Филипа Грегъри
Вещицата (23)

Глава 23

Катрин спеше, когато се прибраха. Алис и Хюго минаха тихо покрай затворената й врата до спалнята на Алис и поръчаха на Илайза да ги повика веднага щом Катрин се събуди. Хюго се приближи с големи крачки до тясното прозорче и погледна навън. Алис свали панделките от косата си и издърпа роклята си надолу, за да покаже топлите си рамене с цвят на сметана.

— Милорд? — каза тя меко.

Хюго хвърли поглед наоколо.

— Не сега — каза студено. — Кой беше онзи човек на полето?

Алис реши да не обръща внимание на това, че я беше отблъснал.

— Не го познавам — отвърна тя.

— Девойката, с която танцувах, онази, дребната, русата, каза, че той някога бил твой любовник. Жена му говорела против теб. Казва, че си откраднала покоя му, казва, че си му направила магия, за да не престава да те обича, че той не можел нито да спи, нито да яде, нито да я люби.

Алис се засмя.

— Не и аз — каза тя. — Но от това, което казваш, предполагам, че трябва да е бил Том от Рийдейл. Като деца играехме заедно, не съм го виждала от десет години. Ожени се за зла и опърничава жена. Тя е готова да вини всекиго за безрадостния си брак. Вината не може да се приписва на мен.

— Всичко това не ми харесва — каза Хюго.

Алис сви рамене и отметна назад косата си. Хюго се извърна и се загледа пак навън. Алис се поколеба. Пристъпи напред и обви ръце около кръста му, притисна се към гърба му.

— Довечера — каза тя меко, — довечера, Хюго, ще призова сестрите ми да бъдат с нас. Сестрите ми и аз ще играем заедно тази нощ. Ще ги повикам и те ще ме заобиколят с нежните си тела, ще легнат върху мен и ще ме дарят с безкрайна, безкрайна наслада.

Тя почувства възбудата в напрежението на раменете му, но той не се обърна.

— А какво ще остане за теб? — попита Алис кокетно. — Не, нищо няма да има за теб! Нито докосване, нито целувка, Хюго! Ще лежиш, сякаш окован във вериги, и ще гледаш, докато те ме докосват с пръсти, с устни, с езици. И ще гледаш как тялото ми се извива под техните ласки, и ще ме чуваш да викам от удоволствие.

Хюго въздъхна от страст, облягайки глава напред, притискайки чело към студения камък.

— Ще им позволя да ме вържат — каза Алис замислено. — Ще ме видиш разпъната и измъчвана за тяхна наслада. Ще ме видиш как се напрягам и дърпам копринените възли, докато те проникват в мен и ми доставят наслада и ме карат да викам и моля за освобождение.

Хюго се обърна в обятията й и я притисна плътно към себе си, заравяйки нос в голите й рамене, вдишвайки уханията на кожата и косата й; но лицето му си остана мрачно.

— Тази сцена на полето беше грозна — каза той. — Трябва да внимаваш повече.

Алис се отдръпна от него, раздразнена.

— Не мога да направя нищо, за да предотвратя клюките — каза тя. — Хората ще привикнат с промяната. Когато видят сина ни, когато свикнат с това, че съм винаги до теб, когато разберат, че съм тук завинаги — господарка на замъка във всяко отношение, освен по име.

Хюго поклати глава, неубеден.

— Искам Катрин да вечеря в залата тази вечер — каза той. — Носят се прекалено много слухове. Чуват се твърде много противни приказки за магьосничество и за това, как Катрин ще бъде изоставена.

Алис сви рамене и вдигна усмихнато лице към него.

— Не ме е грижа какво говорят — заяви тя уверено. — Знам, че нося твоето дете и че съм здрава и силна. Хората могат да говорят каквото си искат, могат да мислят каквото им харесва. Няма значение какво казват. Ти ще ме закриляш, баща ти ще ме закриля. Стариците, клюкарстващи в ъглите край огнищата, не могат да ми сторят зло.

Хюго поклати глава.

— Това вреди на всички ни — каза той рязко. — Глупачка си, ако си мислиш, че си в безопасност, Алис. Всяка дума, изречена против мен, всеки шепот против името ми, е заплаха и може да предизвика размирица. Настанали са времена, в които хората биха се събрали в гневна тълпа по всякакъв повод. В наше време хората се боят от магьосничество, изпълнени са със страх.

След затварянето на манастирите навсякъде е пълно със скитници, кръстосващи пътищата, които разпалват у хората гняв заради загубата на светите убежища. Настъпиха промени, които никой не успя да предскаже. Малките манастири си отиват, а сред хората се шири гняв — те се придържат към старата религия, вкопчват се в старите суеверия.

Не ми е приятно да шушукат зад гърба ми. Обичам да виждам усмивки, когато излизам на езда. Искам името ми да бъде поне малко почитано. Харесва ми, когато някое хубаво момиче ми прави реверанси и не ми е приятно, ако то хукне да бяга в мига, щом ти се приближиш, от страх, че сянката ти ще падне върху него. Постъпи лошо днес на полето, Алис. Нарекоха те „вещица“ пред много хора, а ти не отрече.

— Ами ти? — запита настойчиво Алис с нарастващ гняв. — Ами ти, който се стремиш с такъв копнеж към онова, което ти даряват моите магьоснически умения, който ме умоляваш да ти направя магия? Ти ми нареди да повикам сестрите си в новата ти къща — да я бележа със своята магия! Ти, който искаш да оставя следите от своята магия навсякъде из новата ти къща, да пропъдя светостта на откраднатите камъни. Ти искаш всички наслади, но нищо от болките, Хюго! Искаш вълшебство в спалнята и святост през деня. Не можеш да бъдеш необикновен човек, да се издигнеш над тълпата, а после да очакваш да благославят името ти, когато преминаваш, яхнал едрия си кон.

Хюго поклати глава.

— Ти не разбираш — повтори той. — При всичката си начетеност, в това отношение си оставаш една глупава развратница. Защо според теб да се говори против краля е равносилно на смърт? Не защото той не се чувства в безопасност на трона си! Не защото му липсват войници! А защото клюките и слуховете са опасни. Държавната измяна започва с шушукания. А тук са започнали да шушукат за теб.

Алис се отдалечи от него, отиде към раклата, за да вземе дрехите си, и извади гребена си.

— Винаги говорят за изключителните — каза тя с нисък, гневен глас. — Цял живот съм била нечия любимка, цял живот съм се отличавала от останалите. Хората винаги са ми завиждали и са се питали какви сили имам. Ще се движа открито. Аз съм фаворитката в замъка, аз съм като дъщеря на баща ти. Аз съм твоята дама.

Хюго не каза нищо, но поклати глава. Алис придърпа едно столче до огнището и извърна глава. Прокара пръсти през гъстите си кичури, за да разплете плитките, а после започна да ги реши отново и отново, докато гребенът започна да се движи гладко. Хюго, все още ядосан, неволно следеше хипнотичните движения на гребена, който се плъзгаше през гладката като коприна златиста маса на гъстата й коса. Алис седна на столчето си пред празното огнище, затвори очи и тихо, гърлено затананика някаква песен. Хюго се облегна на стената, скръстил ръце, и я загледа безстрастно. Алис, даваща си сметка за присъствието му, въпреки че бе затворила очи, си помисли, че ще трябва да му даде малко вино с щипка стрит земен корен. Бяха минали няколко дни, откакто бе упоила за последен път Хюго, докарвайки го до лудост и страст. Тя изпитваше нужда, като гъделичкане във връхчетата на пръстите, да дръпне конците и да възбуди отново похотта на Хюго. Но този път щеше да го накара да пълзи към нея, молейки за докосването й. Алис се усмихна, все така със затворени очи. Хюго не можеше да я нарича „развратница“ и „глупачка“, без да си плати за това с мъчително желание.

Почукването на вратата пресече чувствената магия на Алис, изтръгвайки и двамата от унеса. Беше Илайза Херинг.

— Мистрес Алис! Лейди Катрин е будна и пита за вас.

Алис оправи раменете на роклята си и тръсна полата, за да изглади гънките. Отметна косата си от лицето.

— Ще отида да поседя при Катрин — каза тя раздразнено. — Ще й кажа, че трябва да слезе в залата за вечеря. С това, че не желае да изпълни дълга си, тя излага всички ни на оскърбления.

Изражението на Хюго не й говореше нищо.

— Не мисля, че ти влиза в работата да наставляваш лейди Катрин какъв е дългът й — каза той меко. — Можеш да й кажеш, че аз моля за това. Твоите желания по този въпрос нямат особено значение.

Алис се поколеба, смутена от раздразнителността на Хюго.

— Довечера… — каза тя.

Хюго поклати глава:

— Ще те имам довечера, или когато аз предпочета — каза той рязко. — Но това не променя факта, че служиш на лейди Катрин. Не е редно да я караш да чака.

Алис го стрелна с мрачен поглед. Хюго отвърна на погледа й, без страх, без нежност. Алис, с потъмняло от гняв лице, остави гребена и отиде при Катрин.

Тя се беше облегнала на фините си бродирани възглавници. Лицето й беше поруменяло от съня, а очите й бяха зачервени.

— Самотна съм — каза тя без предисловие.

— Съжалявам да го чуя — каза Алис, потискайки раздразнението си. В стаята бе задушаващо горещо. Прозорецът гледаше на изток към вътрешния двор и следобед тук притъмняваше, макар че лятното небе беше още бледозлатисто. Катрин беше поръчала да разпалят огъня, и пламъците се издигаха високо зад решетката на огнището; на масата горяха свещи. В стаята миришеше на застояло и кисело. Билките, посипани по пода, бяха увехнали и без аромат. На бюфета бяха струпани блюда със сладкиши и гърненцата на Катрин с помади, мехлеми и парфюми, висока чаша се бе наклонила на една страна, а изсипалите се последни капки от нея бяха оставили лепкави петна по полицата, имаше и празна кана от ейл.

— Сънувах лош сън — каза Катрин. — Сънувах, че Хюго ме е изоставил, заминал за Лондон. Че е отишъл в кралския двор. — Тя изхълца леко и добави: — Като татко.

Алис седна на леглото и взе закръглената, влажна ръка на Катрин.

— Не скърби — каза тя. — Не си е отишъл. Няма да отиде никъде. Мисли за бебето. Лошо е за бебето да плачеш. Хюго е доволен и щастлив тук. Не се кани да заминава. А дори и да стане така, Хенри е добър крал. Хюго не може да има неприятности, ако отиде в двора.

Катрин се отпусна на възглавниците. Лицето й беше зачервено, малка струйка пот се стичаше между налетите й гърди под нощницата.

— Боли ме гърбът — каза тя жално. — Пак ме боли.

Алис прикри нетърпението си.

— Цял ден ли си в леглото, Катрин? — попита тя.

Катрин кимна.

— Ако не се разхождаш, ще натежаваш и ще се уморяваш, и, разбира се, ще те боли — каза Алис. — Позволи ми да ти помогна да станеш.

Катрин отново поклати глава.

— Не мога да се разхождам — каза тя капризно. — Куцам. Болят ме глезените и коленете. Краката ме болят навсякъде. Ти не разбираш, Алис. Твърде стара и твърде уморена съм, за да износя и родя това бебе. Нямам сили. — Тя подсмръкна и простена, после повтори: — Нямам сили.

Алис се надвеси напред и погали Катрин по челото, отмятайки назад кестенявата коса, прилепнала на безжизнени, редки кичури към лицето й.

— Какво ще кажеш за една вана? — предложи Алис. — Мога да поръчам да донесат гореща вана, с билки в нея, за да намали умората ти. Мога да ти измия косата и тогава ще можеш да си облечеш хубава рокля за вечеря. Това няма ли да помогне?

Катрин обърна лице към галещата я ръка на Алис.

— Да — каза тя, като дете, което се опитва да угоди на някого. — Добре. Поръчай да ми донесат вана.

Алис изпрати прислужницата да слезе долу, като нареди да донесат най-голямата вана, застлана с най-финия лен, в стаята на лейди Катрин. Трябваше да проветрят чаршафите, с които да се подсуши и увие. Алис отиде в стаята си да вземе сухи цветя и малко масло от върбинка, за да го сипе във водата във ваната и да го сложи в огъня, за да ароматизира стаята.

Когато Алис влезе, Хюго дремеше на леглото й, вдигнал краката си с прашните ботуши върху покривката. Лениво отвори едното си око, когато я видя, но не си направи труда да се помръдне.

— Какво правиш? — попита. — Добре ли е Катрин?

— Нервна е — каза Алис. — Помислих си, че една вана ще я успокои. Оплаква се, че сме я оставили цял ден сама. Не се е облякла. Днес дори не се е мила. Ще й приготвя вана, ще й измия косата и ще я накарам да се облече за вечеря.

— Добре — каза той. Протегна се и отново затвори очи. Мръсотията от ботушите му беше изцапала цялата нова покривка на леглото на Алис.

Тя се поколеба за миг, обзета от негодувание. „Всички в този замък, освен мен, получават от живота онова, което искат“ — помисли си тя. „Хюго може да си почива и да си мечтае за онази глупава кокетлива селянка. Катрин може да се накисне във ваната. Аз трябва да тичам от единия до другия.“ Тя кимна, без да каже нищо, и занесе билките и маслата в спалнята на Катрин. Илайза я последва, отваряйки вратите.

Голямата вана, застлана с ленени чаршафи, беше поставена пред огъня и беше напълнена до ръба с вода, от която се вдигаше пара. Илайза сложи билките и маслата до нея, а когато Алис й кимна, помогна на Катрин да стане от леглото.

Краката на Катрин бяха още по-зле. Кожата около коленете и глезените й беше бяла и подута. Големият й корем стърчеше пред тялото й, с издаден напред пъп. Гърдите й бяха напрегнати, с изопната кожа, покрити със сини вени. Зърната се бяха подули и бяха кафяви и болезнени. Ръцете й също бяха подути, с тъмночервен белег там, където венчалният пръстен се врязваше в пръста й. Алис взе ръката й.

— Боли ли? — попита тя.

Катрин кимна.

— Станал е твърде стегнат — каза тя. — Пръстът ми пулсира.

Алис задържа ръката на Катрин и обви едната си ръка около широката й талия, за да й помогне да влезе във водата. Катрин потъна във ваната като изкаран на сушата кит, който се връща във водата, и въздъхнат от удоволствие.

— Донеси си лютнята — каза Алис на Илайза — и ни изпей нещо.

Катрин облегна глава на ръба на ваната. Алис сгъна едно парче лен и го сложи под дебелия бял врат на Катрин.

— Ето — каза тя. — Така ще ти е по-удобно.

Катрин затвори очи, но устата й потрепна.

— Толкова съм уморена — каза тя жално. — Толкова уморена.

Алис взе шепа мокри билки и започна да търка раменете на Катрин с леки, кръгообразни движения. Катрин лениво вдигна към нея едната си ръка, а после другата, та Алис да я измие и изтърка. Когато стигна до пръстите на Катрин, Алис ги разтри с масло и внимателно подръпна венчалния пръстен. Той се беше впил здраво в пръста. Щеше да се наложи да повикат ковач, за да го среже. Щеше да се наложи да срежат венчалния пръстен от Хюго, за да го свалят от ръката на Катрин. Алис прикри една усмивка.

Катрин се наведе напред във ваната, пъшкайки, когато се преви над тлъстия си корем, за да може Алис да измие гърба й. Алис заобиколи ваната, повдигна и изми единия крак на Катрин, после другия. Кожата беше податлива, пореста като гъба на допир. И двата глезена бяха толкова подути, сякаш бяха навехнат, а също и коленете. Алис ги притисна силно. Катрин явно не изпита никаква болка. Пръстите на Алис оставиха тъмночервени следи.

Илайза настрои лютнята си и засвири съвсем тихо. Катрин се отпусна във ваната, докато едното й бяло стъпало бе в ръцете на Алис, и затвори очи. Алис, чувствайки как целебната сила се надига и се излива през пръстите й, започна да разтрива петата на подутия крак на Катрин. Долови липса на равновесие у Катрин, някаква неравномерност в тялото й, нещо болнаво, нещо отровно вътре в нея. Взе другия крак и започна внимателно да го разтрива с масло.

След като приключи с краката на Катрин, тя отиде до горния край на ваната и много внимателно започна да излива вода върху кестенявата коса на Катрин, съсредоточавайки се върху кожата на главата и върху слепоочията, изми я със сапун, после я натри с балсам, а след това изплакна всичко, докато косата стана чиста.

Недоволното изражение на самотно дете беше изчезнало от лицето на Катрин, сякаш излекувана от докосването на Алис. Лицето й беше розово. След като песента на Илайза свърши, Катрин затананика припева, а после махна с ръка.

— Изпей я пак! — каза тя. Илайза стрелна с очи Алис, намигна й непочтително, взе пак лютнята и изпя песента още веднъж.

Катрин въздъхна от удоволствие.

— Водата изстива — каза Алис. — Трябва да излезеш, Катрин, иначе ще настинеш.

Илайза остави лютнята и отвори вратата на една прислужница. Алис вдигна затопления чаршаф и го уви около Катрин; Илайза наметна със затоплен чаршаф раменете и гърба й.

— Почистете това — рязко нареди Алис на прислужницата и Илайза.

Отведе Катрин до леглото и избърса лицето, ръцете и раменете й, после среса хубавата й кестенява коса и я разстла около Катрин върху затопления чаршаф, за да изсъхне, без да се сплъсти и оплете.

Катрин лежеше като изрисувана статуя, порозовяла от топлината, усмихната. Алис освободи завесите и ги спусна около леглото. Слугите дойдоха и отнесоха ваната. След като си отидоха, като плискаха вода и ругаеха, в стаята стана много тихо. Алис завърза назад завесите при таблата на леглото, за да може Катрин да вижда как огънят пука, а пламъците горят ярко, благоуханни от тамяна.

Вратата зад Алис се отвори и в стаята влезе Хюго.

Той пристъпи до леглото и обви ръка около талията на Алис, за да я задържи на мястото й.

— Добре ли сте, милейди Катрин? — попита той мило.

Миглите на Катрин потрепнаха и очите й се отвориха. Тя се усмихна от радост, че го вижда.

— Хюго — каза тя. — Толкова дълго беше далече от мен!

Той кимна.

— Пренебрегнах те — каза той. — Оставих те да се грижиш сама за себе си и детето, а Алис ми казва, че не се движиш колкото трябва.

Катрин погледна Алис и се усмихна.

— Тя се грижи много добре за мен — каза.

— И докосването й е чудодейно, нали? — попита Хюго.

Алис го погледна бързо. Той се усмихваше, но зад усмивката му тлееше някакъв умисъл. Алис можеше да усети мириса на похотта му като дим, понесен от вятъра. Тя се напрегна и се опита да отстъпи встрани. Хватката на Хюго се затегна, а усмивката му не трепна нито за миг.

— О, да — съгласи се Катрин. — Разтриваше гърба, стъпалата и главата ми. Алис има целебна сила в пръстите си.

Алис долавяше възбудата на Хюго. Почувства как около нея се събира опасност, как тя полепва в ъглите на стаята, как се сгъстява и се кълби като дим от сурови дърва.

— Ще ви оставя — каза тя. — Ще оставя двама ви сами и ще поръчам да ви поднесат вечерята тук тази вечер.

— Не — каза Хюго, без да отмества очи от розовото, отпуснато лице на Катрин. — Иска ми се да видя как масажираш съпругата ми с маслата си, Алис.

Очите на Катрин се разшириха, но тя не каза нищо.

— Не е подобаващо… — започна Алис.

— Направи го — каза Хюго меко. — Правила си всичко друго, което съм пожелавал. Сега желая това.

Той повдигна чаршафа, който покриваше Катрин, и го смъкна от нея. Катрин, наслаждаваща се на вниманието му след седмици пренебрежение, остана да лежи неподвижна и му позволи да я гледа, остави очите му да обхождат подпухналото й, бледо тяло, разплуто от бременността.

— Нравя ли ти се? — попита тя смирено.

Хюго положи длан върху огромния й издут корем.

— Да — каза той. — А това ми се нрави най-много от всичко.

Той хвърли поглед към Алис, която стоеше неподвижна, наблюдавайки двамата.

— Направи го, Алис — каза той. Беше заповед.

Алис отиде бавно до масата, изсипа лавандулово и бадемово масло в дланта си и разтри длани, за да ги стопли. Мислеше трескаво как да се измъкне от тези двамата, как да излезе от стаята на Катрин, за да се озове в безопасността в галерията за дамите, където останалите седяха около огъня и бъбреха за сенокоса. Хвърли поглед към Хюго, докато заобикаляше, за да отиде от другата страна на леглото. Тъмните му очи искряха от възбуда. Изглеждаше способен на всичко. Алис подуши мирис на опасност, остър като дим от запалена купа сено.

Започна леко и внимателно да втрива масло в белите, подпухнали рамене и ръце на Катрин. Катрин повдигна глава, за да оголи дебелия си врат, затвори очи и се отпусна неподвижно.

С тих смях Хюго тръгна към вратата. Алис чу изщракването на ключалката, когато той завъртя ключа, а после шумоленето на жакета му, когато го захвърли. Когато се върна до леглото от другата страна, той бе навил ръкавите на ризата си и беше сипал масло в собствените си ръце.

— Ще повтарям движенията ти, Алис, и ще усвоя уменията ти — каза той. Гласът му беше мек като коприна; Алис долови в него надигаща се похот и не го погледна.

Зърната на Катрин се втвърдяваха, докато двамата галеха раменете и врата й.

— Малко по-ниско? — предложи Хюго, с лека нотка на смях в гласа.

Алис движеше ръцете си с леки, милващи движения, с едва доловими докосвания, надолу към гърдите на Катрин. Хюго повтаряше движенията й съвсем точно. Катрин леко изви гръб на леглото, повдигайки корем и гърди под ръцете им.

Хюго се изкиска. Дланта му се движеше уверено надолу и Алис гледаше как любовникът й обгръща с длан закръглената гърда на жена си.

— Сега трябва да ви оставя — прошепна Алис. Не можеше да откъсне очи от уверената му, ласкава ръка. Катрин въздъхна от удоволствие, все още със затворени очи.

— Направи го, Алис — каза й той, усмихвайки се лукаво при вида на напрегнатото й, нервно лице.

— Направи го — повтори той.

Тя леко погали извивката на гърдата на Катрин.

— Заповядвам ти — изрече Хюго меко.

Алис плъзна длан по издутото зърно на Катрин и почувства как то се втвърдява под докосването й със съблазнителна отзивчивост. Катрин изстена.

— Разтрий ме — каза тя.

— Направи го — настоя Хюго. Пресегна се през Катрин, взе другата ръка на Алис и я сложи върху другата гърда на Катрин. При докосването на Алис, Катрин се усмихна. Лицето й, стоплено от наслада, обвито в сенки от светлината на свещите, беше прекрасно. Алис нежно милваше горещите й гърди, разтриваше зърната с длан; почувства внезапно надигащо се желание да натиска по-силно, да удря по топлата, подпухнала, току-що измита кожа на Катрин, да я щипе, да я дразни, да я види как се гърчи, да възбуди желанието й.

— Трябва да ви кажа, милейди, че се любих с Алис — каза Хюго тихо.

Алис ахна и застина, но Катрин, извила назад глава, с гърди, изпъчени нагоре към ръцете на Алис, не позволи на нищо да я отклони от алчната й чувственост.

— Не можах да й устоя — каза Хюго внимателно. — Тя е изключително лукава блудница.

Катрин се засмя — задъхан смях, дълбок и гърлен.

— Трябва да си доставяш удоволствие, където и когато пожелаеш, Хюго — каза тя. — Ти си мъж. Ти си господарят. Трябва да имаш всичко, което желаеш.

— Отивам си — каза Алис меко. Обърна се към вратата, но Хюго беше по-бърз. Той в миг й препречи пътя и тя застана пред него, разгневена, с пламтящи очи.

Алис никога не беше виждала Хюго да се усмихва с такава ленива и коварна усмивка.

— Обърни се, Алис — каза той.

За миг тя се поколеба; той я хвана внимателно за раменете и я обърна към проснатото пред тях, разплуто, покварено тяло на Катрин върху леглото. Катрин отвори очи и се усмихна на Алис: изглеждаше готова да я изяде. Алис потръпна — отчасти от отвращение, отчасти от неволно надигаща се страст. Беше хваната в капан от похотта на Хюго, във фантазията на Хюго, както самата тя често го беше впримчвала в своята.

Той леко я побутна обратно към леглото.

— Докосни я, Алис — каза той меко. — Докосни жена ми отново. Можеш да я галиш — или дори да я щипеш. Можеш да й удариш плесница, ако желаеш. Предполагам, че ще ти се иска да й удариш плесница. Тя няма да има нищо против. Това й харесва.

Побутна я леко и Алис се наведе напред и плъзна ръка, все още хлъзгава от масло, от дебелата шия на Катрин надолу към пълните й гърди. Катрин изстена тихо и протегна ръце към Алис.

Умелите ръце на Хюго се плъзнаха по гърба на роклята на Алис и развързаха връзките, разхлабвайки ги ловко и бързо. Алис се изправи да възрази, но Катрин, без да отваря очи, все още усмихната, хвана едната й ръка и я дръпна обратно върху топлата, мека гърда.

— Разтрий ме — каза тя. — Алис, разтрий ме.

Хюго се изкиска с лукавия си кикот на разглезено момче, хвана Алис по-здраво и измъкна връзките от дупките с бърз, съскащ звук. Зеленият корсаж и широките ръкави се смъкнаха. Хюго бутна надолу бялата ленена камизола, така че гърдите и ръцете на Алис бяха голи. Тя издаде тих, нечленоразделен протестен стон.

— Моята рокля — напомни й той. — Новата зелена рокля. На мое разположение, за да я смъквам от теб, когато пожелая, както се разбрахме.

Той развърза връзките на горната фуста и пусна скъпия брокат на пода. Развърза зелената копринена долна фуста и тя падна в кръг около краката на Алис. Алис, хваната през кръста от ръката на Хюго, с две ръце, уловени от Катрин, стоеше наведена над леглото, само по фина долна риза.

— На леглото — нареди Хюго. Побутна я леко, а когато тя се възпротиви, я бутна по-силно. — Наистина го мисля, Алис — каза той. В ниския му глас се долавяше недвусмислена заплаха. — Нямаш избор, мистрес — каза той.

Алис неохотно се качи на леглото до Катрин. Катрин обърна лице към нея и се усмихна.

— Хубава Алис — каза тя, заваляйки думите от желание. — Свали й долната риза, Хюго — каза тя. — Разсъблечи я.

Хюго издърпа долната риза на Алис от хълбоците и над главата й с едно бързо движение, докато Катрин протегна ръка към нея и я дръпна надолу до себе си.

— Не мога да проникна във вас, милейди — каза Хюго на Катрин с надебелял глас. — Ще бъде опасно за бебето и лошо за млякото ви. Но мисля, че мога да ви доставя известно удоволствие.

Катрин се засмя — възторжен, преливащ с наслада смях.

— Водиш ми своята блудница? — попита тя. — Хюго, толкова си покварен! Водиш ми твоята блудница, за да ми достави наслада със сребърните си пръсти?

Хюго се изкиска.

— Малко съм покварен — съгласи се той. Говореха така, сякаш флиртуваха, спазвайки правилата на някакъв заплетен и сложен дворцов ритуал. Между тях Алис, гола и трепереща, се дръпна назад, когато намазаното с благоухания влажно тяло на Катрин се притисна в нея.

— Но тя би изкушила и светец, нали, Катрин? — попита Хюго с приятен глас. — Не можеш да ме виниш, че изпаднах в изкушение с Алис.

Той хвана в шепа един кичур от косата на Алис и дръпна главата й назад. Покри устата й със своята и Алис почувства как езикът му се плъзва безсрамно в устата й, докато я целуваше силно и страстно, а Катрин гледаше. Слисана от собственото си надигащо се желание, тя чу ниското, възбудено кискане на Катрин.

Хюго я пусна.

— Виждаш ли как споделям тайните си с теб, Катрин! — каза той. — Ти си моята жена! Това е моята блудница.

Катрин взе отпуснатата ръка на Алис и я допря отново към гръдта си.

— Докосни ме пак — каза тя. — Както правеше преди.

— Няма да ми нареждате, сякаш съм играчка — каза Алис. Опита се да придаде сила на гласа си, но той прозвуча меко, капризно. Почувства как силата й се изцежда от нея, почувства се смачкана от тях двамата. Дръпна се назад, далече от алчните ръце на Катрин, но Хюго беше зад нея и я притискаше напред. Ръцете му обгърнаха талията й и започнаха да милват гърдите й. Алис почувства топлината на познатите му ръце, които я галеха, обгръщаха с длани гърдите й, внимателно дърпаха нейните втвърдяващи се зърна. Ръцете на Катрин бяха върху корема й, обгръщаха тясната талия на Алис.

— Недей — каза Алис немощно. Чу съгласие в собствения си глас. Почувства в себе си надигащо се желание да бъде обладана и от двамата, да позволи на двамата да се възползват от нея, както пожелаят. Сякаш те бяха две богати, разглезени деца, а тя — нова играчка за тях, която да опипат и унищожат. Сякаш беше без стойност, нищожество, което можеха да дразнят, нараняват, отблъскват. Ако двамата си играеха с нея, докато я унищожат, ако я разкъсаха на парчета с лакомите си усти, това щеше да бъде справедливо. Щеше да бъде онова, което е заслужила.

— Недейте — каза Алис меко. Хюго долови съгласието й и се засмя.

— Малка блудница — каза той нежно и я побутна напред, пенисът му се притискаше силно в гърба й. — Алис, мисля, че копнееш да видиш колко ниско можеш да паднеш.

Алис се наведе напред над големия корем на Катрин, пъхна нос в налетите гърди и започна с връхчето на езика си да ближе зърната на Катрин. Маслото имаше сладък и остър вкус. Алис се почувства впримчена в кошмар, сред вихър от замайващи, лепкави вкусове и нови забранени усещания.

Катрин потръпна от удоволствие при докосването на езика на Алис и я взе в обятията си. Сграбчи ръката на Алис и я пъхна надолу между краката си. Алис, трепвайки от противоречивите чувства на отвращение и похот, усети влагата й, чувствайки как собствените й бедра стават лепкави и мокри.

Катрин дишаше учестено. Ръцете й притискаха ръката на Алис към тялото й все по-настойчиво и по-настойчиво. Тя изви гърба си като дъга и започна да се търка в ръцете на Алис, стенейки, докато го правеше. Алис ахна леко и задъхано от отвращение и желание. Катрин и Хюго я притискаха от двете страни. Катрин се гърчеше под нея, Хюго се отпускаше с цялата си тежест върху нея изотзад. Двамата си играеха с нея като две злобни котки с мишка. И в същото време Алис почувства внезапен прилив на желание да бъде между тях, ръцете на Катрин да я опипват, едната — върху гърдите, а другата — ужасно, възхитително — между краката. Почувства желание Хюго да се притиска към гърба й — твърд като копие — твърд и хлъзгав от нейната влага, а после почувства как Хюго се надига и нахлува мощно в нея, в същия момент, когато Катрин сграбчи ръката на Алис, притисна горещата си влажна плът към ръката й и я пъхна дълбоко в нея.

Катрин и Хюго изстенаха едновременно, многократно надавайки едновременни тласъци, като опитни любовници, които заедно достигат освобождаване. Алис, разгорещена от желание, внезапно обезумяла, се въртеше и обръщаше между тях, но Хюго се отпусна, укроти се и я освободи.

Катрин се претърколи надалече от тях: дишането й беше дълбоко и спокойно, лицето — розово и отпуснато. Хюго отпусна лице във възглавницата с дълбока въздишка. Алис лежеше между двамата, безмълвна от бяс, незадоволена. Малките костици на ръката й, която Катрин беше притискала към плътта си, я боляха. Отвътре тялото й беше горещо и разранено, чувстваше влагата между краката си, но не изпитваше удовлетворение.

Премести поглед от единия към другия; и двамата лежаха усмихнати, заситени. Никой от двамата не я погледна, никого от двамата не го беше грижа дали тя е изпитала някакво удоволствие, или не. Въпросът за дразнещото, незаситено желание на Алис нямаше значение. Чувството на Алис, че се дави в поквара, не представляваше интерес. Катрин придърпа завивките малко по-плътно, с лице, отпуснато в сънливо задоволство. Заспа.

Огънят пращеше леко, сладкото ухание на лимонова върбинка се носеше из стаята. Тримата — двете голи бременни жени и полуоблеченият млад господар — лежаха неподвижно. Лордът и неговата лейди заспаха.

* * *

Катрин слезе за вечеря в голямата зала, порозовяла, в розово-кремавата си рокля, с усмихнато лице, дебела като пудинг, с коса, разстлана по раменете, с изострен апетит. Облягаше се на ръката на Хюго, когато влязоха в голямата зала, и от всички в трапезарията се разнесоха одобрителни викове и поздрави. Алис зае старото си място на масата за жените и обходи всички със суров поглед, за да ги предупреди да не й се подиграват за завръщането.

— Добре дошла отново при нас — каза Илайза, неспособна да се сдържи.

Алис срещна възбудения й поглед със студена усмивка.

— Щастлива съм, че ще се храня отново с теб, Илайза, и с всички ви — каза тя спокойно. — Но не забравяйте, че аз нося сина на Хюго — нещо, заради което всяка от вас би дала годишната си заплата. Не забравяйте, че когато Катрин отново се оттегли в постелята си, аз ще седя до стария лорд и че съм негова фаворитка. Не забравяйте, че за абсолютно всяка от вас аз съм „мистрес Алис“. Съдбата ми може да има своите възходи и падения, но дори късметът ми да намалява, пак е по-голям от това, за което бихте могли да мечтаете.

Всички жени гледаха в чиниите си и мълчаливо ядяха бульона си. Алис не наруши възцарилото се мълчание. Наблюдаваше Хюго. Струваше й се, че бе изминал половин живот от времето, когато седеше тук с Морах до себе си и гледаше гърба на Хюго с толкова силно желание, та имаше чувството, че ще умре от него. Сега гледаше раменете, врата и високо вдигнатата му глава с безмълвна омраза.

— Не се храните, мистрес Алис? — попита тихо Рут.

Алис погледна надолу към купичката си. Бульонът беше изстинал, гъсти бучки мазнина плуваха в него. Алис отпи глътка вино и усети металният му вкус от калаената чаша. Управителят Дейвид се беше погрижил на мястото й на масата за жените да сложат калаени съдове като на останалите. Стъклото беше само за господарската маса, а тя беше загубила мястото си там.

— Не съм гладна — каза тя кратко. — Ще помоля Хюго да ми изпрати нещо в стаята по-късно.

Тя стана от масата и отиде до стария лорд на господарската маса.

— Искам да стана от масата — каза тя тихо на ухото му. — Имам болки и ми е лошо. Искам да отида в стаята си.

Погледът, който лордът й отправи, беше доста дружелюбен, но същевременно той се усмихна така, сякаш можеше да види какво става в сърцето й.

— Не бъди завистлива, лисичке — каза той меко. — Ти си на второ място след Катрин. Винаги сме ти го казвали. Върви и си седни на мястото, яж и пий от калаени съдове. Някой път тя отново ще се оттегли в стаята си, и ти ще можеш пак да се разполагаш като кралица тук горе. Но когато тя предпочете да се храни с нас в залата, където й е мястото, ти сядаш на масата за прислужничките — където е твоето място.

Алис хвърли поглед през масата към Хюго. Той слушаше някаква шега, която някакъв мъж му разказваше, крещейки, от мястото си по-надолу в залата. Когато изслуша края на историята, той отметна глава назад и избухна във висок смях.

— Не — каза старият лорд, като проследи погледа й. — Решението ми не подлежи на обжалване. Още съм господар тук, Алис. Върви и седни, където ти е наредено.

Алис се усмихна с най-сладката си усмивка.

— Разбира се, милорд — каза тя. — Не исках да развалям доброто настроение и веселата компания на масата за жените с неразположението си. Но ако вие го желаете, разбира се, ще седна при тях.

Лорд Хю хвърли поглед назад към масата и се изсмя с острия си, подобен на лай смях при вида на четирите кисели лица. Те се напрягаха да чуят за какво си шепнат Алис и старият лорд.

— О, върви си — каза той снизходително. — Ще ти спестя веселието на тази тълпа. Върви си в стаята сега, но друг път ще трябва да седиш при глупавите кучки.

Алис му направи реверанс и се измъкна през вратата с окачен на нея гоблен зад тях. Долови погледа на Илайза, докато си отиваше, и си спомни първия си обяд в замъка, когато й бяха казали, че никой не може да си тръгне преди лорда.

— Сега нещата са по-добре за мен, отколкото бяха тогава — каза си Алис мрачно. Качи се по стълбите до галерията за дамите, бутна вратата, за да я отвори, и придърпа един стол пред огъня. — Сега нещата са по-добре за мен, отколкото в противната колиба на Морах. — Тя хвърли един пън в огъня и остана да седи, наблюдавайки как летят искрите. — Принудих ги да ме видят такава, каквато съм в действителност — каза си тя дръзко. — Дойдох тук като нищожество, а сега ме наричат „мистрес Алис“ и имам дванайсет собствени рокли. Имам толкова нови рокли, колкото и Катрин.

Тишината на стаята се сгъсти около нея.

— Принудих ги да ме видят каквато съм в действителност — повтори Алис. За миг тя замълча, вгледана в огъня.

— Гледат на мен като на негова блудница — каза после тихо. — Днес станах блудницата на Хюго. И всички го знаят.