Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roman de la Rose, –1280 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Гийом дьо Лорис; Жан дьо Мьон

Заглавие: Роман за Розата

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 1997–2016

Език, от който е преведено: Старофренски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман, поема

Художник: gogo_mir

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5800

История

  1. — Добавяне

1860 „Ти, васале, тъй здраво си хванат,

че при никакъв случай не бива

да оказваш на мен съпротива.

Щом на моята милост държиш,

глава трябва пред мен да склониш.

1865 Луд е който отпор ми оказва

и от мойте стрели се предпазва,

вместо да ми отправя похвали.

Срещу мене със сила едва ли

във живота си ти ще успееш.

1870 Най-добре ще е да проумееш,

че не с гордост през дните си идни

ще постигнеш успехи завидни.

В мен се вслушай — предай се веднага

и недей в никой случай отлага!“

1875 Аз отвърнах: „Заклевам се в Бога,

че от теб да се браня не мога.

Който искрено Господ почита,

срещу тебе не търси защита.

Ако смяташ, че съм непочтен,

1880 постъпи както искаш със мен —

умъртви ме с ръцете си здрави.

Знам, че нищо не мога направи,

щом изцяло съм в твоята власт.

Аз не бих нито ден, нито час

1885 изживял против твоята воля.

Сега само за здраве те моля

и макар че се още оплаквам

от стрелите ти, аз ще очаквам

избавление само от тебе.

1890 Щом на мен се е паднал тоз жребий

да съм пленник под твоя надзор,

аз не мисля, че туй е позор,

и омраза в душата ми няма.

Вече чух не един и не двама

1895 да говорят за теб добрини.

Чак до края на моите дни

поверявам на тебе изцяло

и духа си, и своето тяло.

Да те следвам във всичко желая

1900 и не ще се за нищо разкая.

Ще дочакам щастливия ден,

в който с милост ще бъда дарен,

и затуй се на теб уповавам!“

Пожелах да целуна тогава

1905 бог Амур по крака. А той взе, че

за ръката ме хвана и рече:

„Отговори на моя въпрос ти

по достойнство. Над хората прости

извисява те твоята чест

1910 и не ще те оставя злочест.

Щом така спрямо мен се държиш,

ще успееш, а щом пък склониш

да ми станеш подвластен от днес,

то ще бъде във твой интерес.

1915 Целуни ме сега по устата

и помни, че с такава отплата

не зачитам аз нито свинаря,

ни орача прост, нито овчаря.

Само който е чист, благороден,

1920 само той да ми служи е годен.

Ако ти се на мен покоряваш,

неминуемо по-честит ставаш

и за тебе е истински дар

да си имаш такъв господар,

1925 увенчан с непомръкваща слава,

който винаги такт проявява

и е много добър и почтен.

Този, който е с мен откровен

и е винаги прям, отзивчив,

1930 цял живот той ще бъде щастлив —

ни ще тръгне по лоша следа,

ни на друг ще докара беда.“

Аз в ответ ръце клетвено сключих

и целувка от него получих

1935 по устата — като за награда

и това ме изпълни с отрада.

Той, обаче, поиска залог:

„Слушай, драги, аз имах облог

с много други. Те лесно склониха,

1940 но безскрупулно ми измениха.

Аз съм лъган от хора нечестни:

най-напред се показваха свестни,

после долно постъпваха с мен

и от туй много бях огорчен.

1945 Ако те пак пред мен се вестят,

твърде скъпо ще си заплатят.

Ала тъй като ти си ми драг

и все още ти вярвам, аз пак

ще повторя, че искам така

1950 да си свързан със мен отсега,

че и в бъдеще нивга да няма

между нас ни лъжа, ни измама.

Ти почтено сега се държиш

и не вярвам да ми измениш.“

1955 „Господарю мой — рекох му аз —

защо трябва да искаш в тоз час

доказателство тъкмо от мен?

Нали ти си съвсем убеден,

че сърцето ми в миг покори

1960 и го лесно спечели. Дори

то не може без твоята воля

да пулсира. Покорно те моля

да повярваш, че в твои ръце

давам своето вярно сърце.

1965 То ще слуша безспир твоя глас,

друг над него не ще има власт.

Ти снабди го с най-сигурна стража

и от теб аз не ще се откажа.

Ако пък се съмняваш, тогава

1970 заключи го с челичена брава

и на никого ключа не давай!“

„Все по същия път продължавай! —

ми отвърна Амур. — А дордето

бог Амур ти владее сърцето,

1975 и над тялото той има власт.

Нищо друго не бих искал аз.“

Амур беше доволен. Когато

ми показа и своя ключ златен,

с назидателен тон той ми рече:

1980 „Щом заключа сърцето ти, вече

от обета не можеш отстъпи.

Знай, че моите вещи най-скъпи

са заключени с него. То има

сила, с нищо в света несравнима.

1985 Подчини се на нея най-сетне!“

И тогава Амур неусетно

ми докосна гърдите с ключето

и така ми заключи сърцето,

че почувствах как просто завчас

1990 се оказах под негова власт.

Аз отвърнах с почтителен жест:

„Ще призная, че скланям от днес

да живея по твойте закони

Затова приеми благосклонно

1995 да ти служа достойно до гроб.

Не от страх, не с покорство на роб

завявам ти свойта готовност.

Всеки верен слуга безусловно

цял живот своя дълг изпълнява

2000 и в замяна все пак се надява

господарят му да го цени.“

Амур свойски ми рече: „Помни,

че щом следваш ти моя урок,

ще достигнеш до ранг най-висок.

2005 и че щом си на мен посветен,

ще се чувстваш щастлив един ден.

Затова потърпи дотогава!

Нищо хубаво бързо не става.

На търпение се научи

2010 и тъй болката ще отзвучи

и животът ти по̀ ще е лек.

Разполагам с магически лек,

с който можеш да бъдеш спасен,

щом изцяло си предан на мен.

2015 С мойте лекове вещо подбрани

ще зараснат съвсем твойте рани.

Много скоро ще стане известно

дали служиш ми вярно и честно,

и дали изпълняваш най-точно

2020 правилата, които нарочно

съм наложил на младите хора.“

Аз отвърнах веднага: „Ще сторя

всичко, що е угодно на Бога,

със сърце и със ум, за да мога

2025 правилата ти да съблюдавам

неизменно. Не ги ли познавам,

ще изляза от правия път.

Затуй някои хора грешат

и аз много държа да ги зная

2030 и по тях да се водя до края.“

„Тогаз чуй ги, добре ги помни

и дълбоко във тях ти вникни! —

ми отвърна Амур. — Според мен,

щом не е ученикът решен

2035 над уроците сам да заляга,

щом поуките той не прилага,

то горкият учител, за жалост,

би пилял свойте сили нахалост.

Каква полза ще има тогаз?“

2040 И Амур с повелителен глас

правилата си взе да диктува…

В тоз роман ясно те се тълкуват,

тъй че който държи да сполучи

в любовта и добре да изучи

2045 правилата му, нека внимава

в моя разказ. Нататък той става

все по-хубав. Читателю, знай,

че щом ти прочетеш го докрай,

ще проникнеш във тайни любовни

2050 и ще срещнеш герои чутовни,

но ще трябва да имаш търпение,

за да чуеш как аз с увлечение

своя сън чудноват ще представя

със подробности. Тук ще прибавя,

2055 че в тоз текст само истина има

и че лесно е тя доловима,

ако ти го следиш със внимание.

Ето как почна свойто послание

бог Амур: „Аз на Мерзост нерядко

2060 се натъквам. Тя с остри нападки

и със злост атакува мнозина.

Затуй нека я всеки проклина!

В мен омраза и гняв предизвиква

този, който към Мерзост подтиква.

2065 Тя с коварство и подлост борави,

свойте жертви безскрупулни прави

и ги тласка към действия низки,

не признава роднини и близки,

и навред сипе хули неверни.

2070 Да не чувам от теб думи скверни,

че те водят света до развала.

Припомни си за Ке сенешала,[1]

който толкова бил присмехулен

че навред бил презиран и хулен.

2075 Така както Говен[2] бил почитан

затова, че бил смел и възпитан,

тъй Ке бил ненавиждан и мразен,

затова че с език безобразен

се обръщал към всички във двора.

2080 Щом държиш да избегнеш позора,

бъди винаги мил и учтив,

говори с тон любезен, вежлив

както с млади, така и със стари.

Нека твоят поклон изпревари

2085 тез, които по пътя си срещаш!

И за друго държа да се сещаш:

ако някой теб пръв поздрави те,

погледни го ти право в очите

и не се в никой случай бави,

2090 а му поздрав вежлив отправи.

В обществото и друг урок спазвай:

никой път груби думи не казвай

и недей назовава нещата,

щом събуждат погнуса в душата.

2095 По-добре би било да мълчиш,

вместо жлъчен език да държиш,

че едва ли за умен се смята

който грубости само подмята.

Към жените се винаги дръж

2100 като честен и доблестен мъж.

Ако твойте уши са дочули,

че ги някой ругае и хули,

осъди го пред всички открито.

Прави само неща, на които

2105 ще се радват жените. Тогава

много почит на теб ще отдава

всяка дама — и млада, и стара —

и похвали за теб ще повтаря.

Гордостта неизменно гони:

2110 който трезво нещата цени,

в гордостта вижда глупост и грях.

Горделивият става за смях,

щом на другите нищо не дава

и за нищо не ги умолява.

2115 Много често той прави обратно

на това, що било би приятно

в любовта. За да бъдеш обичан,

бъди ласкав, вежлив и тактичен.

Този, който е мил, отзивчив,

2120 само той в любовта е щастлив.

Гордостта не поражда любов.

Който люби, е вечно готов

да те срещне със взор мил и благ,

а не с вид на надменен глупак.

2125 Според своите средства парични

ти обувки и дрехи прилични

си купувай… Твърди се отвека,

че по дрехите срещат човека.

Затова повери своя плат

2130 на шивач, вещ във тоз занаят,

който дрехи най-хубави прави,

с подходящо скроени ръкави.

Често нови ботуши купувай

и обувки със връзки обувай —

2135 те стоят на крака най-удобно.

И тогава глупаците злобно

не ще питат на присмех, с преструвки

как си влязъл ти в свойте обувки.

Носи хубав колан, ръкавици

2140 и кесия, обшита с ресници.

Ако нямаш в излишък пари,

и с по-евтини дрехи дори

можеш спретнат все пак да изглеждаш,

без на сметките си да навреждаш.

2145 С шапка проста, но с рози закичен,

всеки момък би бил симпатичен,

би могъл и другар да ти стане,

без да има голямо имане.

И внимавай добре да не би

2150 да си с мръсни ръце и зъби.

Ако черно под ноктите имаш,

за ленив и нехаен те взимат.

Не прибягвай до гримове разни —

от тях само жената се блазни

2155 и мъжът със съмнителна слава —

тез, които намират забава

в похотливост коварна и гнусна.

Нещо важно аз щях да пропусна:

знай, че има в живота наслада

2160 и че тя и на тебе се пада.

Любовта, макар тя да е болест,

не допуска при себе си горест.

Тя дарява със радост и смях

всички влюбени. Всеки от тях

2165 е бил весел или натъжен

и е имал добър и лош ден,

уж изглежда щастлив засега,

а след час го обзема тъга.

Дълго болка любовна не трае…

2170 Любовта ту в очите сияе,

ту боли като удар нанесен —

тя извиква и сълзи, и песен.

Играй, щом те игрите увличат

и тогаз ще те всички обичат

2175 и със теб ще им бъде приятно.

Свойта работа най-акуратно

изпълнявай и все някой ден

ти ще бъдеш добре оценен.

Щом си с леко и пъргаво тяло,

2180 на игрите отдай се изцяло.

Ако майсторски яздиш на кон,

непременно яхни вихрогон;

ако сабята сръчно въртиш,

ти в турнирите пръв ще блестиш,

2185 а щом в боя не си победим,

то на всички ще бъдеш любим.

Щом си с глас като медна камбана,

ти от други не чакай покана,

а им пръв покажи своя дар,

2190 че гласът има истински чар.

Трябва всеки младеж да умее

на вивула и лютня да лее

нежни звуци, та младите с тръпки

да се впуснат във танцови стъпки.

2195 Не ще никога бъдеш щастлив,

ако си прекалено стислив;

който ценни неща притежава,

той на своя любим ги дарява

и в това висша радост намира.

2200 Той доказва, че явно разбира

от изкуството на любовта.

Ако полза във всички неща

стръвно търсиш, кому ще си мил?

Щом сърцето си ти си дарил

2205 за усмивка, която те грабва,

и за поглед гальовен, ще трябва

да не ти е за златото жал,

щом най-скъпото вече си дал.

Искам още веднъж да повторя

2210 това, що досега ти говорих,

само с няколко прости слова.

Не забравяй най-вече това,

че когато е кратка речта,

най-добре си личи мисълта.

2215 Щом над теб любовта има власт,

отхвърли всяка гордост тогаз,

покажи се мил, щедър, възпитан,

за да бъдеш от всички почитан.

Ще ти дам и друг ценен съвет:

2220 препоръчал ти бих занапред

да обвързваш мечтите си само

с любовта, чувство толкоз голямо,

че си спомняш за всеки свой час,

в който бил си в любовен захлас.

2225 Пак повтарям и точно, и ясно,

че от днес ще се чувстваш прекрасно,

ако си поверяваш сърцето

на едно само място — където

не долавяш лъжа и измама.

2230 Раздвоение нивга да няма!

Щом на няколко дами се вричаш

във любов, ти на риск се обричаш.

Този, който едно сърце люби,

в любовта нивга нищо не губи

2235 Затова в постоянството нека

любовта да пребъде довека —

само тъй радостта ще познаем.

Запомни, че сърцето назаем

човек нивга не бива да дава:

2240 да си стиснат — това отвращава.

Щом си влюбен, люби всеотдайно

и блаженството ти ще е трайно,

че блаженство, на заем добито,

не ти прави сърцето честито.

2245 Само щом нещо даром си дал,

радост истинска би изживял.

На сърдечния плам се отдай,

обречи си сърцето докрай

и тогаз в твойта гръд изтомена

2250 ще ликува любов споделена.

Кой ли би твоя дар оценил,

от душа щом не си го дарил.

Но, от друга страна, щом решиш

щедро свойто сърце да дариш,

2255 вероятно през бъдните дни

ще те срещнат тегла, изпитни.

Но когато те спомен споходи

за отминали мъки, несгоди,

ти от общия път ще отбиеш,

2260 та от погледи хорски да скриеш

огорчение, болка и срам.

В таен кът ще останеш ти сам,

ще въздишаш злощастен и клет,

от мъчителни тръпки обзет —

2265 ту студени, ту тягостно топли.

Ще издаваш сподавени вопли

и ту блед ще си, ту зачервен,

от небивала треска гнетен.

А когато пък в мъка любовна

2270 потопи се душата тъжовна,

ще си кажеш, че май дотогава

не си страдал от болка такава.

Отмалял, може би някой ден

ти в несвяст ще изпаднеш втрещен,

2275 ще стоиш дълго време все сам,

като образ застинал и ням.

Няма нищо тогаз да те сепва,

нито крак, ни ръка ще ти трепва,

ще поглеждаш, но с поглед на сляп.

2280 Не след дълго, макар още слаб,

щом възвърнеш вида си нормален,

ще изтръпваш от страх нереален,

като някой наплашен човек,

ще въздишаш, не виждайки лек,

2285 и ще шепнеш: «Дали досега

е изпитвал подобна тъга

всеки, който в любов е болял?»

А подир това, ясно видял,

че далече е твойта любима,

2290 ще речеш: «Боже мой, дали има

поне мъничко разум у мен,

щом приемам да съм отделен

от сърцето си?… Вече разбирам

защо то извън мене пулсира,

2295 а пък тук са ми още очите!

Щом не са при сърцето били те,

то какво са могли да съзрат?

И не трябва ли вече на път

да съм аз, за да ида навреме

2300 там, където сърцето влече ме?

Не изглеждам ли вял, малодушен,

щом не съм на сърцето послушен?

Боже мой, като глупав се мая!

Но защо се така колебая?

2305 Дали все пак ще го разбера,

щом до него се аз добера.»

И ще тръгнеш на път. Вероятно

ще ти стане съвсем неприятно,

щом достигнеш дотам и, за жалост,

2310 разбереш, че отиват нахалост

всички твои надежди и ти

си оставаш със голи мечти.

И ще тръгнеш тогава, трикратно

по-нещастен, по пътя обратно,

2315 със кървящи в душата ти рани,

и във свойте гърди изтерзани

ще почувстваш ти болки, каквито

се усещат във гръд, с нож пробита.

Ако някой все още не знае

2320 таз неведома болка каква е,

нека влюбен човек да попита.

Но сърцето не знае насита:

то ще иска да тръгнеш и пак

да потърсиш доколко и как

2325 се засища любовната жад.

Ще се чувстваш неземно благат,

ако въпреки всичко успееш

да достигнеш туй, дето лелееш.

Ще се пълнят с наслада гърдите,

2330 светла радост ще грее в очите…

Красота ще съзреш ти тогава,

но помни, че и тя не прощава:

ще те срещне и тя с тежък дар,

ще посипе в сърцето ти жар

2335 и ще почне то пак да пламти.

Знай, че колкото повече ти

впиваш взор в тази, дето обичаш,

толкоз повече ти се обричаш

на любовния плам безпощаден.

2340 Всеки влюбен е силно отдаден

на това, дето в него гори.

По-припрян се показва дори,

при любимата щом той отиде.

Той копнее отново да види,

2345 възжеланата своя изгора,

ала тайно от другите хора.

Щом е с нея, по-силно я иска,

щом е той до жаравата близко,

и той пламва. Нали всички знаят

2350 как очите от обич сияят,

как зениците ярко пламтят.

Ако нявга отидеш в друг кът,

ще си спомняш девойката мила,

таз, която с любов е пленила

2355 твойта млада душа тъй дълбоко.

Ще се чувстваш ограбен жестоко,

затова че не си се решил,

сам когато ти с нея си бил,

да й кажеш две думи, а пак

2360 си мълчал като сетен глупак…

Мисълта, че ти грешка си сторил,

като с нея не си поговорил,

миг не ще те остави на мира.

Ако в даден момент се намира

2365 надалеч от теб твойта мила,

таз, която на теб е дарила

поглед нежен, кажи си, че всъщност

за теб нищо не е по-насъщно

от тоз взор. В плен на грижи безплодни,

2370 ти ще ходиш при случаи сгодни

дето бил си я вече видял,

но със жал, че не си бил посмял

две-три думи на глас да й кажеш.

В такъв случай съветвам те даже

2375 да отидеш във нейния дом,

но съвсем крадешката, че щом

някой види те, той няма как

да не пусне мълвата, че пак

ти при нея си ходил. Не казвай

2380 де отиваш, добре се предпазвай

от одумници разни, които

не си нивга пестят клеветите.

Върши всичко това най-потайно!

А когато пък нейде случайно

2385 ти девойката мила съзреш,

пробвай с нежни слова да я спреш.

Ще усетиш кръвта ти как ври,

как в очите ти пламък гори,

силен смут ще почувстваш в душата

2390 и не ще си отвориш устата.

Ако почнеш все пак да говориш,

със срама си не ще се пребориш

и от силно вълнение даже

половината няма да кажеш.

2395 Та как няма да се притесниш,

сдържан как би могъл да стоиш,

кой не би се смутил в този миг,

освен някой лъжец и мазник?

Тез, които привидно обичат,

2400 те в любов най-горещо се вричат

и безспирно си служат с похвали,

ала техните думи едва ли

ще прикрият сплетните им скверни

и брътвежите им лицемерни…

2405 Но когато ти спреш да говориш,

съвестта ти все тъй ще те бори,

ще ти стане и тъжно, и болно,

че пропуснал си някак неволно

да й кажеш най-важното нещо,

2410 ще те мъчи тогаз по-зловещо

тази вечна душевна борба

и ще стане тя твоя съдба.

Ще е вечно злочест който люби,

все ще страда, все нещо ще губи,

2415 докато не използва мой лек,

за да бъде денят му по-лек.

Колко мъчно минава нощта,

ако пълна с кошмари е тя!

С мисълта, че тоз смут ще избегнеш,

2420 ще отидеш в леглото да легнеш,

за да чакаш да дойде сънят,

ще ти спира от мъка дъхът,

ще се мяташ наляво, надясно

и леглото ти все ще е тясно.

2425 Ще пухтиш по корем и по гръб,

все едно те боли някой зъб,

но умът ти ще е завладян

от лика й, от нейния стан

и от нейните форми красиви…

2430 Ще сънуваш неща причудливи

и към тях неведнъж ще се връщаш,

насън ти ще я гола прегръщаш

и ще бъдеш до лудост захласнат,

като чуеш, че тя е съгласна

2435 отсега с нея в брак да живееш.

Ти напразни мечти ще лелееш,

ще бленуваш за щастие дивно,

докато се поддаваш наивно

на безпочвени мисли чаровни —

2440 уж красиви, а всъщност лъжовни.

Как е трудно човек да гради

свойто бъдеще само с мечти!

Те ще рухнат, уви! «Боже мой —

разридан ще извикаш ти — кой

2445 ще ми каже защо тъй зле стана,

тази мисъл защо ме обхвана?

Аз по няколко пъти на ден

бих желал да се връща тя в мен,

да ми вдъхва и бодрост, и сила.

2450 Колко радости в мен би вселила,

ако беше тя по-дълготрайна?

Боже мили, разкрий ми таз тайна

и кажи как да ида завчас

там, където в съня си бях аз.

2455 След туй, щом е от Бог отредено,

бих приел да умра най-смирено —

не е толкова страшна смъртта

на любима жена до гръдта.

Амур често ме кара да страдам,

2460 да се вайкам и духом да падам.

Ако той стори тъй, че при нея

още радостни дни изживея,

бих ги с ново тегло заплатил.

Но дали съм добре оценил

2465 това благо или лековерно

съм го търсил до днес прекомерно?

Този, който за много ламти,

го отпращат от всички врати.

Най-добре да призная тук честно,

2470 че друг, с моята участ, чудесно

ще се чувства и с по-малък дял.

За скръбта ми, за мойта печал

пребогато ще съм награден,

ако тя ме дари един ден

2475 със целувка. Аз виждам от днес

мрачно бъдеще… Тъй съм злочест!

А дали пък наивен не бях,

та й свойто сърце завещах,

без да знам дали радост ще имам?

2480 Защо сам за глупак да се взимам,

ако нейния поглед тъй мил

с друга радост не бих заменил?

Боже мой, как желая да ида

пак при нея и пак да я видя,

2485 та дано ме избави от злото.

Не стоях ли предълго в леглото,

дали няма да съмне най-сетне,

дали в мойта душа ще просветне?

Колко страшно е сам да лежиш,

2490 без да можеш изобщо да спиш,

да те мъчи това, че вън нощ е,

че зората далече е още

и че изгревът все се отлага!

Щом се съмне, ще стана веднага.

2495 Бързай, слънце, без тебе не мога,

пак изгрей, покажи се, за Бога!

Прогони начаса тъмнината

и гнетящата болка в душата!»

Ако страдаш от рана сърдечна,

2500 ще ти бъде нощта безконечна

и до първите бледи лъчи

няма ти да затвориш очи.

И макар че не си никак спал,

изнурен, изтощен, отмалял,

2505 твърде рано ще трябва да станеш

и обут, и облечен, да хванеш

пътя, водещ към нейния праг.

Даже дъжд да вали или сняг,

търпеливо изчакай навън,

2510 че в туй време, унесена в сън,

без да мисли за теб, тя ще спи…

Ти до задния вход пристъпи,

провери дали той е отворен,

постой малко и там, безпризорен,

2515 под обилния дъжд всепроникващ.

Със неволите трябва да свикваш…

После пак пред дома се върни

и слуха си така напрегни,

че да чуеш дали тя говори,

2520 дали някой врата ще отвори,

или хората все още спят.

Ако в даден момент долетят

нейни думи до теб, аз те моля

да дадеш на молбите си воля,

2525 та от тях тя дано разбере,

че не си през нощта спал добре

от любов. Щом е свястна жената,

ще й трепне от жалост душата,

ще те срещне с надлежно внимание,

2530 ще покаже дори състрадание.

Постарай се, макар и да страдаш,

любовта си да й изповядаш,

отвън портата й целуни,

а след туй към дома си тръгни,

2535 дорде още тежи тъмнината

и не е засияла зората,

да не би някой мъж подранил

да се сети къде ти си бил

и да тръгнат сплетни всевъзможни.

2540 От безсънните нощи тревожни,

от тъгата, в която живеят,

всички влюбени хора линеят.

Щом те мъка любовна гнети,

непременно в най-кратък срок ти

2545 ще отслабнеш. Отколе така е —

любовта безпокойства вещае.

Който мъж любовта не зачита,

рядко би видял зло от жените.

Ще твърди уж, че мъчи го жажда,

2550 че храната не му се услажда,

а като манастирски абат

ще се пъчи се с дебел червен врат

И по друг мой съвет се води:

към околните щедър бъди!

2555 Не забравяй ни миг, че е редно

да дадеш на слугинята бедна

една брошка красива, та тя

да ти помни до гроб щедростта.

Ако имаш любима, зачитай

2560 и роднините й: ту ги питай

как живеят, ту нещо им дай

като спомен от тебе и знай,

че и тя със добро ще отвърне

ще те с искрена обич обгърне.

2565 И недей се пиля надалече!

Ако работа важна ти пречи

да си близо до нея, сърцето

остави си тогаз там, където

тя живее, и гледай веднага

2570 да се върнеш. А щом се налага,

бъди винаги редом със тази,

дето зорко сърцето ти пази.

Щом си истински влюбен, изцяло

посвети се — и духом, и тялом —

2575 на любимата си… Според мен

само тъй ще се чувстваш блажен.“

Щом Амур свърши свойте заръки,

аз възкликнах: „Ах, колко ли мъки

отредил си за хората, Боже!

2580 Нима, който обича, ще може

да се някак избави от тях?

Разтрепервам се при мисълта,

че за влюбения да живее

означава безспир да линее.

2585 Ако той от любов осенен е,

нима трябва да плаче и стене,

да се мъчи досущ като грешен,

все угрижен и все безутешен.

Аз, за Бога, съм страшно учуден,

2590 че любовният път е тъй труден.

И да беше човек от метал,

този ад той не би изтърпял…

От какво ли не тегли душата!“

Ето как обясни ми нещата

2595 бог Амур: „Ти ще се утешиш

все пак, драги… Не си ли платиш,

добрина току-тъй не се дава.

Много по-драгоценна тя става,

ако с чувства, със страсти и сили

2600 сме надлежно за нея платили.

Всяко щастие, щом се изстрада,

носи дваж по-голяма отрада.

Но любовната скръб е най-тежка,

тя довежда до бледност мъртвешка.

2605 И тъй както водата в морето

ти не можеш изгреба с решето,

тъй не можеш разказа във книга

до какви изпитания стига

всеки влюбен. Той тегли хомота

2610 но все пак не намразва живота.

Та нали от смъртта всеки бяга…

И да гние в тъмница и влага,

и да кисне в отблъскваща смрад,

да е жертва на всякаква гад,

2615 с черен хляб и вода да се храни,

от смъртта пак човек ще се брани.

Щом Надежда все още крепи го,

ще понася той всякакво иго

и ще мисли, че все някой ден

2620 от теглото ще бъде спасен.

Щом Амур му сърцето владее,

той все пак със мечти ще живее

и душата му, с вяра пропита,

на Надежда до гроб ще разчита

2625 да му вдъхва и смелост, и воля

за отпор срещу всяка неволя

и ще чака достойна отплата

за безмерната скръб и теглата.

А щом тя любовта насърчава

2630 и щом всички злини побеждава,

дано бъде от Бог подкрепена!

Тя е смела, сърцата, калена,

през опасности път си проправя,

но човека в беда не оставя.

2635 И тоз, който грози го въжето,

таи малко надежда в сърцето.

Тя при нужда и теб ще предпазва,

помощта си не ще ти отказва,

ще те варди от разни злини…

2640 Ще ти дам още три добрини —

чрез тях чакай подкрепа от мен

щом си ти от любов запленен.

Първо с Помисъл Благ ще започна.

Ако някой млад влюбен е скочил

2645 в мойте мрежи, чрез Помисъл Благ

ще достигне заветния праг.

Щом от мъка любовна заплаче,

той му носи утеха, така че

разпиляват се в миг като прах

2650 и неволи, и горест, и страх.

Често Помисъл Благ го подсеща

за приятните бъдещи срещи

със любимата му, чрез Надежда

уредени, или му отрежда

2655 да си спомни за своята мила,

за устата й трепетна, скрила

дъх, от който фатално опит е,

за косата, носа и очите,

с една дума — за всичко, което

2660 му събужда копнеж във сърцето.

Знай, че всеки млад влюбен тогава

по-щастлив и по-радостен става.

Чародеен е Помисъл Благ

и затуй неизказано драг

2665 за безбройните влюбени той е.

Блага дума е втората моя

добрина. Цял живот ще се каеш,

драги мой, ако ти не желаеш

да те винаги тя придружава.

2670 Предоволен от нея остава

всеки, който на мен се обрича.

Тя на тези, които обичат

или страдат от горест нелепа,

предоставя навреме подкрепа

2675 и им вдъхва надежда голяма.

Затова една влюбена дама

съчинила е песен за нея

и мнозина все още я пеят:

«Блага дума, добро ще ми сториш.

2680 щом за моя любим заговориш.

Дори само да го назовеш,

ти от мъки ще ме отървеш.»

Блага дума по верни пътеки

неизменно повела би всеки.

2685 Тя и теб ще научи на ум,

ако тръгнеш по нейния друм.

Първо верен другар намери,

свойте тайни му ти довери,

разкажи му за свойта изгора

2690 и ще имаш във него опора.

Щом сърцето те вече боли

от любов, с него ти сподели

своя блян съкровен към жената,

по която ти чезне душата.

2695 Изложи му ти свойте несрети

и поискай от него съвети,

за да знаеш за в бъдеще как

да й станеш по-мил и по-драг.

Ако твоят приятел познава

2700 любовта, и на него тогава

от това ще му стане приятно

и на свой ред съвсем деликатно

и най-искрено той ще признае

за коя непрестанно мечтае.

2705 И не би те изобщо смутила,

мисълта, че със твоята мила

би могъл някак той да ви скара,

а един в друг ще имате вяра.

Тази дружба е ценна, защото

2710 ще си имаш приятел, с когото

да споделяш и болка, и радост.

Тя ще бъде за твоята младост

ценен дар: във това един ден

ти ще бъдеш съвсем убеден.

2715         Драги момко, предлагам, най-сетне,

Поглед Мил в твоя взор да просветне

и да те надари със търпение,

ако имаш любовно тежнение.

До любимата близо бъди

2720 и с мил поглед я ти награди,

та тъгите й той да разсее.

Всеки влюбен по него копнее,

сутрин с него лъч грейва в очите

и Бог щедро дарява душите

2725 с едно чувство свещено, което

засиява на всеки в сърцето.

Ако денем те той придружава,

нищо твойта душа не смущава

и очите ти гледат без страх,

2730 че ще духне лош вятър към тях.

А когато очите сияят,

много важно ще бъде да знаят

на сърцето да пратят отрада,

та по-малко от обич да страда.

2735 Като верен вестител, очите

запознават го със новините

и му казват кого са видели,

във чия душа радост са влели

и задълго забравят сърцата

2740 че е тъй неприятна тъгата.

Както ранният утринен зрак

ще прогони дълбокия мрак,

точно тъй Поглед Мил ще успее

мрака в твойта душа да разсее.

2745 И тогава сърцето ти клето,

от любовни тегоби обзето,

ще забрави скръбта изживяна

и ще грейне в очите ти блянът.

Вероятно разбираш сега

2750 защо трябва, в момент на тъга,

да са с теб добрините, които

правят още по-хубави дните

на онези, които обичат —

тъкмо те ги на радост обричат.

2755 И за теб дни добри се отреждат,

щом за спътници имаш Надежда,

Блага Дума и Помисъл Благ.

А пък те знаят най-добре как

да ти пазят душата, която

2760 ще търпи до момента, когато

пак ще можем при случаи сгодни

да се видим и други подобни

добрини да получиш от мен.“

И така, в този паметен ден,

Бележки

[1] Ке — главен управител (сенешал) в двора на крал Артур. Бил известен със своя зъл и присмехулен език.

[2] Говен — племенник на крал Артур, един от най-забележителните рицари в романите за Кръглата маса, прочут с великодушието си.