Филипа Грегъри
Вещицата (25)

Глава 25

Когато Алис се приближи с коня си до вътрешната порта на замъка, надолу по стълбите се зададе тичешком Илайза, провря се покрай войниците и със сила я свлече от седлото.

— Ела веднага! Ела веднага! — възкликна тя с настойчив, тих глас. — Става дума за Катрин! Има болки. Никоя от нас не знае какво да прави! Слава Богу, че ти вече се върна! Канеха се да изпратят войниците да те търсят!

Алис позволи на Илайза да я помъкне бързо през подвижния мост, през голямата зала и нагоре по стълбите до галерията за дамите.

Там беше пълно с хора. Слуги влизаха и излизаха тичешком, с подноси в ръце. Пред огъня се проветряваха чаршафи. Някой беше пуснал в стаята хрътката на Хюго и животното изръмжа, когато видя Алис. Двама слуги се качваха с труд по стълбите, носейки ваната, други двама идваха зад тях с ведра гореща вода.

— Тя каза, че иска да се изкъпе — рече Илайза. — Искаше да я изкъпеш отново, както направи вчера. После каза, че чувствала болки в корема. Разхождаше се, за да почувства облекчение. Накарахме я да си легне. Самият Хюго дойде току-що, страхувахме се, че сте излезли заедно и че няма да ви има цял ден. Дейвид току-що отиде да съобщи на лорд Хю. Катрин е в спалнята си — върви при нея, Алис! Върви при нея!

Алис плесна с ръце.

— Изчезвайте оттук! — извика тя. Целият й гняв, страх и безсилно раздразнение прекипяха в един освобождаващ изблик на ярост. — Вън оттук, безполезни пияници такива! — изкрещя тя. Хвана един от слугите за рамото, завъртя го и го изблъска от стаята. Той залитна по стълбите и се сблъска с друг, който бързаше нагоре по тях с още завивки. Алис сграбчи един паж за ухото и го избута от стаята. Една от прислужничките се кикотеше безпомощно на хаоса. Алис я зашлеви силно през лицето и видя със злобно задоволство как по бузата на момичето се появиха червените следи от върховете на пръстите й.

— Сега се махайте — каза Алис на всички. — Ще ви повикам, ако ми потрябва някой от вас.

Видя ги как тичат към вратата на галерията, и тръгна бавно към спалнята на Катрин.

Хюго седеше до главата на Катрин и държеше ръцете й. Прислужничките й Рут, мистрес Алингам и Марджъри бяха от другата прана на леглото. Рут люлееше сребърна кадилница, която Алис разпозна като част от плячката на Хюго от манастира. Въздухът беше натежал от дращещия гърлото мирис на тамян. Марджъри мокреше с гъба челото на Катрин. Катрин се мяташе на възглавницата със затворени очи. От време на време изохкваше леко от болка и изопваше тяло нагоре, сякаш някаква гигантска ръка я сграбчваше за корема и дърпаше нагоре.

— Престани с това — каза раздразнено Алис на Рут. — И отвори някой прозорец. Тук вони.

Хюго вдигна очи, лицето му се разведри.

— Слава Богу, че се върна, Алис — каза той. — Никой не знаеше какво да прави, а докторът от Касълтън ще отсъства цяла седмица. Бях готов да повикам знахарката от Ричмънд.

— Кога започнаха болките? — попита Алис.

Щом чу гласа й, Катрин отвори очи.

— Тази сутрин — каза тя. — Когато се събудих.

Алис кимна уверено, макар че това не й говореше нищо.

— Ще трябва да я погледна — каза тя. — По-добре е да чакате отвън.

Хюго се наведе над леглото на Катрин и я целуна силно по челото. Докато минаваше покрай Алис, положи длан на рамото й.

— Спаси сина ми — каза полугласно. — Нищо на света не е по-важно от това.

Алис дори не го погледна.

— Разбира се — каза тя рязко.

Жестът, с който Хюго я потупа по рамото, беше жест на мъж към доверен другар. Спомняйки си ръцете му, обгърнали в шепи гърдите й, докато той я тикаше в задушаващата прегръдка на Катрин, Алис го стрелна с гневен поглед, но той гледаше Катрин. Дори не беше видял Алис.

— Дай й нещо, за да облекчиш болката й — каза той меко. — Тя е много смела. Ще бъда отвън през цялото време. Ще вляза, ако й потрябвам.

— Разбира се — каза Алис с леден тон.

Хюго излезе пръв от стаята; жените се шмугнаха бързо след него.

— Да остана ли? — попита Илайза.

— Какво можеш да направиш? — попита Алис жестоко. — Не разбираш нищо. Каква полза може да има от теб? Поръчай да донесат сандъка с нещата от стаята ми.

Катрин изстена отново и Алис отиде бързо до нея.

— Каква е болката? — попита тя.

— Като разтваряне — прошепна задъхано Катрин. — Като разтваряне и разцепване. Алис, помогни ми!

На вратата се потропа. В стаята влязоха двама слуги със сандъка с билките и маслата на Алис, оставиха го внимателно на пода и излязоха. Алис отвори сандъка и извади книжна фунийка със завит в нея прах.

— От дясната страна или от лявата? — попита тя.

Катрин изстена отново.

— Навсякъде — каза тя. — Чувствам се странно, Алис. Сякаш не съм аз. Чувствам се обладана от нещо друго.

— Отвори си устата — каза Алис. Изсипа сръчно праха в гърлото на Катрин, а после поднесе към устните й чаша вода, от която да отпие. В миг руменината се върна в бузите на Катрин и тя задиша малко по-спокойно.

— Какво може да става, Алис? — попита тя. — Нещо не е наред с бебето, нали?

— Идва преждевременно — каза Алис. — Може ли да си сгрешила с датите, Катрин? Едва наближаваш седмия месец. Бебето още не би трябвало да идва.

Катрин ахна от нов пристъп на болка.

— Може и да съм, може и да съм — каза тя. — Но не и с два или три месеца. Има нещо нередно. Чувствам го!

— Какво чувстваш? — попита настойчиво Алис. В дъното на ума й се таеше мисълта, че може би нещо се е объркало с бременността на Катрин. Че детето няма да се роди, или няма да е син. Или ще се роди мъртво. Ако пък Катрин умреше…

— Чувствам се странно — каза Катрин. Гласът й сякаш идваше много отдалеч. — Помогни ми, Алис! Ти ме обичаш много, знам! Помогни ми, Алис! Имам чувството, че детето сякаш се изхлузва от мен, топи се и се изплъзва!

Алис отметна завивките назад. Пълните, подпухнали крака на Катрин бяха осеяни със сини вени, порозовели от топлина. Алис неохотно дръпна нагоре долната риза на Катрин и погледна. Долният чаршаф беше изцапан с бледа, гъста като крем течност.

— Това водите ти ли са? Изтекоха ли ти водите? — попита Алис.

Катрин поклати глава, тялото й се сгърчи, тя бе разтърсена от болезнен спазъм.

— Не знам, не мисля така — каза тя. — Нямаше нищо друго, освен това изтичане.

— Нямаше кръв? — попита Алис.

— Не — каза Катрин. — Алис, задръж бебето в мен. Чувствам го как се топи.

Алис дръпна дрехата на Катрин надолу и положи ръка върху закръгления й корем.

— Държиш се глупаво — каза тя твърдо. — Глупаво и истерично. Бебетата не се топят. Виждам, че те боли, и мога да ти помогна да понесеш болката си; но няма кръв, а водите ти не са изтекли. Бебето ти е още в утробата ти и е добре. Бебетата не се топят.

Катрин понечи да се надигне в леглото, подпирайки се с ръце. Погледна Алис; лицето й беше обезумяло, косата — разрошена, очите — изцъклени.

— Казвам ти, че той се топи — изпищя тя. — Защо не искаш да ме чуеш, глупачка такава! Защо не искаш да направиш каквото ти казвам! Направи нещо, за да опазиш бебето! Той се топи. Чувствам го как се топи! Той се топи вътре в мен и се изплъзва!

Алис бутна Катрин обратно назад на възглавниците и я хвана здраво за раменете.

— Тихо — каза тя грубо. — Тихо. Това е невъзможно, Катрин. Грешиш. Бръщолевиш безсмислици.

Отпусна ръка върху закръгления корем на Катрин, а после я отдръпна отново в инстинктивен ужас. Катрин нададе нов стон.

— Казах ти — изплака тя.

Алис отново положи ръка: не можеше да повярва в онова, което чувстваше под дланта си. И отново, съвсем ясно, почувства как заоблената пълнота на корема на Катрин се сляга и спада. Нещо под дебелия слой плът се раздвижи и избълбука. Когато това стана, Катрин изстена отново.

— Бебето си отива — каза Катрин отчаяно. Тя надаваше дълбоки гърлени стенания, животинско ръмжене, което изобщо не звучеше като женски глас. — Не мога да го задържа. Той си отива — каза тя.

Алис отметна ризата на Катрин нагоре и погледна отново разтворените й крака. Локвата от кремообразна бяла течност се беше разпростряла по чаршафите. Алис се задави и преглътна с усилие.

— Не знам какво е това нещо. Не знам какво да правя — промърмори тя.

Катрин дори не я чу. Тя изпъваше тялото си нагоре, и когато изпъчи корема си към тавана, Алис видя как формата на закръглената издутина се разлива и изменя като речна тиня.

— Не мърдай, не мърдай — нареди Алис безпомощно. — Лежи неподвижно, Катрин, и нищо няма да се случи!

— Той си отива! — изплака Катрин. — Не мога да го задържа вътре. Не мога да го задържа. Оххх!

Докато тя стенеше, Алис видя как родилният канал се разтваря и се разширява. Зърна бледо телце и в един внезапен миг на надежда си помисли, че бебето ще се роди цяло и здраво, че може дори да го спаси, че Катрин може да е объркала датите и бебето е готово да се роди.

— Виждам го! — възкликна тя. — Остави го да излезе, Катрин, остави го да излезе. Готова си да родиш. Остави го да излезе!

Катрин се отпусна на леглото, коремните й мускули се мъчеха да изтласкат бебето навън, на бял свят. Алис пъхна малките си, ловки ръце в родилния канал и внимателно улови телцето вътре. За миг напипа бебето — дребно, добре оформено; почувства закръгления му задник и един твърд, мускулест крак. Ръцете й се плъзнаха по добре оформеното рамо и напипаха свитата му в юмруче ръчичка. Бебето лежеше на една страна. Съсредоточена, Алис се усмихна и плъзна ръце нагоре по топлото, мокро тяло, за да намери главата, да го изведе навън, да го издърпа с главата напред. Рамото му беше заоблено и гладко на допир. Внимателните ръце на Алис посегнаха нагоре към закръгления му, твърд череп и усетиха фините очертания на лицето.

Катрин изстена отново, когато мускулите й се присвиха. Алис измъкна ръце от стиснатите мускули, а после отново ги плъзна вътре, за да обърне и насочи телцето. Той се обръщаше, излизаше както трябва, с главата напред в света. Тя улови внимателно главата от две страни и я дръпна към себе си, вън от тялото на Катрин.

— Да — каза. — Държа го сигурно.

Алис беше забравила, че пред нея лежи съперницата й, че това беше наследникът на Хюго, който щеше да застраши собствената й сигурност, собствения й син. Беше обсебена от желанието да помогне за раждането му. Движеше се в несъзнателния ритъм на всички акушерки, които пъхат ръце в майчината утроба, за да изведат бебето благополучно на бял свят. Алис пулсираше заедно с бебето, движеше се заедно с Катрин, нагаждаше докосванията и дърпанията си към ритъма на раждането.

— Той идва! — прошепна тя развълнувано. — Той идва.

Малкото телце се обърна отново. Алис пъхна ръка дълбоко в Катрин, улови черепа и малкото рамо и дръпна спокойно и внимателно.

С ужасяваща лекота пръстите й проникнаха през меката кора на черепа му и пробиха тялото, меко като сапун от луга. Една ръка се откъсна и остана в нейната, струя течност, пълна със съсиреци, бликна като водопад в дланта й. Алис изпищя ужасено.

Когато тя изпищя, Катрин се смъкна надолу и в лицето на Алис плисна бяла слуз, гореща и мокра, пълна с бучки, която заля устата й, очите й, полепна по ръцете, по косата, по роклята й.

— Не! Не! Не! — изпищя Алис, като удряше с две ръце по ужасната гледка върху леглото на Катрин. — Не!

Отново и отново Катрин се напъваше, и буца след буца излизаше от тялото й сред бяла пяна, която зацапа чаршафите и стаята започна да вони на лой.

— Това е восък! — възкликна Алис в пълен ужас. — О, боже мой, това е восък!

Тя отстъпи назад към прозореца, с ръце, покрити със спечен восък, скрила лице, по чиято кожа засъхваха малки парченца восък.

— О, боже мой, о, боже мой — повтаряше тя отново и отново. — Това е восък. Това е восък за свещи.

Катрин нададе един последен стон, а после се отпусна неподвижно.

— Боже мой! Това е восък за свещи! — продължи да повтаря Алис, докато думите изгубиха смисъла си и вече не бяха нищо повече от ужасен вой. — Восък! Восък! Восък!

Алис забиваше пръсти в лицето си, дращейки засъхващите петна, за да ги смъкне от кожата си, потръпвайки, когато усети восъка под ноктите си. Дращеше опакото на ръцете си, дланите си. Беше покрита с восък.

— Никога няма да бъда чиста — извика тя, а в гласа й се прокрадваха високите, остри нотки на неудържима истерия. — Восък! Никога няма да го почистя!

Катрин лежеше по гръб, глуха за безумния шепот на Алис. Тялото й беше изхвърлило мръсотията, тя беше изтощена и празна. Минаха дълги мигове, преди да се раздвижи, а после тя вдигна ръка и потупа невярващо корема си. Той беше изгубил формата си. Беше все още тлъст, месест и отпуснат; но вече не изпъкваше гордо. Бебето го нямаше вече. Тя бавно и с усилие се надигна в леглото, за да се отпусне на възглавниците, и погледна надолу към оплесканите чаршафи и към Алис, отдръпнала се до стената, с коса и лице, залети с восък, с потъмнели от ужас очи, с ръце, които трескаво и непрестанно чоплеха — по кожата, по косата, по роклята й.

— Какво е това? — попита Катрин, с глас, изтънял от ужас. — Какво е това нещо? Какво е станало с мен?

Алис преглътна и се задави; преглътна отново. Невярващо сведе поглед към мърдащите си ръце, и ги укроти с усилие. Пое си дълбоко дъх.

— Няма бебе — изрече най-сетне дрезгаво. — Бебето ти е мъртво.

Катрин се надвеси напред и пъхна пръст в едно от белите топчета.

— Бебето ми е било това? — попита тя.

Алис поклати глава.

— Никога не е било бебе, не и бебе от плът и кръв — каза тя. — От тялото ти излезе восък. Изобщо никога не е имало истинско бебе. — Гласът й се извиси в лек писък, и тя затисна устата си с ръка, за да го потисне. — Само течение — каза меко. — Не и бебе.

Лицето на Катрин беше изпито и измъчено.

— Нямаше бебе? — попита тя. — Нямаше син за Хюго?

Алис поклати глава: не се доверяваше на гласа си.

Двете жени се втренчиха една в друга за миг, онемели от ужас.

— Не му казвай — каза Катрин. Гласът й беше накъсан, почти безумен. — Не му казвай, че е било така.

Алис откри, че трие ръцете си една в друга. Докато търкаше, восъкът се сгъсти на ивици и се залющи като засъхнала кожа.

— Проклятие — каза тя. — Проклето да е това нещо!

— Не казвай на никого, че е било така — повтори Катрин, по-настойчиво. — Кажи им, че е било помятане. Не искам никой да знае за това. Не искам никой да знае за този… този ужас!

Алис кимна бавно, без да каже нищо.

— Ако узнаят… — Катрин не довърши. Очите й обходиха с търсещ поглед унилото, ужасено лице на Алис. — Ако узнаят за това, ще се отърват от мен — каза тя с много нисък глас. — Ще кажат, че съм… противоестествена.

Алис кършеше ръце, опитвайки се да изтрие противния восък. Беше заседнал между пръстите й. С бързи, нервни движения тя чоплеше ноктите си.

Катрин се взираше в нея.

— Как е възможно такова нещо? — настоя тя. — Алис? Виждала си много раждания. Как може да се случи подобно нещо?

Алис се поколеба. Споменът за восъчната кукла, изобразяваща Катрин, със закръгления восъчен корем, и малките бучки восък, които беше моделирала, за да оформи закръгления корем, беше много ярък и жив в паметта й. Беше съединила восъчната кукла, изобразяваща Катрин, с противния восъчен пенис на куклата, която представляваше Хюго. Беше дала заповеди на куклата, казвайки й, че бебето ще бъде истинско копие на баща си, на своя восъчен баща. Предупреждението на Морах, че „понякога те разбират погрешно“ изплува в паметта й.

— Не знам — каза тя; инстинктът й за самосъхранение победи ужаса. — Трябва да е някаква ужасна болест вътре в теб. Трябва да е някаква зараза в тялото ти. Ти си стерилна и единственото, което можеш да заченеш, което можеш да изкараш от тялото си, е тази противна мръсотия.

Катрин почти не трепна: толкова дълбок беше ужасът й.

— Аз съм виновна — каза тя бавно, сякаш учеше урок, който й бе трудно да разбере. — Нещо не е наред вътре в мен.

— Да — каза Алис, без да я е грижа за огромния срам на Катрин.

Замълчаха отново.

— Скрий го — каза Катрин. — Не искам никой да узнае. — Тя хвърли поглед към огъня — Изгори го.

Алис кимна. Катрин се извлече от леглото, задъхвайки се от усилието, и двете жени измъкнаха долния чаршаф, раздраха го наполовина и после го разкъсаха отново. Всяко парче навиха на руло и го сложиха върху малкия огън. Той започна да тлее мрачно, а когато восъкът се подпали, огънят потрепна и запращя, разгаряйки се със зловещ жълт пламък. Димът миришеше като в работилница за щавене на кожи.

— Косата ти — каза Катрин, с треперлив глас. — И лицето ти.

Тя внимателно изчопли восъка от косата на Алис. Алис затърка кожата на лицето си, докато малките бели люспи изпадаха от него. Потръпна, докато ги изчопляше от кожата си.

— Роклята ти — каза Катрин.

Червените ръкави на Алис бяха побелели до лакти от восъка, роклята й беше опръскана отпред с бели петънца. Алис стоеше неподвижно, докато Катрин развързваше роклята й, после се измъкна от нея. От раклата на Катрин взе стара рокля, която Катрин не беше носила, откакто забременя. Катрин мълчаливо пристегна Алис в роклята. Алис взе чист чаршаф, който се проветряваше край огъня, и оправи леглото.

— Ще трябва да влязат и да те видят — каза тя.

Катрин кимна.

— Ще питат за тялото — предупреди тя.

Алис кимна. Взе една купа и наля вътре малко вода, разкъса една кърпа за хранене и я завърза на малки възли, сипа вътре половин чаша червено вино и плисна останалото върху леглото. Течността се разля в тъмночервено петно. После тя покри купата с парче плат от масата.

— Никой няма да гледа това твърде отблизо — каза тя. — Може да ти се размине.

Катрин беше придобила болезнен жълтеникав цвят.

— Чувствам се слаба, сякаш ще припадна — каза тя.

Алис кимна.

— Приеми ги, а после ще можеш да си починеш — каза тя без особено съчувствие. — Как мислиш, че се чувствам аз? Повръща ми се. — Тя отиде да отвори вратата.

— Алис — спря я Катрин. Алис се обърна. — Закълни се, че никога няма да кажеш на никого. Никога на никого! — настоя Катрин.

Алис кимна.

— Особено на Хюго — каза Катрин. — Закълни ми се, че никога няма да кажеш на Хюго, че съм… — тя млъкна насред изречението, после довърши: — Че съм носила в утробата си чудовище.

Лицето на Алис беше сурово.

— Той ще трябва да узнае, че не можеш да зачеваш — каза тя с усилие.

Катрин се поколеба. Погледна Алис, сякаш я виждаше за пръв път, забелязвайки студенината на мрачното й лице.

— Да — каза Катрин бавно.

— Няма да му кажа, че е било чудовищно — каза Алис. — Той никога няма да узнае от мен, че от утробата ти са излезли буци бял восък. Буци миризлив восък.

Катрин сведе очи.

— Срамувам се — каза тя, с много нисък глас.

Алис я погледна без съжаление.

— Ще опазя тайната ти — каза тя. — Няма да му кажа за това.

Изчака да чуе отговора на Катрин. Но отговор не последва и тя се измъкна през вратата.

* * *

Хюго чакаше най-близо до вратата, но когато Алис влезе, всички в претъпканата галерия млъкнаха и погледнаха към нея. Старият лорд и Дейвид тръгнаха веднага към нея. Алис сключи ръце и сведе поглед.

— Милорд — каза тя. — Лорд Хюго. Имам много тъжни новини. Родилните мъки на лейди Катрин започнаха преждевременно и тя изгуби детето.

Разнесе се неясно жужене от разговори и коментари. Очите на Хюго се впиха като горящи въглени в лицето на Алис, баща му беше мрачен като буреносен облак.

— Тя е в състояние да те приеме — каза Алис на Хюго. Срещна погледа му с изражение на безгранична нежност. — Толкова съжалявам, Хюго — каза тя. — Никой не можеше да направи нищо за Катрин. Още от самото начало за нея беше твърде трудно да зачене, а беше и болнава.

Той се провря грубо покрай нея и влезе в стаята на Катрин. Старият лорд се приближи и хвана Алис за ръкава.

— Какво е предизвикало помятането? — настоя той. — Тя слезе на вечеря снощи, да не би да се е преуморила?

Алис се наведе и доближи уста до ухото му.

— Детето щеше да се роди увредено — каза тя. — По-добре е, че вече го няма.

Старият лорд доби такъв вид, сякаш го бяха ударили.

— За Бога, не! — възкликна той. — Не! Някакво мръсно проклето сакато същество от моя род! И то след всички тези години на чакане!

— Може ли тя да има друго дете? — Управителят Дейвид се приближи до Алис — Според вас, мистрес Алис? Лейди Катрин ще зачене ли отново?

Алис срещна погледа му.

— Мисля, че не — каза тя. — Навярно е по-добре да повикате лекар, за да прецени. Но аз съм сигурна. Тя не може да зачене нормално дете.

Старият лорд се отпусна тежко в един стол, опря двете си ръце върху бастуна и се втренчи в далечината.

— Това е горчив удар, Алис — каза той меко. — Горчив удар. Бебето на Катрин вече го няма, а с него — и шансовете й за друго. И всичко това — в един следобед. Горчив удар.

Вратата на Катрин се отвори отново и излезе Хюго. Лицето му беше спокойно. Линията между веждите му беше дълбока, устата мрачно свита.

— Тя ще си почива сега — каза той. — Някой да отиде и да седи при нея.

Илайза и Рут направиха реверанс и се вмъкнаха в стаята.

— Тя каза, че би искала да види вас, сър — каза Хюго на баща си. — Искаше да помоли за благословията ви.

— Благословията да върви по дяволите — каза старият лорд, като с мъка се изправи на крака и удари с бастуна си по пода. — Не желая да я виждам. Тя е безплодна, синко! И пропиля толкова години в този замък, че не искам и да ги броя. Ще я видя, ако може да докаже, че е плодовита. Няма полза от седене край постелята на болна безплодна жена. Няма полза от безплодна жена! Станал съм баща на двайсет и три копелета, доколкото знам, и на три законни деца, едното от тях — син. Никога не съм поглеждал втори път жена, за която зная, че е безплодна, и никога няма да го направя.

Той щракна с пръсти, давайки знак на пажа да отвори вратата, и закрачи решително към нея. Хората в стаята се дръпнаха назад, за да го пуснат да мине, изплашени от гнева му.

— Ти — нареди той, като посочи към Алис. — Ела в стаята ми! Имам работа за теб! — После, когато Алис тръгна към него, изпъчила корем, който опъваше роклята й, той се спря. — Не — каза. — Бях забравил. Върви да си почиваш. Върви и седни да шиеш, или да пееш, или нещо такова. Но гледай да си добре, Алис. Дейвид! Избери й прислужница, която да й помага и да й носи нещата. И се погрижи да има удобен стол в стаята си. Тя трябва да си почива. Трябва да си почива. Трябва да е здрава. Тя носи детето на Хюго. И се погрижи да има за ядене всичко, което пожелае. Намирай й всичко, каквото поиска! Тя трябва да има всичко, което поиска!

Дейвид се поклони усмихнато бързият му, остър поглед обходи Алис.

— Да, милорд — каза той.

Старият лорд кимна.

— Пази я — каза той. — Няма вече да излизаш на езда, Алис, трябва да си стоиш на сигурно място у дома. — Той погледна Хюго. — Не я оставяй да стане толкова дебела като другата — каза той. — Това беше проблемът там. Пази я, както би пазил добра кобила за разплод — да се храни, но да не се тъпче. Тя ще седи до мен на масата всяка вечер, за да мога да виждам какво яде.

Хюго кимна, без да се усмихва.

— Както желаете, сър — каза той студено. — Ще изляза за малко с коня си. Дойде ми до гуша от тези женски истории.

Старият лорд кимна.

— Дяволски си прав — каза той раздразнено. — Толкова приказки и разноски, и накрая — една ялова свиня.

Двамата излязоха от стаята. Хюго затрополи шумно надолу по стълбите, крещейки да му доведат коня. Прислужничките, слугите, свободните от дежурство войници и пажовете бавно излязоха от стаята, шепнейки помежду си, шушукайки клевети, скандални думи, зложелателни слухове. Алис стоеше в средата на стаята, без да помръдне. На излизане всички й направиха нисък реверанс или поклон. Алис не се усмихваше, не реагираше на оказаната почит иначе, освен с рязко кимване. После Дейвид и Алис останаха сами.

— Има ли нещо, което искате да поръчате за вечеря тази вечер, мистрес Алис? — попита Дейвид лукаво.

— Искам най-доброто — каза Алис простичко. — Ще искам най-доброто от всичко — каза тя. — Най-доброто от всичко, с което разполагаме.