Уилям Форсчън
Облогът на Наполеон (14)

13

— Повтарям ти, точно накрая ще вземе да ни свърши горивото — уморено изрече Зердж. — Отскочихме до Млечния път, върнахме се, отидохме до Сферата и пак прекосихме половината Облак. Най-обикновена аритметика — или се отбиваме на ксарнската планета близо до следващата точка, или двигателят издъхва, преди да сме стигнали до целта си.

Алдин си разтърка очите и зарея поглед в тавана.

— Страхотно… Остава ни само още един скок, някакви си два-три часа. И ти ме уверяваш, че няма да стигнем?

— Забавим ли се, Корбин ще ни изпревари — остро възрази Оиши. — При последната точка беше само половин час зад нас.

Алдин огледа спътниците си. Жалка картинка. Пречиствателната инсталация не смогваше да осигури достатъчно вода, храната не достигаше и се усещаше доста застояла миризма, особено откъм Басак и Хобс, които с радост се възползваха от повода да не припарват до банята.

— Не се колебай, когато си на крачка от победата — тихо се обади Наполеон.

Вазбата кимна. И без това нямаха избор. Трябваше да бързат, надявайки се горивото да не свърши преждевременно.

— Добре, готови за скок.

Около поредната точка беше странно спокойно. Липсваше дори обичайното движение на кораби. Знаеха, че Надзорниците са изпратили кодирано съобщение, затова бяха кривнали през два-три от най-малко използваните маршрути. Досега никой не се опита да им попречи. Но оттук имаше само един път към Бета Зул.

Оиши остави компютъра да си върши работата и само наблюдаваше напрегнато обзорните екрани. Стигнаха до точката след по-малко от половин час.

— Чудна работа — промърмори самураят. — Корбин също трябваше да се е появил досега. Всеки път наваксваше по две-три минути.

— Може и той да е останал без гориво — с надежда подсказа Тиа.

— Или е избрал друг маршрут — възрази Зердж.

— Няма други.

— Или поне не са ни известни — напомни Алдин. — Току-виж е скочил на сляпо, за да спечели време.

— Корбин ли? — Хобс се задави от смях. — По-страхлив е и от мен. Никога няма да рискува!

Ярослав и Наполеон седяха в ъгъла, увлечени в собствения си спор. Медицинските сервоботи бяха направили чудото… както винаги.

Уелингтън се навърташе край двамата и подхвърляше по някоя реплика. Призна, че нападението на Лобау вдясно от корпуса на Д’Ерлон го е объркало, защото очаквал Наполеон да остави гвардията като резерв срещу наближаващите войски на Блюхер. Предположил, че атаката на Лобау е главният удар на императора. Наполеон изобщо не спомена, че не е очаквал прусаците да се появят толкова рано.

— Всичко висеше на косъм — заяви машината.

Често повтаряше този израз напоследък.

Подписаха договора за примирие, още преди корсиканецът да излезе от медицинския отсек. Не се споразумяха лесно за най-важния параграф. Уелингтън заяви, че традициите не позволявали пленници от благородно потекло да се използват и за работа. Ярослав възрази, че щом устройството е символ на церемониално предадената сабя на Уелингтън, от него се иска само да покаже как си служи с нея. Добавиха условие, че след „демонстрацията“ пленниците ще бъдат върнати по домовете им.

Сега дори тримата се смълчаха преди последния скок.

— Готови сме — обяви Зердж.

Алдин стисна зъби, когато усети привичното гадене. В следващата секунда алармата изрева.

— Има нещо пред нас! — кресна гаварнецът.

Експлозия раздруса кораба, за миг засвистя излитащият от кабината въздух, но се спуснаха херметичните прегради.

— Какво става? — писнаха едновременно Алдин и Вуш.

— Блъснахме се в нещо.

Оиши се обърна пребледнял.

— Би трябвало да сме мъртви. Защитата не стигаше да ни спаси от такъв удар. Липсва голяма част от десния корпус, включително и медицинския отсек…

Гласът му затихна, всички се вторачиха в машината на Първобродниците.

— Според договора се задължих да помогна в пренасянето на устройството. Ако не бях предпазил този транспортен апарат, щеше да бъде разрушен.

— Навреме се намеси — делово отбеляза Ярослав и приглади разрешената си коса, после се сети: — Не можеше ли да направиш същото и в Сферата?

— Още не бяхме уточнили условията на примирието.

— А с какво друго би ни помогнал? — попита Алдин.

— Изразходвах много енергия.

— Иначе казано — с почти нищо.

— Така е.

Вазбата поклати глава.

— Някой се опита да ни убие. Да се надяваме, че не ни чака цяла делегация.

— Корабът на Габлона току-що завърши скока — съобщи Мупа.

Не можеше да се откъсне от екрана, запълнен изцяло от туловището на гигантската звезда. Външната й обвивка се свиваше все по-бързо. Ясно се забелязваше доплеровото изместване на цвета към наситено червено. Радиацията в околното пространство се засилваше.

Звездата се напрягаше за превръщането си в свръхнова.

И най-старшият се взираше с интерес. Съзнаваше, че би трябвало да изпитва отвращение от ставащото. Даде оръжия на Корбин и онези безумни убийци, после им разкри известна само на Надзорниците точка на преход, за да изпреварят Алдин. Сподели информация с един човек сред коховете, който пръсна боклуци пред изходната точка, за да попречи на вазбата. И сега допускаше катастрофа, която щеше да унищожи немалка част от централния звезден куп.

Изброи мислено греховете си и не почувства никакви угризения.

Вече бе разработил следващия си план. Ще даде още оръжия на Корбин, за да разпали галактическа война и разпростре хаоса из целия Облак. Предвиждаше, че след не повече от двадесет години цивилизацията на трите варварски раси ще рухне. Още отсега предвкусваше спокойствието в галактиката.

Разполагаше с безбройни хилядолетия, за да пречисти отново духа си, без да търпи шумните и сприхави низши същества.

— Критичният момент ще настъпи след по-малко от десет минути — обяви Мупа.

Най-старшият се приготви за зрелището.

 

 

— Засякохме кораба на Надзорниците — усмихна се Хасан.

Корбин кимна зашеметено.

— Ако Алдин някак се е спасил от парчетиите пред точката, ще го причакаме.

— А после? — неприветливо попита Габлона.

— Ще го довършим.

— А после?

Убиецът изгледа с погнуса бившия си господар. Щеше му се да кресне: „После ще те изхвърля във вакуума, не пръсна кораба на Надзорниците и ще властвам над света!“ Но не биваше. Още имаше нужда от това дебело чучело като прикритие.

Зад Хасан дискът на светилото продължаваше да се смалява.

 

 

Зола кротко гледаше личния си монитор. С големи усилия уреди саботажа на единствения кораб, чийто екипаж се съгласи да отлети е тълпа новинари към буйстващото светило. Първо, кохът се бе договорил с Мупа да получи монополни права върху холозаписа, което също щеше да му донесе цяло богатство. Второ, нямаше да е уместно, ако новинарите разтръбят из галактиката нежелани подробности как Корбин и Надзорниците пречат звездният куп да бъде спасен.

Напълни отново чашата си и зачака.

 

 

— Завършваме скока след пет секунди — обяви Зердж неспокойно.

Алдин впи пръсти в облегалките на креслото. След миг яростно пламтящата звезда се показа на екрана.

— Едва ще ни стигне горивото да минем покрай нея — съобщи Оиши.

— Не сме сами! — кресна гаварнецът.

Ярки проблясъци съпровождаха кораба.

— Корбин!… — изсъска Зердж, докато маневрираше, за да се изплъзне.

Устремиха се право към звездата, а Габлона ускоряваше след тях. Успяха да се разминат с кораба на Надзорниците, който скоро изостана на сто хиляди километра.

Но Корбин ги настигаше.

Алдин се вторачи като хипнотизиран. Колкото и бързо да доближаваха светилото, дискът му се смаляваше на екрана. Беше прекрасно, излъчваше невъобразима сила…

— Дотук с горивото — тихо каза самураят. — Корабът е неуправляем.

Вазбата му се усмихна тъжно. Нищо не можеха да направят. Пропадаха в бъдещата свръхнова звезда. Щом двигателят спря, изчезна и изкуствената гравитация в кораба. Алдин мразеше безтегловността.

Но най-много го уплаши увереността, че изобщо не се страхува. Беше му все едно. Тиа и Оиши се държаха за ръце до него. Искаше те да се спасят някак, но неговият живот му изглеждаше изчерпан. Никакви мечти… Твърде изморен беше от борбата, в която вече не виждаше смисъл.

Затегна предпазните ремъци и се приготви за последното представление.

 

 

Трилионите тонове желязо прекратиха термоядрената реакция. Свиването създаваше налягане, което нарасна десетократно, после стократно. Бушуващият гигант с диаметър стотина милиона километра мигновено се смали до някакъв си милион. В последната секунда желязото се преобразува във всеки друг елемент от периодичната таблица. Милиарди тонове заемаха пространство колкото напръстник. Но дори притеглянето на страхотната маса не можеше да възпре ужасния напън за разширение.

Имаше само един изход. Звездата избухна.

 

 

Машината лесно предвиди следващите събития. Не забравяше, че е обвързана от условията, при които се предаде на победителя.

 

 

Букха се извърна от екрана и закри очите си с длани. Само пет минути не достигнаха…

Когато корабът им изскочи в нормалното пространство, оставаше му да наблюдава безпомощно как Алдин и спътниците му се втурват право към звездата.

А толкова се радваше на хитростта си. Доведе множество новинари, които нито Надзорниците успяха да подкупят, нито Зола ги възпря с коварството си. Искаше да видят как Алдин ще обезвреди страшната червеева дупка. Сред ликуването щеше да се забрави малката неприятна война.

Е, все пак осигури много вълнуващи преживявания на всички представители от новинарските мрежи…

— Ударната вълна ще ни връхлети — промърмори сърдито Първият ксарн. — Включвам ускорението след минута и половина.

— Корабът на Алдин ей сега ще бъде погълнат — промълви Мари и в гласа й сякаш прозвуча искрено съжаление, макар да прегръщаше през кръста един от гаварнските воини.

Букха се насили да погледне екрана. „Майстор на хазарта II“ завършваше гибелния си път.

— Всеки миг ще се сблъска с ударната вълна — ненужно обяви ксарнът.

— Корбин завива. Копелето ще успее да избяга! — изсъска един от по-дребните ксарнски кохове.

— Какво става? — изпищя Хасан.

Корбин Габлона се озъртате трескаво. Стомахът му още протестирате и той си припомни смътно, че винаги усещаше такива болки след прехвърляне с лъч.

Нещо не беше наред. Стените наоколо се бяха променили. Къде са креслото му, облицовката от тъмно дърво, пухкавият килим?

Къде е неговият кораб?

Мудно осъзнаваше, че се намира в износения „Майстор на хазарта II“. Но защо попадна тук?

Хасан и останалите бяха натъпкани заедно с него в кабината. Липсваше притегляне, значи двигателят не подаваше никаква мощност.

Господарят на убийците го гледаше с широко отворени очи. А зад него на екрана звездата се смаляваше. И защо ли ставаше толкова тъмна?

Да, последната секунда преди появата на свръхновата звезда, когато се свиваше почти със скоростта на светлината…

— Не сме в нашия кораб! — разкрещя се Хасан. — Прехвърлиха ни в техния!

Някаква изискана шега, каза си Габлона.

Пред него се рееше някаква кутия. Стори му се прекрасна и загадъчна. Протегна ръце да я хване и я притисна към тлъстото си шкембе.

После отметна глава в див смях.

Екранът се озари от непоносим блясък. В същата микросекунда кутията превключи в друг режим. В самата нея пространството се отвори към ново измерение… всъщност към съвсем различна вселена и друго време.

Попаднал между огъня и мрака, Корбин Габлона изчезна през портала, последван от Хасан, алшигите, „Майстор на хазарта II“ и свръхновата звезда.

 

 

— Ама че засукано корабче — изхриптя Алдин.

Едва разтегна устни в бледа усмивка. Всички бяха тук, машината също.

— Ей на това казвам да се върнеш от ръба на пропастта — ухили се Ярослав и забързано пристъпи към богато заредения бар, за да укрепи с нещо духа си.

— Да смятаме ли, че съм изпълнил условията на примирието? — осведоми се Уелингтън, насочил сензорите си към Наполеон. — Тъй като смъртта беше неминуема за вас, размених местата ви с онези, които ви преследваха. После включих устройството, както се договорихме. В знак на дружески чувства пренесох и вашите приятели и помощници.

Императорът се ухили на Алдин и каза:

— Обичаят ни задължава да придружим с почетна стража пленника до границата на владенията му, където да му отдадем пълни военни почести. Ти изпълни всичко, което обеща.

Алдин се вторачи в екрана. Още не разбираше ставащото. Отдалечаваха се от звездата, но дали ще им стигне скоростта да се спасят от ударната вълна?

Безпилотен наблюдател се стрелна край тях в обратната посока. Вазбата се вгледа внимателно. Май беше изстрелян от кораба на Букха.

Включи комуникатора.

— Тауг Букха, ти ли си?

— Ларайс?!

— Че кой друг чакаш да ти се обади?

Чуваше радостните викове, незабавно последвани от вопли на погнуса.

— Първият ксарн май не се справи с вълнението — поклати глава Тиа.

Множество гласове се надвикваха в разгорещени пререкания. Всеки новинар искаше пръв да вземе интервю.

Роботът спря и започна да отстъпва полека. Нямаше никаква ударна вълна.

Само лек проблясък, последен нищожен изблик на радиация и звездата изчезна.

— Все пак предлагам да се разкараме бързичко оттук — натърти Ярослав. — Вече е отворен и вторият портал на червеевата дупка. Всичко наоколо изскача в друга вселена, опасявам се да не бъдем засмукани и ние…

Най-сетне Алдин започна да проумява какво успяха да постигнат и отмаляло махна на Ярослав да му даде чаша.

— Вие първи чухте новината — изрече пред комуникатора и знаеше, че след секунди ще научи целият Облак. — Кризата е преодоляна. — Прекъсна връзката и добави: — Хайде да се махаме.

Последваха кораба на Букха към точката на преход. Ярослав доближи Наполеон и Уелингтън.

— Проклет да съм, ако всичко не висеше на косъм! — сдържано възкликна почетният пленник.