Уилям Форсчън
Облогът на Наполеон (6)

5

Мупа не можеше да се начуди на варварите. Стотици кораби от всевъзможни разновидности — товарни, огромни пътнически чудовища, натъпкани с туристи, изящни яхти за забавления на коховете — се струпваха от всички посоки като мухи на мед. Пристигаха за представлението.

Помнеше добре предишния път, когато заедно със събратята унищожаваше планети. Тогава всяха черен ужас навсякъде из Облака и войната между трите раси бе прекратена почти незабавно. Сега си каза, че низшите същества или са се преситили на вълнения, или окончателно са се поддали на присъщото си безразсъдство. Поне Надзорниците даваха пример за достойно поведение.

Целта на демонстрацията — студен газов гигант — се рееше в пространството на няколко милиона километра от него. Много по-надалече се виждаше и светилото на тази планетна система, Бета Зул, една твърде нестабилна звезда, която сякаш запълваше околния космос с колосалната си маса.

Когато най-старшият обяви избора си, Мупа започна да изпитва опасения, но предпочете да не възразява. Неустойчивата звезда се намираше твърде близо до централното ядро на Облака, значи до най-гъсто населените системи. Така досадните раси щяха по-лесно да осъзнаят, че същата гибел може да сполети мигновено и техните светове.

Докато проверяваше за последен път приготовленията (с надеждата, че нищо не е объркал), той чуваше сдържаните възклицания на събратята си. От десетината преходни точки, скупчени наблизо, продължаваха да изскачат стотици кораби. Само преди час-два от тях станаха жертва на прекалено нарасналата вероятност за злополука — излязоха в нормалното пространство в една и съща точка… и в един и същ миг.

Ослепителният проблясък погълна петстотин гафски туристи, спечелили местата си в набързо организирана лотария, и цял кошер ксарни.

По комуникаторите се разнасяха ахкания и възторжени викове, защото повечето зяпачи решиха, че взривът е подгряващо шоу за истинското представление. Доста туристи бяха насочили космическите си съдове към местопроизшествието, за да събират парчетиите като сувенири.

— Надявам се, че всичко е наред?

Мупа се озърна към извисилия се над него най-старши. Преглътна смутено и кимна.

— Частта от устройството, която ще отвори портала, може да бъде изстреляна, когато пожелаете — обясни неспокойно. — Щом навлезе в атмосферата на планетата, достатъчно е да натисна тези бутони. — Посочи издатините върху златната кутия, която бе поставил в скута си. — Доколкото разбирам механизма на действие, порталът незабавно ще се свърже с най-силния източник на гравитация в близост до него.

Мупа се запъна. Все още не проумяваше какво точно представлява този портал или „червеева дупка“. Дори не разбираше защо хората използваха тези чудати термини, за да опишат явлението. Някога един от техните учени дори успял да го възпроизведе. Щом се сетеше за тези думи, във въображението му веднага се появяваше истински червей, който ще зине, за да погълне жълто-зелената планета. Разбира се, знаеше, че терминът никак не е точен, но вече се бе загнездил в съзнанието на тълпите и поне даваше приблизителна представа какво ще се случи.

— А къде ще се пренесе обектът? — попита най-старшият, като че още не можеше да се отърси от неувереността.

— В друго измерение. А ако червеевата дупка се върти с достатъчно голяма частица от скоростта на светлината, може би дори в друго време.

— Но къде по-точно?

— О, извън Облака — предпочете да не уточнява Мупа и опипа нервно златната кутия.

Другият Надзорник се намръщи, щом видя колко небрежно докосва апарата.

— Предпочитам да си държиш ръцете настрана, докато не настъпи подходящият момент — каза с насилено равен глас.

— Изобщо няма за какво да се безпокоите — увери го младшият и натисна небрежно превключвателя, който щракна силно.

Най-старшият неволно отлетя назад.

— Защо си толкова самоуверен? — промърмори недоволно.

— Ами досетих се кое как работи.

Ако Надзорниците бяха способни да лъжат, Мупа току-що извърши тази низост. „Досетливостта“ му се състоеше в късмета двамата с Вуш да се натъкнат на кутията и комплекта допълнителни устройства, които отваряха червеевата дупка. Наблизо се размотаваше машина на Първобродниците. Стори им се, че не функционира съвсем нормално. Отначало им досаждаше, после ги остави на мира. Непрекъснато повтаряше холодемонстрация как действа устройството. Само че ги разтърсваше с леки електрически шокове всеки път, когато се опитваха да вземат любопитната играчка. Накрая Мупа забрави присъщата на Надзорниците невъзмутимост, кресна на досадника да им се махне от главите… и машината направи точно това.

— Не се тревожете, владеем положението — отново увери наставника си.

— Тогава изстреляй най-после тази проклетия! — сърдито заповяда най-старшият, разколебан между беса и уплахата. — Омръзнаха ми тези варвари! — изсъска тихичко, излитайки стремглаво.

 

 

— Няма да успеем — въздъхна Ярослав, застанал до Алдин.

Завършиха петия си скок само за няколко часа.

— Не съм се и надявал — отвърна вазбата и се завъртя с лице към стария си приятел. — Само не ми казвай, че Вуш е разстроил и тебе с мрачните си предсказания.

— И още как! — натърти ученият.

— Дори да открием безопасно място, откъдето да излъчим съобщението, нима очакваш, че доводите на Вуш ще ги убедят да се откажат от плановете си?

— Само че проявеният от нас стремеж да ги спрем може да се окаже много важен след време — напомни Зердж.

Оиши се озърна към застиналия до задната стена Надзорник.

— Ще им напомниш, че сме поне сме се опитали, нали?

Вуш, който мълчеше вече две денонощия след емоционалния си изблик, не каза нищо и този път.

 

 

Край яхтата, в която бяха Зола и още неколцина от коховете, се навъртаха дребни корабчета на Надзорниците. Но не те го притесняваха. Той се взираше нервно в екрана, показващ още една яхта от другата страна на газовия гигант, сред стотици всевъзможни космически апарати, претъпкани със зяпачи. С нея бе пристигнал Корбин Габлона, също съпроводен от няколко кораба с Надзорници, които провериха внимателно някой да не е скрил забранени оръжия. Зола се изнервяше от самата мисъл, че е беззащитен, когато отдавнашният му враг е само на половин светлинна минута от него.

Ксарнска метална грамада с туристи отвлече вниманието му, изпречвайки се точно пред яхтата.

— Дяволите ги взели, все гледат да се намъкнат най-отпред! — изръмжа кохът, включи комуникатора и започна да ругае цветисто ксарнския пилот.

След секунди натрапникът се премести на един километър вдясно. Уж пространството наоколо беше предостатъчно, а вече ставаше доста тясно, защото всеки си избираше място точно до границата на безопасния периметър, определен от Надзорниците, при това по екваториалната плоскост на газовия гигант, за да вижда добре и двете му полукълба.

Ярка светлина се появи няколкостотин хиляди километра над северния полюс на планетата и всички се разкрещяха възбудено. Заблудиха се, че представлението започва. Следящите камери веднага прехвърлиха многократно увеличеното изображение на предния обзорен екран. Седящите в залата изстенаха отвратено, но неколцина се засмяха — в космоса сияеше реклама на верига за луксозни яхти. Комуникационните линии направо се претовариха от гневните въпроси на Надзорници, които се мъчеха да изяснят кой е виновникът. Само предизвикаха нов взрив на веселие и подигравки, сякаш стотиците пилоти наоколо прикриваха съученик, пъхнал бомбичка под бюрото на учителя.

Зола отбеляза мислено, че не е зле да купи акции от фирмата. Бизнесът й щеше непременно да потръгне блестящо след най-гледаното предаване в историята на Облака. Мнозина вече печелеха десетки милиони катари от сувенирни чаши, фланелки с холокартини на газовия гигант, който се свиваше до скандална сценка, станала вече любима на гафовете. Имаше дори съдове за ксарнски гозби, от които изкусно изобразената планета изчезваше, щом някой пъхнеше смукалото си вътре.

За Зола всичко това беше безкрайно забавно.

— Не виждам причини да се смеете…

Кохът се обърна рязко към влетелия Надзорник и се насили да кимне сериозно.

— Крайно неприятна детинщина — каза осъдително и всички останали побързаха да кимнат.

 

 

Мупа потискаше странното усещане в стомаха си, докато следеше на монитора как комплектът, предназначен да отвори портала, се спускаше по спирала към газовия гигант. Не беше сигурен дали го мъчи страх, вълнение или най-обикновен глад. В края на краищата, достойният представител на неговата раса прекарваше хиляди години в потискане на всякакво чувство и прекъсване на пряката връзка между телесните реакции и висшите равнища на размисъл.

Двигателите на устройството се включиха за миг и го изведоха в устойчива орбита, почти докосваща бурната отровна атмосфера от хлор и амоняк. У десетките събратя на Мупа се забелязваше едва потисната възбуда, докато се тълпяха към екраните. Преструваха се на безразлични, но не искаха да отстъпят местата си на другите Надзорници, които тепърва влизаха в залата. Дори прастарият Ю се понадигна във въздуха, уж обърнат в друга посока, но извил глава достатъчно, за да вижда какво става.

Мупа се озърна към наставника си и кимна. Един ксарн от екипажа на кораба включи холокамерата и най-старшият се впусна в назидателна реч. Обрисува греховните нрави на трите раси, заклейми невъобразимите престъпления на Алдин Ларайс и съучастниците му, обясни печалната необходимост да бъде унищожена цяла планета като израз на праведния гняв на Надзорниците и завърши с обещанието, че ако мирът и редът не бъдат възстановени, инструментът на унищожението ще бъде насочен към банковите средища на галактиката.

През цялото време Мупа стискаше нервно контролната кутия. Не се усети, дори когато камерата се завъртя към него.

Вдигна глава сепнато. Най-старшият подскачаше недоволно нагоре-надолу и го подканяше да започне с настоятелни жестове. Всички се бяха смълчали тревожно.

Младшият се издигна във въздуха, кутията се рееше с него.

— Вижте могъществото ни! — изрече Мупа с най-внушителния си тон.

Пресегна се и натисна тържествено първия златен бутон, както бе виждал да се прави в древната холодемонстрация на Първобродниците. Чу се почти недоловимо за слуха му щракане и бутонът се върна в предишното положение, но до него проблясваше бяла светлинка. Надзорникът натисна втория и третия бутон. Накрая с театрален жест задържа пръста си (или онова, което минаваше за пръст при неговата раса) на четвъртия бутон отстрани. Натисна го. Безуспешно. Опита отново, но малкото кръгче не поддаваше. Мупа погледна косо най-старшия, който проявяваше всички признаци на гневно нетърпение. Младшият се чувстваше крайно неловко. Удари с все сила по бутона и не сдържа тихия писък на болка. Изведнъж си представи твърде отчетливо как низшите същества вият от удоволствие при такава гледка. Не беше далече от истината.

Той се спусна и остави кутията на пода. После пак отскочи и се стовари с все сила, насочил протегнатата си ръка към бутона. Кръгчето потъна, но звукът се изгуби в доста по-силното пращене от счупения пръст на Мупа и научената от човеците ругатня, която се изтръгна от устните му.

Четирите светлинки замигаха заедно, минавайки през всички светове от спектъра. Младшият седеше на пода, стиснал наранената си ръка и зяпаше зашеметено кутията. Осмели се да погледне и обзорния холоекран.

— Нищо — прошепна един от събратята му. — Абсолютно нищо.

 

 

Зола се превиваше на креслото си и начесто бършеше сълзите от истеричния смях. Наоколо коховете вдигаха подигравателни тостове за храбрия малък Мупа. Единственият Надзорник в техния кораб врещеше пронизително, настоявайки за тишина, но само подклаждаше нови изблици на веселие. Дребничкият кох обаче не можеше да се отърси от лошите предчувствия въпреки неудържимия си кикот. Ако бе видял току-що истинския облик на Надзорниците, значи загадъчното им всемогъщество беше измамно. И поддържаният от тях вече три хилядолетия мир не беше по-устойчив от хартиена къщичка. Зола се чудеше дали да псува или да се уплаши до полуда от неочакваното разкритие.

След миг всички мисли изчезнаха от съзнанието му.

 

 

Над газовия гигант примига бледо сияние. Не можеше и да се сравнява с рекламата, блестяла допреди малко. Преходният портал на червеевата дупка се отвори, отначало съвсем незабележимо, защото може би нямаше и две стъпки в диаметър. Стрелкащите се край него фотони на звездната светлина се усукваха в спирална примка. Явлението беше посвоему забележително, защото устройството би трябвало само за милионна част от секундата да се свие до размерите на водороден атом, а въпреки всичко запазваше целостта си. Спусна се устремно надолу. Точно за това бе предназначено — да се втурне към гравитационното ядро на обекта, който му предстоеше да промени.

Хлорно-амонячната атмосфера не се оказа достатъчно препятствие за него. Нито разтопената сгъстена газова смес на повърхността на планетата. Полето мина шеметно дори през втвърдения от чудовищното налягане хлор.

И все пак нещо липсваше. Логическата система и паметта не успяваха да открият правилните връзки. Към контролния модул бе отправено искане за проверка и потвърждение. Микроскопичната изчислително-управляваща единица прие сигнала, намери грешка и задейства превключвател. И миниатюрният механизъм се счупи, притискайки се в дълбоко заседналия четвърти бутон на кутията.

Създателите му се грижеха изделията им да траят почти вечно, но дори най-простият механизъм, какъвто е един бутон, може лекичко да се разяде след неизброими милиони години в очакване да бъде натиснат… или още по-лошо — ударен ядно. Сега се бе загнездил и според логиката на контролния модул това означаваше, че командата за прекъсване на процеса е отменена. Мина нищожна частица от секундата и бе включена резервната програма за такъв извънреден случай. Но и програмата вече не я биваше. За няколко милиона години случайни рентгенови лъчи могат да поразстроят система, чиито схеми не са много по-големи от единични молекули.

Казано по-просто, машината хлъцна и изпрати твърде необичаен обратен сигнал — работа с пълна мощност до изчерпване на наличния материал. Имаше обаче сериозен проблем. Липсваше командата този материал да бъде прехвърлен където и да било, нямаше я и другата абсолютно необходима част от устройството. Значи му оставаше да гълта каквото имаше наоколо и да го събира около себе си.

Простря нишка от изкривено пространство, червеева дупка в търсене на другия край, с който да се скачи. Не беше широка и един милиметър. Като звяр, следващ настръхнал миризмата на плячката, унищожителното пипало плъзна към огромната червена звезда. Отклони се лекичко по пътя си, привлечено от десетте хиляди тона маса на ксарнски туристически кораб, и проби в него дупчица колкото карфица. След частица от секундата две хиляди ксарни, незнайно колко тонове от най-изисканите им гозби, две хиляди сувенирни хранителни контейнера и десет хиляди тона кораб бяха всмукани в червеевата дупка и изчезнаха.

Нишката, съществуваща в съвсем друга реалност — същата, която се използваше за подпространствени преходи — се заби след миг в хромосферата на червеното светило и потъна алчно в ядрото на хелиевия ад.

 

 

— Какво стана, мътните го взели? — ахна Зола и скочи от креслото.

Коховете, които допреди секунди се хилеха лудешки, сега онемяха. Чуваше се трясък от изпуснати на пода чаши.

Ксарнският кораб, чийто пилот бе наругал наскоро, не се виждаше на екраните. Просто го нямаше, сякаш се бе свил в невидима топчица. На Зола му се стори, че забеляза лъч светлина, насочил се колебливо за миг и към неговата яхта, но после отскочил нанякъде.

— Ей, вижте това!

Гафски кох сочеше монитор встрани от големия екран. Сякаш някаква струна се бе изопнала към местната звезда. Не светеше, дори всъщност не се виждаше, по-скоро се усещаше като ненормално присъствие, пробило обичайната тъкан на пространството.

— Мамка му, да се разкараме оттук! — нададе вопъл Надзорникът, забравил презрението си към низшите твари.

В края на краищата, за създателите си това беше съвсем проста машина, играчка за преместване на звезди в богоравни забавления. Така бяха събрали неимоверната маса, необходима за Колбард и Сферата. Служеха си с нея и да сливат звезди — ей така, за да се порадват на стихиите. А когато правеха за пръв път линиите за подпространствени преходи, разчистваха с устройството ненужния и опасен космически боклук. Понякога лекуваха с машината застаряващи звезди, защото искаха да спасят приятни за тях планети.

Подобни занимания бяха жизнено необходими за същества, способни да проектират и направят по свой вкус цели галактики, иначе нямате с какво да се разведрят от скуката. Само че никога не би им хрумнала глупостта да използват едната част без другата, нито пък да блъскат отчаяно по контролната кутия.

Сега връзката не беше завършена и по линията на червеевата дупка се задейства истинска помпа. Материята се сгъстяваше и свиваше до хиляди тонове в кубически сантиметър и хлътваше във входната точка. Прехвърляше се със скорост, далеч надхвърляща светлинната, обсегът на изкривяването се раздуваше и привличаше все повече вещество. Още в първата секунда милиони тонове активна термоядрена маса се вряза в гравитационното ядро на планетата. Макар газовият гигант да беше студено тяло, огромното налягане от собственото му вещество бе създало условия за верижна реакция и беше нужен само лек тласък, за да започне. И също като свръхпрегрята пара, врязала се в леден къс, масата на светилото минаваше едновременно през два процеса — невероятно бързо разширение, когато се освободеше от натиска на червеевата дупка, и твърде интересните промени от внезапното нахлуване на термоядрена реакция в ядрото на планетата.

 

 

Бяха минали само десетина секунди, откакто Мупа успя да натисне бутона. Взираше се страхливо в най-старшия и очакваше унищожително поучение, каквото не бе сполетявало Надзорник от поне десет хиляди години. Та нали бе изложил всички тях пред варварите? Как да обясни, че с подобни устройства е невъзможно да проведеш предварителни изпитания, защото това също би означавало да ги включиш?

Изведнъж чу нечий грачещ глас по комуникатора и събратята му ахнаха всички заедно. Той се издигна, стиснал повредения си крайник, за да погледне главния обзорен екран. Устройството, което трябваше да се намира над планетата, бе изчезнало. На друг екран се виждаше сектор от празното пространство, прорязан от тънка светла линия.

— Какво става? — прошепна Мупа.

Най-старшият го зяпна озадачено.

— Предполагах, че поне ти знаеш.

О, как да си признае, че нито за момент не беше съвсем сигурен?

— Я повторете това! — кресна някой.

Увеличена част от изображението запълни екрана.

В средата беше ксарнски кораб. Колкото и да забавяха холозаписа, в един миг корабът си беше на мястото, в следващия се виждаше само линията.

Всички Надзорници започнаха да се обръщат към Мупа в очакване на обяснение. Няколко от екраните показваха тънката игла светлина, простряла се през стотиците милиони километри към огромната червена звезда. Друг комуникатор, поддържащ връзка с яхтата на Зола, даваше картина на шумен хаос, огласян от ужасени писъци, а ниският кльощав кох крещеше истерично на пилота да включи двигателите за подпространствен скок, по дяволите опасността от сблъсък и гравитационни вълни.

Нещо продължаваше да се променя, но какво?…

— Пуснете главния екран в реално време! — провикна се Мупа.

След малко се виждаше нормалната картина, а не сигнали, предавани със свръхсветлинна скорост. Бяха на девет милиона километра от планетата, значи виждаха ставащото със закъснение от половин минута. Ето, каза си, Мупа, сега…

Камерите на кораба бяха от най-добрите образци на ксарните и улавяха всяка дребна подробност.

Проблясък… и устройството изчезна. Секундите се изнизваха мудно, а от комуникаторите ги заливаше все по-паническа врява.

— Що за чудо е това? — прошепна някой.

Сякаш стрела от изкривена светлина бе пробила право нагоре повърхността на планетата, за да прониже пространството и да се впие в червената звезда.

 

 

Притокът по червеевата дупка нарастваше в геометрична прогресия, докато стигна върховото натоварване на системата. Свръхплътната маса щеше да се чувства съвсем като у дома си в ядрото на светилото, но в много по-рядкото сърце на газовия гигант не само създаваше колосални гравитационни напрежения, но и се стремеше да се разшири навън, а едновременно с това освобождаваше страхотни пулсации от топлина и светлина. Това безобразие беше предостатъчно да смути сериозно храносмилането на всяка порядъчна планета. Беше неизбежно да повърне съвсем скоро.

 

 

Повърхността на газовия гигант се издуваше с тромаво величие към полюсите, защото енергията на чудовищните процеси отначало се насочи по линиите на магнитните полета. После двата полюса се разкъсаха и избухнаха в ярко сияние.

Мупа беше обзет от незапомнено в досегашния му живот вълнение. Подскачаше неудържимо и пищеше:

— Проработи, проработи!

Останалите Надзорници като че само чакаха сигнал и се развикаха радостно, забравили кротката си сдържаност. Най-старшият си отдъхна, защото се сети навреме да прекъсне предаването от залата.

— Дръжте се по-достойно, братя!

Всички млъкнаха веднага. Най-старшият погледна властно ксарна, който насочи камерата към него. Наставникът на Надзорниците се премести, за да се вижда зад него и екранът с буйстващата планета.

— В момента наблюдавате как загива един необитаем свят — започна той неприветливо и изчака малко, за да нарасне напрежението. — Ето на какво сме способни с едно помръдване на пръста. Не приемете ли нашите условия, ще се постараем същата участ да сполети и всеки от населените ви светове… всички до едни, ако се наложи.

Отново млъкна и се зарея, докато думите му се разнасяха мигновено из Облака. А стотици други комуникационни линии предаваха неудържимия ужас, обзел кораби, яхти и новинарски станции, събрали се заради събитието. Най-старшият си каза доволно, че така обстановката съответства повече на замисъла му. Нямаше го вече присмехулното веселие отпреди минута.

Гравитационната вълна раздруса кораба, без никой да очаква. Дори системите за гасене на инерцията нямаха време да реагират. Мнозина от Надзорниците се затъркаляха презглава по пода. А най-старшият, макар да се рееше във въздуха, се блъсна в предния екран и се свлече, останал без дъх.

Гравитационните пулсации вече се редуваха една след друга, устройствата в кораба не успяваха да се справят с всяка, преди да връхлети следващата. Мупа зяпаше смаяно бъркотията. Припомни си лошите гафски холофилми, в които членовете на екипажа в катастрофиращи кораби се мятаха лудешки из декорите, а камерите се клатушкаха, за да имитират хаотичните тласъци. Само че на живо усещанията бяха къде по-неприятни, отколкото пред холоекрана.

Обърна се да погледне какво става с планетата. Мощни струи вещество изригваха от повърхността й, облаците долу сякаш кипяха, а някои вече приличаха на водовъртежи, засмуквани в ядрото на газовия гигант.

Не се съмняваше, че всичко това е причинено от устройството, но досега не бе виждал планета, погълната при прехвърляне през червеева дупка, и не беше сигурен дали се предполага гледката да е точно такава.

Най-сетне корабните компютри изстреляха напред сензор, който да предупреждава за гравитационните вълни. Друсането постепенно затихна, макар че още се чуваха стоновете и пъшканията на зле разтръскания корпус.

— Но каква е тази линия? — попита някой най-сетне и откъсна Мупа от втренченото съзерцание на явленията по планетата.

— Червеевата дупка, естествено — отвърна той надменно.

— Тъй ли било… — Смутено мълчание. — А защо се проточи към звездата? Аз си представях, че просто ще прехвърли планетата в друго измерение.

— Не съм… — Мупа навреме преглътна остатъка от изречението. — Не ми се вярва да минава чак през местното светило.

Съзнаваше, че думите му се чуват из целия Облак, а твърде много им липсваше увереният тон на познавача.

Пак настана тишина. Мупа започваше да се измъчва от опасения. В този миг се включи друга комуникационна връзка. Не разпозна веднага слабия глас.

Беше Вуш!

Стреснатият Мупа се вторачи в екрана. Всички други Надзорници също забравиха зрелищната стихия и се взряха в лицето на своя отвлечен събрат.

Трескавото бърборене по десетки други линии почти не им позволяваше да го чуват.

— Проклет идиот, това е само едната половина от машината…

Останалото заглъхна в поредния гравитационен удар, разклатил кораба.

Мупа отново се обърна към главния екран. Цялата планета сияеше все по-ярко… и изведнъж започна да се раздува. Но нали червеевата дупка уж щеше да погълне газовия гигант, а не да го взривява?!

 

 

Изкривеното пространство вече работеше като помпа с максималното предвидено от производителя налягане. Не особено голяма, но съществена част от червената звезда се бе пренесла по линията и ядрото на светилото започна да пропада навътре. Трябваше да минат още няколко минути, за да се почувства промяната на привличането и в хромосферата на огромната звезда. Само че големите червени звезди са, така да се каже, въпрос на компромис — насоченото навън налягане на термоядрените реакции в ядрото се уравновесява от привличането, задържащо масата да не се разлети. Ако се загуби достатъчно много от ядрото, привличането взема надмощие… и звездата изпада в гравитационен колапс.

А през червеевата дупка минаваше такова огромно количество вещество, че образуваше собствено гравитационно поле. Злощастно засмуканият ксарнски кораб прибави своите елементи към бушуващата смес. Линията се въртеше около собствената си ос, издуваше се и се люшкаше като торнадо из прерията. По-незначителни червееви дупки се отклоняваха, съществуваха милионни части от секундата, откъсваха се или биваха погълнати отново от основното изкривяване на пространството. Някои запазваха пълната си свобода цели една-две секунди. Разбира се, каквото попаднеше в единия край, изскачаше през другия в твърде неприятна на вид каша.

Ваканционна яхта с шестима гафове на борда (бяха обяснили на съпругите си, че им предстои важна делова среща), придружени от прелестни спътнички, се намираше на хиляда километра от основната червеева дупка, когато за миг ги посети откъснала се нишка — някакви си десетина сантиметра дълга и не повече от милиметър широка. Когато яхтата се появи отново в нормалното пространство, корпусът, пътниците, полиестерните им премени и огромния товар пенлив мускател се превърнаха в ужасно месиво. То се заби с такава страшна скорост в съседния гаварнски кораб, че и неговите обитатели преживяха извънредно мъчителни последни секунди, когато въздухът изскочи от каютите и дробовете им.

 

 

За миг планетата като че се спря, после се устреми обратно към ядрото си.

Мупа се ободри. Разбира се, точно това трябваше да стане…

И тогава се потопиха в неописуемото сияние на новородена звезда.

В този миг най-сетне го осени прозрението.

Опитните ксарни от екипажа също реагираха — крещяха уплашено и пръскаха всички наоколо със съдържанието на стомасите си. Един от тях сочеше монитор и пищеше, че червеевата дупка е неуправляема, защото вместо да изсмуче планетата, изпомпва в нея червената звезда.

Мупа вече не чуваше гръмките, безразборни предположения за нови и свръхнови звезди, черни дупки и радиация. Защото най-старшият се извисяваше пред него, стиснал контролната кутия, и му викаше с пълно гърло да направи нещо.

Младшият пое кутията безчувствено. Светлинките мигаха трескаво, а четвъртият бутон си оставаше заклещен и беше съвсем наравно с повърхността на кутията. Нямаше как да го освободят.

— Повреди се — отмаляло призна Мупа.

— „Повреди се“ ли?! — ревна най-старшият, без повече да го интересува, че предаването на живо продължава.

— Счупена е — прошепна Мупа и замлъкна нещастен.

— Ами поправи я де!

Окаяният Надзорник се вторачи в кутията, без дори да съзнава, че светлината в залата примигваше и се засилваше. Непохватно човъркаше бутона, накрая дори го опря в устата си и се опита да го изсмуче навън.

Никаква надежда.

— Не мога…

В този миг планетата завърши превръщането си в звезда, пламна ослепително и — обективно погледнато — необичайно красиво.

— Предлагам да се махнем оттук — изломоти Мупа.

— Струва ми се, че предстои нещо извънредно опасно за нас.

Върна кутията на най-старшия, сякаш да подчертае, че му прехвърля отговорността за всичко.

Наставникът пусна опасния предмет на пода.

— Ама че гадост!… — промърмори и излетя през вратата.

 

 

Облян в студена пот. Зола пак си пълнеше чашата, за да укроти малко нервите си. Вече нищо не го заплашваше или поне така разправяше корабният навигатор. За пръв път в живота си кохът бе подложен на пълен скок в близост до мощното гравитационно поле на планета, при това не по проверена безопасна линия, а съвсем напосоки. Често бе чувал, че има два варианта — или излизаш цял и невредим от другата страна, или се изпаряват, преди изобщо да усетиш нещо. Ето че още беше жив и си наливаше питие, макар ръцете му да се тресяха и повечето течност да се разливаше на пода. Обърканият сервобот до него се опитваше да крепи подноса с едното си пипало и да забърше локвичката с другото.

Зола не можеше да се отърве от кошмарното видение как отдалеченият само на километър кораб потъна в нищото, също и от увереността, че онова, което погълна ксарните, едва не засегна и него.

— Някой иска ли да се обзаложи за следващите събития?

Зола се обърна. Другите кохове вече се опомняха от спасението в последния миг.

— Залагам десет хиляди катара, че бяха унищожени от десет до тридесет кораба! — незабавно се провикна някой, а друг отвърна с четворно по-голяма сума.

Надзорникът протестираше гръмко колко е недостойно да се развихрят хазартни страсти около такава трагедия, но скоро млъкна, защото проумя, че никой не го забелязва.

 

 

Хасан се усмихваше. Впи поглед в лицето на Корбин, което също беше огряно от усмивка, но прозираше и дълбоко затаеният ужас.

— Защо направи това? — дрезгаво промълви дебелакът.

— Исках да видя какво ще се случи — отвърна хашишинът и изтри острието в ръкава си, преди да го прибере в ножницата.

— Съзнаваш ли значението на стореното от тебе?

— Те вече са безсилни. А всички вие сте треперили пред тях цели три хилядолетия…

Убиецът посочи екраните, на които се виждаше избухналата нова звезда, причинила гибелта на няколко десетки кораба. Разнасяха се уплашени писъци, а над всичко беше шумотевицата в кораба на Надзорниците, който вече се бе устремил към най-близката точка на преход, за да избяга от катастрофата.

— Ако бяхме по-наблизо, можехме да ги унищожим и да се отървем от тях веднъж завинаги.

Корбин трепна. Несравнимо по-страшно от отприщената стихия бе случилото се в онзи кораб. Надзорниците се сгромолясаха от глинения си пиедестал, не владееха направеното от тях и макар кохът да не разбираше почти нищо от науките за космоса, подозираше, че е видял началото на незапомнено бедствие.

Значи и цялата позната пирамида на властта вече не съществуваше.

Но всичко това изобщо не занимаваше ума му в момента. Защото Надзорникът Тулби лежеше в краката на Хасан и трупът още потръпваше след удара с нож в основата на черепа. Скоро застина неподвижно.

— Ти го уби… — прошепна Габлона. — Ти уби Надзорник!

— Надзорник ли? — остро се засмя Хасан. — Убих едно нищо, както щях да смачкам всяка буболечка, която се хвали с всемогъществото си. Старият ред е минало. — Той помълча внушително. — А аз съм новият ред. — Изгледа дебелака и му се ухили многозначително. — Разбира се, продължавам да ти служа. Това притеснява ли те?

Габлона плъзна поглед из залата. Всичките му телохранители бяха алшиги, водени от Хасан, някогашният господар в ордена на хашишините. Пак се взря в ястребовите очи на мъжа пред себе си.

— Все още имаш нужда от мен, за да оцелееш — натърти в напразен опит да прикрие страха си.

— Разбира се, повелителю Габлона — прихна убиецът и понечи да излезе, но се спря. — Нали видя съобщението на Вуш? Очевидно все още е със стария ти познайник Алдин Ларайс. Разполагаш със средства да проследиш източника на сигнала. Предлагам ти веднага да се заемеш с това и може би ще успеем да ги хванем.

Корбин не се залъгваше — не беше предложение, а заповед. Подчини се без нито миг колебание.