Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (28)

2.

НЯКОЛКО ДЕНА по-късно, Саут Бийч, Маями. Памелаандерсънки във всякакъв размер, жанклодвандамов-ци колкото ти се иска. Ние всички сме Friends. Подлагаме се на UV лъчи, преди да покажем лицата си на слънце. За да оцелееш в такъв свят, трябва да си или сводник, или порнозвезда. Дрогираме се, защото алкохолът и музиката не стигат, за да ни дадат смелост да си говорим. Живеем в свят, където единственото приключение е да се чукаш без презерватив. Защо винаги търчим след красотата? Защото светът е грозен, че чак да ти се доповръща. Искаме да сме красиви, защото искаме да сме по-добри. Естетическата хирургия е последната идеология, която ни е останала. Всички с еднакви устни. Светът е ужасен от идеята за човешкия клонинг, но той вече съществува под името на „пластична хирургия“. Във всички барове, Шер пее: „Вярваш ли в живота след смъртта?“ От сега нататък трябва да си задаваме въпроса за живота след човека. Едно съществуване от възвишени постчовешки същества, отървали се от несправедливостта на грознотата, където Маями ще е световна столица. Всички ще имаме едни и същи закръглени невинни чела, кожа, нежна като коприна, очи като бадеми, всички ще имат право на дълги ръце с перлено лакирани нокти, ще се раздават месести устни, високи скули, мъхести уши, чипи нослета, фини коси, издължени и парфюмирани вратове и, най-вече, заострени лакти. Заострени лакти за всички!

Напред към демократизацията на лактите. Както скромно спомена в едно интервю Полина Порижкова: „Доволна съм, че хората ме намират за красива, но в крайна сметка това е въпрос на математика: количеството милиметри между очите и брадичката ми.“

С Чарли говорим мобилно, нагазили в морето. Караме огромен Jeep по плажа. Въпреки смъртта на Мароние, снимките за Слабѝна не бяха отложени — прекалено много разходи бяха вложени за подготовката по производството му. По едно време Чарли извади от джоба си малка кутийка с тленните останки на Марк Мароние. Той поръси водата с тях. Марк би искал същото: да се носи по вълните на Маями. Бяха останали малко по ръката му, и тогава ми хрумна нещо. Помолих го да протегне ръка към слънцето. Наведох се. И така шмръкнах това, което оставаше от моя приятел, Марк Мароние. I’ve got Mark Maronnier runnin’ around my brain!^[1]

Ако срещнете едно-единствено грозно момиче в този град, моля да ни предупредите. Тези, които навсякъде другаде са статистически анормалните (красивите и мускулестите) тук представляват нормата; почти стават скучни (да си припомним все пак, че съм привърженик на скуката). Винаги ще се намери една по-красива и по-млада жена от предишната. Сладко мъчение. Но Завистта е един от седемте първородни гряха. Маями, чифтосан с градовете Содом, Гомора и Вавилон!

В Коконът Гроув, някакъв разхожда шест чихуахуата и събира лайната им с гумена ръкавица. Той се сблъсква с търговци на салса и със скиори на ролкови кънки. Групичка от загорели същества говорят по мобилните си пред Колъни. В Маями се намираме във вътрешността на една огромна реклама. Рекламата не копира живота, а животът копира рекламата. Розови Кадилаци с неонови светлини по покрива, вибрират по ритъма на chicanos pan. Толкова красота и богатство могат да предизвикат само въртоглавие. В News Café разглеждаме топмоделите, но предпочитаме да ги разсъбличаме.

Арт деко дистриктът се намира в южната част на Маями, на брега на морето. Строен е през тридесетте за пенсионерите. През 40-те много военни са мобилизирани в Маями, защото Американската армия се съмнява в японска атака над Флорида. През 1959 г. свалянето на режима на Батиста предизвиква силна кубинска емигрантска вълна. Маями е смесица от пенсионери (собственици на пенсионни фондове, за които всички западняци на заплата работят целогодишно), военни (които ги пазят) и кубинци (които ги дрогират): перфектният коктейл. През 70-те петролната криза укротява града. Говори се, че с града е свършено, това е краят му, вече е извън мода, докато 10 години по-късно, през 1985 година, една рекламна кампания не го изважда отново на преден план.

Тази година Брус Уебър заснема серия фотографии за Calvin Klein на крайбрежната „Оушън Драйв“. Излизането на тези страници реклама по модните списания в цял свят прави от Маями столицата на модата. Маями е градът, където фотографът е принц. Ако нацистите се бяха възползвали от рекламната сила на едно такова място, са можели да убият десет пъти повече народ. Кристи Търлингтън беше открита на плажа от един „бойскаут талант“. Преди да го застрелят на 15 юли 1997, Джани Версаче реализира всичките си модни каталози тук. Същества на ролери, кубинки с бакърена кожа, гейове по шорти, се пързалят по тротоарите, с очи, скрити зад последен модел Oakley. Всички тези неща не си противоречат. В крайна сметка, нацистите победиха: дори черните боядисват косите си руси. Правим всичко възможно, за да заприличаме на радостната Хитлерова младеж — Hitlerjugend, с плочки Galak по коремите. Антисемитите получиха това, което искаха: Уди Алън разсмива момичетата, но те все пак предпочитат да си легнат с русия ариец Роко Сифреди^[2].

Под сянката на една окапала палма, ние наблюдаваме Volleypaooza, двудневен турнир, на който екипи от манекенките на всички агенции за модели се състезават. Стивън Майсел и Питър Линдбърг са съдии. (Между другото, през останалите 363 дена, те продължават да арбитрират планетата.) Перфектни същества в червени и черни бикини забиват върху парещия пясък. Капки пот, примесени със солена вода, летят от русите им коси и се приземяват върху пъпчетата на приятелките им, които се смеят. От време на време лекият океански бриз кара кожата им да настръхне; дори отдалеч, ние можем да се наслаждаваме на деликатното потреперване на ръцете им. Върху крехките им рамена разпръснатите песъчинки се превръща в златисти фини пайети. Това представление наранява сърцата ни с една монотонна отпадналост. Това, което ни убива най-много, е белотата на зъбите им. Само ако бях записал диск, който да се продаде в 10 милиона екземпляра, нямаше да сме на това дередже. А, да, екипът с червените бикини победи във Volleypaooza. Капитанът на екипа-победител е на 15 години; до нея Камерън Диас, Ума Търман, Жизел Бюндхен и Хедър Греъм изглеждат като четири стари риби тон. Престанете да си въобразявате, че мислим само как да изчукаме тези чудесни момичета. Не ни пукаше за техните вагини. Това, което искахме, е да погалим клепачите им с устни, да докоснем челата им с върха на пръстите, да се излегнем до телата им, да ги слушаме как разказват за детството си в Аризона или Южна Каролина; да гледаме сериал по телевизията като чупим орехи до тях и само от време на време да преместим кичур коса зад ухото им; разбирате ли за какво говоря? Ние знаем как да се грижим за вас, ще поръчваме суши от рум-сървиса, ще танцуваме бавно на „Angie“ на Ролинг Стоунс, ще се смеем като си разказваме спомени от училище; да, защото ние имаме едни и същи спомени (първото напиване с бира, смешните прически, първата любов, която е и последна дънковите якета, купоните, хард рока, Междузвездни войни, всичко това), но красавиците винаги предпочитат педерастите с дебели пачки и шофьорите на Ферари, и затова планетата куца. Не, не съм сексуален маниак, но няма израз, който да казва маниак на белите дробове. А, може би да, ето: аз съм „белодробен маниак“.

Вечеряме на яхта под наем, с няколко второстепенни звезди. След десерта, Енрике Задника се обзалага с едната от тях, че не може да свали гащичките си и да ги метне на тавана, за да видим дали ще се залепят. Момичето го прави, а ние се смеем, въпреки, че няма нищо смешно (гащите й падат в чинията със спагети). Светът е една проститутка. Да плащаш или да бъдеш платен, това е въпросът. Грубо казано, до четиридесетте ни плащат, след това ние плащаме, така си е — в Трибунала на Красотата нямате право на обжалване. Плейбои с четиридневни бради гледат дали ги гледаме и ние ги гледаме как те гледат дали ги гледаме, и така се получава един безкраен балет, който напомня на „кривите огледала“,старо забавление на съборите, нещо като лабиринт на огледалата, където се блъскаш в собственото си отражение. Спомням си, като малки как излизахме от там със синки, защото не можехме да избегнем да се удряме в самите нас.