Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roman de la Rose, –1280 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Гийом дьо Лорис; Жан дьо Мьон

Заглавие: Роман за Розата

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 1997–2016

Език, от който е преведено: Старофренски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман, поема

Художник: gogo_mir

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5800

История

  1. — Добавяне

15090 Добър Прием уста не отвори,

развълнуван от тези слова.

Той разбрал бе от всичко това,

че целта й бе да го накара

да я следва със повече вяра.

15095 Да не действаше Ревност открито

чрез пазачите злобни, които

без съмнение верни й бяха,

край стените безспирно сновяха

и ръмжеха досущ като псета,

15100 твърдината била би превзета.

Но при туй непрекъснато бдение

кой би й причинил поражение?

Зъл Език беше мъртъв. Едва ли

някой щеше за него да жали…

15105 Та той беше от всички презрян,

затова че без никакъв свян

безогледно навред клеветеше

и на Ревност най-предан страж беше;

освен нея, за този нахал

15110 никой друг пет пари не би дал.

Беше свикнала тя да го слуша,

но й идваше често до гуша

от това, че той всички одумва,

че говори каквото му хрумва

15115 и зло само на хората прави,

че със свойте постъпки остави

зад гърба си безбройни злини.

Дойдат ли недобри новини,

тъй обичаше да ги раздува,

15120 че не щеше дори и да чува

за добро, а със приказки празни

сам подхранваше слухове разни.

В лицемерие той бе живял,

на коварство се беше отдал

15125 и понеже бе толкова долен,

тука всеки остана доволен,

че умря, и дори литургия

не отслужиха. Никой от тия,

със които той беше върлувал,

15130 от смъртта му не се развълнува.

Те по принцип така зорко да бдят,

че не би бил превзет никой път

този замък гранитен, та даже

ако им се насреща покаже

15135 един петстотинхиляден враг.

И си често повтарят: „Все пак

и без негова помощ ще можем

да опазим таз крепост, дай Боже!

А духът на тоз изверг презрян

15140 дано в адския смраден катран

изгори, че освен от беди

не остави той други следи.“

С убеденост това те твърдяха,

ала явно без Зъл Език бяха

15145 и по-слаби, и по-уязвими.

        Като мъж със достойнства значими,

Добър Прием на свой ред начена

свойта реч с вещина несъмнена:

„Аз, госпожо, съм ви задължен,

15150 че се мило държахте към мен.

Посветихте ме в сложно изкуство

и затуй ви говоря със чувство

на доволство. Но как би могло

любовта да се смята за зло,

15155 при това хем горчиво, хем сладко?

Бих желал да засегна накратко

един друг въпрос, важен за нас.

Трябва много пари, според вас,

да натрупвам, но аз се надявам

15160 да ми стигне туй, що притежавам.

Да съм имал прилично държание?

Е, добре, ще положа старание,

но аз никак не вярвам в магии

и това са за мен дяволии!

15165 А на младия мъж, който бил

според вас тъй възпитан и мил,

пожелавам злини да не среща

и всеобща любов да усеща.

Към тоз момък зла умисъл нямам,

15170 но е факт, че и обич голяма

не изпитвам към него, макар

че букета му взех като дар.

Нима туй, че приех аз цветята,

е претекст за другар да го смятам?

15175 Та какво от това, че обичал

мили думи за мен да изрича?

Ако често мъжът и жената

си повтарят: Със радост в душата

ще ви срещна, приятелко, пак

15180 или: Нека, приятелю драг,

имаш вечно подкрепа от Бога!

аз във никакъв случай не мога

да твърдя, че това е любов.

Впрочем, аз тоз младеж съм готов

15185 да го смятам за верен другар

и понеже цветя приех в дар,

на свой ред нямам нищо против

да съм с него добър и вежлив

и не ще се ни миг колебая

15190 той да бъде мой гост, ако зная,

че със сигурност в същия час

ще е Ревност далече от нас,

тъй като тя го силно презира.

И дори да не се тук намира,

15195 а да е накъм чужд край поела

и багаж за из път да е взела,

съществува си риск, според мен,

да реши тя във даден момент

своя взор към зида да обърне

15200 и обратно насам да се върне,

не дай Боже, че щом по зла слука,

мен и момъка свари тя тука,

като луда ще почне да кряска,

да ни бие или да ни тласка

15205 и каквато е зла и проклета,

тя ще ни надроби на парчета.“

„Тази грижа на мен остави!

И сега да се тя появи —

рече Старата с по-крепък глас —

15210 не ще свари младежа при нас.

Знам такива места, че игла

тя със по-малко труд би могла

да намери сред купчина плява,

камо ли да открие тъдява

15215 къде твоят приятел укрит е.“

„Нека тъй да е, щом го твърдите —

й отвърна Добър Прием. — Но

от младежа се иска едно:

да постъпва с достойнство и чест.“

15220 „Много умно говориш ти днес

и със право човек би твърдял,

че си вече съвсем помъдрял.“

Тук те млъкнаха. Вече бе време

всеки пътя си пак да поеме:

15225 той отиде във своята стая,

а тя, доста доволна накрая,

почна в кулата нещо да прави.

Ето че ми се случай представи

с Добър Прием да мога аз сам

15230 да се видя за по-дълго там,

ала в тоз момент Старата слезе,

вън от кулата бързо излезе,

затърча се след туй запъхтяна

и когато пред мене застана,

15235 тя съвсем непринудено рече:

„Всичко тук уредила съм вече.

Не знам ще ли се ти съгласиш

ръкавици на мен да дариш,

ако аз съобщя ти една

15240 много важна за теб новина.“

„Ръкавици ли само? Защо

да не бъдат ботуши, манто,

шапка с лента от най-скъпа кожа

или рокля по мярка? Госпожо,

15245 та на вас по-скъп дар се полага.“

Тя с ръка ми посочи веднага

как до тъмната кула да ида,

та с Добър Прием пак да се видя,

и преди да си тръгне, ми каза

15250 точно как бих могъл там да вляза:

„Откъм задния вход отиди,

че там никой на стража не бди,

и почакай, дорде аз самата

ти отворя отвътре вратата.

15255 Два-три месеца вече откак

не е минал оттам ничий крак.“

Аз отвърнах й: „Клетва ви давам,

че се само на вас уповавам.

Ще ви купя най-модни одежди

15260 от възможно най-фините прежди,

ако ще и сто лири да дам.

Впрочем аз от Приятеля знам,

че е нужно обети да давам,

но, уви, всеки път не успявам

15265 да изпълня с чест своята дума.“

След като тя отмина по друма,

аз към задния вход се завтекох

и изпълнен с надежда си рекох:

„Дано Бог да ми бъде опора!“

15270 И така приближих до отвора,

дето Старата вече стоеше

и за мене открехнала беше

една ниска и тясна врата.

Щом затворих я, аз в крепостта

15275 се видях и веднага разбрах,

че на сигурно място стоях —

бях спокоен, че в същия миг

във земята лежи Зъл Език.

Видях как бе вратата разбита,

15280 за да влезе със своята свита

бог Амур — той бе твърдо решен

да помогне сега и на мен

и затуй свика свойте васали.

(Те заслужиха толкоз похвали,

15285 че дано вечно Бог бди над тях!).

Най-напред аз Притворство съзрях

(както, впрочем, от всички се знае,

Лицемерие негов баща е,

а Лъжа му е майка — за тях

15290 в този свят няма чест, няма грях).

И Въздържаност също бе там

(от Притворство, доколкото знам,

тя родила била Антихриста,

както пише във древните листи).

15295 Явно те са разбили вратата

(дано Бог да им бди за душата!).

Който много държи да сполучи,

от тях двамата нека се учи,

за да знае как с маска красива

15300 същността си добре да прикрива!

От местото, където стоях,

през строшените двери видях

цяла армия, вече готова

да се включи в борбата сурова.

15305 Да призная ли тук колко бях

притеснен и припрян, как горях

Поглед Мил нейде там да открия?

Изведнъж се яви той самият —

бог Амур бе го пратил при мен

(дано бъде от Бог възмезден!).

Та нали бе отдавна отминал

денят, в който в онази градина

се видяхме… Тъй радвах се аз,

че едва не изпаднах в несвяст.

15315 Щом видя ме, към мен Поглед Мил

приближи се, щастлив вид добил,

на Добър Прием той ме посочи,

а последният пъргаво скочи

и към мен се затича веднага

15320 да ме срещне — тъй както приляга

на младеж, от Вежливост роден,

който с всички е мил и почтен.

Поздравих го с любезен поклон,

той отвърна ми в същия тон

15325 и учтиво ми благодари

за букета… Но аз рекох: „Спри,

не на мен ти, на теб трябва днес

да отдам аз дължимата чест,

че от мене прие ти цветята.

15330 Клетва давам, че с радост в душата

ще ти служа и духом, и тялом,

че от днес твой ще бъда изцяло,

та дори да се нявга наложи

да понасям беди, не дай Боже!

15335 Ако в даден момент ми признаеш,

че от нещо се много нуждаеш,

за имот хич не ще ми е жал

и за теб бих душата си дал,

без да чувствам и миг угризение.

15340 За да няма в теб капка съмнение,

на проверка ме ти подложи

и ако уличиш ме в лъжи,

нека вече не видя бял ден!“

Добър Прием подзе: „Задължен

15345 ще съм ти, драги мой, занапред.

И аз също поемам обет,

че харесаш ли ти нещо мое,

моментално ще стане то твое.

Без да питаш, вземи го веднага

15350 и си знай, че на теб се полага.“

Аз отвърнах: „Дано, господине,

да не те нивга радост отмине!

Благодарност безкрайна аз днес

ти изказвам. За мене е чест,

15355 че каквото сега притежаваш,

безрезервно на мен го даряваш.

Щом е тъй, дай ми туй, към което

така силно ме тегли сърцето.

Ето тук е то. С него когато

15360 се сдобия, аз всичкото злато

в Александрия бих пренебрегнал.“

Приближих се и длани протегнах

към чудесната роза уханна

с мисълта, че щастливец ще стана

15365 подир миг — та нали много ясно

току-що дочух нещо прекрасно,

нали толкова мило към мен

се държа Добър Прием тоз ден!

Но не би! И днес питам се как

15370 по каприза на някой глупак

това нещо не стана реално

и аз бях отстранен най-брутално.

Както бях към цвета устремен,

в миг Опасност изникна пред мен

15375 (ах, дано да я вълци ядат!).

Тя си имаше свой таен кът

и се беше там скрила, преди

да пристигнем, със цел да следи

какво някой би дръзнал да каже,

15380 да го впише в тефтера си даже.

„Хей ти, момко млад, я се махни! —

с троснат глас викна тя. — Престани

най-подир да ми правиш напук!

Кой ли дявол доведе те тук?

15385 Какво търсиш насам в този час?

Твойте близки, обзети от бяс,

напоследък ме много ядосват.

Нека също и те се пръждосат.

Не би никога някой светец

15390 взел под своя закрила лъжец.

Хайде, махай се бързо, защото

с тоз кривак ще ти пръсна челото!“

В това време явиха се там,

без да знам откъде, Страх и Срам

15395 бяха чули, че с тон разярен

се нахвърли Опасност на мен,

призовавайки и Сатаната.

Ни за миг не й млъкна устата

и със своята явна омраза

15400 тя свръхлош домакин се оказа.

Щом и тримата там се събраха,

от неистова злост полудяха

и се сдумаха, без колебание,

да попречат на мойто желание

15405 да откъсна красивия цвят.

„Знай — ми викнаха те в своя яд —

че не си Добър Прием разбрал

и че роза не е обещал.

Ала след като свойте имоти

15410 ти предложи той щедро, защо ти

спрямо него постъпи тъй долно?

Всичко той ти дари драговолно,

при това с най-добро намерение.

Този, който ти прави дарение,

15415 добре трябва да бъде разбран.

Ти, лъжецо, си имал друг план.

Я признай си дали затова

зле си схванал добрите слова

на Добър Прием. Вие едва ли

15420 точно тъй сте се с него разбрали…

Не ме карай да мисля все пак,

че се правиш на сетен глупак.

Той за роза не ти е говорил

и ти грях много тежък би сторил,

15425 щом откъснеш я. Туй ли кроеше,

та към него така щедър беше?

Уж поддържахте дружба голяма,

а пък всъщност чрез тази измама

се превърна ти в негов предател.

15430 Аз не знам дали някой писател

е описал подобно деяние.

Ако ще да умреш в отчаяние,

пак не ще се на теб доверим.

Хайде, тръгвай веднага и дим

15435 да те няма, че както изглежда,

тука дяволът теб те довежда.

По-добре по друг път да поемеш.

Ти от тези лехи преди време

бе изгонен, доколкото зная.

15440 Не бе никак разумна оная[1],

дето тайно отвори вратата

за теб, верни слуга на разврата,

без да знае какво ти целиш,

какви планове подли кроиш.

15445 Инак нивга, макар да е мила,

тебе тук тя не би приютила.

Но Добър Прием няма защита

и, уви, твойта подлост изпита.

Той към тебе се мило държеше

15450 и на всичко за теб готов беше,

а пък ти причини му тегло.

Открай време все тъй е било

и до днешния ден все така е —

храни куче, та то да те лае.

15455 Хайде, бързо се махай оттука

и във друг край търси си сполука.

Ето стълбите. Бягай далече

и не се връщай никога вече

Не се хич размотавай, защото

15460 ако някой те сбара, горко ти:

ще ти види тъй сметката той,

че завчас ще те смаже от бой.

Ако ти си от съвест лишен,

защо трябва да бъде винен

15465 Добър Прием. Нали неотдавна

си му казал със показност явна,

че вас свързва ви истинско братство

и че даваш му свойто богатство,

Той затуй ли прие те тогава,

15470 затова ли той нас заблуждава,

а и себе си лъже? Все пак

ти бе негов приятел най-драг.

Много глупаво той се държа

и е жалко, че сам не можа

15475 да избегне сегашната грешка,

а пък тя е наистина тежка.

Има той и простъпки предишни

и затуй аз във Бога всевишни

се кълна, че в най-страшен зандан

15480 чак до гроб ще стои окован,

че ще стане животът му ад,

докато е на божия свят.

За беда той тогаз с теб се срещна[2]

и въвлече ни в диря погрешна!“

15485         И пазачите първом набиха

Добър Прием, а после решиха

във затвора да го отведат.

Те тъй бдителни бяха тоз път,

че заключиха тройно вратата,

15490 така че без синджир на краката

да стои той в килията сам.

След това Страх, Опасност и Срам

се заканиха гневно, че той

пак ще бъде подложен на бой,

15495 щом отново се върнат в затвора.

Те дойдоха при мене на двора,

дето аз бях останал смутен,

омърлушен, дори насълзен,

и на бой налетяха ми даже.

15500 Ех, дано да ги Господ накаже

и дано за това злодеяние

заплатят един ден с разкаяние!

При това те ме биха така, че

аз във плен се предадох, обаче

15505 тез злодеи не ме щяха жив.

И все пак, с глас унил, но учтив

ги помолих да хвърлят и мен

в тоз затвор и добавих смирен:

Срам и Страх, благородници мили,

15510 ум и такт неведнъж проявили,

със таланти безспорни дарени

и с Разумност отдавна сродени,

и ти, смела Опасност, тъй пряма

и така отзивчива, че няма

15515 на теб равна, аз нека до гроб

да остана в затвора ваш роб.

С Добър Прием ме там затворете

и съвсем убедени бъдете,

че до сетния свой земен час

15520 ваш най-верен слуга ще съм аз.

Ако бях нарушител, крадец

или пък вероломен лъжец,

във затвора веднага ще ида

за убийство или за обида.

15525 Провиня ли се, я на бесило

ще ми сложат въжето без милост,

я в тъмничен затвор ще изтлея.

Във която страна да живея,

ако бъда във грях уличен,

15530 добър край не ще има за мен —

не изключвам дори да рекат

да ме зверски със меч съсекат.

Чуйте мойта молба, добри хора,

нека ида и аз във затвора,

15535 та с Добър Прием там да остана.

Ако ме уличите в измяна,

ако някога установите,

че и аз се числя към лъжците,

направете така, че друг път

15540 да не ми стъпи тука кракът.

Безпогрешен човек няма днес…

Но погазя ли своята чест,

начаса ме оттук прогонете.

Мои съдници строги бъдете

15545 и ако с нещо аз ви засегна,

нека вашия гняв не избегна.

Но освен това искал бих вие

тъй да сторите, че Добър Прием

да е вече към вас прикрепен

15550 и да бъде за туй известен.

При условие че не склоните

във затвора и мен да държите,

Добър Прием да викнем и нека

сторим тъй, както той би ни рекъл.

15555 Инак мен и със смърт да грозите,

оттук няма да ме отстраните.“

Но Опасност, обзета от бяс,

изкрещя: „Какво искаш от нас?

Боже мой, как така ще склоним

15560 със Добър Прием теб да държим!

Ти ни правиш днес мили очи,

а пък само у него личи

доброта. Ако ние тъй сторим,

това значи Лисан да затворим

15565 при кокошките — уж, че той бил

към тях много любезен и мил.

Със услуги ти нас се стремиш

да подмамиш, а всъщност целиш

след това да ни тикнеш към грях.

15570 Ние нямаме нужда от тях.

Та ти имаш ли мозък в главата,

щом държиш да решава нещата

Добър Прием? Как да се доверим

на младеж, който е подсъдим!

15575 Тези твои молби са излишни.

Та как можем, о, Боже всевишни,

да склоним един пакостник хитър

помежду ни да бъде арбитър?

Добър Прием е момък без чест,

15580 а пък ти убеждаваш ни днес,

че със свойте достойнства призван е

един ден съдия да ни стане.

И потоп пак света да залее,

той във този затвор ще изтлее.

15585 Да излезе оттук ще рече

своя клон той да си отсече.

Та той всъщност на смърт се излага,

щом на твойто другарство залага,

щом на теб е имота си дал

15590 и е станал твой верен васал.

Щом изчезват красивите рози,

то вината ще бъде у този

млад човек: всеки роза би взел,

щом добре го е той тук приел.

15595 Ала щом е в затвора, ни ти,

нито друг би нанесъл щети —

нали всеки изпитвал би страх

и не би лист откъснал от тях.

Ако някой е твърдо решен

15600 да не се подчинява на мен

и на нашите рози връхлита,

явно той за бесилото пита“

„Тъй е — рекох й аз — ала става

злодей тоз, който смърт причинява

15605 на невинен и все под надзор

без причина държи го в затвор.

Добър Прием, мъж с явно достойнство,

във тъмница от вашето войнство

е държан, а пък той е тъй мил,

15610 че би всекиго с радост дарил.

Той към мене бе много учтив

и навярно се чувства щастлив

от това, че съдбата сближи ни.

А пък вие, без явни причини,

15615 така лошо се с него държахте.

Малко по-справедливи да бяхте,

той сега би бил вън от затвора —

при добрите, при честните хора.

Настоятелно ви умолявам

15620 Добър Прием да бъде оставен

да излезе от тази ограда,

та през бъдните дни да не страда.“

Те извикаха: „Ти си глупак,

щом със хитрости служиш си пак,

15625 умолявайки ни да склоним

Добър Прием оттук невредим

да си иде. Премного желаеш,

а за нас е по-важно да знаеш,

че не ще му ти видиш главата

15630 ни в прозореца, ни през вратата.“

В този миг те със вид озверен

налетяха отново на мен.

Да ме бяха на кръст приковали,

аз чак толкова мъки едва ли

15635 бих изпитал. За милост реших

да ги моля, но явно сгреших.

„На атака!“ — простенах с тих глас

и в момента съгледах пред нас

тези, дето във кулата бяха

15640 и подкрепа на мен обещаха.

И Амур всички мерки бе взел

и бароните тук бе довел.

Бях веднага от тях забелязан

и щом те ме видяха наказан,

15645 вик се чу: „Нека всеки да вземе

меч и щит, за да можем навреме

да избавим нещастния влюбен,

че без нас той ще бъде погубен.

Вижте как там един го налага

15650 със юмруци, а друг със тояга,

и как някои в своята мъст

се стремят да го разпнат на кръст.

За подкрепа ни той призовава

и за милост врага умолява,

15655 но гласът му се чува едвам

от ония, които са там.

Може би те така го душат,

че почти му замира дъхът,

или пък е прегракнал така, че

15660 едва чуто се вайка и плаче.

Те защо са чак толкова зли?

Не помогнем ли, биха могли

да го мъчат до смърт. Знаем как

Добър Прием спаси се със бяг,

15665 но сега се на нас уповава

и не му нищо друго остава.

Нека влезем веднага в сражение!“

Да не бяха дошли, без съмнение

от пазачите щях да загина.

15670 Слава Богу, че аз се разминах

с таз опасност: бароните миг,

щом ми чуха тревожния вик

и ме зърнаха тъй натъжен,

с врага почнаха бой настървен.

15675 Аз не мръдвах във здравите мрежи,

със които на много младежи

бог Амур омотал бе сърцата,

и следях как се води борбата.

Цяла армия беше готова

15680 да спечели таз битка сурова

и пазачите зли да срази.

Щом разбраха какво ги грози,

те изрекоха клетвен обет

да живеят в съюз занапред

15685 и до гроб да не се разделят.

Като гледах какъв е видът

на пазачите, как се държаха,

бях обзет от голяма уплаха.

На Амур войсковият състав,

15690 щом научи за тоз съюз здрав,

сплоти повече свойте редици

и калените в битки войници

се заклеха до сетния ден

все да бдят да не паднат във плен

15695 и победно да свършат борбата.

С безразсъден стремеж във душата

те напираха вече да смажат

арогантната крепостна стража.

Сега можем да идем и ние

15700 да погледаме кой как се бие.

        Бог Амур на вас, влюбени хора,

нека бъде надеждна опора,

че нали той за радост ви сбра.

Чуйте как във онази гора

15705 с настървение кучето лае,

вижте как то с увереност знае

къде заека може да хване

и как лесно той плячка да стане.

Овладейте и вие изкусно

15710 това висше любовно изкуство,

а пък в тайните щом не прозрете,

по-добре в този разказ вникнете

и дано моят сън ви научи

как да действате, щом ви се случи

15715 с вас невежи, неопитни хора

по любовни въпроси да спорят.

Проучете добре туй, което

аз на книга записвам, дордето

ви разказвам съня си чудесен.

15720 А сега сметнал бих за уместно

за по-други неща да говоря:

бих желал срещу лошите хора

да се сам защитя, но не смея

да ви ценното време пилея.

15725 Но добре би било да следите

с какви думи представям игрите

на Амур. Ако моето слово

на места ви се струва сурово

и мерзавци със зло намерение

15730 срещу мен предявят обвинение,

окажете им в ревностен спор

един твърд, но заслужен отпор.

И когато се види сразен

опонентът, елате при мен

и щом трябва за мойте слова

да ви се извиня след това,

напомнете ми го, та накрая

добросъвестно сам да призная

свойта грешка и прошка от вас

15740 да поискам. Но няма как аз

да не кажа пред всички веднага,

че животът тез думи налага,

че Природа всевластна е тука,

че от нея си вземам поука

15745 и затуй си послужих със тях,

без да смятам, че сторил съм грях.

И Салустий по този проблем[3]

се изказва. У него четем,

„че е редно човек да отдава

15750 на героите нужната слава,

ала почест дължим и на тоя,

който в книга описва героя.

Да представиш живота на книга

е залог и се трудно постига.

15755 За да бъдат правдиви, почтени,

всички книжници са задължени

точно да назовават нещата

и добре да подбират словата.“

Аз си служа със думи, които

15760 за живота говорят открито,

затуй моля ви, дами почтени,

и семейни, и незадомени,

да се вглеждате във редовете

и щом в моята книга съзрете

15765 на места, па макар единични,

слова груби или неприлични,

със които ви дразня честта,

не отваряйте гневни уста

срещу мене — не го заслужавам.

15770 В нея аз ви нещата предавам

всъщност в техния истински вид.

И не съм нито с тон ядовит,

нито с гневна омраза в душата

обвинявал във нещо жената.

15775 Вмъкнах тези слова във романа

и с тях още по-ясен той стана

и каквито сте, точно такива

пред читателя той ви разкрива.

Ако туй не харесва на вас,

15780 в никой случай вина нямам аз,

а на мойте предци се сърдете!

Ако техните книги четете,

в тях ще срещнете същите думи.

Туй не са лекомислени глуми,

15785 щом като в древността мъдреците

със тях вещо представят жените.

И аз мисля, че те били прави

по въпроса за женските нрави:

не са имали лоши подбуди,

15790 ни пияни били, нито луди,

същността на жените отлично

са познавали, щом като лично

те от тях са си патили много.

Затова не съдете ме строго!

15795 Щом жените тъй зле се представят,

защо упрек към мене отправят

сега някои? Грях ли аз сторих,

като истини стари повторих,

както впрочем от текста е видно.

15800 Само тук-там, съвсем безобидно,

аз прибавих и мои куплети,

както правят и други поети,

въплътили в стих всичко, което

им е близко било на сърцето.

15805 Един древен поет[4] изповяда,

че в това той намира отрада.

Ако хора, от яд обладани,

срещу мене отправят закани

под предлог, че ги черня в главата,

15810 във която привеждам словата

на Притворство, и сметнат за нужно

срещу мене да действат задружно,

за да бъда във грях обвинен,

от нахалството им възмутен,

15815 енергично аз бих възразил,

че до днес не съм нивга корил

този, който живее със мяра

и зачита свещената вяра…

А одеждите нямат значение,

15820 щом човек е с добро поведение.

Аз самият грях носех в душата

че наслуки отпусках стрелата,

без да имам за цел острието

да рани някой точно в сърцето.

15825 Да рани ли? Не! Исках накрая

в този пъстър свят сам да позная

кои хора коварни, неверни

е Исус назовал лицемерни.

Те безспирно тръбят, че са свестни,

15830 при това не да ядат храни месни

и си мислят, че туй въздържание

е от тяхна страна покаяние

(а така прави всеки от нас,

щом е пост). Но от ярост в несвяст

15835 те изпадат, след туй под напора

на злостта си ядат живи хора.

Към тях водеше моята цел

и тях само на прицел бях взел.

Щом човек от надменност дотам

15840 във заблуда затъне, че сам

срещу мойте стрели се изложи

и пострада, кой друг, мили Боже,

освен него, виновен би бил.

Нима някого аз бих убил,

15845 ако той се разумен показва

и от мойте стрели се предпазва?

И дори да е тежко ранен,

той ще бъде все пак изцерен,

ако се драговолно откаже

15850 от пороците си. Ако даже

на порядъчен някой се прави

и към мен укор остър отправи,

нека знае, че тези, които

в древността са живели, открито

15855 тъй са писали в не една книга.

Щом човек поразсъди, той стига,

и да е на противното мнение,

неизбежно до туй заключение,

Толкоз по-зле за който решен е

15860 по тоз повод да спори със мене.

Ако казал съм нещо, което

и от Църквата зле е прието,

то на мен не ми друго остава,

освен сам да призная тогава,

15865 че вината изцяло е моя.

        А сега да се върнем на боя.

Откровеност, смирена наглед,

пред Опасност се спря най-напред,

а последната тъй гневна беше,

15870 че в очите й зло се четеше.

Сопа яка наляво, надясно

тя размахваше доста опасно

с намерение не един щит

на парчета да бъде разбит.

15875 Ако някой не е защитен,

ще се види за миг повален,

щом от сопата бъде докоснат,

или мъртъв ще бъде той проснат,

щом не мине в отбрана умела.

15880 От Противния лес тя бе взела

тази сопа и тя яка беше,

тъй като се на грубост крепеше.

Как би тя Откровеност надвила,

след като и тя бе се снабдила

15885 с туй, което й трябва в борбата.

Откровеност отвори вратата,

връхлетя на Опасност стремглаво,

във ръката със копие здраво,

взето чак от Гальовния лес

15890 толкоз жилави копия днес

и в Биерския лес[5] не растат.

От Молитва му беше върхът,

а пък щитът, надлежно държан,

от Молби беше цял изтъкан

15895 и с Ръкуване беше обшит.

За да бъде приятен на вид,

Задължения-твърдо-поети

се преплитаха с Клетви, с Обети.

Лично Щедрост дарила й беше

15900 тоя щит и по всичко личеше,

че най-сръчна и веща ръка

бе гравирала щита така.

Разполагайки с тази защита,

Откровеност веднага опита

15905 да нападне. Опасност обаче

не помръдна и всеки видя, че

страх не беше я хич обладал,

като че в нея бе оживял

Ренуар[6]. Дори нейният щит

15910 на парчета да бъде разбит,

тя със свойта нечувана сила

всеки удар би лесно отбила.

Откровеност не виждаше как

би могла да срази своя враг,

15915 след като си преби острието

на Опасност във бронята. Ето

че последната силно с ръка

стисна своя здрав щит и така

сръчно тя извъртя боздугана

15920 че строшеното копие стана

на парчета. Преди да повтори,

заканително тя проговори:

„Ей сега ще ти черепа пръсна.

Как посягаш, развратнице мръсна,

15925 на мен — дама, високо ценена?“

После тя, както бе озлобена,

Откровеност заудря по щита,

а тя, милата, взе да се пита

къде в този момент да се дене.

15930 Първо скочи назад, на колене

след това разтреперана падна,

а Опасност, свирепа и ядна,

я заудря с юмруци. Не зная

би ли тя оживяла до края,

15935 ако дървен бе нейният щит.

Тук Опасност подзе с глас сърдит:

„Ах, мръснице, развратнице стара,

защо имах във тебе аз вяра?

В този случай бях крайно наивна

15940 и затуй се показах пасивна,

ала ти със хвалби ме подмами

и спечели чрез тях милостта ми

към развратника млад и тогаз

му простих за целувката аз.

15945 Боже мой, кой ме дявол застави,

кой ме тъй отстъпчива направи?

Ти белята си търсиш, щом тук

си дошла и ми правиш напук,

и не би те днес нищо спасило.“

15950 Откровеност смирено за милост

я помоли със свито сърце

и молитвено сключи ръце.

Но Опасност поклати глава,

гневно всички светци призова

15955 и във тях се закле настървено

да срази на часа Откровеност.

Милост, мигом от жал обладана,

срещу злата Опасност застана,

за да спре тази страшна разплата.

15960 За свой меч взела бе Добротата

и със него врага си страшеше,

но той често облят в сълзи беше.

Този меч би пробил и гранит,

стига силно да бъде забит —

15965 тъй добре бе върхът му кален.

А пък щитът й бе сътворен

от Утеха, от Плач и Въздишки,

а по края обшит бе със нишки

от Тъга. Милост сълзи пророни,

15970 устремено Опасност подгони

и я силно заръга в ребрата.

И Опасност, със болки в снагата,

се отпусна, съвсем изтощена,

сякаш беше в река потопена,

15975 и във същия миг си представи,

че ще се неизбежно удави.

Та това беше първият път,

в който тъй зле се с нея държат.

След като чак така отмаля,

15980 че за миг се дори олюля,

тя понечи да бяга. Но Срам

се показа и с вик спря я там:

„Какво мислиш, Опасност, да правиш?

Ако битката ти изоставиш

15985 и оттук Добър Прием избяга,

ще е свършено с нас. Той веднага

ще откъсне таз роза, която

пазим ревностно тук, и когато

я даде на негодника млад,

15990 знай, че бързо красивият цвят

ще изсъхне, ще стане на шушка.

А извие ли силна вихрушка,

безподобни щети ще направи,

щом цвета безпризорен оставим:

15995 ще разклати стъблото му тя

или с пъпки от други цветя

така крехкия цвят ще покрие,

че ще го безвъзвратно затрие.

Да би, Господи Боже, могло

16000 да не ни сполети това зло!

Дъжд от пъпки за свежата роза

ще да е неизбежна угроза.

Ако тая опасност отмине

и от този дъжд тя не загине,

16005 може пък вятър лош да я скърши

и с красивия цвят да се свърши.

Всички нейни листа ще пострадат

постепенно ще почнат да падат

и под някой лист, който раздран е,

16010 (дано, Господи, туй да не стане!),

ще прозре една пъпка чудесна

и ще бъде откъсната лесно

от крадци. А щом злото се случи,

Ревност бързо вестта ще научи,

16015 от тъга и от бяс ще завие

и ще ни моментално избие.

Теб, Опасност, те дявол подвежда.“

„Помощ!“ — викна Опасност с надежда

за подкрепа. При този й вик

16020 Срам пред Милост изпречи се в миг

и й рече: „Със теб от години

знаем всеки от нас какво чини

и понеже си дириш белята,

ще те просна с пестник на земята.“

16025 Срам стоеше, на всичко решен:

със меч остър, добре закален,

със голям майсторлък изкован

и със Страх-да-не-бъде-видян,

и със щит — той бе с чудна направа,

16030 назован бе Не-ща-лоша-слава

и бе с много езици изписан.

Милост, щом го съзря, се стъписа

и от бой отърва се едва.

Усет сладостен миг след това

16035 се показа — същински левент,

който можеше всеки момент

да започне със Срам тежък бой

С изключителна сабя бе той,

изкована от Жребий честит,

16040 Благоденствие беше му щит,

с Радост светла обточен по края

(пък аз радост какво е — не зная).

Той опита се Срам да удари,

ала с този си удар не свари

16045 нито леко да го нарани,

нито болка не му причини.

Атакува го Срам на свой ред

удар пряк му нанесе отпред,

счупи шлема му върху главата

16050 и в цял ръст го простря на земята.

Скрий Добре да не бе се явил,

и зъбите му той би избил.

Явно Господ Бог беше довел

този селянин хитър и смел,

16055 във едната ръка със ням щик,

изкован от отрязан език

(и дори да го силно въртеше,

ни звънтеше той, нито кънтеше).

Бе избрал за щит място потайно,

16060 но в потаен кът, както е знайно,

и кокошките даже не носят;

тогаз тези места за какво са,

щом не носят надеждна защита?

Скрий Добре взе на Срам да налита

16065 и така го в челото удари,

че той падна по гръб. Срам не свари

да се вдигне и пъшкайки вече,

дочу Скрий Добре, който му рече:

„Слушай, Срам, туй, което се случи,

16070 Ревност нивга не ще го научи.

Честна дума пред Бога ти давам

и те с клетви безброй уверявам,

че сам бих си ръката отрязал,

ала нищо за теб не бих казал.

16075 Зъл Език е убит, но остана

сега ти да отидеш в зандана.“

Срам стоеше все тъй мълчалив,

а пък Страх, поначало пъзлив,

щом видя своя мил братовчед,

16080 се изстъпи, от ярост обзет,

и на меча си сложи ръка

(Страх-от-показна-гордост — така

своя меч беше той назовал,

меч по-лъскав от най-чист метал).

16085 Скочи Страх и съвсем разгневен

стрелна Скрий Добре с поглед, решен

да го смаже. В ръката със щит,

със Тегло и със Мъка обшит,

изработен от Ужас пред Риска,

16090 във защита на Срам той поиска

да срази Скрий Добре и най-сетне

тъй в главата успя да го светне,

че направо ума му размъти.

После Скрий Добре няколко пъти

16095 вик за помощ към Дързост отправи.

И тя скочи — та как ще остави

Страх така да вилнее, как той

Скрий Добре ще премаже от бой!

Дързост войнствена бе и сърцата

16100 както в думите, тъй и в делата.

Сабя стиснала бе, изкована

от възможно най-люта стомана

(тя Презирам-смъртта се зовеше).

а пък щитът, със който тя беше,

16105 с Риск-голям бе обточен отвред.

Дързост лудо се втурна напред

и понечи със удар в главата

мигом Страх да свали на земята.

Но той явно готов бе за бран:

16110 бе в дуелите тъй обигран,

че когато към нея замахна,

Дързост падна по гръб, без да ахне,

без дори да помръдне със щита.

Както беше по гръб, тя опита

16115 да измоли от него пощада.

Ала Сигурност взе да напада

Страх, крещейки: „Прави както щеш,

ала знай, че сега ще умреш.

От уплаха трепериш ти цял,

16120 както заек не би се тресял,

и си само на вид куражлия.

Смелостта ти е мнима… Дали я

дявол вдъхна, та ти този ден

срещу Дързост на бой си решен?

16125 Тя не знае до днес поражение,

а ти влизаш за пръв път в сражение.

Не си бил във борба посветен

и когато си бил застрашен,

всеки път ти си страх проявявал,

16130 срещу никой не си се сражавал

и назад си отстъпвал веднага.

Нали някога с Как[7] ти избяга,

щом видя, че с голям боздуган

идва Херкулес… Ти бе припрян

16135 да завържеш крила на краката

на Как, който живя в пещерата

и в голяма беда бе изпаднал.

А Как кравите беше откраднал

на всесилния древен герой

16140 и във дупка укрил бе ги той —

за опашките теглил ги беше

заднишком, та следа не личеше.

Но какво чини твоята сила,

щом от Дързост не би те спасила.

16145 Може би най-добре е завчас

да избягаш далече от нас.

Срещу Дързост щом меча въртиш,

със живота си ти ще платиш.“

А на Сигурност, както личеше,

16150 мечът й от Спокойствие беше

изкован и бе взела за щит

Мира, който е най-плодовит,

щит, надлежно със Сговор обточен.

Тя се втурна към Страх с меч насочен,

16155 ала той бе готов за отбрана,

с вдигнат щит срещу нея застана,

извъртя се така бързешката,

че й меча изби от ръката

и удари я тъй на свой ред,

16160 че политна тя мигом напред

и без малко не падна убита.

След това тя изпусна и щита,

тъй че гуша за гуша със Страх

те се хванаха. Всички след тях

16165 побесняха и почнаха страшен

и безмилостен бой ръкопашен,

бой нечуван, със ярост, каквато

дотогаз не ми беше позната.

Те насам и натам се въртяха,

16170 в суматохата лудо ревяха

и си сипеха удари силни,

и от град, и от сняг по-обилни.

Трудно можех да кажа тогава

точно кой със кого се сражава —

16175 чак дотолкова бях изумен.

За да бъда съвсем откровен,

ще призная пред вас, че войската

на Амур не спечели борбата.

Той самият изплаши се даже

16180 да не би врагът всички да смаже

и затуй двама свои познати —

Откровеност и Поглед Мил — прати

да извикат Венера веднага

и примирие, без да отлага,

16185 въдвори за дванадесет дни

между двете враждебни страни.

Още то щеше да продължава,

ако беше Амур настоявал,

но бе явно, че все някой ден

16190 спорът трябва да бъде решен.

Бог Амур не би мир пожелал,

ако той бе врага изиграл.

Ако пък бог Амур за война

е подготвял и свойта страна,

16195 то това без съмнение значи,

че и злите градински пазачи

не е редно било този път

на мир лесно да се съгласят.

И Венера да бе страна взела

16200 във враждата, не би тя приела

туй примирие… Но идва време

човек дъх да си малко поеме —

при неравна борба със лют враг

и почивка е нужна все пак,

16205 тогаз двете страни с нови сили

до победен край биха се били.

        Откровеност и Поглед Мил бяха

доста път извървели и спряха

досами планината Цитера[8],

16210 дето щяха да търсят Венера.

Свела лоб над една равнина,

споменатата тук планина

тъй високо върха си издига,

че дори арбалет не го стига.

16215 Както вредом известно е, там

се намира прочутият храм

на Венера. Но мога ли аз

да опиша подробно пред вас

красотите на тоз храм грамаден?

16220 И не ще ли ви стана досаден?

В този храм на легатите днес

бе оказана най-висша чест,

но Венера с Адонис[9] по ската

бяха слезли на лов из гората —

16225 той отдавна бе неин любим.

По финес с никой друг несравним,

този момък бе мил и чаровен,

жизнерадостен, весел, гальовен,

твърде много в лова пристрастен.

16230 И дордето те, с вид уморен,

под висока топола клоната

в този късен следобед в тревата

си отдъхваха вече на хладно,

запъхтените кучета жадно

16235 утоляваха жад край върбите.

Изоставили бяха ловците

двата лъка и двата колчана

на зелената тучна поляна

и, заслушани в птичите песни,

16240 на Амур на игрите чудесни

се отдаваха волно, без смут.

Тя, притискайки го в своя скут,

продължи да го нежно целува

и го учеше как да ловува:

16245 „Мили, щом си излязъл на лов,

трябва вечно да бъдеш готов,

ако видиш животно, веднага

да го погнеш, че то ще избяга

и ти няма да го уловиш,

16250 ако мигом не го проследиш,

Но щом то накъм теб полети,

мили мой, не би трябвало ти

своя рог сладкоглас да надуваш —

най-добре би било да кротуваш.

16255 Срещу дръзките с дързост не бива

да се действа. Щом те съпротива

ти оказват без никакъв страх,

дръж се по-надалече от тях!

Ако те са безстрашни, тогава

16260 дързостта ти рискована става.

Щом ловуваш за разни пернати,

за сърни, за елени рогати,

на тоз лов се изцяло отдавай

и му се от сърце наслаждавай.

16265 Но щом видиш, че рисът, глиганът,

вълкът, мечката смело се бранят,

не дразни ги, че те на парчета

ще разкъсат ловджийските псета.

Запомни, че от хищници зли

16270 и ловджиите биха могли

често пъти, уви, да пострадат

ако ги безразсъдно нападат.

Пренебрегнеш ли моя съвет,

знай, че всеки път аз занапред

16275 ще те мисля, със страх във душата,

докато си на лов из гората.“

Със такива слова на уста

своя мил умоляваше тя

да й следва съвета най-строго,

16280 тъй като се страхувала много,

докато из леса сам ловува.

Но Адонис не щеше да чува

за какво му Венера говори.

За момент само той се престори

16285 (за да бъде оставен на мира),

че я слуша, че ценен намира

този неин съвет, и не щеше

да признае, че скучно му беше.

Предпочете добър тон да спазва,

16290 но си мислеше: „Нека да казва

тя каквото си ще в тоз момент,

нали няма да бъде със мен,

докато съм на лов.“ Затова

заплати той със свойта глава:

16295 един ден подцени й съвета,

а тя другаде беше заета

и не смогна любимия мъж

да спаси… Със сълзи като дъжд

дълго плака за него горката…

16300 Той бил гонил глиган из гората

и в мига, в който сигурно щял

да го хване, той се извъртял

и зъби в слабините му впил:

тъй разлютен и яростен бил,

16305 че със зурла строшил му ребрата

и го тръшнал без дъх на земята.

А тя нямаше сълзи да рони,

ако бе по-разумен Адонис.

Благородни мъже, запомнете

16310 този пример от мен и бъдете

уважителни спрямо жените,

че с неволи безброй ще платите

и ще сторите сигурно грях,

щом доверие нямате в тях.

16315 Ако някоя каже: „Не мога

без теб, мили мой!“, както на Бога,

и на нея се тъй доверете.

Но, от друга страна, се пазете

от Разумност: и клетва да дава,

16320 тя доверие не заслужава.

        Ала нека отново подхвана

своя разказ. След лов из балкана,

уморени, Адонис с Венера

се прибраха щастливи в Цитера.

16325 Щом като те прекрачиха прага,

Поглед Мил с Откровеност веднага

заразказваха трепетно как

бой са водили с лютия враг.

Тук Венера ги спря с яд в душата:

16330Ревност явно си дири белята,

щом е взела с Амур да воюва.

И петак пукнат няма да струват

ни главнята ми, нито лъкът,

ако те не се нам покорят:

16335 или кулата аз ще отворя,

или всичко на пепел ще сторя!“

        После каза на своите хора

да приготвят карета на двора,

че в калта пеш не й се вървеше.

16340 А да знаете колко блестеше

колесницата й — колелата

бяха целите в накит от злато,

със искрящи на слънцето спици.

Вместо атове шест гълъбици

16345 бяха впрегнати — нийде не бях

виждал аз по-красиви от тях.

А Венера бе твърдо решила

срещу Девственост с ум и със сила

да воюва. С крила заплющяха

16350 гълъбиците, в миг полетяха

с бързина на стрели във простора

и след малко при своите хора

бе Венера. С дължимо достойнство

я посрещна там цялото войнство,

16355 като пръв я приветства синът.

Той не бе издържал и мирът

междувременно бе нарушен,

бой се водеше ожесточен

в настъпление и във защита.

16360 В своя пристъп Амур се опита

да използва оръдия бойни

срещу замъка. Смелите войни

се сражаваха с клетви, с молби

със надеждата, днес може би,

16365 цитаделата да разрушат.

Ала стражите, без да щадят

ум и сили, със плет укрепиха

своя замък. Те пръчки побиха

и със Отказ ги вплетоха здраво.

16370 С пръчки те се снабдиха направо

на Опасност от гъстия плет

и с тях влязоха в бой на свой ред.

Нападателят прати стрели,

хем снабдени със остри бодли,

16375 хем съдържащи куп обещания

за услуги или подаяния

С тази цел, предварително в стана,

беше всяка стрела обкована

с думи клетвени, с твърди обети.

16380 Но и стражите бяха заети

с подготовка на щитове тежки

за отбрана в сражения жежки.

И те, сигурно, бяха ги взели

от леса, в който бяха изплели

16385 на Опасност защитния плет.

Стрели остри валяха безчет,

без да водят до изход победен.

Бог Амур стори напън пореден,

продължавайки все да се вайка,

16390 и поиска от своята майка

да му спешно окаже подкрепа.

Тя закле се в ответ: „Смърт нелепа

дано скоро прекъсне ми дните,

ако аз разреша на жените

16395 вечно девствени те да останат.

Не ще никога Ревност престане

да ми пречи, но, сине мой скъпи,

погрижи се така да постъпи

всеки мъж, та по нашия път

16400 и мъжете от днес да вървят!“

„Това, майко, е в моята власт

и ще следвам съвета ти аз:

никой мъж не ще бъде щаден

и не ще е достоен за мен,

16405 щом не люби. Какъв тъжен дял

си отрежда човекът, живял

без да вкуси любовна наслада!

Според мен на такива се пада

да понасят страдания вечно.

16410 Аз дотолкоз намразих ги вече,

че ги бих поголовно избил.

Своя яд спрямо тях не бих скрил,

а напротив, злина след злина

ще им правя. На всяка цена

16415 един ден аз ще им отмъстя

и не ще нивга сили пестя —

гордостта им напълно ще смажа

и чрез съд всички тях ще накажа.

Знай, че тези чеда на Адам

16420 неизбежно ще станат за срам,

ако с нещо на мен навредят,

и сърцата им мигом ще спрат,

щом отхвърлят те мойте наслади.

Ако аз бъда хвърлен на клада

16425 или с чук строшат мойто чело,

туй за мен ще е по-малко зло.

Тоз позор би бил ужас за мен,

и ако бях подвластен на тлен,

неизбежно отивах във гроба.

16430 Но нали не съм смъртна особа!

Ако секнат игрите ми, аз

всичко ценно изгубвам тогаз…

Та нима на тоз свят ще остана

само със своя лък и с колчана?

16435 Ако всички мъже изоставят,

тез игри, те във скръб ще удавят

свойте клети сърца и тъгата

ще им властва навеки в душата.

Нима нещо по-хубаво има

16440 от прегръдка с жената любима?“

Щом се върнаха пак при войската,

те положиха там клетва свята:

както други се в мощи кълнат,

тъй Амур и Венера тоз път

16445 над лъка и стрелите решиха

да застанат — над друго не биха

се заклели, че би било грях.

Всички в стана повярваха в тях,

както в Бог вярват хората днес.

16450 Бог Амур и Венера със чест

заявиха пред тях в един глас:

„Няма по-добри мощи за нас.

Тази клетва престъпим ли, нека

да не ни никой вярва довека!“

Бележки

[1] Става дума за Безделна.

[2] Напомня се вероятно за първата грешка на Добър Прием, който разрешава на Влюбения да целуне розата.

[3] Позоваване на „Заговорът на Катилина“, 3, от римския историк Гай Салустий Крисп (86–35 пр.Хр.).

[4] Вж. Хораций, „Поетическо изкуство“, 333–334.

[5] Така се е наричала гората край Фонтенбло.

[6] Ренуар с кривака — герой от средновековните рицарски поеми, който бил много силен, но не можел да си служи с друго оръжие освен с кривак.

[7] Как — син на Вулкан, огнедишащ разбойник великан, живял в пещера на Авентинския хълм в Рим. Откраднал четири от кравите на Херкулес, но последният го открил в пещерата и го убил. Вж. Вергилий, «Енеида», VIII, 193–267.

[8] Според Андре Ланли, автор на бележките към „Роман за Розата“ (изд. „Шампион“, Париж, 1976), Жан дьо Мьон, изглежда, смесва остров Цитера, където живяла Венера, с планината Цитерон (грц. Китерон) в Гърция.

[9] Адонис — божество на вегетацията, на отмиращата и възраждащата се природа, митически ловец, син на кипърския цар Кинирас и на дъщеря му Мира; за изключителната си красота обикнат от Венера, затова разкъсан от глиган, който Марс насъскал срещу него. Авторът следва Овидий, „Метаморфози“, X, 529–559, 705–716.