Филипа Грегъри
Вещицата (14)

Глава 14

На другия ден Алис успя да се измъкне и да отиде при конюшните едва преди пладне. Лейди Катрин страдаше от болка в гърба и нареди на Алис да я разтрие с масла и есенции. Алис разтриваше широкия й месест гръб с усилващо се нетърпение. Лейди Катрин, просната на леглото, пъшкаше от задоволство и не я пускаше да си върви. Ръцете на Алис натискаха грубо, с омраза, плътта на другата жена: злобата бе пресушила целебната им магия. Едва сдържаше порива си да я щипе. След като приключи с втриването на маслото, по гладкия бял гръб на Катрин имаше червени ивици.

— Това беше добре, Алис — каза тя, в рядък миг на задоволство.

Алис направи реверанс, събра мазилата си в кошницата, и се шмугна като котка вън от стаята. Почти хвърли кошницата си на Морах и хукна към стълбите, затича надолу по виещите се каменни стъпала, през залата; излезе през кухненската врата и заобиколи до конюшните.

Нямаше полза. Хюго си беше отишъл. Слабоумното момче, което работеше с конете, й се усмихна с празната си усмивка.

— Къде е младият лорд? — попита тя рязко. — Беше ли тук?

— Отиде си — каза момчето. — Отиде си отдавна, отдавна.

Алис потръпна и сключи пръсти, скрити в ръкавите, за да пропъди сянката на суеверен страх.

— Отиде си отдавна, отдавна — каза отново момчето.

Алис се обърна и тръгна обратно към замъка. Отделението за любимия кон на Хюго в конюшнята беше празно, той надали я беше чакал дълго. Изпита болезнено негодувание, задето той бе тръгнал така бързо; и разочарование, че е могъл да си отиде с такава лекота. Алис знаеше, че ако тя трябваше да го чака, би стояла там цял ден.

Видя го на обяд в средата на деня, той и отправи разкаяна усмивка и й намигна, но не говориха. В гаснещата светлина на следобеда той излезе с коня си и хрътките си за лов на елени долу в долината, яздейки бързо покрай придошлата река, и тя го видя пак чак когато стана време за вечеря. Алис седеше на малката маса с останалите жени и гледаше тила на Хюго, където тъмната коса се къдреше. Представи си допира на тези копринени кичури между пръстите си и какво ли би било да докосне с ръка тила му. Имаше чувството, че би могла да го сграбчи и да го разтърси от страст — и от гняв. Приключиха вечерята рано и Хюго дойде при тях в галерията на жените.

— Пак ме боли гърбът — каза Катрин със слаб глас и Алис загледа как тя се облегна на ръката на Хюго и влезе бавно в спалнята си. Докато вратата се затваряше, бдителният поглед на Алис видя как Хюго обвива ръка около талията на жена си. Алис го зачака да пожелае лека нощ на Катрин и да излезе отново при нея, Алис, докато тя седеше с другите жени край огнището. Вратата остана затворена. Алис долови насмешливата усмивка в черните очи на Морах. От спалнята на Катрин не се чуваше нито звук.

— Да, много нежен стана изведнъж — каза Илайза, с глас, заглушен от копринения конец за бродиране, който държеше в устата си. — Няма да има повече плесници и ругатни, сега, когато тя е на път да се ожреби.

Алис погледна пак към вратата. Тя си оставаше затворена.

— Той със сигурност ще се стреми да поддържа доброто й настроение — каза тя неохотно. — Нужен му е наследник, Катрин трябва да получава каквото поиска — поне през тези първи месеци.

Морах се изхрани и плю в огъня.

— На него това му харесва — каза тя презрително. — Услажда му се да бъде с нея, докато носи неговото дете. Ще му харесва мисълта за бебето в утробата й. Ще му харесват наедряващите й гърди и пищността на тялото й. Мъжете са като малки деца. Сам той ще суче от гърдите й и ще се търкаля върху закръгления й корем като новородено бебе. Точно сега той не е мъж, той е малко момче с нова играчка.

Илайза се изкикоти. Алис не каза нищо. Жените шиеха мълчаливо, всяка — изпънала шия да чуе какво става в съседната стая.

Вратата се отвори.

— Нейна светлост е уморена — каза Хюго. Погледна към Морах. — Ти или Алис, пригответе й отвара, за да й помогне да заспи. Тя има нужда от почивка.

Морах кимна към Алис. Хюго й се усмихна с една от своите искрени, мили усмивки.

— Благодаря ти, Алис — каза той мило. — Можеш да я донесеш, когато е готова. — После се обърна рязко и се върна при съпругата си.

Когато отварата беше готова, Алис я даде на Рут да я занесе. Чакаше до огъня да види дали Хюго ще излезе пак. Той не излезе. Тази нощ, за първи път през дългия им, лишен от любов брак, той остана цяла нощ в леглото на съпругата си. За пръв път в живота си Катрин спа с ръка върху рамото на съпруга си, а кестенявата й коса бе разпиляна по гърдите му.

Алис седеше до огъня с останалите и шиеше. Когато си легна до топлото, едро тяло на Морах, не заспа. Гледаше как тясната ивица сребриста светлина се мести от единия към другия край на стаята, докато луната равнодушно се движеше по небето. Алис лежеше по гръб, с отворени очи, без да вижда нищо, без да мисли нищо. Понасяше ревността, както би понесла пристъп на смъртоносна треска, стоически; отвратена до дъното на сърцето си, без да казва нищо.

Самото време беше против нея, принуждавайки я да стои затворена в замъка. Март беше ветровит, с чести дъждовни бури и вихрушки от гъст мокър сняг, който задръстваше входовете и влизаше, навяван от вятъра, през гледащите на запад прозорци, оставяйки локви по каменните подове. Небето сякаш бе надвиснало по-ниско от обикновено и притъмняваше рано следобед. Замъкът сякаш се гушеше зад стените, обсаден от зимата.

Алис никога не оставаше сама. Морах делеше леглото с нея нощем, лейди Катрин много често я викаше в галерията на жените, а старият лорд започна да седи при тях следобед, затова Алис не можеше да избяга в стаята му в кръглата кула. Хюго излизаше на езда всеки ден, препускаше все по-надалеч в полето, неспокоен като сокол в клетка. Чуваха истории за приключенията му: как някаква кръчма, която служела за свърталище на бракониери, била изгорена до основи, а мъжете и жените в нея — прогонени в заснежената пустош, за ожесточена битка на главния път с някакви просяци, за шумни скандали в някакъв публичен дом, истории за разврат и буйства с някакви маскирани актьори.

— Той е истински разбойник! — възкликна гордо старият лорд, когато научи за изблиците на жестокост на Хюго.

Алис не търсеше Хюго, нито пък той я викаше. Дълбока, потайна бездна от мълчание се беше разтворила между тях. Тя не го причакваше на стълбите, дори не се опитваше да привлече погледа му, когато той седеше с Катрин и нейните дами. Алис чакаше, както чака живата вода под замръзналия лед на реката, чакаше по-добри времена.

Той беше мил и внимателен с Катрин, а тя, понеже се хранеше добре и спеше добре, обслужвана от дамите си и спечелила благоволението на свекър си, сияеше от задоволство. Хюго легна с нея веднъж или два пъти, и макар че жените подслушваха, не чуха викове от болка, нито пък на наслада, пронизвана от болка. През тези две нощи Алис седя будна цяла нощ край тясното прозорче, загледана към белия пейзаж от другата страна на реката, смразена до кости от ледения вятър, който духаше откъм високите пусти земи. Цяла нощ се взираше навън към снежната пустиня, с бяло лице и широко отворени очи, като кукумявка, без да вижда нищо. На сутринта Морах възкликна, когато видя леда по ръцете й и наситените виолетови сенки под очите й.

Един ден към края на март, когато Хюго се върна от езда, намери баща си в галерията на жените и го помоли за разрешение да замине, за да посети приятелите си в Нюкасъл. Алис застина и заби очи в ръкоделието си. Катрин се усмихваше и проявяваше подчертан интерес към плановете му.

— Разбира се, че трябва да отидеш! — заяви тя уверено. — Ние тук ще си бъдем много добре! Баща ти ще ни пази, а Морах и Алис ще се грижат за мен!

Хюго се усмихна на всички. Алис почувства погледа му върху себе си и не вдигна глава.

— Тогава ще замина с чиста съвест и ще се върна с леко сърце — каза той шеговито. — А вие и всичките ви дами трябва да ми направите списък с неща, които да ви донеса от града.

— Аз бих искала малко копринени конци — каза Катрин замислено. — А Дейвид със сигурност ще има нужда от чай и подправки.

— Ще пътувам като амбулантен търговец — каза Хюго с усмивка. — Алис, мога ли да ти донеса нещо?

Алис вдигна поглед, с безразлично изражение.

— Не, благодаря ви, милорд — каза тя хладно. — Не ми липсва нищо.

Той кимна. Останалите жени поискаха дребни неща — цветни копринени панделки за рокля, кесии с подправки. Хюго записа сериозно исканията им и пъхна списъка в жакета си.

— Ще тръгна на разсъмване — каза той. — Затова ще се сбогувам с вас сега. — Взе ръката на Катрин и я целуна. — Бъди здрава, скъпа моя — каза той. Никой не можеше да остане глух за нежността в гласа му. — Бъди здрава заради сина ми, и заради себе си.

Алис се изправи тихо на крака и излезе от стаята. Спирайки за миг пред вратата, тя го чу как се сбогува с останалите, а после слезе до антрето между стълбите и входа към кръглата кула, откъдето трябваше да мине той.

Той слезе с леки стъпки по стълбите, като си подсвиркваше.

— Алис! — възкликна, когато тя излезе на светло. — Радвам се, че ме изчака.

Между двамата се възцари кратко мълчание, докато Хюго гледаше преценяващо каменното лице на Алис.

— Съжалявам — каза той искрено. — Знам, че тези дни бяха тежки за теб. Толкова тежки за теб, колкото и за мен. Видях те как ставаш бледа и слаба, Алис, и това ме нарани дълбоко. Имам нужда да бъда далече, имам нужда да бъда далеч оттук, Алис. Втръсна ми от тези зимни дни и тези дълги вечери с жени. Знам, че за теб е болезнено да гледаш Катрин. Знам, че това сигурно ти причинява мъка.

Алис извърна глава от него, но студената й ръка се вкопчи в неговата.

— Трябва да понасям това — каза Хюго настойчиво. — Катрин е моя съпруга, носи в утробата си моя син, нямам избор, Алис. И не мога да копнея за теб и да те търся, и да си отмъквам кратки мигове с теб. Искам да бъда или с теб, или без теб; този половинчат живот на случайна страст е по-лош от нищо.

Алис кимна неохотно.

— Трябва да се отдалеча от това място — каза Хюго настойчиво. — Разкъсан съм между единия дълг и другия, имам чувството, че ме дърпат в хиляда посоки едновременно. В някои дни чувствам, че искам да избягам!

— Щастливец си, че имаш свободата да избягаш — каза Алис сухо.

Той й се усмихна и каза меко:

— Не ставай хаплива. Заминавам да помисля, Алис. Когато се върна, ще кажа на баща си, че с теб трябва да имаме известно време заедно. Можем да уредим нещо. Можем да намерим място наблизо, където да живееш удобно, където мога да бъда с теб. Заминавам, за да помисля как да го постигнем. Чакай ме.

Алис обърна бледото си, сериозно лице към неговото.

— Трябва да те чакам — каза тя неохотно. — Няма къде другаде да отида. Обичам те.

При тези думи той се усмихна лъчезарно, но нито в лицето, нито в гласа на Алис имаше радост.

— Изглежда, че съм просто жена като всяка друга — каза тя нацупено. — Нито клетвите, които ми даде, нито моите магии ме опазиха от тази болка.

— Скъпа… — поде той и я притегли по-близо до себе си. После вратата над тях, на стълбите се отвори и той пусна ръката й и отмина, без да каже и дума повече. Алис се загледа след него с толкова силно желание, че го чувстваше почти като омраза.

В дългия месец на отсъствието си той пишеше всяка седмица на баща си и на Алис се падаше задачата да чете небрежно надрасканите му писма. Той говореше за търговската компания на своя приятел — „Ван Еслин и Син“ — и плановете му за разширяване. Говореше за сина на лорд Нюкасъл, и за нощи на гуляи по реката. Пишеше добре, старият лорд и Алис понякога се разсмиваха заедно насред някое писмо, когато Хюго пишеше за схватка, приключила в река Тайн, или описваше някой уличен шарлатанин с танцуваща мечка. Писмата му извикваха ярко и живо образа му в ума на Алис и й се искаше да чуе как неговият глас разказва тези истории, да види как онази внезапна усмивка стопля и осветява мрачното му лице. Забрави седмиците, в които копнееше за него и го търсеше, и как лунната светлина всяка нощ обхождаше стената на спалнята й. Забрави киселия вкус на пресеченото желание, и страстта, която й напомняше по-скоро на омраза, а не на любов. Вместо това се смееше с баща му и си мислеше — без да си дава съзнателно сметка за тази мисъл — „Ако двамата с него се оженим, ще бъде така“.

Старият лорд избърсваше очите си и казваше на Алис да прочете отново същата част, а после се разсмиваше отново.

— Какъв разбойник е само! — възкликваше. — Но на света няма никой, който може да му устои! Не съм ли прав, Алис?

И Алис, сама в стаята в кулата с бащата на мъжа, когото обичаше, се подпираше на облегалката на стола му и кимваше.

— Неустоим е — казваше тя.

Старият лорд подръпна една от къдриците й, която се спускаше от задния край на шапчицата й.

— Още ли гориш по него? — попита той.

Алис кимна, обърна глава и му се усмихна.

— Обичам го — каза тя. — И той ме обича.

Старият лорд въздъхна и я погледна съчувствено.

— Той трябва да се сдобие с наследник — каза тихо.

— Знам — каза Алис. — Но можем да се обичаме.

— Може би — каза старият лорд: той имаше зад гърба си цял живот, изпълнен с разврат, любов и битки. — Може би, за известно време.

Катрин също получаваше писма. Той пишеше всяка седмица, за да се осведоми за здравето й и да й разкаже онези новини от Нюкасъл, които смяташе за подобаващи за нея.

„Аз познавам истинския Хюго“, прошепваше си Алис, докато Катрин четеше писмата му на глас пред жените. „Знам какво е правел всъщност онази нощ, за която казва на Катрин, че са излезли на вечерно плаване, а после са си легнали рано. На баща си той пише истината, и знае, че ще прочета писмата му, истинските му писма. Катрин не го познава, не и така, както го познавам аз.“

Алис беше по-щастлива в дългите студени дни, докато Хюго отсъстваше. Спеше нощем — дълбок сън, толкова сладък, че й беше почти непоносимо да се събужда на сутринта. Сънуваше, че Хюго си е у дома, че тя е облечена в розово-кремавата рокля на Катрин, че се обляга на ръката на Хюго, докато се разхождат в градината, че е лято, разгарът на лятото, и че небето се усмихва на тях двамата. Сънуваше, че спи в голямото легло на Катрин, и че Хюго е обвил собственически ръка около нея. Сънуваше, че плава на търговския кораб на Хюго с високите мачти, плават до самия край на света, а Хюго е на руля, смеейки се заедно с нея, с очи, присвити, за да се предпазят от ослепителния блясък на слънцето върху високите вълни. Сънуваше, че заема мястото на Катрин на високата маса в голямата зала. Хюго й издърпваше стола назад да седне, защото тя беше бременна с неговото дете. Всички лица, обърнати към нея, се усмихваха. Поздравяваха я, защото тя носеше наследника. Докато се събуждаше, ги чуваше да викат: „Лейди Алис!“

Катрин бе щастлива и дейна, докато Хюго отсъстваше. Бременността й отиваше. Нравът й се беше смекчил, тя се смееше и пееше сутрин. Бузите й бяха поруменели и тя порозовяваше, когато четеше писмата на Хюго, стигаше до края и казваше: „Тук има една мъничка част, която няма да ви прочета. Тя е само за моите очи“. После пъхаше писмото в кесията на колана си и го потупваше, сякаш за да се убеди в присъствието му.

Алис извръщаше глава от тези гледки. Катрин оставяше писмото разгънато на възглавницата си, четейки го показно, докато Алис решеше косата й, подканвайки я да надникне. Алис възприе поведение на ледено безразличие: отказваше да падне толкова ниско, че да наднича тайно в писмото на Катрин, а и знаеше, че Хюго може да обещава всичко. За него любовните думи бяха като монети без стойност.

„Това не значи нищо“, казваше си тихо Алис. „Той планира живота ни заедно, живота си с мен. Каза, че има нужда от време, за да направи плановете си. И докато прави планове, с тези няколко нищо незначещи думи той се грижи да не загуби благоволението й. Няма да й завиждам заради няколко думи. Те са като безсмислени заклинания. Не означават нищо. Не означават нищо.“

— Бога ми, изглеждаш кисела — каза Морах една вечер развеселено, докато си лягаха. — По младия лорд ли вехнеш?

Алис повдигна слабото си рамо, скочи в леглото и издърпа завивките чак до ушите си.

— Мъчително е, нали? — каза Морах. — Тази глупост, любовта? По-добре щеше да е да го бе държала на разстояние, вместо да се влюбиш и да го изгубиш, без дори да си го имала. По-добре щеше да сториш, ако беше забравила обещанието си към него да се откажеш от магиите, точно както той забрави обещанието си към теб.

— Не го е забравил — каза Алис ожесточено. — Ти не знаеш нищо за това, Морах. Не съм го изгубила. Той ме помоли да го чакам, и аз чакам. Когато се прибере у дома, всичко ще бъде различно. Аз чакам. Щастлива съм да го чакам.

— Личи ти — каза Морах иронично. — Губиш хубавата си външност, лицето ти е бяло и изопнато. Ставаш все по-слаба с всеки ден. Гърдите ти се смаляват все повече и повече, коремът ти е плосък като дъска за игра на зарове. Ако чакаш още дълго, ще се износиш от чакане.

Алис легна и обърна лице към стената.

— Затрупай огъня, преди да дойдеш в леглото — каза тя студено. — Заспивам.

* * *

Морах и лейди Катрин бяха сключили изненадващ съюз. Всеки ден и всяка вечер бъбреха и клюкарстваха в прекалено топлата галерия. Алис седеше възможно най-далеч от огъня и ги наблюдаваше.

— Като две вещици — промърморваше тя под нос.

Морах не се страхуваше от Катрин като останалите жени; а Катрин, рязка и заядлива по природа, бе доволна, че си е намерила някой, който не й отстъпва. Един ден Морах настоя да отиде до колибата си, въпреки че валеше гъст и мокър сняг, а небето бе навъсено и заплашително. Лейди Катрин забрани.

— Можеш да отидеш утре — каза тя.

Морах кимна, отиде в стаята си и излезе с наметка на раменете и шал на главата.

— Казах, че можеш да отидеш утре — каза Катрин нетърпеливо.

— Да — рече Морах, без да се трогне. — Бих могла да отида утре, бих могла да отида и вдругиден, или идната седмица. Но желанието ми е да отида днес.

Катрин щракна с пръсти.

— Най-добре ще е да свикнеш, Морах, че в този замък нещата се случват според моето желание. А не според твоето.

Морах й отправи ленивата си, потайна усмивка.

— Не и аз, милейди — каза тя. — Аз съм различна от останалите.

— Мога да заповядам да те нашибат с камшик — заплаши Катрин.

Морах посрещна гневния й поглед без страх.

— Не бих ви посъветвала да го правите, милейди — каза тя. После обърна гръб и излезе от галерията, сякаш имаше разрешение да тръгне и Катрин й беше пожелала: „На добър път“.

Възцари се зашеметено мълчание, а после Катрин избухна във висок смях.

— Бога ми, тази старица ще си намери белята — каза тя. Жените запригласяха на смеха й, разменяйки си изплашени погледи. Единствено Алис седеше безмълвна. Когато Морах се върна вечерта, след като беше свършила тайнствената си работа, Катрин се държа с нея, сякаш никога не бяха спорили.

Един ден, в края на март, Хюго изпрати на Катрин писмо, в което пишеше, че ще се прибере у дома до няколко дни. Тя порозовя от удоволствие.

— Хюго се прибира у дома — съобщи тя. — И то още тази седмица! Липсваше ми. — Тя приглади роклята си над закръглените си гърди. — Чудя се дали ще му се видя различна. Как мислиш, Алис?

Алис гледаше пъновете в огъня.

— Очаквам да е така, милейди — каза тя любезно.

— Мислиш ли, че той ще ме желае както преди? — попита Катрин. — Помниш ли онези буйни нощи, когато беше заченат синът ни? Мислиш ли, че той все още ще е луд по мен?

Алис се обърна към Катрин с решително, дръзко изражение.

— Може би — каза тя. — Но най-добре ще е да внимавате, лейди. Амбициите ви ще завършат печално, ако грубите ви игри разтърсят бебето и го изкарат преждевременно от утробата ви.

Катрин стрелна с поглед Морах.

— Това не може да стане, нали? — попита тя с внезапен страх. — Нали това не може да се случи?

Морах присви устни.

— Зависи какво правите — каза тя. — Зависи как му харесва.

Катрин нададе лек възбуден смях. Наведе се към Морах и зашепна в ухото й. Морах се изкиска.

— Това не би трябвало да навреди на бебето — каза тя високо. — Не и ако ви доставя удоволствие!

Катрин сложи ръка на сърцето си и се усмихна широко. После двете доближиха глави и зашушукаха като селски девойки пред кръчма.

Алис почувства необяснимо раздразнение към Морах.

— Ще ме извините ли, милейди? — каза тя, като се изправи на крака. — Трябва да почета на лорд Хю преди обяд.

Катрин едва вдигна поглед към нея, за да я отпрати с кимване. Морах шепнеше нещо, прикрила устата си с длан.

— А после той направил какво? — попита слисано Катрин. — Не знаех, че мъжете могат да правят това. Какво е казала жена му — за Бога?

Алис затвори вратата зад гърба си, облегна се на нея и затвори очи. Чуваше кискането им дори през масивното дърво. Обърна се уморено и тръгна надолу по стълбите, през антрето и нагоре по витото тясно стълбище на кръглата кула към стаята на лорд Хю.

Хюго беше там. Седеше на ниско столче в краката на баща си, когато Алис влезе в стаята, и скочи да я поздрави. Алис залитна и лицето й пребледня, а после се обля в руменина.

— Мислех, че ще те видя чак след много дни — каза тя. — Хюго, о, Хюго!

Той взе ръката й и я стисна силно, за да я предупреди да мълчи. Старият лорд премести поглед от слабото, поруменяло лице на Алис към ведро усмихнатото лице на сина си.

— Прибрах се по-рано — каза Хюго с овладян тон. — Имам да изложа пред баща си един голям замисъл, и исках да видя отново всички ви. Как е жена ми? Благополучно ли върви бременността й?

— Тя е добре — каза Алис. Бе толкова останала без дъх, че едва можеше да говори, а не искаше да говори за Катрин. Искаше да го прегръща, да докосва лицето му, меката кожа около очите му, да целуне веселата му усмивка. Искаше да почувства ръцете му около тялото си, както я беше прегръщал онази нощ, онази първа нощ, и целувките му по косата си.

— Какъв е този твой план, Хюго? — попита старият лорд. Направи знак на Алис да застане зад стола му, тя прекоси стаята, за да отиде при него, и загледа оживеното лице на Хюго, докато той говореше.

— Става въпрос за Ван Еслин — каза Хюго. — Той има планове да подготви кораб за най-дългото плаване, което са предприемали — около Африка, та чак до земите на Япония. Разполага с корабния дневник на един холандски капитан, в който е показан безопасен път. Видях го, вярно е. И той планира да вземе стоки и разни дреболии, които да разменя през целия път и да се върне с товар от подправки и копринени платове и всякакви скъпи стоки. Това е великолепна възможност за нас, татко. Сигурен съм в успеха на начинанието.

— Търговия?

— Това не са дребни пазарски измами — каза Хюго бързо. — Почтена търговия е. Това е голямо приключение, по-вълнуващо от война, по-далечно от кръстоносен поход. Светът се променя, татко, и ние трябва да се променяме с него.

— А ако този голям кораб потъне? — попита цинично старият лорд.

Хюго сви рамене.

— Тогава губим залога — каза той. — Ван Еслин иска от нас само хиляда паунда, с които да го подкрепим. Можем да рискуваме хиляда паунда за облагите, които това начинание обещава да донесе.

— Хиляда паунда? — повтори слисано лорд Хю. — Хиляда?

— Но помисли какво ще получим в замяна, татко! — каза Хюго настойчиво. — Ще си върнем вложеното двайсетократно, може би петдесетократно. Ако при завръщането си донесат подправки и копринени платове, те могат да отидат в Лондон и да натрупат състояние, продавайки ги още на кея. Или могат да докарат товара в Нюкасъл, или дори да го откарат до Шотландия. Хората отчаяно търсят подправки — помисли си какви цени плащаме в готварницата! Това е начинът да направим състояние, а не като се мъчим да си събираме наемите от фермери, чиято реколта зависи от снега!

Лорд Хю поклати глава.

— Не — каза той бавно. — Не и докато аз съм господар тук.

Лицето на Хюго потъмня в един от внезапните му пристъпи на гняв.

— Ще ми обясните ли защо? — попита той, с треперещ глас.

— Защото ние сме благородници, а не търговци — каза лорд Хю с презрение. — Защото не знаем нищо за морето и за занятието на твоя приятел. Защото богатството и успехът на нашата фамилия се крепят на земята — придобиването и запазването на земя. Това е пътят към трайно богатство, останалото е просто използвачество и спекула в една или друга форма.

— Живеем в нов свят и сега нещата са различни — каза Хюго пламенно. — Ван Еслин казва, че дори не знаем какви земи може да открие корабът! С какви богатства може да се върне! Говори се за страни, в които използват златото и скъпоценните камъни като играчки! Където желаят нашите стоки повече от всичко друго!

Старият лорд отново поклати глава.

— Ти си млад човек с младежки амбиции, Хюго — каза той. — Аз обаче съм стар човек със старческа привързаност към реда. И докато съм жив, ще правим нещата постарому. Когато умра, можеш да постъпваш както пожелаеш. Но предполагам, че когато имаш собствен син, ще изпитваш също такава неохота да рискуваш наследството му, както аз нямам желание да рискувам с твоето.

Хюго изсумтя нетърпеливо и се устреми към вратата.

— Имам тук толкова власт, колкото и някоя жена! — изкрещя той. — Аз съм на трийсет и две години, татко, а вие ме третирате като дете. Не мога да го понеса! Ван Еслин е с една година по-млад от мен, а управлява бащината си компания. Бащата на Чарлс де Виър му е дал собствен дом и арендатори. Не мога да бъда ваша покорна пионка, татко, предупреждавам ви.

Лорд Хю кимна. Алис хвърли поглед към него, очаквайки, че ще избухне, но той седеше съвсем неподвижно, замислен.

— Разбирам това — каза той спокойно. — Кажи ми, Хюго. Кога иска парите този Ван Еслин?

— По това време догодина — каза Хюго. В разпалеността си, той се върна назад към баща си. — Но трябва да получи твърдо обещание за тях до есента.

— В такъв случай ще направя това за теб — каза старият лорд. — Ако Катрин благополучно роди син през октомври, тогава ще ти намеря хилядата паунда. И тези пари ще бъдат твои и на твоя син. Подарък за ознаменуване на раждането му. Можеш да правиш с тях каквото пожелаеш. Да купиш земя, която е добре поддържана и с установени ренти, или да ги хвърлиш на вятъра и да ги прахосаш по моретата с това начинание. Да видим как ще отсъждаш самият ти, когато имаш да се грижиш за собствен син, за ново поколение, което идва след теб.

— Ако Катрин роди син, получавам хиляда паунда? — попита Хюго.

Старият лорд кимна.

— Имаш думата ми — каза той.

Хюго пристъпи бързо към баща си, падна на едно коляно и му целуна ръка.

— Тогава ще натрупам състояние — каза той възторжено. — Защото Катрин е сигурна, че носи момче. Нали, Алис? Така смяташ, нали?

Алис кимна сковано. Вратът й беше схванат от напрежение.

— Ще отида при нея сега и ще видя как се чувства — каза Хюго с наслада. Той се поклони на баща си, кимна радостно на Алис и излезе с широки крачки от стаята. Алис не помръдна, когато вратата се затвори зад гърба му.

Старият лорд се изкиска.

— Най-сетне ще имам малко покой в този замък — отбеляза той. — Бих могъл да стана брачен посредник. Само чакай да видиш как ще я глези сега, когато тя означава наследник, бъдеще и хиляда паунда за него!

Алис раздвижи изтръпналите си устни в усмивка и взе книгата, от която му четеше.