Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Въведение в практическата философска антропология

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Година на издаване: 2009

Тип: философски текст

Националност: Българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-9947-09-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2047

История

  1. — Добавяне

Втора глава
Как да постигнем радост, щастие и късмет в живота

Постигането на тези три цели в живота иска големи умения и правила, които трябва да се спазват. Различните хора по различен начин изпитват радост. За едни радостта е в парите, други в успеха, трети в децата, четвърти в кариерата и т.н. Ето защо ние ще се опитаме да покажем различни начини за предизвикване на радост и щастие в живота. Така например Йонги Ринпоче в книгата си „Радостта да живееш“[1] ни показва източните начини за нейното постигане. Според стара тибетска поговорка „Не ще видиш Лхаса ако бързаш. Върви бавно и ще стигнеш целта.“ Тя е от времето, когато хората от Източен Тибет тръгвали на поклонение към Лхаса, столицата в сърцето на Тибет. Поклонниците, които нямали търпение да стигнат, бързали колкото се може повече, но тъй като надценявали възможностите си, се изморявали бързо и се завръщали у дома. Онези, които крачели бавно, поспирали да се порадват на компанията на спътниците си, а после продължавали на следващия ден, в същност пристигали в Лхаса много по-бързо[2]. Тази притча показва, че човек трябва да изпитва радост от пътуването, а не от постигането на целта. Изтокът в медитирането намира радост и покой, които са така необходими за съвременния забързан човек. В класическите будистки текстове (състоянието на покой при медитация) го сравняват с това да предложиш сладкиш на ням човек. Той несъмнено усеща сладостта, но не може да я опише. Когато вкусиш от естествения покой на съзнанието си, преживяването е несъмнено истинско, само че не сме в състояние да го изразим с думи[3]. Според Йонги Ринпоче единствената разлика между медитацията и обичайното социално общуване е, че приятелят, когото постепенно опознавате, сте самият вие[4]. За целта нека опитаме едно кратко упражнение за отпускане на съзнанието. Това не е медитативно упражнение. Всъщност е упражнение по „немедитация“ — много древна будистка практика, която снема напрежението от усилието да мислиш, че трябва да постигнеш дадена цел или да изпиташ някакво специално състояние. При немедитацията просто наблюдаваме какво се случва, без да се намесваме. Ние сме само любопитни наблюдатели на нещо като интроспективен експеримент, без да влагаме нищо в изхода на експеримента[5]. Най-напред — изтъква Ринпоче — заемате удобно положение с изпънат гръбнак, отпуснато тяло и отворени очи. След като настаните тялото си удобно, оставете съзнанието си просто да си почине за около три минути. Просто позволете на съзнанието си да отдъхне, все едно тъкмо сте приключили продължителна и трудна работа[6]. Йонги Ринпоче иска да ни посвети в една голяма тайна. Каквото и да изпитвате, когато просто спирате вниманието си на случващото се в съзнанието ви в определен момент, тъкмо това е медитация. Ако пък си отпочивате така, това е преживяване на естественото съзнание[7]. Единствената разлика между медитацията и обикновените процеси на мислене, чувстване и усещане е прилагането на простото и голо осъзнаване, появяващо се, когато позволите на съзнанието си да се отпусне каквото е — без да преследва мислите или да се разсейва от чувства или усещания[8].

За будистите съзнанието е източникът на целия опит, който човек натрупва, а той от своя страна може да създава в нас чувство на радост. Чрез промяна на посоката на съзнанието можем да променим качеството на всичко, което изпитваме. Когато преобразите съзнанието си, всичко преживяно се променя. Все едно си слагате очила с жълти стъкла: изведнъж виждате всичко в жълто. Ако си сложите очила със зелени стъкла, ще виждате всичко в зелено[9]. Именно от съзнанието зависи как, защо и на какво ще се радваме в живота. Източникът на радост трябва да търси в себе си. Изобилието от материални придобивки обаче създава толкова външни разсейващи фактори, че хората изгубват връзката си със своя вътрешен живот[10]. Радостта и страданието се пораждат в нашето съзнание. Страданието следва отрицателната мисъл, както колелата на каруцата следват вола, който я тегли[11]. (Дхаммапада) Според Ринпоче, каквото и задоволство да изпитваме, когато се сдобием с някой или с нещо, което искаме, то не е трайно. Който и каквото и да ни прави щастливи днес, този месец или тази година, то ще се промени. Промяната е единствената постоянна величина в относителната реалност[12]. Привързването към нещо трайно, ни създава по-късно страдания, които от своя страна помрачават нашата радост и щастие. Буда сравнява привързаността с пиенето на солена морска вода. Колкото повече пием, толкова повече ожадняваме. По подобен начин, когато състоянието ни е обусловено от привързаността, колкото и да притежаваме, никога не сме доволни. Изгубваме способността си да правим разлика между чистото усещане за щастие и обектите, които временно ни правят щастливи и радостни. В резултат не само ставаме зависими от обекта, но освен това укрепваме невронните връзки, задължаващи ни да разчитаме на външен източник, за да изпитаме щастие[13].

Според Йонги Ринпоче, всяка силна привързаност поражда също толкова силен страх, че или няма да успеем да се сдобием с онова, което искаме, или ще изгубим онова, което вече имаме. Будистите наричат този страх нео-хата: съпротива към неизбежните промени, които настъпват вследствие на непостоянната природа на относителната реалност. Колкото по-дълбока е привързаността ни към онова, което създава у нас усещане за завършеност, толкова по-голям е страхът ни да го изгубим и толкова по-силна е болката ни, ако го изгубим[14].

Много често чрез медитиране ние ще може да въздействаме върху нашето съзнание. Будистката медитация в никакъв случай не включва опит за изпразване на съзнанието. Няма начин да се постигне медитация без мисли. Дори да успеете да спрете мислите си, няма да медитирате, а просто ще се реете в състояние подобно на това на зомби[15].

Ако не можете да заемете официалната поза — ако шофирате например или ходите по улицата — тогава просто изпънете гръбнака си, като държите останалата част от тялото равновесна и отпусната. След това позволете на съзнанието си да се отпусне в състояние на осъзнаване на настоящето[16]. Много е важно, каквото и да минава през съзнанието ви, не се съсредоточавайте върху него и не се опитвайте да го постигнете. Просто го наблюдавайте как идва и си отива. Човек може да съсредоточи своето съзнание и върху дишането. Тъй като има естествен съвсем кратък промеждутък между вдишването и издишването, можете да се съсредоточите и върху тристепенния процес на вдишване, задържане и издишване[17].

Определено мисленето е естествената дейност на съзнанието. Да медитираш не означава да спираш мислите си. Медитацията е процес на отпускане на съзнанието в естественото му състояние, което е отворено към мисли, емоции и усещания при появата им и естествено ги съзнава[18]. За да медитира човек трябва да има някои практически умения. Така например, първо, просто отпуснете съзнанието си за една минута. След това наблюдавайте мислите си може би за две минути. И после отново отпуснете съзнанието си за една минута.

Медитацията е много по-проста, отколкото смятат повечето хора: каквото и да изпитвате, ако съзнавате случващото се, това е медитация[19].

Йонги Ринпоче разказва една обикновена човешка история, където се извършва естествено преобразяване на определени отношения. Отначало снахата и свекървата в едно семейство се мразели много. Обаче, след като започнали да се държат една с друга по различен начин, те започнали да се възприемат в различна светлина. Всяка възприемала другата като добър човек и в крайна сметка те се сприятелили. Като хора изобщо не са се променили. Променила се единствено гледната им точка една към друга[20]. Това показва, че промениш ли мисленето си се променят много неща в нашите взаимоотношения. Това, което е било лошо става добро, това, което ни е отблъсквало, сега ни привлича.

Различните обстоятелства изискват различни мерки, затова винаги е полезно да имате на разположение различни варианти. Този принцип важи буквално за всяка страна на живота[21].

За всички нас целта на живота ни е да търсим щастие. За Изтока се смята, че щастието може да се постигне чрез обучаване на ума[22]. За Запада щастието е манна, която ни пада от небето. За моя ум на западняк то не ми изглежда като нещо, което можем да развиваме и поддържаме просто чрез „обучаване на ума“[23].

Според авторите, едни живеят повече, други по-малко, но пред всеки един от тях стои въпроса: Как да бъда щастлив? Но това невинаги се реализира. Всъщност поредица от изследвания показват, че точно нещастните хора са по-склонни към егоцентризъм и често се самоизолират от обществото, жертви са на мрачни настроения и дори стигат до враждебност. За разлика от тях, щастливите хора като цяло са по-общителни, гъвкави и креативни; те са в състояние да понасят всекидневните трудности на живота по-лесно, отколкото нещастните хора. И най-важното, резултатите сочат, че те обичат и прощават повече, отколкото нещастните[24].

Ще приведем един пример, който най-добре показва как човек реагира на дадена ситуация в зависимост от това в какво състояние се намира. Дори в задръстванията в града се вижда разликата между нещастния и щастливия човек. Ако сме в добро настроение, по-вероятно е да намалим скоростта и да дадем знак с ръка. Ако се чувстваме нещастни, реакцията ни ще бъде да ускорим хода и да затворим „дупката“. „Аз чаках толкова време, защо да не почака и той?“[25]

Това идва да покаже, че щастието се определя по-скоро от състоянието на ума на човека, отколкото от външни събития. Психолозите са единодушни, че независимо от нивото на щастието, дадено ни от природата, съществуват стъпки, с помощта на които, работейки с „умствения фактор“ можем да засилим чувството си за щастие. Това е така, защото нашето щастие във всеки миг до голяма степен се определя от нашата гледна точка. Всъщност, дали се чувстваме щастливи или нещастни в един определен момент често няма почти никаква връзка с нашето абсолютно състояние, а по-скоро е функция на това как възприемаме това състояние, доколкото сме удовлетворени от онова, което имаме[26].

Усещането, ни за удовлетворението от живота, според Далай Лама, често зависи от този, с когото се сравняваме. Непрекъснатото съпоставяне с онези, които са по-умни, по-красиви, по-богати или по-успели от нас също поражда завист, терзание и нещастие. Но ние бихме могли да използваме същия този принцип по положителен начин; можем да засилим чувството си за удовлетвореност от живота като се сравняваме с тези, които са постигнали по-малко от нас и като размишляваме над всичко, притежавано от нас[27].

Макар че е възможно да се постигне щастие, то не е просто нещо. Според Далай Лама, съществуват множество нива на щастието. При будизма, например, се говори за четири фактора на реализацията или щастието: богатство, светска удовлетвореност от света, духовност и просветление. Взети заедно те представляват целокупността на стремежа на човека към щастие[28]. Човек може да постигне щастие вътре в себе си, без да е необходимо да се стреми към външни придобивки. Западният човек е заобиколен от хиляди съблазни. Трудно е да не се повлияем от това. Съществуват толкова неща, които искаме да имаме, които желаем. И желанията като че ли никога не спират. Много често в тяхното реализиране ние търсим щастието; Изтокът често ни учи не да получаваме това, което желаем, а по-скоро да искаме и да се научим да ценим онова, което притежаваме[29]. Когато сме изправени пред избор е хубаво да си задаваме въпроса: „Това ще ми донесе ли щастие?“ И от друга страна се стремим към формиране на положителни умствени нагласи. Ние трябва да се стремим към тях. Това не става за един ден или една нощ, а с постепенна практика. Умът трябва да се тренира. Дали нашите действия са полезни или вредни зависи от това дали действието е породено от дисциплинирано или недисциплинирано състояние на ума. Смята се, че дисциплинираният ум води до щастие, а недисциплинираният — до страдание; говори се дори, че въвеждането на дисциплина в ума е есенцията на будисткото учение[30]. Когато се говори за дисциплина, се има предвид самодисциплина, а не дисциплина, която се налага отвън върху нас от някой друг.

Човек трябва да преодолява страданията, които много често ни лишават от щастие. Трябва да знаем, че страданието е навсякъде. От нас зависи как ще го понесем. Далай Лама разказва една история от времето на Буда, за жена на име Кисаготами, която била сполетяна от гибелта на единственото си дете. Неспособна да приеме смъртта, тя тичала от човек на човек, търсейки лек, с чиято помощ да върне детето си към живот. Говорело се, че Буда има такова лекарство.

Кисаготами отишла при Буда, поклонила му се и го попитала:

— Можеш ли да направиш лекарство, което да съживи детето ми?

— Знам такова лекарство — отвърнал Буда. Но за да го направя, са ми необходими някои съставки.

Облекчена жената попитала:

— Какво ви е нужно?

— Донеси ми шепа синапено семе — рекъл Буда.

Жената обещала да го стори, но когато си тръгвала, той добавил:

— Искам синапеното семе да се вземе от къща, където няма умрял — дете, съпруг, родител или слуга.

Жената приела и тръгнала да обикаля от къща на къща за синапено семе. Във всеки дом хората били готови да й го дадат, но когато ги попитала дали имат умрял в семейството, не могла да открие дом, непосетен от смъртта. В една къща била умряла дъщерята, в друга — съпруг или родител. Кисаготами не могла да намери дом, незасегнат от страданията на смъртта. Виждайки, че не е сама в скръбта си, майката погребала безжизненото тяло на своя син и се върнала при Буда. Той й казал с дълбоко съчувствие:

— Ти мислеше, че си единствената, загубила сина си. Законът на смъртта повелява, че сред живите същества непреходност няма[31].

Страданието е вплетено в нашия живот. От нас зависи дали ще се справим с него. Затова какъв вид бъдеще ни очаква до голяма степен зависи от нас самите, в настоящето. То ще се определи от инициативите, които предприемаме сега[32]. В една такава инициатива за запазване на чувството си за радост и щастие и за преодоляване на страданието е много важно да променим гледната си точка. За да се справим с дадена ситуация е важно да сменим перспективата, да виждаме ситуацията от различна гледна точка[33]. Способността да се измества гледната точка е едно от най-мощните и резултатни оръжия, с чиято помощ можем да се справим с всекидневните житейски проблеми.

Ако се съсредоточите отблизо и напрегнато във възникващ проблем, той ще ви се стори неконтролируем. Но щом сравните събитието с някакво друго по-голямо, ако го погледнете от разстояние, то ще ви се види по-малко и не толкова объркващо. Най-общо казано, щом попаднете в трудна ситуация, вие не можете да промените отношението си само с възприемане на конкретната мисъл веднъж или два пъти. По-скоро чрез процес на научаване, трениране и свикване с новите гледни точки, вие сте в състояние да се оправите с трудността[34]. По този повод Дейл Карнеги казва: „Ако ти дадат лимон, направи си лимонада“. Това значи да се обърне перспективата от дадена ситуация.

Способността да измествате перспективата, да гледате на проблемите „от различен ъгъл“ се постига чрез гъвкав ум. Това означава в една ситуация да се отразят различни гледни точки, чрез които се решават различните проблеми[35].

В търсенето на щастието, освен различни умения, човек може да използва и различни правила, които ще разширят неговите възможности да го постигне. За тази цел добра работа ще свърши книгата на Бен Реншоу „Тайната на щастието. 100 сигурни начина да го постигнем.“[36] Имайте готовност за нови начала. Щастието често е въпрос на избор. Щастието е безплатно, не е необходимо да го извоювате. Това не значи да не се борите за него. Спрете да търсите щастието на погрешни места. (Щастието не е нещо уловимо. То е състояние на ума. Научете се да развивате състояние на ума, което води до щастие. Представяйте си, че за вас не съществуват грижи, ограничения или обърканост. Представете си, че вашият ум е едно спокойно езеро. Вземете решение да се освободите от тревожните си мисли и тогава ще почувствате как щастието се появява отвътре.) Ако сте щастлив, какво по-хубаво. Извадете щастието на преден план. (Когато приемем, че щастието е наш неотлъчен партньор, ние се настройваме на неговата вълна всекидневно.) Нека щастието ви вдъхновява да давате. (Едно от най-неправилните схващания, свързани с щастието, е, че то е егоистично чувство. Това няма нищо общо с истината. Щастливите хора са най-отворени към другите и проявяват желание да протягат ръка и да помагат.) Променете своето светоусещане, за да промените и живота си към по-добро. (Запитайте се: „Мога ли да гледам на живота си от друг ъгъл, по друг начин?“, а после нека въодушевлението да ви понесе на крилете си.) Ще изживеете щастието само когато повярвате в него. Радвайте се и на малките неща от деня. (Време е отново да фокусирате бинокъла си върху детайлите, които присъстват всеки миг и които — ако бъдат оценявани — допринасят за това да мислим, че все пак си струва да се живее.) Превърнете благородността във ваше отношение към живота. (След като се почувствате благородни за няколко неща, ще откриете още и още, за които също ще бъдете благородни.) Наслаждавайте се на удоволствията, но не разчитайте те да ви направят щастливи. (Независимо колко голямо е едно удоволствие, то не може да доведе до истинско щастие, тъй като двете са категории от два различни свята. Нищо лошо! В удоволствията няма нищо лошо — те са приятни, но не очаквайте да прераснат в щастие.) Нещастието ни казва нещо. Вслушвайте се! Не отлагайте! Сегашният момент е най-подходящият, за да се почувствате щастливи. Гледайте на миналото си като на приятел. Винаги когато поглеждате към часовника, си напомняйте, че има само едно реално време — сегашното. (Използвайте възможността да се съсредоточите напълно върху настоящия, момент. Отдайте се изцяло на мига, за да осигурите по този начин най-големия възможен шанс на щастието.) Пространството и тишината са изключително важни за щастието. (Няма да е лошо да заделяте по пет минути всеки ден, за да поседите ей така, без да правите нищо и просто да позволите на щастието да навлезе у вас.) Живейте с вашата истина, за да бъдете щастливи. Обещайте си да споделяте щастието с другите край вас. Всекидневно приканвайте щастието да навлезе в живота ви. Когато си мислите, че почти сте сигурни какво ще се случи — поспрете! Старайте се да присъствате спонтанно на случващото се! Осмелете се да превърнете щастието в приоритет. Колкото повече от трупания в себе си багаж изоставите, толкова по-високо ще летите. Разковничето не е в парите, а в отношението ви към тях. Всеки ден си напомняйте, че сте това, което търсите. Превърнете правилата си в собствен избор. Приемете и „незаслуженото“ щастие. Търсете във всеки проблем и доброто в него. Вашата готовност за щастие започва с промяната в душата ви. Тук запада си прилича с източното мислене. Започнете да мислите по-гъвкаво, представяйки си различни варианти на дадена ситуация. Всеки момент ви предлага нещо ново. Прошката е решението да се концентрираме върху любовта и да оставим всичко останало настрани. Нека прошката да се превърне в начин на живот за вас. Винаги когато се изкушавате да нападнете, решете първо да простите.

Всеки ден проявявайте доброта и любезност. В трудни моменти си казвайте: „И това ще мине“. (Следващият път, когато изживявате стрес и сте в трудна ситуация, не забравяйте това. Ще ви помогне да съзрете надежда въпреки всичко.) Забравете за очакванията, посрещнете щастието. Дългото чакане не гарантира вашето щастие. Обещайте си, че поне веднъж на ден ще отделяте мъничко време за себевъзприемане в по-добра светлина. Всеки ден си поставяйте по един въпрос, който да развива вашата любознателност. (А след това просто се оставете на омаята на това велико чудо — живота.) Започвайте деня си с пет пълни дълбоки вдишвания. Винаги, когато имате нужда от повдигане на настроението, си представяйте как ви огрява слънцето. Вслушвайте се в гласа на тялото си — то ви предупреждава. Всеки миг на повече пространство и време за себе си е покана за щастие. Когато сте щастливи, споделете го с другите. Проблемите са възможности, чакащи да бъдат видени. Бъдете готови да погледнете на живота по друг начин. Като живеете добре, увеличавате шансовете си за щастие. Пуснете щастието от кутията и наблюдавайте как сиянието му ще се разпръсне наоколо. Отдавайте цялата си душа на това, което обичате. В началото на всеки ден си задавайте въпроса: „Кои са нещата, които биха били от полза за моето щастие днес?“ Вслушвайте се във вътрешната си мъдрост и действайте според нея. Не спирайте да вярвате в щастието. Спрете да обръщате внимание на различията, ще изпитвате повече радост. Във всяка връзка човек и получава и дава. Концентрирайте се върху своята уникалност. (Стига сте сравнявали.) В преодоляването на бедите е скрит дар за вас. За да бъдете щастливи трябва да работите не по-здраво, а по-мъдро. По-малко страх води до повече щастие. Пътят към щастието е по-кратък отколкото си мислите. Щедро раздавайте от вашето щастие. Колкото повече давате, толкова повече и получавате. Никога не пропускайте възможността да се окуражите и да се самопохвалите. Приемете, че сте късметлия и участвайте в играта. Вашето вдъхновение е вярата към целта ви. Нека целите ви да обхващат всички мигове по пътя на постигането им. (Животът представлява поредица от епизоди, а не от крайни цели. Вземете решение да превърнете всеки миг от живота в ценен. Вашата готовност и добра воля да изживеете всеки момент като нещо безкрайно ценно и уникално ще ви донесе изключителни резултати.) Както се казва в една поговорка, животът не е генерална репетиция. Гребете от него с пълни шепи и не пропускайте мига. Творческото мислене е талант, който със сигурност притежавате — оставете го да вдъхновява живота ви! Всеки път, когато осъществявате скок, животът ви се придвижва напред по начини, за които и през ум не ви е минавало. (Единственият начин да израстваме, е като прекрачим през ръба и запазим спокойствие.) Преди да се хвърлите в делата на новия ден, поспрете за малко и се свържете с духовността. Представяйте си, че живеете живота си с вяра. Старайте се да виждате смешната страна във всяка една ситуация! Обещайте си, че винаги ще позволявате на щастието да вдъхновява съзидателността. Никога не пропускайте възможността да бъдете любезни. (Чрез готовността ви да бъдете мили и добри подарете хубав ден на някой човек.) Поставете състраданието на централно място във вашия живот. Когато човек вярва в себе си, той побеждава съмненията в собствените си сили. Проявявайте въображение! Опитите ви да съдействате на нещата могат да се окажат забавни. Изберете релаксацията като път към щастието. (Можете всеки ден да се поотпуснете поне за кратко време.) Щастието означава да поддържате връзка с вашите ценности. Изяснете кои хора са най-важни за вас и им го кажете. (Поставете приятелството отново на приоритетно място.) Концентрирайте се върху това, което давате, а не върху това, което получавате. (Това е философия, при която даването е средство към щастието.) Съзнателно посвещавайте взаимоотношенията, работата и живота си на любовта. (Поставяйте любовта на първо място, щастието ще дойде след нея.)

Въпреки нашата активна роля да изградим щастието си, все пак не трябва да забравяме и ролята на съдбата, която може да стимулира или попречи за щастието ни. От няколко години хората проявяват широк интерес към различни учения, третиращи проблемите на съдбата[37]. Те не са нови, само са нови подходите към тях. От векове хората се опитват да надникнат в тайните на съдбата.

Самият живот е един „учебен процес“, в който ние решаваме проблеми. Самото решаване на проблемите се оказва фактически двигател на еволюцията[38]. Тя ни учи този процес да не спира. Чрез него се дава отговор на отдавна витаещия въпрос доколко съдбата е предопределена и има ли човек свобода да промени нещо в нея. Това може да се постигне чрез разширяване на познанието като се трупа нов жизнен опит, чрез който решаваме поставените от съдбата задачи. По този начин човек може да се намеси в съдбата си, а тя от своя страна да не бъде нещо абсолютно независимо от него. Така човек създава един път, по който да извърви своята съдба, учейки се от всяка нова ситуация. Определено съдбата е път, извървян от самия човек, учейки се всеки ден. По пътя може да има изненади — това са ударите на съдбата. По-скоро тя изисква от нас отклонение от нея. Колкото повече неща научаваме, толкова по-малко стават неизвестностите пред съдбата. Всеки иска съдбата му да го направи щастлив, но много често това не зависи само от външни обстоятелства, а от вътрешното ни състояние. Много често, както видяхме, щастието е състояние на съзнанието, на душата. Тя го извоюва с много усилия и борба, които са изпълнени със страдание и болка. Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко път[39].

Житейският път на човешкото съществуване трябва да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок прави човека по-съвършен. Така човек закономерно бива сблъскван от съдбата с онези принципи, които още не е осъществил, които са му още чужди, които му липсват. Човек се бори с непознатото, с това, което още не е овладял. Това го кара да мисли, че има борба между него и съдбата. Съдбата винаги ще спечели, ако ние не й се противопоставим. На пръв поглед няма логика в нейните действия, но ние може да ги логизираме като ги изучим и разберем. „Човек струва повече от съдбата, докато не се предава“, защото той има свободна воля. Не всичко в живота е предопределено от съдбата. Всеки човек има своя съдба, но от нас зависи как ще се движим в нея. Колкото по-добре я познаваме, толкова по-лесно за нас ще бъде да се движим в нея. Съдбата е орбитата, но ние определяме хода на движението.

Анонимната съдба, от чиято сляпа случайност човек се чувства застрашен, бавно разкрива пред търсещия своя вътрешен закон: Съдбата е онази инстанция, която се грижи индивидът да мине по предначертания му път. Мнимият враг — Съдбата, става партньор, който не позволява инертността ни да ни изхвърли от собствената ни еволюция. Колкото повече човек отказва, учейки, да разреши някакви проблеми, колкото повече се опълчва срещу съдбата си, толкова повече ще опознае нейния негативен аспект — страданието.

Страданието е само търкането между закономерния, предначертан път и посоката, по която сме поели. Страданието може да стане излишно, само когато човек прави усилие все по-добре да намира собствения си път и доброволно да върви по него. Само който се научи да се подчинява на закона, няма да приеме съществуването му като принуда. На пълна свобода може да се радва само онзи, който се е пригодил към реда в Космоса и сам се е сраснал със закона[40].

Освен съдбата за нашето щастие има значение и късмета. В книгата „Факторът късмет“ Ричард Уайзман[41], се спира върху неговото влияние в нашия живот. Хвърли късметлията в морето и той ще излезе с риба в уста. (Арабска пословица) Ние ще се опитаме да разберем, контролираме и увеличим своя късмет[42]. Късметът оказва огромно влияние върху нашия живот. Само няколко секунди зла съдба разгръщат пред себе си години на борба, докато един миг късмет води до успехи и щастие. Късметът има силата да превръща невероятното във възможно; да донесе живот или смърт, отличие или погром, щастие или отчаяние[43].

Във всеки случай късметът не се отнася само до пари. Той играе жизненоважна роля в личния ни живот. Често пъти случайни срещи довеждат до значителна промяна в живота на човека[44]. Късметът може да промени всичко към по-добро или по-лошо само за няколко секунди. По всяко време, на всяко място и без предупреждение[45]. Често пъти късметът се смята за външна сила, понякога го има, друг път — не. Но ако сами създадем късмета си? Какво би било, ако от нас зависи да сме късметлии или неудачници? Затова авторът Ричард Уайзман достига до 5 принципа, които влияят върху нашия късмет.

Първи принцип: Оптимизирайте случайните възможности в живота си.

Към този принцип има три подпринципа:

Първи подпринцип: Късметлиите изграждат и поддържат силна „мрежа на късмета“[46]. Късметлиите създават, забелязват и използват случайните възможности в живота си. Късметлиите са екстровертни, а неудачниците — интровертни[47]. Колкото повече хора срещат, толкова по-голяма е вероятността да се натъкнат на някого, който би имал положителен ефект върху живота им. Късметлиите драстично повишават възможността за щастлива случайност, като ежедневно се срещат с много хора[48]. Според психолози, ако започнем разговор с хората, можем да получим много, това невероятно ще подобри късмета ви. Някои хора притежават „социален магнетизъм“ да привличат хората и се запознават с тях. Любопитно е, че късметлиите демонстрират абсолютно същия модел на поведение[49]. Човек трябва да бъде отворен с цялото си същество за нови запознанства. Езикът на тялото е важен. С колкото повече хора разговаряте на някое парти, толкова по-голям е шансът да срещнете своя мечтан партньор[50].

Човек трябва да създава „социална мрежа“, за да повиши вероятността от успех. Човек може да поддържа една огромна „мрежа на късмета“. Социолозите са изчислили, че средно всеки познава около 300 души. Когато срещнем някого и се заприказваме с него, сме само на една крачка или на едно ръкостискане от хората, които той познава. Всеки от неговите приятели също познава 300 души, с които е на „ти“. Човек може да достигне до голям брой хора, в резултат на което ще изгради една обширна „мрежа на късмета“[51].

Втори подпринцип: Късметлиите имат спокойно отношение към живота. Талантът на късметлиите да забелязват възможностите е резултат от по-спокойното им отношение към живота. Не че очакват да се натъкнат на определени възможности, но не пропускат да ги забележат, когато те се изпречат на пътя им[52]. От своя страна неудачниците, тъкмо напротив, имат склонността да са по-напрегнати и пропускат възможности, които им се предоставят. Така че това, което проумях, е, че ако искам нещо точно определено, късметът ми не работи чак толкова добре, но ако не се вторача и оставя проблема отворен, всичко се нарежда много по-хубаво[53]. Накратко, късметлиите имат таланта да забелязват всякакви възможности, които възникват напълно естествено. Те не ги търсят целенасочено, но спокойният им подход към живота им помага да забелязват какво става покрай тях. Може да звучи като ирония на съдбата, но именно като не се вторачват чак толкова, те в крайна сметка виждат много повече от останалите[54].

Трети подпринцип: Късметлиите са отворени за нови преживявания в живота си. Те обичат да внасят повече разнообразие в живота си, което също така им помага да увеличат възможността за това да срещнат повече случайни възможности, като същевременно ги доведат до максимум[55].

Едно обобщение на казаното показва, че късметлиите имат много по-голяма склонност от неудачниците да създават, забелязват и използват случайните възможности. Това те правят по различни начини. Завързват разговор с повече хора, тъй като са екстровертни по характер. Понеже излъчват „социален магнетизъм“, повече хора ги заговарят случайно. Те също така поддържат връзките си с хората. Късметлиите са, освен всичко друго, и по-ненапрегнати от неудачниците, което им дава възможността да забелязват неочаквани случайни възможности в много и различни аспекти на живота.

На базата на различни опити, човек неминуемо си задава въпроса: „Как да увеличим късмета в живота си?“ Най-добре като създадете и поддържате силна „мрежа на късмета“. Замислете се върху вашия език на тялото в социалния си живот и на работното ви място. Превърнете усмивката в навик. Усмихвайте се, когато видите познат или човек, с когото искате да установите контакт. Накарайте се да придобиете „отворена“ стойка на тялото[56]. Отворете себе си, забавлявайте се като се опитате да привлечете хората. Човек трябва всяка седмица да завързва разговор с поне един човек, когото познава съвсем бегло или изобщо не познава. Макар че късметлиите с лекота заговарят непознати, за повечето хора това е доста трудно. В разговора използвайте отворени вместо затворени въпроси. Тъй като на затворените въпроси може да се отговори с „да“ или „не“, те не подтикват към разговор. Отворените въпроси изискват по-дълги, по-описателни отговори и често служат като трамплин за комуникацията. Например: „Харесвате ли Толкин?“ е затворен въпрос, докато: „Какво мислите за Толкин?“ е отворен въпрос[57].

Човек трябва да се опита да гледа света с очите на дете — без очаквания и предразсъдъци. Вижте онова, което има, вместо това, което очаквате да намерите. Отпуснете се. Забавлявайте се. Не позволявайте на очакванията си да ограничават зрението ви. Ако отидете на парти с фикс идеята да срещнете бъдещия си партньор, може да пропуснете прекрасната възможност да установите приятелство за цял живот. Помнете, че сте заобиколен от възможности. Номерът е просто да търсите на съответното място и да видите какво наистина има там[58].

Втори принцип: Вслушвайте се в шестото си чувство. Късметлиите взимат правилните решения, като използват интуицията и шестото си чувство. Към този принцип има 2 подпринципа:

Първи подпринцип: Късметлиите се вслушват в подсъзнателните си чувства и импулси.

Втори подпринцип: Късметлиите предприемат мерки за засилване на интуицията си. Те включват редица способи, като например — да освободиш мозъка си от други мисли, медитация, усамотяване на тихо място и съзерцание. Човек може в продължение на 5–10 минути по два, три пъти на ден да си повтаря някоя мантра[59].

От казаното по-горе може да се заключи, че неудачниците имат склонността да взимат неуспешни решения — те се доверяват не на когото трябва и правят лош професионален избор. Обратното — късметлиите притежават необяснимата способност да се доверяват на честни и благонадеждни хора и да взимат благотворни и ефективни решения. Тези разлики се коренят в различния начин, по който късметлии и неудачници използват интуицията си, когато взимат важни решения в живота си. Неудачниците нямат навика да разчитат на шестото си чувство, на предчувствията и интуицията си. Не става дума, че те нямат такова чувство, а по-скоро, че не „подкрепят“ интуицията си, не се вслушват в нея, когато тя им говори. Късметлиите постъпват по точно обратния начин. Те се вслушват в интуицията си и я използват като алармиращ сигнал — прекрасен повод да се спрат и да обмислят внимателно ситуацията. Мнозина късметлии също така предприемат активни мерки да засилят интуитивните си способности чрез медитация и освобождаване на съзнанието си от мисли. Те имат убеждението да се доверяват на вътрешния си глас и да развиват интуитивните си чувства. По този начин печелят активи за един щастлив живот, изпълнен с успешни решения[60].

Вслушвайте се във вътрешния си глас и внимателно анализирайте какво се опитва да ви каже. Приемете го като алармиращ сигнал — повод да спрете и внимателно да прецените дадена ситуация или решение[61]. Човек може да се възползва от едно примерно упражнение. Например, за нещо вземете решение, а после спрете. За да разберете какво наистина чувствате относно вариантите, които стоят пред вас, просто изберете един от тях и изпълнете решението си в писмен вид. Например, ако не сте сигурни дали да прекратите една връзка, просто напишете писмо на партньора си, че всичко е приключило. Ако не сте сигурни дали да напуснете работа, просто го направете, като напишете молбата си за напускане. А сега спрете — как се чувствате в този момент? В ръцете си държите собственото си бъдеще. Наистина ли искате да изпратите това писмо или нещо вътре във вас ви казва, че нещо не е наред? Това интуицията ли ви е или просто се страхувате от промяната? Когато се стигне до преломен момент, какво ви казва вътрешния глас[62]?

Друго примерно упражнение е да накарате медитацията да действа. Определено мнозина от късметлиите смятат, че медитацията е най-простият начин за усилване на интуицията. Идеята не е да се опитвате да развиете някакви интуитивни чувства по време на самата медитация. Медитацията е просто време за изчистване на мозъка от всевъзможни мисли и разсейвания. Именно след медитация умът ви е спокоен и ясен, така че интуицията ви ще е в най-добрата си форма.

За да практикувате, намерете тиха стая и седнете на удобен стол. Затворете очи и направете отпуснато упражнение като си мислите за приятно място, време или случка. Щом се почувствате успокоени, многократно повтаряйте наум една и съща дума, фраза или мантра. Няма значение каква е думата или фразата. Същественото е постоянно да повтаряте думата, така че да изхвърлите от съзнанието си всякакви други мисли. Фокусирайте мислите си върху думата й не им позволявайте да се лутат из други проблеми. Отначало няма да е никак лесно, но постоянствайте и запомнете, че повторението ще ви направи перфектни. С течение на времето ще ви бъде все по-лесно да фокусирате мислите си й да изпитате пълен покой. След около десетина минути фокусирано мислене, отворете очи.

Опитвайте това простичко упражнение три пъти седмично, за около двадесет минути всеки път и ще видите какъв ефект ще окаже то върху късмета ви[63].

Трети принцип: Очаквайте добра съдба. Тук има 3 подпринципа:

Първи подпринцип: Очакванията на късметлиите за бъдещето им помага да осъществят мечтите и амбициите си. Късметлиите и неудачниците имат учудващо различни очаквания за бъдещето. Тези очаквания играят изключително важна роля за обяснението защо една група постига мечтите си с мистична лекота, докато другата група рядко получава от живота това, което иска[64].

Втори подпринцип: Късметлиите се опитват да постигнат целите си дори когато шансовете им за успех изглеждат минимални; те постоянстват дори и пред изглед за провал. Както в много от сферите на живота си, неудачниците биха се отказали още преди да са започнали. За Опра Уинфри късметът е въпрос на подготовка да се посрещнат благоприятните обстоятелства[65].

Много често късметът е съпроводен и с добро здравословно състояние. Влиянието на това убеждение и съпровождащото го поведение далеч не е незначително. Финландски учени са класифицирали над 2000 души в три групи — „негативни“, които очакват мрачно бъдеще, „позитивни“, които имат далеч по-големи очаквания за бъдещето и „неутрални“, чиито очаквания за бъдещето не са нито особена позитивни, нито негативни. След това те наблюдавали групите в продължение на шест години и установили, че хората от „негативната“ група много по-често умирали от рак, инфаркт или катастрофа, отколкото тези от „неутралната“ група. Тъкмо обратното, при хората от „позитивната“ група се наблюдавала много по-ниска смъртност, отколкото както при „негативните“, така и при „неутралните“[66].

Човек сам създава късмета си чрез своето поведение. Ако си седиш в къщи и не правиш нищо, нищо няма да дойде само при тебе, но ако се трудиш над него и го търсиш, то накрая ще дойде и ще те намери. Твърдо вярвай, че имаш късмет. Дори и нещата да изглеждат малко мрачни от време на време, знай, че всичко ще се нареди. Докато не преставаш да се бориш, докато се опитваш да разрешиш проблема, какъвто и да е той, докато се опитваш за себе си да търсиш начина да го преодолееш, все някога ще дойде тъкмо този късмет, от който се нуждаеш, и ще те подбутне напред[67].

Четвърти принцип: Късметлиите очакват общуването им с другите да бъде успешно и ползотворно.

Никой не е по-голям късметлия от този, който вярва в късмета си. (Немска, пословица)[68] Очакванията влияят върху поведението на хората. В едно изследване помолили няколко мъже да проведат десетминутен телефонен разговор с жена. Преди това им показали една от две възможни снимки и им казали, че това е снимката на жената, с която ще разговарят. Жената на едната от снимките била много привлекателна, докато другата била грозна. Всъщност всички те разговаряли с една и съща жена, но мъжете, които вярвали, че разговарят с красавицата, били далеч по-отворени и общителни, отколкото тези, които вярвали, че разговарят с непривлекателната жена. А освен това тяхното поведение повлияло на начина, по който жената им отговаряла. По-късно изследователите пуснали запис с гласа само на жената пред други хора, като ги помолили да преценят доколко привлекателна е тя. Тези хора в повечето случаи определили жената като привлекателна, когато тя разговаряла с мъж, който я смятал за такава, и за непривлекателна, когато разговаряла с мъж, който вярвал, че тя е непривлекателна. Очакванията на мъжете ги принудили да се държат по определен начин, който впоследствие накарал и жената да се държи по начин, който да изпълнява очакванията им[69]. Точно както очакванията на мъжете от този експеримент повлияли на начина, по който те разговаряли с жената, и на нейната реакция, така и крайните очаквания на неудачниците и късметлиите упражняват огромно влияние върху общуването им с другите[70].

Изглежда, че късметлиите и неудачниците живеят в различни светове. Независимо колко упорито се опитват, неудачниците сякаш са неспособни да постигнат целите си, докато късметлиите без особени усилия постигат мечтите и амбициите на живота си. Изследванията показват, че тези две групи хора имат твърде различни очаквания за бъдещето. Неудачниците са сигурни, че бъдещето ще бъде мрачно и че те изобщо не могат да променят ситуацията. Късметлиите — точно обратното. Те са сигурни, че бъдещето ще бъде прекрасно и че ги очакват страхотни неща. Тези необикновени и крайни очаквания упражняват значително влияние върху мислите и поведението на хората. Те са определящи за това дали те ще се опитат да постигнат целите си и колко дълго ще постоянстват дори пред изгледите за неуспех; как се държат с хората и съответно как им отвръщат те. Това, от своя страна, превръща очакванията им в мощни сбъдващи се предсказания, които влияят на личния и професионалния им живот.

Късметлиите постигат своите амбиции не просто случайно. Нито пък е вярно, че неудачниците са орисани никога да не получават от живота желаното. Вместо това техните екстремни очаквания стават пречка за успеха или неуспеха им. Късметлиите и неудачниците имат силно изразени очаквания за бъдещето и тези очаквания притежават силата да създават това бъдеще[71].

Помнете, че късметлиите, макар и да не поемат опасни рискове, винаги си представят, че бъдещето им носи само късмет. Убедете себе си, че бъдещето ви ще е светло и изпълнено с късмет. Поставете си реалистични, но високи очаквания. Поемете стъпка по стъпка и ще видите какво ще се случи[72].

Пети принцип: Превърнете неуспеха си в късмет.

Късметлиите са способни да превърнат неуспеха в късмет. Тайната на късметлиите да превръщат неуспехите в късмет се базира на четири техники. Взети заедно, те образуват една почти невидима стена, която защитава късметлиите от куршумите и стрелите на злата съдба[73]. Този принцип има четири подпринципа.

Първи подпринцип: Късметлиите виждат позитивната страна на своите несполуки. Разликите между късметлии и неудачници са поразителни. Мнозина от неудачниците не виждат нищо друго, освен нещастие и отчаяние. Късметлиите постъпват точно обратното. Те последователно обръщат внимание на светлата страна на всяка ситуация и спонтанно си представят как нещата биха могли да бъдат и много по-лоши. Това ги кара да се чувстват по-добре и поддържа представата им, че са късметлии и че животът им е изпълнен с щастливи събития[74].

Късметлиите имат склонността спонтанно да си представят как лошото, с което се сблъскват, би могло да бъде по-лошо и благодарение на това те гледат много по-ведро на живота си и самите себе си. Това от своя страна поддържа завишените им очаквания за бъдещето и увеличава вероятността животът им да продължава да бъде изпълнен с късмет[75]. Как изглеждат двете, различни гледни точки може да се илюстрира с един пример, като се вземат определен брой кръгове, нарисувани по различен начин. Черният кръг от първата фигура изглежда по-голям, отколкото този на втората. Всъщност двата кръга са напълно еднакви, но изглеждат с различни размери, защото нашето съзнание автоматично сравнява всеки от тях с неговото обкръжение. Кръгът вляво е обграден от малки кръгчета и по този начин в сравнение с тях изглежда относително голям.

figure1.png figure2.png

Кръгът вдясно е обграден от големи кръгове и следователно изглежда по-малък. Същата концепция важи и когато хората решават дали имат или нямат късмет[76]. Това сравнително мислене се наблюдава при късметлиите и неудачниците.

Втори подпринцип: Късметлиите са убедени, че всяко злощастие в живота им, погледнато в перспектива, ще се обърне в тяхна полза[77]. Късметлиите използват този принцип, за да смекчат емоционалното въздействие на нещастието в живота им. Като се обръщат назад и се фокусират върху позитивните неща, които са произтекли от на пръв поглед лошия им късмет в миналото, те гледат по-ведро на себе си и на бъдещето си. Когато им се случи нещо лошо, те гледат надалеч в бъдещето и очакват в крайна сметка нещата да проработят в тяхна полза[78].

Трети подпринцип: Късметлиите не се вторачват в нещастието си за дълго. Човек не трябва да се задържа твърде дълго върху лошите неща. Човек трябва да се концентрира върху това, което е хубаво в дадена ситуация и как може да извлече полза от нея. Изследванията показват, че когато се задълбочават в мислене на негативните събития в живота си, хората започват да се чувстват тъжни. Когато се концентрират върху позитивни събития от миналото си, те се чувстват далеч по-щастливи. Въпросът не е само, че спомените влияят на настроението. Настроението също влияе на спомените. В един много интелигентно замислен експеримент психологът Джеймс Леърд и негови колеги от университета Клари изучавали ефектите на настроението върху паметта. Те накарали хората да прочетат два кратки откъса. Първият бил много тъжен очерк във вестника за ненужното избиване на делфини по време на риболов на риба тон, а вторият бил кратък забавен разказ от Уди Алън. След това учените използвали една находчива техника да накарат хората да се почувстват щастливи или нещастни. Накарали половината от хората да държат между зъбите си молив, но така че да не го докосват с устните си. Без да съзнават, хората били накарани насила да се усмихват. Другата половина от хората трябвало да крепят края на молива с устни, но без да използват зъбите си. Без да съзнават, тези хора били накарани насила да се мръщят. Дори и когато се усмихват насила, хората всъщност се чувстват щастливи. По подобен начин, когато се насилват да се мръщят, те се чувстват нещастни. Тогава връчили на всекиго по един молив и ги накарали да напишат всичко, което си спомнят от двата прочетени откъса. Резултатите били забележителни. Хората, които били накарани да се усмихват, си спомнили голяма част от информацията от разказа на Уди Алън и по-малка от тъжната статия. Тези, които били накарани да се мръщят, си спомнили малко от историята на Уди Алън и много повече от очерка. Настроението им повлияло на информацията, която те си спомняли. По абсолютно същия начин, когато се обърнем назад към живота си в добро настроение, сме склонни да си спомняме събития от него, които са се развили добре. Когато го погледнем в лошо настроение, сме склонни да се задържаме на повече от негативните събития, които са ни се случили[79].

Двупосочната връзка между настроението и паметта обяснява защо късметлиите нямат желание да се замислят дълго над несполуките в миналото си, което им помага да поддържат щастливата си перспектива към живота. Когато неудачниците размишляват върху нещастията, с които са се сблъскали, те се чувстват дори още по-нещастни и тъжни. Това, от своя страна, ги кара да мислят повече върху злата участ в живота си и в резултат на това да се чувстват още по-големи неудачници и още по-тъжни. Така тази спирала продължава да води надолу, като ги повлича все повече и повече в едно лишено от късмет виждане за света. Спомените им влияят върху тяхното настроение, което пък отново оказва влияние върху самите спомени.

Късметлиите са в състояние да избегнат този процес чрез своята способност да забравят за лошите събития, които са им се случили, и вместо това да се фокусират върху късмета си. Тогава позитивните им спомени ги карат да се чувстват щастливи, а това от своя страна ги кара да мислят за други подобни случаи, когато нещата са проработили в тяхна полза. Вместо да ги повличат надолу по спиралата, техните спомени и настроения ги карат да се чувстват все по-големи и по-големи късметлии[80].

Четвърти подпринцип: Късметлиите предприемат конструктивни мерки, за да предотвратят неуспехите в бъдеще. В един момент си представете, че сте отишли на три срещи, но всяка от тях е завършила с пълен провал, или на три интервюта за работа, където резултатът е същият. Късметлиите и неудачниците в тази ситуация ще постъпят по различен начин. Неудачниците бяха убедени, че ще се провалят, затова и често не си правеха труда да се опитват особено упорито. Късметлиите точно обратното. Те бяха сигурни в своя успех, затова постоянстваха с охота. Те приемаха превратностите на съдбата като предизвикателство, което трябва да преодолеят. Късметлията не се отчайва, той се бори. Късметлиите подхождат към неуспешните ситуации по един много по-конструктивен начин, отколкото неудачниците[81].

Късметлиите приемат един далеч по-конструктивен подход към неудачите в живота си. Те действат, постоянстват и обмислят алтернативни решения на проблемите си. А всичко това им помага да намалят шансовете да преживеят повече нещастия в бъдеще[82].

Определено късметлиите не са се родили с магическа способност да превръщат нещастията в късмет. Вместо това, често пъти, без да го осъзнават, те използват четири психологически техники, за да преодолеят нещастията в живота си, а дори и да преуспяват благодарение на тях. Най-напред, късметлиите си представят как нещата биха могли да бъдат и по-лоши и се сравняват с хората, които имат по-малко късмет от тях самите. Второ, те гледат в „далечна перспектива“ и приемат, че от отделния неуспех в бъдеще ще произтече нещо позитивно. Трето, те не се вглеждат твърде дълго в нещастията, които ги сполитат. Четвърто, те приемат, че могат да направят нещо, за да променят злата си участ — те постоянстват, мислят за алтернативни начини за разрешаване на проблема и се учат от грешките си. Всички тези техники, взети заедно обясняват тяхната мистична способност да се справят с неудачите, които се изпречват по пътя им, а често пъти и да преуспяват благодарение на тях[83].

Според автора някои от късметлиите споделят, че когато ги сполети неуспех, те смятат за полезно да отделят около тридесетина минути да излеят негативните си емоции — някои плачат, други си го изкарват на боксовата круша, а трети отиват някъде на открито и крещят, силно — но всички късметлии са единодушни, че наистина е много важно да не се задържат дълго над своите неудачи. Ричард Уайзман дава няколко съвета за отместване на мислите от ударите на съдбата: 1. Отидете в спортната зала — физическите упражнения са страхотен начин да освободите ума си от проблемите и да си повишите настроението. 2. Изгледайте някой забавен филм — изберете такъв, който ще ви накара да се посмеете и да направите всичко възможно, за да се вживеете в историята. 3. Отделете около двайсетина минути за размисъл върху някое позитивно събитие, което ви се е случило в миналото — нещо, което ви е направило истински щастлив. Ако е възможно, разгледайте снимки, които сте направили по онова време. Мислено преживейте отново събитието и си спомнете как сте се чувствали. 4. Послушайте музика — отново изберете такава, която ви кара да се чувствате щастлив и се опитайте да се вживеете в нея. 5. Уговорете се да се срещнете с приятели и да си поговорите за събитията в техния живот[84].

Човек трябва да предприеме конструктивни мерки за преодоляването на други неудачи в бъдеще. За тази цел според Ричард Уайзман, извървете петте крачки до решението. Конструктивното решаване на проблемите изисква да се направят пет основни крачки. Минете през всяка от тях, когато ви сполети лош късмет и вижте какво ще се случи.

Първо, не приемайте за даденост, че не можете да направите нищо в определената ситуация. Вземете решение да поемете нещата под свой контрол, а не да ставате жертва на лош късмет.

Второ, направете нещо сега — не следващата седмица и не утре, а именно сега.

Трето, изгответе списък с всички различни варианти, които имате. Мислете творчески. Опитайте се да видите нещо повече в обикновената кутия. Опитайте се да погледнете на ситуацията от различна гледна точка. Нахвърляйте идеи. Дайте колкото може повече потенциални решения на проблема, независимо от това колко глупави или абсурдни могат да ви изглеждат. Разпитайте приятелите си какво биха направили при дадените обстоятелства. Продължавайте да пробвате още и още възможни решения.

Четвърто, решете как ще процедирате по-нататък. Дайте си сметка за всяка от възможните ситуации. Колко време ще ви отнеме решаването на проблема? Достигат ли ви знания и умения, за да осъществите това решение? Какви са възможните последствия, ако приемете определен вид решение?

Пето, и най-важно от всичко — започнете да разрешавате проблема. Очевидно, понякога решението може да изисква по-скоро изчакване, отколкото бързане да се предприеме каквото и да било глупаво действие — това е добре, стига вашето бездействие да е част от плана, а не просто отлагане на нещата. Също така, бъдете подготвени да адаптирате решението си с развитието на събитията в бъдеще. Подобно въздържане и гъвкавост са важни аспекти на късмета. Но същественото в случая е, че вие започвате да се концентрирате върху намирането на решение, а не да се фиксирате върху проблема[85].

Според Ричард Уайзман векове наред хората са търсили ефективен начин да подобрят късмета в живота си. Магии за късмет, амулети и талисмани са намирани практически у всички цивилизации в цялата известна история. Чукането на дърво датира още от езическите ритуали, които били замислени да измолят помощ от благородните и могъщи дървесни богове. Числото тринадесет се смята за фатално, защото на Тайната вечеря с Христос имало тринадесет души. Когато опрем стълба на стената, се образува естествен триъгълник, който се схваща като символ на Светата Троица. Да минеш под стълбата означавало да накърниш Троицата и да си докараш проклятие.

За автора суеверията и суеверното поведение са предавани от поколение на поколение. Нашите родители са ни ги казали, а ние ще ги предадем на децата си, но защо те са толкова устойчиви? Отговорът се крие в силата на късмета. През цялата история хората са разбрали, че късметът и неуспехът могат да променят живота, че няколко секунди лош късмет могат да погубят години борба; и че мигове на истински късмет могат да спестят огромно количество тежка работа. Суеверието представлява човешките опити да се контролира и подобрява този най-неуловим фактор, а трайната природа на суеверията и суеверното поведение отразяват степента на човешкото желание да се намерят начини за увеличаване на късмета. Накратко, суеверията са създадени и са оцелели, защото те ни обещават това най-неуловимо съкровище — начина да увеличим своя късмет[86].

От казаното дотук се вижда, че късметът до голяма степен зависи от нас. Ето защо, правете крачките една по една. Създаването на живот, изпълнен с късмет, ще отнеме известно време. Започнете, като се запознавате с няколко нови хора, вслушвайте се във вътрешния си глас малко повече, изградете си малко по-завишени очаквания за бъдещето и така нататък. Бавно, но сигурно късметът ви ще проработи повече от преди[87].

По-добре човек да владее ситуацията, отколкото да чакаш нещо да ти се случи. Хората неудачници могат да повишат с 40% късмета си, а късметлиите да станат още по-големи късметлии. Ако става дума за късмет, бъдещето е във вашите ръце, просто опитайте.

Човек трябва да прави разлика между късмет и добра сполука. Едното не зависи от нас, другото да. Това най-добре личи от книгата на Алекс Ровира и Фернандо Триас де Бес[88]. Те се опитват да намерят разликата между тях като за целта формулират някои правила, които трябва да се спазват.

Първо правило: Късметът не трае дълго, защото той не зависи от вас. Добрата Сполука се създава от всеки от нас: ето защо тя продължава вечно[89].

Второ правило: Мнозина са тези, които искат Добрата Сполука, ала малцина са онези, които са готови да я преследват.

Трето правило: Ако в момента нямаш Добра Сполука, причината би могла да е в това, че условията ти на живот не са променени. За да постигнеш Добра Сполука, трябва да създадеш нови условия[90].

Четвърто правило: Да откриеш нови възможности за Добра Сполука, не означава да търсиш единствено това, което ще донесе полза само на теб самия. Създаването на условия за подпомагане на другите хора прави постигането на Добрата Сполука по-вероятно.

Пето правило: Ако отлагаш изграждането на нови условия Добрата Сполука никога не идва. Да градиш нови условия понякога е трудна работа, но… го направи днес. „Не отлагай работата, която можеш да свършиш сега за по-късно.“[91]

Шесто правило: Понякога, дори когато като че ли всичко е извършено правилно, Добрата Сполука все пак не идва. Тогава потърси привидно излишните, но необходими подробности в дребните детайли.

Седмо правило: На тези, които вярват единствено в шанса, това, че трябва сами да изградят обстоятелствата, им звучи абсурдно. Онези, които сами изграждат обстоятелствата, не се притесняват за шанса[92].

Осмо правило: Никой не може да ти продаде Добрата Сполука. Добрата Сполука не се продава. Не вярвай на тези, които продават щастие.

Девето правило: След като си създал всички условия, бъди търпелив и не се отказвай. За да се появи Добрата Сполука трябва да имаш вяра[93]. Добрата Сполука винаги се появява, когато човек остане верен на своята цел, задача, мисия и намерение.

Десето правило: Осигуряването на Добрата Сполука се състои в подготовката на условията, необходими за сбъдването на възможността. Ала самата възможност няма нищо общо с късмета или шанса — тя винаги е налице. Изводът е, че осигуряването на Добрата Сполука се изразява единствено… в създаването на условията за нейното проявяване[94].

В заключение може да направим извода, че изграждането на Добрата Сполука включва създаването на условията за нейното проявяване. Добрата Сполука зависи само от теб. Започни още утре и ти също ще можеш да постигнеш Добра Сполука[95]. В крайна сметка от теб зависи Добрата Сполука, тя никога не идва при теб случайно.

Много известни личности са взимали отношение към късмета в живота ни. Така например за Уди Алън — „Деветдесет процента от успеха се дължат просто на упоритостта.“ А Наполеон казва: „Обстоятелства ли? Какво значи обстоятелства? Аз съм обстоятелствата!“ За Еней: „Късметът върви след куража.“

Бележки

[1] Йонги Ринпоче, Радостта да живееш. С., 2007.

[2] Пак там, с. 60.

[3] Пак там, с. 68.

[4] Пак там, с. 69.

[5] Пак там, с. 74.

[6] Пак там, с. 74.

[7] Пак там, с. 75.

[8] Пак там, с. 75.

[9] Пак там, с. 133–134.

[10] Пак там, с. 145–146.

[11] Пак там, с. 151.

[12] Пак там, с. 156.

[13] Пак там, с. 156.

[14] Пак там, с. 160.

[15] Пак там, с. 170.

[16] Пак там, с. 182–183.

[17] Пак там, с. 203.

[18] Пак там, с. 211.

[19] Пак там, с. 216.

[20] Пак там, с. 241.

[21] Пак там, с. 253.

[22] Далай Лама и д-р Хауърд Кътлър, Изкуството на щастливия живот. С., 1999, с. 23.

[23] Пак там, с. 24.

[24] Пак там, с. 26.

[25] Пак там, с. 27.

[26] Пак там, с. 31–32.

[27] Пак там, с. 32–33.

[28] Пак там, с. 33–34.

[29] Пак там, с. 36–39.

[30] Пак там, с. 56.

[31] Пак там, с. 135–136.

[32] Пак там, с. 156–157.

[33] Пак там, с. 172.

[34] Пак там, с. 175.

[35] Пак там, с. 185, 216.

[36] Бен Реншоу, Тайната на щастието. 100 сигурни начина да го постигнем. С., 2004.

[37] Торвалд Детлефсен, Съдбата като шанс. С., 2000.

[38] Пак там, с. 98.

[39] Пак там, с. 105.

[40] Пак там, с. 225–226.

[41] Ричард Уайзман, Факторът Късмет. С., 2006.

[42] Пак там, с. 9.

[43] Пак там, с. 19.

[44] Пак там, с. 21.

[45] Пак там, с. 25.

[46] Пак там, с. 50.

[47] Пак там, с. 50.

[48] Пак там, с. 51.

[49] Пак там, с. 54.

[50] Пак там, с. 54.

[51] Пак там, с. 57.

[52] Пак там, с. 63.

[53] Пак там, с. 65.

[54] Пак там, с. 66.

[55] Пак там, с. 74–75.

[56] Пак там, с. 76.

[57] Пак там, с. 77.

[58] Пак там, с. 79.

[59] Пак там, с. 101–105.

[60] Пак там, с. 107–108.

[61] Пак там, с. 109.

[62] Пак там, с. 110.

[63] Пак там, с. 111.

[64] Пак там, с. 123.

[65] Пак там, с. 128–131.

[66] Пак там, с. 133.

[67] Пак там, с. 134–135.

[68] Пак там, с. 140.

[69] Пак там, с. 141.

[70] Пак там, с. 141.

[71] Пак там, с. 147.

[72] Пак там, с. 148.

[73] Пак там, с. 155.

[74] Пак там, с. 160–161.

[75] Пак там, с. 161.

[76] Пак там, с. 162.

[77] Пак там, с. 164.

[78] Пак там, с. 166.

[79] Пак там, с. 168–169.

[80] Пак там, с. 170–171.

[81] Пак там, с. 171–172.

[82] Пак там, с. 182.

[83] Пак там, с. 185.

[84] Пак там, с. 188–189.

[85] Пак там, с. 190–191.

[86] Пак там, с. 198–199.

[87] Пак там, с. 207.

[88] Алекс Ровира и Фернандо Триас де Бес, Добрият късмет. С., 2004.

[89] Пак там, с. 19.

[90] Пак там, с. 27, 39.

[91] Пак там, с. 51, 60.

[92] Пак там, с. 72, 76.

[93] Пак там, с. 81, 87.

[94] Пак там, с. 94.

[95] Пак там, с. 100.