Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
gdi009 (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam (2011 г.)
Форматиране
yanosh.k (2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. — Добавяне

5.

КАЧЕСТВЕНАТА КОКА струва по 100 евро на грам. Нарочно е толкова скъпо: само богатите си запазват правото да бъдат във форма, бедните да продължават да се наливат и затъпяват с Ricard.

Обаждаш се на Тамара, твоята любима проститутка на повикване. По гласовата поща чуваш сладкия й глас: „Ако искате да ме поканите да изпием по едно, натиснете 1. Ако искате да ме поканите на вечеря, натиснете 2. Ако искате да се ожените за мен, бъдете така любезен да затворите телефона.“ Оставяш й директния си номер в агенцията: „Обади ми се. Рамената ти приличат на яйца на очи, имам нужда да се разсея, спешно е, искам да потопя моето парче хляб в твоите рохки яйца. Октав.“ Тя има лице, от което не можеш да откъснеш очи.

Малка гатанка: кой има кожа с кехлибарен цвят, тяло като мексиканка и евразийски очи? Отговор: една гърла, чието истинско име не е Тамара. Вечерта тя идва при теб. Помоли я да си сложи Obsession, парфюма на Софи.

Тя има дрезгав глас, фини пръсти и смесена кръв. Женското тяло е съставено от многобройни елементи, на които не липсва чар: жили с тен, свързващи глезените с прасците, лакирани пръсти на краката, разпръснати трапчинки (в ъгъла на устните, по рождение на дупето), зъби, чиято белота контрастира с пурпурните устни, различни изпъкналости (на стъпалата на краката, в долната част на гърба), различни гами на червения цвят (скули, колена, пети, смучки), но вътрешността на ръцете си остава винаги бяла като сняг и нежна като емоцията, която предизвиква.

Да, живеехме във време, където дори нежността беше за продан.

 

 

Тамара е курвата, която никога не си чукал. Върху минижупа й е написано: „LICK ME TILL I SCREAM“… Ти се задоволяваш да ближеш само ухото й (тя не обича, когато правиш това). Срещу 500 евро тя идва и преспива в къщата ти. Преди слушахте дискове заедно: Мууди Блус, Масив Атак. Готов си да платиш скъпо само заради момента, в който устните ви се привличат като два магнита. Не искаш да спиш с нея, искаш само да я докосваш, да усещаш извънземното й привличане. Любовниците са магнити. Отказваш да пъхнеш презерватив в нея. Ето защо никога не се любите. В началото тя не разбираше такъв клиент, който се задоволява само с целуване. И после почна да й харесва, зъбите й започнаха да хапят леко устата ти, с вкус на парфюмирана от водката слюнка, сега тя завира езика си в твоята мека уста, и целувката става дълбока, езикът ти е членът и го вкарваш в устата й, ближеш бузите й, врата й, очите й, вкус, пъшкания, дихание, гъделичкане на желанието. Стоп. Спираш и се усмихваш на сантиметър от лицето й. Да знаеш да чакаш, да дегустираш, да забавиш темпото и да почнеш отначало. Да си кажем нещата такива, каквито са: една целувка понякога е по-хубава от едно ебане.

— Обожавам косата ти.

— Това е перука.

— Обожавам сините ти очи.

— Това са лещи.

— Обожавам гърдите ти.

— Нося сутиен Wonderbra.

— Обожавам краката ти.

— А, най-сетне ми правиш комплимент.

Тамара се смее.

— Доставяш ми огромно удоволствие.

— Това е дума сред младите, която означава, че си щастлива ли?

— В този миг, да.

— В този миг знам много добре, че се преструваш.

— Първо на първо, това, че не съм безплатна, не означава, че се преструвам. Едното няма нищо общо с другото. И второ, да, по-скоро съм щастлива, имайки предвид факта, че печеля по десет хилядарки на месец и при това — кеш.

— Парите правят щастието, така ли?

— Не, просто ми дават възможност да спестявам, за да си купя къща на село и да отгледам бъдещото си бебе.

— Колко жалко, толкова ми се искаше да те направя нещастна.

— Не мога да бъда нещастна, когато карам някой да ми плаща.

— При мен е обратното, плащам ти, за да не бъда нещастен.

— Целуни ме, тази вечер ти правя отстъпка с 10%.

Тя си сваля блузата. Фина златна верижка обгръща врата й. Върху дясната й гърда има татуировка на роза.

— Това истинска татуировка ли е или от водните?

— Истинска. Може да я смучеш колкото ти се иска, няма да си отиде.

След още няколко магнитни целувки ти интервюираш Тамара, заснемайки я с дигиталната ти видео камера:

— Кажи, Тамара, наистина ли искаш да станеш актриса, или само се пошегува?

— Това е моята мечта, да упражнявам актьорската професия, паралелно с… тази.

— Защо не станеш манекенка?

— Аз съм манекенка, през деня. Както повечето от момичетата, които работят в бар Biturique. Тичам по кастинги по цял ден. Само че има толкова много момичета, а работата е толкова малко, че все някак си трябва да се оправям за да свързвам двата края…

— Виж, неслучайно те питам, всъщност искам да предложа фигурата ти за новия рекламен клип на Слабѝна.

— ОК, тая вечер ще ти духам безплатно.

— В никакъв случай, нима не разбираш — аз съм съвременният Робин Худ?

— Как така?

— Много е просто: взимам от богатите и давам на момичетата.

Да, имаше вечери, в които ти се изръсваше 500 евро само за да можеш да я целуваш под дъжда и това си заслужаваше. По дяволите, заслужаваше си повече от всичко останало.