Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (4)

2765 Амур сетната дума изрече

и преди да отвърна, той вече

бе изчезнал оттам, дето бях.

Все така изумен аз стоях,

от стрелите гръдта ме болеше,

2770 а лекът против болките беше

в тази мъничка розова пъпка,

предизвикала първата тръпка

във сърцето ми. Как се тревожех

и треперех, защото не можех

2775 без Амур да достигна до нея.

Ако исках все пак да успея,

длъжен бях бог Амур да помоля.

Храст със рози цъфтеше на воля

зад един трънлив плет невисок

2780 и аз можех с един само скок

да премина и сам да застана

до чудесната пъпка уханна.

Но рискувах да бъда упрекнат,

че съм си позволил да посегна

2785 на покрития с цвят розов храст.

Докато дълго питах се аз

да прескоча ли гъстия плет,

зърнах момък красив и напет,

който право към мене вървеше:

2790 това явно_ Добър Прием_ беше —

на Вежливост синът. С вид блажен,

учтив поглед той хвърли към мен

и отправи ми мила покана:

„Защо трепетен там си застанал?

2795 През плета премини, друже мой,

и до розите по-близо стой,

за да сещаш дъха им. Бъди

убеден, че в живота беди

не ще имаш, щом бъдеш разумен.

2800 Не държа ти със глас сладкодумен

да ме молиш: ще имаш веднага

помощта ми, щом туй се налага.“

Трогнат, аз му отвърнах тогава:

„Сеньор, чувствам, че сили ми дава

2805 добрината, която към мен

прояви… Ще съм ти задължен

цял живот. Ти си тъй благороден

и аз искал бих случая сгоден

да използвам на драго сърце.“

2810 После вдигнах високо ръце

и успях през трънак и къпина

при Добър Прием бързо да мина.

Как се радвах, че той ми оказа

свойта помощ, та смогнах да вляза

2815 при чудесния ран розов цвят,

пръскащ сладостен, свеж аромат.

Добър Прием до мене закрачи

и аз бях тъй щастлив от това, че

толкоз близо до пъпката бях.

2820 Аз към нея ръка не прострях,

тъй като една дама коварна

до трънливия плет ми се мярна,

очевидно Опасност туй беше.

Ден и нощ тя за розите бдеше,

2825 на кълбо спотаена в листака,

под прикритието на трънака,

та от взора й да не убегне,

щом към розите някой посегне.

И макар като пес да бе зла,

2830 тя с помощници беше дошла:

с нея дебнеха, както разбрах,

край плета Зъл Език, Срам и Страх.

Най-разбран ми изглеждаше Срам,

а нали той, доколкото знам,

2835 на Разумност е син, а баща му

е Злодейство. С един поглед само

бил заченат синът — тъй ленив

бил баща му и тъй уродлив,

че Разумност със тоз гаден мъж

2840 не била спала нито веднъж.

Та когато Разумност родила

Срам, тайфа от крадци оградила

Девственост (а нали тя на парка

открай време била господарка).

2845 Щом наблизо злодеи видяла,

от уплаха тя в миг пребледняла

(между тях и Венера била е,

а нали открай време се знае,

че тя скришом, със котешки стъпки,

2850 често късала рози и пъпки).

В смут изпаднала Девственост, в миг

към Разумност отправила вик

и понеже огромен бил рискът,

се решила подкрепа да иска.

2855 Щом Разумност я чула, тя там

изпроводила своя син Срам

да спасява градинската чест.

А пък Ревност при грозната вест

призовала и Страх — нощ и ден

2860 той й бил като роб подчинен.

Четирима за розите бдели,

тъй че те без съмнение щели

да се справят с крадците завчас.

Свойта цел лесно стигнал бих аз,

2865 ако те не си бяха на поста.

Добър Прием помъчи се доста

във стремежа си тъй да направи,

че да ми задоволство достави.

Приближихме дотам, откъдето

2870 се достига с ръка стъбълцето,

към което така се стремях,

но аз зърнах Опасност и спрях,

а пък той със нескривана тръпка

ръка вдигна към малката пъпка

2875 да откъсне оттам лист зелен

и веднага го даде на мен

за утеха. В листеца се взрях

и чрез него почувствах, че бях

с Добър Прием с другарство обвързан —

2880 сякаш всичко мечтано тъй бързо

бях постигнал. Тогава реших

да му кажа как скъпо платих

на Амур с петте рани в сърцето.

„Сеньор — рекох му тихо — дордето

2885 не добия тоз цвят тъй красив,

аз не ще се почувствам щастлив.

Заболял съм от болест проклета,

тя до болка ми стяга сърцето,

но как своята скръб да предам,

2890 като чувствам пред теб страх и срам!…

Предпочитам със нож от стомана

да ме режат, та жив труп да стана,

вместо ти да се чувстваш от мен

наскърбен или пък огорчен.“

2895 „По-добре ми кажи защо страда

и линее душата ти млада.“

„Друже, чуй мойта мъка каква е —

казах аз. — Бог Амур ме терзае.

Той със свойте стрели най-отбрани

2900 ми отвори пет кървави рани

във сърцето… И няма са спре

тази болка… Аз знам най-добре,

че сега за таз пъпка уханна

се измъчвам, защото тя стана

2905         за мен всичко — и смърт, и живот.

Не ми трябва ни чест, ни имот.“

Добър Прием се стресна и рече:

„Прекаляваш, приятелю, вече

с тази твоя безумна идея.

2910 Ако аз те допусна до нея,

ще помислят, че съм оглупял,

щом на време не съм те възпрял

да откъснеш прекрасната пъпка?

Риск голям крие тази постъпка.

2915 Разсъдлив бъди, много те моля,

остави си я тука на воля

да расте. Този тъй красив цвят

аз за нищо на белия свят

не ще никога никому дам.“

2920 Но, уви, същевременно там,

като някаква мрачна прокоба,

обладана от завист и злоба,

се показа Опасност, по-черна

и от дявола. С ярост безмерна,

2925 с вид намръщен от яд и възбуда,

тя извика досущ като луда:

„Добър Прием, защо ли се вреш

между розите с този младеж?

Ти на срам и позор се излагаш,

2930 щом му своята помощ предлагаш.

Как така той проникнал е тук?

Знай, че той ще ти прави напук,

че с крадеца и ти крадец ставаш.

Ако розата му обещаваш,

2935 зарад него ще станеш за срам.

Ей, младежо, махни се оттам,

че смърт чака те! Колко е жалко,

че Добър Прием толкова малко

те познава, а ти се увличаш

2940 и беля чрез това му навличаш!

Как да имам на двама ви вяра,

щом преминахте всякаква мяра

и в престъпни кроежи ви хванах?“

Аз край храста и миг не останах —

2945 знаех колко Опасност бе злобна

и на колко злини бе способна.

По обратния път се насочих

и плета незабавно прескочих.

А пък тя се извърна и рече,

2950 че отида ли там, няма вече

да избегна смъртта така леко.

Добър Прием изчезна далеко,

а аз дълго останах замаян,

унизен, оскърбен и разкаян

2955 и се взех за съвсем оглупял,

след като всичко бях си признал,

и затуй тегота непозната

ми разпъваше адски душата.

Ако срещнал си ти любовта,

2960 вече знаеш какво е скръбта —

всеки влюбен от нея си пати.

И на мен бог Амур ми изпрати

извънмерна любовна печал.

Кой човек би със думи успял

2965 да разкаже за мойто тегло?

И кое ли сърце би могло

да изтрае такава прокоба?

Бе за мене по-страшна от гроба

мисълта, че аз няма да ида

2970 най-красивата роза да видя.

Както в плен на скръбта си стоях,

ненадейно Разумност видях,

като слиза от своята кула.

Тя била ме видяла и чула

2975 и понеже изглеждах смутен,

бързо тя се насочи към мен.

Възрастта й не бе я привела,

не изглеждаше нито дебела,

нито пък много тънка във кръста —

2980 всичко беше й точно по ръста.

На главата тя беше с корона,

сякаш вечно седеше на трона,

и светлик й гореше в очите

така, както пламтяха звездите.

2985 По вида й безспорно личеше,

че тя в рая създадена беше

и затуй днес светът не познава

друга дама с тъй фина направа.

Ако вярно е туй, що се пише,

2990 тя при нас била пратена свише

като рядка божествена твар.

Бог й бил отредил чуден дар:

да ни дава разумни съвети

и да бди да не бъдем обзети

2995 от убийствена лудост… Дордето

все тъй скръбно ми беше сърцето,

тя до мен приближи и ми каза:

„Мой приятелю, теб те наказа

лудостта ти и твоята младост.

3000 Месец май вля в сърцето ти радост,

но обзет от омая всевластна,

по градината ти се захласна.

Държа много от мен да научиш,

че Безделна за там държи ключа

3005 и щом с нея дружиш, на опасност

се излагаш. Не ти ли е ясно,

че ти всъщност от нея пострада?

Ако тя, при таз плътна ограда,

не ти беше отворила входа,

3010 Амур нивга не би имал сгода

да те срещне във този кът дивен?

Тя разбра, че си много наивен

и затуй те до лудост докара.

Нима още й имаш ти вяра?

3015 Който своята лудост надмогне,

той на себе си сам ще помогне.

Уви, младите често грешат

и не тръгват по верния път.

Отдай тази любов на забрава;

3020 виждаш колко те тя изтощава

и безспир ти душата гнети.

Не ще можеш по друг начин ти

да си върнеш младежката сила,

а Опасност е твърдо решила

3025 най-отявлено с теб да воюва.

Не води с нея бой — не си струва:

та Опасност какво чини там

във сравнение с моя син Срам?

Той за розите ден и нощ бди

3030 и за всичко най-зорко следи:

ако с него не се разбереш,

беди много ще си навлечеш.

А и Зъл Език също е с тях —

сред крадците и той всява страх

3035 и на никого не разрешава

до тез рози да се доближава.

Имаш работа с твари опасни…

Затуй нека от днес ти е ясно,

че не си струва с тях да се бориш.

3040 А какво ще е нужно да сториш,

ще ти кажа: ще трябва да спреш,

вместо цял живот ти да влечеш

тази болест коварна Любов.

Който не уважи моя зов,

3045 сам на лудост вовек се обрича.

Невъзможно е, който обича,

с важни работи да се захване —

от тях нищо добро не ще стане.

Ако някой свещеник се влюби,

3050 той и съвест, и ум ще изгуби,

ще се мъчи и в празник, и в делник,

като някой нещастен отшелник,

и това ще го вечно терзае.

Радостта му и ден не ще трае

3055 (пък и радост нима е възможна,

щом душата е толкоз тревожна?).

Цял живот като грешник ще страда

и не ще знае що е отрада.

Ако следваше моя съвет,

3060 драги мой, не би сторил обет,

пред Амур. А нали оттогава

тази лудост ти мира не дава,

и до гроб ще ти трови душата.

Но за туй си е твоя вината.

3065 По-добре ще е гръб да обърнеш,

на Амур и назад да се върнеш.

Ако ти на любов се отдаваш,

всичко в своя живот похабяваш.

Лудостта става триж по-голяма,

3070 щом пред нея препятствия няма.

Срещу нея бори се безспирно,

укроти си сърцето немирно,

противи се на туй, към което

поривисто те тегли сърцето.

3075 Който сляпо сърцето си слуша,

в грехове ще затъне до гуша.“

Така грубо Разумност към мен

се държа, че аз бях възмутен

и й рекох: „Госпожо, защо ли

3080 ме обсипвате с упреци голи?

Как така ще си пазя сърцето

от Амур да не бъде превзето?

Ако сам си сърцето потискам,

Амур сметка от мене ще иска.

3085 Щом сърцата са в негова власт,

срещу него не бих тръгнал аз.

И на моето е отредено

да е все на Амур подчинено;

той държи го с ръка несломима

3090 и единствен за него ключ има.

Лицемерния тон оставете

и нахалост слова не хабете,

че не виждам в тях полза голяма.

По-добре мене жив да ме няма,

3095 а не някой ден сам да допусна

към Амур вероломство тъй гнусно.

Щом не мога да любя дълбоко,

нека бъда наказан жестоко.

Я не ме поучавайте вече!…“

3100         Но Разумност в тоз миг бе далече —

недоволна бе, че не сполучи

да ме лесно на разум научи.

Продължавайки скръбно да плача,

все тъй тъжен, пак взех да се влача

3105 под товара на мъки огромни,

но в един момент аз си припомних,

че Амур настоя против злото

да си търся приятел, с когото

да деля всяка своя тревога

3110 и с когото единствено мога

да се чувствам добре. И тогава

се досетих, че вече познавам

младеж, който мой мил другар беше

и че той се Приятел зовеше.

3115 Не се нито минута забавих,

към дома му се бързо отправих

и му казах какво ме измъчва

(така както Амур ми заръча).

Доверих му, че злата Опасност

3120 за мен готви разправа ужасна,

че от нея бе вече изгонен

Добър Прием, затуй че бил склонен

да ме пусне до свежата пъпка,

и пред мен тя едва не го стъпка.

3125 Дори рече, че щом моят крак

през трънливия плет мине пак,

нещо страшно със мен ще се случи.

И така, щом Приятел научи

какво в тоя момент ми тежи,

3130 той ми каза: „Не се тревожи,

друже мой. Нали вред е известно,

че Опасност постъпва нечестно,

че използва обиди, заплахи

срещу тези, които са плахи

3135 в любовта си. И аз преди време

също страдах под нейното бреме.

Грубиянщина тя проявява

отначало, но по-мека става

след това, дори по-отстъпчива,

3140 ако ти се държиш доверчиво,

ако с нея вежливо говориш.

Виж какво ще е редно да сториш:

със добро само би я смилил

и със сигурност би я склонил

3145 да отстъпи от свойте закани.

Обещай, че каквото да стане,

не ще правиш тук нищо нередно,

че за тебе това ще е вредно.

Със Опасност ще се помириш,

3150 щом учтиво се с нея държиш.“

Тези тъй дружелюбни слова

ме накараха миг след това

да усетя и смелост, и воля,

щом Опасност съзра, да я моля

3155 благосклонна да бъде към мен.

И макар че бях доста смутен,

аз се върнах при нея, защото

по̀ бях склонен да вярвам в доброто.

И понеже ми бе забранено

3160 да премина плета, най-почтено

спрях пред него. Тя още там беше,

във очите й злоба гореше,

а в ръката й зърнах кривак.

Аз със вид на виновен хлапак

3165 заговорих й с най-кротък глас:

„Идвам прошка да моля от вас,

затова че държах се позорно.

Зле постъпих — това е безспорно,

осъзнавам вината си тежка

3170 и тозчас бих платил за таз грешка.

Според мен от Амур всичко тръгна.

Но сърцето си как да изтръгна

аз от него? Едва ли сам щях

да извърша такъв тежък грях.

3175 По-добре е от скръб да загина,

вместо пак тук да стана причина

за ненужна на никого свада.

Аз дойдох да измоля пощада,

но видът ви ме плаши ужасно.

3180 Ще постъпвам от днес ежечасно

тъй, че никоя моя проява

никой път да не ви наскърбява.

Помня вашата строга забрана,

ала аз не можах да престана

3185 да обичам. По-мила бъдете

спрямо мен, не ме строго съдете!

Аз по принцип не съм малодушен,

но се вричам да бъда послушен.

Нивга нищо не бих сторил аз,

3190 щом е в разрез със вашата власт.

Не, не ще ви излъжа. Нали

и бездруго не бихте могли

да ме спрете. Решил съм се вече

да обичам. Кому туй ще пречи?“

3195 Доста трудно за мен се оказа

прословутата нейна омраза

да смекча. При това предугаждах,

че със свойте молби й досаждах,

но накрая все пак тя склони

3200 и ми рече: „Добре! Но помни,

че на мен грижи ти не създаваш.

В любовта можеш сам да решаваш:

ако ти си по тоз път поел,

по начало аз нямам за цел

3205 да ти преча. Ала не минавай

край цветята и много внимавай,

че не ще имам милост към този,

който крал би от моите рози.“

С тези думи тя даде ми право

3210 да обичам. Тогава направо

към Приятел аз бързо поех

да му кажа за своя успех.

След като ме изслуша, той рече:

„Тя не ще те гнети безконечно

3215 и ще бъде по-мека накрая.

Може би отначало желае

да изглежда сърдита, сурова,

а пък щом я смириш, е готова

да съчувства на твойта нерадост.

3220 Но ще трябва все още да страдаш

и да чакаш, без зъб да обелиш,

докато за целта я спечелиш.

Който миром понася теглото,

най-успешно се бори със злото.“

3225 Явно моят Приятел желал би

край да има за моите жалби

и наистина бе отзивчив.

Аз обаче не бях търпелив —

подир малко го сам изоставих

3230 и към розите пак се отправих,

но Опасност на поста си бдеше.

А да знаете как ми се щеше

мойта роза да видя завчас!

Каква радост изпитал бих аз!

3235 Но Опасност следеше навред

дали всичко си беше наред.

Как ли щях да посегна отново,

щом ме гледаше тя тъй сурово!

Предпочетох да върша насила

3240 туй, което ми бе наредила,

за да бъде по-мила към мен.

Но и този път бях огорчен —

злобен взор тя ми хвърляше тайно.

Но нима щях да чакам безкрайно?

3245 Аз за пъпката все тъй копнеех,

ала бях притеснен и не смеех

през трънливия плет да прескоча

и към розата да се насоча.

Как жестоко Амур ме гнетеше!

3250 По вида ми си ясно личеше,

че наистина аз боледувах

и не се ни най-малко преструвах.

И Опасност дори забеляза,

че аз страдах, ала не показа

3255 нито с жест, нито с думи доколко

я е трогнала моята болка.

Взел предвид тези мои несгоди,

бог Амур на часа изпроводи

Откровеност и Милост при мен.

3260 Щом ме зърнаха тъй натъжен,

те се сдумаха, без да отлагат,

при Опасност да идат веднага

и аз вярвах, че тези две дами

щяха да уталожат скръбта ми.

3265 Откровеност с любезност извечна

към Опасност пристъпи и рече

със твърд глас: „Убедена съм аз,

че Бог бди и за теб, и за нас,

но защо тогаз младият влюбен

3270 е изложен на страх душегубен?

Знаеш колко той страда сега…

Докога да търпи, докога?

Нима грях спрямо тебе е сторил,

щом за свойта любов е говорил?

3275 Ако тъй му Амур повелява,

защо ти го упрекваш тогава?

Да не искаш във този капан

да се чувства все тъй изтерзан?

Щом престъпи той своя обет

3280 към Амур, ще ли има по-клет

от тоз момък? Кажи, за какво ли

му стовари такива неволи?

Той е поданик твой вечно предан,

а пък ти му внушаваш страх леден

3285 и безспир го преследваш без право.

Той със бог Амур свързан е здраво,

но сега е под твоята власт…

Защо още го мразиш тогаз?

Нека срещне и в тебе пощада —

3290 малко милост все пак му се пада.

Камък носи във свойте гърди

който глух е за чужди беди,

а Вежливост изисква да бдим

за онез, над които стоим.“

3295 После Милост подзе: „Все тъй става,

че в живота ядът надделява,

а когато той по-дълго трае,

само скръб и злини ни вещае.

Според мене, Опасност, не бива

3300 да тормозиш чак толкоз злобливо

този момък, затуй че открито

продължава Амур да зачита.

Той се чувства злочест, угнетен,

че по твоя вина е лишен

3305 от възможност без страх, без лъжи

с Добър Прием сега да дружи.

Тази толкова тежка разлъка

потопи го в нечувана мъка.

Щом Амур го тъй строго следи

3310 защо трябва и други беди

да понася? Не стигат ли тия

огорчения, таз тирания,

та и ти днес изпитваш охота

да му правиш по-тежък живота?

3315 Нека сам Добър Прием реши

как той своя другар да теши.

Щом простима е всяка вина,

направи му ти таз добрина!

Този момък добро заслужава…

3320 Нали чу как на туй настоява

Откровеност? Пределно жестоко

е да гледаш на нас отвисоко.“

Щом Опасност видя, че не бива

с тези дами така заядливо

3325 да постъпва, тя рече смирено:

„Ще призная, че бях прекалено

строга с него. Все пак ще направя

нещо с цел да му радост доставя:

нека бъде, щом толкова иска,

3330 с Добър Прием във дружба най-близка!“

Едва чула това, Откровеност,

със присъщата й надареност

да държи добър тон, се завтече

към Добър Прием бързо и рече

3335 с властен глас: „Драги мой, погледни

онзи влюбен! От толкова дни

все така настрани го държиш.

Нима няма да го утешиш?

Той очаква, че в твойте очи

3340 съучастие ще проличи.

Ако аз съм ти все още драга,

промълви му една дума блага.

С Милост действахме тъй съпричастно,

че склонихме дори и Опасност,

3345 а нали тя ви бе разделила.“

„Щом и тя се е с вас съгласила —

каза той — сега нека задружно

сторим всичко, каквото е нужно.“