Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roman de la Rose, –1280 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Гийом дьо Лорис; Жан дьо Мьон

Заглавие: Роман за Розата

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 1997–2016

Език, от който е преведено: Старофренски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман, поема

Художник: gogo_mir

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5800

История

  1. — Добавяне

„В този свят сред най-нужните хора

са съдиите. Те са опора

за тоз, който е жертва на злото.

5460 Той към тях се обръща, защото

те единствено имат права

да наказват чрез съд за това,

че подлецът безспирно вреди,

че той доноси мръсни реди,

5465 че със крадено само се храни,

че нанася на хората рани

със лъжи и сплетни ядовити

или с действия хитро прикрити.

За такива — присъда най-строга!“

5470 Аз й рекох: „Госпожо, за Бога,

не твърдете, че днес правотата

е от всички на тоз свят призната.

Аз чух много съвети прекрасни,

но не всички неща са ми ясни.“

5475 „Та нали откровена с вас бях?“

„Но от чутото аз не разбрах

кое по̀ се цени на земята —

любовта ли или правотата?“

„За коя любов питаш ме ти?“

5480 „Не за тая, която трепти

в мойта гръд, аз съм сигурен в нея

и затуй както знам си живея,

а за тази любов, за която

ми говорите толкоз сърцато.“

5485 „В мен съмнение никакво няма

и ще бъда със теб съвсем пряма:

любовта стои над правотата.“

„Кой и как определя цената?“

„Ето как: щом на някой дадеш ти

5490 две полезни и хубави вещи,

от която той по̀ се нуждае,

тя ще му е по-скъпа.“ — „Така е.“ —

„Ала много внимавай, защото

много важно е тук естеството

5495 на нещата, че щом сме в беда,

нужди имаме много.“ — „Е, да!“

„И най-скъпо ще бъде тогава

туй, което от зло ни спасява.“

„Според мен е безспорно това.“

5500 „Тук не трябват излишни слова.

Искам само едно да добавя:

щом любов вече имаш, тогава

Правота много полза не носи.

Сега имаш ли други въпроси?“

5505 „Бих желал да съм по-убеден!“

„Запомни, драги момко, от мен,

че най-важното нещо в живота

имаш вече, щом имаш доброто,

че то с нищо не е заменимо

5510 и по стойност стои несравнимо

по-високо от всички блага.

Убеден ли си вече сега?“

„Може би, но нали сте съгласна,

че бих имал представа по-ясна,

5515 ако с някакъв пример успеете

всички смътни неща да разсеете.“

„Доказателства искаш?… Не знам

какъв друг аргумент да ти дам.

Един пример конкретен ще взема,

5520 за да видиш по-ясно проблема.

Ако някой мъж, без помагачи,

би могъл един кораб да влачи,

а ти сам туй не можеш да сториш,

то тогава едва ли ще спориш

5525 че по сила той те превишава.“

„Не, госпожо!“ — „Във случая става

дума, драги, за сходни неща,

че каквато да е Правота,

Любов властва и хубав живот

5530 все пак води човешкият род.

Правота непотребна остава

без Любов. Днес Любов заслужава

много повече почит от нас.“

„Други доводи искал бих аз.“

5535 „По-добре замълчи най-напред

и ме слушай! Когато навред

на власт още била Правотата,

а Сатурн[1] властвал сам в небесата,

тогаз Юпитер[2], който бил син

5540 на Сатурн, на тоз горд властелин,

му отрязал най-зверски мъдете,

запокитил ги после в морето

и от тях се Венера[3] родила

(туй съм в томове стари открила.)

5545 Даже пак Правота да се върне

и светът да я с почит обгърне

(така както било по-преди),

и тогава във свойте гърди

любов трябва да храни човек —

5550 тя е най-съвършеният лек.

Щом се случи Любов да избяга,

Правота според мене веднага

всичко хубаво тук ще погуби,

а пък хората хищни и груби

5555 ще направи. Но щом се обичат,

един другиму те се обричат

и във тяхната общност задружна

Правотата не ще им е нужна.“

„Тя ще стане излишна, така ли?“

5560 „Никой няма за нея да жали,

щом у всекиго вижда другар.

И тогава без принц и без цар

ще живеят угодно на Бога

всички хора — без страх и тревога,

5565 без да търсят права и защита

и навеки Любов ще почитат.

И тогаз Правота не ще струва

пет пари… Но все пак тя воюва

срещу черната пъклена злоба.

5570 Правота е менлива особа:

от едни прави тя богоравни,

а пък други оставя безправни.

Ако липсваха злото, грехът,

не би бил така мръсен светът

5575 и не ще са ни нужни ни трон,

ни съдилища, нито закон.

Съдиите са подли, притворни,

а би трябвало най-отговорни

да са те, да са винаги честни

5580 да са само с почтеност известни…

Нали уж справедливост раздават,

нали всички на тях се надяват.

А те всъщност са най-лицемерни,

най-лукави са, на̀й са неверни.

5585 В съда те се показват продажни

и подменят свидетелства важни,

със нечестни дела се захващат,

а за всичко бедняците плащат.

Те за чуждото вечно ламтят

5590 и затуй трябва тях да качат

на въжето. При кражба със взлом

всъщност те са виновните, щом

някой граби, убива без страх

и намира закрила във тях.

5595 Та и Апий[4] е бил за бесило…

Не бил смогнал той нито насила,

нито с накити, нито с коприни

дъщерята на Луций Вергиний

да спечели, но тъй подъл бил,

5600 че на своя слуга наредил

силом да отвлече дъщерята.

И така посред бял ден слугата

привел в действие тоз план позорен

(за това ни Тит Ливий говори).

5605 И понеже това престъпление

причинило всеобщо брожение,

пред Темида отнесли нещата

и там думата пръв взел слугата:

«Таз девойка е моя робиня,

5610 господин съдия. Ще отмина

с присмех всяко противно твърдение.

Кой би казал, че има значение

къде тя е израснала, щом

е видяла бял свят в моя дом?

5615 Тя от моя дом бе похитена,

за да бъде на друг поверена,

но на мен тя ще служи, а не

на тоз, който от мен я отне.

Щом Вергиний отрича, тогава

5620 май че само едно ми остава —

да потърся свидетели…» Ето

как говорел коварно, превзето

тоз ехиден и долен предател.

На съда Апий бил председател

5625 и понеже Вергиний бил прав,

този правник двулик и лукав

на бащата не дал да говори

(че слугата му щял да обори!),

а издал вероломна присъда

5630 от тоз ден дъщерята да бъде

чак до гроб под властта на слугата[5].

Много ясно разбирал бащата,

че той Апий не ще победи,

че безчестие, срам и беди

5635 чакат клетата щерка. Тогава

този рицар, за чест и за слава,

нечовешко решение взел

и смъртта пред срама предпочел.

Според Ливий, той бързо излязъл

5640 и със нож й главата отрязал

от любов. И с неистова жал

той в ръцете на Апий я дал.

И тогаз съдията, обхванат

от невиждана злост, се заканил

5645 да качи тоз клет мъж на въжето.

Но народът, след всичко, което

разиграло се със дъщерята,

разбрал бързо чия е вината

и горкият баща незабавно

5650 бил спасен, а пък Апий безславно,

за лъжа и коварство, в затвор

бил заключен — за срам и позор.

Без да чака присъда, той сам

на живота си край сложил там.

5655 А и Клавдий, злодеят изпечен,

бил на смърт най-позорна обречен,

но Вергиний склонил да го пратят

в чуждоземна страна непозната

да го пратят, че инак едва ли

някой щял тоз подлец да пожали.

А които във тяхна защита

са били, съдът смърт страховита

отредил им съвсем справедливо.

Съдиите и днес съдят криво…

5665 И поетът Лукан[6] е твърдял,

че светът не е още видял

в здрав съюз добродетел и власт.

Това знае го всеки от нас.

Ако властник от някого вземе

5670 нещо, нека го върне навреме,

инак Висшият правник небесен

ще отсъди да бъде обесен

и да тлее в катрана на ада.

Но такъв жребий често се пада

5675 на царе и църковни прелати,

на съдебни лица и абати.

Щом висок пост заемат, за тях

е престъпно да влизат във грях;

те не трябва да търсят изгода,

5680 а е нужно в гласа на народа

да се вслушват, та всеки да може

да им каже какво го тревожи;

всяка жалба добре да изслушат,

а не само за своята гуша

5685 да се грижат, защото страната

чрез народа си става богата.

Справедливост на него дължат

и ще трябва до гроб да държат

на поетата клетва свещена —

5690 нивга тя да не е нарушена:

да отреждат добро за добрите,

да наказват с бесило крадците.

Нали те получават парата,

за да има за всеки отплата,

5695 нали те в тоз народ са се клели

и пред Бога обет са поели.

Осветлих ти надлежно въпроса

и навярно разбираш защо са

нужни честни съдии…“ — „Госпожо,

5700 задължен съм ви… Но… дали може

да попитам защо от вас лично

едно слово съвсем неприлично

преди малко дочух? Никой ден

не ще бъде грехът ви простен.“

5705 „Да, разбирам в какво е грехът.

Подсети ме, та някой друг път

обяснение аз да ти дам.

Пък и тоз грях не е тъй голям.“

„Непременно, госпожо, и даже

5710 мога същата дума да кажа.

Та какво, че Амур забрани,

докато изтекат мойте дни,

да използвам такива слова?

Нали тъкмо от вас чух това

5715 срамно нещо? Защо ли тогаз

да не ви го повторя и аз?

Та нима ще се някой учуди,

ако с луд се държим като луди?

И все пак аз си мисля, ей Богу,

5720 че заслужихте мъмрене строго.

Та нали сте уж мъдра?“ — „Я виж

как на своето ти си държиш!

А защо преди малко ми каза,

че те уча на зло, на омраза?

5725 Имам право и аз на защита…

Да речем, че човек се опита

от една лудост да се отърси,

нима трябва той друга да търси?

Аз не ти повелявах да мразиш,

5730 а ти давах съвет да се пазиш

от любов, ако тя те влудява.

И Хораций така поучава[7],

а пък той е бил много начетен

и разумен, а не безпросветен.

5735 Ето ти един негов урок:

«Ако някой глупак от порок

бяга, скоро налита той пак

на порок и остава глупак[8]».

Туй важи и сега с пълна сила.

5740 Аз не бих любовта забранила,

щом не води до нещо нередно.

Ако всяко пиянство е вредно,

нима можем да смятаме ние,

че човекът не трябва да пие?

5745 Да пилееш е истински грях,

но сглупила бих аз, ако бях

проповядвала алчност нарочно.

Това също би било порочно.

Тъй нещата стоят според мен.“

5750 „И все пак аз не съм убеден.“

„Но ти вече държиш се нахално

и за теб не е никак похвално,

че борба срещу мен си повел.

Явно ти твърде малко си чел

5755 и не можеш да мислиш логично.

Според тебе излиза, че лично

аз против любовта днес заставам,

че омраза в душите внушавам.

Има златна среда… И това е

5760 любовта, за която се знае,

че ни е от Природа дарена —

тя за мен си остава свещена.

Тя на живите твари отрежда

свои рожби вовек да отглеждат.

5765 Ако искаш да знаеш какво е

това чувство, ще кажа, че то е

една склонност природна, която

се използва от всеки, когато

поколение младо създава

5770 и чрез него рода продължава.

Таз любов от мъжа и жената

се приема с наслада в душата.

Явно важна е тя, но за нея

аз хвалебствия няма да пея,

5775 нито пък ще река с тон суров

да упреквам подобна любов.

Всички нас тя в ярема си впряга

и от нея не можеш избяга.

Тя с пороците трудно се справя,

5780 но тоз, който дълга си забравя,

сам навлича си упрек заслужен.

Ако ти си ядеш хляба нужен,

защо трябва да бъдеш ласкан?

Но ще трябва да бъде руган,

5785 който сам от храна се лишава.

Виждам аз, че не те съблазнява

таз любов… Но не може се сбъдна

и онази любов безразсъдна,

за която ламтиш. Още днес

5790 отхвърли я във свой интерес.

Но пък как без любов занапред

ще живееш? Чуй моя съвет

и напълно ми се довери!

Тъй добра съм, че мога дори,

5795 с чар и сръчност, да служа със чест

и на римски владетел. Кой днес

на такъв чар не се покорява?

Привържи се към мен и тогава

ще останеш доволен, защото

5800 чрез мен ти ще надвиеш на злото.

Ще се чувстваш щастлив и благат,

както никой на белия свят.

И каквото поискаш, ще правя:

наслаждения ще ти доставя,

5805 ще си горд, че аз, твойта любима,

не съм с никоя друга сравнима.

Произхождам от род най-висок —

дъщеря съм на вишния Бог.

Погледни! Всяка моя черта

5810 е от Него. Каква красота!…

В моя образ повгледай се ти

и ще видиш как ярко блести.

Аз обичам до самозабрава,

и баща ми не ми забранява

5815 да си имам приятел. Аз знам,

че с това не ще стана за срам

и на теб няма зло да се случи.

Щом за нашата обич научи,

татко би ти оказал закрила.

5820 От теб нищо не искам насила…

Със какво те Амур награди,

със това ли, че те подлуди?

И с какво плаща той на онез

луди, дето прославят го днес?

5825 Ти не ще ме отблъснеш, нали?

Ако знаеш как много боли,

щом един мъж отблъсне жената!

Макар в плен на срама и тъгата,

тя не иска за нищо да моли.

5830 Ти си спомняш за Ехо… Защо ли

да привеждаме примери други?

Аз ще бъда на твойте услуги

и ти верен другар ми бъди

и далече Амур пропъди —

5835 отхвърли му проклетата власт.

На Съдба колелото тогаз

за теб няма да струва в тоз свят

и петак. Живей както Сократ[9]

той така издръжлив и твърд бил,

5840 че не се от похвали опил

и не се от нападки засягал.

На един кантар всичко той слагал

и с каквото претеглял доброто,

със това той премервал и злото:

5845 не усещал ни радост, ни гнет,

не бил нито щастлив, нито клет,

не унивал, каквото да става.

За Сократ ни Солин споменава[10]

в свойта книга. Тоз автор твърдял,

5850 че не бил на земята видял

по-въздържан и по-мъдър мъж.

Той не се разгневил ни веднъж,

равнодушен към болките бил

и изобщо не се променил

5855 цял живот… Но, уви, спрял да диша,

след като бил изпил бучиниша.

За Сократ Бог бил само един,

в Него вярвал и често самин

с иноверците дълго се борил

5860 и по разни въпроси с тях спорил.

В древността Диоген, Хераклит

също тъй били горди на вид

и когато били във беда,

не показвали те и следа

5865 от тъга и печал по лицата,

сякаш капел им мед на сърцата.

И ти трябва със твърда ръка

да постъпваш при нужда така,

че да бъде безсилна Съдбата

5870 да ти смаже ума и душата.

Който с нея не ще да се бори,

сам на себе си зло той ще стори.

Тя от всеки човек мъченик

ще направи, но нито за миг

5875 никой смъртен пред нея не бива

да отстъпва или да унива.

Тя в диспути не е обиграна

и веднага минава в отбрана,

без значение где води спор —

5880 дали в селски или в царски двор.

Човек всъщност се чувства без сила,

ако тя в него страх е вселила.

Щом пред нея не се той огъва,

тя по пътя не ще го препъва,

5885 но от страх предаде ли се сам,

той ще стане за смях и за срам,

Който има кураж във сърцето

не отива самин на въжето,

а пък щом плахост той проявява,

5890 да не се на пощада надява.

И когато Съдба го дарява,

със добро, да не се доверява

ни за миг той на нея. Тя нека

си върти колелото довека

5895 слепешком. Но когато едни

са преситени с куп добрини

и с богатства несметни, защо ли

тя на други отрежда неволи?

А освен това тя многократно

5900 свойте дарове взема обратно.

Луд е който трепери от страх

пред Съдба и е винаги плах,

вместо в себе си вяра да храни,

че от нея и сам ще се брани.

5905 Бих прибавила тук, че вината

е и в тези, които я смятат

за всесилна богиня и чак

до небето възнасят я. Как

тя ще бъде във рая приета

5910 щом е горда, тщеславна, превзета?

Всъщност тя на опасност най-явна

е изложена доста отдавна:

тя живее навътре в морето

на един скалист остров, където

5915 разярено прибоят реве

под студени и зли ветрове.

Обладана от ярост, водата

на талази се бие в скалата

и със своята мощ вездесъща

5920 като че я изцяло поглъща.

А когато във дън глъбините

се оттеглят смирено вълните,

извисена над бездната водна,

си отдъхва скалата свободно.

5925 Ала все пак най-странно за мене

е това, че тоз остров променя

своя облик безспир и изглежда

всеки път все във нова одежда.

Щом повее над водната шир

5930 онзи лек и възраждащ Зефир[11],

като малки звездици светлеят

вред цветята и вред зеленеят

тънкостебли треви. А когато

там задуха студеният вятър,

5935 той поваля, досущ като хала,

и тревата, навред избуяла,

и цветята, които едва

са показали пъстра глава.

Този островен кът е покрит

5940 със дървета най-странни на вид:

Едно — никога цвят невидяло,

друго — вечно от плод натежало,

трето — с едър и буен клонак,

а четвърто — с окапал листак.

5945 Ще съгледаш ту бухнали стволи,

ту стъбла изтънели и голи;

едни вече са целите в цвят,

други чака ги пак листопад;

едни вдигат върхар в небесата,

5950 други свеждат се чак до земята;

тук гигантски жълтуги виреят,

а там кедри и борове креят

и приличат по ръст на джуджета.

Колко странни са всички дървета!

5955 Този лавър е тъй променен,

че наместо да бъде зелен,

е оронил листа непотребни.

А маслините толкоз са дребни,

сякаш в тях няма вече живот.

5960 Макар хората никога плод

от върби да не са нийде брали,

тези тук са от плод натежали.

Един бряст е тъй клони превил,

сякаш грозде и той е родил.

5965 Рядко славей тук песен запява,

затова пък се често вестява

кукумявката — тази зловеща

птица нощна, вещаеща среща

я със болест, я с друга злина.

5970 Две реки през една долина

лъкатушат и в жега, и в хлад,

но водата на вкус и на цвят

не е същата. Всяка извира

от свой извор и свой път избира.

5975 Като че ли със мед подсладена

е едната и тъй е студена,

че човек, щом веднъж я опита,

чувства, че не ще има насита:

свойта жад той не ще утоли

5980 и не само не ще намали

във гръдта си таз адска жарава,

а напротив — по-силна ще става

и той още ще иска да пие,

ще усеща, че свят му се вие

5985 от мъчително силната жажда,

сякаш огън гръдта му разяжда

или е от водянка подут.

Все така, и във пек и във студ,

бистроструйна водата тече;

5990 като слуша човек, ще рече,

че тя толкова сладко бълбука,

сякаш някой с кавал си свирука.

Който мине по тези места,

чувства как му се пълни гръдта

5995 със наслада и все му се иска

с тази бистра вода да се плиска.

Ала не всеки дръзва да гази

във студените бистри талази —

някой просто брега предпочита.

6000 Но рече ли все пак да опита

дали тази вода му допада,

той усеща тъй сладка прохлада,

че решава напред да се втурне

и в дълбокия вир да се гмурне.

6005 Други гледат в средата да стъпят

и на воля цял ден да се къпят,

да се плискат с водата обилно,

за да могат възможно най-силно

удоволствие там да изпитат.

6010 Но вълна ненадейна връхлита

върху всички и връща ги пак

на горещия пясъчен бряг.

Ала щом те отстъпят назад,

все по-силно измъчва ги жад.

6015 Както казах, на острова има

една друга река, несравнима

с тази, дето описах ти вече.

От водите й мътни далече

се разнася натрапчива смрад.

6020 На вкус гадна и тъмна на цвят,

тя съдържа дотолкова сяра,

че от нея дими мръсна пара.

По наклона тя бурно тече

и по пътя си всичко влече,

6025 а зловещият тътен не спира,

сякаш гръм висинето раздира.

Нивга там не полъхва зефир,

не се вижда по нея син вир,

няма как по водите нечисти

6030 да играят талази сребристи.

Силен северен вятър върлува,

като че със реката воюва

и водата така разиграва,

че изобщо покой не й дава.

6035 Напористи гигантски вълни

вдигат гребен като планини,

една с друга стръвнишки, безспир

борба водят сред водната шир.

Група хора изплашени крачат

6040 по брега и въздишат, и плачат

с безнадеждно горчиви сълзи,

а в душите им вече пълзи

страх, че в миг ще ги глътне водата.

Други дръзват да влязат в реката

6045 и отиват все по-надълбоко,

там, където вълните високо

се издигат и вият ужасно.

Това място е адски опасно:

много хора водата поглъща,

6050 рядко някой оттам се завръща,

мнозинството безследно загиват,

че ни брод подходящ те откриват,

нито могат до бряг да доплуват.

Ориста им е там да векуват.

6055 През една ли клисура и урва

таз вода като вихър се втурва,

ври, буботи и пяна нечиста

тя излива в реката сребриста,

за която говорих. Тогава

6060 от калта и смрадта и тя става

неприятна, отблъскваща, кална.

Една гледка до болка печална!

Онзи сладък и лек аромат

е сменен от небивала смрад,

6065 с мръсно черни талази поройни

се размесват водите спокойни —

от предишната чиста вода

не остава дори и следа.

А пък горе, навръх планината,

6070 върху стръмната част на скалата

Съдба в свойта обител живее.

И когато зъл вятър повее,

и когато извие се буря,

таз обител не се прекатуря.

6075 Навъзбог гледа предната част,

а гърбът й над страшната паст

е надвиснал тъй, сякаш че тя

ще политне след миг в пропастта.

Ураган ли ще чупи върхари,

6080 или шеметен гръм ще удари,

тя стои, тя издържа на тия

произволи на злата стихия.

Тук зефирът подухва нарядко,

ураганът, дори и за кратко

6085 не затихва и яростен вой

се разнася… Всесилен е той.

Аз не знам по широкия свят

дом по-странен и по-чудноват.

От едната страна всичко свети:

6090 от сребро са гредите излети

и от злато — стените отвесни,

а по покрива греят чудесни

диаманти, рубини, опали.

Затова я обсипват с похвали:

6095 тя от ден на ден по̀ хубавее

и се със хубостта си гордее.

Но щом гледаш отзад, би видял,

че стените са целите в кал,

ширината им пет пръста няма

6100 а над тях виси покрив от слама.

От тоз край домът тръпне от страх

да не стане наскоро на прах

и изглежда напукан така,

сякаш рухнал би още сега.

6105 Тук Съдба помещава се, щом

все пак трябва да има свой дом

една скитница. Иска ли слава

и похвали, Съдба преминава

в тази част, дето свети от злато,

6110 и тя труфи се там тъй богато,

като че за корона се стяга:

дълга празнична рокля си слага

и се пръска с различни парфюми…

Аз едва ли могла бих със думи

6115 да опиша какъв е на цвят

този толкова прелестен плат,

върху който пъстреят тревички

и зрънца, и цветенца, и птички.

От такъв пищен плат е ушито

6120 облеклото на тези, които

хем богатства безчет притежават,

хем живеят за чест и за слава.

Да, обича Съдба да се кичи,

ала хората тя не обича

6125 и не дава за тях пет пари,

а ги среща с омраза дори.

Тъй е горда и тъй е надменна,

че не може да бъде сравнена

с никой друг. А когато се сети,

6130 че владее богатства несметни,

възгордява се тя до полуда

и изпада в такава заблуда,

че си мисли, че няма жена

ни в далечна, ни в близка страна

6135 по-достойна. Рече ли завчас

да премине във другата част —

в таз, която е толкова смрадна,

отвратително мръсна и гадна,

дето тя си държи колелото —

6140 в нея мигом превес взема злото

и в несвяст на земята тя пада.

Щом свести се, Съдба с изненада

вижда как се е проснала цяла

с рокля мръсна, съвсем извехтяла,

6145 и я сваля — след туй нищо ценно

от предишната дама надменна

не остава. Когато разбира,

че в ужасна беда се намира,

тя прибягва до средства нечестни

6150 и по пътища криви, но лесни

влиза в някой съмнителен дом,

натъжена до болка. И щом

види свойта несрета огромна,

за предишните дни си припомня

6155 и заплаква злощастна и жалка.

Но съвземе ли се подир малко,

тя пак тъпче добрите в калта,

и пак подло петни им честта,

а на лошите дава и сила,

6160 и богатства безчет, и закрила.

Но щом хрумне й, тя ги лишава

от имот и от власт, и от слава,

без дори тя самата да знае

какво точно в момента желае.

6165 Неслучайно навред по земята

мъдреците представят Съдбата

със завързани с кърпа очи.

Често в нейната дейност личи

произвол безподобен: дори

6170 и най-честните тя позори,

а мизерника прави богат.

Вече стана въпрос за Сократ:

с много обич го аз обградих

и приятел във него открих,

6175 той споделяше винаги с мене,

всяко нещо, което начене.

За Съдбата говорим и нека

си припомним Нерон и Сенека.

Император Нерон, драги мой,

6180 е извършил безчинства безброй.

Цели седмици би ми отнело,

ако трябва туй пъклено дело

да описвам пред теб нашироко.

Нерон имал сърце тъй жестоко,

6185 че във Рим пожар страшен запалил

и Сената дори не пожалил.

По-корав и от камък той бил,

щом като дори брат си убил,

щом безумно решение взел

6190 майка му да разчекнат със цел

най-ужасна — да види той сам

къде бил е заченат. Не знам

по-чудовищно зверство. О, Боже,

и сега аз се питам как може

6195 Нерон толкоз свиреп да е бил,

щом не се е за миг просълзил

при вида на туй тяло, и как

е могъл да го гледа все пак,

за да съди дали е красиво!

6200 Какъв съдник зловещ! Всичко живо

от таз гадост било изумено,

а той после във вино червено

бил потърсил наслади върховни.

Нима има дела по-греховни!

6205 Той не чувствал към майка си жал,

със сестра си понякога спял

и с мъже имал връзки позорни.

Все тъй в плен на стремежи злосторни,

Нерон даже Сенека убил,

6210 а мъдрецът за него уж бил

най-добрият, най-тачен учител.

Веднъж този безсрамен мъчител

бил от лудост и ярост обзет

и попитал учителя клет

6215 каква смърт си избира. Сенека

виждал своята гибел и рекъл:

«Императоре, знам, че не мога

да избегна смъртта. Но, за Бога,

топла баня за мен пригответе

6220 и със нож мойте вени срежете,

та след туй във горещата вана

да умра. И тогаз, изтерзана,

мойта горда душа да се вдигне

към небето, до Господ да стигне,

6225 та дано срещне там добрини

и закрила от други злини.»

И Нерон не се спрял пред позора:

наредил той на своите хора

да затоплят вода незабавно

6230 и мъдрецът Сенека безславно

не след дълго издъхнал във нея

със разрязани вени. Злодеят

умъртвил го без съд, без закон.

Още в своето детство Нерон

6235 дълго бил ученик на Сенека

и го тачел: нали на човека,

щом е с ум и сърце, подобава

на учителя чест да отдава.

Но си казал Нерон един ден:

6240 «Не ще види той почит от мен.

Щом съм аз императорът тук,

как ще правя поклони на друг,

ако ще да е той мой учител,

мой настойник или мой родител.

6245 Аз не ще го търпя.» Очевидно

за Нерон било много обидно

да застава пред друг на крака.

Затова заявил, че така

до безкрай туй не ще продължава,

6250 че учителят смърт заслужава…

При такъв тираничен режим

управляван бил някога Рим.

Никой друг не е бил в този град

по-брутален. Със злоба и яд,

6255 деспотично, до сетния час,

упражнявал той своята власт.

Ако мойте слова си следил,

ти навярно си се убедил,

че не може ни с почести разни,

6260 ни с богатства, ни с други съблазни,

нито пък с благосклонност Съдбата

да събуди добро във душата

на мерзавеца, който за слава

и богатство живота си дава.

6265 Ако някои хора са долни,

ако те са по нрав своеволни,

но са първи — със ранг най-висок,

много рано те своя порок

проявяват… Но щом са последни,

6270 няма как те да бъдат зловредни.

Който с власт и пари разполага,

своя истински лик той веднага

ще покаже. И ясно ти става,

че най-вече към титли и слава,

6275 към богатства, към почест и власт

се стреми той безспир. Между нас

си пробива път доста успешно

едно мнение твърде погрешно,

но мнозина му вярват, защото

6280 лесно те се подвеждат от злото.

То гласи: «Всяка почест ни прави

по-изтънчени, с по-висши нрави.»

Но заблуда е туй според мен:

ничий нрав не е бил подобрен

6285 нито тук, нито в друга държава

от пари и от власт, и от слава.

Те спомагат да бъде видяно

с какви нрави били са по-рано,

преди още да станат заможни,

6290 лицемерните твари безбожни,

дето драпат за почести разни.

Ако те се покажат омразни

и надменни, и зли, и продажни,

щом качат се на постове важни,

6295 това значи, че те и преди

са могли да нанасят вреди.

Но безвластни били те тогава

и не са си показвали нрава.

Не е никаква сила властта,

6300 щом чрез злото поддържа се тя,

щом в безредици търси опора.

Според текста[12] за вас като хора

всяка сила по принцип добра е,

стига само добро да вещае.

6305 Но когато си слаб, е опасно.

Обясних ти го просто и ясно,

но в туй можеш да вникнеш и сам.

Впрочем аз и от опит го знам.

Щом на силни не се доверяваш,

6310 подозрителност щом проявяваш

спрямо тях, довери се на мен,

за да бъдеш и ти убеден,

че със всичко се Бог разпорежда.

И понеже ти искрен изглеждаш,

6315 ще признаеш, че никому зло

не би в никое време могло

да се случи по воля Господна —

то не ще да е Богу угодно.

Ако Бог е всесилен, това е,

6320 че Той никога зло не желае,

и макар че зло има, злината

не е всъщност в реда на нещата.

Ако сянка съзреш в слънчев ден,

знай, че тя не е друго освен

6325 недостатъчност на светлина;

а щом нейде вилнее злина

и изобщо отсъства доброто,

тази липса е именно злото.

А когато за лошите става

6330 въпрос, авторът[13] там подчертава,

че им липсва човечност, и много

ги упреква… Цитатите мога

да прекъсна, когато речеш

(би могъл да ги сам прочетеш.)

6335 Според мене уместно е днес

(и ще бъде във твой интерес)

и аз доводи да приведа.

Та не е ли голяма беда,

че за общото благо нехаят

6340 много хора, а всички желаят

най-върховното благо — туй, дето

подарено им е от небето,

и затуй го безкрайно ценят.

Но за лошите общият път

6345 става тесен, макар че отвека

все със себеподобни човекът

по изконния път е вървял

и е толкоз беди надживял.

Лош ли си, нямаш собствен живот

6350 и си бич за човешкия род.

Ето как подло действа Съдбата

в таз отблъскваща пустош Земята,

как у хората злост ядовита

тя подбужда и как предпочита

6355 да направи в тоз свят господари

безогледните, лошите твари,

Благосклонност към теб прояви ли,

бягай колкото стигат ти сили,

че приятелство с нея не бива —

6360 тя дарява със чест нечестива

и затуй по-ненавистна става.

Тя дори Клавдиан[14] възмущава

със капризите си, но той смята,

че е редно да търсим вината

6365 в боговете, които палати,

и имоти несметно богати,

и власт силна и почести в двора

подаряват на лошите хора.

Клавдиан с много точни слова

6370 ни говори за всичко това.

Ако най-напред той обвинява

боговете, след туй оправдава

дейността им: те ужким били

благосклонни към хората зли,

6375 та на тях със по-тежка присъда

след това отмъстено да бъде.

Боговете на служба висока

ги издигат, та в бездна дълбока

да получат възмездие сетно.

6380 Щом си предан на мен беззаветно,

както аз го изисквам, тогава

с теб по сила не ще се сравнява

нивга никой човек по земята

и не ще те споходи бедата,

6385 макар някой злосторник да може

да посегне на теб (не дай, Боже!),

и на твойте другари. Аз знам,

че ти злото надвил би и сам,

щом те свързва приятелство с мен.

6390 Но защо стоиш тъй натъжен,

защо пак си във сълзи потънал

и така ниско гръб си прегънал?

В този вид като мръсен парцал

злите теб ще изхвърлят без жал

6395 и едва ли за мъж ще те смятат.

Досега никой друг на земята,

стига той да не е бил глупак

или в крайна неволя, тъй чак

нито плакал е, нито скърбял.

6400 Явно дяволът в теб е наклал

адски огън и ти все униваш

и в горещи сълзи се обливаш.

Ако малко по-умен си ти,

тежка мъка не ще те гнети.

6405 Но Амур, твоят мил господар,

е запалил във тебе пожар

и, изгаряйки в тази жарава,

твоят дух вече мир не познава.

Щом Амур те доведе до плач,

6410 той не ти е другар, а палач,

който смята, че ти недостойно

се държиш и от теб иска двойно

да платиш, а пък той съблазни те.

Нека плачат децата, жените

6415 (те са слабо, безропотно стадо),

а пък ти, със това сърце младо,

непреклонен бъди пред Съдба!

Ни с давление, нито с молба

ти не ще я накараш да спре

6420 колелото си… Знаеш добре,

че то тъй се е вечно въртяло

и на никой не се е удало

да го спре. Император Нерон

така властвал на римския трон,

6425 че настръхвал от ужас светът

(както някои книги твърдят).

Ала въпреки свойто желание

той изобщо не бил в състояние

колелото да спре… Вече бил

6430 с власт и сила света покорил,

пред очите на всички бесувал,

но от хорската мъст се страхувал.

И със право… Затуй и умрял

най-позорно… Той бил призовал

6435 един ден чрез нарочни легати

всички свои най-верни познати,

ала никой не им отговорил,

никой свойта врата не отворил.

Щом узнал новината от тях,

6440 Нерон тръгнал, макар и със страх,

от една къща в друга и сам

взел да чука, но никой оттам

не отвърнал: отворени двери,

главорезът Нерон не намерил.

6445 С двама роби, уплашен, унил,

зад градински стобор той се скрил,

ала, жадна за мъст, тичешката

приближавала вече тълпата

и той чул как крещели мъжете:

6450 «Императорът где е, кажете!

Где се крие Нерон?» Съвсем ясно

той разбирал, че нещо опасно

се задава, че смърт го грози,

но не знаел какво да реши.

6455 И обзет от уплаха голяма,

като виждал, че друг изход няма,

че не би се от смърт отървал,

най-подире и сам се презрял

и единия роб той помолил

6460 с остър нож да го мигом заколи,

а след туй да му скрие главата,

да не би да я види тълпата

и тогаз всички в Рим да узнаят

колко срамен и лош му бил краят,

6465 а освен това в същия ден

да му бъде трупът изгорен.

Който шестата книга[15] отвори,

ще открие, че там се говори

все за същото. В нея Светоний

6470 ни разказва смъртта на Нерон и

укорява със гневна уста

злополучната вяра в Христа

като нещо лъжовно и вредно

(а това не било никак редно!).

6475 Тази смърт едно зверство прекършва,

с нея цяла династия свършва

и безславно от Римския трон

слиза сетният Цезар — Нерон.

В петте първи години, когато

6480 Нерон властвал лоялно, сърцато,

в света нямало нито един

тъй добър и почтен властелин.

В един случай пред висши велможи

се налагало подпис да сложи

6485 върху смъртен вердикт, и тогава

той им казал: «Аз в мойта държава

не подписвам подобна присъда.

По-добре неграмотен да бъда!»

Но след туй, покварен от властта,

6490 той загърбил доброто, честта…

В свойта книга Светоний твърди ни,

че Нерон осемнайсет[16] години

на престола във Рим бил седял

и на трийсет и две бил умрял.

6495 Но към края на своята слава

от жестокост и гордост такава

бил обзет, че от трона висок

в пропастта сторил гибелен скок.

Както казах, и него Съдбата

6500 го издигнала чак в небесата,

ала след това пак тя, насила,

с колелото го долу свалила.

И Крез също тъй водил борба

срещу злата превратна Съдба,

6505 докато бил на Лидия[17] цар.

Един ден той бил вързан с юлар

и бил силом на клада отведен.

Завалял в това време дъжд леден,

бързо огъня той изгасил

6510 и тъй царят от смърт се спасил.

Дъждът всички прогонил оттам

и щом Крез се видял съвсем сам,

без свирепата стража, веднага

решил той надалеч да избяга.

6515 И отново на свойта страна

станал цар и пак почнал война,

ала бил заловен и обесен.

Но преди да умре, сън чудесен

Крез сънувал: как бил във гората

6520 върху кичеста бука клоната

с Феб[18] и Юпитер, как боговете

му измили надлежно ръцете,

как бог Юпитер с тас му поливал,

и как Феб с бял пешкир го изтривал.

6525 На съня си се Крез доверил,

самочувствие страшно добил

и безкрайна била гордостта му.

Между близките щерка му само

в този сън да прозре би могла

6530 и понеже разумна била,

не излъгала своя баща

и предрекла му лоши неща:

«Мили татко, сънят ти говори,

че Съдба нещо лошо ще стори.

6535 Тя ти глупава гордост втълпява

и се всъщност със теб подиграва.

Щом със Юпитер бил си и с Феб,

значи готвят бесило за теб,

и ще бъдеш от вятър люлян

6540 и не ще те покрие саван,

а по твоя лик дъжд ще се стича;

след туй слънцето пак ще припича

и лицето ще ти изсуши.

Ето що твоят сън ми внуши.

6545 Съдба с всичко се днес разпорежда,

богаташа до бедност довежда,

на бедняка имения дава

и със сила и власт го дарява.

Татко, знай, че Съдбата сега

6550 те очаква с въже във ръка

и когато на тебе го метне,

тя самата ще каже насетне

кой ще носи таз златна корона,

със която седиш днес на трона,

6555 кой отпосле ще бъде призван

да стои с ореол увенчан.

Вярвам вече, че ясно ти става

какво този твой сън означава.

Казваш, с Юпитер бил си, нали?

6560 Това значи, че дъжд ще вали,

а понеже е бил там и Феб,

слънчев лъч ще се спусне над теб.

На дървото, върхар извисило,

виждам твоето страшно бесило.

6565 Така с теб ще постъпи Съдбата:

ще ти вземе наскоро главата,

затова че си горд и всевластен,

че към клетите си безучастен…

Знай, че никого тя не щади

6570 и предимство не ще отреди

ни на кривдата, ни на закона,

ни на клетия роб, ни на трона.

С тях Съдба си играе така,

както малко дете със ръка

6575 си подхвърля кълбо. Тя раздава

безогледно имот, чест и слава.

Не следи кому точно се пада

сила, почест, достойнство, отрада…

Хем за никого тя не милее,

6580 хем съблазните щедро пилее,

както с шепа би пръскала смет

покрай някой изгнил селски плет.

Та кого ли Съдбата зачита?

Зная, че Благородство цени тя

6585 (то е нейно дете) и Късмет

(като негов любим братовчед).

Но Съдба Благородство не дава

на които се зле проявяват.

И макар че могла би обратно

6590 да го вземе, не й е приятно

да го вижда у хора страхливи,

лицемерни или завистливи.

Благородството обич извиква

и във груби сърца не прониква.

6595 То не иска да бъде със този,

който би го безспирно тормозил.

Затова, мили татко, недей

се държа като долен злодей.

Не бъди никой път горделив,

6600 покажи се към всеки учтив,

бил най-пръв той или най-последен,

имай милост към който е беден.

Как добре би било всеки крал

да изпитва и щедрост, и жал

6605 и да бъде с душа благородна,

ако иска подкрепа народна.

Не забравяй, че крал без народ

няма нищо — ни власт, ни имот.»

Колко права била дъщерята!

6610 Но, уви, не разбирал бащата,

тъй като той разсъдък здрав нямал,

че е в плен на заблуда голяма.

Примирение Крез не признавал,

в свойта гордост и лудост той ставал

6615 твърде дързък, обаче се смятал

за най-мъдрия мъж във страната.

«Я млъкни — рекъл той — дъще моя,

не ми давай съвети по тоя

доста ясен за мене въпрос!

6620 Не мисли, че съм толкова прост.

Туй, което ми каза, ме кара

да не ти хващам никога вяра.

За съня ми излъга ме ти

и не мога ти нивга прости.

6625 Ако някой отсъди по-вещо,

би видял в него хубаво нещо.

Аз самият го схващам буквално,

тъй че всичко ще стане реално.

Моят сън, моят тъй сладък блян

6630 бе невярно от теб разгадан.

На мен жребий добър отреден е,

боговете залагат на мене,

аз заслужил съм тяхната чест

и затуй правят те този жест.»

6635 Крез подведен бил тъй от Съдбата,

че си турил главата в торбата,

без да може отпор да окаже.

Според мене излишно е даже

да твърдим, че Съдба е превратна.

6640 Та нали е напълно понятно,

че ни висш благородник, ни крал,

колелото не би й възпрял.

А щом кралят дори не успява,

кой ли друг би се справил тогава?

6645 Малко логика трябва и тука.

Щом от старите случки поука

не си вземаш, във днешния ден

ти се взри, за да си убеден

в свойта цел — той е хем по-познат,

6650 хем на битки е доста богат.

За Манфред[19] — сицилийския крал —

си спомни. Знаеш как бил успял

ту с насилие, ту с хитрина

да поддържа мир в свойта страна

6655 и добре управлявал я той

до деня, в който влязъл във бой

със Шарл, граф на Анжу и Прованс…

Очевидно Манфред нямал шанс

и затуй Шарл по воля Господня

6660 бил получил възможност изгодна

на Манфред и властта да отнеме,

и главата му даже да вземе.

Още в първата бойна атака

с остър меч във ръката си яка

6665 той Манфред повалил. А това,

изразено с шахматни слова,

означава, че той с ход на пешка,

не допускайки никаква грешка,

бил матирал Манфред. Конрадин[20]

6670 (негов млад и красив братов син)

също тъй бил от Шарл победен,

макар твърдо да бил подкрепен

от германските дворцови хора.

Освен туй Шарл изпратил в затвора

6675 Анри[21], брат на испанския крал,

затова че се лесно поддал

на измяна с най-долни подбуди.

И така тези две глави луди

се простили със свойте коне,

6680 офицери, топове… Поне

да се бяха мъжествено били!

А пък те от страх всъщност склонили

да излязат без бой от играта.

Ако трезво претегляш нещата,

6685 виждаш сам, че играчите наши

не е имало кой да ги плаши:

щом борбата без цар продължава,

кой и как би им дал мат тогава?

Нима който е бил срещу тях,

6690 е могъл да заплашва със шах

техни дами, коне, офицери!

Той е трябвало в цар да се мери.

В таз игра правила строги има

и изобщо не е допустимо

6695 отклонение — който внимава,

шах на царя единствено дава.

Щом войската е вече пленена

и щом царят е сам на терена

и не вижда отнийде подкрепа,

6700 участта му ще бъде нелепа

и един ход, на всички познат,

ще последва и той ще е мат.

До днес всеки на шах е играл

по реда, утвърден от Атал[22].

6705 И макар че заслуги огромни

имал той, със едно ще се помни:

че играта на шахмат открил.

В Поликратикус пише, че бил

изоставил за малко числата,

6710 за да се посвети на играта.

Както ти току-що чу от мен,

тези принцове щели във плен

да попаднат и, без да се бият,

предпочели със бяг да се скрият.

6715 Но не само плен чакал ги… Явно

ги заплашвала смърт незабавна

и, за жалост, за кратко горките

поживели с надежда в душите.

Много скоро настъпил за тях

6720 лош обрат. Вече имали грях,

затова че подели войната

срещу кръста и вярата свята.

Да речем, че шах бяха им дали,

с какво биха тогава играли?

6725 Та царицата първа от строя —

още в първия пристъп на боя —

била взета. И царят отдавна

бил загубил след битка неравна

във сражения гибелно тежки

6730 офицери, топове и пешки.

А горката царица била

във покруса. Какво тя могла

в плен да стори, когато с мълвата

и до нея дошла новината,

6735 че Манфред бил във боя сразен,

че бил мъртъв, безжизнен, студен.

А пък щом Шарл научил, че вече

онез двамата доста далече

са избягали, той заповядал

6740 чрез гонитба или от засада

заловени да бъдат веднага

и тъй както на враг се полага,

да последва присъда най-строга.

Тази участ постигнала много

6745 други техни сподвижници клети,

от неведома лудост обзети.

Дано Шарл, този крал тъй обичан,

който често и граф е наричан,

бъде телом и духом крепен

6750 от небето и Бог всеки ден

да му дава съвети добри,

та в страната над всички да бди!

Нали той усмири гордостта

на марсилците, спря наглостта

6755 на бунтарите и ги наказа,

като им вратовете отряза,

и в Сицилия стъпи на трона

на главата със златна корона

и с епископски жезъл в ръката.

6760 Ако трябва на крал Шарл делата

да описвам с перо, те едва ли

във дебел том се биха побрали.

Виждаш как и най-силните хора

не могли да избягнат позора.

6765 Ако се на Съдба доверяваш,

несъмнено за глупав минаваш,

че пред теб тя се прави на свята,

а отзад ти забива камата.

Ти целуна прекрасния цвят,

6770 но остана си все тъй нерад

и по-тягостна скръб те гнети.

Да не би да си мислил, че ти,

както искаш, така ще подреждаш

съдбините си. Глупав изглеждаш!

6775 Не мисли за тез дребни злини…

По-добре за момент си спомни

за Манфред, Конрадин и Анри.

Те по злост надминават дори

сарацините[23]. Впрочем друг кой

6780 като тях до днес водил е бой

срещу Църквата — тяхната майка?

Кой тогава за тях да се вайка?

Нека споменът често те връща

към марсилците, драги, а също

6785 и към Крез и Нерон в древността.

Ни парите им, нито властта

не им дали предимство в играта

срещу силния ход на Съдбата.

Този, който се чувства свободен,

6790 той се радва на жребий изгоден

и не го е хич еня, че Крез

най-богат бил или най-злочест.

Той за другите хора нехае

и изобщо не иска да знае

6795 за Хекуба[24] или за Приам.

А понякога стига дотам

в свойта толкоз дребнава суетност,

че изобщо не са му известни

Сизигамбис[25] или пък цар Дарий.

6800 Всички тях тъй Съдба ги удари

че след своето царско господство

те изпаднаха в най-срамно робство.

Но това и за теб е валидно.

Та не ти ли е някак обидно,

6805 че си бил на школо, а забравяш

кой е Омир. Не се ли стесняваш,

че си учил за всичко това,

а пък в своята луда глава

съвсем нищо не си съхранил.

6810 Защо сили си толкоз хабил?

Защо книги си чел, а за жалост

твоят труд е отишъл нахалост.

Щом туй, дето си учил, не носи

сега никаква полза, защо си

6815 губил време и труд като млад?

Много дни си живял на тоз свят,

а изглежда не ти е позната

оназ притча премъдра, която

завещала е нам древността.

6820 Нали всекиму нужна е тя!

И тя трябва на всеки в сърцето

да стои като надпис, дордето

някой Божи ден пулсът му спре.

Този, който познава добре

6825 тази притча и в свойто съзнание

я зачита като завещание,

беда нивга не ще го засегне

и от всяка злина ще убегне;

ще е все непреклонен пред злото,

6830 ще се справя със всичко, било то

благотворно или пък зловредно.

Тук на всяко потомство поредно

Съдба тъй му живота подрежда,

че таз притча все вярна изглежда,

6835 а човек я и сам проумява,

ако правилно той разсъждава.

Чудно как, щом прилежен си бил,

тази мъдрост не си усвоил!

Щом си мамен от обич лъжлива,

6840 твоят път в грешна диря отива.

Чуй сега тази притча прастара

и ще имаш в мен повече вяра.

Сложил Юпитер (пак според Омир),

пред дома си две бъчви огромни

6845 и напълнил догоре и двете

със чудесни на вкус питиета.

Мъже стари, момци голобради,

задомени жени, моми млади —

всеки някакъв повод намирал

6850 и при бъчвите често се спирал.

Той наел за кръчмарка Съдбата,

за да стори хатър на тълпата,

а тя ту с пелин, ту с медовина —

на кой литър, на кой половина —

6855 утолявала тяхната жажда.

Тя могла всичко тъй да нагажда

и с клиентите тъй се държала,

че заслужила само похвала.

Този, който веднъж се отбиел,

6860 после всеки ден идвал и пиел:

един — кана, а друг — оканица,

трети — чаша, четвърти — паница

към устата си бързо поднасял

и със сладост се щедро наквасял.

6865 Груба с някои, с други пък мила,

Съдба много гърла утолила.

Тя посрещала всички вежливо,

ала който с око прозорливо

наблюдавал, той лесно разбирал,

6870 че в това задоволство прозира

нещо тъжно, дори неприятно.

С други ставало точно обратно:

уж Съдба им вещае несрета,

а не е всъщност толкоз проклета,

6875 че да пречи да видят те ясно

в бъднините си нещо прекрасно,

като в сънища чудни видяно.

Всеки трябва да знае отрано

кое точно му носи отрада

6880 и не бива напразно да страда,

като грешник сред ада запратен.

И да си най-могъщ и най-знатен,

ти Съдбата не ще промениш,

а тогава защо да тъжиш

6885 и за разни неща да се тровиш?

По-добре ще е, без да злословиш,

да посрещаш, без смут във душата,

туй, което ти носи Съдбата.

И когато е мила, вежлива,

6890 и когато е лоша, злоблива,

тя безспирно върти колелото

и тъй сменя доброто със злото,

че и аз трудно мога разбра

хитрините на тази игра.

6895 Тя най-често така я подрежда,

че не се знае как ще изглежда

после краят — ни кой ще пострада,

нито кой ще изпита отрада.

За Съдбата ми вече додея

6900 да говоря, но мога към нея

да се върна отново накрая.

Три неща аз от тебе желая,

но преди да ти ги известя,

ще е редно да ти съобщя,

6905 че опълчиш ли се срещу мен,

до последния свой земен ден

на омразата ми се обричаш.

Първо, длъжен си мен да обичаш,

второ, трябва Амур да намразиш,

6910 трето, сам от Съдба ще се пазиш.

Ако чувстваш, че тройното бреме

много сили на теб ще отнеме,

аз съм склонна да го облекча

и тревогите ти да смекча.

6915 Заеми се със първото само

и ако понесеш тежестта му,

не прави си за другите труд.

Ти не си нито глупав, ни луд

и със сигурност сам би разбрал,

6920 че когато човек е живял

така, както Разумност отрежда,

пред Амур глава нивга не свежда,

нито пък от Съдба има страх.

От Сократ очарована бях,

6925 затова че бе твърдо решен

да не пада изобщо във плен

на Амур и пред злата Съдба

не се нито веднъж колеба.

Драги мой, като него бъди!

6930 Нека, винаги в твойте гърди

от любов да ти бие сърцето

и да бъде в такт с мойто, дордето

ти копнее по мене душата.

Ето как бих желала нещата

6935 да се случат със нас. Щом склониш

редом с мен отсега да вървиш,

недвусмислено ти обещавам,

че за друго не ще настоявам.

Но защо ти мълчиш като ням?

6940 Ще приемеш ли? Искам да знам“.

„Аз, госпожо, поел съм обет

пред Амур… Нему аз занапред

ще съм верен, защото в тоз свят

не ще има от мен по-богат,

6945 ако розата той ми дари.

Аз във негово име дори

и по-тежък обет бих поел,

за да стигна до своята цел.

За Сократ пет пари не бих дал,

6950 а дали е разумно живял

и какво точно щял е да стори,

за това хич не ми се говори.

Бог Амур ще е мой господар,

аз очаквам от него скъп дар

6955 и щом трябва, готов съм да страдам,

да отида дори и във ада,

та в катран да гори мойто тяло.

Посветих си сърцето изцяло

на Амур… Но се питам защо

6960 все за туй сърце мисля, щом то

не е мое. Та аз се простих

със сърцето си, щом го дарих

на приятеля си Добър Прием.

Нали в дружба се врекохме ние

6965 един ден и аз без разкаяние,

а напротив, с голямо старание

нему служа и моля се Богу.

Как да ви обясня колко много,

колко силно и страстно обичам

6970 мойта роза! Аз твърдо се вричам,

че неверник не ще нивга стана

зарад вас, че не ще дам в замяна

в никой случай оназ малка роза.

Вие с вашата менторска поза

6975 често пъти сте даже цинична.

Аз от вас чух една неприлична,

мръсна дума. Не ще отречете,

че говорихте с мен за мъдете

на Сатурн. Мен ме дразни това…

6980 Защо точно с такива слова

предпочитате да назовете

тез неща? По-добре изберете

думи, дето не дразнят ушите.

Аз познавам кърмачки, които

6985 не са цапнати чак тъй в устата

и когато си къпят децата,

по друг начин нещата зоват.

Та нима не съм прав този път?“

След като гневно махна с ръка,

6990 тя ми рече със яд: „Как така

ме упрекваш? Аз мога спокойно,

без да считам това непристойно,

без боязън, че укор грози ме,

да наричам със точното име,

6995 без увъртане, всички неща

На мен чиста ми е съвестта.

Та какво, че било неприлично

според някои хора? Аз лично

не изпитвам ни срам, нито страх,

7000 че с това ще изпадна във грях.

Ако с точната дума наричам

орган, който човека увлича

към порок, нима туй ще рече,

че и мен тоз порок ме влече?

7005 Във какво ми се крие вината,

ако служа си аз с имената

на тез толкоз полезни неща?

Нали Господ Бог, моят баща,

със ръцете си ги е създал

7010 и чрез тях той възможност е дал

да завърже и зрее плодът,

за да се продължава родът.

Нали тяхната липса отдавна

би довела света до смърт явна.

7015 Та светът надживя вековете

тъй като Господ тъкмо в мъдете

е заложил възраждаща сила

и тя людския род е спасила:

всяко раждане води към тление,

7020 всяка смърт крие ново рождение.

Та бащите чрез тях във децата

се прераждат и тъй на земята

съществува човешкият род.

Бог дарил е и сетния скот

7025 все със тази способност могъща

чрез прераждане сам да възвръща

своя вид и така да векува,

докато този свят съществува.“

„Но, госпожо, пак чух преди малко

7030 това срамно название. Жалко,

че си служите с дързък език,

по-подхождащ на някой мръсник.

Ако правилно съм ви разбрал,

Господ Бог е нещата създал,

7035 но не той им е дал имената,

предизвикващи срам във душата.“

„Драги мой — във ответ рече тя —

не е знак за кураж лудостта.

Сподели с мене всичко, което

7040 ти отдавна тежи на сърцето.

Ти не се на опасност излагаш,

пък и с време сега разполагаш.

На теб само добро ти желая

и затуй много искам да зная

7045 от какво се най-много вълнуваш,

без да се ни най-малко страхуваш.

Дързостта ти не ме възмути

и макар че засегна ме ти,

аз не ща да ти гоня карез.

7050 Укорявам те в твой интерес

и не бих се дотам унизила,

че да действам чрез мерзост и сила.

Не ще чуеш ти нивга от мен

лоша дума. Бъди убеден,

7055 че с кавга спор не се разрешава,

че тя нашите връзки влошава

и когато допуснал си грешка,

тя чрез свадата става по-тежка.

Незаслужено ти ме кориш

7060 и тъй искаш да си отмъстиш,

но макар че със яд ми говориш

във стремежа си да ме обориш,

аз добрата страна ще обърна

и във правия път ще те върна,

7065 без да бъдеш на укор подложен.

И друг изход е също възможен:

ако ти в мен не вярваш, тогаз

съдник друг бих потърсила аз.

Ако трябва преценка да давам,

7070 само здравия разум признавам

и в раздорите смисъл не виждам.

Нито някого аз ще обиждам,

нито пък ще го правя за срам.

Дълг и право на всеки е сам

7075 цял живот да си носи товара

и във божия храм, пред олтара,

да си честно греха изповяда

и да чака от Бога пощада.

Аз самата не ще си простя,

7080 ако някому напакостя.

Ни обида от мен, нито хула

до ден-днешен не се е тук чула.

С празнодумство на грях се излагаш

и на дявола всъщност помагаш;

7085 по-добре си затваряй устата,

за да ти е спокойна душата.

«За мъдрец всеки смъртен минава,

ако своите думи спестява,

освен щом той за Бога говори» —

7090 тъй твърди Птолемей, който спори

по въпроса в един свой трактат[26].

Бог дарява света с благодат

и дордето сме живи, едва ли

с благодарствени думи, с похвали,

7095 и със възгласи силни ще можем

да възславим оназ щедрост божа,

от която ни идват блага.

Никой смъртен не е досега

отдал Богу достатъчно слава.

7100 Щедростта му и миг не престава,

затуй Катон[27] във своята книга

тази мисъл във принцип издига.

В нея черно на бяло той пише,

че за хората благо най-висше

7105 е да знаят кога да мълчат.

И ти трябва да следваш тоз път.

Със обиди недей си служи

и на дело пред мен докажи,

че си вече по-мъдър, по-зрял

7110 и че с времето сам си разбрал,

каква полза в живота ще имаш,

щом за пример езичници взимаш.

Ще ти кажа, без яд и без гняв,

че във случая ти не си прав.

7115 Ценя толкова нашите връзки,

че към теб сега укори дръзки

не ще хвърлям, не ще те обиждам

(само глупост в обидите виждам).

Аз към теб чувствам обич, която

7120 ти тъй тежко засегна, когато

сравни моя изискан език

със езика на долен мръсник.

В какво виждаш ти скверни неща,

щом от Бога, от моя баща

7125 само благост и щедрост извира,

и той, бидейки цар на всемира,

е на живите твари дарил

тез неща? Кому Бог не е бил

пръв учител? И аз лично считам,

7130 че успя той и мен да възпита

както трябва. Нали и той смята,

че е нужно и редно нещата

да се вярно и точно наричат.

По тоз повод недей ме засича…

7135 Претендираш, че Бог е създал

този свят, но че не Бог е дал

имената на всичко край нас…

Но с това съм съгласна и аз.

Бог на мен, като умна жена,

7140 ми вмени като дълг имена

да намеря за всички предмети,

те от хората бяха приети

и сега всичко има си име.

Бог тогава със слово дари ме,

7145 а пък то е дар много ценѐн.

За да си още по-убеден,

вдълбочи се в Тимей[28] — една книга,

във която и Платон повдига

тоз въпрос: ти оттам би разбрал,

7150 как с увереност Платон твърдял,

че езикът — дар Божи това е:

с него казваш каквото желаеш,

отбелязваш каквото се случи,

поучаваш и себе си учиш.

7155 Ако вникнеш в това изречение,

и сам стигнал би до заключение,

че голям мъдрец Платон е бил.

А пък ти си си днес наумил

да твърдиш, че тез думи са срамни,

7160 и то с доводи доста измамни.

Щом не съм те съвсем убедила,

да допуснем, че бях разменила

имената и хиляди хора

със мъде назовават простора,

7165 а мъдете с простор. Но тогава,

ако твоята теза е права,

ти би счел за небивал позор

туй, че някой ще каже простор.

Мъде също е хубава дума,

7170 както цвете, дърво или шума.

Нима другите по̀ са добри?

Моят ум ги така сътвори,

че във тях гнусота не прозира.

Бог е мъдър и също намира,

7175 че добре съм се справила аз.

Та кой би ме възпрял в този час

да наричам най-точно нещата?

Ако аз сътворих имената,

защо трябва днес грях да изплащам?

7180 Моят дълг бе, тъй както го схващам,

имена на нещата да дам,

за да може, без чувство за срам,

всеки днес да си служи със тях.

Тук, във Франция, както узнах,

7185 по стар навик гнусят се жените

от тез думи: затуй предпочитат

да избягват подобни слова.

Ала имай предвид и това,

че изпърво все пак са могли

7190 с имената да свикнат. Нали

тези думи са нещо нормално,

а не срамно или неморално.

Всеки навик е втора природа

и човек често чувства несгода,

7195 щом се с нови неща занимава.

Но и те всъщност с времето стават

обичайни, банални, привични.

Затова има думи различни

за тез видимо срамни неща:

7200 мъде, топки, ташаци, яйца.

И днес хората, както обичат,

могат тези неща да наричат.

Аз изобщо не ги принуждавам

да ме следват, но пак подчертавам,

7205 че не може да бъде порочно

да наричаш предметите точно.

И в училище също се смята,

че в преносния смисъл словата

имат по-примамливо звучение.

7210 Не върви все в буквално значение

да използваме дадено слово.

Затова ще повторя отново,

че във своите думи аз влагах

по-друг смисъл, когато засягах

7215 този уж деликатен въпрос.

Щом човек не е глупав и прост

и щом думата той разбере,

вероятно ще може добре

и дълбокия смисъл да схване.

7220 Всяко нещо понятно ще стане,

щом надлежно се то обясни.

Драги мой, я добре си спомни,

че редица писатели стари

са оставили ред коментари,

7225 за да вникнем в големите тайни

и, добивайки знания трайни,

да навлезем във всяка наука.

Там, надмогнал житейската скука,

ще намериш каквото си щеш,

7230 пък и полза, когато речеш,

би извлякъл. Мнозина поети

са написали чудни куплети

с интересни сюжети, с които

предизвикват наслада в душите.

7235 Под воала красив на словата

те са вложили истина свята.

И когато четеш ги с внимание,

ти извличаш безценно познание.

А онези слова, за които

7240 ме упрекваш така упорито,

е добре да се схващат буквално,

че тогава звучат най-нормално.“

„Да, госпожо, разбрах ви чудесно.

Тези думи наистина лесно

7245 от французите днес се долавят

и които с езика боравят

превъзходно им смисъла знаят.

Но аз в този момент не желая

да говоря доколко са ясни

7250 разни тропи, метафори, басни

на поетите — наши и чужди.

Но при друг случай, стане ли нужда,

след като съм съвсем изцерен

и ми бъде трудът заплатен,

7255 бих се спрял с подчертан интерес

на туй, дето засегнахте днес,

за да може човек по-добре

в поетичния текст да прозре.

Няма пак да засягам въпроса

7260 споменатите думи защо са

срамни… Вече простих ви това,

че изрекохте много слова,

неприятни на слух, и със тях

назовахте туй, дето аз бях

7265 дълго смятал за нещо позорно.

Днес, госпожо, ви моля покорно

да не ме укорявате строго,

че по розата страдам тъй много,

щом така бог Амур нареди.

Мойта лудост на мен най вреди,

7270 но Амур ще е мой господар

и затуй аз сърцето си в дар

ще отдам на прекрасния цвят.

Може би ви изглеждам чудат,

7275 но за друго не искам да знам.

Как обет за любов да ви дам?

Туй не ще е за мен никак лесно

и към вас бих постъпил нечестно —

за изменник бих минал тогаз.

7280 Ако пък обрека се на вас,

с това бих на Амур изменил

и не бих си го нивга простил.

Колко пъти, госпожо, повторих,

че обет пред Амур вече сторих

7285 и че даже пред смъртна угроза

ще съм верен на моята роза.

Би било по-добре да мълчите,

вместо с тон дотеглив да твърдите,

че ще трябва любим да ви стана.

7290 Аз не съм податлив на измяна

и понеже сърцето ми вече

е у друга, оттук надалече

ще избягам.“ Тя, без да се бави,

си замина и сам ме остави

7295 все тъй мрачен, замислен, унил…

И във тоз момент споменът мил

за Приятеля тъй ме обхвана,

че аз без колебание станах,

за да ида при него веднага.

7300 Но нали с всичко Бог разполага,

той Приятеля прати при мен…

Щом съгледа ме тъй натъжен,

с бързи крачки към мен приближи

и ми рече: „Е, драги, кажи

7305 каква мъка те толкоз гнети?

По лицето ти виждам следи

от голяма покруса. Какво ли

ти донесе такива неволи?“

„Нещо пак ми тежи на душата.“

7310 „Но кажи ми в какво е бедата?“

Аз описах му всичко, което

ми гнетеше тогава сърцето.

„Драги, ти се напразно косиш.

Щом Опасност успя да смириш

7315 и целуна красивата пъпка,

прави всяка последваща стъпка,

без да мислиш, че в теб е вината,

че Добър Прием тъне в тъмата

на затвора. Доколкото знам,

7320 той при розата пусна те сам,

та целувка от нея да вземеш.

Постарай се по всякое време

да постъпваш разумно, защото

само тъй ще постигнеш каквото

7325 си намислил. Добър Прием скоро

ще излезе навън от затвора,

в който влезе по твоя причина.“

„Врагове и той има мнозина —

рекох аз. — Да бе Зъл Език само,

7330 тежка пак би била участта му.

Зъл Език и мой враг си остана

и отвори в сърцето ми рана:

да не беше той, кой би узнал

от какво досега съм болял?

7335 Страх и Срам просто биха мълчали,

а самата Опасност едва ли

с мене би се държала ужасно.

Те и тримата тъй безучастно

си стояха до онзи момент,

7340 в който Зъл Език прати при мен

Сатаната. Все тъй заядлива,

Ревност пламна от страст завистлива

и Добър Прием в грешки безброй

обвини. Разтрепери се той,

7345 стана толкова блед и унил,

че дори звяр би го съжалил.

Аз веднага избягах… Но там

построен беше замък голям,

в който бе Добър Прием затворен.

7350 Според мен, драги мой, час по-скоро

трябва той да се види свободен

с твоя помощ, при случай най-сгоден.

Във затвора остане ли, знай,

че туй слага на дните ми край.“

Бележки

[1] Сатурн — староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, на овощарството и на винарството. Времето на неговото управление над боговете се смятало за златен век на Земята. Баща на Юпитер, Нептун, Дит, Юнона и Церера.

[2] Юпитер — римският върховен национален бог, гарантиращ законите и крепител на държавното единство, владетел на Небето и Земята. Бог на светлината и на всички атмосферни явления, от които зависи земното плодородие. Отъждествяван с древногръцкия Зевс.

[3] Като майка на Еней от Анхиз Венера се смята за родоначалница на императорския Юлиев род, закрилница на Рим, създателка на гражданския сговор и на любовта между хората.

[4] Разказът за Апий и Виргиния следва повествованието на римския прозаик Тит Ливий (59 пр.Хр. — 17) в «От основаването на града», ІІІ, 44–58. В съчинението се пресъздава в 142 книги седемвековната история на Рим.

[5] Клавдий е слугата, за когото става дума.

[6] Лукан, Марк Аней (39–65) — римски поет, племенник на Сенека; автор на историческата епопея «Фарсалия».

[7] Жан дьо Мьон се позовава на «Сатири» от римския поет Квинт Хораций Флак (65–8 пр.Хр.).

[8] Перифраза по «Сатири», І, 2, 24 — стих, придобил пословична известност: «Dum vitant stulti vitia, in contraria currunt» — «Додето свой недостатък отхвърлят глупците, в противен попадат» (цит. по Квинт Хораций Флак, «Събрани творби», изд. «Народна култура», С., 1992, превод от латински Георги Батаклиев).

[9] Сведения за личността и философията на Сократ дават неговите ученици и съвременници, най-вече Платон, Аристофан и Ксенофонт от Атина.

[10] Римският прозаик Гай Юлий Солин (III в.) споменава за редица личности, между които Сократ, Диоген и Хераклит, в «Сбирка от забележителности» — географско описание на света с бележки за историята, културата и традициите на отделните страни. Твърде популярно, през Средновековието съчинението е преработвано многократно и се разпространява под името «Полихистор».

[11] Зефир — древногръцки бог на благотворния западен вятър, който довеждал дъжда. Свързал се с Хлорида (лат. Флора), богиня на новата растителност, на която дал пълна власт над пролетния цъфтеж.

[12] Жан дьо Мьон черпи сведения от «Утешението на философията» на Боеций.

[13] Вж. бележката към стих 6302.

[14] Клавдиан, Клавдий (ок. 375 — след 404) — римски поет, писал на старогръцки и на латински език, автор на политическа и полемична поезия.

[15] Има се предвид шестата книга — посветена на Нерон — от съчинението в 8 книги «Животописи на цезарите», познато и под заглавието «Дванадесетте цезари», на римския прозаик Гай Светоний.

[16] Коментаторите отбелязват, че Нерон бил на трона четиринайсет години.

[17] Лидия — страна в Западна Мала Азия; при управлението на Крез (560–646 пр.Хр.), нейния последен цар, преди да бъде завладяна от персите, приказно богатата държава заема по-голямата част от Малоазийския полуостров.

[18] Феб (грц. «блестящият») — поетически епитет на Аполон като бог на Слънцето, светлината и чистотата.

[19] Манфред — крал на Сицилия от 1258 до 1266 г. Защищавал своето кралство срещу Шарл І (1266–1285), граф на Анжу и на Прованс, но загинал в битката при Беневан.

[20] Конрадин — племенник на Манфред, повел война срещу Шарл І, но и той бил победен и впоследствие обезглавен в Неапол през 1268 г.

[21] Анри (Дон Енрике) (1225–1304) — син на кастилския крал Фернандо III и братовчед на Шарл І. Изменил на последния и застанал на страната на Конрадин.

[22] В «Поликратикус» на Джон от Солсбъри се разказва как Атал Азиатски е измислил играта шах.

[23] През Средновековието с името сарацини са наричани мюсюлманите и арабите.

[24] Хекуба — дъщеря на фригийския цар Димант, съпруга на последния троянски цар Приам, от когото родила деветнайсет деца, придобили трагична слава в легендата за Троянската война, между които Хектор, Парис, Полидор, Касандра, Поликсена. При разрушаването на Троя преживяла гибелта на всичките си близки и спасила само костите на Хектор. Взета за робиня от Одисей и впоследствие наказана със смърт, тя се превърнала в кучка, преди да се хвърли в морето.

[25] Сизигамбис, майката на последния персийски цар Дарий III (335–330 пр.Хр.), била пратена в затвора от Александър Македонски; покорена от уважението, с което при посещенията си той се отнасял към нея, в знак на признание тя се оставила да умре от глад, като научила за смъртта на македонския завоевател през 323 г. пр.Хр.

[26] Има се предвид съчинението «Алмагест» на древногръцкия астроном, географ, оптик и математик Клавдий Птолемей (11 в.). В него авторът дава систематизирани сведения за постиженията на древните астрономи, стреми се да обясни сложните движения на планетите и разработва геоцентричния модел за света.

[27] Става дума за Дионисий Катон, на когото се приписват кратки морални максими, най-често поучителни двустишия, изразяващи християнските добродетели.

[28] «Тимей» е известен диалог на Платон (437–347 пр.Хр.), в който древногръцкият философ проучва състоянието на човешките знания, отбелязва главните събития в човешката история и прави пълно описание на природата на човека и космоса, на света на идеите и вторичния материален свят.