Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Въведение в практическата философска антропология

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Година на издаване: 2009

Тип: философски текст

Националност: Българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-9947-09-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2047

История

  1. — Добавяне

В. Гласово йогистко дишане

Чрез него се постига този мек, приятен, прекрасен и изразителен глас. Трябва обаче да отбележим, че този начин на дишане трябва да се използва само като упражнение, а не като обичайна форма на дишане.

1) Вдишвайте по метода на пълното дишане през ноздрите — много бавно и продължително.

2) Задръжте въздуха няколко секунди.

3) Изтласкайте въздуха енергично на един дъх през отворената уста.

4) Осигурете почивка на дробовете посредством очистително дишане.

След това упражнение се опитайте да говорите по обичайния си начин и ще забележите разликата[1].

Йогите държат много да се диша през носа, а не през устата в нашето ежедневие. Дихателният апарат на човека е създаден по такъв начин, че дишането да може да става или през носа, или през устата. Но жизненоважно е кой подход човек ще следва, защото единият носи сила и здраве, а другият — слабост и болест[2].

Много от болестите, към които е предразположен цивилизования човек, без съмнение са предизвикани от навика за дишане през устата. Децата, на които се позволява подобно дишане, растат с увредена жизненост, със слабо телосложение и в зряла възраст страдат от ред хронични болести.

В нецивилизованите общности майките постъпват много по-добре, защото явно следват интуицията си. Изглежда те инстинктивно съзнават, че ноздрите са подходящите канали да отвеждат въздуха до белите дробове, и свикват децата да затварят устничките си и да дишат през носа. Те навеждат главата им напред, когато спят, при което устните се затварят и дишането през носа става неизбежно. Нашите „цивилизовани“ майки биха направили голямо добро на расата, ако се опитат да прилагат същата система[3].

Много заразни болести, простуди и възпаления са предизвикани от противния навик да се диша през устата. Има хора, които, за да запазват приличие, през деня държат устата си затворена, но през нощта продължават да дишат през нея и по този начин си навличат болести. Прецизни научни проучвания, направени върху войници и моряци, са показали, че тези, които са свикнали да спят с отворена уста, заболяват от заразни болести много повече от свикналите да спят със затворена уста. Цитира се един случай, при който на военен кораб избухва епидемия от вариола, но смъртните случаи се срещали само сред моряците, които дишат през устата[4].

Единственият предпазващ апарат или филтър на дихателните органи представляват ноздрите. Когато се диша през устата, между нея и белите дробове няма нищо, което да филтрира въздуха, задържайки праха или каквато и да е чужда частица. При неправилното дишане към вътрешните органи навлиза студен и замърсен въздух. Често възпалението на дихателните органи се причинява от вдишването на студен въздух през устата и човек, който диша по този начин, се събужда винаги с усещането за сухота в гърлото и небцето. Така нарушаването на законите на природата посява семената на болестите[5].

Ноздрите са два тесни, извити канала с многобройни косъмчета, предназначени да служат за филтър, който да задържа нечистотиите от въздуха и веднага след това, при издишване, те да бъдат изхвърляни. Те изпълняват не само тази функция, но имат и важната задача да затоплят въздуха. Дългите и извити носни канали са „тапицирани“ със слизеста и топла лигавица, която има за цел да затопля вдишвания въздух, за да не увреди той деликатните органи на гърлото и белите дробове[6].

Никое живо същество, с изключение на човека не спи с отворена уста и в действителност трябва да се каже, че цивилизованият човек е единственият, който променя до такава степен функциите на природата, за разлика от „дивите“ или „варварските“ раси, които почти неизменно дишат правилно. Възможно е цивилизованите хора да са придобили този лош навик поради неестествения начин на живот, изнежващ разкош и прекомерна топлина в помещенията[7].

Както не би трябвало да ядем през ноздрите, така не би трябва да дишаме през устата. Йогите прилагат различни процедури за почистване на ноздрите. Един от предлаганите на Изток начини, е да се смръкне малко вода през ноздрите (леко осолена), която да премине през гърлото и да се изхвърли през устата.

Друг добър навик се състои в заставане пред отворен прозорец и свободно дишане, като се затвори с палец или показалец едната ноздра и се диша през другата, останала отворена. Това действие се повтаря много пъти, като се редуват двете ноздри. Обикновено тази практика премахва запушването на ноздрите[8].

Йогите са въвели и различни практики за релаксиране. Те знаят, че мислите придобиват форма в действието, а действията на свой ред въздействат върху ума. Тези две истини са винаги свързани. Ето защо йогите са изработили различни практики за релаксация, за отпускане, свързани най-вече с преодоляването на стреса, страха, безпокойството и гнева и т.н. Едно от любимите упражнения на йогите е като легнат по гръб. Те отпускат своите мускули и обхождат с мислите си цялото тяло, и отпускат всяка част поотделно.

Хората от Изтока познават науката за отпускането и я използват в своето ежедневие. Те след всеки по-голям преход или изнурителна работа, търсят уединено място където да се отпуснат, след което продължават своите занимания.

Протягането е друг метод за почивка, използван от йогите. Застанете с разтворени крака и ръце, протегнати над главата, също разтворени. Повдигнете се върху пръстите на краката и се обтегнете постепенно, като че ли бихте искали да достигнете небето. Упражнението е изключително просто, но чудесно освежава[9].

За забързаното ежедневие йогите препоръчват едно много ефективно упражнение. Застанете изправени, с високо вдигната глава и отметнати назад рамене. Ръцете увиснали и отпуснати от двете страни на тялото. Повдигнете бавно петите си от пода, като се опитвате постепенно да наклонявате тежестта на тялото върху върха на пръстите и да вдигнете в същото време ръцете отстрани, докато стигнат до нивото на раменете, като разгърнати криле на орел. В същото време направете едно дълбоко вдишване и постепенно, с прехвърлянето на тежестта на тялото върху върховете на пръстите на краката и разпростирането на ръцете, ще ви се стори, че летите. След това издишайте бавно и постепенно се отпуснете върху петите си, като свалите ръцете до основно положение. Повторете, ако ви е харесало. Промяната на центъра на тежестта и повдигането на ръцете ще създадат у вас усещането за лекота и свобода, а това може да се оцени само, когато се изпита[10].

Йогистката баня е важна за здравето на човека. Най-подходящо време за взимане на вана или за къпане е сутрин, непосредствено след ставане. Къпането вечер също е подходящо. Никога обаче не се къпете непосредствено преди или след ядене. Нека банята ви да завърши с хладна или студена вода, така ще се закалите[11].

Хората, които ходят много пеша или стоят много на крака, ще открият, че измиването на краката вечер, преди лягане, ще им подейства успокоително и ще улесни добрия им сън[12]. При спане не се затрупвайте със завивки. Не слагайте много възглавници под главата си, една малка възглавница е достатъчна. Лягайте си навреме. Измиването на краката с хладка вода, непосредствено преди лягане, способства за заспиването. Вечер може да повтаряте мантри. Ставайте с положителни мисли и настроение. Бъдете ведър, радостен и щастлив[13].

Бележки

[1] Пак там, с. 95.

[2] Пак там, с. 101

[3] Пак там, с. 101.

[4] Пак там, с. 102.

[5] Пак там, с. 102.

[6] Пак там, с. 102.

[7] Пак там, с. 102–103.

[8] Пак там, с. 103, 104.

[9] Пак там, с. 147–148.

[10] Пак там, с. 150.

[11] Пак там, с. 169.

[12] Пак там, с. 170.

[13] Пак там, с. 193.