радостта.

Били ли сте на някое парти, когато всички са вече в добро настроение и дойде някой, който започва да се ядосва? Дори лицето му разваля настроението. Няма значение, дали този ядосан човек се държи тихо и само мрачно гледа наоколо или разказва на всички за своите ядове. И в двата случая настроението на партито е развалено. Никой не смее вече да се пошегува. Смехът не би бил на място. Такова парти свършва твърде рано^[14].

6) Ядът разпространява хаос.

Определено спокойното, обмислено поведение при ядосване е затруднено или въобще е невъзможно. Концентрацията е нарушена. Всеки става избухлив и нервен. Тъй като вътрешното безпокойство намалява прага на раздразнителността, то съвсем незначителни дреболии могат да доведат до съвсем нови и непрестанно нарастващи ядове. Човек с удоволствие би захвърлил всичко, а където това е невъзможно, се правят грешки. Това отново води до ядове. Бистър ум вече не е възможен. Безплановото действие води до хаос^[15].

7) Ядовете подклаждат караниците и правят хората слепи.

Според авторката, който се ядосва, е не само свръхчувствителен, но и раздразнителен като гладно хищно животно. В сляпата ярост вече не се гледат приоритетите. Дори за разликите при „отношение на власт“ — например със собствения началник — вече не се мисли. Нападат се в сляпа ярост хора, с които е по-добре да не се караме, защото те биха могли „ужасно“ да си отмъстят.

Утехата „на този му дадох да се разбере“ не трае дълго, ако след това ни е страх например за професията, за брака, за службата или очакваме да бъде подадено оплакване за обида^[16].

8) Ядът ни създава врагове.

Хедвиг Келнер смята, че ядът предизвиква тесногръдо поведение, лоши обноски и караници. Хора, на които досега сме изглеждали много мили, внезапно започват да ни оглеждат по-критично, ако са се ядосали с нас. И обратното — ние също не можем да не обръщаме повече внимание на дребните им слабости. Нерядко това е някакъв съвсем глупав яд, за който по-късно дори не можем да установим точната причина, но вече вместо съседи и колеги имаме врагове, дори врагове сред собствените ни роднини. Заради ядовете са се разваляли дългогодишни приятелства. Несправедливи нападки, агресивност, изблици на чувства, обвинения, вътрешно вкаменяване (например коравосърдечност) карат хората да се отчуждават един от друг. Някои горчиви думи никога не се забравят и прощават, дори и да са се „изплъзнали“ по време на яда^[17].

9) Ядът прави човека грозен.

Спокойното, приятелско лице въздейства, разбира се, тъй като е много по-красиво, отколкото изкривената физиономия със злобен поглед. А ако гневът разяжда дълбоко душата, то и лицето съответно е белязано за дълго от него. Идете в някой старчески дом. Веднага по лицата ще познаете кой се е ядосвал много и кой е живял мирно и приятно.

Мрачните мисли дават като отпечатък мрачни физиономии и водят до начумерено излъчване. Това отблъсква останалите хора. Ядът, както знаем, прави човека самотен^[18].

10) Ядът разболява.

Ядът разяжда нервите и „влияе на разума“. Не е необходимо човек да бъде психолог, за да открие, че ядът може да разболее както тялото, така и душата на човека^[19].

В ежедневието си човек трябва да търси различни възможности за справяне с ядовете. За тази цел може да се използват някои правила и техники:

1) Профилактика и отклоняване

Опитайте се да избегнете предварително очакваните ядове. Избягвайте контакти с лица, с които има вероятност да се скарате. Избягвайте определени ситуации (да не пазарувате точно тогава, когато останалите хора изпълват улиците и на касите се образуват дълги опашки; да не пътувате с метрото, когато „днешната младеж“ е на път от училище за вкъщи и др.) Избягвайте определени теми за разговор или не четете вестници, от чието политическо становище и без друго се дразните. Не търсете лошите дела на другите хора и не се опитвайте да разберете кой говори лоши неща за вас. Придържайте се към максимата: „Това, което не знам, не може да ме ядоса^[20]“.

2) Раздяла

Прекратете контактите си с хора, които ви ядосват при всяка среща с тях. Не бива да членувате в онзи съюз, в онази общност, в онзи клуб, който се посещава от хора, които не можете да търпите^[21].

3) Положителна нагласа

Съставете си съвсем съзнателно приятни мисли за хора, които са като трън в очите ви. Опитайте се постоянно да мислите, че например в другите коли седят не чудовища и не ваши лични врагове, а хора, които са обичани от своите близки^[22].

4) Игнориране

Опитайте се да не виждате и да не чувате някои неща. Съвсем не е толкова важно да узнаете колко погрешно живеят другите хора, колко глупаво се държат. Не е задължително да забелязвате лошото поведение на другите хора и да го коментирате. Свикнете да метете само пред собствената си врата^[23].

5) Компенсация

Има ядове, които не можем нито да игнорираме, нито да променим. Ето защо трябва да ги съчетаваме с нещо приятно, така ще намалим техният отрицателен ефект^[24].

6) По-добра самоорганизираност

Много ядове възникват поради собствената ни способност да забравяме, безредието ни, туткането или бързането. По-добра организация може да помогне на нас самите и на протичането на деня ни^[25].

7) Вътрешна дисциплина

Опитайте се, като се ядосате, първоначално да се въздържате от прибързани отговори. Оставете на своя противник „последната дума“. Просто не казвайте нищо. Може дори да объркате другия с вашето мълчание. Той вътрешно се е подготвил за вашата бурна реакция. А вие не правете нищо. Така е добре. Често ми се е случвало „противникът“ тогава бързо да се оттегля.

Ето защо човек трябва да се тренира да не губи самообладание в ситуация на ядове. След време ще видите, че вече можете да се справяте с различни ситуации на гняв^[26].