Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (13)

А щом Старата зърна, че в двора

вече нямаше никакви хора,

до Добър Прием леко приседна,

13180 дружелюбно в очи го погледна

и му рече: „Добър Прием, мили,

във разцвета на твоите сили

все тъй хубав те виждам сега.

Мойта младост незнайно кога

13185 си отмина. Ти още си млад

и теб с нови неща този свят

ще дари, а на мен се налага

да се движа весден със тояга.

Във снагата ти днеска витае

13190 буйна сила, но никой не знае

и на тебе какво ще се случи.

Вероятно Съдба ще сполучи

подир време и теб да накара

да гориш като факел в пожара,

13195 който нито един не щади.

Ще се гмурнеш в ония води,

със които Венера увлича

всяка дама, която обича.

Но преди да те въглен опари

13200 и вълна да те силно удари,

трябва много все пак да внимаваш

да не се неподготвен явяваш.

На опасност безкрайно голяма

се излага младежът, щом няма

13205 наставления кой да му дава.

Ако в мене се вслушаш, тогава

ти ще стигнеш до пристан отраден.

Ех, да можех, когато бях млада,

на любовни игри да играя

13210 тъй изискано, както днес зная!…

Имах стройна, красива снага

и тъй мъчно ми става сега,

в огледалото щом се погледна

и се видя набръчкана, бледна;

13215 и щом спомня си в колко младежи

съм разпалила страстни копнежи.

Между тях аз се чувствах чудесно,

подлудявах ги с чара си лесно,

покорявах навред с красота

13220 и затуй от уста на уста

само моето име звучеше.

Върволица безспирна вървеше

накъм мен — не остана мъж тука

да не ми на вратата почука.

13225 Обещания щедро раздавах,

но не ги всеки път изпълнявах

и с това си държание често

принуждавах мъжете злочесто

да се чувстват и заедно с тях

13230 аз самата объркана бях.

Избухливи мъже, след кавгите,

ми разбиваха често вратите,

а накрая, едвам разтървани,

си отиваха целите в рани.

13235 В тези кървави разпри едни

тука свършваха своите дни,

в плен на ревност и люта омраза.

Даже Алгус^[1] не може ти каза

точно колко безсмислени свади

13240 съм видяла, макар че да вади

и събира е знаел отлично.

И да беше пресмятал той лично

с помощта на онез десет знака,

със които е можел на всяка

13245 сума да отбележи числото,

той не би ги пресметнал, защото

безброй разпри възбуждах тогава.

Ако можех да действам с такава

вещина, докато аз бях млада,

13250 припечелила бих над хиляда

лири стерлинги. Късно разбрах

колко глупава някога бях.

Цял живот си неука останах

и не се сериозно захванах

13255 при Амур нещо да понауча.

Ала все пак успях да получа

доста опитност ден подир ден,

тъй че няма по-веща от мен.

Искам с всичко, което днес знам,

13260 един ценен урок да ти дам,

че на този урок аз самата

проверих неведнъж правотата.

А да учиш на ум младежта

е похвално. Ти много неща

13265 не познаваш от днешния свят —

та нали си съвсем голобрад.

Дълго време се трудих безспир,

докато усвоих най-подир

тази ценна наука, а днес

13270 всеки би проявил интерес

в мъдростта ми да търси опора.

Не отбягвайте старите хора:

ум и опитност те са добили

и макар че не им стигат сили,

13275 добре гледат те своя имот,

припечелен със труд и със пот.

С ум и опит и аз се сдобих,

но за всичко прескъпо платих.

И аз мамех добрите младежи,

13280 омотали се в моите мрежи,

но и аз често лъгана бях

и затуй може би поумнях.

Осъзнах се, но късно. В измами

и тъга отлетя младостта ми.

13285 И щом тя безвъзвратно повехна,

никой дверите ми не открехна,

а преди денонощно почти

тълпа виждах пред свойте врати.

Аз изпадах в дълбока тъга

13290 и не помнех дори откога

не бе идвал при мен друг човек.

Не намирах за свойта скръб лек,

чувствах как ми се къса сърцето,

от печал непосилна обзето.

13295 Бях съвсем изоставена вече

и реших да замина далече.

Та нима бих живяла честито

някой ден със онези, които

ме ухажваха с явна наслада

13300 преди време, а днес със досада

безразлични вървят покрай мен

и ме гледат със поглед студен?

Който бе ме задирял тогава,

край дома ми сега преминава,

13305 без да дава за мен пет пари.

Тези, дето се клеха дори

във любов, следват вече друг път

и дъртачка сега ме зоват.

А дочух и по-груби слова…

13310 Момко мил, аз към всичко това

ще добавя, че никой освен

този, който е страдал, сломен

от тегло, не би нивга разбрал

със каква непосилна печал

13315 гледах аз на годините прежни,

щом си спомнех за думите нежни,

за ония тъй топли милувки,

за взаимните сластни целувки,

за прегръдките… Те безвъзвратно

13320 отлетяха и нивга обратно

не ще дойдат, не ще се повторят.

По-добре да попаднех в затвора,

във тъмница, от слънце лишена,

вместо днес да съм тъй състарена.

13325 Преди дарове вземах прекрасни,

а днес мъчат ме грижи ужасни

и нещата, които бях дала,

ме терзаят сега до премала.

Ах, защо се тъй рано родих?

13330 Пред кого ли изплакала бих,

сине мой, свойте скърби? Кой друг,

освен теб, утешил би ме тук?

Аз постигнала бих отмъщение,

ако моето ценно учение

13335 един ден ти така усвоиш,

че самият ти да отмъстиш

на онез негодяи. Дай, Боже,

във критични моменти да можеш

да си спомниш за моя урок.

13340 Тъй нещата разставил е Бог,

че дордето си все още млад ти,

да е много добра паметта ти.

Ах, какво преимущество тя е!…

Платон казва: «От всеки се знае,

13345 че най-пъргава, силна и свежа

е, без спор, паметта на младежа.»^[2]

Ако бях, момко, все още млада,

отмъщавала бих без пощада,

тъй че всеки човек би се слисал

13350 и едва ли би някой описал

чудесата, които ще сторя

срещу злите, безсъвестни хора.

Пет пари те за мен днес не дават

и от ден на ден по-груби стават,

13355 но за своето нагло държание

ще получат от Бог наказание.

Ще призная пред теб, че за тях

мен изобщо не ще ме е грях.

Аз съм с разум дарена от Бога,

13360 затова се надявам да мога

всички тях да оскубя, така че

да останат дори без петаче,

по бунищата голи да спят,

да ги червеи гадни ядат.

13365 Ще накажа и тези, които

във любов ми се клеха открито

и твърдяха, че в мой интерес

те ще служат с достойнство и чест.

Ще съм винаги с пълна кесия

13370 и ще правя така, че ония

лук да нямат дори на софрата

и да стигнат дотам в нищетата,

че обзети от ярост и бяс

до един да изпаднат в несвяст…

13375 Според мене е вече излишно

да тъгувам за нещо предишно.

Нищо никому няма да сторя —

толкоз бръчки лицето ми порят,

че от мен никой няма днес страх.

13380 Преди време тъй дълго ридах,

като чух, че развратници разни

са ме чернили с думи омразни.

Свойто минало денем и нощем

си припомням — то радва ме още,

13385 но е вече далеч отлетяло.

Как възражда се моето тяло,

щом представя си прежните дни,

изживените с жар младини,

по които сърцето ми пак

13390 се унася тъй в нощния мрак,

сякаш мойта душа подмладена

е пак в радостен блян потопена.

Макар лъгана често да бях,

все пак хубави дни изживях.

13395 Щом жената във своята младост

е видяла веселие, радост,

тя не ще е напразно живяла,

и особено щом е успяла

да спечели богатства, с които

13400 да се чувства доволна и сита.

Вече стара, по тези места

срещнах гневната Ревност и тя

тук на служба ме взе и ми каза

в тази кула теб строго да пазя

13405 (дано Бог, който с нас разполага,

и на теб, и на мен да помага!).

Знай, че много ще ме улесниш,

ако с мене добре се държиш.

Ала твоята външност прекрасна

13410 би била за мен много опасна,

ако заедно с ред красоти,

със които родил си се ти,

не си бил от Природа дарен

със ум трезвен и проникновен.

13415 И моментът, и мястото днес

са изцяло във наш интерес

и сега можем, без да се маем,

да си кажем какво ни терзае.

Ще ти дам аз напътствия разни

13420 и не е редно теб да те дразни,

че прекъсвам това изложение.

Не вменявам ти във задължение

да се в страсти любовни увличаш —

нали все някой ден ще обичаш.

13425 Ако ти да се влюбиш решиш,

според мен е добре да вървиш

в пътя, в който и аз бих вървяла,

ако вече не бях погрозняла.“

Тя въздъхна с тъга и замлъкна.

13430 И понеже той дума не гъкна,

а унесен в речта й, мълчеше,

тя помисли, че по-добре беше

за минутка да спре да говори.

Той не искаше с нея да спори

13435 и тя с явно доволство си рече:

„Мойте думи харесват му вече.

Щом мълчи, това май означава,

че напълно се с мен съгласява.“

После Старата пак продължи

13440 да ме блазни с прикрити лъжи,

да внушава тъй свойта доктрина,

че да чувствам сладникав пелина,

и макар че не ме тя обича,

в любов вечна пред мен да се врича.

13445 (От Добър Прием всъщност накрая

за това аз можах да узная.

Ако той поначало към мен

не се беше показал почтен

и на нея се бе доверил,

13450 без да ще, би на мен изменил;

но поне досега този мъж

не издаде ме нито веднъж

и изрично закле се, че няма

спрямо мен да си служи с измама).

13455 „Сине мой, нежна, хубава плът —

рече тя, — в любовта този път

аз ще те въведа, та наслада

да изпълни душата ти млада,

щом изцяло се ти довериш

13460 на словата ми! В тези игри

всеки може да падне във плен,

щом не е в любовта посветен.

Аз прекрасно познавам нещата,

затова отвори си душата

13465 за върховното мое изкуство.

Сине, който в любовното чувство

търси радост, той трябва да знае,

че приятно тегло любовта е.

На Амур правилата ще спазваш,

13470 но от плен ще се зорко предпазваш.

Аз едно по едно бих могла

тези важни за теб правила

да представя, но ти според мен

за тях усет си имаш вроден.

13475 Може някои тук да отмина

(те на брой са едва десетина),

но глупаците само робуват

на последните две; те не струват

дори пукната медна монета.

13480 Щом решиш да ми следваш съвета,

само първите осем зачитай;

а за другите даже ни питай,

че те водят до гибел ужасна.

Неизбежно ще бъде злощастно

13485 всяко младо създание, щом

подслон търси в един само дом.

Тук Амур, на Венера синът,

не е прав, затова този път

не му вярвай: изпада в несрета

13490 всеки, който му следва съвета.^[3]

Сине мой, нека теб щедростта

да те води. В различни места

приютявай сърцето си ти;

че не е редно то да пламти

13495 за едно място само. Внимавай

и не си го ни даром отдавай,

ни на заем. Добре е да можеш

и на търг да го някак предложиш.

Нека, който го купи, си каже,

13500 че изгода той няма, и даже

да се тюхка от яд безутешно,

че допуснал е някаква грешка,

и да търси за своя дух мир

на въжето или пък във вир.

13505 Стискай пръсти, щом трябва да даваш,

греби с шепите, щом получаваш.

Ти от този съвет се води,

щедростта поначало вреди,

освен в случай че малко дадеш

13510 и печалба след туй извлечеш,

като все си повтаряш: «Дано да

имам много голяма изгода!»

Нямам нищо против да даряваш,

щом имотът ти се умножава,

13515 и тогава не ще ти е жал

за нещата, които си дал.

Оправдан е такъв дар, нали?

Със лъка и с онез пет стрели^[4]

ти показваш се толкоз умел,

13520 че попадаш в желаната цел,

и опъваш така тетивата,

че в сравнение с тебе в стрелбата

и Амур по-неточен е даже.

Впрочем, ти как могъл би кажеш

13525 дали точно в целта ще улучиш.

Някой път може тъй да се случи,

че стрелата сама да намери

този, в който човек не се мери.

Като гледам с какъв майсторлък

13530 ти умееш да стреляш със лък,

заключавам, че аз няма как

да ти давам акъл. Знай все пак,

че лъкът би могъл да удари

дори някой от твойте другари,

13535 който в нужда ти често помага.

Според мен не се никак налага

аз на тебе да давам съвет

в какви дрехи ще си най-напет,

как ще трябва да се разкрасяваш,

13540 как околните да впечатляваш —

та ти винаги носиш се с вкус.

Нали знаеш почти наизуст

оназ песен за Пигмалион^[5]?

При разходки из този район

13545 си я чувал от мен много пъти.

За да бъде приятен видът ти,

безусловно знай как и кога

да нагиздиш тъй свойта снага,

както знае стар вол да оре

13550 (пък и може дори по-добре!).

Но защо в настоящия час

със това занимавам те аз?

И без туй ти достатъчно знаеш.

Аз готова съм, щом пожелаеш

13555 и щом трябва, да те наставлявам,

но най-важно ще е да внимаваш

да не би в любовта да сгрешиш.

Щом на верен приятел държиш,

любовта си отдай и мечтите

13560 на младежа!^[6] Той много цени те,

но не се прекалено увличай,

а и други младежи обичай!

Чрез тях, следвайки мойте съвети,

ще натрупаш богатства безчетни.

13565 Който знае да скубе добре,

сред богатите нека се вре,

стига джоба си те да не стискат.

Добър Прием, каквото поиска,

от тях взел би, щом ги уверява,

13570 че им своите чувства отдава,

че не би се с друг свързал, дори

ако той го отрупа с пари,

че би злато несметно получил,

ако в бъдното нявга се случи

13575 да даде свойта роза на друг.

На тоз, който за розата тук

го помоли, той нека внуши му,

че единствено той ще я има,

като му спомене, че мнозина

са го търсили в тази градина.

И хиляда мъже да го срещнат,

13580 все за моя съвет да се сеща

и да казва на всеки от тях

«Щом на тебе я аз обещах,

13585 ще я имаш единствено ти.

Нека Бог не ми нивга прости,

наруша ли аз своя оброк!»

Всъщност Бог не е толкова строг

в този случай: при клетва такава

13590 боговете най-лесно прощават —

те това не го смятат за грях

и на него поглеждат със смях;

пък и те се от клетва отричат,

ако с нова любов заобичат,

13595 Клел се Юпитер даже и в ада,

че в Юнона е влюбен и страда,

ала клетвата си нарушавал

и не се ни най-малко смущавал.

Който влиза във връзки любовни

13600 трябва с клетви, макар и лъжовни

да се врича във разни светци.

Боговете, тез висши отци,

много примери дали са нам.

Така както с увереност знам,

13605 че към всички нас Господ е благ,

така смятам за кръгъл глупак

който гледа съвсем доверчиво

на любовните клетви. Менливо

е сърцето човешко: у всички

13610 има някакви трайни привички

да изменят на клетвени думи.

Ти опичай добре своя ум и

знай, че ходиш ли из панаира,

и от теб ще се такса събира.

13615 Щом в една воденица не си

смлял брашното, тогава търси

някой друг мелничар. Много ясно,

че за мишката става опасно,

щом една дупка има в стената

13620 Туй валидно е и за жената:

в пазарлък ли е с нея, мъжът

й отстъпва почти всеки път

и налози високи тя взима

от тоз, който държи да я има.

13625 Ако някого тя уверява,

че се само на него отдава,

знай, че пълна нелепост това е.

Таз, която твърди, че желае

цял живот един мъж да обича,

13630 от природата си се отрича.

Пресвети Лифар, клетва ти давам,

че с това тя робиня му става —

ако никой друг мъж не зачита,

за щастлив живот нека не пита!

13635 От кого любов тя ще получи,

щом мъжът й бездушен се случи?

Често пъти от слабост жената

на един си обрича душата,

но това не й носи отрада.

13640 Всъщност тя у мъжете досада

предизвиква, за смях дори става

и със свойте мечти се прощава.

В Картаген едно време Дидона^[7]

на Еней и сърце, и корона

13645 с безрезервна любов била дала,

но задълго не го задържала.

Предоставяйки му и храна,

и подслон в свойта родна страна,

тя се влюбила лудо в героя,

13650 изоставил превзетата Троя.

И другарите му тя зачела:

от любов към Еней се заела

в кратък срок да поправи изцяло

всички кораби. Своето тяло

13655 както и своя град несломим,

тя отдала на своя любим.

Във ответ и троянецът смел

пред Дидона с обет се заклел

да я люби и тачи, дордето

13660 във гърдите му бие сърцето.

Не след дълго Еней осквернил

тоз обет — от Дидона се скрил,

във открито море се отправил

и безсъвестно я изоставил.

13665 И когато Дидона разбрала,

че се е на изменник отдала,

на часа да умре тя решила,

меч във своята стая открила

и на меча челичен върхът

13670 се забол в изтомената гръд.

Ужас шеметен всички обхванал…

И днес питам се кой би останал

безучастен, студен, безразличен,

като гледал как мечът челичен

13675 е отворил убийствена рана

след една непростима измяна.

        Не могла да дочака Филида

Демофонт^[8], своя мил, и преди да

си надене от мъка въжето,

13680 тя го люто проклела, задето

нарушил своя брачен обет

и останал години наред

във далечния град… А защо на

Парис^[9] тъй отмиляла Енона?

13685 Нему тя си отдала душата,

той дарил я с любов за отплата,

обещал да й е до гроб верен,

но обетът му бил ефимерен.

И макар че на дънер висок,

13690 на брега на планински поток,

Парис с нож по кората му гладка

издълбал свойта изповед кратка,

че дори Ксант^[10] да текне нагоре,

все ще люби той свойта изгора,

13695 в крайна сметка неверник излязъл

и обетът се празен оказал:

уви, той изменил на Енона,

ала Ксант не потекъл към склона.

А как Язон излъгал Медея?

13700 Този клетвопрестъпник към нея

се отнесъл със подлост ужасна.

Та нали тя от участ злощастна

го спасила със свойта магия

във неравния бой със ония

13705 огнедишащи бикове, дето

щели Язон на малки парчета

да разкъсат! Нали тя самата

упоила със билки змията

и я в сън непробуден приспала!

13710 Нали тъкмо Медея успяла

с хитрост вражия стан да учуди

и войниците му като луди

помежду си жестоко се сбили,

а пък тя в това време спасила

13715 Язон, който бил хвърлил сред тях

голям камък със силен замах.

С нейна помощ бил план набелязан

как със хитрост и с опиум Язон

може Златното руно да вземе.

13720 И за Езон намерила време,

за да му възроди младостта.

Толкоз силна била любовта

на Медея. От Язон в ответ

тя надявала се на свой ред

13725 на взаимност и обич без мяра,

ала той й платил с изневяра.

За измяната щом тя разбрала,

в яростта си не се овладяла

и от болка във същия час

13730 тя напълно изгубила свяст,

а след туй си убила децата

заради подлостта на бащата.

Дори мащеха сигурно няма

да постъпи със злост по-голяма.

13735 Още примери мога да давам,

но не искам да те отегчавам.

Щом прибягва мъжът до лъжи,

на свой ред и жената дължи

да постъпва към него с измама.

13740 Грешка сторила би една дама,

ако само с един мъж се има.

За жената са необходими

много връзки, дордето е млада,

та по нея мнозина да страдат.

13745 Ако външен чар няма, тогава

пред мъжете горд вид да си дава:

те дордето не са се сдобили

с любовта й, ни средства, ни сили

не скъпят. А към тези, които

13750 безразлични са уж, упорито

нека тя се любезна показва,

но приличие строго да спазва.

Нека също тъй песни да знае,

на различни игри да играе

13755 и от долни раздори да бяга…

Ако грозна е, нека полага

грижи все да е с вкус пременена

и с бижута да е натъкмена.

А когато косата й пада

13760 и безспир туй я кара да страда

и бербери решат да я стрижат

под предлог, че за нея се грижат

да не би своя чар да изгуби,

или пък щом я някой оскубе,

13765 от небивала ярост обзет,

тъй че никога тя занапред

да не може сама да гласи

според модата свойте коси,

най-уместно било би жената

13770 да помисли да вземе косата

на покойница… Даже със свила

тя косата си би заменила^[11],

а пък в случая, щом се налага,

може и багрила да прилага:

13775 коренища, тревички, листенца,

плодове, млади клонки, цветенца

(може едри, а може и дребни —

от тях някои са и целебни).

Ако тя с възрастта си посърне

13780 и реши свежестта си да върне,

да изглежда по-нежна и млада

нека купи си грим и помада

(но от тях и в запас да остава).

При това нека много внимава

13785 да не би някой сплетник да каже,

че със кремове разни се маже —

неприятно ще е да се случи

за това някой друг да научи.

Ако тя е със хубава шия,

13790 нека иска, когато си шие

нови рокли, шивачът да гледа

деколтето да е цяла педя —

да се вижда пленителна плът

от врата и от младата гръд.

13795 Щом дебели й са раменете

и държи да привлича мъжете,

със които танцува на бала,

по-пленителна би се видяла,

щом се с нови премени явява.

13800 Нека никак не се притеснява,

по ръцете си пъпки че има:

в такъв случай игла остра взима

и ги махва една по една;

може също, от друга страна,

13805 в ръкавици добре да ги скрива.

Щом държи да изглежда красива,

а е с бюст доста пищен, тогава

нека нивга не се забавлява

със познати и близки, преди

13810 да е стегнала свойте гърди

със подхождаща ивица плат

или с шал, здраво вързан отзад.

Изключително важно е тя

там, където прекарва нощта,

13815 за реда много зорко да бди

и да гледа да няма следи

ни от паяци, нито от прах.

И тогава не ще я е страх,

че тоз, който я е придружил,

13820 облеклото си би измърсил.

Щом желае добре да танцува,

нека нови обувки обува,

а щом има дебели крака,

да си слага чорапи — така

13825 тя ще скрива сравнително лесно

всички свои недъзи телесни.

Най-добре е, когато приказва,

малко свойте зъби да показва,

а щом лош е дъхът й, не следва

13830 тя на гладно със друг да беседва;

най-добре е до хора тогава

въобще да не се приближава.

Със финес трябва тя да умее,

щом й дойде до смях, да се смее,

13835 на страните с трапчинки изкусни;

но не бива при смях свойте устни

да отваря пределно широко,

нито пък да се смее високо:

щом смехът надалеч отзвучава,

13840 той околните хора смущава

и затуй не е редно жената

да си много отваря устата.

Ако има пък грозни зъби,

да ги крие добре, да не би

13845 със вида си мъжете да дразни.

И за плач има начини разни,

но тук всяка е веща, така че

може, гдето рече, да заплаче.

Към жената дори да си мил,

13850 да не си й ни зло причинил,

ни обида, ни скръб, често пъти

без причина сълзите текат й.

Но мъжът в никой случай не бива

да се трогва. Дори да пролива

13855 тя сълзи като капки дъждовни.

Почти винаги те са лъжовни.

Щом пред теб се разплаче жена,

знай, че тя ти крои хитрина.

Ако жалостен вид си придава,

13860 много важно ще е да внимава

да не я във лъжа уличат,

че тогава не ще й простят.

Как да действа една дама, щом

гости има във нейния дом?

13865 Преди място сред тях да заеме,

нека им отдели малко време,

за да видят как тя всяко нещо

е направила сръчно и вещо.

Миг преди на софрата да седне,

13870 за последен път нека погледне

дали вкъщи е всичко наред.

На трапезата й най-напред

всички гости заемат места,

подир тях настанява се тя,

13875 а пък после им хляба показва

и на всеки филия отрязва.

След туй ядене тя им сервира,

като всеки гост сам си избира

каква точно храна ще яде:

13880 на един свински врат ще даде,

на друг — кълка, на трети — крилце,

всеки път — от душа и сърце.

Да внимава със сосове тлъсти

да не цапа тя своите пръсти

13885 и добре да си бърше ръцете.

Хляб да чупи на малки парчета,

да поема така всяка хапка

със устата си, че нито капка,

нито дребна троха никой път

13890 да не пада по нейната гръд.

А когато от чаша отпива,

да следи да не се хич разлива

питието й, че в лакомия

ще я мигом упрекнат ония,

13895 дето я забележат, и доста

от тях биха я взели за проста.

Да поднася стакан до устата,

чак когато преглътне храната;

свойте устни добре да избърсва,

13900 та по тях мазнина да не лъсва,

че когато по горната устна

има мазно от ястие вкусно,

и във виното мазно остава,

пък и чашата се замърсява,

13905 а това не е никак красиво.

И дори да е жадна, не бива

на един дъх стакан да гаврътва.

Нека виното бавно преглътва,

че ако някой път прекали,

13910 ще е срам и позор — та нали

ще се чуе на много места,

че досущ като смок пие тя.

И чудесно да е питието,

нека тя не налапва шишето,

13915 както правят жените кърмачки.

Според мен те са кръгли глупачки,

щом със вино така се наливат,

сякаш в някакъв съд го изливат.

Затуй важно е със постоянство

13920 всяка умна жена от пиянство

да се пази, че щом се напие,

тя не би могла тайни да крие,

а това си е явна злина.

Щом напие се, всяка жена

13925 ще говори, каквото й текне

и престижът й тъй ще олекне,

че у всички ще буди насмешка.

Срам голям би било дрямка тежка

да обори жената на маса.

13930 Колко много досадни неща са

ненадейно, уви, преживели

тез, които не са съумели

да надвият съня си! Как може

да превърнеш софрата на ложе,

13935 а до теб друг безспир да лудува!

Та това би могло да ни струва

неприятности, болки, злини:

назад могат да паднат едни,

встрани — други, а трети — напред,

13940 да се блъснат във някой предмет,

да си счупят я крак, я глава

я ръка… Според мен затова

нащрек трябва да бъдат жените.

Нека помнят те как след вълните

13945 Палинур^[12], онзи верен кормчия,

и в спокойно море, и в стихия

водел кораба доста умело.

Но когато го дрямка обзела,

от кормилото в морската бездна

13950 се катурил и мигом изчезнал,

та другарите му сред морето

го оплакали с болка в сърцето.

Освен туй, най-добре е жената

да се включи навреме в играта.

13955 Закъснее ли, нека да знае,

че не ще я след туй пожелае

никой мъж. Ако още е млада,

в любовта нека търси отрада,

че щом старост потропа на прага,

13960 любовта начаса ще избяга.

Старостта неизменно ограбва

хищно всяка жена, затуй трябва

тя в разцвета на своята младост

да изпита голямата сладост

13965 на любовния плод. Щом не люби,

безразсъдно си времето губи.

Подцени ли тя моя съвет,

моя толкова важен завет,

ще се кае, когато след време

13970 старостта този шанс й отнеме.

Тя в мен вярва — туй твърдо го знам

и затуй правила ще й дам,

та щом тя се разумна показва,

неотклонно до гроб да ги спазва

13975 и молитви за сетна отплата

да мълви всеки ден за душата

на онази, която й дава

препоръки и я поучава.

Тез поуки ще влязат и в книга,

13980 та до всички младежи да стигат.

Сине мой, аз сега забелязвам,

че записваш туй, що ти приказвам,

на сърцето в тефтера голям.

И когато окажеш се сам

13985 в някой град надалече оттук,

на наставници върли напук,

преподавай, подкрепян от Бог,

и на другите моя урок:

в коридори, в салони, в градини,

13990 из гори и усойни падини,

из мазета или по тавани,

из долове или по поляни.

Ще ти дам разрешително аз

да сформираш училищен клас,

13995 за да можеш урока ми там

да предаваш. Но трябва ти сам

да го знаеш така, че от всеки

той да бъде запомнен навеки.

        Освен туй, щом е млада жената,

14000 не е редно тя все в одаята

да стои, че тогаз кой ще знае

на лице и на стан тя каква е.

Просто никой не ще я познава…

Нека често се в църква явява

14005 и във празнични дни на хорото,

на сборове и сватби, защото

бог Амур добре знае къде са

всички млади, той там служи меса

и ги в своите тайнства въвежда.

14010         Нека всяка добре да оглежда,

как стои й премяната нова,

а когато е вече готова

да излиза от къщи, тогава

много важно ще е да внимава

14015 да не е на вид ни срамежлива,

ни наперена, ни горделива.

Нека всичките нейни привички

и обноски се нравят на всички —

да не бъде тя нито ленива,

14020 ни припряна, тъй стан да извива,

че да няма там друга девойка

със такава пленителна стойка.

Да внимава с какво се обува,

а когато обувки купува,

14025 нека гледа дали й са сгодни

и дали са наистина модни.

До петите щом роклята стига,

нека леко я тя приповдига

отстрани и отпред и така

14030 тя на свойте изящни крака

ветровинка ще може да прави,

а когато на път се отправи

по-свободно и леко ще крачи.

Нека винаги стъпва така, че

14035 да се вижда от всекиго как

е обут един прелестен крак.

Ако хладно е вън и палто

си е сложила тя, нека то

тъй стои, че красивият стан

14040 да е много добре очертан,

да личи, че е с нови премени,

с перли ситни, със вкус украсени,

че коланът със злато обшит е.

И кесията си на открито

14045 да държи — важно е да се знае,

че заможна и тачена тя е.

С две ръце тъй мантото да хване,

че разтворено то да остане,

та със профила си да напомни

14050 за паун със опашка огромна.

Между хората тъй да се движи,

че да могат добре те да виждат

как пленително тя се обръща,

с какъв жест си палтото разгръща,

14055 как прекрасните форми на стана

са пристегнати в нова премяна,

как в одеждите всичко е модно

и как в тях тя се чувства свободно.

А пък щом не е много красива,

14060 нека бъде все пак предвидлива

да покаже, че има фин вкус,

на тила си да свие кок рус

и да помни добре, че жената,

щом добре си поддържа косата,

14065 все пак може да храни надежда,

че на вид тя добре ще изглежда.

Трябва всяка жена да прилича

на вълк, който към стадото тича —

за да хване една, той напада

14070 двеста, триста и даже хиляда.

Предварително как той ще знае

от тях жертвата точно коя е?

И жената, със хитри кроежи,

трябва доста добре свойте мрежи

14075 пред голям брой мъже да заложи,

че тя иначе няма да може

да предвиди кой жертва ще стане.

За да може един мъж да хване,

ще е нужно към много да метне

14080 свойта въдица. Някой най-сетне,

сред голямото множество луди,

на поредните нейни заблуди

ще повярва — нали хитростта

често пъти крепи любовта.

14085 Ако случи се тъй някой път,

че се много мъже уловят,

всяка умна жена ще внимава,

ако срещи им тя обявява,

да не са те в един и същ час,

14090 че опасно ще стане тогаз.

Щом се видят измамени те,

никой свестен мъж няма да ще

да се вижда с такава жена.

А каква по-голяма злина!

14095 Та това хем би я наскърбило,

хем от дарове би я лишило.

Види ли, че мъжът затлъстява,

да не му тя храна много дава;

от такива жената могла би

14100 где каквото намери да граби

и да ги до просия докара.

Ако няма тя в себе си вяра

и не следва тоз принцип, ще губи.

Една дама не бива да люби

14105 беден мъж. Ако той е бедняк

не ще струва и пукнат петак,

бил той Омир или пък Овидий…

Да не се влюбва тя, ако види,

че по кръчмите той се пилее,

14110 че щом там ходи, вятър го вее.

Най-добре ще е всяка жена

от такъв да стои настрана.

Щом бижута мъжът й предлага,

нека тя ги приеме веднага —

14115 такъв дар хем на нея чест прави,

хем ще му задоволство достави.

Не е редно жена да обича

този, който се пищно облича

или който пред всеки се хвали

14120 с красотата си. В него едва ли,

освен гордост, човек би открил

друго нещо. И Господ би бил

отвратен от суетност такава,

както с право за туй споменава

14125 Птолемей в своя ценен трактат.

Щом е горд, той ще е глуповат

и нима би могъл да обича?

Ако днес пред една той се врича,

и пред втора след ден ще го стори,

14130 а когато за обич говори,

то е с цел подлостта си да скрива.

Колко скръб от съпрузи такива

е познала жената! Но щом

някой мъж влезе в нейния дом

14135 с обещания щедри, решен

да й стане съпруг някой ден

или близък другар, тя тогава

нека все пак надежди му дава,

но дорде не му пипне парата,

14140 да не ляга със него в кревата.

А когато мъжът й отправи

саморъчно писмо и представи

в него свойто интимно желание,

нека тя със голямо внимание

14145 провери дали то е почтено,

или има там нещо скроено.

След това кратък отговор нека

да напише, ала на човека

да не го тя изпраща веднага:

14150 ако няколко дена отлага,

любовта му това ще подбужда…

И от хитрости тук има нужда.

Мъжът даже да се изповяда,

не е редно една жена млада

14155 да му лесно подава ръка.

Но погрешно е също така

да отхвърля от раз любовта му.

Би могла във началото само

да държи този мъж в напрежение,

14160 да му вдъхва и страх, и съмнение,

и кураж. Ала щом неведнъж

се е вричал в любов един мъж

пред жената и щом й се нрави,

най-добре ще е, без да се бави,

14165 тя избраника си да накара

да й има за цял живот вяра

и подобно на прах разпилян

да се пръсне страхът, насъбран

у мъжа. Ако той е готов

14170 за взаимност и чиста любов,

нека, ползвайки си хитрините,

тя пред Господа Бог и светците

клетва с кръст да положи, че друг

мъж не ще избере за съпруг,

14175 а щом много на него държи,

нека тъй свойта реч продължи:

«В свети Петър и в Бог, господине,

се заклевам сега, че един е

моят избор: на теб се отдавам

14180 не защото скъп дар получавам,

а защото любов в мен гори.

Никой друг мен не ще покори,

да ми дава каквото си ще.

На мнозина отказах, а те

14185 бяха знатни и доста богати,

но ти само плени ми душата

с дивна песен и с чудна магия.»

И тогава на мъжката шия

щом увисне тя с ласки безброй,

14190 ще загуби акъла си той.

Ако моят съвет й допада,

нека скубе го тя без пощада,

та без пукнат петак да остане.

Този номер могъл би да стане

14195 много лесно при всяка жена:

колкото по-висока цена

един мъж е съгласен да дава,

толкоз по-скъпа тя ще му става.

Ако даром човек нещо взема,

14200 често то му омръзва след време,

а пък щом нищо то не му струва,

той изобщо не ще се страхува,

че то може да се пропилее.

За такваз вещ човек не милее.

14205 За да скубеш е нужно умение.

Туй еднакво важи, без съмнение,

и за дойката, и за сестрата,

за добрия лакей, за слугата,

и за майката, стига самата

14210 тя да има все пак ум в главата.

Ако някому те се подмазват,

той за тях все по нещо запазва:

чехли, риза, палто, ръкавици.

Нека те като лакоми птици

14215 да отмъкват от него каквото

под ръка им попадне, защото

зле ще бъде, щом те го оставят

със имота си сам да се справя.

Нека, както в хазартни игри,

14220 да загуби той свойте пари

и от пламенна страст по жената

да прахоса до грам свойто злато.

Една плячка се свършва без време,

ако всеки ламти да си вземе.

14225 Нека те му рекат, че жена му

няма как със една рокля само

между хората да се представя.

А след туй с важен тон да добавят:

«В свети Жил се кълнем, че да беше

14230 друг на твоето място, тя щеше

в облекло на кралица да ходи,

съобразно с последната мода.»

А на нея да кажат: «Госпожо,

обясни ни най-сетне как може

14235 да си толкова чак търпелива.

Та нима за една рокля бива

ти от толкова време да чакаш?»

Със престорена скромност тя, сякаш

не е нивга приемала дар,

14240 ще им каже да млъкнат, макар

тез слова да й радват сърцето.

Но ако той все пак се досети,

че по нея богатства пилее

и съвсем притеснено живее,

14245 като всичко на нея дарява,

нека тя пари в заем тогава

да му иска, но давайки дума,

че ще върне заетата сума

в срок най-кратък (ала с намерение

14250 да не спази това задължение).

Ако бъде от друг посетена

(нали тя е с момци обградена,

макар че ни един не обича

и пред никой в любов не се врича),

14255 нека тя му се скришом оплаче

със въздишки дълбоки, така че

той да й непременно повярва,

че дълга си тя още не сварва

да плати, че е дала в залог

14260 свойта най-скъпа дреха, та в срок

да му се издължи и след време

да не го плаща с лихви големи.

Нека каже му тя, натъжена,

че наистина е притеснена,

14265 че усеща бодежи в сърцето

и че тъй ще се чувства, дордето

не й някой откупи залога.

Като види в каква изнемога

е жената, наивникът явно

14270 ще извади пари незабавно

и за нейна голяма утеха

ще откупи прекрасната дреха.

Тя могла би да скрие таз вещ

от добрия наивен младеж

14275 в сандък, който добре обкован е,

и тогаз лесно той ще се хване

на любимата си на лъжата,

тъй че тя да му пипне парата.

Нека той, щом си работа няма,

14280 търси в нейната къща голяма

тази дреха!… Жената, щом иска,

би могла и от друг да изстиска

я елече, я сърмен колан,

нова рокля или пък гердан,

14285 а защо не и джобни пари.

Ако плахо й той довери,

че ще й подари туй, което

иска тя, и с ръка на сърцето

закълне се, че без да се бави,

14290 всичко скоро ще й предостави,

във такъв случай най подобава

да не му се тя предоверява.

Аз от тия мъже нечестиви

дочух толкова клетви лъжливи,

14295 че дори и светците във рая

са по-малко, доколкото зная.

Ако този любовник съвсем е

обеднял, нека заем да вземе,

за да има какво да й дава.

14300 Инак нека не й се вестява!

Ако опит тя в тез дела има,

да се прави, че страх я обзима

и че смут във душата усеща,

ако своя мил вкъщи посреща.

14305 А на него да каже най-ясно,

че тез срещи са нещо опасно,

че щом тайно приема го тук,

всъщност мами тя своя съпруг

и че смърт я очаква, във случай

14310 че мъжът й таз тайна научи.

Дори той да се сърди и даже

да я плаши, тя нека му каже

да излезе от нейната стая…

Да размисли след туй и накрая

14315 нека тя го все пак задържи.

Ако никой човек не кръжи

край дома й в момента, когато

той пристига за среща, жената

да му тихо вратата отвори.

14320 Щом той влезе и я заговори,

нека тя му изрично припомни,

че ги дебне опасност огромна,

ако някак мъжът й узнае,

че край нейния дом се мотае

14325 непознат пришълец всяка нощ.

И не ще се спаси той ни с нож,

ни със щит, нито с кол, ни с топор,

и не може се скри ни в обор,

ни в кошара: веднъж забелязан,

14330 на парчета ще бъде нарязан.

После нека въздиша тя с вид

недоволен, дори ядовит,

и ревниво да го обвинява,

че почти всеки път закъснява,

14335 че е ходил при друга на среща,

че на нечии ласки горещи

отговаря й той със измяна,

че тя вече се чувства презряна

и сама на позор се обрича

14340 със това, че го още обича.

И тогаз на любовника клет,

от съчувствие мигом обзет

ще му стане за сетен път ясно,

че го люби тя честно и страстно

14345 и че станала е по-ревнива

от Вулкан^[13], който някак открива,

че жена му Венера се люби

със бог Марс, и без време да губи,

от пиринч мрежи той изковал

14350 и със тях ги така омотал,

като че във капан той ги хванал.

Но Вулкан изигран си останал,

макар в случая лично да бил

вероломството им той разкрил —

14355 луд е който си мисли, че само

със един мъж се люби жена му.

И Вулкан с умолителен глас

призовал боговете тогаз,

а те, щом ги в леглото видели,

14360 продължително време се смели.

Красотата на тази богиня

развълнувала явно мнозина,

ала тя пребледняла от срам,

че във грях била хваната там.

14365 А пък всъщност не е никак трудно

да се види, че с тях нищо чудно

не се случва. Вулкан грозен бил,

прах от въглища бил му покрил

както челото, тъй и косата,

14370 слепоочията и брадата.

И макар че той бил неин мъж,

не го срещнала тя ни веднъж

дружелюбно, доколкото знам.

Тя и Парис^[14], сина на Приам,

14375 пък и Авесалом^[15], без съмнение,

би докарала до омерзение,

ако тя била тяхна съпруга.

Та нали в този свят всяка друга

жена, вярна на своите нрави,

14380 на съпруга си зло често прави.

По върховната воля господна

тук жената се ражда свободна,

ала бракът с мъжа я лишава

от правата, които й дава

14385 предобрата Природа. Та как,

ако малко разсъдиш все пак,

ще приемеш, че тъкмо Робен

за съпруг на Мари е роден

и че Жак е роден за Анет?

14390 От Природа не чакай строг ред,

чедо мое. До днешния ден

в любовта няма ред утвърден:

всяка може да бъде на всеки

и така ще е явно навеки.

14395 Ако някоя има годеж

със обичан от нея младеж,

а след туй се венчаят пред Бога

и му стане жена, за да могат

да живеят щастливо, задружно,

14400 да избягват раздори ненужни,

да се грижат добре за децата,

един ден ще покаже жената,

та била лоша тя или мила,

та било с добрина или силом,

14405 че желае да бъде свободна.

За една жена на̀й е изгодно

Свобода да й бъде подвластна,

да й е всеки път съпричастна.

Ето тъкмо по тези причини

14410 през изтеклите вече години

са се случили много злини,

предизвикани все от жени.

Десетина ти бих изредила,

а пък другите бих ти спестила,

14415 че не искам да си отегчен.

Всеки мъж, от жена запленен,

за съпруга държал да я вземе,

стига друг да не му я отнеме

и да сложи на нея ръка.

14420 Но мъжът можел също така,

удоволствие щом си направи,

вероломно да я изостави,

Затова помежду си мъжете

се избивали и с векове те

14425 своя бащински дълг най-нехайно

пренебрегвали. После незнайно

кой коварен ум брака въвел

и така свободата им взел.

И Хораций правдиви слова

14430 е изказал за всичко това

за поука на младите хора.

Пред теб искам сега да повторя

туй, което от него аз знам,

без да чувствам ни свян, нито срам.

14435 И така, както казва Хораций^[16],

съществували много глупаци

по света, преди още Елена

да била на земята родена.

Те подклаждали разпри, войни

14440 с много жертви и много злини

(за тях няма вест в ни една книга

и до нас, уви, нищо не стига).

А Елена, тъй както се знае,

с голям опит в кавгите била е:

14445 от край време та чак досега

лесно влизат жените в кавга

и то тъкмо с мъжете, които

ги обичат и тачат открито,

и отдавайки им дух и тяло,

14450 си затриват живота изцяло.

За да видиш каква чудна власт

упражнява Природа над нас,

много примери бих изброила

(и във книга ги бих изредила).

14455 Щом човек птици в клетка постави

и след туй всичко нужно направи

да се чувстват във нея охолно,

те ще пеят, но не драговолно,

а потиснати, с мъка в сърцата,

14460 и ще страдат весден по гората,

ще копнеят безспир в лес зелен

да посрещат изгрелия ден.

Даже той да рече да ги храни

всеки път със храни най-отбрани,

14465 те ще търсят удобен отвор

към зеления горски простор,

ще ги тегли изконен копнеж

към свободен, към волен летеж

Волен е и духът на жените

14470 и значение няма дали те

са девойки, или са сгодени,

или пък вече са задомени.

Всички те, накъдето да ходят,

от един стремеж само се водят —

14475 да живеят напълно свободно,

а пък щом им е всичко угодно,

слободии ще ги съблазнят.

Към това се стреми и мъжът…

Ако стане монах, той започва

14480 да се кае и поглед насочва

зад пределите на манастира,

но спасение там не съзира

и живее унил, угнетен,

но с надежда, че все някой ден

14485 ще си върне той пак свободата.

Тоз извечен стремеж на душата

ще го мъчи и трови безспир

и да иде във друг манастир,

Той прилича на риба, която

14490 влиза в слепия кош и когато

да излезе навън пожелае,

забелязва, уви, че това е

невъзможно, че щом там се пъхне,

в скоро време тя там ще издъхне.

14495 А които край коша минават,

начаса изумени остават,

като виждат, че там тя се мята

във омая за тях непозната,

и понеже, от друга страна,

14500 в коша има богата храна,

за каквато ламтят всички те,

несъмнено на тях им се ще

да се някак при нея проврат,

ту насам, ту натам се въртят,

14505 най-накрая откриват отвора

и попадат сами във затвора.

Но веднъж влезли вече във коша,

те се чувстват наистина лошо,

до последен дъх сили напрягат

14510 дано някак навън да избягат,

но напразни са тези стремежи…

Дори по-зле, отколкото в мрежи,

в коша блъскат се те с всичка сила,

но смъртта само би ги спасила.

14515 Щом е влязъл веднъж в манастира,

човек изход, уви, не намира.

Да е даже с невидими дрехи,

с бързоходни ботуши, с доспехи

и със сила безкрайно голяма,

14520 от Природа човек нивга няма

да избяга. Не е ли свободен,

той фактически става негоден,

та дори да се сам убеждава,

че покой му килията дава.

14525 Но защо от Природа да бяга,

ако тя свобода му предлага?

Неслучайно Хораций говори^[17],

че не бива човек да се бори

срещу нея. Дори и насила

14530 да я гониш в ръката със вила,

тичешком пак при теб тя се връща

и остава вовек вездесъща.

От какъвто и ще да си род,

не ще нивга спреш нейния ход,

14535 със каквито дела да се хванеш,

ти под неин контрол ще останеш.

Нито сила, ни заговор може

пред Природа преграда да сложи.

Та не е у Венера вината,

14540 след като поначало жената

от свободен живот се нуждае

и самата й същност в това е.

На приятни любовни игри

често тя се отдава, дори

14545 и когато законен брак сключи

(както впрочем Природа я учи;

а Природа за нас на земята

е по-нужна дори от храната).

Вземи котенце, плъх невидяло,

14550 и почни от самото начало

да го храниш с храна най-отбрана,

но издай безусловна забрана

ни един да не си позволява

на туй котенце мишки да дава.

14555 И ще видиш, че щом там пребяга

мишка, то върху нея веднага

ще се хвърли. А би могло даже

зарад мишките да се откаже

от храната, която му даваш.

14560 Вероятно и сам осъзнаваш,

че и сили весден да хабиш,

котка с мишка не ще помириш.

Ако някой мъж конче захване

да отгледа, дорде жребец стане,

14565 но далече от млади кобили;

щом порасне, тоз кон ще изцвили,

ако близо кобили съзре,

и не ще го тогава възпре

никой с нищо на белия свят.

14570 Не ще гледа какви са на цвят —

дали косъмът им е кафяв,

или бял или пък пепеляв:

до една ще ги той изреди,

стига те да не са със юзди,

14575 Щом свалиш от кобила юздата,

виждаш как на мига лудешката

хуква тя към жребеца красив —

бил той черен, кафяв или сив.

Появи ли се някакъв кон,

14580 под напора на своя нагон

ще се спусне към него тя бързо,

стига той да не е здраво вързан.

А което за кон и кобила

е валидно, по принцип е в сила

14585 и за всички животни: то става

и когато бикът види крава,

и щом срещне овцата овен.

Запомни, драги сине, от мен,

че в действителност те не копнеят

14590 в неразривен съюз да живеят,

и все пак двата пола не спират

нито миг един друг да се дирят.

Аз повтарям ти още веднъж,

че нагонът жената към мъж

14595 и мъжа към жената подтиква;

и светът от това не отвиква,

но все пак строгостта на закона

поне малко възпира нагона.

Поне малко? Не! Доста все пак!

14600 Ако младите свържат се в брак,

за да станат съпруг и съпруга,

нямат право със друг или с друга

да се женят. Това ще е грях

до деня, в който някой от тях

14605 не умре. Ала всеки и всяка

дълго време живеят с мерака

да добият безмерни права,

но им скъпо излиза това.

Едни често от срам или страх

14610 се въздържат да стигат до грях,

но Природа е властна над всички —

над животни, над хора, над птички.

Всъщност аз и по себе си съдя:

в младостта си желаех да бъда

14615 със голям брой мъже, но срамът

ме възпря да вървя в този път.

Колко страсти срамът обуздава!

Щом от къщи излезех тогава,

след като се със грим разкрасявах,

14620 почти всички мъже запленявах:

всеки с жадни очи ме следеше

а това много ясно личеше.

Боже мой, със какви чувства нежни

ме изпълваше в дните ми прежни

14625 всеки, който се вглеждаше в мен

и от чара ми бе изкушен!

И те щяха на драго сърце

да ме стиснат във свойте ръце,

пък и аз всички бих пожелала

и на всичките бих се отдала.

Не изключвам от тях ни мъдреца,

ни безумеца, ни големеца,

нито рицаря, нито прелата,

стига страст да му лумне в душата,

14635 да се е разделил с манастира

и ни срам, нито грях да намира

в туй, че с мен на любов се отдава.

Не един пожелал би тогава,

ако моя стремеж разбереше

14640 или пък ако вярно прозреше

във самата природа човешка,

да направи с мен сладостна грешка

и когато страха превъзмогне,

своя брак той дори да разтрогне.

14645 Да допуснем, че някои бяха

полудели по мен, та те щяха

клетви, вярност и дълг да забравят

и жените си да изоставят;

освен може би някой глупак,

14650 сляпо вярващ в законния брак

и във свойта съпруга красива.

Аз не бих съблазнила такива,

щом се вричат на всяка цена

да са верни на свойта жена

14655 и за друга не щат да се сещат.

Но подобни не се често срещат.

Щом един мъж със мене говори,

не се питам какво ще ми стори,

дали лъже ме той, или не

14660 а се радвам, щом малко поне

аз съм му завъртяла ума.

Не разпитвам го ни за дома,

ни за дрехите, дето той носи,

ни за нищо… Подобни въпроси

14665 няма никога да му поставя;

важно е да му радост доставя

мисълта, че ме прави щастлива

и не среща у мен съпротива.

Чрез Природа на всеки от нас

14670 във сърцето е вложена страст

и Венера не е хич виновна,

че е имала връзка любовна.

Така както бог Марс бил пленен

от Венера, така, според мен,

14675 всеки бог явно бил е готов

да завърже със нея любов,

без да чувства ни срам, нито страх,

че пред други ще стане за смях.

Та Вулкан предпочитал дори

14680 да потули скандала с пари.

Но, уви, било всичко узнато

във съвсем кратък срок и когато

вече Марс и Венера разбрали,

че храна на мълвата са дали,

14685 те решили нещата, които

преди вършели само на скрито,

пред очите на всички да стават,

та дано ги на мира оставят:

нали тяхната тайна отдавна

14690 за околния свят била явна.

Щом нещата се тъй утежнили,

Вулкан клюмнал, останал без сили

(както казва един автор стар^[18])

и понеже той нямал друг цяр,

14695 преценил, че по-редно било

да търпи това срамно тегло,

вместо разпри да има със тях.

По-добре било някак на смях

да показва, че нищо не знае,

14700 след като благосклонност желае

да получи от тази, която

той обичал наистина свято.

Трябва много добре да внимава

онзи мъж ревнив, който решава

14705 дотам всички неща да докара,

че съпругата си в изневяра

чрез уловка на място да хване,

че тогава по-лошо ще стане.

Щом от ревност един съпруг страда,

14710 и жена си с друг мъж изненада,

нека знае, че никога тя

ни загриженост, ни доброта

спрямо него не би проявила…

Ще е негова тя, но насила.

14715 Ревността е безсмислено зло,

тя е болест и вечно тегло,

щом безумно си влюбен. Нещата

не стоят точно тъй при жената,

за която говорих дотук.

14720 Тя привидно пред своя съпруг

се показва ужасно ревнива,

ала вътрешно му се присмива

и със него се тъй забавлява,

че глупакът триж по-влюбен става.

14725 Щом любовникът сам осъзнае,

че жената си с него играе,

и подметне на свойта изгора,

че освен нея има и втора,

да не се тя от ревност разплаче,

14730 а да срещне спокойно вестта, че

и на друга любов обещава.

Нека тя да не се възмущава,

че така с нея той се държи,

да прибегне и тя до лъжи,

14735 даже с риск да го силно подразни,

да му каже, че често със разни

мъже има приятелски връзки.

А след туй с думи още по-дръзки

да добави: «От днеска нататък

14740 да не ти стъпват тука краката!

За греха ти не ще ти простя

и жестоко ще ти отмъстя.

Запомни, че за тази измяна

аз длъжница не ще ти остана.»

14745 Като чуе, че близка раздяла

застрашава го, този мъж жалък,

който уж й бил турил рога,

ще изпадне в голяма тъга…

Щом мъжът няма страх, че жената

14750 ще му сложи рога на главата,

той от страст не гори… В даден миг

ако влезе слугинята с вик

и рече: «Гибел чака ви тук.

Господарят ли, някой ли друг

14755 накъм входа сега приближава…»

нека тя да не се вцепенява,

а да хвърли бърз поглед към двора,

после своя любовник в обора

или в някой килер да натика,

14760 за да чака, дорде го повика;

ще се чувства той там притеснен,

ще се тюхка, че тъкмо в тоз ден

не е в друга посока поел.

Да речем, че друг мъж е приел

14765 да се срещнат във нейния дом

(би било доста глупаво, щом

я обземе в тоз миг разкаяние!).

нека тя обърне внимание

и на втория — могат да идат

14770 в друга стая и там да се видят.

Даже той да е имал идея

да остане по-дълго със нея,

да не го тя в дома си държи.

И дори да се той натъжи,

14775 нека с него тя свойта тревога

сподели: «Разбери, че не мога

да остана с теб… Близък роднина

по не зная каква си причина

с моя мъж има среща у нас.

14780 Както вярвам в свети Жермен аз,

и ти вярвай, че друг някой ден

ще останеш по-дълго при мен.

А сега ме сама остави.

Тръгвай вече! Недей се бави!»

14785 В този случай ще бъде добре

да изчака тя малко, дорде

той от нейния поглед изчезне.

После в тайното място да влезне,

гдето първият чака я скрит

14790 (та нали не е редно той свит

там на тясно цял ден да изкара).

Да му върне тя предната вяра,

че съвсем в скоро време ще може

да отиде във нейното ложе.

14795 И все пак той с известен страх нека

ляга с нея в постелята мека

и да знае, че тази им връзка

често прави я луда и дръзка.

След туй в своя баща нека тя

14800 закълне се, че тия неща

доста нерви и сили й струват,

макар тя да не се хич страхува,

да се чувства дори по-спокойна

от човек, който в местност усойна,

14805 несмущаван от нищо, се шляе.

Не изпитваш ли страх, любовта е

вид наслада, но някак частична.

На жената бих рекла изрично,

щом с любовник в леглото си легне,

14810 предпазливо ръка да протегне

и добре да притвори крилото,

та по-тъмно да стане, защото,

ако кожата й е с петна

и прониква отвън светлина,

14815 щом ги види мъжът, неприятно

ще му стане и може обратно

към дома си той пътя да хване

и посрамена тя да остане.

Но когато пред двамата млади

14820 няма никакви външни прегради,

със любовен копнеж във душата

нека те да се впуснат в играта

на Амур. Ала никой не бива

преди другия сам да отива

14825 до желания пристан… За двама

е онази наслада голяма

и не знаят те нивга насита.

Но не я ли жената изпита,

ще е нужно, макар на вид само,

14830 да покаже, че чувства голямо

удоволствие от любовта,

та и той да си каже, че тя

нежността му все пак оценява,

макар той да й всъщност додява.

14835 Щом мъжът убеди свойта дама,

че в дома му риск никакъв няма

и решат там да ходят, тогава

нека мъничко тя закъснява,

та със по-голям трепет и плам

14840 да я чака любовникът там.

Запомни, че едно закъснение

прави чаканото наслаждение

да изглежда понякога двойно.

А когато е всичко спокойно

14845 и ти правиш каквото си щеш,

спада някак си твоят стремеж.

Щом пристигне в дома му, където

той я чака със трепет в сърцето,

нека тя сподели боязливо,

14850 че мъжът й следи я ревниво,

че от страх тя безспирно трепери,

че щом той не я вкъщи намери,

след туй грубо ще я наругае.

Не е зле тя да се разридае,

14855 да се дърпа дори отначало,

а след тези преструвки, изцяло

под напора на своите чувства,

във любовни игри да се впуснат.

Ако дамата вече усеща,

14860 че опасно ще е да се срещат

във дома му, или я е страх

да го кани на срещи у тях

заради ревността на мъжа си,

който бил все сърдит и навъсен,

14865 и щом начин друг тя не открие,

нека с нещо мъжа си опие.

С вино може това да направи

или пък да си билки достави

от знахари. Щом нейният мъж

14870 от отварата пийне веднъж,

ще заспи — така силни са те,

че жената каквото си ще

би могла в това време да стори.

Ако има в дома други хора,

14875 своевременно тя да ги прати

у роднини или у познати,

или с дарове нека опита

да ги вземе във своя защита

или пък нека с биле омайно

14880 упои ги, та в нейната тайна

да не вникнат. След туй, някой ден,

на мъжа си тя с вид натъжен

да рече: «Господарю, нощес

зле се чувствах — дали пък абсцес

14885 или треска е хвърлила в огън

мойто тяло и аз изнемогвам.

Явно трябва да ида на бани.

Ние имаме вкъщи две вани,

но не чакам от тях изцеление —

14890 трябва по-специфично лечение.»

Щом размисли, съпругът ревнив

вероятно не ще е против,

но все пак ще остане намусен,

ще покаже дори, че не му се

14895 нрави нейната странна идея,

и затуй ще изпрати със нея

я добрата слугиня, която

да помага, я близка позната

(и тя с някой приятел, изглежда,

14900 ще си срещи любовни урежда).

Щом отиде на баните, тя

ще забрави съвсем болестта,

със любовника си най-приятно

ще изкара и там многократно

14905 във един общ басейн ще се къпят…

Както искат, така ще постъпят.

Кой от грях ще предпази жената,

щом към грях се стреми тя самата!

Дори Аргус^[19] за нея да бдеше

14910 със стоте си очи, пак не щеше

да й бъде той сигурна стража.

За очите на Аргус ще кажа,

че дорде половината спели,

всички други най-ревностно бдели.

14915 Уникален страж колосът бил,

но всесилният Зевс наредил

на бог Хермес да вземе главата

на гиганта и тъй от теглата

да спаси Ио — тази девица,

14920 дето Зевс бил превърнал в юница

(ала Хера не се примирява…).

Нека никой не се заблуждава,

че се лесно опазва жената.

Тя не е чак така глуповата,

14925 та да вярва, че някой мъдрец,

ясновидец, пророк, или жрец

би могъл с хитрини и магии,

с чародейства или с дяволии

да накара мъжа да изгуби

14930 своя ум и така да се влюби,

че да стори жената честита.

Неразумно е тя да разчита

на Бален^[20], че със тайнство той бърже

би могъл един мъж да обвърже

14935 и че друга жена зарад нея

ще намрази той… Нито Медея

с чародейството си задържала

Язон, нито Цирцея^[21] можала

да възпре Одисей да не ходи

14940 във отвъдното царство да броди.

        На жената не й подобава

на любимия скъп дар да дава:

щом го много обича дори,

нека тя със колан го дари,

14945 но да бъде той с проста тока;

допустимо е също така

я кама на мъжа да предложи,

я кесия от евтина кожа,

я възглавница, я игленица,

14950 я шал някакъв, я броеница,

я кълбо от конци — както правят

монахините… Те пък доставят

често пъти наслади на клира.

Впрочем глупав е който задиря

14955 монахини… По светските дами

по-добре е мъжът да се мами,

че на срам с тях не се той излага

и от тях почти всяка веднага

ще направи каквото той каже,

14960 пък и с приказки тя ще замаже

своя грях пред мъжа си най-лесно.

И макар да е вредом известно,

че с жените се трудно търгува,

монахините най-скъпо струват.

14965 Мъжът трябва добре да съзнава,

че един женски дар представлява

нещо много опасно, понеже

с него хваща го тя в свойте мрежи.

Ала някои щедри жени

14970 и на себе си вършат злини.

По-добре за мъжа да оставим

щедростта! Ако ние се славим

с нея, бихме допуснали грешка

и бедата за нас ще е тежка.

14975 Доверчиви ни дяволът стори,

но сега вече никой не спори,

че в тоз свят все по-малко остават

тез, които се щедро раздават.

Най-различни подаръци можеш

14980 на наивници ти да предложиш

и с тях лесно да ги съблазниш.

Впрочем трябва добре да цениш

всеки дар, който ти получаваш.

И помни, че безспир приближаваш

14985 към онази фатална межда,

към която върви младостта:

тя се Старост зове — всеки час,

без да щем, тя пристъпва към нас.

Дано, щом като минеш междата,

14990 за глупак да не те никой смята.

В наше време кой би се присмял

на мъж, който богатство е сбрал!

Но щом той не е нищо спестил,

не би струвал и лампен фитил.

14995 Аз, за жалост, постъпих така

и заслужено страдам сега.

Колко много неща драгоценни

бяха ми от мъже подарени,

а пък аз ги на други дарявах.

15000 Получавах, но всичко раздавах,

нищо свястно за мен не запазих

и наистина много загазих.

Бях забравила за старостта

и с неволи наказа ме тя.

15005 Бедност уж за мен страшна не беше,

уж добре ми животът течеше

и изобщо не мислех тогава,

че е нужно човек да спестява.

Да бях имала разум в главата,

15010 щях да бъда днес дама богата.

Докато млада бях и красива,

имах връзки интимни с такива

важни хора, които към мене

се отнасяха все с уважение.

15015 Но каквото от тях получавах,

на един млад негодник го давах.

Пред свети Тибо клетва изричам,

че тогава го много обичах:

затуй нему дарих си сърцето,

15020 а пък той ми зачерни лицето.

С всички други приятелка бях,

ала само по него горях,

а пък той пред мнозина твърдял,

че на мен въобще не държал,

15025 дори някъде дръзнал да каже,

че съм долна, че мрази ме даже

и в злостта си дотам се увличал,

че развратница чак ме наричал.

Плитък ум притежава жената

15030 и нали съм жена аз самата,

не обикнах мъжете, с които

може би бих живяла честито.

Ако моят развратник речеше

да ми счупи главата, пак щеше

15035 да получи от мен благодарност,

дори искрена обич. Навярно,

ако беше ме сто пъти бил,

щеше пак да ми бъде тъй мил;

той умееше с думи добри

15040 лесно с мене да се помири.

Да ме беше измъчвал душмански,

да се бе държал с мен грубиянски,

да ми бе покрил с рани лицето,

той не би се оттеглил, дордето

15045 не измоли сам прошка от мен.

Отначало бе груб, непочтен,

а отпосле все беше готов

да говори за мир и любов.

Този долен лъжец, тоз нахал

15050 така лошо ме бе омотал,

че без него да дишам не можех.

Щом не беше със мен, се тревожех

и бях склонна до Лондон да стигна,

цели нощи съвсем да не мигна,

15055 с една реч, тъй ме бе очаровал,

че на всичко бях вече готова…

Често той бе ме правил за срам,

а защо го обичах — не знам.

Цял се беше отдал на живот,

15060 пропилял беше своя имот

и в таверните всеки мой дар

проиграваше той на комар.

Яд ме беше, че той не желае

с труд полезен да се занимае,

15065 но понеже кредитор му бях,

той от Бедност не чувстваше страх.

А на мен от места най-различни

ми изпращаха средства парични,

ала той ги хабеше без мяра

15070 и това до провал го докара.

Явно чувстваше силна охота

към онези неща във живота,

от които бе черпел наслади.

Но когато годините млади

15075 отлетяха, той вече разбра,

че не го чака участ добра

и че трябва да проси дори.

И аз нямах тогава пари,

пък и мъж паралия не взех.

15080 Както знаеш, отпосле поех

по трънлив път и стигнах дотука.

Нека мойта съдба за поука

да ти бъде и моят съвет

да те води в живота напред,

15085 за да стигнеш до по-добър край.

Прецъфти ли ти розата, знай,

че и ти вече станал си стар

и че никой не би ти дал дар“.

Тука Старата спря да говори…